Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (46)

46

Във вторник инспектор Ян Стигсон и колегите му продължиха обикалянето по къщите и показваха снимки на сребристия „Мерцедес“ на живеещите в района. Това не доведе до нищо особено. Затова пък вечерта намериха още един свидетел, който предостави информация за белите кашони, които съседката на Ериксон беше забелязала.

Имаше още един съсед, който в четвъртък или петък вечерта, два или три дни преди убийството, видял как адвокат Ериксон разтоварва два бели кашона от задната седалка на черното си „Ауди“ и ги внася в къщата си. Той явно не беше сигурен в кой ден е станало това, или в четвъртък, или в петък, но в същото време беше сигурен, че не може да е било друг ден през седмицата, в която Ериксон е бил убит. През първата половина на седмицата той е бил извън града по работа и се е върнал в Стокхолм късно в сряда вечерта, и в подкрепа на това беше така любезен да покаже календара си с планираните задачи на един от колегите на Стигсон.

Същото било положението в края на седмицата. Рано в събота сутрин той отпътувал за вилата си във Вермдьо, за да играе голф и да се види с добри приятели, и се върнал чак в понеделник сутрин, когато отишъл направо в службата си в центъра на Стокхолм.

Следователно остава да е било или четвъртък, или петък вечерта, тъй като той тръгвал към службата си още в седем сутринта, „за да избегне най-голямото задръстване и доста преди някой като Ериксон да се е съвзел след изстъпленията от предната вечер“, а се връщал в най-добрия случай в шест, за да вечеря с жена си.

Колегата на Стигсон му благодари за помощта и освен това на излизане свидетелят съсед отново подхвана темата.

— Казва се, че човек не бива да говори лошо за току-що починал…

— Да, така е — отвърна колегата на Стигсон и кимна окуражително, понеже усети, че се задава откровение.

— Самият аз съм по-старомоден — започна свидетелят — и може би затова изповядвам схващането, че всеки трябва да бъде съден според това, което е извършил приживе. Ако се вярва на вестниците, Ериксон е бил обикновен гангстер. Да, с изключение на последния ден, откакто го убиха. Трудно може да се повярва, че това е същият човек, за когото пишат вестниците.

— Е, и?

— Как става така, ако е бил толкова голям негодник, от такава величина, искам да кажа, не го побира главата ми. Всичко написано във вестниците не е вярно, всъщност, освен едно — какъв беше Ериксон в малката величина, ако може така да се каже, а аз това мога да го твърдя, понеже ми беше съсед от много години.

— И какъв беше?

— Невероятен малък негодник, който си нямаше еша — отвърна Ериксоновия съсед и кимна утвърдително.

— Дали не бихте могли да ми дадете някои примери? Някои конкретни примери…

— Не — каза съседът и поклати категорично глава. — Точно по тази точка, страхувам се, че ще трябва да ви разочаровам. Не се занимавам със сплетни. Просто ще трябва да приемете думите ми на доверие.