Джон Гришам
Планината Грей (17)

17

Пицариите в големите градове печелят от италианците или от техните потомци, от хора, които знаят, че истинската пица произхожда от Неапол, където тестото е тънко и хрупкаво, а нещата отгоре са прости. Любимото място на Саманта беше „Лацио“ в „Трайбека“, където готвачите се провикваха на италиански, докато печаха пиците в тухлени пещи. Като повечето неща в живота й напоследък, и „Лацио“ беше далече. Пицата също. Единственото място в Брейди, където човек можеше да си купи пица за вкъщи, беше една закусвалня в евтин търговски център. „Пица Хът“ и повечето други търговски вериги още не бяха проникнали в малките градчета във вътрешността на Апалачите.

Пицата беше дебела два сантиметра и половина. Саманта наблюдаваше как момчето я реже и я пъха в кутията. Осем долара за пица с пеперони и сирене, която наглед тежеше поне два килограма. Откара я в мотела, където семейство Букър гледаха телевизия и я чакаха. Бяха се изкъпали и изглеждаха много по-добре с чисти дрехи, освен това бяха смущаващо признателни за промените. Саманта им съобщи и не съвсем приятната новина, че е донесла и домашните на децата за следващата седмица, но това не вгорчи доброто им настроение.

Вечеряха в стаята на Памела — пица и безалкохолно, на фона на „Колелото на съдбата“ с намален звук. Децата говореха за училище, за учителите си, за приятелите си в Колтън, които им липсваха. Бяха смайващо преобразени в сравнение със сутринта. Тогава бяха изплашени и прегладнели и се колебаеха, преди да кажат и дума. А сега не млъкваха.

След като изядоха пицата, Памела се направи на строга и ги изпрати да учат. Страхуваше се, че изостават с материала. След няколко плахи възражения децата отидоха в стаята си и се заеха за работа. Саманта и Памела обсъдиха тихо съдебното дело и евентуалните последици от него. С малко късмет фирмата може би щеше да осъзнае грешката си и да пожелае да обсъди споразумение. В противен случай Саманта щеше да ги вкара в съда максимално бързо. Тя се постара да вдъхне увереност като опитен адвокат без дори намек, че това е първото й истинско съдебно дело. Освен това смяташе да се срещне с господин Симънс във фабриката и да му обясни грешката, довела до запора. Памела не беше безделница, а по-скоро обект на тормоз от страна на недобросъвестни хора, които злоупотребяваха с правната система.

Докато се отдалечаваше с колата си от мотел „Старлайт“, Саманта осъзна, че по-голямата част от последните дванайсет часа е защитавала Памела Букър и нейните деца. Ако те не се бяха появили в правната служба рано сутринта, щяха да се спотайват някъде на задната седалка на колата си гладни, измръзнали, лишени от надежда, уплашени и уязвими.

Мобилният й звънна, докато се преобличаше. Време за джинси. Беше Анет, на трийсетина метра отсреща в двора.

— Децата са по стаите си — каза тя. — Имаш ли време за чаша чай?

Двете трябваше да поговорят, да изяснят нещата, да стигнат до дъното на онова, което тревожеше Анет. Ким и Адам бяха прекъснали писането на домашните, за да поздравят Саманта. Предпочитаха тя да вечеря у тях всеки ден, а после заедно да гледат телевизия, а защо не и да изиграят по някоя видеоигра. Саманта обаче се нуждаеше от лично пространство. Анет със сигурност й помагаше в това отношение.

Когато чаят беше сипан, двете седнаха в полутъмния хол и заговориха за понеделника си. Според Анет в планината имаше много бездомни хора. Единствената причина да не ги виждат да просят по улиците беше, че обикновено техен познат ги подслоняваше за седмица у дома или в гаража си. Почти всички имаха роднини наблизо. Нямаше приюти за бездомни, нямаше и неправителствени организации, които да се занимават с техните проблеми. Преди време Анет бе имала клиентка, чийто син бил психичноболен и агресивен, и жената била принудена да го отпрати. Той живеел в малка палатка в гората, прехранвал се с кражби и с подаяния. През зимата едва не замръзнал и за малко не се удавил при едно наводнение. Минали четири години, преди да успеят да го изпратят в клиника. Избягал и оттогава никой не го бил виждал. Майката продължавала да се обвинява. Тъжна история.

Поговориха за семейство Букър, за Фийби Фанинг и за горката госпожа Кръмп, която не знаеше на кого да завещае земята си. Това подсети Анет за клиент, който преди време се нуждаел някой да изготви завещанието му безплатно. Имал много пари, защото нищо не харчел — „стискаше се като кокоше дупе“, — и й дал предишно завещание, изготвено от друг адвокат. Старецът нямал семейство, не харесвал далечните си роднини и не бил сигурен на кого да остави парите си. Затова предишният адвокат бил вмъкнал няколко абзаца с непроницаеми щуротии, чийто най-общ смисъл бил, че човекът завещава всичко на него. Няколко месеца по-късно у стареца се зародили подозрения и той се появил в кабинета на Анет. Тя му изготвила много по-просто завещание, съгласно което той оставял всичко на църквата. Когато починал, адвокатът от съседната кантора плакал на бдението, на заупокойната служба и на погребението му, а когато научил за последното завещание, избухнал. Анет заплашила да го докладва пред адвокатската колегия и той си затворил устата.

Ким и Адам се появиха отново, този път по пижами, за да им пожелаят лека нощ. Анет излезе, за да ги настани по леглата. Когато вратите на стаите им бяха затворени, тя наля още чай и седна в единия край на дивана. Отпи глътка и мина по същество.

— Знам, че излизаш с Донован — каза тя, все едно този факт бе в нарушение на нещо.

Саманта не отрече, пък и защо да го прави? А и дължеше ли някому обяснение!

— Миналата събота летяхме със самолета му, а преди това се катерихме в планината Дъблин. Защо?

— Трябва да внимаваш, Саманта. Донован е сложна личност, освен това е женен, нали знаеш?

— Никога не съм спала с женен мъж, а ти?

Анет подмина въпроса с думите:

— Не съм сигурна, че бракът е от особено значение за Донован. Той обича жените, открай време си е такъв, а сега, когато живее сам, надали някоя е в безопасност. Носи му се славата.

— Разкажи ми за съпругата му.

Дълбоко поемане на дъх, още една глътка чай.

— Джуди е красиво момиче, но двамата не бяха подходящи един за друг. Тя е от Роаноук, от града, не познава планината. Запознали се в колежа и наистина се помъчили да живеят заедно. Казват, че жената се омъжва с надеждата да промени мъжа, но той не се променя. Докато мъжът се жени с надеждата жената да не се промени, но тя се променя. Ние се променяме. Джуди не успя да промени Донован и колкото повече се опитваше, толкова по-силно се съпротивляваше той. А тя със сигурност се промени. Когато пристигна в Брейди, много се постара да се впише в общността. Отглеждаше цветя, участваше като доброволка в различни начинания. Двамата се присъединиха към църковното паство и пееха в хора. Но Донован се отдаде маниакално на работата си и това предизвика сътресения. Джуди се помъчи да го накара да се откаже, да остави част от делата срещу въгледобивните компании, но той просто не можеше да го направи. Мисля, че капката, която преля чашата, беше дъщеря им. Джуди не искаше детето да получи образованието си в тукашните училища, което е срамота. Моите деца се справят чудесно.

— Бракът приключи ли?

— Кой знае? Двамата са разделени от няколко години. Донован е луд по дъщеря си и я вижда при всяка възможност. Говори се, че се опитва да намери някакво решение, но аз не виждам такова. Той няма да напусне планината. Тя няма да напусне града. Сестра ми живее в Атланта, няма деца. Съпругът й живее в Чикаго, има хубава работа. Смята, че Югът е изостанал и нецивилизован. Тя намира Чикаго за студен и груб. Никой от двамата не отстъпва, но твърдят, че са щастливи да живеят така, и не възнамеряват да се развеждат. Сигурно при някои хора се получава. На мен ми се струва странно.

— Тя не знае ли, че той се вижда и с други?

— Не знам какво знае Джуди. Няма да се учудя, ако имат някакво споразумение, нещо като отворен брак.

При тези думи Анет отмести поглед, сякаш знаеше повече, отколкото казваше. Онова, което би трябвало да е очевидно, внезапно се оказа точно такова, поне за Саманта.

— Той ли ти го каза? — попита тя.

Струваше й се прекалено Анет просто да гадае по този пикантен въпрос.

Пауза.

— Не, разбира се — отговори тя неубедително.

Дали Донован не прибягваше до любимата реплика на всеки женен мъж: Хайде да го направим, скъпа, защото и жена ми го прави? Може би Анет не страдаше от чак такава липса на мъжка компания, както се преструваше. Още едно парченце от пъзела попадна на мястото си. Да допуснем, че тя имаше връзка с Донован или от страст, или по любов, или и по двете причини. А сега новото момиче в града беше привлякло вниманието му. Напрежението помежду им беше просто старомодна ревност, която Анет никога не би признала, но и не можеше да скрие.

— Мати и Честър ми говориха за Донован — каза Саманта. — Според тях Джуди се е уплашила, когато започнал тормозът: анонимни обаждания по телефона, заплахи, непознати коли.

— Вярно е, че Донован не е най-популярният човек в града. Работата му дразни много хора. Джуди неведнъж е усещала неприязънта им. А с годините той става още по-безразсъден. Играе мръсно и печели много от делата си. Понатрупа доста пари и както става обикновено, егото му нарасна пропорционално на банковите сметки.

— Май има много причини за раздялата.

— Опасявам се, че е така — отговори Анет доста равнодушно.

Отпиха от чая си, унесоха се в мислите си и се умълчаха за известно време. Саманта реши да стигне докрай, до дъното на историята. Анет винаги говореше открито за секса, така че защо да не опита.

— С теб пробвал ли се е?

— Не. Аз съм на четирийсет и пет години и имам две деца. В неговите очи съм твърде стара. Донован харесва по-млади жени — направи тя сносен опит да пробута тезата си.

— Някоя по-конкретно?

— Всъщност не. Виждала ли си брат му Джеф?

— Не, той го спомена няколко пъти. По-малък от него, нали?

— Със седем години. След като майка им се самоуби, момчетата живяха на различни места. Мати се зае с отглеждането на Донован, а Джеф замина при други роднини. Двамата са много близки. На Джеф му беше по-трудно, напусна колежа, скита напред-назад. Донован винаги се е грижел за него, а сега Джеф работи за брат си. Като следовател, куриер, бодигард, момче за всичко, какво ли не, върши всичко. Освен това е симпатяга също като Донован и не е женен.

— Не си търся мъж, ако това имаш предвид.

— Ние винаги си търсим мъж, Саманта. Не се заблуждавай. Може би не за постоянно, но всички търсим любов, дори и за малко.

— Надали животът ми ще стане по-лесен, ако се върна в Ню Йорк с някой планинец. Като заговорихме за неподходящи двойки…

Думите й разсмяха Анет. Напрежението сякаш поспадна и сега, когато разбираше нещата, Саманта бе в състояние да се справи с тях. Вече беше решила, че близостта й с Донован е достатъчна. Той беше очарователен, вълнуващ, несъмнено сексапилен, но също така обещаваше единствено проблеми. С изключение на първата им среща Саманта постоянно имаше чувството, че ей сега ще започнат да се събличат. Ако беше приела предложението му за работа, щеше да й бъде трудно, ако не и невъзможно да избегне флирта. Ако не по друга причина, то от скука.

С Анет си пожелаха лека нощ и Саманта се върна в апартамента си. Докато се качваше по тъмните стълби над гаража, я връхлетя въпросът: колко ли пъти Анет беше слагала децата да си легнат и после се беше прокрадвала тук, в любовното си гнезденце, за да полудува малко с Донован?

Нещо й подсказваше, че са много. Много.