Шерилин Кениън
Мечтан любовник (8)

5

— Ти, нищожно…

От устните на Джулиън се изля порой цветисти ругатни, които можеха да накарат дори някой моряк да се изчерви.

Очите на Грейс се разшириха. Сама не бе сигурна какво я изненада повече — това, че Джулиън се нахвърли върху непознатия мъж по този начин, или думите, които знаеше.

Докато Джулиън го налагаше, рокерът опита да се съпротивлява, ала бойните му умения изобщо не можеха да се мерят с тези на Джулиън.

Забравила за Селена, Грейс се хвърли към тях, мъчейки се да измисли какво да прави. Немислимо бе да застане между двамата мъже. Не и при положение че те май бяха на път да се убият с голи ръце.

— Джулиън, престани, преди да си го наранил! — извика русокосата жена и Грейс се вцепени.

Откъде знаеше името му?

Жената обикаляше около двамата, сякаш се опитваше да помогне на рокера да спре Джулиън.

— Миличък, внимавай, той ще… Ау! Това сигурно боли ужасно! — при тези думи жената потръпна, сякаш и нея я бе заболяло от пестника, който Джулиън стовари в носа на рокера. — Джулиън, стига си го удрял така! Заради теб ще му се подуе носът. Миличък, наведи се!

Рокерът не го направи и получи толкова мощен удар в брадичката, че политна назад.

Напълно слисана, Грейс местеше поглед между Джулиън и жената.

Как бе възможно да се познават?

— Ерос, миличък. Недей! — извика русата жена, размахвайки ръце около лицето си, като птица, която се кани да полети.

Селена се приближи и застана до Грейс.

— Това ли е онзи Ерос, когото Джулиън се опита да призове? — попита я Грейс.

Селена сви рамене.

— Може би. Макар че никога не бих си го представила като рокер.

— Къде е Приап? — попита Джулиън заповеднически и като сграбчи Ерос, го притисна до дървения парапет над водата.

— Не знам — отвърна Ерос, мъчейки се да откопчи пръстите на Джулиън, впити в черната му тениска.

— Не смей да ме лъжеш! — изръмжа Джулиън.

— Не знам!

Две хиляди години на болка и гняв се разбиха като приливна вълна в Джулиън и той стисна Ерос толкова силно, че ръцете му се разтрепериха. Ала още по-страшни от желанието да убива, бяха въпросите, които неумолимо напираха в него.

Защо през всички тези години никой не се бе отзовал на повика му?

Защо Ерос го бе предал?

И защо, след като му бяха причинили всичко това, те просто си бяха отишли, оставяйки го да страда съвсем сам?

— Къде е той? — отново попита Джулиън.

— Сигурно се тъпче и се оригва някъде, откъде да знам, по дяволите! От цяла вечност не съм го виждал.

С разкривено от ярост лице, Джулиън дръпна Ерос от парапета и го пусна.

— Трябва да го открия — процеди той през стиснати зъби. — Веднага.

Едно мускулче по лицето на Ерос заигра, докато оправяше тениската си.

— Е, съмнявам се да привлечеш вниманието му, като ме смажеш от бой.

— Ами ако те убия? — подхвърли Джулиън и отново замахна.

Останалите рокери тръгнаха към него. Докато те приближаваха, Ерос избегна удара на Джулиън и се обърна, за да възпре приятелите си.

— Оставете го на мира, момчета — каза той и като сграбчи най-близкия от тях за раменете, го бутна назад. — Не ви трябва да се биете с него. Повярвайте ми. В състояние е да ви изтръгне сърцето и да ви накара да го изядете, преди да рухнете мъртви на земята.

Джулиън измери другите рокери със свиреп поглед, сякаш ги предизвикваше да се доближат още малко. Леденото изражение, появило се на лицето му, изпълни Грейс с ужас — сигурна бе, че Ерос изобщо не бе преувеличил.

— Да не си луд? — каза най-високият от рокерите, след като плъзна пълен със съмнение поглед по Джулиън. — На мен не ми се струва кой знае колко опасен.

Ерос избърса кръвта от ъгълчето на устата си и се подсмихна при вида на окървавените си пръсти.

— Слушай какво ти казвам. Този тип има пестници като ковашки чукове и притежава способността да се движи много по-бързо, отколкото ти си в състояние да мигнеш.

Въпреки прашните си кожени панталони и разкъсаната тениска, Ерос беше невероятно красив и изобщо не приличаше на спътниците си, с техните похабени лица. Беше младолик и щеше да изглежда още по-привлекателен, ако не беше тъмнокестенявата козя брадичка, военната подстрижка на косата му и небръснатите от три дни бакенбарди.

— Пък и това си е най-обикновена семейна свада — допълни той с особен блясък в очите и като потупа рокера по рамото, се изсмя. — Малкият ми брат открай време има отвратителен характер.

Грейс и Селена зяпнаха изумено и се спогледаха.

— Правилно ли чух? — попита Грейс приятелката си. — Той не може да е брат на Джулиън, нали?

— Аз откъде да знам!

Джулиън подхвърли нещо на старогръцки, от което усмивката на Ерос се изпари, а очите на Селена едва не изскочиха от орбитите си.

— Ако не ми беше брат, щях да те убия заради това.

Очите на Джулиън хвърляха мълнии.

— Ако нямах нужда от теб, вече да си мъртъв.

Вместо да се ядоса, Ерос се разсмя.

— Не се смей! — ядосано го сряза русокосата жена. — Не забравяй, че той е един от малцината, които са в състояние да изпълнят заплахата си.

Ерос кимна и се обърна към четиримата.

— Тръгвайте. Аз ще ви настигна.

— Сигурен ли си? — попита високият и хвърли неспокоен поглед към Джулиън. — Можем да останем, ако искаш.

— Не, всичко е наред — пренебрежително махна с ръка Ерос. — Нали ви казах, че трябва да се срещна с някого тук. Брат ми е малко сърдит, но ще му мине.

Грейс се отдръпна от пътя им и рокерите се отдалечиха. Всички, освен поразително красивата жена. Тя скръсти ръце върху черната кожена блузка, която покриваше пищните й гърди, и изпитателно изгледа двамата мъже.

Без да обръща внимание нито на нея, нито на Селена или Грейс, Ерос бавно започна да обикаля около Джулиън, като го оглеждаше от горе до долу.

— Откога се движиш с простосмъртни? — попита Джулиън, който го измерваше със също толкова вледеняващ поглед. — Я виж ти! Да не би Тартар^[1] да е замръзнал, докато ме нямаше?

Ерос не обърна никакво внимание на гневните му думи.

— По дяволите, момче — каза той невярващо. — Ама ти изобщо не си се променил. Мислех, че си смъртен.

— Би трябвало да съм, ти… — и Джулиън избълва нов порой от ругатни.

В очите на Ерос припламнаха искри.

— С език като този би трябвало да си общуваш с Арес. Така де, братко, дори не предполагах, че знаеш значението на всички тези думи.

Джулиън го сграбчи за тениската, ала преди да успее да направи каквото и да било, русокосата жена протегна ръка с разперени пръсти и той се вцепени. По изражението му Грейс разбра, че изобщо не е доволен.

— Пусни ме, Психея^[2]! — изръмжа той.

Грейс зяпна.

Психея? Нима бе възможно?

— Само ако обещаеш да не го нараняваш повече — каза Психея. — Знам, че двамата не сте в прекрасни отношения, но имай предвид, че харесвам лицето му такова, каквото си е, и няма да търпя да го загрозяваш.

— Пусни ме! — повтори Джулиън, натъртвайки всяка дума.

— Най-добре го послушай, Псих — намеси се Ерос. — Засега се държи прилично, но всъщност, благодарение на мама, е в състояние да разкъса хватката ти по-лесно и от мен. А ако го направи, със сигурност ще пострадаш.

Психея свали ръка и Джулиън пусна брат си.

— Изобщо не си забавен, Купидон. Нищо от това не е забавно. И така, къде е Приап?

— По дяволите, наистина не знам! За последно чух, че си живеел живота някъде в Южна Франция.

Главата на Грейс направо щеше да се пръсне от цялата тази нова информация. Възможно ли бе, питаше се тя, докато местеше поглед между Купидон и Психея. Можеше ли това наистина, ама наистина, да са Купидон и Психея!

И на всичкото отгоре — да са роднини на Джулиън? Как бе възможно?

От друга страна, защо да е по-невероятно от това две подпийнали жени да призоват древногръцки любовен роб от страниците на някаква прастара книга?

Тя улови възхитения, жаден поглед на Селена.

— Кой е Приап? — попита я Грейс.

— Фалически бог на плодородието, изобразяван с постоянна ерекция — прошепна Селена.

— За какво му е притрябвал на Джулиън?

Селена сви рамене.

— Може би той го е проклел. Обаче интересното е, че Приап е брат на Ерос, така че ако Джулиън е роднина на единия, много е вероятно да е свързан и с другия.

Прокълнат да прекара вечността като роб от собствения си брат? Грейс усети, че й става зле само при мисълта за това.

— Повикай го — мрачно нареди Джулиън на Ерос.

— Ти го повикай. На мен ми е сърдит.

— Сърдит?

Купидон каза нещо на гръцки.

Адски объркана от всичко това, Грейс реши да ги прекъсне и да се опита да получи някои отговори.

— Извинявай, но какво точно става тук? — обърна се тя към Джулиън. — Защо го удари?

Джулиън я погледна развеселено.

— Защото ми достави огромно удоволствие.

— Мило, няма що — подметна Ерос, без да поглежда към Грейс. — Не сме се виждали от… колко? Две хиляди години? И вместо крепка братска прегръдка, получавам юмрук в лицето. — И като се усмихна на Психея, добави: — А после мама се чуди защо не съм близък с братята си.

— Не съм в настроение за шегичките ти, Купидон — процеди Джулиън през стиснати зъби.

Ерос изсумтя.

— Ще престанеш ли да ме наричаш с това отвратително име? Винаги съм го мразел и не мога да повярвам, че го използваш, като знам колко ненавиждаше римляните.

Джулиън се усмихна хладно.

— Използвам го единствено защото знам колко те дразни, Купидон.

Ерос стисна зъби и Грейс видя, че едва се сдържа да не се нахвърли върху Джулиън.

— Кажи ми, само за да се сбиеш с мен ли ме повика? Или има и по-смислена причина да съм тук?

— Честно казано, изобщо не вярвах, че ще се появиш, след като не ми обърна никакво внимание последните три хиляди пъти, когато те виках.

— Защото знаех, че ще ми се нахвърлиш — отвърна Купидон и посочи подутата си буза. — Както и стана.

— Тогава защо си даде труда да дойдеш този път?

— Честно казано — отговори Купидон, повтаряйки думите на брат си, — сметнах, че досега трябва да си умрял и това е някой, който просто звучи като теб.

Пред очите на Грейс всички чувства се отцедиха от лицето на Джулиън, сякаш бездушните думи на Купидон бяха умъртвили нещо в него.

Едновременно с това, те като че ли отнеха част от злъчта на самия Купидон.

— Виж какво — добави той. — Знам, че обвиняваш мен, но случилото се с Пенелопа не беше по моя вина. Откъде можех да предположа какво ще стори Приап, когато разбере?

Джулиън потръпна, сякаш Купидон го бе зашлевил. Мъчителна болка се появи в очите му и завладя чертите на лицето му. Грейс нямаше никаква представа коя е Пенелопа, ала очевидно бе означавала много за Джулиън.

— Нима? — попита той с одрезгавял глас.

— Кълна ти се, братко — меко отвърна Купидон и хвърли поглед към Психея, след което отново се обърна към Джулиън. — Не съм искал тя да пострада, още по-малко пък да те предам.

— Как ли пък не! — изсмя се Джулиън презрително. — Да не очакваш да ти повярвам? Твърде добре те познавам, Купидон. Нищо не ти доставя по-голямо удоволствие от това да объркваш живота на смъртните.

— Но не и на теб, Джулиън — намеси се Психея умолително. — Ако не вярваш на него, повярвай на мен. Никой не искаше Пенелопа да умре по този начин. Майка ти все още скърби за смъртта им.

Лицето на Джулиън придоби ледено изражение.

— Как изобщо си в състояние да я споменаваш? Афродита толкова ти завиждаше, че първо опита да те омъжи за отвратително грозен мъж, а после и да те убие, само и само да не допусне Купидон да се ожени за теб. За богиня на любовта, тя определено изпитва такава само към себе си.

Психея извърна очи.

— Не говори за нея по този начин! — сопна се Купидон. — Тя ни е майка и трябва да я почиташ.

Суровият гняв, изписал се по лицето на Джулиън, можеше да изплаши дори Сатаната и Купидон се сви при вида му.

— Да не си посмял да я защитаваш пред мен!

Едва тогава Купидон най-сетне забеляза Грейс и Селена и се сепна, сякаш двете се бяха появили изневиделица.

— Те пък кои са?

— Приятелки — отвърна Джулиън за учудване на Грейс.

Лицето на Купидон придоби хладно изражение.

— Ти нямаш приятели.

Джулиън не отговори, ала напрегнатият израз на лицето му покърти дълбоко Грейс.

Сякаш без да си дава сметка за жестокостта на казаното от него, Купидон безгрижно се приближи до Психея.

— Все още не си ми казал защо толкова държиш да се свържеш с Приап.

Едно мускулче по лицето на Джулиън заигра.

— Защото той ме прокле да прекарам вечността като роб, без изход и спасение. Искам да ми се мерне пред очите достатъчно дълго, за да мога да му откъсна някои части от тялото, които не порастват отново.

Купидон пребледня като платно.

— Леле, трябва здравата да му стиска, за да направи подобно нещо. Мама щеше да го убие, ако беше разбрала.

— Да не очакваш да повярвам, че го е сторил без тя да знае? Не съм толкова глупав, Ерос. Никога не я е било грижа за мен.

Купидон поклати глава.

— Не започвай пак. Когато ти предложих нейните дарове, ти ми каза да си ги навра отзад, забрави ли?

— Чудно защо ли? — саркастично отвърна Джулиън. — Зевс ме изхвърли от Олимп броени часове след като се родих, а Афродита дори не се опита да го разубеди. Никой от вас не припарваше до мен, освен ако не трябваше да ми наложите някое ново мъчение. — И като измери Купидон с убийствен поглед, Джулиън добави: — Не може да ритате едно куче до безкрай, а после да се чудите защо се е озлобило.

— Добре де, признавам, че някои от нас можеха да бъдат и по-мили с теб, но…

— Никакво „но“, Купидоне. Никой от вас не даваше и пукната пара за мен. Най-малко пък тя.

— Не е вярно. Мама така и не можа да преживее това, че й обърна гръб. Ти беше неин любимец.

Джулиън се изсмя презрително.

— Поради което от две хиляди години съм затворен между страниците на една книга, така ли?

Сърцето на Грейс се сви от болка заради Джулиън. Как можеше Купидон просто да стои тук и да слуша това, вместо да направи всичко по силите си, за да спаси брат си от една съдба, която бе по-страшна и от смъртта? Нищо чудно, че Джулиън го бе наругал по този начин.

Неочаквано Джулиън грабна ножа от кръста на Купидон и сряза вената на китката си. Грейс ахна ужасено, ала още преди възклицанието й да е затихнало, раната на Джулиън вече бе зараснала, без от нея да изтече дори капчица кръв.

Очите на Купидон се разшириха.

— Майко мила! — възкликна той. — Та това беше една от камите на Хефест!

— Знам — отвърна Джулиън и му я върна. — В състояние е да убие дори теб, но не и мен. Приап се погрижи проклятието му да е пълно.

Грейс видя ужаса в очите на Купидон, когато той най-сетне осъзна същинските измерения на присъдата на брат си.

— Знаех, че те мрази, ала никога не бих предположил, че може да падне толкова ниско. Човече, какво си е въобразявал?

— Изобщо не ме е грижа. Искам единствено всичко да свърши.

Купидон кимна и за първи път по лицето му се изписаха съчувствие и загриженост.

— Добре, братко. Да го направим както трябва — ти не мърдай оттук, а аз ще отида да намеря майка ни и да видя какво ще каже тя за всичко това.

— Ако наистина ме обича толкова, колкото ти твърдиш, защо просто не я повикаш тук и не ме оставиш аз да говоря с нея?

Купидон го изгледа така, сякаш се чудеше как е възможно да му задават толкова идиотски въпрос.

— Защото последния път, когато споменах името ти, тя плака цял век. Ти наистина засегна чувствата й.

Въпреки че стойката и изражението му си останаха все така сковани и хладни, Грейс бе сигурна, че Джулиън е страдал също толкова дълбоко, колкото и майка си.

Ако не и по-дълбоко.

— Връщам се веднага щом поговоря с нея — обеща Купидон и прегърна Психея през раменете. — Става ли?

Джулиън се пресегна и с едно рязко дръпване свали верижката, която висеше около врата на Купидон.

— Хей! — възкликна Ерос. — По-внимателно с това!

Джулиън стисна украшението в шепа, оставяйки малкия лък да се полюшва от ръката му.

— Така съм сигурен, че ще се върнеш.

Купидон, който изглеждаше сериозно подразнен, разтърка врата си.

— Просто внимавай с него. Този лък може да бъде страшно опасен, ако попадне в погрешните ръце.

— Не се тревожи. Прекрасно си спомням на какво е способен.

Двамата си размениха многозначителни, предпазливи погледи.

— До после — каза Купидон и плесна с ръце, при което двамата с Психея изчезнаха, оставяйки след себе си облаче златист дим.

Грейс направи крачка назад. В главата й бушуваха безброй мисли. Не можеше да повярва какво се бе разиграло пред очите й току-що.

— Сигурно сънувам — прошепна тя. — Или е това, или съм прекалила с епизодите на „Зина — принцесата воин“.

Напълно неподвижна, Грейс се мъчеше да асимилира онова, на което бе станала свидетел.

— Не може да се е случило наистина. Трябва да е било халюцинация.

Джулиън въздъхна уморено.

— Де да можех и аз да го повярвам.

— Мили Боже, та това беше Купидон! — развълнувано възкликна Селена. — Самият Купидон! Малкият, сладък херувим, който раздава любов.

Джулиън изсумтя презрително.

— Купидон е всичко друго, но не и сладък. А що се отнася до любовта, много по-вероятно е да ти разбие сърцето.

— Но нали той кара хората да се влюбват?

Джулиън стисна още по-здраво огърлицата в ръката си.

— Не. Това, което той предлага, е само една илюзия. Никаква сила свише не може да накара един човек да обича другиго. Любовта идва отвътре, от сърцето — в гласа на Джулиън се прокраднаха печални нотки.

Грейс срещна погледа му.

— Звучиш, сякаш го знаеш отличен опит.

— Така е.

Болката в гласа му жегна Грейс, сякаш бе нейна, и тя го докосна по ръката.

— Това ли е станало с Пенелопа? — тихичко попита тя.

С измъчен поглед Джулиън се отдръпна от нея.

— Има ли място, където мога да се подстрижа? — попита той неочаквано.

Грейс разбра, че бе сменил темата само, за да не отговори на въпроса й.

— Защо?

— Не искам нищо да ми напомня за тях.

Тъгата и омразата по лицето му бяха почти осезаеми.

— В „Бруъри“ има фризьорски салон — неохотно кимна Грейс.

— Ще ме заведеш ли? — помоли Джулиън и тримата се отправиха към салона.

Никой не проговори чак докато фризьорката не го настани в стола.

— Сигурен ли сте, че искате да я отрежете? — попита тя, прокарвайки възхитено пръсти през златистите му къдрици. — Косата ви е страхотна. Повечето мъже изглеждат ужасно с дълга коса, но на вас наистина ви отива, а и косата ви е толкова здрава и мека. Интересно ми е какъв балсам използвате.

Лицето на Джулиън остана напълно безизразно.

— Отрежете я.

Дребничката брюнетка погледна през рамо към Грейс.

— Знаете ли, ако аз прокарвах пръсти през тази коса нощем, мисля, че нямаше да ми е особено приятно, че той иска да я махне.

Грейс се усмихна на себе си. Само ако знаеше…

— Косата си е негова.

— Добре — въздишайки, жената отстъпи с нежелание и отряза косата на Джулиън до раменете.

— По-късо — каза той, когато тя се отдръпна назад.

Лицето на фризьорката придоби скептично изражение.

— Сигурен ли сте?

Джулиън кимна.

Грейс безмълвно гледаше как жената оформя косата му в прическа, която страшно му отиваше и от която златистите къдрици обгърнаха лицето му по начин, който й напомни за Давид на Микеланджело.

Ако това изобщо бе възможно, сега Джулиън бе още по-красив и от преди.

— Добре ли е така? — попита фризьорката.

— Да — отвърна Джулиън. — Благодаря.

Грейс плати за подстригването, като не пропусна да остави бакшиш на жената. После вдигна поглед към Джулиън и се усмихна.

— Сега вече наистина изглеждаш сякаш мястото ти е тук.

Джулиън рязко извърна глава, сякаш Грейс го бе зашлевила.

— Засегнах ли те? — попита тя, разтревожена, че може да го е наранила, без да иска. Господ й бе свидетел, че това бе последното, което искаше.

— Не.

Ала Грейс не му повярва. Нещо в невинната й забележка го бе наскърбило. Дълбоко.

— Е — бавно каза Селена, докато си проправяха път в тълпата, изпълваща „Бруъри“. — Ти си син на Афродита, така ли?

Джулиън й хвърли сърдит, кос поглед.

— Не съм ничий син. Майка ми ме изостави, баща ми се отрече от мен и аз израснах на бойното поле в Спарта, възпитаван от юмрука на онзи, който се случеше най-близо.

Думите му жегнаха Грейс право в сърцето. Нищо чудно, че бе толкова корав. Така силен. Тя се зачуди дали някой някога го бе вземал любящо в обятията си. Поне веднъж. Без да поиска, той да я дари с наслада преди това.

Джулиън ги изпревари и Грейс се загледа в гъвкавия начин, по който се движеше. Като изящен, ала смъртоносен хищник. Беше пъхнал палци в предните джобове на дънките си и като че ли не забелязваше жените, които го зяпаха и въздишаха, когато минеше покрай тях.

Грейс буквално можеше да си го представи такъв, какъвто бе някога, облечен в бойните си доспехи. Ако се съдеше по самоувереността му и начина, по който се движеше, нямаше съмнение, че е бил страховит воин.

— Селена — тихичко каза тя, — не четох ли в колежа, че спартанците биели синовете си всеки ден, само за да видят колко болка са в състояние да понесат?

Вместо Селена й отговори Джулиън.

— Така е. А веднъж годишно устройваха съревнование, за да видят кой ще издържи най-много удари, преди да извика от болка.

— Немалко от тях умирали по време на тези съревнования — добави Селена. — Както по време на същинския бой, така и по-късно от раните си.

Грейс почувства как всичко си идва на мястото. Думите на Джулиън от по-рано, че бил възпитан в Спарта, както и омразата му към гърците.

Селена хвърли изпълнен с тъга поглед към приятелката си, преди да се обърне към Джулиън:

— Като син на богиня, предполагам, че си в състояние да понесеш доста бой.

— Така е — простичко отвърна той, с лишен от всякакви емоции глас.

Никога през живота си Грейс не бе изпитвала по-силно желание да прегърне някого, както сега копнееше да вземе Джулиън в обятията си.

Ала знаеше, че той няма да й позволи.

— Вижте какво — каза Селена и по погледа й Грейс разбра, че се опитва да ги поразведри. — Май взех да огладнявам. Защо не се отбием за по един хамбургер в „Хард Рок“?

Джулиън сбърчи вежди.

— Защо непрекъснато имам чувството, че говорите някакъв непознат език? Какво означава „да се отбием за по един хамбургер в Хард Рок“?

Грейс се засмя.

— „Хард Рок Кафе“ е ресторант.

Джулиън изглеждаше ужасен.

— Храните се в място, което се хвали с това, че храната му е корава като скала?

Грейс се разсмя още по-силно. Защо никога не се бе сещала за това?

— Храната си я бива. Хайде, сам ще се убедиш.

Тримата излязоха от „Бруъри“ и прекосиха паркинга, от другата страна на който имаше заведение на „Хард Рок Кафе“.

За щастие не им се наложи да чакат дълго, преди салонната управителка да ги покани да седнат.

— Хей! — обади се някакъв мъж, когато тримата се приближиха до нея. — Ние бяхме първи.

Салонната управителка го изгледа смразяващо.

— Вашата маса все още не е свободна — сряза го тя, след което се обърна към Джулиън и му се усмихна широко, като пърхаше с мигли. — Ако бъдете така добри да ме последвате… — подкани ги тя и тръгна към масата, поклащайки бедра сякаш дефилираше.

Грейс хвърли развеселен поглед към Селена, привличайки вниманието й към държането на момичето.

— Не мърмори — каза Селена. — Как иначе щяхме да изпреварим поне десет други чакащи?

Момичето ги отведе до едно сепаре в дъното на заведението.

— Разполагайте се — каза то, докосвайки Джулиън по рамото, — а аз ще се погрижа да ви обслужат веднага.

— Ние да не сме невидими? — попита Грейс, когато салонната управителка си тръгна.

— Започвам да си мисля, че е така — отвърна Селена, докато се настаняваше на мястото, което гледаше към задната стена.

Грейс седна насреща й и Джулиън, както можеше да се очаква, се намести до нея. Тя му подаде едно меню.

— Не мога да го прочета — каза той и й го върна.

— О! — Грейс се смути, че не се бе сетила за това. — Предполагам, че в древността воините не са ги учили да четат.

Джулиън поглади брадичката си с ръка, а лицето му придоби леко подразнено изражение.

— Всъщност ни учеха. Проблемът е, че ме научиха да чета и пиша на гръцки, латински, санскрит, познавам египетските йероглифи, както и други отдавна изчезнали езици. Както ти се изрази, все съм го разбрал.

Грейс потръпна.

— Май няма да ме оставиш да забравя, че си чул всичко, което казах за теб, преди да се появиш?

— Така изглежда — отвърна Джулиън и сложи десница върху масата.

Селена вдигна очи от менюто и ахна.

— Това каквото си мисля ли е? — попита тя и посегна към ръката му.

За огромно учудване на Грейс, Джулиън й позволи да вземе ръката му в дланите си и да разгледа пръстена, който носеше.

— Грейси, видяла ли си това?

Грейс се приведе напред, за да го види по-добре.

— Не. Бях малко объркана.

„Малко объркана, как ли пък не. Това е същото като да наречеш Еверест хълм.“

Дори и в сумрака на заведението, златното украшение сияеше. Върху плоската му горна част, инкрустирана с рубини и смарагди, беше гравиран меч, обграден от лаврови листа.

— Красив е — каза Грейс.

— Това е генералски пръстен, нали? — попита Селена. — Ти не си бил някакъв си обикновен войник. Бил си истински генерал!

Джулиън кимна мрачно.

— Може и така да се нарече.

Селена ахна благоговейно.

— Грейси, идея си нямаш дори! За да притежава такъв пръстен, Джулиън трябва да е бил наистина важен в своето време. Не са ги раздавали на когото им падне! — Селена поклати глава. — Наистина съм впечатлена.

— Всъщност няма защо — каза Джулиън.

За първи път в живота си Грейс усети, че завижда на Селена за докторската й степен по антична история. Лейни знаеше за Джулиън и неговия свят много повече, отколкото тя можеше да се надява да научи някога.

Ала и без научна степен не й бе трудно да се досети колко ужасно трябва да е било за Джулиън от прочут пълководец да се превърне в любовен роб.

— Обзалагам се, че си бил страхотен генерал — каза тя.

Джулиън насочи вниманието си към нея, усетил неподправената искреност в гласа й. По някаква непонятна за Грейс причина, похвалата й като че ли наистина го сгря.

— Не се справях зле.

— Бас държа, че си сритвал задника на всеки, който ти се е изпречвал на пътя.

Джулиън се усмихна. От векове не бе мислил за победите си.

— Е, наистина сритах задниците на няколко римляни — призна той и Грейс се разсмя, когато чу собствения си жаргон от неговата уста.

— Бързо учиш.

— Хей — прекъсна ги Селена. — Може ли да видя лъка на Купидон?

— О, да! — присъедини се Грейс. — Може ли да го видим?

Джулиън извади украшението от джоба си и го постави на масата.

— Внимавай — предупреди той Селена. — Златната стрела е опасна. Едно убождане и ще се влюбиш в първия човек, когото видиш.

Селена побърза да отдръпне ръка.

Грейс взе вилицата си и с нейна помощ придърпа накита към себе си.

— Защо е толкова малък?

Джулиън се усмихна.

— Да си чувала, че размерът няма значение?

Грейс повдигна вежди.

— И това от устата на мъж с твоя размер.

— Грейси! — ахна Селена. — Никога не съм те чувала да говориш така.

— Това си беше съвсем поносимо, като се има предвид какви ми ги наприказвахте вие двамата през последните дни.

Джулиън отметна назад косата, която се бе разпиляла върху рамото й и този път Грейс не трепна. Определено напредваше.

— Е, как точно го използва Купидон? — поиска да узнае Грейс.

Джулиън остави пръстите си да се плъзнат нежно между копринените нишки на косата й, които блещукаха дори в сумрака на заведението. Копнееше да ги почувства разпилени по голите си гърди. Да зарови лице в тях и да усети нежната им милувка върху бузата си.

Притваряйки очи, той си представи как тялото му обгръща нейното. Чу дишането й до ухото си.

— Джулиън? — гласът на Грейс го извади от унеса му. — Как точно го използва Купидон?

— Или самият той се смалява до неговия размер, или го увеличава толкова, колкото му е необходимо.

— Наистина ли? — попита Селена. — Това не го знаех.

В този миг една сервитьорка дотича до масата им с бележник в ръка, оглеждайки Джулиън с такъв интерес, сякаш той бе специалитетът на деня.

Джулиън незабелязано взе лъка от масата и го пъхна обратно в джоба си.

— Съжалявам, че ви накарах да чакате. Ако знаех, че не са ви обслужили, щях да се появя още в мига, в който седнахте. Честна дума.

Грейс се намръщи. По дяволите, не можеше ли Джулиън да се порадва поне на пет секунди, без някоя жена да му се хвърли на врата?

„Включваш ли и себе си в това число?“

Грейс се замисли. Тя бе точно като останалите. Оглеждаше дупето му и зяпаше похотливо тялото му. Цяло чудо бе, че той изобщо понасяше близостта й. Грейс се поотдръпна в ъгъла на дивана и си обеща да не се държи с него по този начин. Та Джулиън не беше парче месо. Той беше човешко същество и заслужаваше да се отнасят към него достойно и с уважение.

Тя поръча за тримата и не след дълго сервитьорката се върна с напитките им, както и с порция пикантни пилешки крилца.

— Не сме ги поръчвали — каза Селена.

— О, знам — отвърна момичето и се усмихна на Джулиън. — В кухнята са претоварени с поръчки, така че ще им трябват няколко минутки в повече, за да приготвят храната ви. Реших, че сигурно сте гладни, затова ви донесох нещичко. Но не се тревожете, заведението черпи. А може би бихте предпочели нещо друго?

Последната й забележка беше повече от двусмислена и Грейс усети как я обзема желание да изскубне жълтеникавочервената й коса от корените.

— Не, това е добре, благодаря — увери я Джулиън.

— О, Боже, ще кажете ли още нещо? — помоли го момичето, като се прехласваше. — Кажете името ми! Казвам се Мери.

— Благодаря, Мери.

— Ммм! — измърка момичето. — Направо ме побиха тръпки. — И с един последен жаден поглед към Джулиън, то си тръгна.

— Не мога да повярвам! — обади се Грейс. — Жените винаги ли се държат така с теб?

— Да — в гласа на Джулиън отекнаха ядовити нотки. — Ето защо не обичам да излизам навън.

— Не се оплаквай — подхвърли Селена, докато си вземаше пилешко крилце. — От това определено има полза. Всъщност би трябвало по-честичко да го извеждаме.

Грейс направи презрителна физиономия.

— Е, ако тази сладурана си надраска името и телефонния номер върху сметката, преди да ни я даде, ще си има работа с мен.

Селена избухна в смях. Преди Грейс да успее да каже още нещо, в ресторанта влезе Купидон и се насочи право към тях.

Лявата половина на лицето му бе понатъртена там, където Джулиън го беше ударил. Опитваше се да си придаде нехаен вид, ала Грейс ясно усещаше напрежението му, сякаш му идваше да побегне. Едната му вежда подскочи лекичко при вида на късата подстрижка на Джулиън, ала не каза нищо и се настани до Селена.

— Е? — попита Джулиън.

Купидон въздъхна дълбоко.

— Кое искаш да научиш първо? Лошата новина или наистина лошата новина?

— Хм, да видим… защо не ме зарадваш, като започнеш с най-лошото, а след това продължиш с останалото?

Купидон кимна.

— Добре. Най-лошото е, че проклятието вероятно никога няма да бъде развалено.

Джулиън посрещна тази новина по-добре, отколкото Грейс. Той просто кимна.

Грейс обаче присви заплашително очи.

— Как може да му причиняваш това? — обърна се тя към Купидон. — Мили Боже, моите родители биха обърнали земята, за да ми помогнат, а ти си седиш тук преспокойно, без дори едно „съжалявам“. И това ми било брат!

— Грейс — в гласа на Джулиън прозвучаха неспокойни нотки. — Не го предизвиквай. Представа си нямаш до какво може да доведе това…

— Точно така, простосмъ… — каза Купидон.

— Само посмей да я докоснеш — прекъсна го Джулиън, — и ти се кълна, че ще взема камата от кръста ти и ще изтръгна сърцето ти с нея.

Купидон се поотдръпна от него.

— Между другото, пропусна да ми споменеш някои доста важни подробности.

Джулиън го погледна непроницаемо.

— Като например?

— Като например това, че си преспал с една от девиците на Приап? Човече, какво си си въобразявал? Дори не си си направил труда да свалиш неговите одежди от гърба й, когато си я обладал. Къде ти е бил акълът? Как си могъл да направиш подобно нещо?

— Ако си спомняш, по онова време му бях ужасно ядосан — горчиво отвърна Джулиън.

— Тогава трябваше да избереш някоя от поклонничките на майка ни. Нали точно това им е призванието.

— Не тя уби жена ми. Беше Приап.

Грейс усети, че не може да си поеме въздух. Сериозно ли говореше Джулиън?

— Е — отвърна Купидон, без да обръща внимание на враждебността му, — Приап все още ти е бесен. В неговите очи това просто е преляло чашата.

— Разбирам — изръмжа Джулиън. — Големият ни брат е ядосан, задето съм се осмелил да преспя с една от неприкосновените му девици, докато от мен се очаква да си седя и да го оставя безнаказано да избие семейството ми само защото така му е хрумнало? — От гнева в гласа му Грейс я побиха тръпки. — А даде ли си труда да го попиташ защо го направи?

Купидон потърка очи и си пое дълбоко дъх.

— Спомняш ли си, когато разгроми Ливий пред портите на Конджара? И как точно преди да го обезглавиш, той призова към мъст?

— Това беше война.

— Нали знаеш, че Приап открай време те ненавиждаше и само чакаше повод да се разправи с теб без страх от възмездие? Е, ти му го даде.

Грейс погледна към Джулиън, ала лицето му бе придобило съвършено безстрастно изражение.

— Каза ли му, че искам да го видя? — попита той.

— Ти луд ли си? Разбира се, че не съм. Та той побесня само като чу името ти. Каза, че се надява да изгниеш в Тартар. Повярвай ми, изобщо не ти трябва да го доближаваш.

— О, трябва ми и още как!

Купидон кимна.

— Да, но ако го убиеш, ще трябва да отговаряш пред Зевс, Тисифона и Немезида.

— Да не мислиш, че ме е страх от тях?

— Знам, че не те е страх, но определено не искам да умреш по този начин. Ти също ще го разбереш, ако престанеш да се държиш като твърдоглаво магаре. Така де, нали не искаш да си навлечеш гнева на големия шеф?

По изражението на Джулиън Грейс разбра, че изобщо не го е грижа.

— Обаче — продължи Купидон, — мама ми подсказа начин, по който проклятието може да бъде развалено.

Грейс затаи дъх, а по лицето на Джулиън пробяга мимолетна надежда. Двамата зачакаха следващите думи на Купидон, ала вместо да продължи, той зарея поглед към потъналия в сумрак ресторант.

— Направо не е за вярване, че хората ядат тези бок…

Джулиън щракна с пръсти пред лицето му.

— Как мога да разваля проклятието?

Купидон се облегна назад.

— Нали знаеш, че всичко във вселената е циклично? Каквото е началото, такъв ще е краят. Тъй като причината за проклятието ти беше Александрия, трябва да бъдеш призован от потомка на Александър. Жена, която също се нуждае от теб. Ти трябва да направиш саможертва за нея и…

Вместо да довърши, Купидон избухна в смях. Поне докато Джулиън не се пресегна през масата и не го сграбчи за тениската.

— Е?

Купидон блъсна ръката му настрани и отново стана сериозен.

— Ами… — проточи той и погледна към Селена и Грейс. — Ще ни извините ли за минутка?

— Аз съм сексуален терапевт — заяви Грейс. — Не можеш да ми кажеш нищо, което да ме шокира.

— Добре тогава — отстъпи Купидон и отново погледна към Джулиън. — Когато жената, потомка на Александър, те призове, ще можеш да бръкнеш с лъжицата си в нейния буркан с конфитюр едва в последния ден от престоя ти тук. Тогава двамата трябва да се слеете плътски, преди да е ударило полунощ и телата ви трябва да останат слети чак до изгрев-слънце. Ако по някаква причина се отдръпнеш от нея, незабавно ще се върнеш в книгата и проклятието ще продължи.

Джулиън изруга и извърна поглед.

— Именно — каза Купидон. — Нали знаеш колко силно е проклятието на Приап — никога няма да издържиш трийсет дена, без да оправиш онази, която те е призовала.

— Не в това е проблемът — процеди Джулиън през стиснати зъби. — Проблемът е да открия потомка на Александър, която да ме призове.

Грейс се приведе напред с разтуптяно сърце.

— Какво означава това? Потомка на Александър?

Купидон сви рамене.

— Означава, че трябва да носи това име.

— Като например презиме?

— Аха.

Грейс вдигна очи и срещна измъчения поглед на Джулиън.

— Джулиън, моето име е Грейс Алекзандър.