Джейн Мур
Досиета „Бивши гаджета“ (8)

Петък, 28 юни 2002 г., 15,12

— Татко и мама пристигнаха ли вече? — попита Тони в безстрашен опит да отклони темата от неизбежния си развод.

Марк изглеждаше облекчен, защото искаше да говори за друго.

— Не. Не ги очаквам още няколко часа, защото мама иска да спрат в някое и друго живописно селце. Но Кейт е тук.

— Твоята Кейт? — изумлението на Тони бе неподправено.

— Е, вече не е моя, но да, същата — на Марк му стана неудобно. — Знам, че изглежда малко странно, но с Фей поканихме на сватбата по две от бившите си гаджета. Джена също ще дойде.

Тони отметна глава назад и зарева от смях.

— Пусто да остане, искаш да водиш опасен живот, а? Никога не бих допуснал някоя от бившите ми и на крачка до друга. Може да си разменят информация.

— Всичко ще бъде наред. — Ала Марк май изобщо не беше убеден в това. — Кейт е довела новото си гадже, а Джена никога не би създала проблеми.

Тони хвърли поглед към часовника си, докато лениво подхвърляше ключовете във въздуха и ги хващаше.

— Точно така! Мисля да подремна. Чувствам се малко разнебитен от изминалите няколко дни.

— Е, ако не те видим на вечеря, ще те разбера — кимна Марк.

— Да пропусна вечерята? — ужаси се Тони. — Да не си полудял? Щом ще присъстват всичките тези бивши, сигурен съм, че ще е най-хубавата вечер, която някога съм прекарвал.

Малко след осем, блестящ в лъскавия си аквамаринен костюм, Адам бе първият, който слезе в библиотеката за едно питие преди вечерята. Подпря се на лакът върху пищно украсената камина, загледа се в окачения над нея маслен портрет на меланхоличен, приличащ на крал Чарлз шпаньол и зачака.

Стаята направо бе излязла от историята с махагоновата ламперия и неравния паркет на пода, изтъркан от стотици години употреба. Прясно боядисаният бял таван бе очертан от пищни корнизи, а прозорците с оловна дограма гледаха към градините отзад.

— Шампанско, сър? — появи се келнер с бутилка вино и не за първи път през този ден Адам се запита колко ли струва всичко това.

Фей му бе казала, че родителите на Марк са понесли по-голямата тежест като подарък за „щастливата двойка“, но не цената толкова го безпокоеше, а разхищението за един брак, който, той бе убеден в това, нямаше да бъде траен.

Адам общуваше с Фей едва от няколко години, но прекарваха много време заедно и си приличаха — и двамата търсеха внимание, притежаваха язвително чувство за хумор и бързо им доскучаваше.

Знаеше, че новите неща, свързани със сватбата, засега владееха интереса на Фей — нейната малка пиеса, в която тя бе главната героиня. Но след като прожекторите угаснеха и всички напуснеха Шатото, за да продължат живота си, Адам смяташе, че тя ще се отегчи от Марк. Можеше да изминат седмици, месеци, дори година, но той беше сигурен, че това ще стане.

Адам може и да не беше експерт по жените като любовници, но във Фей бе разпознал собствената си майка. Тя също бе арогантна, предизвикателна жена. Баща му беше приятен човек, който й бе разрешил да взема всички решения просто защото бе с широко сърце. Накрая тя беше започнала да гледа на това като на слабост и се бе отчаяла. Сега бяха просто добри приятели, по-щастливи един без друг.

Като дете Адам бе наблюдавал всичко това отблизо и смяташе, че Фей и Марк ще следват същият модел. Тя имаше нужда от време на време някой да й удря словесен шамар, да й дава да разбере ясно и просто, че противното й поведение няма да мине. Но Марк не беше този човек. Бе прекалено пасивен, а и прекалено увлечен.

Но дълбоко в сърцето си Адам таеше убеждението, че някъде съществува мъжът, който би намерил правилния баланс с Фей и когото тя на свой ред би направила щастлив.

— Марк е прекалено добър за теб, прекалено прилича на Ромео — беше й казал един ден.

— Ти би свършил работа, но в теб има прекалено много от хомосексуалиста — бе отвърнала тя и му беше изпратила въздушна целувка.

— Хомосексуалността е начинът на Господ да осигури истински надарените да не се обременяват с деца — бе й го върнал той.

Адам се усмихна, като се сети за тази размяна на реплики. Отпи от шампанското и се надяваше, че това пророчество за обреченост ще се окаже погрешно. Дълбоко желаеше Фей да намери дълготрайно щастие.

Тъкмо се чудеше дали не е разбрал неточно часа за аперитива, вратата се отвори и влезе изумително красив мъж с постоянен загар. На ръката му висеше жива кукла Барби с два пръста фон дьо тен и изкуствени руси кичури. Носеше леопардови панталони с впит дантелен корсет, който караше талията й да изглежда не по-широка от длан.

Адам тънко се подсмихна.

— Здравей, Нат.

— Здрасти, друже… Алан, нали така? — Нат стисна ръката му.

— Всъщност Адам — промърмори той през стиснати зъби. Нат си е задник, помисли си, но изглежда невероятно в черен костюм „Comme de Garmon“ с колосана бяла риза отдолу.

— А вие сте? — протегна ръка към блондинката, която бе насочила към него блестящата си като реклама на „Колгейт“ усмивка.

— Макларън — простърга тя с глас, който можеше да троши стъкло.

— Моля?

— Тъй ми е името. Макларън. Нещо като сценично име де.

— Да-а, и означава, че е лъскава и безкрайно пробивна. — Нат сграбчи част от задника й и стисна силно, като я накара да изпищи от удоволствие.

— Как е истинското ви име? — попита Адам, неспособен да откъсне поглед от видението пред себе си. Беше толкова загубена, че чак бе забавно.

— Елизабет. Скучно, а?

— Точно обратното, доста е класическо… Шампанско? — Адам направи знак на келнера да донесе две чаши. Изгаряше от нетърпение да напие Макларън, после да се оттегли и да гледа сеир. Беше абсолютно сигурен, че ще бъде цирк с едно действащо лице.

— Е, с какво се занимавате, за да изкарате хляба? — попита той, докато й подаваше чаша шампанско.

— Аз съм съблазнителка, но позирам само за меко порно, не за ония касапски работи.

— Колко похвално. — Божичко, нямаше начин да не пораздвижи нещата тук. — Аз работя за списание „Купор“ — Адам проточи последните две думи и я зачака да се впечатли.

— О! — Тя го погледна безизразно.

Настана неловко мълчание, нарушено от пристигането на Алис в подобна на палатка раирана рокля, която подчертаваше широкия й ханш. Косата й бе много по-къдрава от едната страна, което оставяше впечатлението, че е бързала да излезе от стаята си.

— Ох, божичко, закъсняла ли съм? — изглеждаше разтревожена.

— Не, улучили сте точния момент — отвърна Адам. Хвърли крадешком поглед към Нат, чиято ръка бродеше по бедрото на Макларън. — Имам нужда от друга компания.

Дерек и Джийн поздравиха Алис с бърза целувка по бузата. Фей бе казала на Адам, че майка й и родителите на Марк са се срещали само веднъж преди, когато Джийн и Дерек бяха прекарали уикенда в Лондон.

— Откъде познавате Фей и Марк? — попита Джийн, докато се ръкуваше с Нат.

— С Фей се мотаехме някога — отвърна той с намигване.

— Моля? — Джийн изглеждаше леко разтревожена, отблъсната от този шумен, нетактичен мъж.

— Означава, че са ходили, мила — промърмори Дерек, докато се усмихваше неуверено на Нат.

Джийн, облечена в бледосин костюм „Луи Феро“, си наложи най-благото изражение.

— А, да, тази глупост, да каниш бившите си на сватбата. Доста нелепо, ако ме питате. Ако не се харесвате достатъчно, за да останете заедно, защо оставате приятели след това.

Нат кимна и един щедро намазан с гел кичур падна над очите му.

— И аз съм изненадан, колкото и вие, че съм поканен, особено след като не се бях чувал с Фей от месеци. Мисля, че ме изрови само защото Марк е поканил две от своите бивши.

Адам се намръщи към Нат за липсата му на дискретност, но той си ново се бе заел да зяпа пещероподобната цепка между гърдите на Макларън и не забеляза.

Джийн въздъхна страдалчески.

— Кейт като че ли заряза Марк като гръм от ясно небе след всичките тези години заедно. Изумена съм, че той иска тя да присъства — каза, като не се обръщаше конкретно към никого. — Но мога да разбера защо е поканил клетата Джена. Такова сладко момиче. Беше първата му приятелка, както знаете.

— Нима? — Нат трудно би прозвучал по-незаинтересовано, дори ако се бе опитал, но въпреки това Джийн продължи:

— Да, ходеха заедно на училище и тя направо го боготвореше. После той замина да учи в университета и срещна Кейт. Просто така. Клетата Джена бе съкрушена.

Тъкмо докато Адам се чудеше дали Джийн някога споменава първата любов на сина си без прилагателното „клета“, едно момиче с крехка фигура пристъпи на сцената. Бе облечена в рокля на цветя, която се закопчаваше до долу, а светлокестенявата й коса бе захваната нагоре от двете страни на бледото й лице. Олицетворяваше стила, който почти бе низвергнал Лора Ашли.

— А, ето я и нея! Как си, скъпа? — попита Джийн с интонация, която загатваше, че неотдавна е имало смърт в семейството на Джена.

— Благодаря, добре, госпожо Хокинс — усмихна се тя. — Вие как сте?

— О, водя борба в един жесток свят, скъпа, нали знаеш как е — заяви Джийн драматично. — Имаше тооолкова много неща да се организират за тази сватба, че съм направо изтощена.

Адам погледна Джийн и установи, че бе далеч от изтощението и имаше още доста пара за изпускане. Освен това забеляза, че Джена се чувства неудобно в нейно присъствие, и реши да й се притече на помощ.

— Здравейте, аз съм Адам — каза той и се усмихна. — Приятел съм на Фей. Да ви донеса ли нещо за пиене?

— Само портокалов сок, благодаря.

— Портокалов сок? — Адам бе ужасен при мисълта някоя от бившите да остане трезва. Това изобщо не се вписваше в плановете му да се забавлява. — Пълна глупост! Искам да кажа, никой от нас няма да шофира, нали? Вие трябва да изпиете чаша шампанско.

Джена се дръпна.

— Добре. Просто обикновено не пия.

— Не се безпокойте. — Адам обгърна раменете й с ръка и я стисна. — Ще се грижа за вас. — Подаде й пълна чаша и чукна своята в нея. — За Фей и Марк.

— Да, разбира се — отвърна тя, отпи малка глътка и завъртя очи.

— Значи, вие сте детската любов на Марк? — Адам не смяташе, че трябва да си губиш времето, когато си се заел да клюкарстваш.

— Е, бях първата му приятелка, ако това имате предвид.

— Колко време бяхте заедно? — Той й махна да седне в едното от двете червени кадифени кресла до тях.

Джена приглади роклята под себе си.

— Да речем, няколко години, общо към три — изглеждаше натъжена. — Всичко това бе много отдавна.

— Да, но аз мисля, че ние никога не забравяме първата си любов, нали? — Адам въздъхна престорено. — Моята бе един тип на име Дъг. Ооо, мисълта за тези силни космати ръце все още кара коленете ми да омекват.

Джена изглеждаше изумена и на Адам му хрумна, че през ум не й бе минало, че е гей.

— Проблемът беше, че е хомосексуалист, който страда от агорафобия, поради което му бе много трудно да излезе от клозета. — Разсмя се на шегата си, но лицето на Джена не промени изражението си. Той махна на келнера да допълни чашите им. Тази щеше да има нужда от известно размразяване.

— Сега имате ли си приятел? — попита тя сериозно.

Адам издаде презрителен звук.

— Скъпа, от толкова време съм сам, че мисля да отида в манастир. Поне там все ще има някой и друг свободен мъж.

Тя се засмя и той забеляза колко я разхубавяваше смехът. Имаше запомнящи се зелени очи, на които щеше да им бъде от полза лек грим, който да ги подчертае, а кожата й притежаваше гладкия блясък на човек, който рядко дръзва да се покаже на слънце.

— А вие имате ли си приятел? — запита я.

— Не, срещах се с един човек известно време, но това приключи преди около шест месеца. Саутхемптън не е от местата, където можеш да срещнеш подходящи мъже.

Адам вдигна вежди.

— Повярвайте, скъпа, ако беше такова, аз бих живял там. С какво се занимавате?

— Фризьорка съм.

— Защо не се преместите в Лондон? Там има стотици фризьорски салони. — Имаше предвид предградията, но не й го каза. — Ако искате, бих могъл да звънна тук-там за вас, да видим какво може да стане.

— Не, благодаря. Мислила съм за това, но там не познавам никого, освен Марк, а пък сега той си има собствен живот. Едва ли на Фей ще й бъде приятно да се въртя около тях.

— О, сигурен съм, че не би имала нищо против — каза Адам, който лъжеше като брадат циганин, за да накара Джена да се почувства по-добре. — Тя се отнася с голямо разбиране към тези неща.

Джена не се опита да прикрие изненадата си от тази забележка.

— Между другото, къде е сега?

— О, Фей винаги закъснява — направи жест той. — Дедите й са пристигнали с един месец закъснение.

Някой го потупа по рамото и като се извърна, видя зад себе си Дерек.

— Здравейте, просто идвам да поздравя Джена — каза той. — Изглеждаш прекрасно, скъпа! — После кимна към другата страна на стаята, където се бяха насъбрали още гости. — Хайде, ще те представя на останалите.

 

 

20,40

Телефонът антика в стаята на Фей иззвъня пронизително.

— Къде си? — Беше Адам. — Всички питат за теб.

Фей бе готова от цели петнайсет минути, но беше твърдо решена да слезе долу последна, за да си осигури цялата публика за великолепното появяване. Тя бе звездата на шоуто и искаше да бъде сигурна, че никой не изпитва и капчица съмнение в това.

Приглади полата на малката черна рокля „Шанел“ и хвърли последен поглед към натруфеното огледало в златна рамка, окачено от вътрешната страна на вратата на гардероба. Винаги бе предпочитала елегантния, непретенциозен стил и тази вечер не беше изключение. Единствените й бижута бяха годежният й пръстен и един семпъл наниз перли от „Аспри и Гарард“, който Нат й бе купил в рядък пристъп на внимание. Черните й обувки бяха без ток, внимателно подбрани така, че да не стърчи над бъдещия си съпруг.

— Иди ги разбий, момиче — изрече тя на глас, като грабна чантата портмоне и се отправи към асансьора. По пътя надолу провери прическата си в хромираното огледало и се опита да не обръща внимание на присвиването в стомаха. След месеци подготовка вече не бяха останали и най-дребни подробности, които да я отвлекат от главното събитие. Денят на сватбата бе дошъл. Утре, точно след пет часа, тя ще бъде госпожа Хокинс. Не беше сигурна дали присвиването се дължи на вълнение или на безпокойство.

Пред библиотеката Фей направи няколко успокояващи дълбоки вдишвания, после блъсна двойната врата и застана неподвижно, с усмивка към тълпата. За нейно леко неудоволствие всички продължаваха да си говорят.

Най-после Марк я зърна.

— Скъпа! — Той се втурна към нея и сграбчи ръцете й. — Изглеждаш фантастично!

— Благодаря! — грейна тя и му позволи да я отведе през стаята до гостите.

— Ей, хора — извика Марк и плесна с ръце да привлече вниманието им. — Бъдещата булка е тук!

Всички прекратиха разговорите си и се понесе вълна от ръкопляскалия, подплатени с няколко „ох“ и „ах“ при вида на Фей.

Със заучена усмивка тя огледа стаята и разпозна повечето от тях. Никога не бе виждала Джена и Кейт, но ги позна от снимките в албумите на Марк. Джена почти не се бе променила, косата й все още беше дълга и кестенява.

Кейт носеше същата къса прическа, но бе изсветлила няколко кичура отпред. По типично женски начин Фей прецени Джена като невзрачна, но с огромен потенциал за подобрение, докато Кейт бе момиче с естествена красота, от типа, който момчетата в училище харесват най-много. Изглеждаше свежа и лъчезарна в розовата рокля с презрамки и гиздавите обувки с пайети. Фей също забеляза, че докато Джена ръкопляскаше с ентусиазъм, ръцете на Кейт бяха отпуснати отстрани и на лицето й имаше нещо, което трудно можеше да мине за усмивка.

— Джена, скъпа, толкова се радвам да се запознаем! — Решила да възнагради великодушието й, Фей я дари с престорена, доста показна прегръдка.

Ако Джена бе изненадана от проявата на сестринска обич, то не го показа.

— Изглеждате невероятно красива — прошепна тя, явно объркана, че е център на вниманието.

— Вие също! — изсили се Фей, макар да не бе съвсем точно: роклята на цветя на Джена прикриваше стройната й фигура. После протегна ръка към Кейт. — Приятно ми е да се запозная и с вас!

— Здравейте, Фей — тонът на Кейт бе неопределен. — Честито!

— Благодаря. — Фей й се усмихна, после се обърна към Марк. — Моля те, скъпи, би ли ми донесъл чаша шампанско?

Марк се отдалечи и тя отново се обърна към Джена и Кейт.

— Е! — подхвана жизнерадостно. — Страхотно е, че и двете успяхте да дойдете.

— Радвам се, че съм тук. — Кейт ги дари с кратка усмивка.

— Да, хубаво е да видиш Марк толкова щастлив — каза Джена, като го проследи с поглед.

Фей беше пристигнала с предварителна нагласа спрямо Джена и Кейт, оформена от това, което Марк й бе казал за тях. С хладното си държане Кейт доста се вписваше в нея, но Джена я изненада. Фей не бе очаквала да е толкова дружелюбна, защото допускаше, че все още е влюбена в Марк. Джена обаче сякаш действително се радваше и за двамата.

Марк се появи отново.

— Заповядай — подаде й чаша и се усмихна. — Не мога да ти опиша колко абсурдно ми се струва да гледам как бъдещата ми съпруга си бъбри с две от бившите ми приятелки.

— Трябва да се боиш… много да се боиш — засмя се Фей. — Обменихме впечатления и сватбата се отлага.

— Страхотно, сега мога действително да побеснея. — Той я целуна по бузата.

Фей долови един почти неразгадаем поглед на лека насмешка от страна на Кейт.

— Брат ти тук ли е, скъпи? — попита тя, като промуши едната си ръка под мишницата на Марк, а с другата махна на майка си.

Марк се намръщи.

— Не. — Огледа стаята да провери. — Наложи му се доста да пътува напоследък и подозирам, че е заспал. Ще му звънна след минута да го подгоня.

— По-добре малко да обиколим — каза Фей и се усмихна на Джена и Кейт. — Ще се видим по-късно.

Когато се обърнаха, се оказаха лице в лице с Нат. Беше деликатно, но Фей успя да овладее шока си пред видението, застанало пред нея.

— Здравей, булке — ухили се Нат и положи бърза целувка на бузата й. — Това е Макларън.

— Здравей, тооолкова съм слушала за теб — изграчи момичето и раздруса ръката на Фей с такъв ентусиазъм, че притиснатите й в корсета гърди застрашително се разлюляха. — И поздравления за сватбата.

— Благодаря, радвам се да ви видя тук.

Щом Нат започна да разказва историята на пътуването им, Фей дискретно заразглежда Макларън. Действително беше много хубава, но ефектът се губеше под тежкия оранжев грим, с който бе наплескала лицето си. Издайническите грапавини и неравности по кожата й говореха на Фей, че тъне във фон дьо тен от години, но имаше великолепни котешки зелени очи и забележителни високи скули. Зашеметяващата й фигура се нуждаеше от много малко освежаване, за да я изпрати на корицата на списание „Лоудид“.

Притежаваше крещяща сексуалност и Фей заключи, че несъмнено е идеалната за Нат. Не че той бе студен, просто показваше обичта си към жените със секс и Макларън приличаше на типа, който би бил щастлив от това.

Гласът на Марк прекъсна мислите й:

— Скъпа, трябва да поздравим още доста хора.

Шатото разполагаше с трийсет стаи и поканените включваха членове на семействата, неколцина близки приятели и бившите. Роднините на Фей бяха представени от Алис, леля Клара и няколко далечни братовчеди, но на Марк бяха повече — братята и сестрите на Джийн и Дерек и половинките им, плюс прословутата леля Етел. Колегите и техните приятели щяха да пристигнат за церемонията на самия ден.

— Здравей, лельо Етел — каза Марк, докато теглеше Фей към белокоса възрастна жена, седнала близо до вратата. — Това е Фей.

— Ооо, прекрасна е — каза старата дама и малките й очички се извиха нагоре, когато се усмихна. Червената й рокля с копчета бе леко разтворена, за да може да се зърне силно изпълнен сутиен. — Внимавай, скъпа, бих ти го отнела, ако бях с двайсет години по-млада — тя отметна глава към Марк.

— Моля? — попита притеснено Фей.

— Да, правилно я чу — промърмори Марк. — Обича да шокира хората, особено когато строгият цензор — майка ми, може да чуе.

— А, разбрах. — Фей се засмя и се ръкува с леля Етел. — Много ми е приятно да се запознаем. Добре ли прекарахте досега?

Ъгълчетата на сбръчканата уста на леля Етел увиснаха.

— Възглавниците ми са прекалено твърди, а френската храна винаги ми докарва невероятни газове — отвърна тя.

— Е, можем да помолим да сменят възглавниците ти, но за храната не съм сигурен — каза Марк. Обърна се към Фей с пламъче в очите. — Има ли „Макдоналдс“ някъде наблизо?

Преди тя да може да отговори, леля Етел вметна:

— Това ми напомня, че по-късно мога да изпея моята песен. — И затананика „Старият Макдоналд си има ферма“.

— Не смятам — разтревожената Джийн изникна до тях.

— Ако иска да пее, няма нищо лошо — прекъсна я Фей, нетърпелива да направи добро впечатление на ексцентричната леля на бъдещия си съпруг.

Марк се обърна към нея и понижи глас:

— Нарича се „Кокаинова песен“ и тя само използва мелодията на „Старият Макдоналд“, като от време на време вмъква „шмрък-шмрък“.

Фей избухна в смях.

— Тогава непременно трябва да я изпее след вечерята. Лично ще я представя.

Изражението на Джийн говореше, че всеки момент може да припадне.

— Моля те, недей. — Тя погледна сина си умолително. Марк й намигна.

— Не се тревожи, мамо, стават толкова неща, че това сигурно ще бъде забравено.

— Аха! — Джийн го хвана под мишница. — Май Тони се е присъединил към нас. Хайде да отидем да го поздравим.

Фей проследи погледа й до отдалечения ъгъл, където един висок мъж бе застанал с гръб към стаята и си бъбреше с Дерек и Алис. Тя и Марк си пробиха път през гостите, докато не се озоваха точно зад него.

— А, ето я и щастливата двойка! — изчурулика Алис.

Марк положи ръка върху рамото на брат си.

— Тони, запознай се с Фей.

В този момент Дерек се наведе към нея и я целуна бащински по бузите.

— Радвам се да те видя, скъпа.

Когато се отмести, Фей все още се усмихваше широко, докато не вдигна поглед към брата на Марк.

Като че ли някой внезапно и силно я блъсна право в слънчевия сплит. Опита се да изглежда спокойна, докато усещаше как паниката се надига от дълбините на стомаха й и заплашва да експлодира.

Това бе мъжът от бара, чието лице бе докосвало долната част на тялото й едва преди седмица.

— Тони, ето я Фей — каза Марк, лъчезарно засмян до уши. Отстъпи крачка назад. — Не е ли невероятна?

Изминаха само няколко секунди, през които те останаха на място, застинали, с погледи, вперени към тях от всички страни. На Фей те й се сториха часове, седмици, месеци. В съзнанието й се надпреварваха спомени за нещата, които бе направила с този мъж и последствията за брака й.

Изражението му беше каменно. Някой външен наблюдател би решил, че се държи студено, но Фей можа да разпознае шока в погледа му.

Изведнъж неподвижното му изражение се разтопи в престорено дружелюбие.

— За мен е истинско удоволствие — промърмори той. Отново се появи онази до болка секси усмивка, макар този път да се бе насилил да я покаже.

Изминаха няколко секунди, преди Фей да осъзнае, че ръката му е протегната към нея. Тъй като не знаеше какво друго да направи, тя я пое.

— Здравейте. — Забеляза, че ръкостискането му бе почти символично.

— Значи… — думата увисна във въздуха — вие ще се омъжите за брат ми.

Докато го изричаше, Джийн, Дерек, Алис и Марк се усмихнаха едновременно, защото си мислеха, че са свидетели на началото на прекрасни взаимоотношения между девер и снаха. Но Фей разбираше, че забележката е бомба с барут и скритите амуниции могат да се окажат смъртоносни за бъдещето й.

— Да, точно така. — Усмивката й си остана на мястото, но бузите й горяха от унижение. — Чудесно е да се запознаем. Марк толкова ми е говорил за вас. — Клишетата бяха единственото, на което сега бе способна.

— На мен също — гласът му прекъсваше. — В действителност се чувствам така, сякаш вече прекрасно ви познавам.

Сега паниката бе прераснала в истинско гадене и реалността на положението достигна съзнанието й. Почти бе преспала с непознат мъж точно преди сватбата си, а сега се оказваше, че той е брат на годеника й. Нещата не можеха да бъдат по-зле.

Настана неловко мълчание, докато петимата стояха в кръг и останалите явно очакваха Фей и Тони да си побъбрят. Но той запази мълчание, а Фей бе прекалено изнервена, за да рискува да продължи разговора и с нещо да го подтикне да издаде тайната. Единственото, което й дойде наум, бе да се измъкне.

Най-сетне Марк наруши тишината:

— Е, надявам се всички да сте изгладнели. Започва вечерята.

— Ооо, да — отвърнаха в хор Джийн и Дерек. Тони не каза нищо. Фей съзря шанса си и го сграбчи с две ръце.

— Извинете, че ще се покажа неучтива, но трябва да открия тоалетната, преди да седнем на вечеря. — Усмивката й бе неубедителна. — Бихте ли ме извинили?

Тя се втурна през гостите с наведена глава, право към двойната врата, притеснена, че някой може да я въвлече в разговор. Трябваше да намери спокойно и уединено място — нуждаеше се от време да помисли.

Само преди пет минути бе щастлива, доволна и изгаряща от нетърпение да настъпи големият ден. Сега бе останала без дъх, беше я обзела клаустрофобия, сякаш стените я притискаха от всички страни.

 

 

21,00

Когато часовникът над богато украсената камина отмери със звън девет часа, на вратата, която водеше към трапезарията, се появи сервитьор и обяви:

— Вечерята е сложена.

Фей, която бе възвърнала самообладанието си след кратък престой в тоалетната, прекоси стаята и отиде при Марк.

— Здравей, мили — усмихна се тя, като търсеше в лицето му знак, че бомбата е била доставена по време на отсъствието й, но не видя нищо.

Усети, че ръцете й се тресат, и ги сключи зад гърба си. Единственото, което желаеше, бе Марк да я стисне в прегръдките си и да й каже, че всичко ще бъде наред. Но след като той не знаеше, че нещата вървят към провал, защо да го прави?

— Ще тръгваме ли? — попита той и сви лакът да го хване под ръка.

Поведоха компанията към трапезарията, която бе декорирана в синьо и златно, аранжирана от свещи и лилии по средата. Пред всяко място бяха подредени прибори от тежко сребро, кристални чаши и картичка с името на всеки гост. Горното осветление бе приглушено и чаените свещи, поставени в прозрачни свещници, създаваха уютна и интимна атмосфера.

Фей бе прекарала часове, ако не и дни, в агония как да разпредели гостите и особено се тормозеше кого да сложи до себе си: имаше нужда от малко развлечение вечерта преди сватбата. Проблемът бе, че досадниците изобилстваха, а имаше недостиг на остроумни събеседници. Накрая се бе спряла на Адам от лявата й страна и Дерек от дясната — намираше бащата на Марк отегчително поносим.

Марк бе от другата страна на масата в безопасния сандвич на Джийн отдясно и Алис отляво. Беше направила всичко по силите си да бъде напълно уверена, че няма да е близо до Кейт.

Тъй като за нея Тони беше непозната величина, тя го бе поставила между Джена и Алис, но след като поумува по въпроса в дамската тоалетна, й бе хрумнало нещо по-добро. Искаше да говори с него насаме и навярно шумната по време на вечерята маса щеше да бъде съвършеното място да го стори, без да предизвика подозрения.

Почука с чаената лъжичка по чашата за шампанско и изчака няколко секунди, докато всички не погледнаха към нея.

— Промяна в последната минута — изчурулика Фей. — Тони, ти си разменяш мястото с Дерек и сядаш до мен — потупа стола до себе си. — Това ще ми даде възможност да опозная бъдещия си девер малко по-добре.

Тя го дари с най-ослепителната си сто и двайсет ватова усмивка, но той я погледна гневно и стисна устни. Същите устни, които бе притискал до нейните в спалнята миналия уикенд.

Дерек се изправи и тръгна да заобикаля масата, но Тони вдигна ръка.

— Не, благодаря, ще си остана на мястото — каза той студено. — Имаме толкова много да си кажем с Джена.

В стаята се възцари тишина. Всички погледнаха през масата към Фей, но тя не промълви и дума, докато отново се опитваше да овладее паниката, която усещаше да се надига в нея.

Тони прочисти гърло.

— Всъщност защо ти не седнеш там, Марк? — попита той, докато гледаше косо брат си. — Ще имаш възможност да опознаеш булката по-добре. — Засмя се, сякаш да подчертае, че се шегува, но бе очевидно, че говори сериозно.

От обмяната на кратки писма по електронната поща Марк знаеше, че брат му намира сватбата за малко прибързана, но беше бесен, че Тони разкри чувствата си публично в деня преди церемонията.

— Чудесна идея — усмихна се той насила и отиде да седне до Фей. Останалите сметнаха въпроса за приключен и започнаха разговори помежду си. — Какъв му е проблемът? — прошепна Марк в ухото й.

— О, не му обръщай внимание, скъпи. Просто се държи глупаво. — Тя погледна към Тони и видя, че е потънал в разговор с Джена и сякаш не забелязваше никой друг.

— Предполагам, че си права — въздъхна Марк. — А и не би могъл да се държи зле преднамерено с великолепна жена като теб.

Към десет вечерята бе в разгара си и силното жужене на оживени разговори изпълваше стаята. Вече се бяха насладили на предястието от връхчета аспержи в сос „Холандез“ и на основното ястие, което бе агнешки котлети със зеленчуци. Фей бе помолила персонала да забавят десерта с половин час, за да могат всички да се отпуснат и поразговорят.

През по-голямата част от вечерта тя упорито бе избягвала да поглежда към Тони, но за един миг беше хвърлила поглед крадешком и бе установила, че той се е втренчил в нея. Стори й се, че са я ръгнали с остен, и отново се надигна гаденето от неизвестността. Като деца, които си играят кой пръв ще отмести поглед, и двамата притежаваха достатъчно инат да не се предават. Тони дори вдигна чаша и отпи, без да отклони очите си. Докато го гледаше немигащо, тя се хвана, че се чуди как двама братя могат да бъдат толкова различни.

— Добре ли си? — Ръката на рамото й я накара да подскочи. Извърна глава от Тони и видя, че Марк й се усмихва. — Беше изчезнала някъде много далеч.

— Знам — разтърка чело Фей. — Просто съм малко уморена, това е всичко.

В промеждутъците между различните ястия гостите получиха възможността да се разместят и щом забеляза празното място на Джена до Тони, Кейт се изправи, взе чашата си и заобиколи масата, за да поговори с него.

Когато Джена се върна от тоалетната, изпита тръпка на паника при вида на заетия си стол. Без да вдига шум, тя тихичко се разположи на свободното място между Рич и Тед. Бе започнала вечерта ужасена от мисълта да прекара и една минута, камо ли цял уикенд, с тези обезпокоително изтънчени хора, но тъй като на вечерята я бяха сложили до Тони, нервите й се бяха отпуснали.

Въпреки че Тони вече бе напуснал дома по времето, когато тя ходеше с Марк, беше го срещала за няколко семейни вечери и по Коледа — тогава той работеше повече в Лондон, отколкото в Ню Йорк. Винаги се бе държал очарователно с нея и тази вечер не правеше изключение. Когато разговаряше с някого, Тони можеше да го накара да се почувства така, като че ли е единственият човек в стаята. Но сега отново имаше усещането, че е изолирана от компанията. Не познаваше нищо Рич, нито Тед и й се искаше Кейт да си седеше на мястото.

— Здравей, аз съм Рич. — Мъжът отляво протегна ръка и се усмихна приветливо.

— Приятно ми е да се запозная с още една възлова фигура от циркаджиите. — Той се ухили.

— Моля? — тя се обърка.

— От бившите. Ти си от страна на младоженеца, нали?

— О, да — засмя се нервно Джена. — Да, така е.

— Е, аз съм от страна на булката. Бяло вино? — Изчака я да кимне и напълни чашата й.

Досега Джена бе обърнала три чаши шампанско и две — вино. Беше доста замаяна, но трябваше да признае, че й бе приятно. Необичайно за нея, дори й се прииска да пофлиртува.

— Как се запознахте с Фей? — попита тя.

Рич леко се изкиска, което подчерта трапчинките му.

— Струва ми се, че това, за което питате, е какво общо има между мен и Фей?

Бузите на Джена пламнаха, докато накрая се сляха с червените рози на роклята й. Тя наистина се бе запитала защо този явно мил и нормален мъж е бил привлечен от Фей, но не би се осмелила да го изрече.

— Няма нищо. — Той смачка цигарата си в пепелника. — Самият аз често си задавам този въпрос. Погледнато в ретроспекция, сигурно съм бил просто експеримент в живота на Фей.

— Експеримент?

— Да провери колко дълго прагът на отегчението й може да се справя с обикновен мъж — въздъхна Рич.

— Колко време продължи? — Джена не можеше да повярва, че тя е тази, която задава лични въпроси.

— О, ами около три месеца, плюс-минус една-две седмици за сметка на забежките на Фей — той вдигна очи към небето.

— Да, тя наистина създава впечатление на доста арогантна — каза Джена предпазливо. — Допускам, че като се разгърне, може да бъде направо ужасна.

За момент и двамата замълчаха. После Рич кимна към Марк.

— Изглежда наистина добър човек.

— Да, такъв е — отвърна тя топло, — един от най-добрите.

— Сигурно сте много привързана към него.

— И наистина съм. Познаваме се от училище. Родителите ми тъкмо се бяха преместили и не познавах никого, но Марк се грижеше за мен.

Рич изглеждаше изненадан.

— О, но вие двамата се познавате от доста отдавна, а? Мислех, че сте случайно бивше гадже като мен.

Джена се изкикоти: алкохолът притъпяваше обичайната й неприязън към клюките.

— В известен смисъл съм точно такава, въпреки че поддържахме връзка през последните няколко години. Мисля, че Марк покани Кейт и мен, защото ни чувства приятели.

— Искате да кажете, не да изравни резултата с Фей, заради мен и Нат? — Рич посочи Нат, който използваше езика си, за да извади шоколадов бонбон с ментов пълнеж от деколтето на Макларън.

Джена бе готова да отрече, че би могла да си помисли такова нещо, но Рич продължи:

— Истина е. Бях изненадан да получа покана, особено след като с Фей рядко поддържахме връзка напоследък. Чуваме се по няколко пъти годишно и тя ми изпраща картичка за Коледа, но това е всичко.

— Тогава защо дойдохте?

— Предполагам, че заради цирка. — Той стисна устни. — Исках да се запозная с мъжа, завладял сърцето й — мелодраматично притисна ръце към гърдите си.

— Е, и? — Тя го погледна очаквателно.

— От това, което видях досега… Марк наистина изглежда добър човек.

— И в никакъв случай не я контролира. — Джена се усмихна.

— Не ме разбирайте погрешно. Фей е прекрасна през повечето време, но притежава дълбоко вкоренена неувереност. — Рич отпи от виното. — Не съм психиатър, но бих рискувал с предположението, че е свързано с това, че баща й си е отишъл, преди да се роди.

Джена се намръщи.

— Не знаех. — Отпи глътчица от питието си. — Спомням си една статия за хора, които са били изоставени от родителите си. Някакъв експерт казва, че за тях е типично да искат да са водещите в една бъдеща връзка, за да усещат, че владеят положението…

— Еврика! Точно в десетката — ухили се Рич и напълни чашата й.

— … в този случай — продължи Джена — Марк може да се окаже подходящ за нея, защото е стабилен и явно я обожава. Не би могла да се съмнява в това.

— Не, но не е толкова просто. Тя се нуждае от някого, с когото аналогично да се обожават, за да му предостави възможност да се надмогват, когато играе игричките си.

Джена го погледна с недоумение, после избухна в смях.

— Опасявам се, че ме обърка.

Рич изпръхтя.

— А, зарежи! Какво изобщо ни пука? Да пийнем още. — Той гаврътна съдържанието на чашата си и отново я напълни. — Какви са отношенията ви с Марк сега?

— Нищо особено. Просто сме приятели, нищо повече. От време на време се виждаме, когато посещава родителите си, и толкова.

— Защо се разделихте? Или въпросът е твърде личен?

— Не — успокои го тя. — Той отиде в университета, а аз — не.

— И… като съберем две и две… — Рич присви очи и погледна към отсрещната страна на масата — предполагам, че е срещнал Кейт.

Джена се усмихна.

— Браво, Коломбо.

— Е, обзалагам се, че наистина си побесняла — каза той с умело вложен подтекст.

— „Съкрушена“ би отговорило на описанието в по-голяма степен — въздъхна тя. — Но вече го преодолях.

— Някой друг след това?

— Де да беше така! В края на краищата минаха няколко години. Но няма нищо сериозно.

Дерек, който удари празната си чаша за кафе в масата, ги изтръгна от разговора им.

— Тишина, моля — извика той. — Искам да кажа само няколко думи, преди на всички да ни е писнало.

— Дерек, моля те! — Изражението на Джийн бе такова, като че ли смучеше особено кисел лимон.

— Знам, че до утре следобед не се полагат сватбени речи — продължи Дерек, — но просто бих искал да предложа тост за нашите домакини тази вечер — за булката и младоженеца, за Фей и Марк!

— Браво! Браво! — завикаха всички в хор над шума от скърцането на местените по дървения под столове, докато ставаха на крака.

Единствено Тони остана седнал. След като шумът утихна и всички го забелязаха, той се надигна с бързината и ентусиазма на човек, поведен към бесилката. Дерек го изчака.

— Честито! — каза той и вдигна чаша към Фей и Марк. Всички, освен Тони, който остана неподвижен, последваха примера му. След малка пауза Тони вдигна празната си чаша.

— А пък аз бих искал да предложа тост за отсъстващите приятели… по-точно за сервитьора на виното.

Брайън шумно се изсмя, няколко други захихикаха, тъй като очевидно не знаеха как да реагират. Лицето на Фей не издаваше чувствата й.

Дерек се наведе да извади бутилка вино от кофата с лед пред себе си, заобиколи масата до мястото на Тони, и закачливо го перна по ухото.

— Някои хора са прекадено важни да се погрижат за себе си. — И напълни чашата на сина си. След секунди всички отново заговориха и Фей въздъхна с облекчение, че вече не е център на внимание.

— Иска да ни изкара скръндзи — прошепна тя на Марк с плувнали в сълзи очи.

— Не, не иска — успокои я Марк. — Това е неговото язвително чувство за хумор.

Изражението й се смени от обидено на леко ядосано.

— Не можеш да оправдаваш всичките му хапливи забележки.

— Че защо би искал нарочно да се държи противно на сватбата ни? За бога, та той ми е брат — напомни й Марк.

Фей отпи голяма глътка от виното си и погледна към масата. Знам защо играе игрички, помисли си тя. Единственото, което трябва да разбера, е колко далеч възнамерява да стигне.

 

 

23,00

Марк се изправи и почувства, че коленете му са омекнали.

— Хората биха искали да се… да отидем при тях в библиотеката за кафето — запелтечи той, — където ще има още много вино за тези, които пожелаят. — И нарочно погледна към Тони, който се бе ухилил до уши.

Гостите се скупчиха пред вратата и Марк застана зад тях да насочва отклонилите се. Накрая останаха само той и Брайън.

— Добре ли си? — попита Брайън. — Изглеждаш изтормозен.

— Никога не съм знаел, че сватбите могат да предизвикват такъв стрес.

— Е, поне това е първият и последен път, когато трябва да го правиш.

— Надявам се да си прав — каза Марк жалостиво. — Направо ми се ще просто да бяхме избягали сами в параклиса на Елвис в Лае Вегас.

— Какво? И да лишиш най-добрия си приятел от гледката на толкова бивши и толкова его под един покрив? — Брайън се олюля и се закрепи, като се хвана за една маса. — Не те е срам.

— Ха-ха, адски смешно. Хайде — изви глава към библиотеката, — започва вторият рунд.

— А, ето къде си бил, скъпи! — прекъсна ги Джийн. — Отивам да си напудря носа.

— Не си ми казвал, че майка ти е пристрастена към кокаина — ухили се Брайън.

Марк се намръщи, но явно умът на Джийн бе зает с друго.

— Преди малко добре си побъбрих с клетата Джена — усмихна се тя. — Такова сладко момиче, толкова възпитано. — И се понесе по посока на тоалетните. Брайън я последва.

— Това, което иска да каже, е, че е толкова податлива и има такова желание да прави каквото Джийн пожелае — Кейт се появи отстрани на Марк.

— За разлика от теб, така ли?

— А, не знам. — Изглеждаше тъжна. — Отначало не се разбирахме особено с Джийн, но ми допада мисълта, че към края изпитвахме неволно уважение една към друга.

Марк бавно кимна.

— Беше разстроена, когато се разделихме.

— Знам — отвърна Кейт делово. — Писа ми, за да го сподели.

— Майка ми ти е писала? — Той беше изумен.

— Да.

— Защо не си ми казала?

— Стори ми се без значение. Едва ли щеше да промени нещо между нас. — Тя постави ръце на кръста си. — „О, здравей, Марк, Кейт е. Майка ти мисли, че трябва да се съберем, тъй че намини по-късно.“

Марк се изплези.

— Какво пишеше в него?

Тя се намръщи.

— Има ли значение? Беше доста отдавна.

— И все пак бих искал да зная.

Кейт огледа стаята.

— Като че ли бе останала с погрешното впечатление, че аз съм те зарязала.

— Нима? — Марк положи всички усилия да изглежда изненадан.

Тя бавно поклати глава.

— Знаеш ли, ако някога решиш да зарежеш готварството, от теб ще излезе страхотен актьор.

Той се усмихна извинително.

— Ами може и да съм я подвел малко. Но и не беше съвсем лъжа. Аз имах желание връзката ни да продължи, след като се изнесох, но ти не искаше и да чуеш за това.

— Хммм, каква удобна гледна точка. Както и да е, ако съдя по писмото, майка ти наистина се е хванала.

— Беше ли много рязка?

— Основното бе, че съм загубила най-хубавото, което някога ми се е случвало, и че глупостта ми не знае граници.

— Олеле. Извинявай за това.

— Отчасти беше права. Бях загубила най-хубавото, което ми се бе случвало. Но твоята глупост бе тази, която няма граници.

— Mea culpa. — Той вдигна ръце. — И все пак прекарахме няколко хубави години. — Сръга я дружески и шампанското й се разплиска.

— Господи, всичките тези години! — Кейт се натъжи, после сбърчи нос. — Каква загуба.

— Ти така ли го приемаш? Като загуба?

— Е, шест от най-добрите ми години прекарах с човек, с когото нямам бъдеще, така че, да, пропилени са. Все едно да внесеш всичките си пари в банкова сметка за толкова дълъг период само за да установиш, че накрая не се е натрупала никаква лихва. — Тя скръсти ръце и го погледна дръзко.

— Разглеждаш връзката ни като банкова сметка?

— Да, като закрита банкова сметка.

— Е, ти беше тази, която я закри — измърмори Марк, вече обезпокоен някой да не дочуе заредения им с напрежение разговор.

— Дрън-дрън — каза Кейт високо. Очевидно пет пари не даваше кой слуша. — Няма да говориш с майка си сега. Знам какво стана наистина.

Те се гледаха яростно, докато един глас не прекъсна спора им:

— Ей, здрасти. За какво си говорите вие двамата? — Беше Дерек.

— За дългосрочни инвестиции — отвърна Кейт, бърза като мълния. Той кимна одобрително.

— Да, много разумно. — И през ум не му мина, че темата е странна, за да бъде обсъждана от сина му с бившата приятелка вечерта преди сватбата му с друга жена. — Това е нещо, на което всички трябва да обърнем сериозно внимание.

— Напълно съм съгласна — каза подчертано Кейт.

— Кейт! — Беше Тед, следван по петите от Алис. — Теб търсех. Алис тъкмо ми разказа всичко за пътуването си дотук — и подбели очи.

— О? — Кейт се извърна от Марк и Дерек й се усмихна на Алис.

— Да, същински малък Атила, хунският вожд е тя — продължи Тед.

— Прекосила е земи и морета да се добере дотук.

— Не сте ли дошли със самолет? — попита Кейт, с което отново отприщи бентовете на досадата.

— Не, мила, прекалено е скъпо. Взех влака до… — Алис отново пусна латерната, но на Кейт не й пукаше. Въпреки че самите думи стигаха до главата й, умът й бе другаде, жужеше от подробностите на разговора, който току-що бе провела с Марк. Когато Алис замижа, за да се опита да си припомни номера на един автобус, Кейт се възползва от момента да хвърли поглед през рамо.

Все още стоеше там с баща си, който явно също се бе впуснал в някаква дълга история. Тъкмо когато се готвеше да се извърне, Марк й се усмихна тъжно.

Докато последната година на Марк в университета вървеше към края си, реалността започваше да се очертава. И той се изправи пред отрезвяващата перспектива да вземе решение какво ще прави с живота си.

Брайън беше готов: вече бе започнал специализация по право в Честър, а Кейт бе твърдо решена да се захване с журналистика. На базата на теорията на разпръснатата стрелба, тя бе написала десетки писма до списания със седалища в Лондон и най-после получи работа като стажант-журналист по очерци в издание за диети за отслабване.

До септември тя и Марк вече се бяха преместили в едно студио под наем в лошата част на Килбърн в Северен Лондон.

Марк бе решил да осъществи мечтата си да стане готвач и опита на два пъти без успех. Късметът му излезе на третия: взеха го като стажант-готвач в един ресторант в Уондсуърт, Южен Лондон.

Работата бе изнурителна и много често към него се отнасяха като към новак, но той я обожаваше. Цъфтеше в напрегнатата атмосфера и поглъщаше всяка частичка информация, която му попаднеше. У дома се упражняваше на малката печка с два котлона. Никога не се бе чувствал толкова доволен, но бе уплашен до смърт да съобщи на родителите си за работата.

— Няма да им хареса — каза той на Кейт една нощ. — Те мислят, че си търся работа в някоя банка.

— О, да му се не види — тросна му се тя. — Крайно време е да се изправиш пред майка си и да прекъснеш опитите й да те превърне в още един Тони. Ти си самостоятелна личност, престани да бъдеш такъв бъзльо.

Марк разбираше, че тя е права. Целият му живот бе преминал в сянката на невероятните постижения на Тони. „Защо не можеш да се стараеш повече като Тони?“, беше бойният вик на майка му, когато за пореден път даваше ясно да се разбере, че е разочарована от нещо, което Марк бе или не бе сторил. С течение на годините това беше оставило отражението си върху самочувствието му.

Подтикнат от забележката на Кейт за нерешителността му, Марк замина за Саутхемптън сам, за да уведоми родителите си, че не възнамерява да върви по стъпките на Тони в банковото дело. Предложи да помогне на майка си в приготвянето на вечерята и се зае да бели картофите, докато баща му седеше и четеше местния вестник на масата в кухнята. Тогава реши да повдигне въпроса.

— Между другото — каза той толкова жизнерадостно, колкото му бе по силите, — намерих си работа.

— Прекрасно, сине! — Дерек остави вестника. — В коя банка?

Марк се въздържа от отговор, докато Джийн го стискаше в прегръдките си да го поздрави. После продължи:

— Не се вълнувайте толкова. Няма нищо общо с банките.

— О! — Дерек изглеждаше разочарован, после се усмихна на сина си насърчително. — Тогава какво е?

Марк видя изпълнените с очакване лица на родителите си и преглътна с мъка.

— Току-що започнах като стажант-готвач.

Тишината бе оглушителна. Джийн погледна Дерек така, сякаш светът й току-що се бе срутил.

— Да не би да искаш да ми кажеш — тонът на баща му бе нисък и премерен, — че си изкарал три години в университет, за да се сдобиеш с работа, която си могъл да получиш веднага след училище?

Марк вдигна вежди.

— Предполагам, че може да се приеме и така, но аз предпочитам да гледам на университета като на положителен опит, който ме прави по-добре подготвен да се справя с трудностите на ресторантьорския бизнес — не беше сигурен какво точно бе изрекъл, но звучеше добре.

Явно Дерек не гледаше на нещата така.

— Какви трудности, Марк? — тонът му бе по-твърд. — Дали да включиш говеждо или агнешко в менюто за вечеря? Или от кое да поръчаш повече — шабли или шардоне?

— Няма нужда от сарказъм, татко — Марк кипеше от пренебрежителния тон на баща си, макар да запазваше спокойствие. — Не ме изкарвай неудачник само защото не искам да вървя по стъпките на Тони.

Джийн докосна ръката му.

— Разбира се, че не си неудачник, скъпи. Просто ние искахме много повече за теб, а не цяла година да се потиш в някаква кухня за жълти стотинки. Това е тежка професия.

— Знам, мамо. Позволи ми да знам какво правя.

— Тогава защо правиш това? — тонът на Дерек беше по-мек, но изражението му все още бе напрегнато.

— Защото това е, което искам да правя. Винаги съм искал да го правя, но прекалено се страхувах да ви го кажа. И нищо чудно, като виждам реакцията ви.

— Значи си постъпил в университета единствено да ни доставиш удоволствие? — запита Дерек.

— В известен смисъл, да. Но като се връщам назад, наистина се радвам, че го направих. За нищо на света не бих го пропуснал.

Когато родителите му неохотно започнаха да го разпитват, Марк ги уведоми, че ресторантът в Южен Лондон е малък, но престижен и е известен с отличната си френска кухня. Планът бе една година да се обучава в основните неща, после да посещава задочно един от известните курсове за готвачи „Кордон Бльо“.

На следващата сутрин замина обратно за Лондон с по-леко сърце. Знаеше, че ги е разочаровал, но поне вече не трябваше да живее в лъжа.

Обратната страна на „откровението“ на Марк беше, че се чувстваше още по-задължен да постигне ненадминат успех по пътя, който си бе избрал.

След осемнайсет месеца в професията упоритостта и предаността си бяха казали своето и шефът му го бе издигнал от приготвянето на обеди до приготвянето на вечери, но това стана и причина двамата с Кейт да се превърнат в „свадливите тъпанари, дето им минава, като си легнат“, както се бе изразила тя. Работното й време в списанието бе от девет до шест, а неговото бе от пет до след полунощ. Тя не работеше в събота и неделя, неговата почивка бе само в неделя. Но щом изнуреният Марк се наспеше, разполагаха с един следобед седмично, през който да укрепват връзката си. И нямаше начин разговорите им да не замрат — сякаш някоя стара леля ги бе помолила да й разкажат какво им се бе случило през седмицата. Мненията им по текущи проблеми или трябваше да намерят разрешението си в неделя, или да изчакат до следващата; дотогава или им минаваше, или ги забравяха.

В съвместния си живот всеки следваше свой път: Кейт често излизаше сама при представянето на нови продукти или да хапне с приятели, докато Марк понякога се задържаше в ресторанта и след работа да удари по едно и да отпусне напрежението.

Не след дълго неделята се превърна в ден за скандали и пропастта между тях още повече се задълбочи. Кейт се оплакваше, че той не проявява необходимия интерес към работата й, но Марк й се тросваше, че е твърде скапан, та и да мисли за нещо друго, освен за сън. И така измина цяла година до онази съдбовна неделя през август.

Бяха седнали на масата в кухнята и вървеше поредният скандал, защото Кейт току-що бе разбрала, че той няма да може да си вземе отпуск, за да присъства на годишния летен бал на списанието й.

— Има-няма сто години, откакто ти казах да си запазиш тази вечер свободна — побесня тя. — Не мога да си представя подобно предателство.

Марк въздъхна, умрял от умора.

— Извинявай, но още съм доста нов и не съм аз този, който поръчва музиката. Помолих ги, но вчера ме отрязаха.

— Все едно си нямам никого — измърмори Кейт. Наля си още чаша от шварц кафето.

Марк я изчака да върне потенциалното бойно оръжие на масата. От известно време се беше опитвал да разреши проблема и бе измъдрил план, който според него щеше да облекчи положението. И ето, бе настъпил подходящият момент, когато да повдигне въпроса.

— Нещата нещо не вървят, нали? — попита той тихо.

Тя кимна.

— Тъпото е, че наистина не вървят.

— В такъв случай мога да предложа решение.

— Нима? — Изражението й бе подигравателно.

Марк замълча, макар да усещаше кълбото нерви в гърдите си.

— Брайън си е намерил работа в Кройдън… това, което си мисля, е, че мога да си поделя с него разходите по апартамента.

Кейт примигна няколко пъти — явно се опитваше да асимилира какво й казва. Лицето й се сгърчи — дързостта бе излетяла.

— Вече си го обмислил… зад гърба ми?

Марк бе споделил на Брайън, че между него и Кейт нещата не вървят. Така че, когато приятелят му предложи да делят един апартамент, той го бе обмислил сериозно и беше стигнал до заключението, че идеята не е лоша поне за известно време.

— Не, не — каза бързо. — Съвсем не е така. Той ми предложи и аз реших, че може да се окаже добра идея. Нали разбираш, да поразширим пространството.

Кейт невярващо поклати глава.

— Пълни говна. За бога, Марк, трябва наистина да ме мислиш за много тъпа! — Втренчи се в него предизвикателно, но той не отвърна. — Е, кога отиваш? Този следобед? — попита саркастично и потупа часовника си.

Той реши, че откровеността е най-добрата политика.

— Няма да е преди края на другата седмица — отвърна тихо, — но ако искаш да си изляза преди това, ще си потърся временно квартира.

— Ако аз поискам да си тръгнеш преди това? — заекна тя. Една самотна сълза се търкулна по бузата й. — Марк, аз изобщо не искам да ходиш никъде. Мислех, че завинаги ще сме заедно.

— Кейт, не казвам, че всичко е свършило. Просто трябва да поживеем отделно за известно време, защото явно се караме прекалено често.

Тя го погледна, като че ли внезапно се е побъркал.

— И кога ще се виждаме, Марк? Между полунощ и два сутринта в сряда и може би още няколко часа в неделя следобед — ако, естествено, рейсът от Кройдън е редовен?

Настана унило мълчание, нарушено от далечна автомобилна аларма. Марк взе химикалка и започна да рисува очила върху снимката на Джъд Лоу на корицата на едно списание.

Кейт избърса очи и прочисти гърло.

— Не си падам по ултиматумите, както ти е известно, но просто не мисля, че това е здравословен начин да преодолеем лошия период. Бягаш от мен, което не разрешава нищо. Ако се преместиш оттук да живееш с Брайън — край. Никакви половинчати мерки.

Тази нощ те си легнаха — двама души в едно тясно легло, без да се докосват. Марк разбираше, че топката определено е в неговото поле, и почти не можа да мигне.

На сутринта, докато Кейт се приготвяше за работа, той се престори, че спи. Когато чу изщракването от затварянето на входната врата, стана, направи си чаша кафе и седна на кухненската маса да напише писмо.

Мила Кейт,

И двамата знаем, че от известно време между нас има търкания, което изцяло отдавам на обстоятелствата.

И двамата работим прекалено много, опитваме да се наложим в своята професия, а това означава, че ни остава малко време един за друг. Освен това живеем много натясно и явно си лазим по нервите. Ето защо си помислих, че за мен ще е по-добре да се изнеса за известно време, да си дадем глътка въздух един на друг. Приемам за плюс възможността пак да се срещаме като гаджета и тогава това да е награда, а не както сега — късно през нощта или рано сутрин, когато и двамата сме раздразнителни. Струва ми се, че ако сменя обстановката за известно време, напрежението ще намалее и постепенно нещата отново ще влязат в релси. Но явно ти мислиш, че идеята е несполучлива, че по някакъв начин се измъквам от проблемите. Никога не съм имал подобно намерение.

Последното, което ми е идвало наум, е било да се разделим. Много те обичам, мислех, че имаме общо бъдеще, но въпреки това напълно съм убеден, че и двамата ще имаме полза да поживеем отделно известно време. Ако не приемаш нещата така, имаш пълното право да го кажеш.

Тази вечер ще отида в пансион, докато другият апартамент стане готов, главно защото не искам никой от нас да живее в напрежение.

Моля те, моля те, премисли думите си, тъй като бих желал да останем заедно.

Ще ти се обадя след няколко дни, когато ще си имала време да помислиш и да прецениш дали да промениш решението си.

С обич, целувки, Марк

Той знаеше, че е изкривил ситуацията и я е направил да изглежда така, сякаш тази раздяла е по нейна вина, но искрено желаеше да продължат връзката си. Просто повече не можеше да понася сблъсъците лице в лице и копнееше за простия живот с Брайън.

Остави писмото на масата, отиде в спалнята и се зае да си приготвя багажа.

По отношение на чистотата и местоположението апартаментът определено бе попадение в сравнение със студиото, където Марк бе живял с Кейт. Но той го предпочиташе, защото вече нямаше кавги и неодобрителни погледи, само един прекрасен приятел, който никога не го съдеше или критикуваше и можеше да говори за футбол до среднощ. Мъжки рай.

В един идеален свят Марк щеше да живее с Брайън и да продължи да се среща с Кейт, точно както бе правил в университета. Но тя държеше на решението си, че ако той се изнесе, всичко е свършено завинаги.

Марк лесно намери пансион и бе излязъл от три дни, преди да събере кураж една вечер да се обади на Кейт у дома. След превзет разговор, по време на който на няколко пъти я попита дали е добре и тя сухо бе отвърнала положително, той беше предложил да се срещнат за вечеря.

— Защо? — попита Кейт отсечено.

— Да обсъдим положението.

— Какво има за обсъждане? Връщаш ли се да живееш тук?

— Не, Кейт. Но не разбирам защо не можем да продължим да се виждаме.

— Ти поначало не разбираш много, нали, Марк? — гласът й бе студен. — Чувстваш, че не можеш да живееш с мен, а аз не виждам смисъл да започнем отново и да излизаме. Единственото, което има значение, е, че искаш да прекрачиш чертата без никаква всеотдайност. — Тя тихичко заподсмърча. — Не възнамерявам да бъда твоя приятелка. Ти разби сърцето ми и най-лекият начин да го преодолея, е да не поддържам никакъв контакт с теб. Така че, ако изобщо те е грижа за мен, остави ме на мира. — Телефонът онемя.

В продължение на няколко дни на Марк му се гадеше, чудеше се дали е постъпил както трябва. Беше си въобразявал, че Кейт ще започне да мисли като него, и когато тя не го направи, шокът бе голям. Бяха преживели толкова много неща заедно през изминалите няколко години, че без нея се чувстваше изгубен.

Три месеца по-късно, когато бе награден с малко повишение в службата, се нуждаеше от цялата си сила да не вдигне телефона и да й каже. Искаше да чуе в отговор колко го заслужава, как това е само началото по пътя към шеметните висини, които щеше да изкачи. Вместо това се довери на Брайън.

— Това е куп лайна, друже — заяви Брайън с поглед, вперен в телевизора.

Марк отиде в стаята си да се наплаче от самосъжаление. Животът изобщо не бе същият без нея, но знаеше, че не иска да се премести обратно при Кейт. Поне все още не.

Както е присъщо единствено на мъжете, той и Брайън бяха разговаряли за раздялата му с Кейт само веднъж, като темата за разклатените им взаимоотношения небрежно бе спомената и бяха използвали футболни термини.

— Винаги съм мислил, че вие ще направите един дълъг мач, друже — каза Брайън, след като Марк бе разказал стара случка с Кейт, с която бяха свързани повечето му шеги.

— Аз също. Но мисля, че и двамата не следихме топката внимателно — въздъхна Марк. — Просто започнахме да се караме за всичко. Тя дори се опита да ме поучава по повод онова изтъркано клише — че оставям капака на тоалетната чиния вдигнат.

— Аз предотвратявам това, като пикая в мивката — изпръхтя Брайън.

Изтощени от този емоционално съсипващ разговор, след това бяха избягвали да захващат темата за връзките.

Отначало Марк остро усещаше отсъствието на Кейт. Копнееше да чуе гласа й, но най-силно му липсваше възможността да я държи в прегръдките си през нощта.

С течение на времето болката се притъпи, но тя никога не напускаше мислите му напълно.