Ричард Уебър
Индиго (53)

45.

В червеното сияние на командната зала на подводницата оберщурманът се обърна към началника си.

— Пристигаме до мястото на среща, капитане — каза той на немски.

Капитан Гюнтер Хеслер кимна.

— Стоп машини.

— Всичко е спряно — потвърди дежурният.

— Стоп машини — обади се старшият от двамата кормчии, които седяха закопчани на местата си и държаха лостовете на хидроелероните, контролиращи дълбочината.

Подводницата бе напълно модифицирана версия на стара немска UK-21. Гант бе похарчил цяло състояние за гладкия обтекаем външен корпус, покрит с поглъщащ радарните сигнали материал — последното достижение в стелт технологиите. Ядреният й реактор осигуряваше невероятна подводна и надводна скорост.

— Сонар? — тихо попита капитанът.

— Улавя сигнатурата на катера и две патрулни единици протектор, движещи се в посока четири-нула-четири. Момент, има и трета сигнатура. Външни мотори, нещо малко като надуваеми скутери, капитане.

— Zum Teufel, по дяволите! — изсъска през зъби капитан Хеслер. — Вероятно екип от Специалните части на ВВС преследва Ал Даджал. Перископна дълбочина — промърмори капитанът, спазвайки правилника при тихо придвижване на подводницата.

Кормчиите докоснаха контролните лостове и подводницата с лекота се издигна от дълбините.

— Перископна дълбочина, капитане.

— Вдигнете перископа.

Яката тръба се издигна със съскане. Хеслер свали дръжките и нагласи цифровото увеличение. Огледа района, докато в обектива не се появи катерът на въздушна възглавница.

Заповедите на капитан Хеслер бяха да осигури начин Гант, Марго и Ал Даджал да се измъкнат тихомълком, но в никакъв случай да не рискува съдът да бъде заловен. От „Врил“ го бяха инструктирали да се погрижи Ал Даджал да бъде елиминиран, ако залавянето му е неизбежно. И точно сега положението никак не харесваше на Хеслер. Присъствието на спецчастите означаваше, че нещата са се оплескали здравата. Съобщи посоката и разстоянието до катера.

— Подгответе торпедата!

Хеликоптерът се намираше над задната палуба на катера. Девлин излезе на другия плъзгач. Двамата с Чюи се приведоха. Вятърът блъскаше свирепо лицата им и развяваше косите им. Бяха се разбрали да скочат по сигнал на Нюли. Хеликоптерът се отклони и се издигна. Девлин едва не изгуби опора и не падна в морето. Когато Нюли вдигна палци, двамата скочиха едновременно от плъзгачите и се приземиха на палубата. С насочени пистолети Броди и Чюи тръгнаха към вратата. Внезапно люкът се отвори.

— Вотан, убивай! — изкрещя Ал Даджал.

Сякаш прочели мислите на другия, Чюи скочи наляво, докато Броди се претърколи надясно и вдигна пистолета. Немската овчарка се хвърли с ръмжене. Докато зъбите й се впиваха в дясната му ръка, Броди зърна за миг зад Ал Даджал Марго и другата овчарка — Зигфрид — да опъва каиша. Болката бе разкъсваща. Челюстите на Вотан се затвориха малко над китката му. Пръстите на ръката му се отвориха неволно и пистолетът падна тежко на палубата.

Въпреки болката Броди следеше всичко — грубия глас на Марго, извисяващ се над ръмженето на кучетата; псувните на немски на Ал Даджал; ужасно вонящия дъх на Вотан в лицето си и тежестта на кучето, което продължаваше да ръмжи свирепо и мяташе глава сякаш се мъчеше да откъсне ръката му. Обучението си каза своето и Броди инстинктивно заби с цяла сила свободната си ръка в тестисите на кучето. На тренировка всичко бе съвсем лесно — едно, че ръцете ти са защитени, второ, че треньорът е винаги наоколо, готов да спре атакуващия звяр, след като извършиш движенията. Но това беше реалност. Отначало Вотан не реагира, сякаш имаше топки от стомана. Броди отново замахна и удари силно с юмрук, после разтвори пръсти и стисна с цялата си сила. Задавеното ръмжене премина в квичене и за секунда кучето отпусна хватката си. Броди използва момента да се превърти и да хване с дясната си ръка гърлото на животното. Палецът и пръстите намериха трахеята и се забиха като клещи, готови да откъснат гръкляна. С лявата ръка улови звяра за козината на шията. Движени от адреналина и паниката, челюстите на Вотан защракаха със сляпа ярост. Квиченето премина в смразяващо ръмжене и Броди трябваше да използва целия остатък от силите си, за да не припадне. Усещаше все по-засилваща се болка в ръката и пристъп на слабост. Но, подобно на кучето, той знаеше, че се бори за живота си, и усили натиска в гърлото. „Девлин, никога не души нападателя с две ръце, както показват по филмите. Винаги използвай само едната.“ Чу кавгаджийския глас на сержант Гъни от тренировъчната школа сякаш в момента стоеше до него. Гъни имаше и още един принцип — убий или ще бъдеш убит. „Давай, стисни трахеята с едната си ръка и натисни с все сили отзад с другата.“ Вотан се мяташе диво, мъчейки се да се освободи. Докато се бореше сред болката, шума и бъркотията, умът на Броди се вкопчи в онова, което го караше да продължава — Вотан искаше кръв. Неговата кръв.

— Зигфрид, дръж! — изкрещя Марго насред врявата.

Без да пуска Вотан от смъртната си хватка, Броди погледна наляво. Пистолетът бе паднал недалеч, но не можеше да го достигне. Зад него беше Чюи, проснат по гръб. Грамадните му ръце бяха изпохапани и подути, целите покрити в кръв. Зигфрид се беше надвесил над него с оголени зъби, готов да захапе гърлото на индианеца, ако се опита да окаже съпротива. Ясно бе, че Чюи няма да рискува да направи нещо непредвидимо, като например да помръдне вежди.

Вниманието му се насочи отново към Вотан, който започна да губи съзнание. Бавно очите на кучето се обърнаха навътре, челюстта му се отпусна и масивното му тяло се превърна в мъртва тежест.

Броди знаеше, че най-добрият му ход е да се преструва, че все още се бори с кучето — така Ал Даджал и Марго можеха да се отпуснат достатъчно дълго, за да ги изненада. Опита се да координира добре следващите си действия. Имаше право само на един опит. Но не беше въпрос да изчака подходящия момент — защото той бе точно сега.

Използва трупа на Вотан като щит, без да обръща внимание на парещите пристъпи болка в наръфаната си ръка. Претърколи се надясно, грабна пистолета, претърколи се отново и стреля — два изстрела за полетелия към него Зигфрид и един в рамото на Ал Даджал, който се завъртя от силата на удара. Докато падаше назад, Броди стреля отново, улучи Ал Даджал високо и отляво, непосредствено над ребрата, и го прикова към преградната стена. Ал Даджал нададе задавен писък, в който бяха примесени ярост и безсилие. После се свлече безмълвно на черна купчина на палубата.

Използвайки суматохата, Чюи скочи на крака и се хвърли към Марго.

Свари я неподготвена, но тя се завъртя инстинктивно в последния момент, хвана дебелата китка на индианеца и дръпна рязко ръката си надолу, после към него и настрани. Внезапно загубил равновесие, великанът полетя през палубата и блъсна зверски гърба си в парапета.

Капитан Хеслер се взираше през перископа с ръце върху дръжките му.

— Имаме ли радиосъобщения от катера?

— Съвсем не, капитане — отвърна радистът.

— Нещо ново на сонара?

— Нищо… Gott im Himmel! — Дежурният на сонара се вцепени, когато в слушалките се чу силно пиукане и на екрана се появи светеща точка. — Имаме си компания, капитане.

Капитанът се дръпна от перископа.

— В смисъл?

— Посока нула-шест-четири. По някакъв начин ни е засякъл и приближава бързо. Мисля, че разрушител.

— Пуснете първото торпедо — заповяда Хеслер. — После незабавно потапяне, колкото се може по-бързо.

Торпедото бе изстреляно и се понесе към катера. Зацепи водата като гладна акула, оставяйки зловеща следа след себе си.

Марго се обърна към Броди. Очите й горяха от ярост като въглени.

— Твой ред е, любовнико. И този път без правила.

Пристъпи, без да сваля хипнотизиращия си поглед от него. Ал Даджал се размърда.

— Накарай го да страда, Mein Brüder — слабо извика той. — Разкъсай го парче по парче. Нахрани с него акулите.

В миг на прозрение Броди улови думата… Brüder! Докато вдигаше пистолета, Марго скочи, удари го като чувал тухли и го просна на палубата. Оръжието излетя от ръката му и издрънча. Тя го възседна и железните й бедра стиснаха тялото му с такава сила, че костите му изпукаха. Наведе се над него и светлорусата й коса докосна бузата му. Миризмата на парфюма й едва не го задуши. Дивите й очи проблясваха от ярост и похот. Беше сексуално възбудена и трепереше. Скимтеше като немска овчарка, докато бавно изцеждаше живота от дробовете му. Точно когато в периферното му зрение затанцуваха черни петънца, Броди си спомни инструкциите на Скаут, докато отиваше към хеликоптера. „Направих няколко теста с нановлакната от музея. Имат страшно силен обратен ефект. Ако им приложиш високо напрежение, ще се стегнат като менгеме.“ На ръба да изгуби съзнание, Броди измъкна „светулката“ от джоба си, версия на тейзър, специално модифициран от Скаут. С последни сили дръпна спусъка и сгъстеният азот изстреля две подобни на стрели сонди, които се забиха дълбоко в нановлакната на суперменския костюм на Марго. Тя моментално отпусна хватката си и Броди успя да поеме глътка студен въздух. Натисна спусъка отново и отново. Марго се свлече от него и се просна на палубата.

Броди се претърколи настрани и срещна ужасения й поглед. С всяко натискане на спусъка през влакната около тялото й преминаваха 600 000 волта. Високото напрежение ги бе накарало да се свият, вместо да засилват мускулите на Марго. Тя изстена в агония, когато прилепналият костюм я стегна с такава сила, все едно се бе озовала на дъното на океана и външната обвивка на водолазния й костюм се сплескваше от тоновете вода. Лицето й се изкриви в ужасна смъртна маска, някога ярките й ясни очи се замъглиха и тяхната странна дълбочина и магнетизъм изчезнаха.

Броди Девлин я гледаше без никакво съжаление. Бе се заклел никога да не удря жена в гнева си и винаги правеше всичко възможно да не убива жени по време на служба… Но Марго Гант не беше жена. Тя беше мъж.

Сети се, когато Ал Даджал я нарече братко. Марго бе негов брат близнак. Транссексуален, с мъжки полови органи. Когато го бе атакувала в имението, бе взел втвърдения й член за скрит в колана нож.

Чюи го сграбчи за ръката и грубо го вдигна на крака. Броди запротестира, докато грамадният индианец го замъкна към борда, но тогава видя приближаващото торпедо. Скочиха. Катерът на въздушна възглавница изчезна в ослепително бял пламък, който миг по-късно стана ален.