Шерилин Кениън
Мечтан любовник (7)

4

Джулиън повдигна вежди при това напълно неочаквано и доста вулгарно сравнение. Ала по-изненадваща и от думите й беше горчивината, промъкнала се в гласа й. Явно някога някой се бе отнесъл много зле с нея. Нищо чудно, че се дърпаше от него.

За миг си представи лицето на Пенелопа и усети как сърцето му се свива от толкова остра болка, че само суровото воинско обучение го възпря да не потръпне.

Колко много вина тежеше на плещите му. Грехове така страшни, че дори две хиляди години не стигаха, за да бъдат изкупени.

Той не само се беше родил като копеле — бруталният живот на отчаяние и предателство наистина го бе превърнал в такова.

Джулиън затвори очи и се насили да прогони тези мисли. Онова беше стара история и то буквално, а това бе настоящето. Грейс беше настоящето.

И той беше тук заради нея.

Сега вече разбираше какво бе имала предвид Селена, когато му бе разказвала за приятелката си. Ето защо бе тук — за да покаже на Грейс, че сексът може да носи удоволствие.

Никога досега не му се беше случвало нещо подобно.

Докато гледаше Грейс, по устните му пробяга усмивка. За първи път в живота си щеше да му се наложи да убеждава някоя жена да му се отдаде. Досега никоя не бе отказвала дара на тялото му.

А с нейната съобразителност и упоритост, да вкара Грейс в леглото щеше да бъде такова предизвикателство, каквото и да надхитри римската армия.

О, да, това щеше да му хареса.

Точно както щеше да му хареса и тя. Всеки прекрасен, изпъстрен с лунички сантиметър от тялото й.

Грейс преглътна при вида на първата искрена усмивка, появила се на лицето му. Усмивка, която смекчи чертите му и му придаде още по-неустоим вид.

Какво ли се въртеше в главата му?

За кой ли път Грейс усети, че се изчервява, този път — заради грубите си думи. Не бе имала намерение да ги остави да й се изплъзнат. Изобщо не беше в неин стил да разкрива мислите си пред когото и да било, още по-малко пък — пред някой непознат.

Ала в този мъж имаше нещо така завладяващо. Нещо, което я докосваше по един много смущаващ начин. Може би се дължеше на едва скритата болка, която проблясваше в очите му всеки път, когато непроницаемата му маска се пропукаше за миг. Или пък след години, прекарани в изучаване на психология, тя просто не бе в състояние да понесе присъствието на една толкова изстрадала душа в къщата си, без да се опита да й помогне.

Самата Грейс не знаеше.

Големият часовник в коридора на горния етаж удари веднъж.

— Мили Боже! — възкликна Грейс, смаяна, че бе толкова късно. — В шест часа трябва да ставам за работа.

— Ще си лягаш? За да спиш?

Ако настроението му не бе толкова мрачно, изумлението, изписало се по лицето му, навярно щеше да я разсмее.

— Няма как.

Джулиън сбърчи вежди, сякаш… от болка?

— Нещо не е наред ли? — попита Грейс, но той само поклати глава. — Добре тогава. Ще ти покажа къде ще спиш и…

— Не ми се спи.

Думите му я сепнаха.

— Моля?

Джулиън я погледна, неспособен да изрази с думи онова, което изпитваше. Толкова дълго бе прекарал заробен в книгата, че единственото, което искаше сега, бе да тича и да скача. Да направи нещо, с което да отпразнува новополучената свобода да се движи.

Не искаше да си ляга. Самата мисъл да прекара дори една минута, лежейки в мрака…

Изведнъж усети, че му е трудно да диша.

— Почивам си от 1895 г. — обясни той. — Не съм съвсем сигурен колко години са минали оттогава, но ако съдя по това, което виждам, не ще да са били малко.

— Сега сме 2002 г. — услужливо отвърна Грейс. — „Спал си“ в продължение на сто и седем години.

Не, поправи се тя миг по-късно, не е „спал“.

Нали беше споменал, че чувал всичко, което се говори в близост до книгата. Значи трябва да е бил буден. Откъснат от света. Съвсем сам.

Тя бе първият човек от цял век насам, когото Джулиън виждаше и с когото разговаряше.

Стомахът й се сви от съжаление. Въпреки че затворът на нейната срамежливост никога не бе имал осезаеми решетки, тя отлично знаеше какво е да слушаш как другите си говорят и въпреки това да не си един от тях. Да бъдеш онзи, който гледа отстрани.

— Ще ми се да можех да остана с теб — каза тя, потискайки една прозявка. — Честна дума. Но ако не се наспя, мозъкът ми ще заприлича на желе и изобщо няма да съм в състояние да мисля.

— Разбирам. Или поне мисля, че разбирам какво имаш предвид, макар да не съм сигурен какво е желе.

Въпреки това си личеше, че е разочарован.

— Ти можеш да погледаш телевизия.

— Телевизия?

Грейс взе празната купичка и я изплакна, след което го отведе в дневната, включи телевизора и му показа как да си служи с дистанционното.

— Невероятно — прошепна той, докато сменяше каналите.

— Да, бива си го.

Е, така поне щеше да има какво да прави. В края на краищата, мъжете се нуждаеха от три неща, за да бъдат щастливи — храна, секс и дистанционно. Засега Джулиън трябваше да се задоволи с две от тях.

— Е — каза Грейс и се запъти към стълбите. — Лека нощ.

Докато минаваше покрай него, той я докосна по ръката — съвсем леко, ала въпреки това допирът му й подейства като електричество.

Лицето му бе все така безизразно, ала в очите му горяха едва сдържани чувства. Страдание, нужда и най-вече самота — това прочете Грейс в погледа му.

Той не искаше тя да си тръгне.

Облизвайки внезапно пресъхналите си устни, Грейс каза нещо, което изненада и самата нея:

— Има още един телевизор в моята стая. Защо не гледаш него, докато аз поспя?

Джулиън се усмихна стеснително и я последва нагоре по стълбите, изумен колко добре го бе разбрала дори без думи. Смаян бе от това, че се съобразяваше с нежеланието му да остане сам, въпреки че си имаше свои собствени грижи.

Това го накара да я види в друга светлина. В гърдите му се надигна някакво странно чувство.

Възможно ли бе да е нежност?

И той не знаеше.

Тя го въведе в просторна спалня. Срещу огромното легло с балдахин в другия край на стаята имаше средно голям скрин, върху който бе поставено онова, което тя бе нарекла „телевизор“.

Под погледа на Грейс, Джулиън влезе в стаята и се зае да разглежда снимките по стените и върху скрина — снимки на родителите й, на бабите и дядовците й, на Селена и нея самата в колежа, както и една на кучето, което имаше като малка.

— Сама ли живееш? — попита той.

— Да — отвърна тя и отиде до люлеещия се дървен стол край леглото, върху чиято облегалка бе преметната нощницата й.

Вдигна я и погледна към Джулиън и зелената хавлия, която псе още обгръщаше стройните му хълбоци. Не можеше да го пусне в леглото си, облечен по този начин.

„Разбира се, че можеш.“

„Не, не мога.“

„Моля те!“

„Тихо, вътрешен глас, остави ме да помисля.“

Пижамите на баща й все още бяха в стаята на родителите й, където тя грижливо пазеше всичките им вещи. С тези рамене, горнищата нямаше да му станат, но долнищата бяха с ластик и дори да бяха къси, поне нямаше да му падат.

— Почакай тук — каза тя. — Ей сега се връщам.

След като Грейс изскочи от стаята, Джулиън се приближи до големите прозорци, дръпна белите дантелени завеси и се загледа в подобните на кутии неща, които минаваха покрай къщата, издавайки странни, бръмчащи звуци, които прииждаха и се оттегляха на вълни. Светлини огряваха улицата и другите сгради, почти като факлите в родината му, преди много, много години.

Колко необикновен бе този свят. Странно подобен на неговия и въпреки това — така различен.

Джулиън се опита да свърже гледката с думите, които бе чувал през десетилетията, без да ги разбира. Думи като „телевизия“ и „електрическа крушка“.

За първи път, откакто бе малко дете, почувства, че се бои. Не харесваше промените, които виждаше, и бързината, с която те бяха завзели този свят.

Какво ли щеше да открие следващия път, когато го призовяха?

Колко по-различно можеше да стане всичко?

Изведнъж му хрумна още по-ужасяваща мисъл — ами ако никога вече не го призовяха?

Той преглътна мъчително. Какво ли би било завинаги да остане в плен на книгата? Буден и съвсем сам. Да усеща как тягостният мрак се стяга около него като обръч, който му отнема дъха и го изпълва с раздираща болка.

Никога вече да не бъде човек от плът и кръв? Никога вече да не размени дори дума с някого, нито да го докосне?

Сега хората имаха нещо, наречено „компютър“. Джулиън бе чувал собственика на магазина да говори за това с много от купувачите си и един от тях бе подхвърлил, че някой ден, навярно съвсем скоро, компютърът щял напълно да измести книгите.

Какво щеше да се случи с него тогава?

Облечена в розовата тениска, с която спеше, Грейс поспря пред тоалетката в стаята на родителите й. Там, в кристалния съд, където бе поставила венчалните им халки в деня след погребението, видя да проблясва половинкаратовият диамант.

Гърлото й се сви от мъка и тя с усилие преглътна сълзите, които напираха в очите й.

Беше едва на двайсет и четири години и достатъчно арогантна, за да смята, че е напълно пораснала и може да се справи с всичко, което животът й поднесе. Вярваше, че нищо не може да я сломи. И тогава светът бе рухнал около нея.

Смъртта им й отне всичко, което някога имаше. Само за миг тя изгуби сигурността, вярата, чувството си за справедливост и най-вече — тяхната всеотдайна обич и емоционална подкрепа.

Въпреки младежката си самоувереност, се бе оказало, че не е готова да бъде захвърлена на произвола на съдбата без абсолютно никакви роднини.

И макар че оттогава бяха минали пет години, тя все още страдаше за тях. Дълбоко. Онази мисъл, че е по-добре да си обичал и изгубил, отколкото никога да не си обичал, беше пълна глупост. Нямаше нищо по-ужасно от това да имаш в живота си някой, който те обича и държи на теб, и да го изгубиш в нелепа катастрофа.

Неспособна да приеме смъртта им, Грейс запечата стаята в деня след погребението, оставяйки всичко така, както бе приживе.

Тя отвори чекмеджето, където баща й държеше пижамите си, и преглътна мъчително. Никой не ги бе докосвал от онзи следобед, когато с майка й ги сгънаха и заедно ги подредиха в чекмеджето.

Прекрасно си спомняше смеха на майка си и начина, по който тя се шегуваше със старомодното предпочитание на баща й към бархетни пижами.

А най-лошото бе, че прекрасно помнеше любовта им един към друг.

Какво ли не би дала, за да открие съвършения партньор, така, както бе станало с родителите й. Когато загинаха, те бяха женени от двайсет и пет години и все още бяха така влюбени, както в деня, когато се бяха запознали.

Грейс не помнеше дори един ден от живота си, в който майка й да не се е усмихвала на нежните закачки на баща й. Където и да отидеха, двамата се държаха за ръце като тийнейджъри и тайничко си разменяха бързи целувки, когато мислеха, че никой не ги гледа.

Ала Грейс ги виждаше.

И не бе забравила.

Тя също искаше такава любов. Ала по някаква причина така и не бе открила мъжа, от когото дъхът й да спира. Онзи, от който да й се завие свят, а сърцето й да забие учестено.

— О, мамо — прошепна тя, копнеейки родителите й да не бяха загинали в онази нощ.

Копнеейки…

И тя не знаеше за какво. Искаше нещо, което да я накара да очаква бъдещето с желание. Нещо, което да я прави щастлива така, както баща й правеше майка й щастлива.

Прехапвайки устни, Грейс извади синьо-бяло карирано долнище от чекмеджето и изскочи от стаята.

— Ето — каза тя и го подхвърли на Джулиън, след което изтича в банята, намираща се в средата на коридора.

Не искаше той да види сълзите й. Никога вече нямаше да покаже уязвимостта си пред някой мъж.

Джулиън нахлузи долнището и тръгна след Грейс, която се бе втурнала в съседната стая, затръшвайки вратата след себе си.

— Грейс?

Той предпазливо побутна вратата и се вцепени, когато я видя да ридае. Намираха се в тоалетно помещение с два вградени умивалника, пред които имаше бял плот. Грейс стоеше до него, притиснала хавлия до устата си, за да заглуши хлиповете, които я разтърсваха.

Въпреки суровото си възпитание и вековете железен контрол, Джулиън усети, че го залива вълна от съчувствие. Тя плачеше така, сякаш сърцето й беше разбито.

Това го караше да се чувства неудобно. Правеше го несигурен.

Джулиън стисна зъби и пропъди непознатите чувства. Ако бе научил нещо още като дете, то бе, че няма никаква полза да опознава хората. Да се привързва към тях. Всеки път, когато бе допускал тази грешка, бе заплащал прескъпо за нея.

Пък и дните му тук бяха броени.

Колкото по-малко се забъркаше с емоциите и живота й, толкова по-лесно щеше да понесе следващия си период на пленничество.

И точно тогава онова, което Грейс бе казала по-рано, го блъсна в гърдите като парен чук. Беше го преценила съвършено точно. Той беше като котарак, който си получаваше удоволствието и си тръгваше.

При тази мисъл Джулиън здраво стисна студената брава. Та той не беше животно. Той също имаше чувства.

Или поне някога имаше.

Преди да има време да размисли, той прекрачи прага и притегли Грейс в обятията си. Тя обви ръце около кръста му и като се улови за него, сякаш той бе спасително въже, а тя — удавница, зарови лице в голите му гърди и заплака.

Отчаяни хлипове разтърсваха тялото й и Джулиън усети как с него става нещо странно. Дълбоко в гърдите му се надигна силен копнеж, който той сам не можеше да назове.

Никога през живота си не бе утешавал плачеща жена. Беше правил секс повече пъти, отколкото бе в състояние да преброи, ала никога досега не бе държал жена по този начин. Нито дори след като я беше любил. След като изтощеше партньорката си, той ставаше, измиваше се и отиваше да си намери някакво занимание, докато не го повикат отново.

Дори преди да го прокълнат, не бе проявявал нежност към никого. Даже и към собствената си съпруга.

Като воин, от най-ранна възраст го бяха учили да бъде свиреп. Студен. Безчувствен.

„Върни се с щит в ръце или прострян безжизнен върху него!“

Така бе казала мащехата му, преди да го сграбчи за косата и да го изхвърли от вкъщи, за да започне воинското му обучение, когато беше само на седем.

Баща му беше още по-лош. Легендарен спартански пълководец, той не търпеше никаква слабост. Никакви чувства. Неговите уроци идваха от сплетения ремък на кожен камшик и го учеха да крие болката си. Да не допуска никой да види страданието му.

Джулиън до ден-днешен не бе забравил парещата болка от съприкосновението на камшика с кожата му, нито плющенето, с което той се спускаше към голия му гръб. Не бе забравил и ехидното презрение, изписано по лицето на баща му.

— Съжалявам — прошепна Грейс с лице, заровено в рамото му, и го върна към настоящето.

Тя вдигна глава и го погледна в лицето. Искрящите, овлажнели от сълзи очи, докоснаха някаква струна в сърцето му, което в безизходицата си Джулиън бе оставил да се превърне в лед преди много векове.

Обзет от внезапно неудобство, той се отдръпна от нея.

— Сега по-добре ли си?

Грейс избърса очи и се прокашля. Не знаеше какво бе накарало Джулиън да я последва, ала отдавна не се бе случвало някой да я утешава, докато плаче.

— Да — прошепна тя. — Благодаря ти.

Той не каза нищо.

Нежният мъж, който я държеше в обятията си допреди малко, си бе отишъл и той отново се бе превърнал в господин Статуя, тялото му — сковано и хладно.

Поемайки си накъсано дъх, Грейс го заобиколи.

— Нямаше да се случи, ако не бях толкова изморена и все още леко подпийнала. Наистина имам нужда да поспя.

Знаеше, че той ще я последва, така че се върна в стаята, покатери се върху огромното, украсено с дървени ананаси легло, и се мушна под дебелата завивка.

И наистина — миг по-късно усети как матракът хлътва под тежестта му.

Неочакваната топлина на тялото му, така близо до нейното, накара сърцето й да забие учестено. А най-лошото бе, че той незабавно се долепи до гърба й и преметна мускулестата си ръка през кръста й.

— Джулиън! — предупредително каза Грейс, усетила ерекцията му върху хълбока си. — Смятам, че ще е най-добре ти да си стоиш в твоята половина на леглото, а аз — в моята.

Без да обръща внимание на думите й, той се наведе над нея и лекичко я гризна по шията.

— Помислих си, че би искала да дойда и да облекча копнеещите ти слабини — прошепна той в ухото й.

С тяло, пламнало от близостта му и от уханието на сандалово дърво, което изпълваше ноздрите й, Грейс се изчерви при спомена за онова, което бе казала на Селена.

— Слабините ми са си съвсем добре, много ти благодаря, и съвсем щастливи такива, каквито са.

— Обещавам ти, че мога да ги направя много, много по-щастливи.

О, в това Грейс изобщо не се съмняваше.

— Ако не се държиш прилично, ще те изгоня от стаята.

Тя го погледна и видя недоумението в очите му.

— Не разбирам защо искаш да ме отпратиш — каза той.

— Защото нямам намерение да те използвам като секс играчка, чиято единствена цел е да ми служи? И не искам да бъда интимна с някого, когото не познавам.

С объркан поглед в сините очи, той най-сетне се отдръпна и се намести в другата половина на леглото, а Грейс си пое дълбоко дъх и се опита да успокои сърцето си и да потуши огъня, бушуващ в тялото й.

Мили Боже, ето това се казваше мъж, комуто е трудно да откажеш!

„Наистина ли смяташ, че ще успееш да заспиш, докато той лежи до теб? Ти какво, да нямаш камъни вместо мозък?“

Затваряйки очи, тя подхвана отегчителната си молитва. Трябваше да заспи. И никакви „ако“, „но“ и „ама“ нямаше да й попречат. Нито дори страхотно привлекателният мъж в леглото й.

Джулиън намести възглавниците зад гърба си и погледна към нея. За първи път в забележително дългия си живот щеше да прекара нощта с жена, без да прави секс с нея.

Това бе просто немислимо. Никоя жена не го бе отблъсквала досега.

Грейс се завъртя към него, стиснала още едно устройство като онова, което му бе показала на долния етаж. Натисна един бутон, за да включи телевизора, след това намали звука.

— Това е за осветлението — обясни тя и натисна друго копче.

Начаса светлината угасна, оставяйки телевизора да хвърля сенки по стената зад него.

— По принцип спя дълбоко, така че надали ще ме събудиш — при тези думи тя му подаде дистанционното. — Лека нощ, Джулиън Македонски.

— Лека нощ, Грейс — прошепна Джулиън, загледан в начина, по който меката й коса се разпиля върху възглавницата, когато тя се намести по-удобно.

Той остави дистанционното настрани и дълго време я съзерцава, докато светлината от телевизора пробягваше по умиротвореното й лице.

По равномерното й дишане разбра, че най-сетне е заспала и едва тогава се осмели да я докосне. Едва тогава се престраши да проследи с пръст нежните очертания на лицето й.

Тялото му реагира толкова бурно, че трябваше да прехапе устни, за да не изругае. Кръвта във вените му кипна.

През целия си живот бе изпитвал остра нужда — първо глада за храна, раздиращ стомаха му, после изпепеляващия стремеж към любов и уважение и накрая настойчивата жажда за влажната мекота на женско тяло, която усещаше в слабините си. Ала за първи път преживяваше нещо подобно.

Глад толкова силен и необуздан, че едва не го докара до умопомрачение.

Единственото, за което бе в състояние да мисли, бе как разтваря гладките й млечнобели бедра и потъва дълбоко в нея. За това как ту влиза, ту излиза от нея, докато накрая върховното облекчение не накара и двамата да изкрещят в един и същи миг.

Само че това никога нямаше да се случи.

Джулиън се отдръпна от нея. На безопасно разстояние, чак в другия край на леглото, където не вдъхваше сладостното й женско ухание и не усещаше топлината на тялото й под завивките.

Можеше да я дарява с наслада в продължение на дни, ала за него никога вече нямаше да има покой.

— Проклет да си, Приап! — изръмжа той, изричайки името на бога, който го бе обрекъл на тази съдба. — Надявам се, че си получаваш заслуженото от Хадес^[1].

Гневът му постепенно утихна и той си даде сметка, че и той самият си получава заслуженото от мойрите и ериниите^[2].

 

 

Грейс се събуди, обзета от необикновеното усещане за топлина и сигурност. Усещане, което не бе изпитвала от години.

Изведнъж някой я целуна по клепачите, нежно, сякаш едва докосваше миглите й с устни. Горещи, силни ръце помилваха косата й.

Джулиън!

Грейс скочи толкова рязко, че главите им се чукнаха и той изохка от болка. Разтривайки чело, тя отвори очи и го видя да се взира сърдито в нея.

— Съжалявам — извини се тя и седна. — Стресна ме.

Джулиън отвори уста и докосна предните си зъби с палец, за да провери дали не се клатят.

Най-лошото бе, че Грейс нямаше как да не види езика му, когато той го прокара изпитателно по зъбите си. Гледката на невероятно белите, съвършено равни зъби, чието нежно гризване тя би дала всичко, за да усети…

— Какво искаш за закуска? — попита, за да отвлече мислите си.

Очите на Джулиън се спуснаха към дълбокото деколте на тениската й. Проследявайки погледа му, Грейс си даде сметка, че от начина, по който бе седнала, той можеше да стигне чак до смущаващо розовото й бельо с Мики Маус.

Преди да успее да помръдне, Джулиън я привлече към себе си и завладя устните й.

Грейс простена от удоволствие, когато езикът му започна да прави най-невероятни неща с нейния. Главата й се замая от страстната целувка, от начина, по който топлият му дъх се смесваше с нейния.

И като си помислеше, че никога не бе харесвала целувките.

Трябва да не е била с всичкия си!

Ръцете му я притиснаха още по-силно и разпалиха в тялото й безброй огньове, които я опариха и подкладоха страстта й, преди да възпламенят слабините й, които жадуваха до болка за него.

Джулиън откъсна устни от нейните и плъзна език по кожата й, насочвайки се към гърлото й, където започна да описва кръгчета по ключицата й, по шията, по мекото на ухото й.

Той като че ли познаваше всяка ерогенна зона по женското тяло!

А най-прекрасното бе, че очевидно знаеше точно как да използва езика и ръцете си, за да ги докосва по такъв начин, че да дарява възможно най-голямо удоволствие.

Той духна нежно в ухото й, изпращайки ледени тръпки по цялото й тяло, а после прокара език по вътрешността му, докато Грейс не затрепери неудържимо.

Гърдите й се напрегнаха и щръкнаха, две твърди възвишения, които молеха да бъдат целунати.

— Джулиън — простена тя и сама не позна гласа си.

Умът й искаше да го помоли да спре, ала думите заседнаха в гърлото й.

Докосването му криеше такава мощ. Такова вълшебство. И я караше да жадува за още.

Той я обърна по гръб и дори през пижамата Грейс усети как ерекцията му, топла и твърда, се притиска в нея, когато ръцете му я стиснаха за хълбоците. Накъсаният му дъх опари ухото й.

— Трябва да спреш — успя да каже тя най-сетне, макар гласът й да бе съвсем слаб.

— Да спра кое? — попита той, докато езикът му описваше палещи кръгове около ухото й. — Това?

Грейс изстена от удоволствие. Побиха я тръпки и като разпалена жарава възпламениха всеки сантиметър от тялото й. Гърдите й щръкнаха още повече под допира на неговите.

— Или пък това — при тези думи той мушна ръка под тениската й и я докосна там, където тя го жадуваше най-силно.

Допирът на ръката му между краката й подейства на Грейс като електричество и гърбът й се изви в дъга. О, той беше невероятен!

Джулиън нежно поглади чувствителната пулсираща плът с един пръст и чак когато разпали в нея неудържим огън, пръстите му потънаха дълбоко в нея. И докато те описваха наелектризиращи кръгове и я галеха отвътре, палецът му нежно масажираше най-чувствителното й място отвън.

Протяжен стон се откъсна от устните на Грейс и тя отметна глава назад, отдавайки се на невероятното удоволствие.

Притисна се още по-плътно до него, докато безпощадната наслада, с която пръстите и езикът му я даряваха, помиташе всичко по пътя си. Изгубила самоконтрол, тя се отъркваше в него без капчица свян, копнеейки за още от неговата топлина, от докосването му.

Джулиън затвори очи, опивайки се от уханието на тялото й под неговото, от допира на ръцете й, обвити около него.

Тя му принадлежеше. Усещаше как плътта й пулсира около пръстите му, докато тялото й се гърчеше под ласките му.

Всеки момент щеше да стигне до върха.

Воден от тази мисъл, той вдигна тениската й нагоре и като склони глава към едно от щръкналите възвишения, нежно засмука зърното, наслаждавайки се на допира на настръхналата плът до езика си.

Не помнеше друга жена да бе имала толкова прекрасен вкус. Вкус, който се запечата в съзнанието му и който той никога нямаше да забрави.

А тя беше готова за него. Топла, влажна и стегната — точно каквато трябваше да бъде една жена според него.

Той разкъса тънкото парче плат, пречещо му да достигне онази част от нея, която искаше да опознае по-добре.

Много по-добре.

Грейс чу прашенето, когато платът се скъса, ала бе безсилна да стори каквото и да било. Волята й вече не й принадлежеше, напълно пометена от усещания, така стихийни, че единственото, което искаше в този миг, бе облекчение.

Трябваше да получи облекчение!

Протегна ръце и ги зарови в косата му. Той не биваше да се откъсва от нея нито за миг.

Джулиън трескаво събу панталоните си и разтвори бедрата й.

Грейс имаше чувството, че във вените й потече разтопена лава, когато той намести стройното си, силно тяло между краката й.

Върхът на мъжествеността му докосна сърцевината й. Тялото на Грейс се изви в дъга и ханшът й се устреми към неговия. Тя се вкопчи в широките му рамене с отчаяна страст, на каквато дори не подозираше, че е способна.

Изведнъж телефонът иззвъня.

Грейс подскочи стреснато и начаса умът й си възвърна контрола над тялото й.

— Какъв е този звук? — изръмжа Джулиън.

Благодарна за прекъсването, Грейс се измъкна изпод него. Ръцете и краката й трепереха, цялото й тяло гореше.

— Телефон — обясни тя, преди да се протегне към нощното шкафче и да вдигне.

Ръката й буквално се тресеше, докато поднасяше слушалката към ухото си.

Джулиън изруга и се обърна на една страна.

— Селена, слава Богу, че си ти — каза Грейс в мига, в който чу гласа на приятелката си.

О, колко бе благодарна за способността на Селена да избира най-подходящия момент, в който да се обади!

— Какво има? — попита Селена.

— Престани! — сопна се Грейс на Джулиън, който тъкмо прокарваше език по ханша й; тя го отблъсна и се отдръпна лекичко от него.

— Нищо не правя — каза Селена от другата страна на линията.

— Не ти, Лейни.

В слушалката настъпи мъртвешка тишина.

— Слушай — продължи Грейс с предупредителен тон. — Искам да вземеш някои от дрехите на Бил и да ми ги донесеш. Веднага.

— Получило се е! — пронизителният писък от другата страна едва не проби тъпанчето на Грейс. — Мили Боже, получило се! Алилуя! Не мога да повярвам! Тръгвам веднага!

Грейс затвори в същия миг, в който езикът на Джулиън се плъзна към…

— Престани!

Той се отдръпна и се намръщи учудено насреща й.

— Не ти ли харесва, когато правя така?

— Не съм казала такова нещо — отвърна Грейс, преди да успее да се спре.

Джулиън се доближи до нея…

… и тя скочи от леглото като пружина.

— Трябва да се приготвя за работа.

Под погледа на Джулиън, който я наблюдаваше, подпрян на лакът, Грейс вдигна захвърленото на пода долнище и му го подхвърли. Той го улови с една ръка, докато очите му бавно обхождаха тялото й.

— Защо не си вземеш болничен?

— Да си взема болничен? — повтори тя. — Откъде знаеш какво е това?

Той сви рамене.

— Нали ти казах, че докато съм затворен в книгата, чувам какво се говори наоколо. По този начин усвоявам нови езици и следя как се променят с течение на времето.

С грациозността на пантера, той отметна завивката и бавно стана от леглото. Без пижама, която да скрие огромната му ерекция.

Като омагьосана, Грейс усети, че не е в състояние да помръдне.

— Не довършихме започнатото — каза той с нисък, плътен глас и посегна към нея.

— Как ли пък не!

С тези думи Грейс изтича на сигурно място в банята и заключи след себе си.

Джулиън стисна зъби, обзет от внезапното желание да си удари главата в стената. Защо бе толкова упорита!

Сведе поглед към напрегнатото си тяло и изруга.

— И защо ти не можеш да се държиш послушно дори за пет минути!

Грейс си взе дълъг, студен душ. Какво у Джулиън караше кръвта й да завира по този начин? Дори сега все още усещаше топлината на тялото му върху своето.

Устните му върху своите…

Престани, престани, престани!

Та тя не беше някоя нимфоманка, която не бе в състояние да се контролира. Тя бе доктор на науките, с мозък между ушите си, а не развихрили се хормони.

И все пак… колко лесно би било да забрави всичко и да прекара следващия месец в леглото с Джулиън.

— Добре тогава — каза тя сама на себе си. — Да речем, че наистина прекараш следващия месец в леглото с него. Какво ще стане след това?

Тя насапуниса тялото си и раздразнението най-сетне прогони и последните останки от желанието й.

— Ще ти кажа какво ще стане. Той ще си отиде, а ти, моето момиче, отново ще останеш сама. Забрави ли какво се случи след Пол? Забрави ли какво е да се разхождаш из общежитието и да ти се повдига, защото си допуснала някой да те използва? Забрави ли колко беше унизително?

А най-лошото бе, че все още чуваше подигравателния смях, с който Пол се хвалеше пред приятелите си и прибираше печалбата от облога им. Какво ли не би дала в този момент, за да бъде мъж достатъчно дълго, че да изкърти вратата на апартамента му и да му дръпне един хубав бой.

Не, никога вече нямаше да допусне да бъде използвана.

Беше й отнело години докато преживее Пол и неговата жестокост, и нямаше намерение да остави усилията й да отидат на вятъра само заради някакъв мимолетен каприз. Дори и ако този каприз изглеждаше невероятно!

Не, не, не. Следващия път, когато се отдадеше някому, щеше да бъде на мъж, който държи на нея.

Някой, който нямаше да пренебрегне болката й и да продължи да използва тялото й за собственото си удоволствие, сякаш тя беше без значение, помисли си Грейс, когато уж добре погребаните спомени изскочиха на повърхността. Пол се бе държал така, сякаш нея изобщо я нямаше. Сякаш бе някаква безчувствена кукла, чиято единствена цел бе да му достави удоволствие.

Не, тя нямаше да допусне който и да било, още по-малко пък Джулиън, да се държи с нея по този начин.

Никога вече.

Джулиън слезе на долния етаж и възхитено загледа ярката светлина, която нахлуваше през прозорците. Странно как хората приемаха подобни малки неща за даденост. Спомняше си как някога самият той не обръщаше никакво внимание на такива дреболии като едно слънчево утро.

Ала сега всяко от тях бе същински дар от боговете. Дар, на който той щеше да се наслаждава цял един месец, преди отново да бъде затворен в непрогледния мрак на книгата.

С натежало сърце той се отправи към кухнята и големия шкаф, където Грейс държеше храната си. Когато отвори вратата, остана поразен от студа, който го лъхна отвътре. Разпери пръстите на едната си ръка и остави хладния въздух да погали кожата му. Невероятно.

Започна да вади най-различни кутии, ала не можеше да разчете етикетите по тях.

— Не яж нищо, за което не си сигурен какво е — напомни си той, сещайки се за някои от отвратителните неща, които през пековете бе виждал хората да ядат.

Приведе се и затършува из рафтовете, докато не откри зрял пъпеш в най-долното чекмедже. Отнесе го до барплота в средата на кухнята, извади един голям нож от поставката, където имаше още дузина, и го сряза на две.

След това си отряза малко парченце и го пъхна в устата си.

Гърлено ръмжене се надигна от гърлото му, когато ароматната влага погали езика му. Сладкият плод накара стомаха му да се обади настоятелно. Гърлото му жадуваше за още от ободрителната сочност.

Толкова бе хубаво отново да вкуси храна. Отново да е в състояние да потуши глада и жаждата, които го раздираха.

Преди да успее да се спре, Джулиън остави ножа настрани и започна да граби с шепи от пъпеша и трескаво да го тъпче в устата си.

Всемогъщи богове, колко бе гладен! Така жаден!

Осъзна какво прави, едва когато усети, че забива нокти в кората на пъпеша.

Замръзна на място, загледан в ръката си, лепнеща от сладкия сок на плода, с пръсти, извити като ноктите на някой хищник.

„Обърни се, Джулиън, и ме погледни. Така, сега искам да бъдеш добро момче и да правиш каквото ти казвам. Докосни ме тук. Ммм… да, точно така. Добро момче, добро момче. Задоволи ме и после ще ти донеса нещо за хапване.“

Джулиън потръпна при този неканен спомен от последното му прераждане. Нищо чудно, че се държеше като животно — толкова отдавна се отнасяха с него като с такова, че едва помнеше какво е да бъдеш човек.

Поне Грейс не го беше приковала към леглото си.

Засега.

Отвратен, Джулиън се огледа наоколо, благодарен, че тя не го бе видяла как губи самоконтрол.

Дишайки накъсано, той взе кората на пъпеша и я натъпка в контейнера, където вчера бе видял Грейс да изхвърля боклука. След това отиде до чешмата и се зае да отмие лепкавата сладост от ръцете си.

В мига, в който студената вода докосна кожата му, той въздъхна от удоволствие. Вода. Чиста и студена. Именно тя му липсваше най-много, докато бе пленник. Именно за нея жадуваше час след час, докато пресъхналото му гърло гореше от болка.

Той остави хладината да се разлее по кожата му, а после я улови в шепата си, наведе се и отпи, облизвайки и капчиците от пръстите си. Колко ободряващо му подейства, когато се разля благодатно в гърлото му и утоли жаждата му. Не искаше нищо друго, освен да се покатери в умивалника и да я остави да се стече по цялото му тяло.

Да…

В този миг чу почукване на входната врата, последвано от забързани стъпки по стълбите. Джулиън спря чешмата, посегна към сухата кърпа, която висеше до умивалника, и избърса лицето и ръцете си.

Докато се връщаше при останалата половинка от пъпеша, до ушите му достигна гласът на Селена:

— Къде е?

Възторженият въпрос го накара да поклати глава. Това бе точно онзи ентусиазъм, който бе очаквал от Грейс.

Двете жени влязоха в кухнята и когато вдигна поглед от пъпеша, Джулиън срещна две кафяви очи, отворени толкова широко, че приличаха на спартански щит.

— Всемогъщи Боже! — ахна Селена.

Грейс скръсти ръце на гърдите си, с очи едновременно ядосани и развеселени.

— Джулиън, запознай се със Селена.

— Всемогъщи Боже! — повтори приятелката й.

— Селена? — Грейс размаха ръка пред лицето й, ала Селена продължи да го зяпа, без да мига.

— Всемогъщи Бо…

— Ще престанеш ли най-сетне? — скастри я Грейс.

Селена пусна на пода дрехите, които държеше в ръце, и пристъпи напред, така че да види цялото тяло на Джулиън. Погледът й тръгна от върха на главата му и се спусна чак до пръстите на босите му крака.

Джулиън едва успя да потисне обзелия го гняв.

— Искаш ли да ми провериш зъбите или предпочиташ да си събуя панталона, за да видиш дали всичко ми е наред там долу? — попита той по-заядливо, отколкото искаше. В крайна сметка, строго погледнато, тя беше на негова страна.

Само ако можеше да си затвори устата и да престане да го зяпа по този начин. Открай време не можеше да понася подобно прекомерно внимание.

Селена колебливо посегна да го докосне по ръката.

— Па! — каза той неочаквано и тя подскочи цяла стъпка във въздуха.

Грейс се разсмя, а Селена се намръщи и ги изгледа сърдито.

— Ей, вие двамата! Позабавлявахте ли се достатъчно на мой гръб?

— Заслужи си го — отвърна Грейс и като взе парченцето пъпеш, което Джулиън току-що бе отрязал, го пъхна в устата си. — Още повече че днес ти отговаряш за него.

— Какво? — възкликнаха Джулиън и Селена в един глас.

Грейс преглътна пъпеша.

— Е, не мога да го заведа на работа с мен, нали?

Селена се усмихна присмехулно.

— Обзалагам се, че на Лиса и на пациентките ти страшно ще им хареса.

— Също както и на пациента, който има час в осем. Както и да е, няма да е особено продуктивно.

— Не можеш ли да отмениш ангажиментите си? — попита Селена.

Джулиън бе напълно съгласен с нея. Нямаше никакво желание да се появява на каквито и да било обществени места. Единственият що-годе поносим аспект от проклятието бе, че повечето от онези, които го призоваваха, го държаха скрит в стаи или закътани градини.

— Знаеш, че не мога да го направя — каза Грейс. — Аз не съм женена за адвокат, който да ме издържа. Освен това не мисля, че на Джулиън ще му е приятно по цял ден да се мотае самичък из къщата. Убедена съм, че би искал да се поразходи и да разгледа града.

— Предпочитам да остана тук с теб — обади се той.

Защото онова, което в действителност искаше, бе да я види как се извива от удоволствие под него, да почувства как гладкото й тяло се плъзга по твърдия му член, докато накрая не изкрещи от екстаз.

Грейс срещна погледа му и той зърна жаждата, проблеснала в светлосивите дълбини на очите й. В този миг разбра какво се опитва да направи — отиваше на работа, за да не е близо до него.

Е, рано или късно щеше да й се наложи да се върне.

И тогава щеше да бъде негова.

А отдадеше ли му се веднъж, той щеше да й покаже издръжливостта и плама, на които бе способен един воин, обучен по спартански.

Сутринта едва се влачеше, докато Грейс приемаше обичайните си пациенти. Колкото и да опитваше да се съсредоточи върху тях и техните проблеми, така и не успяваше.

Защото час по час пред очите й изникваха загоряла, златиста кожа и две пронизващи сини очи.

И тази усмивка…

Как й се искаше никога да не я бе виждала. Именно усмивката му щеше да я погуби.

— … и тогава му казах, виж сега, Дейв, ако искаш да вземаш дрехите ми назаем — добре. Но стой настрана от дизайнерските ми рокли, защото когато на теб ти стоят по-добре, отколкото на мен, ми идва да ги даря на Армията на спасението. Права ли съм, докторе?

Грейс вдигна очи от бележника, където си драскаше фигурки на мъже с копия в ръце.

— Какво, Рейчъл? — попита тя пациентката, която седеше в креслото насреща й.

Винаги елегантно облечена, Рейчъл работеше като фотограф.

— Права ли бях, като казах на Дейв да не ми пипа дрехите? Така де, дяволите да го вземат, адски е гадно, когато гаджето ти изглежда по-добре в твоите дрехи, отколкото ти самата, нали?

Грейс кимна.

— Абсолютно. Те са си твои и не би трябвало да ти се налага да ги заключваш.

— Така си и знаех! Точно това му казах и аз. Но той послуша ли ме? Къде ти! Може да се нарича Давида колкото си иска и да ми обяснява, че е жена в мъжко тяло, но в крайна сметка, всичко се свежда до това, че ме слуша толкова, колкото и бившият ми съпруг. Кълна се…

Грейс неволно погледна часовника си. Времето на Рейчъл всеки миг щеше да изтече.

— Знаеш ли, Рейчъл — каза тя, прекъсвайки я, преди пациентката й да успее да се впусне в дежурната си тирада за мъжете и всичките им дразнещи навици. — Може би ще е по-добре да го оставим за понеделнишката ни среща с Дейв?

Рейчъл кимна.

— Добре. Но в понеделник ми напомни, че трябва да поговорим за Чико.

— Чико?

— Чихуахуато на съседите. Кълна се, това куче ми е хвърлило око.

Грейс се намръщи. Рейчъл не можеше да има това предвид, нали?

— Хвърлило ти е око?

— Е, знаеш за какво говоря. Хвърлило ми е око. Може и да изглежда като най-обикновено псе, но в главата му има само едно — секс. Всеки път, когато мина покрай него, поглежда под полата ми. Да не ти разправям пък какво направи на маратонките ми. Това куче е напълно извратено.

— Добре — прекъсна я Грейс за втори път. Започваше да мисли, че не може да стори нищо за Рейчъл и нейната вманиачена убеденост, че всички същества от мъжки пол на света си умират да я притежават. — Определено ще поговорим за увлечението на Чико по теб.

— Благодаря, докторе. Страхотна си.

С тези думи Рейчъл грабна чантата си от пода и се отправи към вратата.

Грейс потърка чело, мислейки си за последните й думи. Чихуахуа? Мили Боже!

Горката Рейчъл. Все трябва да имаше начин да й помогне, нали?

От друга страна, несъмнено бе за предпочитане под полата ти да наднича някое кученце, вместо древногръцки любовен роб.

— О, Лейни! — промърмори Грейс под носа си. — Защо ти позволявам да ме забъркваш в подобни истории?

Преди да успее да помисли по-задълбочено върху това, интеркомът на бюрото избръмча.

— Да, Лиса?

— Ангажиментът ви в единайсет отпадна, а докато бяхте с госпожица Тибидо, приятелката ви Селена Лорънс се обади поне петдесет пъти и повярвайте ми, нито преувеличавам, нито се шегувам. Остави куп спешни съобщения да й звъннете на мобилния възможно най-скоро.

— Благодаря ти, Лиса — каза Грейс и като вдиша слушалката, набра номера на Селена.

— О, слава на Бога! — изпревари я Селена, преди тя да успее да каже каквото и да било. — Трябва да си докараш задника тук и да отведеш гаджето си у вас. Веднага!

— Той не ми е гадже, той е твоят…

— Искаш ли да знаеш какъв е всъщност? — прекъсна я Селена, в чийто глас започваха да се долавят истерични нотки. — Магнит за жени, ето какво е. Дори в този момент сергията ми е обградена от пощуряла тълпа. Съншайн е адски доволна — тази сутрин продаде повече грънци, отколкото когато и да било. По-рано се опитах да го откарам у вас, но изобщо не съм в състояние да пробия тълпата. Честна дума, човек може да си помисли, че при нас има някаква знаменитост. Никога досега не съм виждала подобно нещо. Така че си докарай задника тук и ми помогни!

И тя затвори.

Грейс изруга, след което натисна копчето на интеркома и каза на Лиса да отмени всичките й ангажименти до края на деня.

Още щом стигна до площада, Грейс разбра какво бе имала предвид Селена. Поне двайсет жени бяха наобиколили Джулиън, а още цял куп минувачки го зяпаха.

Онези, които се намираха най-близо до него, се бутаха с лакти, мъчейки се да привлекат вниманието му.

Ала най-невероятни от всичко бяха трите жени, които се бяха залепили за него, докато една друга ги снимаше.

— О, благодаря ти — измърка една жена, която трябва да бе на около трийсет и пет, и издърпа фотоапарата от ръцете на онази, която ги бе снимала.

След това притисна камерата до гърдите си по начин, предвиден да насочи вниманието на Джулиън натам, ала той не изглеждаше ни най-малко заинтересуван.

— Просто невероятно! — продължаваше да се възторгва жената. — Нямам търпение да се прибера и да покажа това на останалите от читателската ни група. Никога няма да повярват, че съм срещнала истински модел като от корицата на любовен роман.

Нещо в скованата стойка на Джулиън накара Грейс да заподозре, че цялото това внимание изобщо не му е по вкуса. Все пак трябваше да му отдаде заслуженото — не проявяваше открита грубост.

Въпреки това в очите му нямаше усмивка, а тази, която извиваше устните му, по нищо не приличаше на онази, с която я бе дарил предишната нощ.

— За мен е удоволствие — каза той на жените и те се разкикотиха оглушително.

Грейс поклати глава, неспособна да повярва на очите си. Нямаха ли поне капчица достойнство?

От друга страна, с неговото лице, тяло и усмивка, самата тя усещаше как главата й се замайва само при вида му.

Е, можеше ли тогава да ги вини, че се държат като тийнейджърки на рокконцерт?

Изведнъж Джулиън погледна над морето от свои почитателки с разбунтували се хормони и срещна очите на Грейс, която насмешливо повдигна вежди.

Усмивката му начаса се стопи и той я фиксира с погледа на гладен хищник, открил следващата си жертва.

— Ще ме извините ли? — каза той и си запроправя път в тълпата, насочвайки се право към Грейс, която преглътна мъчително, забелязала внезапната враждебност на останалите жени.

Още по-ужасен бе необузданият прилив на желание, който я прониза и накара сърцето й да забие бясно. Прилив, който се усилваше десетократно с всяка стъпка на Джулиън към нея.

— Здравей, агапимени — с тези думи той поднесе ръката й към устните си и я целуна по кокалчетата.

Гореща, наелектризираща вълна пробяга по гръбнака на Грейс и преди да успее да помръдне, той вече я бе взел в обятията си и я целуваше страстно.

Грейс инстинктивно затвори очи, опивайки се от топлината на устните му. От дъха му. От усещането на силните ръце, които я притискаха към стоманено здравите му гърди. Светът се завъртя около нея.

Господи, той наистина знаеше как да целува! Джулиън правеше с устните си неща, които не можеха да бъдат описани с думи.

А тялото му… никога досега не бе изпитвала нещо подобно на усещането от допира на тези напрегнати железни мускули.

Магията беше развалена от едва прошепнатото „уличница“, откъснало се от устните на една от жените.

— Джулиън, моля те — прошепна Грейс. — Гледат ни.

— Мислиш ли, че ме е грижа?

— Мен ме е грижа.

Той откъсна устни от нейните с гърлено ръмжене и я пусна на земята. Едва тогава Грейс си даде сметка, че напълно се бе отпуснала в прегръдките му и че той я бе удържал без никакво усилие.

Жените започнаха да се разотиват неохотно, мятайки изпепеляващи погледи на Грейс, която цялата се бе изчервила.

Без никакво желание и без да крие дълбокото си разочарование, Джулиън се отдръпна от нея.

— Най-сетне — въздъхна Селена. — Вече почти мога да чувам. — И като поклати глава, добави: — Ако знаех, че ще подейства, самата аз щях да го целуна.

Грейс се подсмихна.

— Така или иначе, сама си си виновна.

— И защо? — попита Селена.

Грейс махна с ръка към дрехите на Джулиън.

— Виж само как е облечен. Ако трябва да се появиш на обществено място с древногръцки бог, не е особено добра идея той да носи къси панталони и потник, който е поне с два размера по-тесен от неговия. Така де, Селена, какво си мислеше!

— Че навън е четирийсет градуса, а влажността — сто и десет процента. Не исках да получи слънчев удар.

— Дами, моля ви — намеси се Джулиън и пристъпи между тях. — Твърде горещо е, за да стоите насред улицата и да се карате за нещо толкова маловажно като дрехите ми.

При тези думи той плъзна жаден поглед по тялото на Грейс и се усмихна по начин, който можеше да разтопи сърцето на всяка жена.

— А и аз не съм древногръцки бог, просто най-обикновен, незначителен полубог.

Грейс дори не осъзна какво й казва, напълно покорена от гласа му. Как го правеше? Как успяваше да вложи толкова еротичност в гласа си, че той направо тегнеше от чувственост?

Дали беше заради плътния звучен акцент? Не, имаше и друго, но какво бе то, Грейс нямаше никаква представа.

Единственото, за което тя копнееше в този миг, бе да си намерят легло и той да прави с нея, каквото поиска. Да почувства прекрасната му кожа под ръцете си.

Погледна към Селена и я видя да се взира жадно в голите му крака и задника му.

— Ти също го усещаш, нали? — попита Грейс.

Селена примига и откъсна очи от Джулиън.

— Какво?

— Него. Като в онази приказка за ловеца на плъхове и вълшебната му флейта, а ние сме мишките, омагьосани от музиката й.

Грейс се огледа наоколо и забеляза как минаващите наблизо жени се взират в него, някои дори проточваха врат, за да го видят по-добре.

— Какво е това у него, което ни привлича против волята ни?

Джулиън самонадеяно повдигна едната си вежда:

— Против волята ви?

— Ами честно казано — да. Не ми е приятно да се чувствам по този начин.

— И как точно се чувстваш? — попита той.

— Сексуално — отвърна Грейс, преди да успее да се спре.

— Като богиня? — понижи глас Джулиън.

— Да — призна Грейс и направи крачка към него.

Той не я докосна, но и нямаше нужда да го прави. Самото му присъствие стигаше, за да я омае. Да я опияни, докато магнетичният му поглед обхождаше лицето й, плъзгаше се по устните й и надолу по гърлото й. Грейс бе готова да се закълне, че може да усети допира на устните му върху вдлъбнатината на шията си.

А той дори не бе помръднал.

— Мога да ти кажа защо е така — почти измърка той.

— Някаква магия, нали?

Джулиън поклати глава и нежно прокара показалец по бузата й. Грейс примижа, когато изгаряща вълна от желание възпламени тялото й. С огромно усилие се въздържа да не обърне глава и да улови пръста му между зъбите си.

Джулиън се наведе и потърка бузата си в нейната.

— То е, защото съм способен да те оценя по начин, по който мъжете от твоето време не могат.

— По-скоро е защото има най-стегнатото дупе, което някога съм виждала — обади се изведнъж Съншайн. — Да не говорим пък за гласа и акцента, от които направо ти иде да го схрускаш. Някой ще ми каже ли къде мога и аз да си набавя един такъв?

Неочакваната намеса на Съншайн накара Грейс да избухне в смях.

Джулиън обаче изобщо не беше доволен и това съвсем ясно си пролича по погледа, който й хвърли.

— Вижте го само — продължи Съншайн и го посочи с молива, който стискаше в оцапаната си с графит ръка. На дясната й буза също имаше черно петно. — Кога за последен път срещнахте мъж, който е толкова стегнат, че буквално може да се види как кръвта тече във вените му? Гаджето ти има страхотно тяло. Феноменално. Направо божествено.

И Съншайн обърна към тях скицника си, където беше нарисувала Джулиън.

— Виждате ли как светлината кара златистия оттенък на кожата му да изпъкне? Сякаш буквално е бил целунат от слънцето.

Грейс се намръщи. Съншайн май имаше право.

Джулиън се приведе над нея и сините му очи я пронизаха със своята пламенност.

— Да си вървим у дома, Грейс — прошепна той в ухото й. — Още сега. Позволи ми да те взема в обятията си, да сваля дрехите ти и най-сетне да познаеш мъж така, както боговете са повелили. Кълна ти се, че ще го помниш до края на вечността.

Ухание на сандалово дърво изпълни ноздрите на Грейс и тя затвори очи. Дъхът му я гъделичкаше по шията, а лицето му бе толкова близо до нейното, че тя почти усещаше допира на косата му.

Всяка частица от тялото й копнееше да му се отдаде. Да, моля те, да.

Погледът й падна върху раменете му. Върху изваяните мускули. Върху вдлъбнатината на шията му. Как само жадуваше да прокара език по бронзовата му кожа. Да провери дали и останалата част от него е така прекрасна на вкус, както и устните му.

Щеше да бъде възхитителен в леглото. В това нямаше никакво съмнение.

Ала тя не значеше нищо за него. Нищичко.

— Не мога — с мъка изрече тя и се отдръпна.

Очите на Джулиън потъмняха от разочарование, после погледът му стана суров. Решителен.

— И все пак ще го направиш — увери я той.

Дълбоко в себе си Грейс знаеше, че най-вероятно е прав. Колко дълго една жена бе в състояние да отблъсква мъж като него?

Прогонвайки тази мисъл, тя хвърли поглед към „Джаксън Бруъри“^[3] от другата страна на улицата.

— Трябва да ти купим дрехи, които са ти по мярка.

— Какво да направя, когато той е с цяла глава по-висок от Бил и два пъти по-широк? — каза Селена. — Блестящата идея да го взема със себе си беше твоя.

Грейс направи физиономия насреща й.

— Добре. Ако ви потрябваме, ще бъдем отсреща.

— Хубаво, но внимавай.

— Да внимавам?

Селена посочи Джулиън с палец.

— Ако видиш, че жените се канят да му се нахвърлят, моят съвет е да отскочиш от пътя им. Все още не си чувствам пръстите на десния крак от последната блъсканица.

Грейс се разсмя и тръгна към улицата, сигурна, че Джулиън ще я последва. Всъщност, усещаше го съвсем близо до себе си. Той притежаваше отвратителната способност да нахлува в мислите и да изпълни всичките й сетива, което правеше присъствието му безапелационно категорично.

Без да говорят, те пресякоха улицата и влязоха в първия магазин, изпречил се на пътя им.

Грейс се огледа наоколо и когато видя надписа „Мъжко облекло“, се насочи натам.

— Е, какъв стил предпочиташ? — попита тя, спирайки се пред изложените дънки.

— За онова, което имам наум, голотата е най-подходяща.

Грейс извъртя очи нагоре.

— Опитваш се да ме шокираш, нали?

— Може би. Трябва да призная, че доста ми харесва, когато се изчервяваш.

И той пристъпи към нея.

Грейс отстъпи назад, оставяйки щанда с прилежно сгънатите дънки между тях.

— Мисля, че докато си тук, ще ти трябват поне три чифта.

Джулиън въздъхна и сведе очи към панталоните.

— Защо да се хабим, когато само след няколко седмици ще си тръгна?

Грейс го изгледа сърдито.

— По дяволите, Джулиън! — сопна се тя подразнено. — Държиш се така, сякаш при предишните ти прераждания изобщо не са ти давали дрехи.

— Не са.

Грейс се вцепени от глухия му, безизразен тон. Както и от значението на думите му.

После го изгледа скептично.

— Да не искаш да ми кажеш, че през последните две хиляди години никой не си е правил труда да те облече?

— Само два пъти — отвърна той с все същия безстрастен тон. — Веднъж в Англия, през периода на Регентството, когато по време на една снежна буря жената, която ме беше призовала, ме наметна с розов халат с волани и ме изтика на балкона, за да не ме открие мъжът й. А другият път е прекалено унизителен, за да ти го разкажа.

— Много смешно, няма що. Със сигурност знам, че никоя жена не би държала един мъж чисто гол в продължение на цял месец.

— Погледни ме, Грейс — каза Джулиън и разпери ръце, показвайки коравото си, съблазнително тяло. — Аз съм сексуален роб. На никого преди теб не е хрумвало, че може да ми трябват дрехи, за да изпълнявам задълженията си.

Разгорещеният му поглед прикова нейния, ала онова, от което наистина я заболя, бе страданието в тези наситеносини очи, което той отчаяно се опитваше да скрие. Страдание, което я трогна дълбоко.

— Уверявам те — каза тихо Джулиън, — щом веднъж проникна в тях, те правят всичко възможно да ме задържат там. Веднъж през Средните векове, една жена се залости в спалнята си, казвайки на всички, че е болна от чума.

Грейс извърна очи, жегната от неговите думи. Онова, което той описваше, беше невъобразимо и все пак изражението му красноречиво говореше, че въобще не преувеличава.

Грейс дори не бе в състояние да си представи униженията, на които трябва да го бяха подлагали през вековете. Мили Боже, та хората се отнасяха с животните по-добре, отколкото онова, което Джулиън описваше.

— Значи са те призовавали и въпреки това никоя от тях не се е сетила да ти даде дрехи, нито е разговаряла с теб?

— Мечтата на всеки мъж, нали? Да има в краката си милиони жени, които не искат никакво обвързване и никакви обещания. Жени, които искат единствено тялото му и няколкото седмици на удоволствия, които той може да им дари.

Насмешливите думи не можеха да скрият жлъчните нотки в гласа му.

Това може и да бе мечтата на много други мъже, но не и неговата, почувства Грейс извън всякакво съмнение.

— Е — каза тя, връщайки се към дънките, — аз не съм като тях, а ти ще трябва да обличаш нещо, когато излизаме заедно.

Гневът, припламнал внезапно в очите му, бе толкова застрашителен, че Грейс неволно направи крачка назад.

— Не бях прокълнат, за да бъда излаган на показ, Грейс. Тук съм само и единствено заради теб.

Колко прекрасно звучеше. Ала тя нямаше намерение да се хване толкова лесно. Не можеше да използва друго човешко същество по начина, който той й бе описал. Беше нередно и тя никога нямаше да си прости, ако се отнесеше така с него.

— Независимо от това — отсече тя решително, — искам да излизаме навън. Така че ще имаш нужда от дрехи.

И тя започна да тършува из купчинките с дънки.

Джулиън потъна в мълчание.

Грейс вдигна очи и видя, че по лицето му се бе изписало мрачно, сърдито изражение.

— Какво?

— Какво какво? — сопна се той в отговор.

— Няма значение. Е, да видим кой чифт ще ти пасне най-добре.

И като сграбчи няколко различни номера, тя му ги подаде. От начина, по който той реагира, човек можеше да си помисли, че му подаваше купчина кучешки изпражнения.

Без да обръща внимание на отвратеното му изражение, Грейс буквално го тикна в една от пробните и рязко затвори ниската врата след него.

Щом се озова в кабинката, Джулиън се закова на място, сякаш го бяха нападнали по три фронта.

Кабинката беше невероятно тясна и от това мигновено го връхлетя свиреп, вкочаняващ ужас. В продължение на цяла една минута той не бе в състояние да си поеме дъх, борейки се с неудържимия порив да побегне от тясното, задушаващо място. Беше почти невъзможно да направи каквото и да било движение, без да се блъсне в някоя стена, врата или огледало.

Още по-страшно от клаустрофобията му подейства ликът в огледалото. От векове не бе виждал отражението си и лицето, което сега се взираше в него, така приличаше на баща му, че Джулиън едва се сдържа да не натроши стъклото на парченца. Насреща си виждаше същите изваяни черти, същите надменни очи.

Липсваше единствено дълбокият, неравен белег, който прорязваше лявата буза на баща му.

И за първи път от много векове насам, Джулиън с потрес видя трите тънки плитки, които падаха върху рамото му — символ на пълководския му ранг. Той ги докосна с разтреперани пръсти и направи нещо, което не бе правил от изключително дълго време — припомни си деня, когато ги беше спечелил.

Беше след битката при Тива. Пълководецът им бе паднал убит и македонските войски, обзети от паника, бяха започнали да отстъпват. Тогава Джулиън бе грабнал меча на загиналия командир и прегрупирайки редиците им, ги бе повел към победа срещу римляните.

В деня след битката лично македонската кралица бе сплела косата му, поставяйки свои собствени мъниста в краищата им.

Пръстите му се сключиха около стъклените мъниста.

Някога тези плитки принадлежаха на могъщия и горд македонски пълководец, който начело на страховитата си армия бе обърнал римляните в бяг.

Образът в огледалото му подейства като шамар.

Джулиън сведе очи към пръстена на дясната си ръка. Носеше го толкова дълго, че бе претръпнал към присъствието му и отдавна бе престанал да мисли за онова, което той символизираше.

Ала плитките…

За тях не се бе сещал от векове.

Докосвайки ги сега, не можеше да не си спомни мъжа, който бе някога. Видя лицата на близките си. На хората, които някога се спускаха да изпълнят всяко негово желание. Хората, които го уважаваха и се бояха от него. Върна се назад към времето, когато сам управляваше съдбата си и светът бе в краката му.

А сега…

В гърлото му заседна буца и като затвори очи, той свали стъклените мъниста от плитките си и започна да ги разплита. Докато разхлабваше първата от тях, погледът му попадна върху панталоните, които бе пуснал на пода. Защо й беше на Грейс да го прави? Защо й трябваше да се държи с него като с човешко същество?

Така бе свикнал да се отнасят с него като с вещ, че загрижеността й му се струваше направо непоносима. Хладната, безлична сдържаност на предишните жени му бе помогнала по-леко да понася участта си, да забрави кой и какво бе някога.

Да забрави онова, което бе изгубил.

Позволила му бе да се съсредоточи единствено върху настоящето и мимолетните, преходни наслади, които можеше да получи тук и сега. Ала човешките същества не живееха по този начин. Те имаха семейства и приятели. Бъдеще и мечти.

Надежда.

Все неща, които той бе изгубил преди векове и които никога вече нямаше да познае.

— Проклет да си, Приап — прошепна Джулиън, докато яростно разплиташе последната плитка. — Проклет да съм и аз.

Грейс едва не падна, когато Джулиън най-сетне излезе от пробната, обут в дънки, които изглеждаха като ушити специално за него.

Тесният потник, който Селена му беше заела, му стигаше точно до кръста и плитко изрязаните дънки, които обгръщаха тесния му ханш, разкриваха късче от плоския му, корав корем и тънката ивица косъмчета с цвят на кафе, която тръгваше от пъпа му и се скриваше под дънковия плат.

Обзета от неудържимо желание да проследи тази изкусителна пътечка с ръка и да види къде води, Грейс съвсем ясно си го представи как стои чисто гол пред нея.

Тя стисна зъби и рязко си пое дъх. Не можеше да му се отрече, че изглежда добре в дънки. Още по-добре, отколкото по къси панталони… ако това изобщо беше възможно.

Съншайн бе права — Джулиън имаше най-страхотното дупе, обгръщано някога от дънков плат, и единственото, за което тя можеше да мисли в този момент, бе как прокарва пръсти по него и го стиска.

Продавачката и жената, с която тя говореше, млъкнаха и зяпнаха с отворени усти.

— Тези добре ли са? — попита Джулиън.

— И още как, бейби! — задъхано отвърна Грейс, преди да успее да се спре.

Джулиън се усмихна развеселено, ала очите му си останаха сериозни.

Грейс го заобиколи, за да провери номера на дънките.

„О, да, страхотно, наистина страхотно дупе.“

Разсеяна от изкусителната гледка, Грейс неволно докосна голата кожа на гърба му, докато поглеждаше етикета, и начаса усети как Джулиън се напряга от допира й.

— Знаеш ли — подхвърли той през рамо. — Това би било още по-приятно, ако и двамата бяхме голи. В леглото ти.

Грейс ясно чу как продавачката и другата жена рязко си поеха дъх. С пламнало лице, тя се изправи и го изгледа свирепо.

— Наистина трябва да си поговорим за това кои коментари са подходящи на обществени места и кои — не.

— Ако се върнем у вас, няма да ти се налага да се тревожиш за това.

Ама наистина беше ужасно упорит!

Поклащайки глава, Грейс избра още два чифта дънки, няколко тениски, колан, слънчеви очила, чорапи, обувки и няколко чифта широки, грозни боксерки. Никой мъж не можеше да изглежда добре в боксерки. А последното, което искаше, бе да направи Джулиън още по-съблазнителен.

Преди да излязат от магазина, тя го накара да облече тъмносиня тениска, първите дънки, които му бе избрала, и чифт маратонки.

— Сега вече почти заприлича на човек — шеговито подхвърли Грейс, когато той излезе от пробната.

Джулиън я изгледа студено и безизразно.

— Само отвън — каза той толкова тихо, че Грейс не бе сигурна дали наистина го чу.

— Какво?

— Приличам на човек само отвън — повтори той малко по-силно.

Болката в очите му я жегна право в сърцето.

— Джулиън — скастри го тя. — Ти си човек.

Джулиън сви устни, а погледът му стана предпазлив и сдържан.

— Нима? Човешко ли е да живееш две хиляди години? Човешко ли е да бъдеш от плът и кръв само за няколко седмици от време на време?

Той погледна към жените, които го зяпаха иззад близките рафтове. Жени, които се заковаваха на място, когато го зърнеха за първи път.

— Да ги виждаш да правят същото с някой друг? — попита Джулиън и махна с ръка наоколо. Лицето му придоби сурово, опасно изражение и той прикова поглед в Грейс. — Не, Грейс, аз никога не съм бил човек.

Обзета от желание да го утеши, Грейс нежно го помилва по бузата.

— Ти си човек, Джулиън.

Недоверието в очите му накара сърцето й да се свие от болка. Тъй като не знаеше какво да каже или да стори, за да го накара да се почувства по-добре, тя реши да изостави тази тема и се отправи към изхода. Почти бе стигнала до вратата, когато си даде сметка, че Джулиън не е с нея.

Обърна се и веднага го забеляза. Беше се отклонил към дамското бельо и сега стоеше точно до един рафт с изключително оскъдни дантелени нощнички. Лицето на Грейс пламна. Готова бе да се обзаложи, че знае точно какви похотливи мисли се въртят в главата му. А най-лошото бе, че май трябваше да побърза и да отиде при него, преди някоя от жените в магазина да си бе предложила услугите като модел на бельо.

Грейс се приближи и се прокашля.

— Готов ли си?

Джулиън плъзна бавен поглед по тялото й и Грейс начаса разбра, че си я представя в една от фееричните нощнички.

— Ще изглеждаш направо поразително в това.

Грейс хвърли скептичен поглед на тънката, прозирна дрешка. За разлика от Джулиън, тя не можеше да се похвали с тяло, което кара минувачите да се обръщат след нея. Освен, може би, ако не ставаше дума за някой особено закъсал тип или пък затворник, току-що излязъл на свобода след двайсетгодишна присъда.

— За поразителното не знам, но със сигурност ще ми е студено.

— Няма да е за дълго.

Грейс рязко си пое дъх при тези думи, които, напълно бе сигурна, изобщо не бяха преувеличени.

— Ужасен си!

— Не и в леглото — увери я Джулиън и се приведе към нея. — Уверявам те, че там съм много…

— Ето къде сте били!

Гласът на Селена накара Грейс да отскочи назад. Джулиън се обърна към приятелката й и каза нещо на език, който Грейс не разбираше.

— Недей така — отвърна Селена укорително. — Грейси не говори старогръцки. Проспа целия семестър.

При тези думи тя хвърли поглед към Грейс и цъкна с език.

— Казвах ли ти аз, че един ден може да ти потрябва.

— О, да — разсмя се Грейс. — Сякаш тогава можех да предположа, че един ден ще ми призовеш древногръцки любовен р… — Грейс така и не довърши, осъзнала, че бе на път да го изрече пред Джулиън.

Смутена, тя прехапа устни.

— Всичко е наред, Грейс — тихо каза той, ала Грейс виждаше, че му беше станало неприятно.

И как иначе.

— Знам какво съм и истината не може да ме засегне. Всъщност, по-обидно е това, че ме нарече грък. Бях обучен в Спарта, а се биех на страната на македонците. Преди да ме прокълнат, правех всичко по силите си, за да избягвам Гърция.

Грейс наклони глава на една страна, заинтригувана от онова, което бе казал. И по-скоро — от онова, което не бе казал. Не бе споменал нищо за детството си.

— Къде си роден? — попита тя и видя как едно мускулче по лицето му заигра, а очите му потъмняха застрашително.

Което и да бе рожденото му място, той очевидно не питаеше топли чувства към него.

— Добре де, кръвта ми е наполовина гръцка, но отдавна съм се отрекъл от нея.

Добре, май беше напипала особено чувствителен нерв. Отсега нататък Грейс щеше да забрави думата „гръцки“.

— Е, да се върнем на дантелената нощничка — каза Селена. — Ей там има една в червено, която според мен ще й стои много по-добре.

— Селена! — възкликна Грейс.

Без да й обръща никакво внимание, Селена отведе Джулиън към съседния рафт и избра къса червена нощничка с цепка отпред, която се затваряше единствено с две панделки на раменете и една в средата. Миниатюрни бикини и дантелени жартиери, също в червено, довършваха комплекта.

— Какво мислиш? — попита Селена и ги показа на Джулиън, който хвърли преценяващ поглед към Грейс.

Ако продължаваха в същия дух, тя буквално щеше да умре от срам.

— Ще престанете ли, вие двамата? Нямам намерение да обличам нищо такова!

— Е, аз все пак ще ти ги купя — твърдо отсече Селена. — Почти съм сигурна, че Джулиън ще те убеди да ги сложиш.

— Мисля, че предпочитам да я видя как ги сваля — обади се Джулиън и я погледна насмешливо.

Грейс закри лицето си с ръце и простена.

— Знам, че ще си промени мнението — затворнически каза Селена.

— Няма — настоя Грейс иззад двете си ръце.

— Ще видим — заяви Джулиън, докато Селена отиваше да плати на касата.

Тонът му беше толкова самонадеян, че на Грейс веднага й стана ясно — не бе свикнал никой да му се противопоставя.

— Някога провалял ли си се изобщо? — попита тя.

Дяволитите пламъчета в очите му угаснаха и върху лицето му легна сянка. Криеше нещо с този поглед, почувства Грейс. Нещо много болезнено, ако се съдеше по това как тялото му изведнъж се напрегна.

Джулиън не каза нищо повече чак докато Селена не се върна и не му връчи торбичката.

— Да видим сега — започна тя. — Мислех си за свещи, малко романтична музика и…

— Селена — прекъсна я Грейс, — оценявам усилията ти, ала вместо да мислиш единствено за мен, не може ли да поговорим за Джулиън?

Селена му хвърли бърз поглед.

— Става. Какво за него?

— Знаеш ли как можем да го извадим от книгата? За постоянно?

— И идея си нямам — отвърна Селена и се обърна към Джулиън. — Ами ти?

— Вече й обясних, че е невъзможно.

Селена кимна.

— Ужасно е упорита. Никога не слуша какво й говорят, освен ако не е онова, което иска да чуе.

— Упорита или не — намеси се Грейс, без да сваля поглед от Джулиън, — не мога да си представя защо би искал да си останеш прокълнат и затворен между кориците на някаква книга.

Джулиън извърна очи.

— Грейс, стига си го измъчвала.

— Нали точно това искам — никой да не го измъчва повече.

— Добре тогава — отстъпи Селена най-после. — Е, Джулиън, какво е ужасното, позорно прегрешение, заради което те затвориха в книгата?

— Хюбрис.

— О-о-о — измърмори Селена прокобно. — Това си го бива. Грейс, той може и да има право. Случвало се е да накълцват хора на парченца заради това. Трябваше повечко да внимаваш в часовете по антична култура. Древногръцките богове са наистина жестоки, когато става въпрос за наказания.

Грейс присви очи насреща им.

— Отказвам да приема, че не съществува абсолютно никакъв начин да го освободим. Не може ли да унищожим книгата или да призовем някой от твоите духове или нещо такова и да го помолим за помощ?

— А, значи изведнъж започна да вярваш в моите „вуду измишльотини“?

— Не съвсем, но все пак успя да докараш Джулиън тук. Не можеш ли да направиш още нещо?

Селена замислено задъвка нокътя на палеца си.

— Джулиън, кой бог най-много те обичаше?

Джулиън бавно си пое дъх, сякаш въпросите им го отегчаваха.

— Честно казано, никой от тях не си падаше особено по мен. Като воин, принасях най-много жертвоприношения на Атина, но най-много вземане-даване си имах с Ерос.

Селена се ухили многозначително.

— Богът на плътската любов, досещам се защо.

— Не е каквото си мислиш — сухо отвърна Джулиън, ала Селена не му обърна никакво внимание.

— Е, някога опитвал ли си да измолиш опрощение от него?

— Двамата не си говорим.

Пренебрежителният сарказъм в думите му накара Грейс да извърти очи нагоре.

— Защо не му се обадиш? — предложи Селена и Грейс я изгледа кръвнишки.

— Знаеш ли, Селена, няма да е лошо, ако се държиш малко по-сериозно. Знам, че през годините неведнъж съм се шегувала с вярванията ти, ала тук става въпрос за живота на Джулиън.

— Напълно съм сериозна — натърти Селена. — Най-добрият начин е Джулиън лично да го повика и да види дали той не може да му помогне.

„Какво пък“, помисли си Грейс. До снощи никога не би повярвала, че някой е в състояние да призове и Джулиън. Може би Селена имаше право.

— Ще опиташ ли? — обърна се тя към Джулиън.

Той въздъхна подразнено, сякаш му се искаше да ги улови за раменете и здравата да ги разтърси. С адски кисел вид, той отметна глава назад и тихичко изрече към тавана:

— Купидоне, ти нищожно копеле, приканвам те да приемеш човешка форма пред мен!

Грейс сърдито разпери ръце.

— Не мога да си представя защо да не се отзове на подобно повикване!

Селена се засмя.

— Все едно — продължи Грейс. — И без това не вярвам в тези глупости. Да идем да оставим торбите в колата, да обядваме и да се опитаме да измислим нещо по-продуктивно от „Купидоне, ти нищожно копеле“, става ли?

— Добре — съгласи се Селена и Грейс й връчи един плик с дрехите, които тя им бе заела. — Ето ти нещата на Бил.

Селена надникна вътре и се намръщи.

— Къде е белият потник?

— Ще ти го върна по-късно.

Селена отново се засмя и те излязоха навън, следвани от Джулиън, който слушаше бърборенето им, докато отиваха към колата, която Грейс незнайно как бе успяла да паркира точно пред магазина.

Джулиън загледа как двете жени прибират торбите в колата. Макар да се боеше да го признае дори пред себе си, харесваше му това, че Грейс толкова държи да му помогне.

Подобна мисъл не бе хрумвала никому преди.

През целия си живот Джулиън бе разчитал единствено на себе си. На своята сила и на своя ум. Още преди да бъде прокълнат, той бе започнал да се уморява — от вечната самота, от това, че на този свят, както и на онзи нямаше никой, който го бе грижа за него.

Колко жалко, че не бе срещнал Грейс преди проклятието.

Тя без съмнение щеше да подейства като целебен балсам на неспокойната му душа. Ала жените от неговото време бяха много различни.

Грейс гледаше на него като на равен, докато в техните очи той бе легендарен герой, към когото можеха да изпитват единствено боязън и да се стараят да спечелят благоразположението му.

Какво правеше Грейс толкова необикновена? Какво я караше да му протегне ръка, след като дори собственото му семейство му беше обърнало гръб?

Това Джулиън не знаеше. Знаеше само, че тя е различна. Едно непокварено сърце в свят, пълен със себичност. Никога не си бе представял, че може да срещне някой като нея.

Тъй като не харесваше насоката, която мислите му започваха да вземат, Джулиън се огледа наоколо, към тълпите хора, които сякаш нямаха нищо против душната горещина на този странен град.

На няколко крачки от него една двойка се караше — жената гълчеше мъжа си, че бил забравил нещо. Малко момченце, на не повече от три-четири годинки, вървеше между тях, докато те приближаваха по тротоара.

Джулиън се усмихна. Не помнеше кога за последен път бе видял семейство заедно. Гледката докосна у него нещо, което той почти бе забравил, че притежава. Сърцето му. Зачуди се дали тримата знаеха какъв безценен дар бе това, че са заедно.

Докато двамата родители продължаваха да спорят, детето спря и се загледа в нещо от другата страна на улицата.

Джулиън затаи дъх, разбрал инстинктивно какво се кани да направи то.

Грейс затвори багажника на колата.

С крайчеца на окото си видя как някакво синьо петно се втурна към улицата. Отне й цяла секунда, докато осъзнае, че това е Джулиън, който на бегом прекосява паркинга. Грейс се намръщи недоумяващо и в този миг зърна момченцето, което всеки момент щеше да слезе от тротоара и да се озове насред оживения трафик.

— Мили Боже! — ахна тя, чула скърцането на спирачки.

— Стивън! — изкрещя някаква жена.

Досущ като в холивудски филм, Джулиън прескочи стената на паркинга, вдигна детето във въздуха, притисна го до гърдите си и се метна върху капака на колата, която набиваше спирачки. След това направи страничен скок и се приземи в съседното платно, секунда преди друга кола да заобиколи първата и да се вреже право в тях.

Грейс с ужас видя как Джулиън бе блъснат от стар шевролет, удари се в предното стъкло и отхвърча върху паважа, където се претърколи няколко пъти, преди най-сетне да спре.

Прострян на една страна, той остана да лежи съвършено неподвижен.

И тогава настъпи истински хаос — разнесоха се писъци и уплашени викове, около мястото на злополуката започнаха да се трупат хора.

Потресена и разтреперана, Грейс си запроправя път през тълпата, мъчейки се да стигне до Джулиън.

— Дано са добре. Дано са добре — шепнеше си тя, молейки се и двамата да са оцелели.

Когато най-сетне се промуши между хората, Грейс видя, че Джулиън не бе пуснал детето — то все още бе в прегръдките му, плътно притиснато до гърдите му.

Грейс спря, без да може да повярва на очите си. Сърцето й биеше до пръсване.

Дали бяха живи?

— Никога не бях виждал подобно нещо — подхвърли един мъж до нея и всички наоколо се съгласиха.

Бавно и нерешително, Грейс се доближи до Джулиън тъкмо когато той се размърда.

— Добре ли си? — чу го тя да пита момченцето.

В отговор детето нададе пронизителен писък.

Като не обръщаше внимание на оглушителния звук, Джулиън внимателно се изправи, без да пуска момченцето.

Обзета от огромно облекчение, че и двамата са живи, Грейс не можеше да повярва на очите си — как, за Бога, успяваше да се движи?

И как бе съумял да не изпусне детето след всичко това?

Джулиън се олюля и залитна назад, ала бързо си възвърна равновесието, все така с момченцето в ръце.

Грейс го улови през кръста, за да го подкрепи.

— Не трябваше да се изправяш — рече тя, виждайки обляната му в кръв ръка.

Той сякаш не я чу. Очите му бяха потъмнели и в тях имаше нещо странно.

— Тихо, моето момче — каза той, придържайки детето с една ръка, докато с другата взе лицето му в шепа и нежно започна да го полюшва по онзи успокояващ, уверен начин, който само един родител би използвал. С угрижен поглед, той допря буза до главата на момченцето. — Държа те — прошепна той, — вече си в безопасност.

Държанието му наистина изненада Грейс. Очевидно бе, че пред себе си има мъж, който и преди бе утешавал деца.

Ала какво би накарало един древногръцки воин да се занимава с деца?

Освен ако той самият не е бил баща.

В главата на Грейс запрепускаха безброй мисли, докато Джулиън грижовно подаваше хлипащото момченце на изпадналата в истерия майка, която плачеше по-силно и от него.

Мили Боже, възможно ли бе Джулиън да е бил баща? И ако бе така, къде бяха децата му? Какво се бе случило с тях?

— Стивън — проплака майката, притискайки детето до гърдите си. — Колко пъти съм ти казвала да не се отделяш от мен!

— Вие добре ли сте? — обърнаха се бащата и шофьорът на колата към Джулиън, който сбърчи чело и прокара длан по левия си бицепс, за да провери.

— Добре съм — отвърна той, ала Грейс забеляза, че се опитва да щади десния си крак, където го бе ударила колата.

— Трябва да те погледне лекар — настоя Грейс тъкмо когато Селена се присъедини към тях.

— Добре съм. Наистина — увери я Джулиън и се усмихна апатично, а после понижи глас, така че само тя да може да го чуе: — Но трябва да ти кажа, че да те блъсне кола е доста по-неприятно, отколкото да те удари колесница.

Неуместният му хумор я слиса.

— Как можеш да се шегуваш с това! Мислех, че си умрял.

Джулиън сви рамене.

Докато бащата продължаваше да засипва Джулиън с благодарности, задето бе спасил живота на сина му, Грейс се загледа в кръвта над лакътя му. Кръв, която се изпаряваше от кожата му като в някакъв причудлив ефект от научнофантастичен филм.

Изведнъж Джулиън премести тежестта на тялото си върху ранения си крак, а челото му, смръщено от болка само допреди миг, се изглади.

Двете със Селена, която също бе забелязала какво става, си размениха изумени погледи. Какво, по дяволите, беше това? Беше ли Джулиън човек или не?

— Не знам как да ви се отблагодаря — за кой ли път казваше бащата. — Помислих, че ще умре.

— Радвам се, че го забелязах — тихо отвърна Джулиън и протегна ръка, за да помилва светлокестенявите къдрици на момченцето, ала после се спря.

Грейс видя различните чувства, които се бореха по лицето му в продължение на няколко мига, преди да си възвърне обичайното сурово изражение и да отпусне ръка до тялото си.

После, без да каже нито дума, той се отправи към тротоара.

— Джулиън? — повика го Грейс и изтича след него. — Наистина ли си добре?

— Не се тревожи за мен, Грейс. Не мога да си счупя нищо и рядко кървя — каза той с неприкрита горчивина. — Това е част от проклятието. Мойрите се погрижиха да не мога да умра и така да избегна наказанието си.

Грейс потръпна, виждайки болката в очите му.

Ала това как бе оцелял не бе единственото, което тя искаше да знае. Щеше й се да го попита за детето и за начина, по който го бе погледнал, сякаш наново преживяваше някакъв ужасяващ кошмар, но думите заседнаха в гърлото й.

— Човече, Джулиън заслужава потупване по рамото — обади се Селена, която междувременно ги беше настигнала. — Да отидем за пралини!

— Селена, не мисля, че…

— Какво е пралина? — попита Джулиън.

— Местната амброзия — обясни Селена. — Нещо, което би трябвало да е точно по твой вкус.

Напук на всички възражения на Грейс, Селена ги вкара обратно в „Джаксън Бруъри“ и ги поведе към ескалатора. Тя се качи на първото стъпало и се обърна към Джулиън, който стоеше между нея и Грейс.

— Как направи това с прескачането на колата? Беше страхотно!

Джулиън сви рамене.

— О, я недей да скромничиш. Беше като Киану Рийвс в „Матрицата“. Грейси, видя ли какъв скок направи само?

— Видях — меко отвърна Грейс, забелязала колко неудобно се чувства Джулиън от похвалите на приятелката й. Забеляза също така и как го зяпат жените наоколо.

Джулиън беше прав. Това не беше нормално. И все пак, колко често можеше да се види мъж като него? Някой, който излъчва такъв неудържим сексапил?

Джулиън беше като феромон с крака.

А ето че сега бе станал и герой.

В очите на Грейс обаче той беше преди всичко една огромна загадка. Имаше толкова неща, които си умираше да научи за него. И по един или друг начин през следващия месец щеше да направи точно това.

Когато стигнаха магазина за пралини на последния етаж, Грейс купи две с карамел и пекан и една кока-кола.

Без да се замисли, тя протегна едната пралина към Джулиън, ала вместо да я вземе, той се приведе към нея и отхапа едно парченце.

Насладата, с която той вкуси сладкия десерт, разпали истински пожар в тялото на Грейс, особено когато впи пронизващите си сини очи в лицето й, сякаш за да й каже без думи, че би предпочел да вкуси нея.

— Прави бяхте — каза той с дрезгав глас, от който Грейс я побиха тръпки. — Наистина е вкусно.

— Леле — обади се продавачката иззад щанда. — Имате страхотен акцент. Не сте тукашен, нали?

— Не — отвърна Джулиън. — Не съм.

— А откъде сте?

— Македония.

— Това в Калифорния ли беше? — попита момичето. — Приличате ми на един от онези сърфисти, които стоят на плажа по цял ден.

Джулиън се намръщи.

— Калифорния?

— Всъщност е от Гърция — услужливо се намеси Селена.

— А! — каза момичето.

Джулиън повдигна неодобрително вежди.

— Македония не е…

— Виж какво — прекъсна го Селена с пълна с пралина уста. — По тези места си е направо късмет да срещнеш някой, който прави разлика между двете.

Преди Грейс да успее да отговори на не особено ласкателните думи на Селена, Джулиън обви ръце около кръста й и я притегли към коравите си гърди. След това се приведе над нея, улови долната й устна между зъбите си и нежно я докосна с език.

Грейс усети, че й се завива свят от нежната му прегръдка. За миг целувката на Джулиън стана по-настойчива, после я пусна и отстъпи назад.

— Имаше захар по устните — обясни той с дяволита усмивка, която разкри прекрасните му трапчинки.

Грейс примига, смаяна от това колко горещо и едновременно студено й бе станало от допира му.

— Можеше просто да ми кажеш.

— Така е, но моят начин бе далеч по-приятен.

На това Грейс нямаше какво да възрази. Тя бързо отстъпи назад, опитвайки се да не обръща внимание на многозначителната усмивка на Селена.

— Защо толкова се боиш от мен? — попита неочаквано Джулиън и застана до нея.

— Не се боя.

— Нима? Тогава от какво те е страх? Всеки път, щом се доближа до теб, ти се стряскаш.

— Не се стряскам — настоя Грейс.

„По дяволите, аз да не съм някакво ехо?“

Джулиън протегна ръка, за да я прегърне и Грейс бързо се отмести.

— Стряскаш се — натърти той, докато се качваха на ескалатора.

Въпреки че Грейс бе на стъпалото под него, той обви ръце около тялото й и доближи глава до нейната. Присъствието му меко я обгърна и я изпълни с топлина и приятна замаяност.

Грейс се загледа в силните, загорели от слънцето ръце, които почиваха на кръста й. В начина, по който вените изпъкваха и още повече подчертаваха красотата и могъществото им.

Точно като всички други части от тялото му, ръцете му също бяха страхотни.

— Никога не си получавала оргазъм, нали? — прошепна той в ухото й.

Грейс едва не се задави с пралината.

— Тук не е мястото да го обсъждаме.

— Това е, нали? Ето защо…

— Не е това — прекъсна го тя. — Ако искаш да знаеш, получавала съм.

„Добре де, излъга, но нямаше нужда той да го знае.“

— С мъж?

— Джулиън! — възмути се тя. — От къде на къде със Селена сте си въобразили, че може да обсъждате личния ми живот на обществени места?

Джулиън се наведе още по-ниско над нея, така близо до шията й, че Грейс усети дъха му върху кожата си и долови топлото му, свежо ухание.

— Знаеш ли какво, Грейс? Мога да те даря с наслади, каквито дори не подозираш, че съществуват.

По гърба на Грейс пробяга тръпка. Никак не й бе трудно да го повярва. Толкова лесно би било да го остави да изпълни обещанието си. Ала тя не можеше. Не би било редно и независимо какво твърдеше Джулиън, това нямаше да й даде мира. Също както и на него самия, сигурна бе Грейс.

Тя лекичко се облегна назад и срещна погледа му.

— Хрумвало ли ти е, че може и да не искам?

Джулиън изглеждаше искрено поразен от думите й.

— Как е възможно?

— Вече ти казах — следващия път, когато се отдам на някой мъж, искам нещо повече от необходимите за това органи. Искам сърцето му.

Джулиън жадно се загледа в устните й.

— Уверявам те, че дори няма да усетиш липсата му.

— Напротив.

Потръпвайки, сякаш го бе зашлевила, Джулиън се изправи и Грейс разбра, че е засегнала друго болно място. Тъй като копнееше да научи повече за него, тя се обърна и го погледна.

— Защо толкова настояваш да ти се отдам? Ще се случи ли нещо, ако не го сторя?

— Сякаш ситуацията би могла да стане по-ужасна — горчиво се изсмя той.

— Тогава защо просто не се наслаждаваш на времето си тук с мен, без — при тези думи Грейс понижи глас — да правим секс?

Очите му пламнаха.

— Да се наслаждавам на какво? На това да се запозная с хора, чиито лица ще ме преследват до края на вечността? Мислиш ли, че ми е приятно да разглеждам града ти, когато след броени дни отново ще бъда захвърлен в своя затвор, където мога да чувам, ала не и да виждам, където не мога да докосна нищо, да вкуся нищо, да помириша нищо? Затвор, където постоянен глад раздира стомаха ми, а нечовешка жажда изгаря гърлото ми? Единственото, на което ми е разрешено да се насладя, си ти, а ето че ми отказваш дори това.

Грейс усети как в очите й напират сълзи. Не искаше да го нарани. Наистина. Ала Пол по много подобен начин бе заложил на съчувствието, за да я вкара в леглото си, и това бе разбило сърцето й. След смъртта на родителите й, Пол се бе престорил, че го е грижа за нея. Беше до нея и я утешаваше. А когато най-сетне спечели доверието й и тя му отдаде тялото си, той я нарани толкова жестоко, че дори и сега я болеше до дъното на душата.

— Съжалявам, Джулиън, наистина. Но просто не мога да го направя.

Грейс слезе от ескалатора и се насочи към изхода.

— Защо? — попита Джулиън, когато двамата със Селена се изравниха с нея.

Как да му обясни? Пол й бе причинил такава болка в онази нощ. Ясно й бе показал, че изобщо не го е грижа за чувствата й. Тя го бе умолявала да спре, ала той бе продължил.

„Виж, нормално е да те боли първия път. По дяволите, стига си ревала. Ще свърша след минутка и тогава можеш да си вървиш.“

Когато той свърши, Грейс се чувстваше толкова унизена и наранена, че плака дни наред.

— Грейс? — гласът на Джулиън проникна в обърканите й мисли. — Какво има?

Грейс трябваше да повика на помощ всичката сила, която притежаваше, за да удържи сълзите си. Нямаше да плаче. Не и пред другите. Не по този начин. Не искаше никой да я съжалява.

— Нищо — отвърна тя и излезе през един от страничните изходи, понеже имаше нужда от въздух, пък бил той и тежък и горещ като пара.

Джулиън и Селена я последваха.

— Грейс, какво те разстрои така? — попита Джулиън.

— Заради Пол е — прошепна Селена и Грейс я изгледа кръвнишки, докато опитваше да се успокои.

С усилие си пое дъх и се обърна към Джулиън.

— Ще ми се да можех да скоча в леглото с теб, но не мога. Не искам да ме използват по този начин, не искам да използвам и теб! Не го ли разбираш?

Стиснал зъби, Джулиън извърна очи.

Грейс проследи погледа му и видя петима грубовати на вид рокери да идват към тях. Без съмнение в кожените дрехи им беше ужасно горещо, ала на тях явно не им пречеше, защото се закачаха един с друг и се смееха гръмогласно.

В този миг Грейс забеляза жената, която вървеше с тях. Жена, чиято бавна, изкусителна походка бе женският еквивалент на меката, по котешки изящна стъпка на Джулиън. Жена, надарена с онази рядка красота, която може да засенчи всяка манекенка или актриса.

Висока и руса, тя носеше оскъдно кожено потниче и тесни, ужасни къси шорти, които обгръщаха фигура, за каквато Грейс бе готова да убие човек. Жената забави крачка и когато изостана след мъжете, свали тъмните си очила надолу и погледна право към Джулиън.

Грейс усети, че я побиват тръпки.

Мили Боже, нещата можеха да загрубеят страшно бързо. Никой от раздърпаните, грубовати рокери не изглеждаше от типа, който би позволил гаджето му да оглежда друг мъж. А последното, което Грейс искаше, бе побой насред улицата.

Тя сграбчи Джулиън за ръката и го задърпа в обратната посока, ала той отказа да се помръдне.

— Хайде, Джулиън — подкани го тя настойчиво. — Да влезем вътре.

И този път не можа да го помести нито на сантиметър.

Джулиън гледаше рокерите така, сякаш искаше да ги убие с голи ръце. И тогава, преди Грейс да успее дори да мигне, той се освободи от ръката й и се хвърли напред. Сграбчи един от рокерите за ризата и пред очите на слисаната Грейс заби юмрук в лицето му.