Шерилин Кениън
Мечтан любовник (4)

1

— Миличка, имаш нужда от секс.

Прекалено силният глас на Селена накара Грейс Алекзандър да потръпне. Двете седяха в малко нюорлиънско кафене и довършваха обяда си, който се състоеше от червен боб и ориз. За нещастие Селена притежаваше прекрасен глас, който можеше да бъде чут и насред бушуващ ураган.

В препълненото заведение изведнъж се възцари тишина.

Грейс хвърли поглед към съседните маси и забеляза, че мъжете бяха спрели да се хранят и ги зяпаха с интерес, който изобщо не й харесваше.

„О, по дяволите! Дали Селена някога ще се научи да говори тихо! И какво ли още ще измисли — може би ще реши да се съблече, и да танцува гола върху масата?“

Отново.

Навярно за милионен път, откакто се познаваха, на Грейс й се прииска Селена да е способна да изпита смущение. Ала нейната колоритна, нерядко екстравагантна приятелка не знаеше какво означава тази дума.

Грейс закри лицето си с ръце, мъчейки се да не обръща внимание на любопитните погледи на околните. Обзе я желание да се скрие под масата, последвано от още по-настойчивото желание да срита приятелката си.

— Не можа ли да го кажеш малко по-силно, Селена? — изсъска тя. — Мисля, че в Канада не успяха да те чуят.

— О, аз не бих бил толкова сигурен — обади се страшно привлекателният и страшно млад сервитьор и поспря до масата им. — Нищо чудно канадците вече да са тръгнали насам.

Той се ухили дяволито, от което бузите на Грейс пламнаха.

— Имате ли нужда от нещо, дами? — попита той и като спря многозначителен поглед върху Грейс, добави: — Или, ако трябва да съм съвсем точен, имате ли нужда от още нещо, госпожице?

„Какво ще кажеш за торба, която да си надяна на главата или пръчка, с която да дръпна един хубав пердах на Лейни?“

— Не, благодаря — каза Грейс на глас; сега вече бузите й направо горяха. Определено щеше да убие Селена за това. — Само сметката.

— Е, добре — с тези думи сервитьорът извади касовата им бележка, надраска нещо отгоре й и я постави пред Грейс. — Обадете се, ако решите, че мога да ви бъда полезен с нещо друго.

Едва когато младежът си тръгна, Грейс видя, че бе написал името и телефонния си номер върху бележката.

Селена хвърли поглед към листчето и избухна в смях.

— Само почакай — закани се Грейс и като потисна усмивката си, се зае да изчисли на своя палмтоп колко точно дължи. — Ще ми платиш за това.

Без да обръща внимание на заплахата й, Селена започна да рови в украсената си с мъниста чанта.

— О, я стига. Ако бях на твое място, щях да запазя номера му. Беше страшно сладък.

— Беше страшно млад — поправи я Грейс. — И смятам да се въздържа. Последното, което ми трябва, е да ме затворят за развращаване на непълнолетни.

Селена плъзна поглед към сервитьора, който се бе облегнал небрежно на бара.

— Е, да, но пък този двойник на Брад Пит може и да си струва. Чудя се дали случайно няма по-голям брат?

— А аз се чудя колко ли би платил Бил, за да научи, че жена му е прекарала цялата си обедна почивка, оглеждайки похотливо някакво хлапе?

Селена изсумтя презрително и остави няколко банкноти на масата.

— Не го оглеждам за себе си. Оглеждам го за теб. В крайна сметка, нали обсъждахме твоя сексуален живот.

— Моят сексуален живот си е съвсем наред и определено не засяга никого в този ресторант.

Грейс хвърли на масата парите, които дължеше, грабна последното парченце сирене и се насочи към вратата.

— Не се ядосвай — каза Селена и я последва в забързаната тълпа туристи и местни жители, която изпълваше „Джаксън Скуеър“.

Посрещна ги вълна горещ луизиански въздух; над какофонията от гласове, автомобили и коне самотен саксофон свиреше джаз.

Като се опитваше да не обръща внимание на тежкия въздух, който едва се дишаше, Грейс си запроправя път между хората и сергиите, разположени пред оградата от ковано желязо, която опасваше „Джаксън Скуеър“.

— Знаеш, че съм права — каза Селена, когато я настигна. — Така де, Грейс, колко време мина? Две години?

— Четири — разсеяно отвърна Грейс. — Но на кого ли му пука.

— Четири години без секс? — повтори Селена на висок глас, неспособна да повярва на ушите си.

Неколцина минувачи забавиха крачка и ги изгледаха любопитно. Както обикновено, Селена дори не забеляза, че привличат вниманието, и най-спокойно продължи:

— Забрави ли, че живеем в ерата на електрониката? Така де, дали някой от пациентите ти има представа от колко време не си правила секс?

Грейс преглътна парченцето сирене и хвърли свиреп поглед на приятелката си. Селена май държеше да го разтръби на всички хора, а и коне, във Френския квартал.

— Говори по-тихо — каза тя и сухо добави: — Не смятам, че пациентите ми ги засяга дали съм „преродена“ девственица. А пък що се отнася до ерата на електрониката, определено нямам желание да се сближавам с нещо, което има батерии и предупредителен надпис.

Селена изсумтя.

— Ако те слуша човек, на повечето мъже също трябва да им лепнат предупредителни етикети — при тези думи тя вдигна ръце и направи жест, сякаш обгражда нещо в рамка. — Внимание, опасност от психари! Мъж — склонен към гадни настроения и продължително цупене, притежава способността да казва на жените истината за теглото им без предупреждение.

Грейс се разсмя. Колко пъти беше изнасяла тиради за мъжете, които трябва да се появяват с предупредителни етикети по тях!

— О, разбирам, доктор Секс — продължи Селена, имитирайки интонацията на доктор Рут^[1]. — Значи просто си седиш и ги слушаш как описват сексуалните си преживявания в най-големи подробности, докато ти самата живееш като почетен член на клуба „Непревземаеми гащи“. — И като изостави имитирането, Селена добави: — Не мога да повярвам, че нищо от това, което чуваш по време на консултациите ти, не е накарало хормоните ти да се развихрят.

Грейс хвърли развеселен поглед на приятелката си.

— Е, нали съм сексуален терапевт. Не смятам, че ще е от полза за пациентите ми, ако взема да свърша, докато те ми споделят проблемите си. Така де, Лейни, ще си загубя разрешителното.

— Аз пък не виждам как можеш да им даваш съвети, когато самата ти не искаш даже да припариш до мъж.

Грейс направи физиономия и се отправи към другата страна на площада. Там, срещу офиса на Туристическото бюро, се намираше сергията, където Селена гледаше на ръка и на карти таро.

Когато стигнаха до малката масичка, застлана с тъмнолилава покривка, тя въздъхна:

— Знаеш ли, наистина бих ходила на срещи, стига да намеря мъж, за когото си струва да си избръсна краката. Но повечето са такава загуба на време, че предпочитам да си седя вкъщи и да гледам стари филми.

Селена се усмихна подразнено.

— Какво му имаше на Гари?

— Лош дъх.

— Джейми?

— Това, че любимото му занимание беше да си бърка в носа. Особено по време на вечеря.

— Тони?

Грейс я изгледа и Селена вдигна ръце.

— Е, добре де, той може и да имаше малък проблем с хазарта. Но всеки се нуждае от някакво хоби.

Грейс я погледна свирепо.

— О, мадам Селин, обядва ли вече? — обади се Съншайн — момичето, което продаваше собственоръчно изработени рисунки и керамика на съседната сергия.

Няколко години по-малка от тях, Съншайн имаше дълга черна коса и носеше дрехи, които напомняха на Грейс за фея от приказките.

Днес тоалетът й се състоеше от ефирна бяла пола, която би изглеждала неприлично, ако не беше съчетана със светлорозово трико и красива бродирана блуза.

— Да, обядвах — отвърна Селена и коленичи, за да отвори вратичките на металната количка, която всяка сутрин заключваше за оградата от ковано желязо с катинар за велосипед. — Някой прояви ли интерес, докато ме нямаше?

— Двама души взеха визитката ти и казаха, че ще се върнат, след като хапнат.

— Благодаря.

Селена остави чантата си в количката и извади тъмносинята кутия от пури, където държеше оборота и картите таро, увити в черен копринен шал, както и нещо, което Грейс виждаше за първи път — тънка, ала голяма книга, подвързана в кафява кожа.

Селена си нахлупи широкопола сламена шапка и се изправи.

— Успя ли да сложиш етикети на всичко? — попита тя.

— Да — отвърна Съншайн и си взе чантата. — Все още смятам, че е лош късмет, но поне ако някой поиска да разбере колко струва нещо, докато ме няма, ще може да прочете цената.

В този момент до тротоара спря грубоват на вид рокер.

— Ей, Съншайн — провикна се той. — Докарай си задника тук. Гладен съм.

Съншайн махна пренебрежително с ръка.

— Я, по-спокойно, Хари, и стига си ме припирал, ако не искаш да ядеш сам!

Тя бавно се приближи и се покачи на мотора зад него.

Грейс поклати глава. Когато ставаше дума за мъже, Съншайн се нуждаеше от помощ много повече от нея. Двамата подкараха покрай „Кафе дю Монд“ и Грейс ги проследи с поглед.

— О-о-о, бас държа, че една френска поничка за десерт ще ни дойде много добре.

— Храната не е заместител на секса — заяви Селена, докато поставяше картите и книгата на масичката си. — Нали точно това казваш на…

— Добре де, права си. И все пак, Лейни, откъде този внезапен интерес към моя сексуален живот? Или, за да сме съвсем точни, към липсата ми на такъв?

Селена й подаде тънката книга.

— Защото имам идея.

От това вече Грейс я побиха студени тръпки, въпреки нечовешката луизианска жега. А Грейс не беше от онези, които се плашат лесно. Освен когато ставаше дума за Селена и някое от безумните й хрумвания.

— Не е още един сеанс, нали?

— Не, нещо още по-хубаво.

Стомахът на Грейс се сви и тя се зачуди какво ли щеше да прави сега, ако през първата си година в университета „Тулейн“ беше имала нормална съквартирантка, вместо вятърничавата, изживяваща се като циганка Селена. Едно бе сигурно — определено нямаше да обсъжда сексуалния си живот насред оживената улица.

Внезапно Грейс си даде сметка колко различни бяха двете. В този влажен, горещ ден, тя бе облечена с кремава копринена рокля без ръкави на „Ралф Лорен“, а тъмната й коса беше прибрана в изискан кок, докато Селена носеше дълга черна пола и лилав потник, който едва покриваше пищния й бюст.

Дългата до раменете, ситно накъдрена, кестенява коса бе вдигната високо с помощта на черен копринен шал с леопардови шарки, а от ушите й висяха огромни сребърни обици с форма на полумесец. Да не говорим пък за същинската сребърна мина, окачена по китките и глезените й под формата на поне сто и петдесет гривни, които подрънкваха и при най-малкото движение.

Хората винаги коментираха колко са различни една от друга, ала Грейс знаеше, че в действителност зад „екзотичния“ външен вид на Селена се крият остър ум и неувереност. По характер двете си приличаха много повече, отколкото някой би могъл да предположи.

Ако не броим чудатата вяра на Селена в окултното.

Както и ненаситния й глад за секс.

Селена се доближи до приятелката си, тикна книгата в ръцете й и се залови да я прелиства. Грейс трябваше да положи немалко усилие, за да не я изпусне.

Както и да не извърти очи към небето.

— Преди няколко дни я открих в онази стара книжарница до Восъчния музей, погребана под същинска планина от прах. Мъчех се да намеря книга за психометрията, когато попаднах на ей това тук и… voila^[2].

При тези думи Селена триумфално посочи една страница. Грейс сведе поглед към илюстрацията и зяпна.

Никога досега не бе виждала подобно нещо.

Мъжът бе неустоимо привлекателен, а рисунката — направо шокираща със своята детайлност. Ако следите, оставени при изрисуването й, не личаха върху страницата, Грейс можеше да се закълне, че това е снимка на древногръцка статуя.

Не, поправи се тя, снимка на древногръцки бог. Никой смъртен мъж не би могъл да е толкова красив, нали?

Застанал там в цялото си голо великолепие, той излъчваше могъщество, властност и първична, животинска сексуалност, и макар да бе заел небрежна поза, приличаше на хищник, който всеки миг може да скочи.

Вените изпъкваха върху коравото, жилаво тяло, създадено сякаш единствено за да дарява жените с удоволствие.

С пресъхнала уста, Грейс плъзна поглед по стоманените мускули, които бяха в съвършена пропорция с ръста и теглото му. Проследи дълбоката гънка, която разделяше мускулите на гърдите му, и продължи към плоския корем, който сякаш молеше за женска милувка.

Надолу към пъпа му.

А после…

Е, никой не си бе направил труда да нарисува смокинов лист^[3] там. А и защо да го прави? Само на някой, който не бе с всичкия си, би му хрумнало да скрие толкова страхотно мъжко снаряжение?

И като стана дума, на кого би му потрябвало нещо с батерии, ако си имаше вкъщи това!

Грейс облиза устни и отново вдигна поглед към лицето му.

Докато се взираше в изваяните черти и едва загатнатата дяволита усмивка, внезапно си представи как вятърът си играе с целунатите от слънцето златистокестеняви къдри, които обгръщаха шия, създадена сякаш само за да бъде целувана.

Стори й се, че вижда стоманените сини очи да се взират напрегнато напред, когато той вдигна желязно копие над главата си и извика.

Изведнъж Грейс почувства как тежкият въздух се раздвижи и сякаш погали голата й кожа.

Почти бе в състояние да чуе плътния тембър на гласа му, струваше й се, че усеща как две силни ръце се обвиват около нея и я притеглят към корава като камък гръд, докато нечий топъл дъх я гъделичка по ухото. Почувства как умели, силни пръсти се плъзгат по тялото й и я даряват с наслада, откривайки най-съкровените й кътчета.

Побиха я тръпки и тялото й затуптя на места, където тя дори не подозираше, че е възможно, завладяно от свиреп, настойчив копнеж, какъвто никога преди не бе изпитвала.

Грейс примига и вдигна поглед към Селена, за да провери дали и тя изпитва същото. Ако беше така, то тя с нищо не го показваше.

Грейс халюцинираше. Това трябва да беше! Подправките от червения боб се бяха просмукали в мозъка й и го бяха направили на каша.

— Е, какво мислиш за него? — попита Селена, срещайки най-сетне погледа й.

Грейс сви рамене в опит да потисне пожара, разгорял се в тялото й. Въпреки това очите й се задържаха върху съвършеното мъжко тяло.

— Прилича на един пациент, който вчера се записа при мен.

Което не беше съвсем вярно — онзи наистина бе доста привлекателен, ала изобщо не можеше да се мери с мъжа от рисунката.

През целия си живот Грейс не бе виждала никой, който можеше да се мери с него.

— Наистина ли?

Очите на Селена потъмняха по онзи начин, който предвещаваше една от дългите й лекции за съдбата и щастливата случайност.

— Да — отвърна Грейс, прекъсвайки я, преди да се е впуснала в своята тирада. — Каза ми, че бил лесбийка в тялото на мъж.

Лицето на Селена посърна и като грабна томчето от ръцете на приятелката си, го затвори и я погледна сърдито.

— Ама че откачалки познаваш!

Едната вежда на Грейс подскочи многозначително.

— Спести ми го — Селена се настани зад масичката и постави книгата до себе си. — Казвам ти, отговорът е ето тук — при тези думи тя потупа книгата.

Докато я гледаше, Грейс не можа да не си помисли колко на място изглежда мадам Селин, самопровъзгласила се за Повелителка на луната, зад своята масичка с лилава покривка, картите таро и древната книга. В този миг Грейс почти бе готова да я вземе за загадъчна циганка.

Стига да вярваше в подобни неща.

— Е, добре — отстъпи тя. — Престани да увърташ и ми кажи какво общо имат книгата и онази рисунка с моя сексуален живот.

Лицето на Селена придоби сериозно изражение.

— Мъжът, когото ти показах — Джулиън — е гръцки любовен роб, напълно подчинен и отдаден на онази, която го призове.

Грейс избухна в смях. Знаеше, че е грубо, но не можа да се въздържи. Как, за Бога, бе възможно носителка на стипендията „Роудс“^[4] и доктор на науките със степен по физика и древна история, та била тя и някой с чудатостите на Селена, да вярва в нещо толкова абсурдно?

— Не се смей. Говоря сериозно.

— Знам и точно затова е толкова смешно — Грейс се прокашля и отново си придаде сериозен вид. — Добре. Какво трябва да направя? Да танцувам гола край езерото Пончартрейн в полунощ? — Грейс усети как ъгълчетата на устните й се извиват, когато очите на Селена потъмняха предупредително. — Имаш право, тогава наистина ще ме огрее, но не мисля, че ще е с някой древногръцки любовен роб.

Книгата тупна на земята.

Селена изпищя и дръпна стола си назад, а Грейс рязко си пое дъх.

— Бутна я с лакът, нали?

С широко отворени очи, Селена бавно поклати глава.

— Признай си, Лейни.

— Не бях аз — напълно сериозно настоя Селена. — Мисля, че го обиди.

Клатейки глава, Грейс извади слънчевите очила и ключовете си от чантата. Цялата тази глупост бе досущ като онзи път в колежа, когато Лейни я придума да използват спиритическа дъска, която „предсказа“, че преди да навърши трийсет, Грейс ще се омъжи за гръцки бог, от когото ще роди шест деца.

До този ден Селена отказваше да признае, че тя е бутала стрелката по дъската.

А точно сега, под лъчите на палещото августовско слънце, на Грейс й беше прекалено горещо, за да спори.

— Виж, трябва да се връщам в офиса. В два имам пациент, а не искам да попадна в някое задръстване — при тези думи тя си сложи очилата „Рей Бан“. — Нали ще дойдеш довечера?

— Не бих го пропуснала за нищо на света. Ще донеса вино.

— Добре тогава. Ще се видим в осем — каза Грейс и преди да си тръгне, добави: — Поздрави Бил от мен и му благодари, задето те пуска да ми дойдеш на гости за рождения ден.

Селена се загледа след своята приятелка и се усмихна.

— Само почакай, докато видиш какъв подарък съм ти приготвила — прошепна тя и като вдигна падналата книга, прокара пръсти по меката гравирана кожа, махайки няколко парченца пръст, които бяха полепнали по нея.

След това я отвори и се взря в страхотната рисунка и очите, които макар и черно-бели, оставяха впечатление за наситено, кобалтово синьо.

Като никога заклинанието й щеше да подейства. Сигурна бе в това.

— Ще я харесаш, Джулиън — прошепна Селена, проследявайки с пръст очертанията на съвършеното тяло. — Но трябва да те предупредя, че е в състояние да изкара от равновесие и светец. А да преодолееш защитните й бариери ще бъде също толкова трудно, колкото и да се проникне в Троя. И все пак смятам, че ако изобщо някой може да й помогне да открие себе си, това си ти.

Селена почувства как книгата под ръката й се стопля и инстинктивно разбра, че по този начин той изразява съгласието си с нея.

Грейс я смяташе за луда заради вярванията й, ала като седма дъщеря на седма дъщеря и с циганска кръв във вените си, Селена знаеше, че на този свят има неща, които не могат да бъдат обяснени. Потоци загадъчна енергия, които се лееха необезпокоявани и само чакаха някой да ги вкара в русло.

А тази вечер имаше пълнолуние.

Селена прибра томчето на сигурно място в своята количка и я заключи, твърдо убедена, че съдбата бе пожелала тя да го открие в онази книжарница. Усетила го бе да я вика, още щом се доближи до рафта, където то стоеше.

И тъй като тя самата бе щастливо омъжена от две години, веднага разбра, че не е предназначено за нея и че просто я използва, за да стигне там, където трябва.

При Грейс.

Усмивката на Селена стана още по-широка. Само си представете някой толкова привлекателен да бъде ваш любовен роб в продължение на цял месец!

О, да, очертаваше се рожден ден, който Грейс щеше да помни до края на живота си.