Джон Лескроарт
Щети (33)

32.

Градска беседа^[1]

От Джефри Елиът

Вчера източници, близки до следствието побеседваха с автора на тези редове, за да обяснят събитията от последните няколко седмици, свързани с Роу Къртли и с убийството на Джанис Дърбин. Обсаденият отвсякъде началник на отдел „Убийства“, лейтенант Ейб Глицки, бе под кръстосания огън на кмета Кроуфърд и на един съперничещ ни вестник, който го обвини в тормоз и полицейски произвол.

Известно е на нашата общественост, че Глицки и Къртли имат дълга история на противоборство. Тя започва с ареста на последния през отдавнашната 1998-а. Обвиненият в изнасилване и убийство господин Къртли бе признат за виновен и осъден на двайсет и пет години затвор. По-рано тази година Федералният апелативен съд за 9-ти окръг (Калифорния и Западното крайбрежие) прекатури това решение и постанови преразглеждане на делото. Оттогава господин Къртли е на свобода под гаранция. Също така, непосредствено след освобождаването му от затвора „Сан Куентин“ трима души, свързани с предишния процес, бяха убити. Това са Фелисия Нунйес, основна свидетелка срещу господин Къртли, Мат Люис, детектив към службата на окръжния прокурор, и Джанис Дърбин, съпруга на Майкъл Дърбин, старши съдебен заседател в журито при процеса Къртли преди десет години.

Едва последната седмица, в рамките на една широко отразена и коментирана поредица от събития, лейтенант Глицки арестува отново господин Къртли по обвинения в диапазона от заплахи със смърт и съпротива при арест до опит за убийство. При ареста г-н Къртли се сби с полицията, включая самия лейтенант Глицки, и получи няколко наранявания, сред които счупена ръка. Двама служители от екипа за арест също бяха ранени. И отново Роу Къртли бе освободен под гаранция.

Общият знаменател на всички тези престъпления е Роу Къртли. Служители потърсиха и получиха разговор с господин Къртли, в присъствието на неговия адвокат, за да определят неговото местонахождение и дейност при всяко от двете по-късни убийства, в усилие да го елиминират като заподозрян във всяко едно от тях. Той представи алиби и за двете, и тук е същността на нещата сега.

Въпреки истерията, създавана от „Куриер“, вестникът на семейство Къртли, враждебно настроен към полицията, няма никакви причини да твърди, че тези действия са били нещо друго, освен част от обикновени разследвания при убийство. Полицията не назова заподозрени за убийствата на Мат Люис и Джанис Дърбин.

Широката кампания срещу „полицейския тормоз“ от страна на някои кръгове може да се разглежда и по друг начин, като опит от страна на богатите и могъщите да използват своето политическо и медийно влияние, за да изключат себе си от разследването на поредица брутални престъпления.

 

 

Седнал на кухненската маса, Ейб кимна в нещо като изпълнено с благодарност облекчение, когато прочете последните думи на коментара. Както обикновено, Джеф Елиът беше точен и поддържаше разумен тон. Сръбвайки чай, Глицки си помисли, че това може би ще охлади температурата около цялата тази лудост и той отново просто ще може да си върши работата.

Той сгъна „Кроникъл“ и пресуши чашата си, готвейки се днес да отиде на работа по-рано, когато телефонът иззвъня. Беше малко след шест сутринта, което му даде знак кой можеше да звъни. Беше един глас, който се надяваше да чуе. Той бързо прекоси кухнята и вдигна слушалката още преди второто позвъняване.

— Ало.

— Ей!

— Ей, здравей! Нали всичко е окей?

— Всичко е наред, освен че ми липсваш.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

— Мислех, че си ми ядосана.

— Полудяла, не ядосана. Разстроена. Но вече ми мина и сега просто ми липсваш.

— И ти на мен. Мога да долетя този уикенд, ако останеш там.

— Ако остана?

— Нали ще останеш?

— Не знам. Не съм решила. Изглежда ми толкова глупаво и мелодраматично да съм тук, но там при теб е твърде грубо и заплашително. Просто не зная какво ще направи той, Ейб.

— Никой не знае. Точно затова, миличка, той е заплаха за обществото.

— Имам предвид — какви са вероятностите, че той наистина ще опита да направи нещо с някой от нас?

— Ако има вероятности, те наистина са големи.

— Сега звучиш като мен.

— Добре. Ти наистина си по-умната. — Той замълча, след което продължи: — Знаеш ли, ако премислиш, май ще трябва да останеш там още няколко дни. Аз мога да прелетя, да си направим ваканция за уикенда. Как се справя Сиксто с децата?

— Брат ми? Ти шегуваш ли се? Той иска да ги задържи завинаги.

— Може би ние ще направим с него малко споразумение. Да се измъкнем за една нощ.

— Бих могла да го направя.

Глицки си пое дъх.

— Не бях сигурен, че при вас всичко е наред. Наред ли е?

— По-различно е, но е наред. Няма да поемам рискове.

— И не бива.

— Ти също.

— Е, тогава ще трябва да си сменя работата.

— Което ти не искаш да направиш.

— Не, не искам. Някой трябва да виси в тая служба и да върши работа. А това е такава работа, за която просто съм роден. Тя си е истинско проклятие, но това съм аз — не мога да го променя.

— Знам. И не искам такава промяна. Обичам те такъв, какъвто си.

Внезапен прилив на чувства замая главата му. Той вдигна ръка и се подпря на стената.

— Ще ти се обадя, като разбера кога ще мога да пристигна в Бърбанк — каза той.

 

 

Лу Гъркът започваше работа в шест сутринта всеки ден с изключение на неделя. Барът ресторант заемаше един недотам хигиеничен полусутерен при Съдебната палата от другата страна на улицата. Това правеше заведението любимо място за ченгета, съдебни заседатели и юристи. По обедно време беше претъпкано с хора. Малките масички и сепаретата за по шест души бяха еднакво нагъчкани; между тях едва можеше да мине сам човек. И всичко това въпреки факта, че единствената точка в менюто бе специалитетът за деня — най-често приятна, и понякога дори възхитителна комбинация от вкусове и аромати, заети от твърде несравнимите кулинарни школи на Гърция и Китай. Само Гърция и Китай. Според „Кроникъл“ Чиу, жената на Лу, преди няколко години бе получила прозвището „Най-изобретателния майстор готвач в града“. Тя проявяваше несъмнена ловкост в своите комбинации: сувлаки на жар, сиу бао, червена свинска мусака, люто-горчиво-кисело задушено телешко „Долма“ с извара, джобове с хрупкаво патешко и тайнственото, винаги популярно агнешко в гювечета.

Но преди обедната почивка и особено рано сутринта, при Лу бе убежището на сериозните пиячи, не толкова бедни и бездомни алкохолици, както може да се предположи, а предимно добре облечени мъже и няколко жени със сълзливи очи. Те често се редяха на опашка пред вратата по времето, когато Лу отваряше, което винаги беше при пукването на зората. На бара, който бе затворил през нощта само четири часа по-рано, пиячите се нареждаха върху столчетата преди Лу да приеме първата поръчка.

Този петък обаче, главните действащи лица не бяха на бара, а в най-отдалеченото сепаре вдясно. И никой не пиеше алкохол. В приповдигнато настроение, издокаран в тържествено спретнат костюм „Армани“, Фаръл бе вече взел някои важни решения и по същество вече се бе хвърлил в битката още през нощта. Накрая се бе свързал с няколко началници, които трябваше да бъдат ангажирани в неговия план, като им каза да дойдат при Лу в седем сутринта.

И така, той вече седеше до стената, в съседство с Аманда Дженкинс. На масата, от другата страна, бяха още Глицки и неспокойната Вай Лапиър. Вече всички бяха изразили своите съболезнования и гняв за станалото с Герт, кучето на Уес. После казаха добри неща на Ейб заради рубриката „Градска беседа“ в днешния „Кроникъл“. Когато и тази тема бе изчерпана, Фаръл пийна малко кафе, прочисти гърлото си и заговори. Гласът му, макар и твърд, бе толкова спокоен, че звучеше като приглушен монолог на театрална сцена.

— Ще говоря извън протокола, така, както никога не съм говорил с някой от вас. Много държа нито дума да не се разчуе извън нас четиримата. Приемате ли всички това?

Другите свъсиха вежди от изненада, но никой не възрази. След малко всички кимнаха в знак на съгласие.

— Добре тогава — продължи Фаръл. — Събрах ви тази сутрин, защото след всичко онова, което Роу и семейството му ни сервираха последните две седмици, аз реших, че е време да кажем „Дотук беше“. Имам намерение да върна Роу зад решетките до довечера.

— Яко, отличник — каза Дженкинс, вдигайки юмрук. — Съгласна!

Глицки бе кимнал с привидно съгласие, но челото му непокорно се смръщи. Лапиър, видимо смаяна, хвърли кратък поглед към Ейб, после се обърна към Уес.

— Как предвиждаш да го направиш?

— Краткият отговор е, че ще повдигна обвинение срещу него.

За няколко минути Фаръл обясни какво мисли да прави пред Голямото жури. Това бе сравнително нова ударна стратегия: престъплението, за което бе съден Роу, да се обвърже чрез мотивите си с последните престъпления, в които бе обвинен, без трите случая да се обединяват в един. Така можеше да се получи категоричен отказ от пускане под гаранция.

Когато Фаръл свърши, Аманда го погледна озадачено.

— Разбрах стратегията, Уес, но Голямото жури се събира чак във вторник и дори тогава…

Но Фаръл поклати глава.

— Аз ги събрах на извънредно заседание тази сутрин в осем.

— Тази сутрин? Но как успя?…

— Звънях им по къщите снощи. Накарах четиринайсет от тях да поемат ангажимент да дойдат, оставих съобщения на другите шест, а имам нужда само от дванайсет гласа. Така че добре ще е да тръгваме.

— Изключая това, че аз не съм дори и наполовина подготвена… — измънка Аманда.

— Това няма да бъде проблем. Ти знаеш основния аргумент. Точно това трябва да им дадеш.

— Но без нови доказателства, това няма да е достатъчно…

— Имаме стабилни и отлични доказателства от първоначалния процес. За Сандовал, повиках добрия доктор Страут да дойде и да каже, че тя е била изнасилена. Ще има и човек от лабораторията, който да потвърди, че спермата в нея е на Роу. И тъй като Нунйес е мъртва, ние можем да прочетем протокола за показанията й. Това е всичко, от което се нуждаем за нея.

— После Страут ще може да каже как е умряла Нунйес — продължи Фаръл. — Момчетата от екипа за оглед казват, че тя е била гола, с изключение на обувките на краката й, а пък Арни Бекър може да свидетелства, че това е било палеж. Ще накараме един от чиновниците да удостовери, че Роу е бил на свобода под гаранция, в очакване на процес, при който Нунйес е трябвало да бъде призована като свидетел. Това ни дава редица утежняващи вината обстоятелства, в частност убийство на свидетел с цел да се предотврати даването на показания пред съда.

Дженкинс, очевидно въодушевена от тези възможности, все още имаше своите съмнения.

— Ами Джанис Дърбин? Имаме тук проблема „Джонсън“. — Тя говореше за прецедента, който изисква окръжния прокурор да каже на Голямото жури дали има възможни оневиняващи доказателства. — Ако поискаме показания по алибито на Роу за Дърбин, алибито от неговите родители, те ще знаят какво правим. Денарди ще може най-малкото да отложи цялата процедура, може би да я блокира за неопределено време.

— Правилно — каза Фаръл. — Така че ето какво ще направим. Първо представяме обвиненията за Сандовал и Нунйес. Запознаваме Голямото жури със случая Дърбин, представяйки може би и някои свидетели. После призоваваме хората, които поддържат алибито на Роу, семейството, иконома и прислужницата, но дотогава той ще е вече под стража за първите две убийства и те могат да блъскат по решетките колкото си искат. Когато имаме обвинение за Дърбин, добавяме го към първите две. Ако нямаме, той е все още в пандиза по обвинение в няколко убийства, без пускане под гаранция. — Фаръл се огледа и се видя сред мнозинство от явни скептици. — Вижте, аз съм прекарал десетки години в слушане на мъдростта, че прокурор, който става за нещо, може да обвини пред Голямото жури дори сандвич с шунка. Ето, предлагам да разберем дали аз ставам за нещо и да го докажем веднъж завинаги, ако можем.

— Това не означава ли, че ще трябва и да го съдиш по тези обвинения — попита Лапиър.

— Може би, в крайна сметка.

— Мислех, че това ще стане след шейсет дни — каза Глицки.

Фаръл си позволи самодоволна усмивка.

— Да, и ако адвокатите на Роу искат да докажат, че са готови за процес след шейсет дни, познайте какво става. Тогава те очевидно са готови да го защитават по върнатото дело, което е по съвсем идентичен случай, нали? Не могат да постъпят по друг начин.

Глицки вдигна ръка.

— Не ме разбирай погрешно, аз бих се радвал да го видя в пандиза довечера. Но все още имам съмнения около Джанис Дърбин…

— Какви съмнения?

— Виж, Роу има свидетели на алибито си. Дори те всички да лъжат, това е силен неприятелски огън, който не може да се пренебрегне, дори от Голямото жури…

— По времето, когато чуят за свидетели на алибито, той ще бъде вече задържан по двата ни по-силни случая — каза Уес. — Мисля, че ще го обвинят и за Дърбин напук на алибито, но ако не стане, няма вреда — няма проблем.

— Добре — упорстваше Глицки, — но за реалния процес…

— Ще повторя това, което казах преди минута. Те нямат избор. Ако са готови за единия процес, трябва да са готови и за другия. А междувременно Роу е вън от обращение, което е цел, достойна за нашите желания. Мисля, че тук всички ще се съгласим.

— Бих казал „Слава богу“, ако стане — каза Глицки.

— Правилно, браво — добави Дженкинс.

Лапиър най-накрая проговори.

— И така, какво очакваш от мен, Уес?

Фаръл пое въздух и повъртя чашата за кафе между двете си ръце.

— Знам, че ти получаваше шамари за тоя случай откак пое поста си, шефе. Разбирам също защо беше убедена да оттеглиш проследяващия екип, който беше прикачила на Роу.

Лицето на Лапиър помръкна.

— Как изобщо си чул за това?

— Всичко се знае, началство. Така става. Но въпреки всичко ти можеше да ми окажеш това внимание и да ме уведомиш.

— Ние всички имаме работи, които трябва да вършим тук, Уес — каза тя. — Ако Негова чест кметът бе получил още един повод да ме отпрати, а това наблюдение щеше да бъде повод…

Фаръл вдигна ръка.

— Казах ти, че разбирам твоя проблем. Сега те моля да правиш това, което аз правя.

— И какво точно?

— Преструваш се, че нищо — нищо от всичко това, което си говорим конфиденциално тук тази сутрин — не се е случило. Забравяш, че ние отиваме при Голямото жури. Ние сме бити и усмирени до покорство. Преструваш се, че не държим Роу под наблюдение.

— Но ние наистина не го…

— Да, но ще го поставим — тук Фаръл удари по масата, после изпусна дъха си. — Това, което предлагам да направим тази сутрин е да изпратим две необозначени коли до къщата на Къртли, веднага щом свършим тук. Те имат пет автомобила — три в гаража и две еднакви бели коли, използвани от техния иконом или прислугата. Която и кола да напусне къщата и двора, започваме да я следим. При първото спиране, някой бутва проследяващ чип GPS под бронята.

Лапиър стисна ръцете си една в друга върху масата.

— И защо правим това тутакси? — попита тя.

— По две причини. Първо, всичко, направено от Роу досега, ни води до заключението, че той издирва и другата свидетелка на своя процес, която се казва Глория Гонсалвес. Ако я намери, това вероятно няма да бъде никак добре за Глория. Да не ви напомням, че ние я търсим, за да свидетелства при преразглеждането на делото. Логично е да се надяваме, че той би могъл да ни заведе при нея, и ако това стане, ние трябва да я вземем под закрилата си.

— Значи казваш, че искаш да го следим отново? — попита Лапиър.

— Не — уточни Фаръл. — Не мисля, че можем да го направим. Изисква твърде много хора. Да не казвам, че е скъпо и твърде набиващо се в очи.

— Добре, но ако не го следим, как ще разберем, че е стигнал до нея? И помисли, той може да не остане в колата. Излиза от града при спирката на метрото, после какво правим?

Глицки си прочисти гърлото.

— Освен това, Уес, аз също имам проблем.

— Какъв?

— Ако следваме всяка кола, която напуска къщата, рано или късно ще забележат и ще почнат да говорят за това. Доста вероятно е също някой от тях да има предвид и GPS-те.

— Боя се дори да мисля за шумотевицата в печата, ако това се разбере — каза Лапиър. — Играем си с огъня сега.

Аманда едва не подскочи.

— Ние със сигурност можем да оправдаем наблюдението на осъден убиец и насилник. Нали не забравяме, че Роу е такъв? Каквито и да ги върти Шийла Мареняс, това е разумна и защитима стратегия.

Лапиър също й се озъби.

— Каквито и стратегии да имаме, едва ли ще има разлика. Особено за кмета.

— Майната му на кмета — каза Аманда. — Той, както винаги, събира подкрепа за изборите по всякакъв начин.

— Добре, но ще ме извиниш, че не искам да го предизвиквам повече, отколкото съм го направила досега. Ако не играем по правилата…

— Това е по правилата — вметна спокойно Глицки. — Няма нищо незаконно да го следим или да му закачим GPS, като се има предвид, че колата е на обществено място и ние поставяме джаджата по някаква външна част, като бронята или калниците. Няма проблем с Четвъртата поправка^[2]. Законно е. Край. Дори Федералният съд за Девети окръг ще се съгласи, колкото и да не харесва това, което правим.

Фаръл възбудено почна да чука по масата, сякаш биеше барабан.

— Такава е нашата работа, хора, съвсем проста и не бива да губим отново. Особено ако получа зелена светлина днес пред журито. Ние ще трябва веднага да се възползваме от нея. И за да стане така, трябва да знаем къде е Роу.

Той огледа хората си, събрани около масата.

— Можем ли всички да сме единни за това?

Аманда и Глицки веднага кимнаха, Фаръл се взря в Лапиър.

— Вай?

Накрая и тя стигна до решение.

— Дано поне поставят дяволски внимателно тези проклети джаджи по колата.