Агата Кристи
Среща в Багдад (9)

Глава девета

Младият мистър Шривънам от британското посолство нетърпеливо пристъпваше от крак на крак и гледаше нагоре, където самолетът бръмчеше над летището на Багдад. Бе започнала пясъчна буря. Палмови дървета, къщи, хора — всичко бе обхванато от гъста кафява мараня, появила се съвсем внезапно.

— Хващам се на бас, че няма да успеят да кацнат — отбеляза скръбно Лайънъл Шривънам.

— А какво ще направят? — попита го приятелят му Харолд.

— Предполагам, че ще кацнат в Басра. Разбрах, че там небето е ясно.

— Ти май ще посрещаш някаква високопоставена особа?

Младият мистър Шривънам отново изстена.

— Такъв ми бил късметът. Пристигането на новия посланик се забавя. Ленсдаун, съветникът, е в Англия. Райс, съветникът по източните въпроси, е на легло с грип, болки в стомаха и опасно висока температура. Бест е в Техеран и всичко легна върху моите плещи. Не зная защо, но всички са се паникьосали от идването на този мъж. Даже и момчетата от службите. Той е един от онези велики пътешественици, които винаги са на път към недостъпни места, яхнали някоя камила. Не виждам защо му придават такова значение, но очевидно е важна клечка и ще трябва да изпълнявам всичките му желания. Ако му се наложи да кацне в Басра, сигурно ще побеснее. Чудя се какво да правя, дали да му уредя влак за тази вечер или да изпратя утре военен самолет да го докара.

Мистър Шривънам въздъхна отново. Скръбта му и чувството му за отговорност нарастваха едновременно. От деня на пристигането му в Багдад преди три месеца, постоянно не му вървеше. Чувстваше, че е достатъчен само още един малък неуспех, за да се сложи кръст на неговата обещаваща в началото кариера.

Самолетът направи още един кръг.

— Страхува се, че няма да успее — каза Шривънам и след това възбудено добави: — Я, май ще каца…

Малко по-късно самолетът спокойно застана на определеното му място и Шривънам се приготви да посрещне високопоставената особа.

Непрофесионалното му око забеляза първо едно „хубавичко момиче“, преди да се спре върху пиратската фигура с веещото се наметало.

„Екстравагантно се е облякъл“ — помисли си неодобрително, докато приветстваше госта.

— Сър Рупърт Крофтън Ли? Аз съм Шривънам от посолството.

Стори му се, че сър Рупърт е малко рязък в обноските си. Съвсем разбираемо след кръжене над града, без да знаеш, дали ще кацнеш или не.

— Неприятен ден — продължи Шривънам. — Такива дни не са рядкост тази година. А, виждам, че и куфарите ви са вече тук. Ако нямате нищо против, сър, последвайте ме. Всичко е готово.

В колата Шривънам продължи.

— За миг предположих, сър, че ще ви се наложи да кацнете на друго летище. Помислих си, че пилотът няма да успее да се приземи. Пясъчната буря се появи съвсем внезапно.

Сър Рупърт наду важно бузи, преди да проговори.

— Това щеше да е катастрофално. Наистина катастрофално. Мога да ви уверя, млади човече, че ако разписанието ми бе нарушено, последиците от това щяха да бъдат с изключително сериозен и дълготраен характер.

„Ама че фукльо“ — помисли си неуважително Шривънам. Очевидно тези важни особи смятаха, че светът се върти единствено заради личните им дела.

— Вярвам, че е така, сър — отвърна учтиво.

— Имате ли представа кога посланикът ще бъде в Багдад?

— Все още не се знае нищо определено, сър.

— Ще бъде жалко, ако не успея да го видя. Не съм то виждал от, чакай да си спомня, от 1938 г. Беше в Индия.

Шривънам почтително запази мълчание.

— Райс нали също е тук?

— Да, сър, той е съветник по източните въпроси.

— Способно момче. Много знае. Ще се радвам да го срещна отново.

Шривънам се изкашля.

— За съжаление, сър, Райс е болен. Сега е в болница и е под наблюдение. Гастроентерит в остра форма. Очевидно този път е нещо по-лошо от тукашните обичайни стомашни разстройства.

— Как така? — сър Рупърт рязко изви глава. — Гастроентерит в остра форма, странно. Внезапно ли се разболя?

— Болен е от завчера, сър.

Сър Рупърт се бе намръщил. Обноските му изведнъж загубиха своята величественост. Бе станал сякаш изведнъж по-земен. И по-разтревожен.

— Странно — каза, — странно.

Шривънам отправи към него учтив и въпросителен поглед.

— Чудя се — каза сър Рупърт — дали в случая не е пострадал от зеленината на Скийл^[1]…

Спря по средата на изречението. Шривънам мълчеше.

Наближиха моста Фейсал и колата зави наляво към британското посолство. Сър Рупърт внезапно се наведе.

— Спрете за малко, ако обичате — каза рязко. — Да, от дясната страна. Какви са тези гърнета?

Колата се насочи към десния тротоар и спря. Намираха се пред малък местен магазин, пълен с наредени гърнета и кани от неглазирана бяла глина.

Докато колата паркираше, един нисък и набит европеец, който дотогава разговаряше със собственика, прекъсна разговора и тръгна по посока на моста. На Шривънам се стори, че е Кросби от петролната компания, с когото се беше срещал веднъж или дваж.

Сър Рупърт изскочи от колата и с бърза стъпка се отправи към малкото магазинче. Като взе в ръце едно от гърнетата, започна бърз разговор на арабски със собственика. Словесният поток се оказа прекалено бърз за Шривънам, чийто арабски бе все още болезнено бавен и твърде ограничен в своя речник.

Собственикът сияеше, разтваряше ръце, жестикулираше, обясняваше подробно. Сър Рупърт опипваше различни гърнета и очевидно задаваше въпроси, свързани с тях. Накрая се спря на кана за вода с тясно гърло, подхвърли на собственика няколко монети и се върна в колата.

— Интересна техника — каза сър Рупърт. — От хилядолетия ги правят по един и същ начин. В планинските райони на Армения формата им е същата.

Пръстът му се плъзна в тесния отвор и се завъртя наляво и надясно.

— Доста грубовата ми се вижда — обади се Шривънам, който не бе впечатлен от керамиката.

— Вярно е, че от художествена гледна точка няма достойнства. От историческа обаче е интересна. Виждате ли тези следи от източване? Могат да се научат много неща от историята, като се наблюдават предметите за ежедневна употреба. Имам цяла колекция.

Колата премина през портала на британското посолство.

Сър Рупърт помоли да го отведат веднага в стаята му. На Шривънам се стори забавно, че след като приключи лекцията си за каната, сър Рупърт безгрижно я изостави в колата. Шривънам пое грижата да я занесе на горния етаж и да я постави внимателно върху нощното шкафче на сър Рупърт.

— Каната ви, сър.

— А, да. Благодаря ви, младежо.

Сър Рупърт изглеждаше разсеян. Шривънам го остави, след като два пъти му каза, че обядът скоро ще бъде готов и ще бъдат поднесени напитки.

След като младият човек излезе, сър Рупърт отиде до прозореца и разгъна листчето, което бе извадил от гърлото на каната. Изглади го. На него имаше два реда текст. Сър Рупърт ги прочете внимателно и след това запали листчето с клечка кибрит.

След това извика прислужника.

— Да, сър? Да разопаковам ли багажа ви?

— Още не. Искам да поговоря с мистър Шривънам. Тук.

Шривънам пристигна с леко разтревожен вид.

— Мога ли да направя нещо за вас, сър? Нещо да не е наред?

— Мистър Шривънам, в плановете ми настъпи рязка промяна. Вярвам, че мога да разчитам на вашата дискретност, нали?

— Напълно, сър.

— От доста време не съм идвал в Багдад. Всъщност последният път бях тук по време на войната. Хотелите се намират главно от другата страна на реката, нали?

— Да, сър. На улица „Рашид“.

— И са с гръб към река Тигър?

— Да. Най-голям е хотел „Бабилониън Палас“. Той се смята и за най-представителен.

— Какво знаете за един хотел на име „Тио“?

— Много хора отсядат там. Храната е добра и го управлява една страхотна личност на име Маркъс Тио. В Багдад всички го познават.

— Искам да ми ангажирате стая там, мистър Шривънам.

— Искате да кажете, че няма да останете в посолството? — Шривънам се почувства напрегнат — Но, сър, тук всичко е уредено.

— Което е направено, може и да се разтури — излая сър Рупърт.

— Разбира се, сър. Не исках да кажа…

Младежът не довърши мисълта си. Остана с усещането, че в бъдеще някой за нещо ще го обвини.

— Наистина ми се налага да проведа някои доста деликатни преговори. Разбирам, че не могат да се състоят в посолството. Искам да ми ангажирате отсега стая в хотел „Тио“ и желая да напусна по дискретен начин. С други думи, не искам да отида в хотела с кола на посолството. Искам също така да ми се запази място в самолета, който излита за Кайро вдругиден.

Шривънам придоби още по-изумен вид.

— Бях разбрал, че ще останете в Багдад пет дни…

— Нещата се измениха. Наложително е да замина за Кайро веднага, щом приключа с работата си тук. За мен няма да е безопасно да се задържам по-дълго.

— Безопасно?

Внезапна тъжна усмивка преобрази лицето на сър Рупърт. Обноските му, които според Шривънам напомняха за пруски фелдфебел, изчезнаха. Обаянието на гостенина изведнъж пролича!

— Трябва да ви кажа, че безопасността обикновено не е сред първостепенните ми грижи. В случая обаче от моята безопасност зависи тази на много други хора. Така че ви моля да направите, каквото поисках. Ако самолетната резервация се окаже трудна, използвайте служебните си възможности. До тръгването ми за хотела тази вечер ще остана в стаята си.

Шривънам понечи да отвори учудено уста, но сър Рупърт добави:

— На другите кажете, че не съм добре. Малариен пристъп. — Шривънам кимна послушно. — Така че няма да ми е нужна храна.

— Бихме могли да ви донесем в стаята…

— За мен едно двадесет и четири часово гладуване не е проблем. Гладувал съм къде-къде по-дълго по време на някои от странстванията си. Направете това, което ви помолих.

На долния етаж Шривънам се сблъска с колегите си и в отговор на техните въпроси изръмжа.

— Плащ и кинжал, само че този път големи — каза той. — Не можах да разбера какво иска да ми каже негово красноречиво сиятелство сър Рупърт Крофтън Ли. Не ми стана ясно дали е искрен или разиграва спектакъл. И плащ си има, и бандитска шапка, всичко си има човекът. Един приятел, който е чел негова книга, ми каза, че макар и да обича да си прави самореклама, наистина е вършил нещата и е посетил местата, които е описал. Не зная. Ще ми се Томас Райс да беше здрав и той да се занимава с него. Добре, че се сетих. Какво означава „зеленината на Скийл“?

— Зеленината на Скийл ли? — навъси се един от приятелите му. — Май беше нещо, свързано с тапети. Нещо отровно. Някакъв вид арсеник, струва ми се.

— Ужас! — възкликна Шривънам, облещвайки се. — Аз пък помислих, че е някаква болест. Нещо като амебна дизентерия.

— Не, не. Някакъв химически състав е. Нещо, което мъжете поднасят на съпругите си, или обратно.

Шривънам, изненадан, потъна в мълчание. Започнаха да му стават ясни някои неприятни факти. Крофтън Ли всъщност бе намекнал, че Томас Райе, съветник по източните въпроси в посолството, страда не от гастроентерит, а от отравяне с арсеник. Освен това сър Рупърт бе намекнал, че и собственият му живот е в опасност, и не бе пожелал да приема храна и напитки, приготвени в кухнята на британското посолство. Порядъчната британска душа на Шривънам бе разтърсена из основи. Не му стана ясно как трябва да гледа на всичко това.