Пиердоменико Бакаларио
Вратата на времето (10)

Глава 9
Библиотеката

Библиотеката се намираше вляво от стълбите, които водеха към първия етаж. Представляваше стая с изографисан таван със сини и червени орнаменти, с два огромни прозореца, единият гледаше към чакълестия двор, а другият към градината. Стените на помещението бяха изцяло покрити с препълнени с книги лавици. В залата имаше и диван от биволска кожа, роял, върху който бяха натрупани списания от различни епохи, и два неудобни въртящи се стола. На всяка етажерка се мъдреше месингова табелка, която указваше подредбата на книгите по раздели: История, Медицина, География…

Трите деца запретнаха ръкави, за да открият книгите, които Нестор им подсказа.

— Трябва да са на тази полица тук — реши Джулия по време на своето търсене.

— Какво е написано?

— Палеография.

— И какво, по дяволите, означава „палеография“?

— На гръцки палео означава „древен“, като хората от палеолита. А графия… означава „пиша“, ако не се лъжа.

Рик и Джейсън я погледнаха възхитени.

След това Рик се надигна на пръсти и сграбчи една обемиста книга, озаглавена Речник на забравените езици. Вътре в нея имаше десетки изображения и символи, които пресъздаваха древните видове писменост: финикийската азбука, индийската, египетските йероглифи, загадъчния етруски език, гръцката азбука, непознатия ронго-ронго от Великденските острови… и още много други.

Всяка страница в речника беше изненадваща със своите символи, рисунки, тайни кодове, мъртви езици, изчезнали думи.

Когато Рик стигна до сто деветдесет и седма страница, Джейсън възкликна:

— Спри! Това ли е?

В средата върху двете страници беше изобразена следната рисунка:

— Изглежда, че са точно те…

— Какво е написано отдолу?

Рик зачете на висок глас:

— Отнася се за четирийсет и пет загадъчни фигури, изобразени върху така наречения Диск от Фестос. Този предмет, който представлява глинен диск под формата на неправилен кръг, е открит на остров Фестос в началото на двайсети век от археолозите Халбхер и Перниер, но никога не е бил разчетен…

— Добре започваме… — прошепна Джулия.

— … и от двете си страни дискът е покрит с надписи, следващи един след друг като спирала, подобна на змия. Буквите, които отговарят на отделните рисунъчни знаци, са част от опита за фонетичен превод, осъществен от палеографа Елтън Картър през март 2003…

И наистина, до отделните фигури беше нанесена и съответната буква от нашата азбука, която отговаряше по значение на тях.

— Ходещото човече отговаря на номер едно. Дискът с точиците е нашата „А“… — измърмори Джейсън.

— Да се опитаме да разчетем пергамента! — възкликна Джулия.

Рик поклати глава:

— Невъзможно е. Не е достатъчно да знаеш значението на буквите, за да успееш да дешифрираш дадено древно послание. Трябва да знаем и езика, на който е било написано.

— И кой ти каза, че е древно? — избухна Джейсън.

— Това е очевидно! Буквите от Диска от Фестос са използвани — прочете от речника — няколко хиляди години преди раждането на Христос.

Двамата близнаци обаче бяха на съвсем друго мнение. Взеха лист и химикалка и започнаха да нанасят до всеки йероглиф от пергамента неговия фонетичен превод.

— В! — извика Джейсън, превеждайки първата буква.

Рик продължи да клати глава.

— Не означава нищо… — каза той.

— МРАКА! — възкликна Джулия.

Близнаците се спогледаха и възкликнаха:

— В мрака!

Означаваше и още как.

Рик остана поразен. Възможно ли беше този пергамент да съдържа съобщение, което да има смисъл на техния език, обаче да е написано с непозната азбука?

Лека-полека изплува и първото изречение със завършен смисъл:

В мрака на пещерата използ…

На това място химикалката, с която отбелязваха значенията на рисунките, спря да пише.

— По дяволите! — избухна Джейсън, разклащайки я яростно. — Отиди да вземеш друга! — заповяда на Джулия.

— Отиди ти!

— Не знам къде са.

— Къде отиде онази, с която черта картата?

— Химикалката, с която чертах картата? — спомни си, че Джулия го блъсна, а тя падна и се затъркаля под гардероба. — Там отдолу е. Тичам!

Втурна се по стълбите, докато Рик и сестра му продължаваха да превеждат на висок глас една след друга отделните букви, които откриеха. Джейсън взе по две по две стълбите и се затича към каменната стая. Изведнъж спря, защото му се стори, че вижда някаква сянка да се движи пред него. Отвори уста, за да каже нещо, но се оказа без дъх. Главата му беше пълна с мисли, които врякаха като ято полудели птици.

Отгоре, приглушени от разстоянието, до него достигаха гласовете на Рик и сестра му, които повтаряха:

— В мрака на пещерата използвай з… я.

— … използвай зе… я…

— … използвай земя!

Лека-полека чувството на паника напусна Джейсън. Огледа се добре наоколо, но не видя нищо повече. И не чу никакъв подозрителен шум. Може би само му се беше сторило, че вижда някаква сянка, а е било всъщност някоя от многото мебели, с които къщата беше обзаведена.

Влезе предпазливо в каменната стая.

На пода в единия й край зърна захвърлената на земята карта, която бяха приключили да чертаят, малко преди да отидат да търсят портрета на стария Юлисес. Джейсън прекоси цялото помещение с изострени сетива. Приближи се до гардероба, под който се беше търкулнала химикалката, и опипа с ръка пода.

Естествено, че се беше завряла в най-далечния ъгъл и се наложи Джейсън да протегне цялата си ръка под тежкия шкаф за дрехи, за да я достигне.

Когато най-накрая я напипа, опитвайки се да я хване, докосна стената зад гардероба.

Тогава си даде сметка, че стената не е истинска стена.

Струваше му се като дървена.

Изпълнен с любопитство, той присви очи, за да я фокусира по-внимателно.

Зад гардероба имаше врата.

 

 

След няколко минути Джейсън се върна в библиотеката. Подаде химикалката на другите двама, а след това мълчалив и умислен се оттегли встрани, чак докато Рик и Джулия не приключиха с превода на цялото послание. Джулия го оформи на четири реда като стих и го изчете на висок глас с тържествуващ глас.

Слушайки тези думи, Джейсън усети някаква ужасяваща тръпка, която пролази между костите му като леден скакалец.

В мрака на пещерата

използвай земя-светлина,

за да осветиш флотата,

отвеждаща до всяка дължина.

— По дяволите… — промърмори Рик. — Преди беше по-разбираемо.

— Тук наблизо има ли пещери? — попита го Джулия.

Рик повдигна рамене, сякаш да промълви: „Предполагам, че да. Пещери има навсякъде“. След това каза:

— Струва ми се, че Килмор Коув е най-подходящото име за това място, защото Коув означава „извивка на бряг“, „малък залив“, но може да бъде използвано и да обозначи някаква пещера. Има една история за селото, която разказва, че в миналото древните друиди се събирали в Килмор Коув по време на всяко пролетно равноденствие, а заседателната им зала била някаква пещера над морето… която обаче се срутила или била разрушена по време на римското нашествие.

— Чу ли, Джейсън? Друидите! — възкликна Джулия. — Следователно… олеле… това са хилядолетия назад!

След като беше превела посланието, Джулия се чувстваше еуфорична и пълноправен участник в мистерията, в която се бяха забъркали. Рик си преповтаряше всички легенди, в които се говореше за пещери, глъбини или за флоти, опитвайки се напразно да даде някакъв смисъл на словосъчетанието „земя-светлина“. Джейсън обаче, който непрекъснато измисляше загадки и несъществуващи думи, стоеше умърлушен и замислен, подпрян на рояла.

— Джейсън? — попита го сестра му. — Добре ли си? Да не те болят охлузванията?

Момчето беше вперило поглед в една точка някъде по средата между Джулия и Рик.

— Джейсън? Да не си омагьосан или нещо подобно? — настоя Джулия, като го побутна по рамото.

Очите на Джейсън се върнаха обратно на фокус, като шарени стъклени топчета в кутия. Погледна Джулия и я попита:

— Какво?

— Спи прав — пошегува се тя, като погледна иронично Рик. — Точно сега, когато трябва да разрешим една истинска загадка, моят брат е решил да си подремне. ХЕЙ, ДЖЕЙСЪН! СЪБУДИ СЕ! — и го натисна с известна проклетия с ръка по гърдите.

Джейсън подскочи от болка.

— Върна ли се на земята? — възкликна Джулия. — Чу ли това, което казвахме за друидите?

— Да… да… — измърмори той, като поглаждаше блузата си. — Само че… друидите…

— Рик казва, че в миналото тук някъде в Килмор Коув е имало пещера, в която друидите са провеждали своите събрания, но тя е била разрушена по време на римската инвазия…

Джейсън поклати глава.

— Не. Това не е вярно. Не е била разрушена.

— А ти откъде знаеш?

— Защото днес… аз… — прошепна, — когато погледнах в скалата… я видях!