Ричард Уебър
Индиго (35)

27.

Нур лежеше свита на кълбо в стаята си в Едем, притиснала крака до гърдите. Вече беше спряла да плаче, но долната й устна все още потрепваше леко. В ръката си бе стиснала здраво копчето око на мистър Мъфинс — единственото нещо от плюшената играчка, което успя да измъкне от Тъмната стая. Когато я освободиха от закопчалките, беше се престорила, че не я държат краката, и падна. Без да я види доктор Кравен, успя да вземе копчето от студения под.

Обърна се по гръб в леглото и потърка копчето между палеца и показалеца си. За нея сега то беше като магическо камъче и връзка с Блеър, нейната единствена надежда. Взе решение. Отсега нататък ще мисли за себе си само като за Уенди и ще загърби завинаги името Нур и всички свързани с него лоши спомени, загубата на родителите си и досегашния си живот.

В коридора отвън отекнаха стъпки, които приближиха и спряха пред вратата. Нур пъхна копчето в уста и остана да лежи смразена от страх. Ключалката изщрака и вратата се отвори.

На прага стоеше мис Бейлок. Кльощавата й фигура бе осветена отзад от студената светлина в коридора.

— Време е за вечеря, госпожичке — рече тя, без да вади димящата си цигара от уста.

Кълбата се виеха покрай човковидния й нос и се издигаха до очилата й.

В столовата Нур взе таблата си от тезгяха и отиде до масата на Изгубените момчета. Седна до Питър и погледна лицата им. Седяха мълчаливо със сведени погледи. Взираха се в чиниите си сякаш никога досега не бяха виждали зелен фасул и печено телешко. Уенди също погледна чинията си, но след преживяното в Тъмната стая нямаше никакъв апетит. Когато мис Бейлок излезе от столовата, Питър се озърна предпазливо и най-сетне заговори.

— Добре ли си, Уенди? Тревожехме се.

Уенди зачовърка разсеяно фасула с вилицата си и подсмръкна.

— Да. Но какво е станало, Питър?

Мина човек от персонала и Питър отново се наведе над вечерята. Когато онзи се отдалечи, отново се обърна към Уенди.

— Отведоха едно друго момче в Тъмната стая.

Останалите вдигнаха едновременно глави и кимнаха.

— Отмъкнаха Майкъл от стаята с телевизора — каза с пълна уста Джонбой. — Имам ужасно предчувствие.

— Никога не пропуска вечеря, нали? — обърна се малкият Гейбриъл към Питър с тънкото си гласче.

Питър кимна мрачно, след което се усмихна.

— Изяж си зеленчуците, Гейб.

Гейбриъл се намръщи, гребна от зеления фасул и сложи вилицата в уста, като нарочно разсипа половината.

— Опа — рече той и се изкиска.

Раджи, който седеше от лявата й страна, се наведе към Нур.

— Довечера трябва да се махнеш оттук. Чух доктор Кравен и Крюела де Вил да говорят за теб.

Уенди го погледна объркано.

— Имаш предвид доктор Хъмпти Дъмпти ли?

— Дъртия със свинската физиономия… истинското му име е Кравен — обясни Раджи.

Лицето му се напрегна, в очите му се настани тъга. Уенди го гледаше мълчаливо и очите й започнаха да се насълзяват, защото разбра, че Раджи казва истината и ще трябва да изостави Изгубените момчета. Пръстите й се свиха около копчето око на мистър Мъфинс.

Раджи обясни, че Уенди била различна от останалите деца и по-важна за доктора и Круела, всъщност Марго Гант. Сторило му се, че ги чул да казват, че Уенди била ключът, който трябвало да отвори вратата. Когато Раджи приключи, Питър изложи плана.

— Мис Бейлок си тръгва всяка вечер, след като угасят светлините. Двамата с Джонбой ще вдигнем врява и Раджи ще те измъкне. Тъй като може да разбере какво ще се случи през следващите няколко минути, ще знае какво ще предприемат пазачите. И дявола може да бие на криеница.

В този момент вниманието на Уенди се насочи към Джонбой. Нещо рижаво се подаде от пазвата му, пробяга по яката му и се спусна надолу по ръката. Уенди трепна. Беше огромна хлебарка. Джонбой забеляза реакцията й и се изсмя.

— Не бъди пъзла, Уенди. — Хлебарката стоеше на опакото на дланта му и той я погали, издавайки меки цъкащи звуци. — Това е Оскар. Искаш ли да го подържиш?

Уенди потръпна и отдръпна назад стола си. Обичаше всички Божии създания, но хлебарка…

Питър се усмихна пак.

— Джонбой може да говори езика им. Оскар е единственият домашен любимец, който може да скрие от тях.

Уенди кимна разбиращо. Питър продължи:

— Ще се скриеш в багажника на колата на Бейлок, докато стигне дома си, после скачаш и… готово, свободна си!

— Няма да ни забравиш, нали, Уенди? — тъничко попита Гейбриъл. Големите му сини очи се взираха умолително в нея под рошавата коса.

В гърлото на Уенди заседна бучка.

— Ще се върна за вас, Гейб. Обещавам.