Агата Кристи
Среща в Багдад (3)

I

Хотел „Савой“ приветствува Ана Шийл със старанието, проявявано към стари и уважавани клиенти. Заинтересуваха се от здравето на мистър Моргантал и я увериха, че ако не й харесва апартаментът, трябва само да каже. Ана Шийл означаваше ДОЛАРИ.

Мис Ана Шийл се изкъпа, преоблече, обади се по телефона на един номер в Кенсингтън и сетне слезе с асансьора във фоайето. Мина през въртящата се врата и спря едно такси. Каза на шофьора да кара към „Картие“ на Бонд Стрийт.

След като таксито зави от алеята пред „Савой“ към „Стренд“ един дребен мургав човек, втренчил поглед в някаква витрина, внезапно погледна часовника си и спря друго такси, което за късмет обикаляше наблизо и шофьорът не бе обърнал никакво внимание на една жена, натоварена с пакети, направила му знак миг преди това.

Таксито тръгна по Стренд, без да губи от видимост първото. Докато и двете чакаха зелена светлина за Трафалгар Скуер, мъжът във второто такси се подаде от левия прозорец и леко махна с ръка. Една частна кола, паркирала на странична улица при Арката на Адмиралтейството, потегли и се включи в потока, заставайки зад второто такси.

Потокът коли отново тръгна. Докато таксито на Ана Шийл зави наляво към Пал Мал, таксито с дребния мургав човек зави надясно, продължавайки пътя си около Трафалгар Скуер. Частната кола, един сив стандарт, се намести плътно зад таксито на Ана Шийл. В колата имаше двама пътници: един симпатичен млад човек с доста разсеян поглед на кормилото и елегантно облечена млада жена до него. Стандартът последва таксито на Ана Шийл по Пикадили и по Бонд Стрийд. Сетне спря за малко до тротоара и младата жена слезе и се сбогува любезно.

Колата тръгна отново. Дамата продължи пътя си, оглеждайки се от време на време. Потокът коли пак беше спрял. Младата жена задмина стандарта и таксито на Ана Шийл, стигна до магазина за бижута на „Картие“ и влезе в него.

Ана Шийл плати на шофьора и също влезе в магазина. Известно време оглежда изложените бижута и накрая се спря на пръстен със сапфири и диаманти. Подписа чек на бланката на една лондонска банка. Като видя името върху чека, продавачът стана още по-старателен.

— Радвам се да ви видя отново в Лондон, мис Шийл. Мистър Моргантал също ли е тук?

— Не.

— Жалко. Тъкмо имаме един прекрасен звезден сапфир. Зная, че той се интересува от звездни сапфири. Бихте ли желала да го видите?

Мис Шийл изрази готовност да го види, възхити се, както се полагаше, и обеща да съобщи новината на мистър Моргантал.

Тя отново излезе на Бонд Стрийт. Младата жена, която през това време оглеждаше чифт обеци, каза, че още не може да се реши и също излезе.

Сивият стандарт, който бе завил наляво по Графтън Стрийт и бе стигнал до Пикадили, отново се появи на Бонд Стрийт. Младата жена не даде вид, че колата й е позната.

Ана Шийл вече бе свила към Арката. Тя влезе в един цветарски магазин и поръча три дузини дългостеблени рози, саксия с големи лилави теменуги, дузина бели лилии и саксия с мимоза. Даде и адрес, на който да ги изпратят.

— Всичко струва дванадесет лири и осемнадесет шилинга, мадам.

Ана Шийл плати и излезе. Младата жена, която току-що бе влязла, попита колко струва букет иглики, но не ги купи.

Ана Шийл прекоси Бонд Стрийт, тръгна по Бърлингтън Стрийт и зави по Савил Роу. Влезе в ателието на един от онези шивачи, които, макар и да работят предимно за мъже, понякога благоволяват да ушият костюм и на някои привилегировани представители на женския пол.

Мистър Болфърд посрещна посетителката като много уважаван клиент и започна да обсъжда с нея различни платове за костюм.

— За щастие мога да ви предложа наше производство, експортно качество. Кога се връщате в Ню Йорк, мис Шийл?

— На двадесет и трети.

— Ще се справим. С кораб, предполагам?

— Да.

— А как е Америка? Тук е много тъжно, наистина много тъжно — мистър Болфърд поклати глава като лекар, описващ състоянието на пациент. — Никой вече не влага сърце в работата си, не зная дали ме разбирате. Никой вече не се гордее с това, че умее да работи качествено. Знаете ли кой ще се заеме с вашия костюм мис Шийл? Мистър Лантуик. На седемдесет и две години той е единственият човек, на когото поверявам поръчките на най-добрите ни клиенти. А останалите…

Мистър Болфърд махна с месестите си ръце.

— Качеството! — продължи той. — Едно време тази страна се славеше с качеството си. Не се произвеждаше нищо евтино, нищо лъскаво. Когато се опитваме да произведем нещо в масови количества, не ни бива и това е факт. Това е специалитет на вашата страна, мис Шийл. Винаги казвам и ще повтарям, че трябва да се занимаваме само с качествени неща. Да работим спокойно, без да бързаме, и да произвеждаме стоки, които никой в света да не може да бие по качество. Кога да направим първата проба? След една седмица? В 11,30? Много ви благодаря.

Проправяйки си път през мрачните купчини от топове плат, Ана Шийл отново излезе на дневна светлина. Взе такси и се върна в хотел „Савой“. Едно такси, паркирано на отсрещната страна на улицата, в което седеше дребен мургав човек, пое същата посока, но не спря пред главния вход на хотела. Продължи покрай тротоара и там в него влезе ниска пълна жена, появила се преди малко от служебния вход на хотела.

— Какво става, Луиза? Огледа ли стаята й?

— Да. Няма нищо.

Ана Шийл обядва в ресторанта. Бе й запазена маса до прозореца. Оберкелнерът любезно се осведоми за здравето на Ото Моргантал.

След обяда тя взе ключа и се качи в апартамента си. Леглото й бе оправено, в банята бяха донесени нови хавлиени кърпи и всичко бе спретнато и подредено.

Спря се до двата леки куфара, представляващи нейния багаж. Единият бе отворен, а другият — заключен. Хвърли бегъл поглед към съдържанието на отворения и след това извади ключ от портмонето си и отвори втория. Всичко вътре бе подредено и сгънато така, както го сгъваше тя. На пръв поглед нищо не бе докосвано или размествано. Най-отгоре имаше кожена пътническа чанта. В ъгъла имаше малък фотоапарат „Лайка“ и два филма. Филмите бяха все още неотворени и неразпечатани. Ана прокара нокът по процепа на чантата и след това леко се усмихна. Тънкият, почти невидим рус косъм, който бе оставила там, вече го нямаше. Сръчно напръска с малко пудра лъскавата кожа на чантата и сетне я издуха. Чантата остана чиста и лъскава. Нямаше отпечатъци от пръсти. Сутринта обаче, след като напръска косата си с малко брилянтин, тя докосна дръжката на чантата. Следователно там трябваше да има отпечатъци. Нейните отпечатъци.

Тя отново се усмихна.

— Добра работа — каза си, — но не дотам добра.

Бързо приготви малка пътна чанта и отново слезе във фоайето. Взе такси и каза на шофьора да я отведе на Елмсли Гардънс, 17.

Елмсли Гардънс бе тих и донякъде западнал площад в Кенсингтън. Ана плати и се затича по стълбите, водещи към олющена входна врата. Позвъни. След няколко минути възрастна жена се показа на вратата. Подозрителността на лицето й веднага се замени от радушна усмивка.

— Как ще се зарадва да ви види мис Елзи! Тя сега е в студиото в дъното на къщата. Ободряваше я единствено мисълта за вашето идване.

Ана премина бързо по тъмния коридор и отвори вратата. Влезе в малка и овехтяла, но уютна стая, мебелирана с големи, поизтрити кожени кресла. Жената, седнала в едно от тях, се надигна бързо.

— Добре дошла, мила Ана.

— Здравей, Елзи.

Двете жени сърдечно се целунаха.

— Всичко е уредено — каза Елзи. — Постъпвам довечера. Вярвам…

— Я се съвземи — ободри я Ана. — Всичко ще бъде наред.

II

Дребният мургав човек с шлифера влезе в телефонна кабина на гарата на Хай Стрийт в Кенсингтън и набра един номер.

— Грамофонна компания „Валхала“?

— От Да.

— Обажда се Сандърс.

— Сандърс от реката? От коя река?

— От река Тигър. Докладвам за А. Ш. Пристигна тази сутрин от Ню Йорк. Отиде в „Картие“. Купи пръстен от диаманти и сапфири за сто и двадесет лири. Влезе в цветарски магазин. Собственичката се казва Джейн Кент. Купи цветя за 12 лири и 18 шилинга и нареди да ги изпратят в частна болница в Портланд Плейс. Поръча си сако и пола в „Болфърд и Ейвъри“. За нито една от тези фирми не е известно да има съмнителни контакти, но в бъдеще ще им се обърне по-специално внимание. Стаята й в хотел „Савой“ бе обискирана. Не се откри нищо подозрително. Дипломатическото куфарче в куфара съдържа документи за сливане с фирмата „Улфънстейн“. Всичко е наред. Откри се и фотоапарат с две явно нови ленти. За да се установи това, оригиналните ленти бяха заменени с други и впоследствие се оказа, че не са експонирани. А. Ш. взе малка пътна чанта и отиде при сестра си на Елмсли Гардънс, 17. Сестра й тази вечер ще бъде приета в болница в Портланд Плейс и предстои да бъде оперирана. Това се потвърди от болницата и от регистрационната книга на хирурга. Посещението на А. Ш. изглежда напълно нормално. Не показва неловкост или усещане, че е следена. Както разбрах, довечера и тя ще нощува в болницата. Задържала е и стаята си в „Савой“. Има обратен билет за Ню Йорк с кораб на 23-и.

Човекът, нарекъл се Сандърс от реката, спря и добави словесен постскриптум.

— Ако питаш мен, в цялата работа няма нищо. Пръска пари — само това й е заниманието. Дванадесет лири и осемнадесет шилинга за цветя — представяш ли си!