Илия Михайлов
Автобус за някъде (24)

Нещо от Коко

Засичам Коко Анастасов случайно, в автобуса за Пловдив. Разменяме две-три приказки набързо. Оказва се, че сме в една посока. Аз се прибирам вкъщи, а той ще открива поредната си изложба.

После поемаме заедно по бул. „Съединение“. Говорим за толкова много неща — изкуството, живота, хората, нравите.

— Какво ново в твоя свят? — пита ме той, а аз осъзнавам колко рядко някой ми задава въпроси по този начин.

Разказвам му в съкратен вариант първия си работен ден от седмицата и усещам как сякаш му чета осведомителен бюлетин за практическото приложение на новите програми по история и цивилизации в 5-ти — 7-ми клас. Даскалска работа! Какво да се прави?!

Двама влюбени вървят право срещу нас като камикадзета. Хванали са се за ръка, сами сред всички в своя малък свят, и смело крачат напред към мечтите си, без да се пускат дори за миг. Изглеждат толкова сигурни в своето „ние“ и нехаещи за останалата част от човечеството.

Споглеждаме се с Коко. Той се усмихва великодушно и им прави път, за да минат между нас.

— Не можем да заставаме на пътя на Нейно величество Любовта — казвам на шега няколко крачки по-късно.

— Тя, любовта, е като изкуството и вярата — отвръща ми моят спътник. — За тях няма време, пространство и точно определено място. Те са навсякъде. Водят ни по пътя. Показват ни го. И ни карат да вярваме в него.

За пореден път си давам сметка, че Коко не е само художник. Той е и философ, съзидател, естет, мистик. Той е вселена.

— Коко, защо хората станахме едни такива — озлобени едни към други? — контраатакувам аз от своя страна, след като пловдивските Тристан и Изолда са вече доста зад нас.

Той върви до мен енергично. Гледа право пред себе си. Сериозен е. Отмята с ръка кичур от косата си и ми отговаря, без да се замисли:

— Ценностите… Компасът ни с ценностите е счупен. Или поне повреден…

Става ми някак уютно в тази студена януарска вечер, която бавно се спуска над големия град. Усещам как нещо в душата ми светва и започва да ме топли, но чувствам, че не е заради първите улични лампи, които вече осветяват булеварда. Нещо друго е. Нещо от Коко.