Джон Лескроарт
Щети (3)

2.

Нашият град

редовна рубрика

Автор: Шийла Мареняс

Правосъдието в Сан Франциско направи голяма, решителна стъпка в правилната посока. Синът на издателите на вестника, Роулънд Къртли, най-накрая бе пуснат под гаранция. Господин Къртли, чиято присъда бе преразгледана и отменена от Върховния Апелативен съд, бе несправедливо лишен от свобода след прословутото дело за изнасилването и убийството на домашната прислужница Долорес Сандовал. По време на съдебните заседания мнозина от семейството и приятелите на жертвата се явяваха, носейки големи значки с усмихнатото лице на Сандовал. Това бе доста ефективен, но както Върховният съд постанови, незаконен начин да се стигне до решение в ущърб на господин Къртли.

По време на делото господин Къртли никога не е отричал връзката си с покойната госпожица Сандовал. Това бе повече от достатъчно основание за резултатите от ДНК анализа, извършен от съдебните медици. Журито, обаче, избра да пренебрегне дългия списък от „обожатели“ на госпожица Сандовал; никой от тях не бе дори разпитан от полицията.

Въпреки че господин Къртли имаше право да получи свободата си под формата на гаранция още преди десет години, съдия Оскар Томазино отказа да го стори. Решението на Томазино, известен със своите консервативни политически възгледи, бе заклеймено и отречено в юридическите среди. По думите на един професор от Станфорд „молбата за пускане под гаранция на господин Къртли така и не бе разгледана по каналния ред. Съдия Томазино подходи предубедено, приемайки вината му за доказана и отказвайки да се съобрази с гражданските права на обвиняемия“.

Днес в съдебната палата съдия Сам Барето най-накрая установи гаранция за наскоро преместения в ареста на следствената служба господин Къртли, определяйки сумата от десет милиона долара. Въпреки че на пръв поглед тази цифра изглежда астрономическа, семейство Къртли нямаха сериозни възражения. „Всяко усилие, която позволява на нашия несправедливо обвинен син да възстанови донякъде своя живот на обикновен гражданин, си струва“, каза майката на господин Къртли Тереза, след като сумата бе обявена. „Очакваме с нетърпение следващото дело и този път сме уверени, че справедливостта ще възтържествува и Роу ще бъде напълно оневинен.“

Аманда Дженкинс, както обикновено, обядваше със своя сериозен приятел, старши следовател Мат Люис.

— Фаръл обожава да играе на „о, по дяволите, аз да не съм политик“, но знаеше съвсем ясно, че ако не окаже натиск върху Барето, Роу ще бъде пуснат под гаранция. Виж, не казвам, че Уес трябваше да играе задкулисни игри или да го заплаши, че ще го изхвърли оттук, но въпреки това познаваме хора на изборни длъжности в този град, които не биха се поколебали да го сплашат поне малко. Фаръл най-малкото можеше да се появи в съдебната зала и, ако трябва, да се развика. Барето със сигурност щеше да разбере намека. Вместо това там бяха Къртли с всичките си оръдия срещу мен, заместник-прокурор без реална власт. Как мисли Фаръл, кой можеше да спечели в подобна ситуация?

— Все пак… — успокои я Люис. — Десет милиона хич не са малко.

— Те ще дадат десет милиона само ако Роу наруши гаранцията, а той, естествено, не е толкова глупав. Тези дяволи Къртли съвсем показно са ипотекирали имението си, за да покрият гаранцията, а и двамата знаем, че имат купища пари на други места.

— Значи се чувстваш измамена от Фаръл?

— Най-малкото ме е вкарал преднамерено в заблуда. Също така — продължи Дженкинс, — Фаръл сякаш пропуска да вземе под внимание, че до следващото дело ще минат поне две години, ако дори и тогава успеят да го насрочат.

— Две години?

— Че кой ще настоява да стане по-скоро — попита тя. — Адвокатите на Роу очевидно не искат това. Фаръл няма да настоява, тъй като семейството на жертвата отдавна е в Гватемала. Няма да го направи и по друга причина — иска семейство Къртли да са доволни и да продължават да го обсипват с хвалебствени статии. Боже, тази кучка Шийла Мареняс! Нали се сещаш кой единствен ще иска да върне тоя изрод обратно в съда? Добре де, може би не съм съвсем сама.

— Кой е другият?

— Глицки, но за него не съм съвсем убедена.

— Е, ако ти трябва съюзник, той никак не е лош избор. Особено като се има предвид, че жена му има достъп до кореспонденцията на Фаръл…

— Не зная, сигурно си прав.

Люис протегна ръка с длан нагоре и я постави на покривката. След минута колебание, Аманда сложи своята ръка в неговата.

— Фаръл изобщо си няма представа на какво са способни — каза тя. — Тези Къртли, нямам предвид само Роу, въпреки че той е чудовище от свой собствен калибър. Те са наистина безскрупулни, Мат. Самата мисъл, че отново се изправям срещу тях, ме ужасява до смърт. Да ти кажа честно, сигурно плаши и Глицки.

— Веднъж се изправихте срещу тях и победихте — успокои я Люис.

— Едва оцеляхме! — отвърна Аманда. Забелязвайки скептичния му поглед, тя продължи: — Дори и да преувеличавам, не е никак много. Знаеш ли защо ме изместиха от делата за убийства преди десет години? Дали защото не съм си вършила работата като хората? Не, за бога. Изхвърлиха ме, защото успях да вкарам Роу в затвора. Родителите му прекараха следващите няколко години в неуморни опити да съсипят репутацията ми. Пиела съм твърде много. Спяла съм със случайни хора. Укривала съм доказателства. Накрая Шарън Прат се принуди да ме премести в друг отдел „за доброто на всички“. Сигурно си чел лъжите по мой адрес във вестниците.

Опитвайки да разведри обстановката, Люис попита:

— О, ти ли беше това?

Ала на Дженкинс не й беше до смях.

— И с Глицки се случи същото.

— Аманда, той е началник на отдел „Убийства“ и доскоро бе заместник-шеф на полицията в Сан Франциско.

— И него почти успяха да го унищожат. Знаеш ли какъв беше, преди да го направят заместник-шеф? Откак се помня, винаги е оглавявал отдел „Убийства“. След делото „Къртли“, обаче, го преместиха редовен полицай. Сам виждаш, траекторията тук не е „нагоре“.

— Как се справи? Как успя да се върне на предишните позиции?

— Франк Батисте стана началник на полицията, ето как. Той и Глицки са приятели от години. А ако не беше Батисте, Глицки щеше да е свършен. И то свършен заради Къртли и тяхната марионетка Мареняс, която не преставаше да го тормози в печата. Не знам дали и самият Глицки знае колко усилия положиха, за да го съсипят. Ала със сигурност е виждал поне някои от статиите. Можеш ли да си представиш какво пишеха за него? Като шеф на „Убийства“ толерирал калпавата следствена работа. Това била истинската причина в нашия окръг да има най-малко осъдени престъпници. Рутинно нареждал на хората си да слагат фалшиви улики, а неговите момчета или задържали за себе си, или разпродавали на улицата конфискуваните наркотици. Измисли каквито искаш клевети — всички са вече написани за него. Ако има злодеяние измислено на този свят, той със сигурност го е извършил някога. О, и моето любимо — участвал лично в престрелката, в която загина Бари Герсън, предишният началник на „Убийства“. Глицки, според Мареняс, може би дори сам е дръпнал спусъка.

— Да, миличка, но никой не вярва на тези лъжи.

— Все пак излязоха в „Куриер“. Не си прави илюзии — някои хора наистина възприемат тези измислици: „Обама не бил роден в Щатите“; „никога не сме кацали на луната“…

— Е — усмихна се Люис. — Всички ги знаят тези истории…

Дженкинс повече не можеше да сдържа гнева си.

— Сам ще видиш на какво са способни! Семейство Къртли пробутват на печата всички лъжи, които им се струват удобни. И голяма част от ненормалниците, които в този град не са никак малко, вярват на всичко това! И знаеш ли какъв е резултатът? Преместиха ме в „престъпления срещу жени“ след цялата ми работа в „Убийства“, а Глицки трябваше да се мъчи десет години, за да се върне пак там, където беше, преди да арестува Роу Къртли! — избухна тя, изпивайки остатъка от своя сок от касис. — И сега, благодарение на Фаръл и Федералния апелативен съд, ето ни отново двамата — аз и Глицки, самички на света, единствените, които искат да дадат Роу пак под съд. И знаеш ли, Мат, този път не знам дали ще имам силите и куража. Не съм сигурна дали семейство Къртли няма да опитат да посегнат на живота ми. Даже да не говорим за Роу…

— Никога не са поръчвали убийства преди, нали?

— Не ми вярвай, ако искаш! Може би съм параноичка. Но знам със сигурност на какво са способни. И ще ти кажа нещо друго — продължи тя, снишавайки глас, след което се наведе през масата и прошепна в ухото му: — Даже ми се иска да опитат.

— Не ти се иска…

— Напротив, иска ми се. Забелязваш ли, че напоследък се разхождам с по-голяма чанта? За пръв път през живота си, Мат, нося оръжие.

Въпреки че Аманда Дженкинс още не го знаеше, имаше още един силен съюзник освен Ейб Глицки, който искаше да види Роу Къртли обратно зад решетките.

Бе осем и половина вечерта и Саманта Дънкан седеше сама на кухненската маса в своята къща в периферията на Буена Виста Парк. Вратата се отвори и тя чу гласа на Уес, който весело повика женския им лабрадор на име Герт^[1]. Тонът му бе мек и някак мелодичен; нямаше нищо общо с начина, по който говореше през повечето време.

— Знам, че е горещ, дълъг ден, миличка, но сега ще ти е добре, много добре, миличка! Ха така! Добро момиче! Най-доброто! Ти си мойто най-любимо момиче, Герт!

Нито кучето, нито Саманта отговориха.

— Нали е женска — обясни Уес, обръщайки се към приятелката си. — Герт е само на три години и затова й викам „момиче“. Изглежда ми подходящо, въпреки че е куче. Докато ти, мила, си чудесна, пораснала, отговорна жена, която за нищо на света не бих нарекъл „момиче“.

Тя го изгледа без капчица радост.

— Не мога да повярвам, че си пуснал Роу Къртли под гаранция!

Фаръл замръзна на място, наполовина свалил палтото си.

— Не ти ли хрумва да кажеш, че аз съм „твоят любим мъж“? — каза той, имитирайки напевния глас на Сам. — Май днес няма „как си тази вечер, скъпи?“ — възнегодува той, слагайки палтото си небрежно на един от кухненските столове. — Всъщност не съм аз този, който пусна Роу Къртли под гаранция. Сам Барето го направи! — обясни той.

— А ти не трябваше ли недвусмислено да му намекнеш да не го прави?

— Точно това направих, и не само му намекнах. Моята асистентка Трея му изпрати препоръка в писмен вид. Не получи ли сведение за това?

— Как не можа да идеш сам до залата и да настояваш да остане под ключ? Много пъти си ми казвал, че Барето е пионка без капчица собствена воля. Защо не си пуснал слуха, че ще го предизвикваш на всяко заседание до края на живота му, ако пусне Роу под гаранция?

— Откъде знаеш, че не съм го направил?

— А ти направи ли го?

— Не — отвърна Фаръл, отстъпвайки крачка назад. — Колко съм глупав. Помислих си, че Барето, бидейки все пак старши съдия, може би си е направил изводите и е взел правилното решение. Може би наистина го е взел за себе си, ала все пак държа да отбележа, че това не беше решението, което аз предложих.

— Все пак можеше да го спреш, или поне да го накажеш подобаващо.

— Всъщност не мисля, че можех, Сам.

— Не знаеш със сигурност, понеже изобщо не си се опитал.

Фаръл се разходи напред-назад, след което издърпа един от кухненските столове и сложи ръце на облегалката му.

— Слушай, Сам. Всичко това е грешка на Шарън Прат, която с цялата си мъдрост реши да обвини Роу в убийство и изнасилване поотделно, а не в убийство при опит за изнасилване. — Той вдигна ръка, сякаш за да спре потока от възражения. — Знам, наистина знам. Ако е извършил едното, то със сигурност е извършил и другото. Решението на Прат няма логично обяснение, но явно това не я е спряло да вземе точно такова абсурдно решение. Единственото, което постигна, бе, че остави решението за пускане под гаранция в ръцете на съдиите. Последния път Томазино отказа да го пусне. Добро решение. За Барето мога да кажа точно обратното. Мислиш ли, че бих могъл да заплашвам Барето? Да, но би било неетично и освен това той със сигурност щеше да възрази срещу намесата в собствените му решения. А аз трябва някак си да се сработя с тези типове, съдиите, поне за следващите четири години. Мислех, че може би не е добра идея да ги антагонизирам точно през първия си месец на новата длъжност.

— И сега имаме осъден изнасилвач и убиец на улицата!

— Тъжно е, наистина, Сам. Но имаме далеч повече от един. Както ти обясних, заради „грешката“ на Прат Роу подлежи на гаранция. Гадна история, но какво мога да направя. Моята задача е да следя за спазването на законите, не да ги пиша.

Сам го изгледа с отвращение.

— Никак не съм убедена, че ще справиш като окръжен прокурор, да знаеш!

— И аз започвам да си мисля така — отвърна Фаръл.