Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (44)

44

Независимо от възможността да се разтъпчат, повечето от следствената група предпочетоха да останат в стаята, а само на неколцина от най-върлите пушачи бяха необходими повече от отпуснатите пет минути. Бекстрьом беше от тях преди време и знаеше за какво става въпрос. Всички подушваха миризмата на извършителя и трябваше да се бърза. Да не приема, че съвпаденията са случайни — това го знаеше всеки детектив, достоен за името си, — а точно в този случай двама независими свидетели по различно време бяха видели сребрист „Мерцедес“ в непосредствена близост до местопрестъплението.

— Добре — каза Бекстрьом. — Поправете ме, ако греша, но първият ни свидетел, съседката, е видяла въпросния автомобил в девет и половина вечерта, което почти съвпада с времето на кончината на Ериксон. Нейните сведения се потвърждават в известна степен от другия съсед, който видял белокосия джентълмен да седи на стъпалата пред къщата с широко отворената врата приблизително по същото време. Дори той да не е забелязал никакъв сребрист „Мерцедес“, бели кашони или млад, трениран помощник, моето тълкувание на ситуацията е, че нашият извършител е на път да излезе от там. Правилно ли съм разбрал?

Бекстрьом кимна въпросително към Стигсон, който му кимна в отговор.

— Да. Освен това не бива да забравяме обстоятелството, че описанието на тренираната фигура от свидетелката и шофьора на такси е много възможно да визира едно и също лице — уточни Стигсон. — Онзи старият чичо с бялата коса, за мен и той е в играта, макар само един свидетел да го е видял. Искам да кажа… кой би си помислил, че един възрастен човек с бяла коса може да излиза от място, на което е извършено убийство?

— Някой сигурно го е направил — каза Бекстрьом и вдигна рамене. — Обикновено така става. Да се върнем към таксиметровия шофьор, който се е обадил. Какво знаем за него? Имаме ли нещо ново?

— Аника го разпита вчера, а аз тази сутрин — каза инспектор Юхан Ек, докато прелистваше бележките си.

— Добре, и какво смятате за него?

— Времето е вярно посочено, като се има предвид, че е записано и на фиша от таксито. Почти два и единайсет през нощта, по-точно от това едва ли може да се иска. Тогава той за малко не прегазва онзи, който пресича улицата непосредствено пред Ериксоновата къща. Съгласен съм със Стигсон, впрочем. С голяма вероятност може да става въпрос за онзи, тренирания, когото нашата свидетелка вижда в девет и половина вечерта.

— Снимки, той гледа ли снимки? — попита Бекстрьом и по някаква причина хвърли поглед на Алм, който, кой знае защо, бе избрал да се настани колкото е възможно по-далеч от своя водещ разследването.

— Почти триста до момента — отвърна Ек. — Не разпозна никого обаче.

— И не прикрива никого? — попита Бекстрьом.

— Не мисля — заяви Юхан Ек и поклати глава. — Изглежда свестен човек, досието му е съвсем чисто. По-скоро оставам с впечатлението, че просто иска да помогне.

— Тогава ще има възможност да го направи — продължи Бекстрьом. — Дайте му още снимки. Рано или късно ще се получи. В такъв случай бих искал да…

— Има нещо, за което си мислех — прекъсна го Росита Андершон-Триг, като размаха за по-сигурно бележника си.

„Боже мой“, въздъхна Бекстрьом.

— Слушам — каза той.

Росита Андершон-Триг беше мислила за горкия ротвайлер, който е бил умъртвен по най-зверски начин, и ако трябвало да бъде честна, тя, за съжаление, изглежда била единствената в цялата следствена група, която се е замислила за него. Това е вероятно и обяснението защо нито един от техните свидетели не е разпознал този, когото търсят, въпреки че до този момент са им показали триста снимки. Този, когото търсят, е необичайно садистичен мъчител на животните и това определено не е първото му престъпление. Освен това положението е толкова лошо, че независимо на какви зверства се подлагат животните, наказанията са незначителни, следователно е голяма вероятността да няма снимки в полицейския регистър на този, когото търсят.

— Разбрах ви — отвърна Бекстрьом. — Какво да правим тогава?

— Смятам, че е крайно време да се свържем с колегите от „Защита на животните“. Те са си създали собствен регистър само на мъчители на животни и смятам, че там можем да го открием.

— Отлично — каза Бекстрьом. — Блестящо — добави той за по-сигурно, имайки предвид с кого разговаря. — Значи, ти го направи това, Росита. Помоли ги да изберат всички снимки, които имат на такива, способни да прережат гърлото на куче. Би било отлично, ако можете да получите и психологическия му профил. Говорете с групата за психологически профили на престъпници в Националната следствена служба. Те без съмнение ще могат да ви помогнат. Този, изглежда, е необичайно жесток тип.

— Всъщност вече започнах…

— Отлично, прекрасно — прекъсна я Бекстрьом. — Приемете това като специална задача. Оставете всичко останало и ми се обадете незабавно, направо на мен, веднага щом научите нещо.

„Най-после се отървах от вещицата“, добави наум той.

— Иначе бих искал да дадем приоритет на този „Мерцедес“ — продължи Бекстрьом. — Освен това искам самоличността на лицата, които нашите свидетели са видели. Надя, ще трябва да намериш снимки на колата, а Ек ще се погрижи да установим самоличността на онези, които можем да свържем с нея. След това искам да повторим обикалянето по къщите, като показваме снимки на колата на Ериксоновите съседи. Няма какво да губим, тъй като задачата изглежда вече се е появила в мрежата. Да се постараем да я свършим както трябва. Трябва да намерим тая таратайка.

Не беше толкова просто според Надя, която вече бе започнала да работи по задачата с помощта на регистъра, с който разполагаше. В радиус от сто километра от местопрестъплението — което означаваше необходимото време за шофиране, в случай че са забравили нещо по време на първото си посещение и трябва да се върнат четири часа по-късно.

— Имаше три милиона души и около два милиона автомобила, от които почти тридесет хиляди бяха от марката „Мерцедес“.

По тази причина тя трябваше да направи някои ограничения, въведе общи критерии при търсенето в регистъра на превозните средства и по този начин намали бройката на възможните автомобили.

— Сребрист на цвят, купе от по-скъпите видове, модел от последните пет години — обобщи Надя. — Общо това са около четиристотин превозни средства в рамките на нашия радиус. Малко над половината от тях са коли под наем, автомобили на лизинг и служебни автомобили. Едва половината са собственост на частни лица. Шест от тях са регистрирани на собственици, живеещи в рамките на километър от жилището на нашата жертва.

— Добре — отвърна Бекстрьом. — Провери всички сигурни преки пътища, които можеш. Кажи, ако имаш нужда от още хора.

— Вече се работи — каза Надя. — Аника и аз говорихме по въпроса.

— Добре — каза Бекстрьом. — Засега толкова, да идем да свършим малко работа и ще се видим утре по същото време, на същото място. Освен това има нещо, над което искам да помислите. И да ми дадете добър отговор, до утре.

Бекстрьом направи кратка пауза, като се престори, че гледа в документите си.

— Адвокат Ериксон е убит в десет без четвърт вечерта. Обяснете на един прост полицай като мен как става така, че извършителят се връща четири часа по-късно, за да пререже гърлото на кучето му и да строши черепа на някого, който е мъртъв от няколко часа? Какво ги е вбесило толкова, че са били склонни да поемат този риск?

„Голям им дойде май залъкът“, помисли си Бекстрьом. Единствените, които не бяха заприличали на къщичка за птици в лицето, бяха Петер Ниеми и колегата му Чико Ернандес. Никой не казваше нищо, само кимаха в знак на съгласие.