Ричард Уебър
Индиго (37)

29.

Блеър идваше на себе си. Шията и гърбът й пулсираха от глуха болка. Главата й бе като натъпкана с памук, езикът — дебел и прилепнал за небцето, гърлото — пресъхнало. Постепенно изплува от някакви дълбини и рязка светлина блесна в очите й. Долови приглушени шепнещи гласове. Опита се да се съсредоточи, да проясни главата си. Не успя. Образите течаха като мимолетни кадри — музея, русата вълчица, летяща през залата към Блеър, изтерзаното тяло на брат й, приковано към стената. Стомахът й се обърна, но през нея минаха само сухи вълни. Нечия ръка нежно галеше косата й. Познат мускусен аромат изпълни ноздрите й.

— Спокойно, спокойно, мис Кели — прошепна познат глас.

Студени тръпки пробягаха по гърба й и тя рязко отвори очи. Ал Даджал се бе надвесил над нея. На лицето му играеше насмешлива крива усмивка.

— Отново се срещаме, доктор Кели.

Взе чаша и допря сламка до устните й.

— Дехидратирана сте от упойките. Поемете малко течност.

Сухите й устни уловиха сламката и тя отпи.

— Достатъчно. Да не прекаляваме, че може да стане по-лошо — каза Ал Даджал и дръпна чашата. — Доктор Кравен ви сложи система.

Очите на Блеър се насочиха към ръката й и тя видя интравенозния катетър. Погледът й се плъзна надолу по тялото й. Плетеница проводници с електроди накрая бяха закрепени навсякъде и се виеха към различни мониторни устройства. Беше привързана за наклонена операционна маса. Инстинктивно се опита да освободи китките си от кожените ремъци. Гръбнакът й се изви с малкото сили, които й бяха останали. Краката й се раздвижиха, но стегнатите на глезените ремъци ги държаха здраво. Леден смях долетя от тъмното.

— Стига, мис Кели. Абсолютно безсмислено е.

Чу се бръмчене на електромотор и операционната маса се задвижи.

Тогава си даде сметка, че е облечена в болнична нощница. Трескаво огледа помещението. Някаква фигура излезе от сенките. Спомняше си гадната усмивка и стъкленото око, леко скосено навътре. Човекът с ледокопа от музея.

— Ернст, инструментите ти готови ли са? — попита Ал Даджал.

Ернст кимна енергично и застана до него. Жълтеникавите му очи затанцуваха на ярката светлина на операционната лампа.

— Не се безпокой, дадох дрехите ти на химическо чистене — каза той на Блеър и се изсмя подигравателно, докато погледът му се плъзна по тялото й, сякаш я изнасилваше с очи.

Тя трепна повече от гняв, отколкото от ужас, или може би по малко от двете.

— Докоснеш ли ме отново, мръсно копеле, ще ти отрежа…

Гърлото я стегна и тя се закашля на спазми. Ал Даджал отиде до стената, на която бе окачен голям течнокристален екран. Натисна бутон на дистанционното и на екрана се появи монтаж от трептящи изображения. Зави й се свят. Беше голото й тяло, заснето от всеки възможен ъгъл.

— Ернст, разминал си се с истинското си призвание — подразни го Ал Даджал, докато вадеше цигара от златна табакера. Пъхна я в цигаре и я запали. — Забележителни кадри. — Погледът му се спря върху Блеър. Пред лицето му се виеше струйка дим. — Особено този!

Натисна копче и на екрана се появи изображение на гърба й. Сложната татуировка бе заснета в цялото й великолепие.

— За съжаление, макар и да е прекрасна за гледане, боя се, че ще имаме нужда от помощта ви за интерпретирането на сложния дизайн — обясни Ал Даджал. — Действахме според грешната презумпция, че ключът е у брат ви. Жалко за него, а и пропиляхме ценно време и енергия, да го убеждаваме да сподели тайните си. Видяхте резултатите от твърдоглавата му упоритост. Да се надяваме, скъпа лейди, че няма да принуждавате моя приятел — Ал Даджал кимна към Ернст — да прибягва до такива крайни мерки.

Блеър чу съскането на гумени колела и от дясната й страна се появи хирургическа количка. Ернст застана до нея така, че Блеър ясно да вижда грижливо подредената редица. Облечените в ръкавица пръсти бавно докоснаха инструментите, поколебаха се върху скалпела, минаха към зловещите наглед щипци и спряха върху трион с остри като бръснач зъби.

— Много се гордея с работата си — обясни der Eisaxt. Стъкленото му око проблесна и устните се дръпнаха назад, показвайки жълтеникави зъби. — Почти като симфония е. Започва бавно, набира сила по меката плът на стегнатото ви тяло и достига до кресчендо, когато прониква дълбоко във вътрешните ви кухини.

Тъпанчетата на Блеър задумкаха, побеснялото й сърце започна да помпа мощно кръвта във вените й. Последва шумно бръмчене и тя постепенно започна да губи съзнание. Остра миризма нахлу в ноздрите й.

Клепачите й затрептяха и се вдигнаха. Трепна, когато видя изкуственото око на der Eisaxt да се носи над нея. Гигантът тикаше шише под носа й и се усмихваше широко.

— Няма да позволя да се отнесеш, lieber. Поне не и до втората част.