Джон Лескроарт
Щети (38)

37.

Глицки бе уведомен по телефона от Брако, който бе с една от оперативните групи. Групите се събираха пред имението на улица „Валехо“, когато чуха изстрелите от вътрешността на сградата и се втурнаха през вратата.

Ейб трябваше да спре колата си и да паркира зад редици от полицейски коли и бусове на почти две пресечки разстояние. Валеше силно и някак си изглеждаше невероятно, че такава тълпа — от полицейски персонал, любопитни съседи, телевизионни екипи, политици и репортери — се беше събрала за толкова кратко време.

От друга страна, това, което беше станало, също изглеждаше невъзможно. И всички тези хора не искаха да знаят за безжалостното време, мръзнеха под чадърите и се притискаха до жълтите полицейски заградителни ленти, опънати надлъж по улицата и покрай имота на Къртли.

Глицки си проби път през масата хора, мушна се под лентата и показа картата си на един полицай, който пазеше на стъпалата. След като вече бе влязъл благополучно в охранявания периметър, той бързо се обърна да погледне зад себе си.

Пресметна, че там имаше цели петнайсет черно-бели патрулни коли и техните червени и сини светлини пулсираха в нощта. Някой вече беше разположил поне един комплект прожектори, които още по-ярко осветяваха мястото. Глицки преброи поне четири буса на телевизионни екипи, които сигурно бяха се усетили още преди него. Шийла Мареняс се опитваше, засега безуспешно, да си пробие път през заградителната линия. Лийланд Крофърд даваше интервю пред групичка телевизионни репортери край своята лимузина.

Глицки пробяга нагоре по стъпалата и забави ход при отворената врата, където Брако чакаше да го посрещне.

— Бързо дойде — каза инспекторът.

— Бях мотивиран. Къде е станало…

Брако посочи и сам тръгна към кабинета библиотека на семейство Къртли. Глицки вървеше по петите му.

— Тук ли е вече шефката? — попита Глицки.

— Не още.

— Дойдоха ли от „Съдебна медицина“?

— Да. Имаме и заподозрян под стража в кухнята, там в дъното. Една от прислужниците, Линда Салседо. Не ни създава проблеми.

— Да се надяваме, че така ще бъде и нататък. Намерихте ли оръжието?

— Вече е с етикет и в торбичка. Пуснала го е на пода, още щом влязохме…

— Пуснала го?

— Да, преди да отвори вратата след като ние позвънихме. После ни показа къде да вървим. Още мирише на кордит. Най-щурото нещо, което някога съм виждал.

Междувременно бяха стигнали сводестата врата на малка стая; охраняваха я двама души, за които Ейб предположи, че са от групата по задържането. Глицки спря на стъпка след Дарел и кимна на двамата мъже. Помещението бе ярко осветено от скъпия кристален полилей и двата преносими прожектора, донесени от следователите. Кабинетът библиотека беше дълъг може би пет метра и широк около четири. Изглеждаше пълен с трупове.

Въпреки дългия си опит, Глицки бе поразен от толкова много смърт в толкова тясно място.

Желязната миризма на кръв се открояваше сред някакъв сладникав дъх и миризма на алкохол. Глицки пристъпи напред, за да може да обхване всичко това с поглед.

Икономът лежеше по гръб до камината. Смокингът му беше широко разгърден и откриваше подмишничен кобур с пищова все още вътре. Червено петно бе разцъфтяло като голям кръг на ризата над сърцето. Друго олово изглежда го бе засегнало в рамото, но куршумът до сърцето явно бе достатъчен да свърши работата. Когато Езтли бе паднал, той бе съборил и паравана срещу камината, който се бе сринал на пода до главата му. От другата страна на огнището лежеше почти празна бутилка от шампанско. Огледалото над камината бе разбито и парчета от него застилаха пода около тялото.

Роу Къртли седеше отпуснат върху един шезлонг, буквално подгизнал от кръв. Той бе получил два или три куршума в гърдите и един, от наистина близко разстояние, високо в лявата буза. Силата на изстрела бе наклонила надясно главата му и цялата дясна страна на ризата бе просмукана с кръв заради пораженията от изходната рана, която бе унищожителна.

Най-страховитата гледка беше Клиф Къртли, който бе успял да стане и да се завърти преди да бъде ударен, или преди фаталния изстрел. Куршумът, който бе причинил най-очевидните поражения, го беше улучил в гърлото. Струящата кръв от сънната артерия се бе изляла върху килимчето и дървената настилка на прилежащата трапезария. Но няколко други изстрела го бяха ударили отстрани и в гърба, очевидно когато се бе опитвал да се измъкне. От кървавата диря личеше, че той е продължил да се влачи сред собствената си кръв цели три или четири фута, преди най-накрая да спре от шока, травмите и от загубата на кръв.

Брако се бе навел над Клиф и разглеждаше с интерес раната в гърлото. Той се обърна към Глицки и рече:

— Това ще се запомни.

Глицки набързо огледа всичко наоколо и после каза, сякаш на себе си:

— Къде е мисис Къртли?

Едно момче от екипа за оглед вдигна очи към него, докато снимаше тялото на Роу в шезлонга.

— В другата стая.

— Мъртва?

Имитирайки съвършено гласа на джуджето от „Магьосникът от Оз“, криминалистът каза:

— Тя не е просто мъртва, тя е наистина най-откровено мъртва.

Глицки още веднъж си припомни правилото, че репортери не се допускат при огледа на местопрестъплението, преди техническият екип да е свършил. После се обърна, видя Вай Лапиър да идва и тръгна да я посрещне.

— Шефе — каза той. — Това, което вероятно сте чули, е вярно. Те всички са мъртви, семейство Къртли и техният иконом. Застреляни почти от упор. Имаме заподозряна, тя е обезвредена и под стража в съседната стая.

Лапиър плесна с ръце, след което си пое дълбоко въздух и тръгна през трапезарията към сводестата врата.

 

 

В единайсет екипът за оглед още работеше в кабинета. Труповете бяха поставени в чували и откарани с фургона на „Съдебна медицина“ до мазетата, където се разпореждаше Страут. Доколкото Брако говореше прекрасно испански и вече беше тук на място, Глицки му повери официалното разследване на убийствата. Брако вече бе дал на Линда инструкциите Миранда. След кратък предварителен разпит той и Линда бяха готови за пълно изявление на видеозапис. Навън, тълпата се бе разотишла в по-голямата си част. Нито кметът, нито Шийла Мареняс бяха допуснати до местопрестъплението. Двамата най-накрая си бяха тръгнали, отиде си и мъжествената Вай Лапиър.

Аманда Дженкинс бе излязла на ресторант заедно с други двама окръжни помощник-прокурори. Бе научила поразяващата новина от телевизията. Сега тя седеше в трапезарията на дома Къртли с Глицки. И двамата бяха твърде развълнувани, за да си тръгнат.

— И така, нашата арестантка очевидно е чувала за предишните изнасилвания, така че е имала един вид предупреждение — казваше Глицки. — Но тя не го е приемала достатъчно сериозно.

— Твърдиш, че Роу вече е бил направил още едно изнасилване ли? След като е излязъл от затвора?

— Не. Една от другите работещи тук е чувала за тези истории. Тя е казала на Линда да бъде нащрек.

— Но Линда не е била.

— Недостатъчно, във всеки случай. Снощи той я повикал в стаята си под претекст да изчисти нещо.

— Снощи? Той е свършил това снощи? Когато вече е знаел, че сме по петите му!

Глицки оживено закима.

— Той е мислил, че ни е победил. Като е убил кучето на Фаръл. Като ни е сплашил. Като е притиснал Лапиър чрез кмета. Чудесно време да се върне и да пробва мерудиите у дома.

— Ама че кретен! Значи, била е предупредена и пак се е качила?

Глицки сви рамене.

— Той си е бил вкъщи от един месец почти и нищо не е направил. Снощи я е повикал да почисти нещо. Тя влиза в стаята и го вижда гол, с патлак в ръка.

— И тя?

— Тя е искала да остане жива.

Дженкинс поклати глава с отвращение.

— Бих искала да го убия още веднъж!

— Разбирам те.

— А обувките?

— Очевидно не са били важни този път. Доколкото знам, не е казала нещо такова на Дарел.

— Добре, а как е взела пищова?

Устните на Глицки леко се вирнаха.

— Това бе най-интересното и за мен — каза той. — Роу просто е оставил патлака в едно чекмедже до леглото в стаята си. Зареден. После днес излязъл със своя човек, Ез и не взел оръжието със себе си. Вероятно си е въобразявал, че Линда е харесала това — секса, не пищова, или може би секса с опрян пищов. Така че днес тя се качва, уверява се, че оръжието е още там и чака благоприятна възможност. Не й се е наложило да чака дълго.

— Но защо е убила другите? Защо просто не го е причакала в стаята му, когато се върне?

— Аз лично казах на Дарел да й зададе този въпрос. Тя отговорила, че това било самозащита. Там, откъдето идва, ако убиеш член на могъща фамилия, убиват цялото ти семейство. Тя е знаела, че ако ще убива Роу, трябва да ги „изчисти“ всички.

Дженкинс размисли върху казаното за момент.

— Като познава семейство Къртли, може би е била права.

— Може би. От друга страна, тя е знаела, че Езтли носи скрито оръжие, така че той е трябвало да замине пръв. След което е взела на мушка Клиф и Тереза. Те са знаели какви ги върши Роу и какви ги е вършил винаги и са го улеснявали. Значи, те са били част от това, така че, по дяволите, и те е трябвало да заминат.

— Исусе! — каза Аманда. — Не съм и помисляла, че някой може да бъде толкова добър с пистолет.

— Бог е бил на нейна страна.

Аманда се облегна, погледна към тавана и затвори за момент очи.

— Ще поискам още тази вечер да направят балистична експертиза на пистолета убиец, за да видя дали съвпада с оръжието, което е убило Мат.

— Вероятно е добра идея — кимна Глицки.

— И на оръжието на Ез — помоли го Аманда.

— И на всичко, което открием — каза Глицки. — Не мисля, че заповед за обиск би била проблем сега.

 

 

В дома на семейство Новио ликуваха под сурдинка след новините за смъртта на Роу Къртли. Бяха донякъде заради тревогата си за Джон — в полунощ той все още не се беше прибрал. Не отговаряше на мобилния си, както и на текстови съобщения, дори след като Майкъл накара малката му сестра Али да му прати SMS, с молба просто да пише дали е добре.

Сега вече и трите момичета бяха заспали. А Питър, легнал на кушетка с едно топло одеяло на Кейти, заспиваше пред включен телевизор в голямата стая. Тримата възрастни седяха в дневната. Чък и Майкъл бяха седнали на една кушетка, а Кейти се бе излегнала в шезлонг. И тримата бяха съсипани от ставащото в последно време.

Накрая Майкъл се надигна и плесна ръката си.

— Стига! — каза той, ставайки. — Веднага ще се обадя в полицията.

Чък го изгледа.

— И какво ще им кажеш?

— Че синът ми е изчезнал. Да видят дали не могат да започнат някакво издирване.

— Но той всъщност не е изчезнал — каза внимателно Кейти. — Не повече, отколкото снощи, Майкъл. Той е просто объркан, опитва се да подреди нещата в главата си.

— А от друга страна, полицията няма да може да го намери. Или, помисли, те просто няма да го търсят — добави Чък. — Той е достатъчно голям и не е отсъствал толкова дълго. Струва ми се, че вече не разглеждат пълнолетен човек като изчезнал, освен ако близките му не знаят нищо за него от три денонощия.

— Е, това със сигурност дава всекиму достатъчно време да се покрива, нали? — Майкъл се тръсна обратно върху възглавничките. — Аз просто искам да говоря с него, това е всичко. Мога да отговоря на всеки негов въпрос. На всеки, обещавам.

— Разбира се, че можеш. — Кейти въздъхна уморено. — Може би новините от тази вечер ще имат значение за него. Казаха, че полицията закрива случаите на Роу Къртли и това трябва да включва и Джанис, не мислиш ли?

— Може да се помисли — каза Майкъл, — но може и не. Глицки гледа по друг начин на събитията. Той очевидно все още мисли, че е бил Роу, но продължава да говори за нещата, които не му се връзват. Което все още не означава, че съм бил аз. Имам предвид, че доколкото знам, той не си е мръднал пръста да проучи клиентите й.

— Не знам дали може да го направи — каза Кейти. — Тук може би има „лекарска тайна“ или нещо от сорта. Освен това, защо би трябвало той да разпитва клиентите й? Знаеш ли нещо, което да насочва разследването към някой от тях?

— Само това че тя… — Той рязко спря.

— Какво? — попита Кейти. — Ти искаше да кажеш нещо.

— Не. — Майкъл повдигна ръка и притисна слепоочието си. — Просто съм много уморен, вече не усещам какво говоря.

Но Кейти упорстваше.

— Има ли нещо, което знаеш за някой от нейните пациенти. Майкъл! Това може да бъде важно.

— Не искам нищо да бъде важно, Кейти — каза той. — Сигурен съм, че е бил Роу Къртли. Другите неща просто развалят пасианса на Глицки.

— Но какви други неща? — упорстваше тя.

Чък най-накрая проговори.

— Майк мисли, че тя е имала връзка.

— Какво? Джанис? Не е възможно, Майкъл.

Дърбин сви рамене.

— Мисля, че е възможно, Кейти.

— Защо мислиш така?

— Ами… — последва кратък, накъсан смях. — Това е нещо лично, нали се досещаш.

— Говорил ли си за това?

— Не.

— Казвала ли ти е, че ще те напусне или нещо подобно?

— Не. — Той се колебаеше, гледаше ту към единия, ту към другия, накрая се обърна към Кейти. — Не сме правили… най-интимното, през последните два месеца.

На свой ред тя се засмя с нервен, накъсан смях.

— Я виж! И само това? Мисля, че трябва да го полеем, къде е пиенето?

Главата на Чък се надигна в кратък изблик на гняв.

— Кейти!

Тя се обърна и го погледна в очите.

— Какво? Какво от това, ако е истина! — После се обърна към Дърбин. — Значи ли това, че е имала връзка? Дори щастливи двойки имат такива приливи и отливи. Такъв е животът. — После пак се обърна към съпруга си. — Не е ли така, Чък? Това не означава, че бракът ти е в опасност. Поне така се надявам.

— Тя е права, Майк — каза Чък. — Тя е абсолютно права. Но да се върнем на първоначалния въпрос. Бих искал да знам какви са съображенията на Глицки. Искам да кажа, за всички ни е достатъчно очевидно, че Джанис е убита от Роу Къртли. Сега Роу е мъртъв и това трябва да бъде краят на всичко. Има ли нещо друго тук, за някой от нас?

— Е, тази връзка, ако е имало такава — каза Кейти.

— Но дори да е имало — каза Чък, — тук няма нищо, което да елиминира Роу Къртли. Той е имал причина, той е разкъсал твоите картини по същата причина, Майк. Той е искал да удари тебе, да ти отмъсти за това, че си го вкарал в затвора. Дори Джанис да е имала връзка, защо някой би искал да разкъса картините? Това трябва да е бил Роу. Което означава, че пожарът също е работа на Роу. Защо не кажеш всичко това на Глицки, когато те пита следващия път?

Но целият този емоционален разговор, заедно с тревогата за сина, си имаше своите последици. Всички бяха уморени. Майк отпусна главата си и я заклати.

— Да се надяваме, че няма — каза той. — Едва ли мисли, че има причини да разпитва. Сега, ако вие, приятели, не възразявате, аз отивам да спя.

— Мисля, че и ние… — Кейти се надигна и погледна към съпруга си. — Чък?

Той надигна глава и се усмихна.

— Винаги с тебе.

 

 

— Каза, че ще се обадиш по някое време.

— Точно така — отговори Трея. — Но май споменах седем и половина. Ти никога не свършваш по-рано.

— Понякога мога и да свърша, както виждаш. Но мога да затворя сега и да ти звънна сутринта.

— Или просто можеш да ми кажеш кога ще дойдеш тук, пък аз ще отида да спя и ще се събудя навреме да те посрещна нежно.

— Е, що се отнася до това… мисля, че ти и децата можете да решите да се върнете тук, към нормалния живот.

Тя помълча, защото сърцето й заби.

— Значи си се преборил за обвинителен акт и си арестувал Роу?

— Не си далеч от истината… нещо по-добро.

— Кое може да бъде по-добро?

— Ами ако някоя прислужница, изнасилена от него, му види сметката.

— Шегуваш се!

— Ни най-малко.

— И той е мъртъв?

— Съвсем.

Ейб чуваше нейното дишане.

— Не знам дали трябва да съм щастлива, когато някой е умрял, но…

— В някои случаи това е неизбежно. Един от тях е този. И така, искаш ли да се върнеш у дома?

Тя отново помълча.

— Как е времето?

— Прекрасно. Седем градуса и дъжд из ведро. Може ли да бъде по-хубаво?

— Двайсет и пет градуса и слънчево, за спорт и разходки из парка.

— Двайсет и пет?

— Честна скаутска. Сиксто каза на децата, че утре ще ги заведем на брега. Сещаш ли се, че не сме водили на море нито едно от тях?

— Не се учудвам… — Ейб се замисли на свой ред. — Наистина ли ще бъде двайсет и пет градуса?

— Ако не и двайсет и осем.

След кратка пауза Глицки каза:

— Ще кацна в Бърбанк в единайсет и петнайсет. Можеш ли да ме вземеш?

— Не е невъзможно. Ще видя какво мога да направя.