Андерш де ла Моте
Играта (6)

6. All the king’s horses…

От: Подбор на таланти

До: Водача

Относно: Оценка на кандидат 128

Име: Хенрик Петершон

Псевдоним: HP

Възраст: 31

Височина: 179 см.

Тегло: 72 кг.

Телосложение: Слабо

Цвят на косата: Пепеляво рус

Цвят на очите: Сини (вж. също приложената паспортна снимка)

Семейно положение: Неженен

Семейство: Една сестра (с която има само спорадичен контакт)

И двамата родители са починали

Професия: Заема различни, временни длъжности, по настоящем безработен

Адрес: „Мария Трапгренд“ 7, Сьодермалм, Стокхолм, двустаен апартамент в кооперация; наследен от майката

Брой изпълнени мисии: 5

Брой точки: 2200

Класиране: 23-то място

Ниво: 3

Начин на вербуване: Препоръка

Образование: 9-годишно шведско основно училище; смесени оценки

Започната, но незавършена шведска 3-годишна икономическа гимназия

Два пъти започвано, но така и незавършено общинско образование за възрастни

Други обучения: Няма

 

Интереси: Кандидатът прекарва по-голямата част от времето си в гледане на телевизия и филми, основно американски ТВ-сериали, екшън филми, комедии или еротика. Често играе „Counter-Strike“, без да принадлежи към някоя конкретна фракция или клан; по-рядко играе „World of Warcraft“, където героите му най-често са роугове^[1], принадлежащи към Ордата^[2]

 

Интернет навици: thefragarena.com, различни сайтове за споделяне на файлове, използвани за сваляне на филми и музика, Блокет (шведски сайт за търговия, често използван за продажба на крадени стоки), YouTube, както и различни порно сайтове. Запален потребител на MSN. Наскоро е открил хотмейл акаунт Badboy.128

 

Заболявания: Счупена ръка и две счупени ребра, вписани сравнително на гъсто през 80-те. Случаят е прехвърлен на социалните служби поради подозрения за насилие над дете. Опериран от апандисит през 1992 г., последният лекарски преглед, от 2007, проведен в Шведската пробационна служба, не е показал отклонения, с изключение на наличието на ТНС в кръвта (психоактивно вещество в наркотиците от семейството на канабиса). Няма регистрирани алергии, болести на сърцето, понижена имунна защита или непоносимост към определени лекарства.

 

Регистър на социалните служби: След известието от службата по здравеопазването (вж. горе) е пратен в дом за деца, докато трае разследването. Скоро след това решението за преместване е отменено и случаят е преустановен. Следват още известия за подозрение за насилие над деца, но не са взети други мерки, освен няколко посещения от социалните. В една служебна бележка се споменава полицейски доклад, но такъв не е намерен.

Бащата е починал през 1995 г. (удар), майка през 1997 г. (рак).

Бележки във връзка със злоупотребата с наркотици на кандидата (хашиш и марихуана), както и бягство от часове и агресивно поведение в училище.

Според Окръжния съд е бил поставен под грижите на социалните служби (вж. долу).

 

Криминално досие и полицейски бележки: Първата присъда, точно преди седемнадесетия рожден ден на кандидата, се отнася за редица леки престъпления, свързани с наркотици, както и кражба на превозно средство, наказанието е поставяне под грижите на социалните служби.

Веднага след навършване на осемнайсет години е намерен за виновен за убийство по непредпазливост и осъден на десет месеца в поправителен дом. По-късни бележки в регистъра на полицейското разузнаване касаят леки престъпления с наркотици, подозрения в търговия с крадени вещи и дребни кражби.

Последната присъда е едва отпреди две години и се отнася за случай на търговия с крадени вещи, случай на шофиране без свидетелство за управление и случай на леко престъпление с наркотици. Наказанието е поставяне под изпитателен срок и глоби.

 

Други регистри: Кандидатът на пет пъти е обявяван за неплатежоспособен от органите за принудително изпълнение, главно във връзка с неплатени сметки за електричество и телефон или такси към жилищната кооперация. Струва си да се отбележи, че всички случаи са разрешени, без да се стига до възбрана, тъй като сестрата е изплащала дълговете.

 

Лични качества: Всички източници описват кандидата по приблизително сходен начин. Той е интелигентен, с бърза мисъл, инициативен, но е описван също като мързелив, ненадежден и егоцентричен. Обикновено предпочита прости решения, вместо дългосрочни ангажименти, има очевидни проблеми с властите и освен това има малко задълбочени приятелски или роднински връзки.

 

Мисии: Освен пробната мисия (сценарии 12а), кандидатът е завършил успешно четири мисии (до ниво С3). Редовно гледа собствените си клипове, много често чете коментарите и бърза да обяви, че е готов за нови мисии.

До момента кандидатът не е показал колебание или безпокойство от евентуални последици нито за себе си, нито такива, причинени от мисиите.

 

Препоръка: Кандидат 128 демонстрира до голяма степен всички качества, които се търсят у един успешен Играч. Той е импулсивен, интелигентен и динамичен, като същевременно показва малко или никаква съпричастност към останалия свят.

Кандидатът изглежда вижда себе си като нещастна жертва или аутсайдер. Някой, който по неясни причини винаги е третиран несправедливо или има лош късмет. Затова смята, че във всички ситуации е в правото си да се възползва, обикновено на гърба на други хора или на обществото, без да се налага от своя страна да поема каквато и да е отговорност за действията си.

 

До голяма степен кандидатът е останал без семейство, има проблеми е дългосрочната близост и продължителните връзки, както и демонстрирането или задържането на доверие.

Дори и парите да играят известна роля за мотивацията му, най-голямата движеща сила за него е вниманието/признанието (т.нар. респект) от себеподобните му. Освен това за човек, който ненавижда авторитетите, 128 се оставя да бъде ръководен учудващо лесно, но само при условие, че възприема всички избори и позиции за свои собствени и че всичко се случва според неговите условия.

С оглед на това, долуподписаният препоръчва кандидата да бъде прехвърлен във второ ниво и да бъде извършена нова оценка след изпълнението на мисия със степен на трудност D1.

С уважение,

Донован

Подбор на таланти

* * *

HP чукаше, като че беше в транс.

Той беше Роко Сифреди, Пол Томас и, разбира се, легендата Рон „Таралежа“ Джереми^[3], слети в един-единствен човек. Тази вечер беше Императорът на чукането и обръщате и въртеше навитата си, но все още малко изненадана партньорка, изследвайки всички мислими вариации на копулацията.

Яхваше я за трети път през последните два часа, което беше далеч над средното му ниво. Вече бяха направили един разпален рунд на дивана, после изправена мисионерска на кухненската маса, с дългите й крака обвити около раменете му, а в момента се бе заел така неистово да шиба въпросната дама на задна, че цялото проклето легло щеше да се срути.

Ръцете му бяха хванали здраво широките й бедра. Гърдите и дупето й се люлееха в такт с приятните й стенания, докато той все по-здраво я нанизваше на твърдия си като камък чеп на порнозвезда.

— Само още малко, само още малко и ще свърша — изскимтя тя задъхано. Но на него не му пукаше. Защото беше Краля на чукането, Принца на плющенето, the Ayatolla of luckenrolla! Но по-важното — беше също така mister clip of the week, first Runner-up и number onehundredandtwenty fucking eight! Най-якият пич в Играта и мисълта за това го надървяше значително повече, отколкото партньорката му в леглото, с всичките си женски атрибути, някога бе успявала.

С два последни силни тласъка той завърши шедьовъра си и в същия момент, в който го извади и запрати каскада лигава lovejoy по потния й гръб, в главата му имаше една-единствена мисъл: Трябваше да го заснеме с камерата!

* * *

Тя лежеше до него в леглото и гледаше спящият му силует. Може и да не беше най-умният мъж на света, но във всеки случай беше дявол в леглото, а конкретно тачи вечер беше особено вдъхновен.

Познаваха се от около половин година, бяха се натъкнали един на друг в кръчма някъде в центъра и тъй като тя се бе чувствала необичайно самотна, а и бе имала нужда от физическа близост, против всичките си обичайни принципи още същата вечер го бе последвала в апартамента му. Сексът беше добър още от началото, а след това им бе било трудно да спрат.

В него имаше нещо, което я привличаше, което я възбуждаше. Не беше свръхкрасив или твърде сексапилен — и в двете графи беше съвсем по средата. Може би най-много я привличаше просто фактът, че той не беше полицай, ами напълно обикновен мъж, който живее в напълно обикновения свят. Така или иначе, срещаха се от време на време, обикновено когато тя беше в настроение. Не търсеше връзка, а и той никога не бе възразил срещу така възникналата подредба. И все пак тя не можеше да се отърси от чувството, че го използва. Ребека подозираше, или по-скоро се надяваше, че той вече има сериозна връзка, но реши да не го пита, а и той не се бе почувствал принуден да разкаже повече за личния си живот. Каквото и да деляха, не ставаше дума за чувства, а за физическо привличане, така че нямаше нужда от подробности или поне тя така предпочиташе да мисли.

Не, беше все едно. Бяха чисто и просто приятели за секс, дори и да не й беше приятно да използва тъкмо този израз. Тя погали гърба му гузно и го чу да измърморва нещо на сън.

* * *

Водачът му бе обещал цял нов свят и до момента въобще не беше разочарован! Можеше да гледа клипа колкото си иска пъти и до момента вероятно вече го беше направил.

Мисия номер четири си я биваше. Беше развинтил джантите на едно „Ферари“, собственост на един мазен адвокат, докато пичът бе стоял на десет метра от мястото, на външните маси в „Стюрехуф“^[4] на по afterworkdrink с приятелите си баровци. Колата, естествено, беше паркирана в зоната за товарни автомобили до Свампен^[5], така че всички да могат да видят проклетия му пенисоудължител под формата на гъзарско возило, но въпреки това никой не забеляза нищо.

Специалният инструмент чакаше прилежно увит в найлонова торбичка, потопена в казанчето на една от тоалетните в „Стюрегалериан“, и когато вече бе на място, му трябваха само три минути да развинти всички болтове на колелата, които бяха към улицата.

Въпреки че беше петък вечер и по улицата вече циркулираха купища хора, никой не му обърна внимание, дори една патрулка, която мина на половин метър зад гърба му. Беше адски изненадващо на колко малко хора им пука с какво се занимават другите. Във всеки случай поне докато Mr. Sleazy lawyer опита да обърне към „Кунгсгатан“, като направи рязък завой, от който гумите изсвистяха.

Двете колела излетяха за нула време и изведнъж онзи глупак получи значително повече внимание, отколкото си бе представял. Освен близо стотина души, които се хилеха злобно и сочеха с пръсти, HP преброи поне още петима, освен него самия, които снимаха красивата кола, както си стоеше насред „Стюрегатан“. Лъскавите и сигурно страшно скъпи спирачни дискове бяха заорали здраво в асфалта и според статията в ДН^[6], бе минал почти час, преди от Пътна помощ да разкарат колата.

Но по това време HP отдавна се бе чупил. Мразеше „Стюреплан“, още повече през почивните дни, и не искаше да прекарва там повече време, отколкото беше абсолютно наложително.

Последното, което видя от собственика на колата, бе как хленчи като малко момиче над багажника на съсипаното си бижу, но HP не изпитваше и капка съчувствие към жертвата си. Mr. Sleazy вероятно си го бе заслужил, беше достатъчно да видиш надменната му мутра, зализаната му, напоена с „Рогаин“^[7] коса и скъпарския костюм, за да ти стане ясно. С такова возило направо се молиш да ти натрият носа и HP точно това бе направил.

Той, между другото, никога не бе обичал адвокати. Единственият път, когато бе бил достатъчно тъп да се обърне към един такъв мошеник на дребно, далеч не се беше оказало от полза. Нещастникът беше абсолютно некомпетентен, не беше прочел грам по случая, наричаше го Хокан през цялото време, а в съда се бе опитал да прикрие миризмата на алкохол с ментови бонбони. HP трябваше да съобрази и да не приема първия срещнат, който му назначава съдът, но едва беше навършил осемнайсет години и дори и да познаваше всички признаци на алкохолизма като петте си пръста, то трябваше да мине известно време, преди да опознае съдебната система също толкова добре.

Онзи път всичко бе било голяма, скапана бъркотия.

Така или иначе, случилото се му бе коствало десет месеца в поправителния дом.

Обществен застъпник my ass!, по-скоро „естествен отстъпник“ или може би „съществен престъпник“, ако се съди по безумно скъпата каручка на Mr. Sleazy. Във всеки случай сега той самият щеше да си отмъсти на лешоядите и чувството всъщност беше дяволски добро!

Яжте ми кура, надути „Стюреплан“-ски свине!

Следващата седмица, следвайки инструкциите, беше изпратил анонимно болтовете от колелата до адвокатската фирма и за пръв път осъзна, че всичко, цялата тая работа с Играта, е много по-голямо, отколкото си бе мислил.

Защото какъв всъщност беше смисълът да връща болтовете обратно на господин Sleazy? Това си беше като да му направи услуга и сигурно да му спести няколко хиляди крони от тлъстата сметка в сервиза. Защо просто да не хвърли скрапа в залива Нюбру and be done with it?

Единственият отговор, за който се сещаше, беше, че някой иска да види изражението на адвоката, когато получи пакета. И тогава лампичката му окончателно светна. По света имаше и други като него, не само в САЩ, но и тук, в Швеция, а със сигурност и в други страни.

Вече беше загрял, че горилата на „Биркагатан“ по някакъв начин бе забъркана и тъпакът не бе могъл да си държи устата затворена, ами се бе разприказвал за Играта. Очевидно текстът, който бе напръскал на вратата му, се отнасяше за това. И едва ли Луис Карол бе оставил картата пропуск в книгата или пък знаеше нещо за спирането на часовника на покрива на НК…

Но HP не бе осъзнал цялостната картина с пълна сила, преди да разбере, че някой друг е бил избран, за да завърши мисията с адвоката. Че някой друг ще стои и ще снима, когато малкият чекиджия отвореше пакета и с почервенял фейс откриеше болтове на собствената си кола. Някой, точно като него самия, с мисия за изпълнение и камера, с която да я заснеме; и същото вероятно важеше и за онзи, който бе изнамерил отнякъде гаечен ключ за „Ферари“ и го бе скрил в тоалетната на „Стюрегалериан“. Значи поне три различни подмисии и също толкова участници, за да нагласят цялата работа и да подарят на Mr. Sleazy почивка, която да помни дълго.

Страшно добре изпипано, можеше само да свали шапка на хората, които и да бяха те, които го бяха организирали.

Във всеки случай, мисията му бе донесла 1000 точки, а на следващата сутрин бе открил чуждестранна кредитна карта на изтривалката. Този път бе уцелил правилния пин код от първия път.

Оказа се, че сметката съдържа общо 2300 американски долара, което отговаряше на общия му брой точки. Трябваше просто да пъхне картата в най-близкия банкомат и да изтегли колкото му трябват.

Стигнаха, че и му останаха отгоре за DVD колекцията на „Семейство Сопрано“^[8], по която бе въздишал, както и за семеен пакет Мароко^[9] от обичайния му квартален дилър. После се беше отпуснал на дивана, бе пафнал the magic dragon^[10] и бе пръснал главите на няколко нууба^[11] на „Counter-Strike“. След това home delivery pizza и малко male bonding с момчетата от мафията в Ню Джърси.

Живот!

Но въпреки всичко петата мисия беше наистина яката. Именно тя го превърна в Mr. Clip of the week, first Runner-up, а няколко часа по-късно също и в Прекрасния Папа на Плющенето.

Освен с постоянно надървяне, петицата го снабди и с 2500 свежи долара в сметката, но за негово учудване започваше да гледа на парите все повече като на приятен бонус. Много по-важна от кеша бе любовта, която се изсипваше на стената му: „128 FTW!“, „all the kings horses couldn’t stop you “^[12] или „W00T onetwoeight!!!!“^[13] бяха само няколко примера. Средната му оценка бе стигнала нереалните 4.8 звезди, а освен това бе получил и личен мейл с поздравления от самия Водач.

Не беше зле за новак!

Той беше the flavour of the month!

Той беше in the zone!

Той беше на път към върха!

* * *

Тя се събуди рано, измъкна се от леглото и без да го буди, събра тихо дрехите си и ги облече. В действителност не обичаше да остава за през нощта, но бе била толкова изтощена, както от тренировките през последните няколко дни, така и от снощните занимания, че противно на навиците си бе заспала там.

Още от първата вечер винаги се срещаха в неговия апартамент, което я устройваше перфектно. Тя го харесваше, абсолютно, но чувстваше, че да го допусне в жилището си няма да е правилно. Би означавало да изпрати грешни сигнали, да му даде лъжливи очаквания. По-просто бе да се срещат така, да свършат работата и после вкъщи с извинението, както винаги, че утре ще става рано.

Той беше добро момче всъщност. Може би малко небрежен, апартаментът би могъл да се поразтреби, а и на него нямаше да му навреди, ако се подстригва по-често.

Но като цяло беше добър мъж, значително по-добър, отколкото тя заслужаваше.

Само не бе трябвало да заспива.

Наистина не бе трябвало да заспива.

Той се размърда насън и за няколко панически секунди тя си помисли, че той ще се събуди. Какво щеше да каже, ако това станеше? Как щеше да обясни, че е на път да се измъкне като крадец в нощта, без дори да каже чао? Или още по-зле, какво, ако той опиташе да я придърпа в леглото за сутрешно гушкане? Да се позабавляват малко и да си разменят интимности?

Тя усети как пулсът й се ускорява.

Нормѐн, успокой се, по дяволите!

Той спря да се движи и тя установи по дишането му, че още спи.

Прекрасно!

Време да изчезва. Всичко ли е взела?

Опипа набързо джобовете си, за да провери.

Ключове — дам, значката — дам, мобилен телефон — няма го…

Тя се огледа набързо в сумрачната спалня, нетърпелива да си тръгне. Ето го там, по средата на бюрото. Тя прибра облекчена телефона и същевременно забеляза, че неговият мобилен също стоеше там. Красив модел, супер тънък, от неръждаема стомана, не по-голям от длан и само със сензорен екран. Малка, червена LED-лампичка, която мигаше, беше единственият знак, че е включен. Не можеше да си спомни друг път да е виждала телефона или въобще такъв модел. Явно беше нова покупка. Сигурно беше адски скъп, отбеляза тя, докато отваряше входната врата.

* * *

Когато HP отвори сейфа в „Сентрален“, първоначално не разбра какво точно вижда. Зеленият цилиндричен предмет напомняше най-вече на флакон спрей и за миг почти се разочарова. Какво, да не би да имаше още един доносник, на когото трябва да му се припомня правило номер едно? Беше очаквал нещо повече.

Напъха предмета в чантата, която носеше със себе си, и тъй като в метрото беше пълно с хора, не можа да го разгледа, преди да затвори зад себе си вратата на апартамента. Чувстваше се подведен, мисията бе започнала толкова обещаващо с ключа за сейфа, залепен под масата в „Уейнс Кофи“ на „Йотгатсбакен“. Беше си чисто изпълнение на таен агент, да стои вътре, между нищо неподозиращите хора, посръбващи лате, напрегнатото опипване под масата и след това вълнението, когато пръстите му се бяха докоснали до нещо твърдо.

Подозираше за къде е ключът още преди телефонът да му съобщи къде да намери съответния метален шкаф.

Тогава защо беше целият този Джеймс Бонд Cloak and Dagger shit, ако ставаше дума просто за флакон спрей?

Но след като му се удаде шанс да поразгледа находката си, всичко изведнъж стана по-вълнуващо. Почти веднага схвана, че това не беше някакъв си спрей. Всъщност беше почти нелепо, че бе мислил в тази посока. Стигаше да видиш дръжката от едната страна и предпазителя в горната част, за да чатнеш, че това беше значително по-опасна играчка от флакон боя. И внезапно пулсът му запрепуска в очакване.

„M84 Stun Grenade“ пишеше на нея с военен шрифт и бърза проверка в „Уикипедия“ стигаше, за да потвърди за какво се използва. Гранатата, която се наричаше още Flash&Bang, беше така наречено „non-lethal weapon“. Или за тези, които не владееха военна терминология или не цъкаха „Counter-Strike“, това беше оръжие, чиято основна цел не беше да убива хора.

За разлика от обикновените гранати, M84 не разпръскваше шрапнели, които осакатяваха и убиваха всичко наоколо, ами произвеждаше дяволски гръм и трясък, придружени от ярка светлина, която караше слънцето да изглежда като петнайсетватова крушка. Идеята на гранатата беше да обезвреди врага, като го остави ослепен, оглушен и насран достатъчно дълго, за да бъде заловен жив. Повечето антитерористични и полицейски сили в цивилизования свят изглежда разполагаха с M84 в арсенала си и описанията на ефективността на гранатата бяха изумителни: „very powerful“, „extremely useful“ или „highly efficient“ бяха само някои от позитивните оценки, които гранатата бе получила от използващите я, а сега HP внезапно имаше своя собствена.

Истинска!

Въпросът беше само къде Водачът иска от него да я детонира?

* * *

От: Game Control

До: Водача

Относно: Извадка от полицейски доклад 0201-К246459-10 (кандидат 128, мисия 1006–09)

 

Патрулен автомобил 1054 с полицейски инспектор Янсон и полицейски асистент Мудѐер на гореспоменатата дата получава повикване за „Кунгстредгордсгатан“/„Арсеналсгатан“ във връзка с все още необявения за престъпен инцидент срещу конната полиция. На мястото едновременно са изпратени няколко патрула, както и линейки, и на първо време инспектор Янсон е назначен за ръководител на разследването.

На място патрулът се среща с лейтенант Арне Волф от конния батальон на Националната гвардия, който разказва следното:

Волф, заедно с дванайсет колеги офицери и общо четиридесет войници на задължителна служба, получил заповед да сформира конен ескорт за кортеж от Хувсталет^[14] до Кралския дворец във връзка с държавното посещение от Гърция.

В кортежа са пътували президентът на Гърция и неговата съпруга, както и Техни Величества кралят и кралицата.

Волф разказва, че са напуснал Хувсталет в следната подредба:

В първия ред двама конни полицаи, които да се грижат главно за проблеми с трафика. След тях началникът на ескорта, както и неговият адютант и парадната охрана на флага (2+4 души), следвани от първата ескортна трупа (2+20 души), на която Волф бил заместник-началник и зад която бил разположен.

Зад лейтенант Волф следвала първата карета от кортежа, превозваща президента и Негово Величество краля, а след нея втората карета с първата дама и Нейно Величество кралицата. Зад кралските карети имало още двама конни полицаи и втората ескортна трупа, също от двама офицери и двайсет войници.

Обикновено се минава по „Нюбруплан“, „Хамнгатан“, „Рейерингсгатан“, за да се стигне до Норбру през площад „Густав Адолф“ и оттам Шепсбрун и двореца, но тъй като Шепсбрун е затворена за ремонт, този път е използван алтернативен маршрут през „Кунгстредгордсгатан“ за да се пресече реката по „Стрьомбрун“.

Щом HP получи инструкциите, веднага осъзна, че тази мисия е много по-сложна от тези, които бе изпълнявал по-рано. Рискуваше да го разкрият и ако това станеше, щеше да си има значително по-големи проблеми с правосъдието, отколкото за загасен часовник, напръскана врата или развити болтове. Това си беше some serious shit, пък и полицейското му досие досега не беше точно девствено чисто като сняг. Можеха да го тикнат зад решетките, ако нещо се объркаше…

В действителност трябваше да откаже, но вече усещаше как възбудата бълбука в него. Щеше да стане страшно добро клипче. World class stuff, може би clip of the week-material! Никога не бе чувал някой да е правил нещо подобно, така че той щеше да е първият. Чисто и просто не можеше да откаже на такова предизвикателство.

An offer you can’t refuse…

Но трябваше внимателно да планира операцията. Да изпълни мисията, да заснеме добри кадри и да се измъкне, без някой да разбере кой е той. Струваше му се, че знае как да стане, но трябваше да уреди някои неща.

Когато първата ескортна трупа се намирала приблизително до „Варендорфсгатан“, Волф забелязал от мястото си как някъде от тълпата зрители покрай левия тротоар към тях се търкаля обект. Предметът изглежда бил някакъв вид метален цилиндър, слабо напомнящ на флакон спрей. Спрял насред предната част на групата, при което някои от конете се стреснали и причинили известно безпокойство в началото на ескорта.

Мотопедът на Козела бе гениално хрумване. Беше го заемал и преди и приятелски настроеният му съсед и дворцов доставчик^[15] никога не му се беше бъркал с въпроси за какво ще го използва.

„Зимай го, няма проблеми, ей ги ключовете.“ Както обикновено, това бе всичко, което получи като отговор и половин час по-късно вече бе гепил хубав, черен шлем с тъмен визьор от един мотор, паркиран при Медис^[16].

Беше проверил в интернет маршрута на кортежа, после бе минал оттам, за да огледа и бе стигнал до заключението, че началото на „Варендорфсгатан“ е най-доброто място, където да изпълни мисията.

Целият кортеж щеше да е навлязъл по „Кунгстредгордсгатан“ и с малко късмет Карля^[17] и Нейно мазничество кралицата щяха да се окажат на разходка в стил „Грьона Лунд“^[18], когато новият му приятел M84 гръмнеше. После можеше да хване обратно по „Варендорф“, за нула време да стигне до „Нюбруплан“, после по „Биргер Ярд“ и после остър завой наляво към началото на тунел „Клара“, а оттам имаше много варианти.

Щеше да се намира в безопасност в „Сьодер“ преди въобще да са разпространили описанието му, а дотогава щеше да е хвърлил черния шлем в езерото Клара, да е разкарал якето и вместо това да е облечен с бяла тениска и откритата червена каска на Козела.

Никакъв шанс някой да го свърже със старото описание, пък и да го направеха, so what?

Какви доказателства щяха да имат?

Изведнъж се чула мощна експлозия, която заедно със заслепяваща светлина създала пълен хаос в кортежа. По-голямата част от конете в първата трупа, включително този на Волф, веднага препуснали или по „Кунгстредгордсгатан“ или право в Кралския парк.

Волф се описва като опитен ездач, но светлината и експлозията така го зашеметили, че той, както и повечето драгуни, бил незабавно хвърлен от гърба на коня и останал да лежи до бордюра срещу Кралския парк.

Когато се съвзел след няколко секунди, той видял как конете в каретата на Негово Величество краля се изправят на задните си крака, готови да се втурнат в галоп. Той инстинктивно грабнал юздите на единия от конете, за да помогне на кочияша да ги успокои. Това обаче сполучило едва след като конете изминали двайсетина метра в галоп по „Кунгстредгордсгатан“, с Волф висящ на сбруята.

Майка му стара, ама че трясък! Въпреки че бе мятал купища флашки^[19] в „Counter-Strike“, беше чел за ефектите в интернет и дори бе гледал клипче в YouTube с M84 в действие, тези неща далеч не отдаваха заслуженото на малкия разбойник.

Издърпваш щифта, отпускаш дръжката и остава само да търкулнеш гранатата между конете. Определено по-трудно IRL^[20], отколкото онлайн, но не твърде сложно. Въпреки че носеше тапи за уши и слънчеви очила и бе спуснал тъмния визьор на шлема, гърмът и светкавицата му взеха дъха. Както като натиснеш паузата на телевизора, картината замръзва на екрана, а програмата и звукът продължават да текат отзад.

Трябваше да примигне здраво няколко пъти, за да изчисти ефекта от ретината си и погледът му пак да заработи в реално време. Но това, което видя след това, надминаваше всичките му очаквания! Улицата беше fucking warzone! Навсякъде повалени ездачи, коне в галоп, на задни крака или просто подивели. Един кон разби витрината на улично кафене, два други стъпкаха едно от новопосадените дървета на алеята и продължиха към парка, минавайки слепешком през куп паркирани колела. Излезлите на съботна разходка трябваше да се мятат встрани от пътя на паникьосаните животни, за да не бъдат съборени и прегазени. Хора викаха, коне цвилеха, деца плачеха, а насред цялата суматоха по улицата се зададе едната кралска каляска, с някакъв пич, който висеше, люлеейки се, от впряга. Беше като в холивудска лента, но по-добро.

Много, много по-добро!

HP не можеше да се нагледа на разрушението и сигурно му трябваха поне трийсет секунди за да си спомни, че всъщност той го е причинил и че е време да се чупи.

След няколко минути бъркотия сред ранените драгуни, конете и зрителите, е установено, че кралската и президентската двойки са разтърсени от шока, но не и ранени, и към тях изглежда не е имало насочена атака.

Вж. отделния свидетелски разпит с Волф за повече подробности.

При пристигането на патрул 1054 на мястото в района все още има десетина коне на свобода. От персонала на Спешна помощ преценяват, че поне петнайсет души от ескорта и още седем зрители имат такива наранявания, че се нуждаят от незабавна медицинска помощ. Затова „Кунгстредгордсгатан“ е затворена в двете посоки и започва спасителна операция с увеличени ресурси.

Полеви комисар Нилсон поема ролята на ръководител на разследването в 12:04. По съвет на СЕНО от Хувсталет са набавени превозни средства, които, ескортирани от патрулни автомобили 1920 и 1917, както и персонал от Службата за охрана, осигуряват по-нататъшния транспорт на кралската свита до стокхолмския дворец.

Клипчетата бяха фантастични! Освен неговите собствени, които вече бяха остри като бръснач и почти не се клатеха, благодарение на новата катарама, която бе конструирал от ремъците на една стара раница, Водачът бе разположил цели двама допълнителни оператори в Кунгсан^[21].

Откъде, по дяволите, имаха информация къде HP ще нанесе удара, той не знаеше, но вече бе престанал да се изненадва от възможностите на Играта. Може би някой го бе проследил, докато проверяваше маршрута, или пък телефонът му имаше вградено GPS проследяване? Независимо какво беше, резултатът надминаваше всякакви очаквания и само няколко часа по-късно той беше Mr. Clip of the week, Mr. A-number one и the Ayatolla of fuckenrolla.

Телевизията и вестниците имаха материал поне за седмица, а на него едва не му се схвана устата от смях по всички така наречени експерти, които като дървени философи се произнасяха относно извършителите и мотивите зад случката, която бързо бе наречена „Драмата в Кралския парк“.

Според един вечерен вестник, HP беше десен екстремист, според други пък — ляв активист, в зависимост от това към коя идеология принадлежеше самият вестник.

Телевизионните канали, от друга страна, си падаха повече по международния тероризъм, а комерсиалният^[22], който назначи най-скъпоплатения експерт, си позволи дори да обяви нова шведска терористична мрежа, „свързана с Ал Кайда“.

Единственото общо, което всички тия всезнайковци и умници с милионите си университетски кредити имаха помежду си, беше, че всички бъркаха.

Бъркаха адски всъщност!

Нямаше конспирация, нямаше терористична мрежа или политически интереси. Беше само той.

The single shooter. A man with a mission.

Хенрик HP Петершон, мъжът, митът, легендата — и ги беше разбил всичките! От хилядите други проклети deadbeats Играта беше избрала тъкмо него. Бяха осъзнали потенциала му, бяха оценили талантите му и го бяха изкарали на пистата.

И за да се отблагодари, той пристъпи напред и отбеляза шибан, гигантски хоумрън!

Дори само мисълта за всичко това го надървяше като камък!