Шерилин Кениън
Мечтан любовник (12)

Епилог

Една година по-късно

Джулиън отвори вратата на болничната стая. Следван от майка си и от Селена, той прекрачи прага съвсем тихичко, за да не обезпокои Грейс, в случай че си почива.

Обзе го страх, когато я видя върху леглото. Изглеждаше толкова бледа и немощна, че сърцето му се сви от ужас. Не издържаше да я гледа така.

Тя бе неговата сила. Сърцето му. Душата му. Всичко добро в живота му.

Мисълта да я изгуби бе повече, отколкото можеше да понесе.

— Здравей, Грейси — каза Селена. — Как се чувстваш?

— Уморена съм, но иначе се чувствам страхотно.

Джулиън се приведе над нея и я целуна.

— Нуждаеш ли се от нещо?

— Имам абсолютно всичко, от което се нуждая — отвърна Грейс с грейнало лице.

Джулиън се усмихна.

— Е, къде са внуците ми? — обади се майка му.

— Взеха ги, за да ги претеглят — каза Грейс.

Точно в този миг две медицински сестри докараха количките, сравниха гривната на Грейс с тези на бебетата и тихичко излязоха.

Джулиън се отдели от Грейс само толкова, колкото му бе необходимо, за да вземе сина си на ръце. Грейс го бе дарила с много повече, отколкото някога бе очаквал. Много повече, отколкото заслужаваше.

— Това е Никлос Джеймс Алекзандър — с тези думи той подаде бебето на Афродита и взе дъщеричката си. — А това е Ванеса Ан Алекзандър.

И той постави момиченцето в другата ръка на майка си.

Афродита сведе поглед към внучката си и устните й потрепериха.

— Кръстили сте я на мен?

— И двамата го искахме — отвърна Грейс.

Сълзи се стичаха по лицето на Афродита, докато местеше поглед между двете дечица.

— Какви дарове съм ви приготвила само!

— Мамо! — рязко се обади Джулиън. — Моля те, никакви дарове. Просто им дай любовта си.

Афродита преглътна сълзите си и се разсмя.

— Е, добре. Но ми кажете, ако размислите.

Грейс гледаше как Джулиън милва главичката на малкия Никлос. Не й се вярваше, че е възможно, ала имаше чувството, че в този миг го обича дори повече от преди.

Всеки ден, прекаран с Джулиън, бе истинска благословия.

— О, между другото — подхвърли Селена, докато вземаше малката Ванеса от Афродита. — Вчера минах покрай книжарницата и Приап го нямаше. Преди няколко дни имаше пълнолуние. Кой иска да се обзаложим, че в момента той прави див, животински секс с някого?

Те се разсмяха.

Всички, освен Джулиън.

— Какво не е наред? — попита Грейс.

— Предполагам, че се чувствам малко гузен заради него.

— Гузен? — не можа да повярва на ушите си Селена. — Заради Приап?

Джулиън посочи децата и Грейс.

— Как бих могъл да питая неприязън към него? Без неговото проклятие никога нямаше да имам вас. Вярно, преживяването беше доста гадно, но в крайна сметка си струваше.

И те погледнаха очаквателно към Афродита.

— Какво? — невинно попита тя. — Не ми казвайте, че искате да го освободя още сега? Нали решихме, че когато си научи урока…

Селена поклати глава.

— Горкият стар чичо Приап — каза тя на Ванеса с ласкав глас. — Но той беше много, много непослушен.

Една сестра отвори вратата и се поколеба на прага.

— Ъъъ, доктор Алекзандър — обърна се тя към Джулиън, — отвън има двама души, които твърдят, че са ваши роднини. Те… ъъъ… — тя понижи глас и заговори съвсем тихо. — Те са рокери.

— Здрасти, Джулиън — обади се Ерос иззад сестрата. — Кажи на този цербер, че може да влезем, та и ние да се попрехласваме пред децата ти.

Джулиън се разсмя.

— Всичко е наред, Триш — увери той медицинската сестра. — Това е брат ми.

Ерос направи физиономия на сестрата и двамата с Психея влязоха в стаята.

— Напомнете ми да й спретна една магийка, преди да си тръгна — каза той, когато Триш затвори вратата.

Джулиън повдигна вежди.

— Трябва ли отново да ти конфискувам лъка?

Ерос направи неприличен жест и взе Ванеса от ръцете на Селена.

— Охо, каква малка разбивачка на сърца ще стане от теб. Бас държа, че момчетата ще тичат подире ти на тълпи.

Джулиън пребледня и се обърна към Афродита.

— Мамо, май все пак ще те помоля за един дар.

Афродита го погледна обнадеждено.

— Ще помолиш ли Хефест да изработи един пояс на целомъдрието за Ванеса?

— Джулиън! — ахна Грейс през смях.

— Няма да го носи много дълго. Само трийсет-четирийсет години.

Грейс извъртя очи.

— Добре, че имаш мен — каза тя на момиченцето в ръцете на Ерос. — Защото татко ви е голям сухар.

Джулиън дръзко повдигна вежди.

— Голям сухар? — повтори той. — Интересно, в деня, когато ги заченахме, говореше друго.

— Джулиън! — скастри го Грейс с пламнало лице.

Ала всъщност отдавна бе научила, че той е непоправим.

И тя го обичаше точно какъвто беше.