Кол Бюканън
И се възправи сянка (28)

Контакт

По време на акция за Аш бе характерно мислите му да текат гладко, но тук, на това ледено поле, той не успяваше да намери спокойствие.

Жрецът воин, който се готвеше да го предизвика, беше изчезнал в хаоса на отстъплението. Когато Аш приближи позицията на Сашийн, той изпитваше само студен гняв.

В съзнанието му спомените изплуваха на повърхността като ужасяващи подути тела на удавници.

Спомни си Нико, който стоеше зад решетките на затвора в Бар-Кхос, когато се срещнаха за пръв път. Момчето беше уплашено и със зачервени очи, след като бе плакало с майка си Рийс — жена, която беше твърдо решена да спаси сина си в онзи ден. Аш й беше обещал да пази момчето, дори с цената на собствения си живот.

Той видя отново Нико, този път върху горящата клада на арената на Ку’ос. Неговият ученик за последен път си пое дъх и главата му се отпусна, докато огнените пипала на пламъците обвиваха тялото му.

Гневът изпълни Аш. Започна да си пробива път през безредно отстъпващите войници, разблъсквайки ги встрани, докато крачеше напред. Без да спира, той се промъкна през пръстена от жреци воини, заобикалящи матриарха и нейните телохранители.

Бойните им зелове не отстъпваха пред потока от мъже, разделящ се на две около хълбоците на животните, от които се надигаше пара. Аш спря, когато един от телохранителите обърна зела си, за да му препречи пътя.

Той заби острието на меча си в мъжа, пробивайки ризницата му, без да сваля очи от Сашийн, която беше на три крачки разстояние.

Рьошунът издърпа меча си, докато телохранителят вдигаше високо своя. В небето над главата на мъжа се издигна осветителна ракета, която освети преминаващ облак.

Полузаслепен, Аш приклекна, когато мъжът замахна надолу с меча си, като се наведе от седлото си, за да го достигне.

Аш примигна, все още не виждаше добре. Заби отново острието на меча си и усети как върхът му проби сърцето на мъжа.

Когато телохранителят се строполи на земята, рьошунът заобиколи зела. Сашийн се опитваше да обърне своето животно, за да се махне от това място.

Аш видя разкрилото се отзад празно пространство и скочи напред, а мечът му със звънтене изхвръкна от ножницата.

Кхосианците напяваха, докато настъпваха напред. Около знамето на матриарха започнаха да се сипят стрели. Архгенерал Спарус, който беше недалеч от нея, призоваваше офицерите си да поддържат строя и се опитваше да върне сплотеността в армията, която беше на ръба да се разпадне и да бъде разгромена.

Че погледна към матриарха, която беше отчайващо близо до настъпващите кхосианци и взривовете от мортирите. Тя се опитваше да се измъкне, въпреки че Спарус й крещеше да остане на мястото си.

Значи моментът беше настъпил.

Някаква част от Че внезапно изпита страхопочитание пред възможността, пред която бе изправен сега. Ръката му държеше отпуснато пистолета. Да убие матриарха, да я свали от трона й с един-единствен изстрел в главата…

Устата му пресъхна при мисълта за това. Лицето му се стегна и заприлича на маска.

Не е по-различно от всички убийства, които си извършил по нейна прищявка — опита да се убеди той.

Облиза устни и се огледа за Суон и Гуан, но не ги видя. Беше почти сигурен, че имат заповед да го убият, след като тази кампания приключи. Написаното в бележката беше вярно. Той знаеше твърде много.

Тогава се махни. Тръгни си и се надявай, че ще те помислят за мъртъв. Какво ще спечелиш тук, освен още болка и страдание?

Знаеше, че става дума за майка му. Но тя вече беше загубена за него, както и той за нея, още преди години, когато той беше изпратен на Чийм, за да стане рьошун. Орденът на Ман не му беше оставил нищо, освен този празен и сложен живот, който никога не беше искал и никога не беше избирал.

В този момент Че избра да вдигне пистолета.

Той го хвана с две ръце, за да не се клати, и се опита да се прицели в матриарха, докато тя чакаше да се отвори пролука в пръстена на заобикалящите я телохранители. В небето се издигна осветителна ракета. Под треперещата й светлина отстъпващите мъже се втурнаха покрай него и му попречиха да се прицели. След броени мигове тя щеше да се измъкне.

Че се помъчи да остане неподвижен. Зърна Сашийн, която обикаляше напред-назад със зела си, преди пътят й да бъде препречен отново от все по-плътно допиращите се един до друг щитове на телохранителите й.

По дяволите! — изруга той наум.

Не можеше да се прицели.

Внезапно един от телохранителите й се завъртя със зела си. Мечът на мъжа се издигна високо във въздуха и след това се спусна към някого долу. Докато замахваше, телохранителят се приведе ниско върху седлото си.

Главата на Сашийн се появи в полезрението на Че.

Пистолетът му просветна и стреля.

Докато се приближаваше към Сашийн, Аш видя как тя се накланя назад на седлото си. Белият зел на матриарха нададе вой и се изправи на задните си крака, отстъпвайки няколко крачки назад към рьошуна. Навсякъде около тях ездачите се блъскаха и крещяха.

Аш видя ездач в броня да лежи до белия си зел.

Беше Сашийн, просната в кишата, а кръвта й изтичаше от раната в гърлото. Телохранителите й се събираха около мястото, където тя лежеше, движеха се нервно като уплашени хлапета.

Аш изкрещя, сякаш са му отнели награда, която по право му принадлежи. Изправи се мъчително на крака, а мечът висеше отпуснат и забравен в ръката му.

Тя беше мъртва или умираше. Той се опита да се утеши, че това е единственото, което има значение.

Рьошунът почти не обърна внимание на телохранителя, който го обикаляше върху зела си.

С крайчеца на окото си забеляза как мъжът вдигна меча си. Погледът му остана вторачен в безжизнената купчина, която някога беше Светият матриарх на Ман.

Аш беше застинал неподвижно.

Мечът се спусна надолу.