Шерилин Кениън
Мечтан любовник (10)

7

Джулиън и Грейс помогнаха на Селена да затвори щанда си, изпратиха я до колата й и се отправиха към дома през петъчния трафик.

— Нещо се умълча — отбеляза Грейс, докато чакаха на един светофар.

Зареял поглед към другите коли на пътя, Джулиън й се струваше така объркан, като човек, изгубил се между мечтите и реалността.

— Нямам какво да кажа — отвърна той след кратка пауза.

— Кажи ми какво мислиш.

— За кое?

Грейс се разсмя.

— Типично по мъжки. Знаеш ли, сесиите с мъже винаги са най-трудни. Те плащат по сто двайсет и пет долара на час, а после го прекарват, без да ми кажат почти нищо. Направо не мога да си го обясня.

Джулиън сведе очи към скута си и Грейс го видя да потърква разсеяно своя пълководски пръстен.

— Спомена, че си сексуален терапевт. Какво означава това?

Грейс отново подкара колата.

— Всъщност двамата с теб имаме сходни занимания. Аз помагам на хора, които имат проблеми във връзките си. Жени, които се боят да се сближат с мъжете, както и такива, които ги обичат твърде много.

— Нимфоманки?

Грейс кимна.

— Познавах няколко такива — въздъхна той.

— Не се и съмнявам.

— А мъжете?

— При тях не е толкова лесно. Както ти казах, те не говорят много. Имам няколко пациенти, които се боят от лошо представяне…

— Какво е това?

— Нещо, за което съм сигурна, че ти няма защо да се тревожиш — отвърна Грейс, спомняйки си самоуверения начин, по който я бе преследвал. После се прокашля и обясни: — Става въпрос за мъже, които се боят, че техните партньорки ще им се смеят, когато са в леглото.

— О!

— Освен това имам няколко пациенти, които малтретират с думи своите съпруги и приятелки. Двама-трима, които искат да си сменят пола…

— Това възможно ли е? — попита Джулиън изумено.

— О, да — небрежно махна с ръка Грейс. — Направо не е за вярване какво могат да направят лекарите в наши дни.

Тя сви към къщата си, а Джулиън отново потъна в мълчание. Грейс тъкмо се канеше да му покаже радиото, когато той попита неочаквано:

— Защо искаш да помогнеш на всички тези хора?

— И аз не знам — отговори тя откровено. — Може би защото като дете бях ужасно неуверена. Родителите ми ме обичаха, ала не знаех как да се сприятелявам с връстниците ми. Баща ми беше учител по история, а майка ми беше домакиня…

— Това същото като прислужница ли е?

Грейс се засмя.

— Не, просто си стоеше вкъщи и се грижеше за дъщеря си и за къщата. Никога не се отнасяха с мен като с дете и когато бях сред другите деца, не знаех какво да правя. Нито какво да кажа. Обземаше ме страх, започвах да треперя. Най-сетне баща ми ме заведе на терапевт и постепенно започнах да се оправям.

— Но не и когато си с мъже.

— Това е съвсем друга история — въздъхна Грейс. — Като тийнейджърка бях доста невзрачна и момчетата в училище не ми обръщаха особено внимание, освен ако не им хрумнеше да ми се подиграват.

— За какво точно ти се подиграваха?

Грейс сви нехайно рамене. Тези стари спомени вече не й причиняваха болка. Беше го преживяла много отдавна.

— Затова че нямах бюст, ушите ми стърчаха и цялата бях в лунички.

— Бюст?

— Гърди.

Грейс буквално почувства горещия му поглед върху гърдите си. С периферното си зрение видя, че не се е излъгала. Всъщност я гледаше така, сякаш вече бе свалил блузата и тъкмо…

— Имаш много хубави гърди.

— Благодаря — отвърна тя неловко, ала все пак й стана приятно от нетрадиционния комплимент. — Ами ти?

— Аз нямам бюст.

Каза го толкова сериозно, че Грейс избухна в смях.

— Нямах това предвид и ти прекрасно го знаеш. Какъв беше като тийнейджър?

— Вече ти казах.

Грейс го погледна заплашително.

— Не се шегувам.

— Нито пък аз — биех се, ядях, пиех, правех секс и се къпех. Обикновено — в този ред.

— Все още не искаме да допуснем никого до себе си, така ли? — попита Грейс риторично.

После, като истински терапевт, тя смени темата, избирайки нещо, за което предполагаше, че ще му бъде по-лесно да говори.

— Защо не ми разкажеш какво изпита първия път, когато се хвърли в битка?

— Нищо. Не изпитах нищо.

— Не се ли боеше?

— От какво?

— Че може да умреш или да бъдеш осакатен.

— Не.

Кратичката дума бе произнесена с искреност, която озадачи Грейс.

— Как може да не те е било страх?

— Невъзможно е да се боиш от смъртта, когато няма за какво да живееш.

Потресена от думите му, Грейс паркира пред къщата си.

Преценявайки, че ще е по-добре да отложат един толкова сериозен разговор за друг път, тя слезе от колата и отвори багажника. Джулиън извади торбите и я последва в къщата.

Качиха се по стълбите и Грейс извади чифт удобни дънки от горния рафт на гардероба си, след което освободи място за неговите дрехи.

— Е — каза тя, докато изхвърляше вече празните торби в коша за отпадъци, — петък вечер е. Какво искаш да правим? Да си останем вкъщи или да се позабавляваме навън?

Джулиън плъзна жаден поглед по тялото й и Грейс усети, че пламва.

— Знаеш какъв е отговорът ми.

— Хубаво, значи имаме един глас в подкрепа на това да скочим в леглото и един глас против. Други предложения?

— Какво ще кажеш да прекараме една спокойна вечер у дома?

— Добре — съгласи се Грейс и отиде до телефона на нощното шкафче. — Само да си проверя съобщенията и след това ще си приготвим нещо за вечеря.

Докато Грейс се обаждаше, Джулиън подреди новите си дрехи в чекмеджето. Тъкмо приключваше, когато чу в гласа й да отеква разтревожена нотка.

— Каза ли какво иска?

Джулиън се обърна към нея. Очите й бяха разширени, ръката й здраво стискаше слушалката.

— Защо сте му дали този номер? — попита тя ядосано. — Пациентите ми не бива да научават номера на домашния ми телефон. Искам да говоря със супервайзъра ви!

Джулиън се приближи до нея.

— Нещо не е наред ли?

Грейс му даде знак да запази тишина, заслушана в онова, което й говореха от другата страна на линията.

— Добре тогава — каза тя най-сетне. — Просто ще трябва отново да си сменя номера. Много ви благодаря!

И тя върна слушалката на мястото й със сбърчено от тревога чело.

— Какво стана? — попита Джулиън.

Грейс въздъхна подразнена и разтърка врата си.

— Някаква нова служителка сгафила и дала домашния ми номер на един от пациентите ми — заобяснява тя толкова бързо, че Джулиън едва успяваше да я разбере. — Е, той всъщност не е мой пациент. Самата аз никога не бих приела да лекувам такъв тип, но Луан, доктор Дженкинс, не е толкова придирчива. Миналата седмица й се наложи да замине по спешност, някакви лични проблеми, така че Бет и аз трябваше да си поделим нейните пациенти, които имат насрочени часове за времето, в което нея няма да я има. От този пациент направо ме полазваха тръпки и изобщо не исках аз да го поемам, обаче Бет не работи в петък, а той може да идва само в сряда или в петък, такива са условията на освобождаването му. Грейс вдигна поглед и Джулиън видя паниката в сивите й очи. — Аз пак нямаше да го поема, ала неговият социален работник ми се закле, че нямало да създава никакви неприятности. Увери ме, че не представлява опасност за никого.

Джулиън усети, че започва да го боли глава от цялата информация, с която Грейс го засипа, а и някои от думите, които тя използваше, нямаха смисъл.

— Това проблем ли е?

— Просто е малко страшничко — отвърна Грейс; ръката й трепереше. — Доскоро е бил в психиатрично заведение, заради маниакално преследване на жени.

— Маниакално преследване? Психиатрично заведение? Какво означава това?

Грейс му обясни и той буквално зяпна.

— И вие оставяте хора като него да се разхождат на свобода?

— Ами да. Идеята е да им помогнем.

Джулиън беше потресен. Що за свят бе това, в който мъжете отказваха да защитят жените и децата си от подобни хора?

— Там, откъдето идвам аз, не бихме допуснали такива хора дори да припарят до семействата ни. И със сигурност не бихме ги оставили да се разхождат на свобода.

— Добре дошъл в двайсет и първи век — горчиво каза Грейс. — Тук постъпваме малко по-различно.

Джулиън поклати глава, мислейки си колко много неща в този свят му се струваха съвсем чужди. Той просто не можеше да разбере хората в него и начина, по който те живееха.

— Мястото ми наистина не е тук — тихичко прошепна той.

— Джулиън…

Грейс посегна към него, ала той се отдръпна.

— Знаеш, че съм прав. Да кажем, че успеем да развалим проклятието. Каква полза от това? Какво ще правя тук? Не мога да чета на твоя език. Не мога да карам колите ви, нито да работя. Толкова неща са ми непонятни. Тук съм напълно изгубен.

Болката, която той отчаяно се опитваше да скрие, накара сърцето на Грейс да се свие.

— Просто всичко ти се струпа наведнъж. Ще караме полека. Мога да те науча да шофираш и да четеш. Що се отнася до работата… сигурна съм, че все ще измислим нещо, което можеш да правиш.

— Като например?

— Не знам. Освен войник, какво друго си правил в Македония?

— Аз бях пълководец, Грейс. Единственото, което умея, е да предвождам древна армия в битка. Само това.

Грейс взе лицето му в ръце и го погледна изпитателно.

— Не си и помисляй да се откажеш. Каза, че не те е било страх да се хвърлиш в битка, тогава защо се боиш сега?

— Не знам, но е така.

Нещо особено се случи в този миг, когато Грейс осъзна, че я бе допуснал до себе си. Не беше истински прелом, ала по лицето му тя разбра, че й е позволил да зърне уязвимата му страна. А Грейс бе сигурна, че Джулиън е мъж, който рядко прави подобни признания.

— Аз ще ти помогна — обеща тя и потръпна, виждайки съмнението в сините му очи.

— Защо?

— Защото сме приятели — меко каза тя и го помилва по бузата. — Нали така каза на Купидон.

— А ти сама чу отговора му. Аз нямам приятели.

— Вече имаш.

Джулиън се приведе над нея и я целуна по челото, а после я притегли в прегръдките си. Изпълни я топло ухание на сандалово дърво и тя се заслуша в яростните удари на сърцето му, докато мускулите на загорялата му ръка потръпваха до лицето й. Нежната му прегръдка бе много повече от мимолетен жест и я трогна дълбоко.

— Добре тогава — тихо каза той. — Да опитаме. Но искам да ми обещаеш, че няма да допуснеш да те нараня.

Грейс сбърчи чело.

— Говоря сериозно. След като веднъж бъда окован, не искам да ме освобождаваш за нищо на света. Закълни ми се.

— Но…

— Закълни се! — настоя той.

— Добре. Ако не си в състояние да се контролираш, няма да те освобождавам. Но искам и ти да ми обещаеш нещо.

Джулиън се поотдръпна и я погледна скептично, ала продължи да я държи в своите вдъхващи спокойствие обятия.

— Какво?

Грейс прокара длан по силните му ръце и усети тръпките, които пробягаха по тях в мига, в който го докосна. Джулиън сведе поглед към ръцете й с едно от най-нежните изражения, които Грейс бе виждала някога.

— Обещай ми, че няма да се предадеш — каза тя. — Искам да направиш всичко по силите си, за да се пребориш с това проклятие.

Джулиън се усмихна лекичко.

— Много добре. Ще опитам.

— И ще успееш.

— Притежаваш оптимизма на дете — засмя се той.

— Аха — отвърна на усмивката му Грейс. — Аз съм същински Питър Пан.

— Питър кой?

Макар и с нежелание, Грейс се отдръпна от прегръдката му, улови го за ръка и го поведе към вратата.

— Ела с мен, любовни робе от Македония, и ще ти разкажа всичко за Питър Пан и неговите изгубени момчета.

— Значи това момче никога не пораснало, така ли? — попита Джулиън, докато двамата приготвяха вечерята.

Грейс искрено се изненада, че той изобщо не се възпротиви, когато го помоли да направи салатата. Май доста му харесваше да си служи с ножове.

Тъй като не изгаряше от желание да разследва тази негова особеност, тя насочи вниманието си към соса за спагетите.

— Аха. Той се връща на острова заедно с Менче-Звънче.

— Интересно.

Грейс загреба от соса с една лъжица и като сложи ръка под нея и духна няколко пъти, се приближи до Джулиън.

— Кажи ми как ти се струва.

Джулиън се наведе и отвори уста.

Грейс му поднесе лъжицата и се загледа в насладата, с която той опита соса.

— Вкусно е.

— Не е ли прекалено солено?

— Чудесно е.

Тя грейна, а Джулиън й подаде късче сирене.

Грейс отвори уста, ала вместо да й даде да опита сиренето, той се възползва и я целуна така, че направо й се зави свят.

Мили Боже, език, който бе в състояние да се движи по този начин, трябваше бъде бронзиран или съхранен по някакъв друг начин за поколенията. Подобно съкровище не биваше да се изгуби.

А устните му…

Ммм, май бе по-добре да не мисли за съблазнителните му устни и онова, на което бяха способни.

Джулиън сложи ръка с разперени пръсти на ханша й и я притисна към онова място, което изпълваше дънките му до пръсване. Човече, ама той наистина бе страхотно надарен и Грейс потръпна само като си представи какво би било цялата тази сексуална мощ да бъде отприщена върху нея.

Дали изобщо щеше да оцелее?

Усети как тялото му се напрегна, а дишането му се промени. Той май започваше сериозно да се разпалва, а тя — сериозно да се безпокои, че ако не сложи край още сега, много скоро никой от тях няма да е в състояние да спре. Колкото и да й бе неприятно да се откъсне от горещата му прегръдка, Грейс отстъпи назад.

— Джулиън, дръж се прилично.

Дишайки накъсано, той плъзна жаден поглед по тялото й и Грейс видя, че се бори със себе си.

— Щеше да ми е много по-лесно, ако не изглеждаше толкова страхотно.

Думите му така я изумиха, че тя се разсмя.

— Съжалявам — каза тя, виждайки подразненото му изражение. — Но не забравяй, че за разлика от теб, аз не съм свикнала да ми говорят подобни неща. Най-големият комплимент, който съм получавала някога от мъж, беше от Рик Глисдейл, когато дойде да ме вземе за абитуриентския бал. Погледна ме и каза: „По дяволите, като се поиздокараш, не си чак толкова зле.“

Джулиън се намръщи.

— Тревожа се за мъжете от твоето време, Грейс. Те като че ли до един са истински глупаци.

Грейс отново се засмя, целуна го по бузата и се върна при котлона, преди спагетите да са изкипели.

Докато ги изсипваше в един гевгир, си спомни за хляба.

— Ще погледнеш ли хлебчетата?

Джулиън отиде до фурната и се наведе, при което пред Грейс се разкри крайно апетитна гледка. Прехапала устни, тя трябваше да положи доста усилия, за да не се приближи и да прокара ръка по стегнатото му дупе.

— Всеки момент ще загорят.

— Мамка му! Можеш ли да ги извадиш? — попита тя, докато се опитваше да не разлее врялата вода.

— Разбира се.

И като взе кърпата за подсушаване на съдове, Джулиън се зае да ги вади. Изведнъж се разнесе звучна ругатня и когато Грейс се обърна, видя, че кърпата се е подпалила.

— Дай я тук! — каза тя и се отмести встрани. — Пусни я в мивката.

Джулиън го стори, ала не преди едно крайче от кърпата да я парне по ръката.

Грейс изохка.

— Изгорих ли те? — попита Джулиън.

— Само ме поопърли.

Джулиън се намръщи и взе ръката й в своята, за да види изгореното.

— Съжалявам — каза той, миг преди да пъхне пръста й в устата си.

Напълно поразена, Грейс не бе в състояние дори да помръдне, докато той прокарваше език около чувствителната кожа на пръста й. Въпреки паренето, усещането беше приятно. Наистина приятно.

— Изобщо не ми помагаш да се охладя — прошепна тя.

Все така държейки пръста й между устните си, Джулиън се усмихна дяволито и пусна студената вода. След това завъртя език около пръста й за последен път, отвори уста и поднесе ръката й под хладната струя.

Докато с една ръка държеше пръста й под водата, той посегна към саксията на перваза и откъсна един лист от алоето, което растеше в нея.

— Откъде знаеш за алоето? — попита Грейс.

— Целебните му свойства са били известни още преди аз да се родя — отвърна той и започна да втрива лепкавия сок в пръста й, от което по гръбнака на Грейс полазиха тръпки и се спряха ниско в стомаха й. — Така по-добре ли е?

Тя кимна.

Топлият му поглед се спря жадно върху устните й, сякаш вече усещаше вкуса им.

— Мисля, че ще е най-добре занапред ти да се занимаваш с фурната — каза той.

— Май имаш право — съгласи се Грейс и като го заобиколи, извади хлебчетата, тъкмо преди да са се препекли твърде много.

След това приготви две чинии и с Джулиън отидоха в дневната, където се настаниха на пода пред дивана и си пуснаха „Матрицата“.

— Обожавам този филм — каза Грейс, докато филмът започваше.

Джулиън остави чинията си върху малката масичка и седна до Грейс.

— Винаги ли се храниш на пода? — попита той и пъхна късче хляб в устата си.

Запленена от симфонията на движенията му, Грейс загледа как челюстта му помръдва, докато той дъвче.

Имаше ли изобщо някоя част от тялото му, която да не бе умопомрачително великолепна? Май започваше да разбира защо жените, които го бяха призовавали преди нея, се бяха отнасяли с него по този начин. Мисълта да го затвори в спалнята си за цял месец определено започваше да й се струва все по-привлекателна.

А и нали имаха онези окови…

— Ами — каза тя, забранявайки си да мисли за това как би изглеждала прекрасната му бронзова кожа, ако се изтегне чисто гол върху леглото й. — Вярно, че имам маса, ала тъй като повечето вечери съм сама, обикновено хапвам чаша супа на дивана.

Джулиън изкусно нави малко спагети около вилицата си, като си помагаше с лъжицата.

— Имаш нужда от някой, който да се грижи за теб — каза той, преди да лапне спагетите.

Грейс сви рамене.

— И сама мога да го правя.

— Не е същото.

Грейс сбърчи чело. Нещо в гласа му говореше, че не става въпрос за мъжко снизхождение. Думите идваха право от сърцето му и Грейс почувства, че той говори отличен опит.

— Смятам, че всички се нуждаем от някой, който да се грижи за нас, не е ли така? — тихичко попита тя.

Джулиън насочи вниманието си към телевизора, ала не преди Грейс да зърне копнежа в очите му. В продължение на няколко минути тя го наблюдаваше как гледа филма. Дори и когато вниманието му бе погълнато от нещо друго, Грейс никога не бе виждала по-безукорни маниери на хранене. Самата тя пръскаше сос навсякъде, докато той не оставяше и капка.

— Покажи ми как го правиш — помоли тя и Джулиън я погледна с любопитство.

— Кое?

— Това с лъжицата. Направо ме побърква. Никога не мога да накарам спагетите да си останат завити около вилицата. Разлитат се навсякъде и здравата оплескват всичко.

— А определено не бива да допускаме някакви си гигантски спагети да се разлетят наоколо и да оплескат всичко, нали така?

Грейс се разсмя — той изобщо не говореше за спагетите.

— Е, как го правиш? — настоя тя.

Джулиън отпи глътка вино и остави чашата настрани, след което се намести между нея и дивана.

— Така ще ми е по-лесно.

— Джулиън… — започна Грейс предупредително.

— Просто се опитвам да ти покажа онова, което ме помоли.

— Аха — каза тя недоверчиво.

Въпреки това нямаше как да не го почувства чак до костите си. Чак до дъното на душата си. Прекрасните му ръце се обвиха около нея и топлината на гърдите му сгря гърба й.

Той протегна крака от двете й страни и когато се приведе напред, Грейс почувства ерекцията му. За първи път това не я шокира. Колкото и да бе странно, май започваше да свиква.

Докато гъвкавото му, стегнато тяло се движеше около нея, тя съвсем ясно почувства неговата сила, мощта му. И това й отне дъха и цялата й увереност. Непознати усещания я връхлетяха така поривисто, както никога досега. Какво бе това у Джулиън, което я изпълваше с такова щастие и я караше да се чувства в безопасност? Ако се дължеше на проклятието, значи то се нуждаеше от друго име, защото в емоциите, бушуващи в тялото й, нямаше и помен от злина.

— Добре — прошепна Джулиън в ухото й и сякаш я наелектризира.

След това взе ръцете й в своите и двамата заедно вдигнаха приборите.

Затворил очи, Джулиън вдъхна сладкото ухание на цветя на косата й. Трябваше да повика на помощ цялата си воля, за да се съсредоточи върху онова, което правеше, а не върху желанието си да я люби.

Пръстите й предизвикателно се плъзнаха между неговите и допирът на топлата й мека кожа го замая. Обзе го неизпитвано дотогава отчаяние. Отчаяние, за което той нямаше име. Знаеше какво иска от нея, знаеше и че не става въпрос само за тялото й. Ала това бяха мисли, които Джулиън не смееше да допусне в съзнанието си. Не смееше да се надява. Тя бе непостижима. Дълбоко в себе си той го знаеше, чувстваше го с цялата си душа. И всичкият копнеж на света не можеше да промени факта, че той е недостоен за жена като нея.

Никога не бе бил достоен…

Джулиън отвори очи и й показа как да използва лъжицата, за да навие спагетите около вилицата.

— Видя ли? — прошепна той и я поднесе към устните й. — Съвсем лесно е.

Грейс отвори уста и той нежно постави спагетите върху езика й. Докато заедно плъзваха вилицата между устните й, Джулиън имаше чувството, че е прикован върху уред за мъчения.

Сърцето му биеше с див ритъм, разумът му крещеше да се отдръпне от нея. Ала не можеше. Толкова отдавна бе сам. Без приятели… Не можеше да спре сега. Дори не знаеше как. Затова продължи да я храни.

Грейс се отпусна в сигурната му прегръдка. Издърпа ръце от неговите и го остави да поеме контрол. Докато преглъщаше следващата хапка, тя отчупи късче хляб и го пъхна в устата му, а той я ухапа лекичко, докато го поемаше от пръстите й.

Грейс се усмихна и проследи линията на челюстта му, докато той дъвчеше. Ах, как само потръпваха мускулите му под допира й. Тя обожаваше всяко негово движение и начина, по който стоманените му мускули изпъкваха и от най-малкото усилие.

Една жена никога не би се наситила да го гледа.

Докато Грейс отпиваше глътка вино, Джулиън си открадна залък от нейните спагети.

— Хей! — скара му се тя шеговито. — Това е мое!

Джулиън се усмихна и небесносините му очи грейнаха. Той пъхна нов залък в устата й и докато дъвчеше, Грейс му даде да си пийне от нейната чаша вино. За съжаление избърза и отдръпна чашата прекалено рано, разливайки малко вино по брадичката и предницата на ризата му.

— Съжалявам! — каза тя и избърса лицето му с пръсти, при което едва наболата му брада одраска кожата й. — Хич не ме бива в това.

Джулиън обаче нямаше нищо против и като взе ръката й в своята, облиза виното от връхчетата на пръстите й.

Гърлен стон се надигна в гърдите на Грейс, а по тялото й се разляха безброй вълни на удоволствие, докато той прокарваше език по пръстите й, гризвайки я нежно от време на време. Един по един, той бавно облиза и петте й пръста, а когато свърши, повдигна лицето й и впи устни в нейните.

Ала това не беше страстната, настойчива целувка, която Грейс бе свикнала да получава от него. Онази, с която той се опитваше да я съблазни и завладее.

Тази беше нежна, кротка. Мека. Устните му бяха леки като перце и някак търсещи.

Най-сетне той се отдръпна.

— Искаш ли още?

— Да — задъхано отвърна Грейс, говорейки не толкова за храната, колкото за копнежа на тялото си по неговото.

Джулиън й подаде нова хапка, а следващия път, когато тя поиска да утоли жаждата му, той улови ръката й със своята, без да сваля закачливия си поглед от лицето й.

Останаха така до края на филма, като се хранеха един друг и се наслаждаваха на компанията си, когато Джулиън изведнъж прояви жив интерес към последните бойни сцени.

— Оръжията ви са страшно интересни — отбеляза той.

— Предполагам, че за един пълководец наистина са такива.

Джулиън хвърли бърз поглед към нея, после отново насочи вниманието си към екрана.

— Какво най-много ти харесва в тази пиеса?

— Алегориите.

Джулиън кимна.

— Виждам доста от Платон в нея.

— Чел си Платон? — учуди се Грейс.

— Изучавах го още съвсем млад.

— Наистина ли?

На Джулиън очевидно не му стана никак приятно.

— Е, все пак успяваха да ни натъпчат това-онова в главите между налаганията.

— Това вече беше сарказъм.

— Признавам.

Когато филмът свърши, Джулиън й помогна да разтреби.

Докато Грейс пълнеше съдомиялната машина, телефонът иззвъня.

— Ей сега се връщам — каза тя и изтича в дневната.

— Грейс, ти ли си?

Гласът на Родни Кармайкъл, разнесъл се от другия край на линията, я накара да се вцепени.

— Здравейте, господин Кармайкъл — хладно отвърна тя.

В този миг й идваше да убие Луан, задето бе заминала толкова неочаквано. Беше имала само една сесия с Родни, ала тя се бе оказала напълно достатъчна, за да й се прииска да наеме частен детектив, който да открие Луан и да я върне обратно. От този тип буквално я побиваха тръпки.

— Къде беше днес, Грейс? Не си болна, нали? Мога да ти донеса малко…

— Лиса не се ли обади, за да промени уговорката ни?

— Обади се, но си мислех, че…

— Вижте, господин Кармайкъл, никога не приемам пациенти у дома. Ще се видим в уговорения ни час.

Линията прекъсна.

— Грейс?

Гласът на Джулиън, разнесъл се зад нея в този миг, я накара да подскочи и да изписка стреснато. Той я изгледа изпитателно с изражение, което би й се сторило забавно, ако не бе толкова ужасена.

— Добре ли си? — попита я.

— Да. Съжалявам — отвърна Грейс и постави слушалката на мястото й. — Беше онзи пациент, за когото ти разказах. Родни Кармайкъл. Направо косата ми се изправя от него.

— Косата ти се изправя?

— Плаши ме.

За първи път Грейс бе истински благодарна, че Джулиън е с нея. В противен случай щеше да отиде право при Селена и Бил и да им се натрапи до края на уикенда.

— Хайде — каза тя и угаси лампата в кухнята. — Какво ще кажеш да се качим в стаята ми и да започна да те уча да четеш на английски?

— Не се отказваш лесно, нали? — поклати глава Джулиън.

— Точно така.

— Добре тогава — прие той и тръгна след нея. — Ще ти позволя да ме учиш, но само ако си облечеш червената нощн…

— Не, не и не — отсече Грейс и като поспря на стълбите, се обърна към него. — В никакъв случай.

Джулиън се пресегна и отметна косата от рамото й.

— Не знаеш ли, че се нуждая от муза, която да ме вдъхнови да уча? И каква по-подходяща муза от теб, облечена в…

Грейс го прекъсна, поставяйки пръсти върху устните му.

— Облека ли я, силно се съмнявам, че ще научиш нещо, което вече да не знаеш.

Джулиън леко я ухапа по пръстите.

— Обещавам, че ще се държа прилично.

И Грейс се остави да бъде убедена, макар да знаеше, че идеята никак не е добра.

— Гледай да си удържиш на обещанието — предупреди го тя през рамо, докато се изкачваше към спалнята си.

Когато стигнаха, тя влезе в просторния дрешник, който баща й много отдавна бе превърнал в малка библиотека, и потършува из рафтовете, докато не намери овехтелия си екземпляр на „Питър Пан“.

А Джулиън потършува из чекмеджето с бельото й, докато не намери проклетата нощничка.

Размениха „находките“ си в средата на стаята и Грейс изтича до банята, за да се преоблече в ефирната червена нощничка. Ала в мига, в който зърна отражението си, тя замръзна на мястото си. Пфу! Ако Джулиън я видеше облечена така, щеше да избяга от стаята с писъци.

Неспособна да понесе унижението от това да го види разочарован от тялото й, тя свали нощничката, облече благоприличната розова тениска, с която спеше обикновено, и като се уви в дебелия си хавлиен халат, се върна в спалнята.

Джулиън поклати глава.

— Защо си облякла това?

— Виж, не съм глупачка. Знам, че нямам най-съблазнителното тяло на света.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Ти мъж ли си?

Логиката му накара Грейс да сбърчи чело.

— Не.

— Тогава откъде знаеш какво мъжете намират за съблазнително?

— Просто знам, че не е моето тяло. Мъжете не се прехласват по мен така, както жените по теб. По дяволите, късмет е, ако изобщо ме възприемат като жена.

— Грейс — въздъхна Джулиън и се отдръпна от леглото. — Ела тук — повика я той и тя се подчини.

Джулиън я накара да застане точно пред голямото огледало.

— Какво виждаш? — попита той.

— Теб.

Джулиън се усмихна на отражението й, а после се приведе и облегна брадичка на рамото й.

— Какво виждаш, когато се погледнеш?

— Жена, която трябва да свали десетина килограма и да си купи цяла дузина кутии крем против лунички.

Джулиън не изглеждаше никак развеселен. Той обви ръце около кръста й, така че сега те почиваха до колана, който държеше халата затворен.

— Нека ти покажа какво виждам аз — измърка той в ухото й и постави ръце върху колана на халата, но без да го развързва. — Виждам красива коса, черна като непрогледна нощ. Мека и гъста. Притежаваш точно онзи тип коса, която мъжете обожават да усещат разпиляна върху голото си тяло. Коса, в която им се иска да заровят лице, за да вдишат уханието й.

По тялото на Грейс премина тръпка.

— Имаш сърцевидното лице на палаво дяволче и пълни, чувствени устни, които просто молят да бъдат целунати. А що се отнася до луничките — те са прелестни и придават младежко очарование на тялото ти, което е неповторимо по свой собствен начин и напълно неустоимо.

Хм, от неговата уста май не звучеше толкова зле.

Той разтвори халата й и направи физиономия при вида на розовата тениска. После разтвори халата още по-широко.

— Какво имаме тук? — прошепна той, изпивайки я с очи.

И преди Грейс да има време да се възпротиви, той свали халата от раменете й и го остави да се свлече в краката й, а после отново положи брадичка на рамото й и улови погледа й в огледалото. След това повдигна края на тениската й.

— Джулиън… — каза Грейс и сложи ръка върху неговата.

Погледите им в огледалото не се откъсваха един от друг. Грейс замръзна, неспособна да помръдне, сякаш пламенният му, нежен поглед я бе хипнотизирал.

— Искам да те видя, Грейс — каза той с тон, на който не можеше да бъде отказано.

И преди Грейс да успее да си събере мислите, Джулиън вече бе съблякъл тениската й и прокарваше ръка по голата кожа на корема й.

— Гърдите ти не са малки — прошепна той и се изправи, така че сега се извисяваше над нея. — Пасват съвършено в шепата на един мъж.

И сякаш за да й го докаже, той посегна и ги улови в двете си ръце.

— Джулиън — почти простена Грейс; в тялото й се разгоря огън. — Не забравяй какво ми обеща.

— Държа се съвсем прилично — дрезгаво отвърна той.

Грейс облегна глава на коравото му тяло и в огледалото видя как той пуска гърдите й и плъзва ръце надолу по стомаха й, към хълбоците й и под ръба на пликчетата й.

— Тялото ти е красиво, Грейс — каза той, докосвайки хълмчето й и за първи път тя го повярва.

Джулиън зарови лице в шията й, докато пръстите му си играеха с късите й тъмни къдрици.

— Джулиън! — възкликна Грейс.

Знаеше, че ако не го спре сега, после ще бъде твърде късно.

— Ш-ш-ш — прошепна той в ухото й. — Аз те държа.

И тогава той раздели кадифените гънки на тялото й и докосна сърцевината й. Изпепеляваща горещина се разля във вените на Грейс и тя простена. Джулиън покри устните й със своите и я целуна дълбоко и настойчиво. Инстинктивно, Грейс се обърна в прегръдките му, за да го вкуси по-добре.

Тогава той я вдигна и без нито за миг да откъсва устни от нейните, я отнесе до леглото. По някакъв начин успя дори да я положи отгоре му, все така без да прекъсва целувката.

Определено си го биваше.

А тялото на Грейс направо гореше. Пламтеше от допира му. От невероятното му еротично ухание. От усещането на тялото му, опряно в нейното. Грейс цялата затрепери, когато той раздели бедрата й с коляно и намести напълно облеченото си тяло между краката й.

Тежестта му бе прекрасна, тялото му — кораво и стегнато, докато тесните му бедра се триеха в нейните. Дори през дънките Грейс усещаше ерекцията му, допряна до най-съкровеното й място. Сякаш притеглен като с магнит, ханшът й се повдигна към неговия, за да го поеме.

— Точно така, Грейс — прошепна той, без да откъсва устни от нейните, докато наедрялата му мъжественост така изкусно се търкаше в тялото й, че у Грейс не остана никакво съмнение — ако беше в нея, вече щеше да е достигнала върха. — Почувствай допира ми. Желанието ми за теб и само за теб. Отдай му се.

Грейс отново простена, когато той откъсна устни от нейните и след като прокара по шията й пътечка от изгарящи целувки, се спусна надолу към гърдите й, които нежно засмука.

Почти обезумяла от удоволствие, тя зарови ръце в меките му златистокафяви къдрици. Езикът му продължаваше да измъчва гръдта й, докато той я вкусваше отново и отново.

Джулиън трепереше неудържимо от усилието да не смъкне дрехите от тялото си. Толкова силно копнееше да проникне в нея, че се боеше да не загуби разсъдък. При всеки тласък на бедрата си му идваше да изкрещи от агонията на неотприщена страст. Никога досега не бе изживявал такова горчиво-сладко мъчение. Ала още по-опасна бе милувката на ръцете й, плъзгащи се по гърба му, преди да се пъхнат в задните джобове на дънките му и да го стиснат.

Мощна тръпка разтърси тялото му.

— Да — простена Грейс, когато ритъмът на тласъците му се ускори. — О, да!

Джулиън усети, че му се завива свят. Трябваше да проникне в нея. И ако не можеше да го стори по един начин, то тогава, боговете му бяха свидетели, щеше да го направи по друг. Отдръпвайки се от нея, той се спусна надолу, прокарвайки език по корема и хълбоците й, докато сваляше бельото й.

Грейс цялата трепереше от неудържимата му сила.

— Моля те! — прошепна тя; струваше й, че не може да издържи още дълго.

Джулиън разтвори краката й още по-широко, а после пъхна ръце под нея и повдигна ханша й нагоре, така че краката й се отпуснаха върху раменете му.

В мига, в който устата му я пое, Грейс отвори широко очи.

Заровила ръце в косата му, тя изстена от удоволствие, когато езикът му проникна в най-съкровените й кътчета. Никога досега не бе изпитвала нещо подобно. Отново и отново, навътре, навън, той потъваше в нея, измъчваше я, отнемаше й дъха. Оставяше я без сила.

Затворил очи, Джулиън изръмжа гърлено, когато я вкуси за първи път. Каква наслада! Звуците на нейното удоволствие отекваха в ушите му. Чувстваше как тялото й отвръща на всяко внимателно, чувствено докосване на езика му. Усещаше как бедрата и ханшът й, опрени в лицето и раменете му, треперят неудържимо. Допирът му я караше да се гърчи в неукротим екстаз. Дишайки накъсано, Джулиън осъзна, че иска да й покаже точно какво й бе липсвало досега. След тази вечер тя никога вече нямаше да се дърпа от него.

Грейс простена, когато Джулиън премести ръка и пъхна палец в нея, без да престава да я възпламенява с език.

— Джулиън! — изстена тя; мощни конвулсии разтърсваха цялото й тяло.

И палецът, и устата му ускориха темпото си и започнаха да проникват все по-дълбоко. Описваха кръг след кръг, потъваха в нея и я милваха. Главата на Грейс се замая от лекото жулене на небръснатото му лице между бедрата й, от допира му върху кожата й.

Тъкмо когато си мислеше, че не е в състояние да издържи и миг повече, освобождението я връхлетя така неудържимо, че тя отметна глава назад и изкрещя под напора на мощните вълни от удоволствие, които я заляха.

Ала той не спираше, все така подклаждаше огъня на насладата й, докато тя не достигна върха за втори път, почти веднага след първия.

Когато се случи за трети път, Грейс си помисли, че то ще я погуби.

Изтощена, останала без капчица сила, тя извиваше глава върху възглавницата, ала той нито за миг не забавяше безпощадния си ритъм.

— Моля те, Джулиън — простена тя, с тяло, което допирът му продължаваше да разтърсва неудържимо. — Моля те. Не мога повече.

Едва тогава той се отдръпна.

Грейс дишаше пресекливо и цялата трепереше — от главата чак до пръстите на краката. Никога преди не бе познавала такова стихийно удоволствие. Устните на Джулиън прокараха път нагоре по тялото й и спряха чак когато достигнаха шията.

— Кажи ми истината, Грейс — прошепна той в ухото й. — Изпитвала ли бе нещо подобно досега?

— Не — призна тя искрено; надали бяха много жените, които бяха преживявали нещо като онова, до което той я бе довел преди малко. — И представа си нямах.

Джулиън обходи тялото й с лаком поглед, сякаш все още не бе й се наситил. Грейс усети ерекцията му, опряна в хълбока й, и си даде сметка, че той не бе стигнал до края. Беше удържал на думата си. Тази мисъл накара сърцето й да се разтупти, обзе я желание да му помогне да получи онова, с което бе дарил нея. Или поне нещо подобно. Грейс посегна надолу и понечи да разкопчае панталона му, ала той улови ръката й, поднесе я към устните си и нежно целуна дланта й.

— Много мило от твоя страна, но няма защо да си правиш труда.

— Джулиън — рече тя укорително, — знам, че за мъжете е много болезнено, когато не успеят да…

— Аз не мога — прекъсна я той.

Грейс сбърчи чело.

— Какво не можеш?

— Не мога да получа оргазъм.

Грейс го зяпна с отворена устна. Шегуваше се, нали? И все пак — очите му бяха ужасяващо сериозни.

— Това е част от проклятието — обясни той. — Мога да те даря с наслада, ала докоснеш ли ме сега, само ще направиш страданието ми още по-голямо.

Сърцето на Грейс се сви от болка и тя го помилва по бузата.

— Тогава защо…

— Защото го исках.

Грейс не му повярва. Нито за миг. Тя отдръпна ръката си и извърна очи.

— Искаш да кажеш, че си бил принуден? То също е част от проклятието, нали?

Джулиън улови брадичката й в шепа и я накара да го погледне.

— Не. Ако наистина бях решил да не се съпротивлявам на проклятието, вече щях да съм проникнал в теб.

— Не разбирам.

— Нито пък аз — призна Джулиън, загледан в очите й, сякаш търсеше отговора там. — Просто полежи с мен — прошепна той. — Моля те.

Болката, стаена в тези простички думи, накара сърцето на Грейс да се свие. Горкичкият й Джулиън. Какво му бяха причинили! Как можеха да сторят подобно нещо на човек като него!

Джулиън взе книгата от леглото и я сложи в ръцете й.

— Почети ми.

Грейс запрелиства страниците, а Джулиън подреди възглавниците в горната част на леглото.

След това се изтегна назад и притегли Грейс към себе си. Все така мълчаливо, той зави и двамата с едно одеяло и нежно прегърна Грейс с една ръка.

Обгърната от уханието на сандалово дърво, тя започна да му чете за Уенди и Питър Пан. Останаха така повече от час.

— Обожавам гласа ти. Начина, по който говориш — каза Джулиън, докато Грейс отгръщаше страницата.

Тя се усмихна.

— И аз твоя. Ти имаш най-страхотният акцент, който някога съм чувала.

Джулиън взе книгата от ръцете й и я постави върху нощното шкафче. Грейс го погледна и изпепеляващият копнеж в очите му я остави без дъх. И тогава, за нейно огромно учудване, той я целуна по връхчето на носа. След това се пресегна, взе дистанционното и приглуши осветлението, а после се сгуши до гърба й и се притисна в нея.

Грейс не знаеше какво да каже.

Джулиън отметна косата от лицето й и положи глава до нейната.

— Харесва ми как ухаеш — прошепна той и я прегърна още по-силно.

— Благодаря — също така тихо отвърна Грейс.

И сама не бе сигурна защо, но й се стори, че той се усмихва.

Тя се намести още по-близо до него и голите й крака се отъркаха в дънките му.

— Удобно ли ти е с дрехите? Не искаш ли да се преоблечеш?

— Не. Така със сигурност знам, че лъжицата ми няма да бръкне в твоя…

— Не го казвай! — прекъсна го Грейс със смях. — Не се засягай, но брат ти е отвратителен.

— Знаех си, че неслучайно те харесвам.

Грейс взе дистанционното от ръката му.

— Лека нощ, Джулиън.

— Лека нощ, сладка моя.

Тя изключи осветлението. Начаса почувства как тялото на Джулиън се напрегна, а дишането му се учести и накъса. Той се отдръпна от нея.

— Джулиън?

Никакъв отговор.

Разтревожена, Грейс отново запали осветлението. Джулиън се бе надигнал в леглото, облегнат на лакти. С оросено от пот чело и широко отворени, уплашени очи, той се мъчеше да си поеме дъх.

— Джулиън?

Той се огледа наоколо, като че се пробуждаше от ужасяващ кошмар. Пред очите на Грейс той вдигна едната си ръка и докосна стената над леглото, сякаш за да се убеди, че е истинска, а не халюцинация. След това овлажни устните си с език, разтърка гърдите си и преглътна мъчително.

И тогава Грейс разбра.

Беше тъмнината. Ето защо той само бе намалил светлината.

— Съжалявам, Джулиън. Изобщо не се сетих.

Той не каза нищо.

Грейс го притегли в обятията си и се изуми, че някой, надарен с неговата сила, може да се вкопчи така отчаяно в нея.

Джулиън положи глава на гърдите й и Грейс трябваше да стисне зъби, за да възпре сълзите, които напираха в очите й. В този миг у нея не остана и капчица съмнение — не можеше да допусне той да се върне обратно в книгата. За нищо на света. По някакъв начин те щяха да се преборят с проклятието. А когато всичко свършеше, тя се надяваше, че Джулиън ще успее да си отмъсти на виновниците.