Ларш Кеплер
Договорът „Паганини“ (17)

16.
Грешката

Юна изпраща Клаудия Фернандес до таксито, което я чака, помага й да се качи, стои, докато колата обърне и изчезне, преди да започне да рови из джобовете за телефона. Разбира, че го е забравил, и се връща обратно в Катедрата по съдебна медицина. Нахлува в кабинета на Нолен, грабва телефона от плота, сяда зад бюрото, набира номера на Ериксон и чака връзка.

— Остави хората да поспят — отговаря Ериксон. — Та нали днес е неделя.

— Признай си, че си на яхтата.

— На яхтата съм — признава Ериксон.

— Значи не е имало бомба — казва Юна.

— Не и в истинския смисъл, но беше прав. Можеше да гръмне всеки момент.

— Какво имаш предвид?

— Изолацията на кабелите на места е сериозно повредена, изглежда, са били смачкани… металът не се допира, иначе предпазителят би отишъл на кино, но е оголен… и ако се включи двигателят, почти веднага ще се получи късо съединение… с дъга.

— И какво ще стане?

— Дъгите са с температура, по-висока от 3000 градуса, и биха могли да стигнат до старата възглавница, напъхана там. От нея огънят ще плъзне към маркуча на горивната помпа и…

— Бърза поредица?

— Появата на дъгата може да трае десетина минути, дори повече… но после всичко става мигновено — огън, още огън и бум — яхтата почти веднага ще се напълни с вода и ще потъне в морето.

— Значи щеше да се запали и взриви при включване на двигателя?

— Да, но може и да не е планирано — обяснява Ериксон.

— Не може ли кабелите да са повредени случайно? А възглавницата просто да е попаднала там?

— Разбира се — потвърждава криминалистът.

— Но не ти се вярва? — пита Юна.

— Не.

Юна мисли за яхтата, открита в Юнгфрюфйерден, изкашля се и казва замислено:

— Ако убиецът го е направил…

— Значи не е обикновен убиец — добавя Ериксон.

Полицаят повтаря последното изречение на себе си, сякаш да се убеди, че нямат работа с обикновен убиец. Обикновените убийци не остават безчувствени, дори да са планирали действията си. Винаги влагат емоция в „играта“, а убийството обикновено ги довежда до истерия. Плановете им се избистрят постфактум, както и опитите за прикриване на следите и скалъпването на алиби. Но в този случай извършителят като че ли е имал по-изпипана стратегия още от самото начало.

И все пак е допуснал грешка.

Юна се взира за миг пред себе си и написва името Виула Фернандес на лист от бележника на Нолен. Огражда го и добавя Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг отдолу. Двете жени са сестри. Пенелопе и Бьорн са обвързани. Бьорн е собственик на яхтата. Виула пита дали може да ги последва и се качва на борда в последния момент.

Дълъг път предстои до откриване на мотивите за убийството. Юна предполага, че Пенелопе Фернандес е жива, и то не само, опитвайки се да успокои напрежението, но какво от това.

Мисълта му убягва, както се е появила. Ако следваше методите на отдел „Убийства“, подозренията веднага щяха да се насочат към приятеля на Виула, а защо не и към Пенелопе, и Бьорн, нали и те са били на яхтата. Имало е и алкохол, и дрога. Може би е станал скандал, сериозна драма от ревност. Лейф Г. В. Першон скоро ще се появи по телевизията и ще съобщи, че извършителят е някой от обкръжението на Виула, вероятно настоящото или бившето гадже.

Юна се концентрира върху резервоара и плановете яхтата да бъде взривена и се опитва да схване логиката на подобно намерение. Виула е удавена в цинковия леген на кърмата, извършителят я пренася на леглото.

Полицаят разбира, че прекалено много мисли се въртят в главата му едновременно. Трябва да се поспре и да започне да подрежда това, което знае, въпросите, които все още чакат отговори.

Отново огражда името на Виула и започва отначало.

Известно му е, че Виула Фернандес е удавена в леген и сложена на леглото във форпика, и че Пенелопе Фернандес, и Бьорн Алмскуг все още не са открити.

„Но това не е всичко“, казва на себе си и отгръща нов лист.

Детайлите.

Написва думата „затишие“.

Пълно безветрие, когато откриват клатушкащата се яхта в Стуршер.

Ударена е отпред при доста силен сблъсък.

Криминалистите вероятно са се натъкнали на следи и са взели отпечатъци.

Юна запраща бележника на Нолен в стената и притваря очи.

— По дяволите — изругава шепнешком на фински.

Нещо отново му се изплъзна, а го държеше в ръцете си, убеден, че се е добрал до решаваща улика.

Предчувствие, и то осъзнато, но после изгубено.

„Виула, мисли си Юна. Умряла си на кърмата на яхтата. Защо са те преместили след смъртта ти? Кой те е преместил? Убиецът или някой друг?“

Този, който я е открил безжизнена на кърмата, би трябвало да й се притече на помощ, да се обади на централата на SOS или поне така би следвало да реагира. А ако е разбрал, че е мъртва, че е прекалено късно, че няма да се съживи, сигурно не би я оставил да лежи там, би я преместил вътре, би я покрил с одеяло. Мъртъвците са тежки и трудни за носене, дори и за двама, но не би било чак толкова непосилно да се пренесе в салона. Какво са някакви си пет метра, да се мине през широката стъклена врата и да се слезе само едно стъпало.

Всеки би се справил. Но едва ли би я влачил надолу по стръмната тясна стълба, за да я сложи на леглото в каютата.

Би го направил само ако иска да я открият удавена в стаята си на потопената яхта.

— Точно така — промърморва той и става.

Поглежда навън през прозореца, забелязва един почти син бръмбар, който пълзи по белия перваз, вдига поглед и вижда жена на колело да изчезва между дърветата. Изведнъж се връща онова, което му бе убягнало.

Сяда отново и започва да барабани по бюрото.

Не Пенелопе, а сестра й Виула е открита мъртва на яхтата. Лежала е обаче не в собственото си легло, в своята каюта, а във форпика, в леглото на Пенелопе.

„Убиецът сигурно е допуснал същата грешка като мен, сеща се Юна и тръпки го побиват. Помислил си е, че е убил Пенелопе Фернандес.“

Затова я е сложил на леглото във форпика.

Само така си го обясняваше.

А това означаваше, че Пенелопе Фернандес и Бьорн Алмскуг не са замесени в смъртта на Виула, защото не биха объркали леглата.

Юна се стряска от затръшнатата врата на кабинета. Нолен я блъсва с гръб. Влиза заднешком с голяма, продълговата кутия в ръце. Отпред са нарисувани пламъци с надпис „Guitar hero“.

— С Фрипе ще започнем да…

— Тихо — прекъсва го Юна.

— Какво се е случило? — пита Нолен.

— Нищо, просто мисля — отговаря той припряно.

Юна става и излиза, без да каже нито дума повече. Минава през фоайето и не чува какво му казва любезната рецепционистка. Навън го посрещат слънчевите лъчи. Спира на тревата до паркинга.

„Някой непознат на двете жени е убил Виула, върти се в главата му. Убил е Виула, но си е мислил, че е убил Пенелопе. Това означава, че Пенелопе е била жива, когато е умряла сестра й, иначе не би допуснал подобна грешка.

Може би все още е жива, но е възможно и обратното: да лежи мъртва някъде в архипелага, на някой остров или дълбоко във водата. Да се надяваме на първото, защото ако е жива, скоро ще я открием.“

Юна крачи широко към колата, без да знае накъде да я подкара. Вижда телефона си върху купето. Сигурно го е забравил, когато е заключвал. Взима нагорещения телефон и се обажда на Аня Ларшон. Никакъв отговор. Отваря вратата на колата, влиза, слага предпазния колан, но не тръгва, продължавайки да търси грешката в разсъжденията си.

Задушно е, наситеният, кипящ аромат на люляка до паркинга най-сетне измества киселата миризма на труп в носа му.

Телефонът иззвънява в ръката му, поглежда дисплея и отговаря.

— Току-що говорих с лекаря ти — казва Аня.

— Защо? — учудва се Юна.

— Януш ми каза, че не искаш да отидеш — продължава тя укорително.

— Всъщност нямах време.

— Но все пак пиеш лекарството?

— Отвратително е — шегува се Юна.

— Сега по-сериозно… обади се, защото се притеснява за теб.

— Ще говоря с него.

— Когато приключиш със случая, така ли?

— Имаш ли лист и химикалка? — пита Юна.

— Имам, разбира се.

— Жената, открита на яхтата, не се казва Пенелопе Фернандес.

— А Виула, знам. Петер ме информира.

— Добре.

— Сгрешил си, Юна.

— Да, знам…

— Признай си го — смее се тя.

— Винаги греша — казва той тихо.

Млъкват за миг.

— Не може ли да се пошегувам? — пита Аня предпазливо.

— Успя ли да разбереш нещо за яхтата и Виула Фернандес?

— Виула и Пенелопе са сестри. Пенелопе и Бьорн Алмскуг имат връзка, или как се казва, заедно са от четири години.

— Да, почти както предполагах.

— Аха. Да продължавам ли, или няма нужда?

Юна не отговаря, само отмята глава назад и вижда, че предното стъкло е покрито с цветен прашец от някакво дърво.

— Виула не е трябвало да бъде на лодката — продължава Аня. — Скарала се е с гаджето си Сергей Ярушенко сутринта и разплакана се е обадила на майка си. Майка й предложила да попита Пенелопе да ги придружи на яхтата.

— Какво знаеш за Пенелопе?

— Всъщност насочих се към жертвата — Виула Фернандес, тъй като…

— Въпреки че убиецът е мислил, че е ликвидирал Пенелопе.

— Чакай, сега пък какви ги говориш, Юна?

— Допуснал е грешка, опитал се е да потули убийството, да го представи като нещастен случай с потънала яхта, но е поставил Виула в грешното легло.

— Защото си е мислил, че Виула е Пенелопе.

— Трябва да разбера всичко за Пенелопе Фернандес и нейното…

— Тя е един от моите идоли — прекъсва го Аня. — Защитничка на мира, живее на „Санкт Полсгатан“ 3.

— Обявихме ги заедно с Бьорн Алмскуг за вътрешно издирване — допълва Юна. — Морски спасители претърсват района около Даларьо с два хеликоптера, но трябва да се организира и спасителен отряд от морската полиция.

— Ще следя събитията.

— Някой трябва също да разпита гаджето на Виула и Бил Першон, рибаря, който я открил на яхтата. Налага се да обсъдим техническата експертиза на лодката и да побързаме с резултатите от Националната криминално-техническа лаборатория.

— Да позвъня ли в Линшьопинг?

— Ще говоря с Ериксон, той ги познава, и без това ще се срещнем, за да огледаме апартамента на Пенелопе.

— Звучиш като главен следовател. Такъв ли си?