Лейф Г. В. Першон
Истинската история за носа на Пинокио (123)

123

Като начало Бекстрьом си приготви приличен обяд, за да спре падането на кръвната захар, която към момента беше стигнала равнището на собствените му, ръчно шити обувки. Печено месо със свински пудинг и сладко от червени боровинки, две студени бири и два порядъчни концентрата. Когато най-после се отпусна на дивана си с една напълно заслужена чаша кафе и един малък коняк, той позвъни на личния си репортер от най-големия вечерен вестник, за да го осведоми за развитието на последните събития относно убийството на най-изтъкнатия гангстерски адвокат, което към момента оглавяваше новините във всички медии. На стойност поне шестцифрено число плюс малкият бонус в добавка, а също така неговият финландски колега, пиянката Тойвонен, получи практически урок относно условията, които са в сила за свещената защита на информатора и свободата на словото в една демократична правова държава.

През следващия час той информира своя личен говорител за последното развитие на събитията около развихрилата се гангстерска война, започнала с убийството на адвоката, който дълги години служи като съветник на най-склонната към насилие групировка сред организираната престъпност в Швеция, Ибрахимовото братство. Същата организация, която само за последните няколко години е „платила най-малко 20 милиона крони на своя правен съветник, адвокат Тумас Ериксон“.

— Четири убийства само за една седмица — обобщи Бекстрьом. — Първо, убийството на Ериксон. След това, отмъщението на Ибрахим и неговите хора, които екзекутират и двамата, Окаре и Гарсия Гомес, като за по-сигурно премахват и един свидетел, който би могъл да има решаващо значение за полицейското разследване — допълни Бекстрьом.

— Бекстрьом, Бекстрьом — въздъхна репортерът, който не можеше да намери думи.

— Повярвай ми — каза Бекстрьом. — Това все още е само началото. Отмъщението поражда отмъщение, както знаеш, и преди да свърши лятото, ще има много повече от двете страни, които ще бъдат убити, измъчвани и осакатени. Нека не забравяме, че дори и съвсем невинни хора ще пострадат. При това не само свидетели, които искат да изпълнят своя граждански дълг, но и членове на обществото, които просто са се намирали на неподходящото място в неподходящото време.

— Как искаш да те цитираме? — попита репортерът. — Добре ли е да продължим с високопоставен източник от управлението на полицията?

— Напълно запознат с разследването — допълни Бекстрьом. „Като онова финландско пиянде, на което му се пада да опита от кашата, в която за малко да го накисне“, помисли си той.

— Тогава до утре — завърши репортерът, който трябваше веднага да се залавя за работа, ако искаше да се справи с утрешния вестник и истинското лятно клане, което организираната престъпност тъкмо беше наченала.

— Добре — каза Бекстрьом. — А, да, има още едно нещо — добави той, понеже му хрумна същата мисъл, когато Надя разказваше за регистрационната табела на онзи „Мерцедес“, който търсеха. — Да имате случайно във вестника човек, който разбира от филми?

— Разбира се, трябва ти фотограф. Да не би да е нещо, което…

— Не фотограф — прекъсна го Бекстрьом. — Някой, който да разбира от филми, филми, като тези в киното, имам предвид.

— Рони Филма, нашият личен филмов репортер.

— Рони Филма?

— Да, или Рони Ролката, също така. Това е името, с което се подписва в блога си и в туитър. Там той дава съвети за малко по-необичайни неща. Рони Ролката, както в порноролка.

— Значи, той разбира от филми?

— Да разбира от филми? Той е най-добрият в света, Бекстрьом. Ако Рони не знае отговора, значи това, за което питаш, никога не се е появявало на движеща се лента. Той може да ти изрецитира и надписите след филма наизуст. Със сигурност си го виждал на нашия собствен телевизионен канал. Най-добрите ролки на Рони Ролката. Един голям, суров мъжага в хавайска риза. Всъщност малко си приличате. Външно, искам да кажа.

— Имаш ли номера му? — попита Бекстрьом. „Изглежда надежден авер“, заключи наум той, който не пропускаше възможност да се облече по същия начин веднага щом времето го позволеше.

— Разбира се — каза репортерът. — Мога да ти дам тайния му, ако обещаеш да не казваш кой ти го е дал. Впрочем за какво ти трябва? Да не е нещо, което трябва да поместим във вестника?

— Ако беше така, ти първи щеше да научиш — отвърна Бекстрьом.

Веднага след като Бекстрьом приключи разговора, той позвъни на Рони Ролката и попадна на неговия телефонен секретар.

— Казвам се Бекстрьом — започна Бекстрьом. — Аз съм от полицията и има нещо, за което мисля, че можете да ми помогнете.

„Крайно време за кратка следобедна дрямка“, помисли си Бекстрьом, тъй като неговата любима финландска сервитьорка беше обещала да намине, за да избърше прахта, да измие чиниите, да изпере, да изчисти най-общо казано, преди да поеме вечерната смяна в любимия му квартален ресторант.

„Крайно време е за малка почивка“, повтори си той и в същия миг някой позвъни на вратата му.