Джеймс Осуалд
Естествена смърт (68)

За въведението

„Естествена смърт“ първоначално бе кратък разказ, в края на 2006 г. публикуван в списание „Спайнтинглър“. По онова време правех първите си крачки в криминалния жанр, след като от дълги години пишех сценарии за комикси, фентъзи и фантастика. Всичко, което знаех за него, идваше от „Момчетата Харди“ и „Великолепната петорка“ в детството ми, Агата Кристи като тийнейджър, а по-късно от няколко романа на Иън Ранкин, задигнати от баща ми, когато нямах нищо друго за четене. И разбира се, ранните чернови на всички романи за Лоугън Макрий с автор Стюарт Макбрайд.

Познавам Стюарт от много време и именно той ме убеди да спра да пиша за дракони и да изпробвам нещо по-съвременно и реалистично. До този момент бях написал няколко кратки разказа с главен герой инспектор. В началото на 90-те години на миналия век го бях създал като второстепенен персонаж за комикса Година 2000.

Бидейки незапознат с криминалния жанр, нямах представа за съществуването на АПКР (Асоциация на писателите на криминални романи) и техния конкурс за дебютанти „Дебю Дагър“, докато основателят и редактор на „Спайнтинглър“ Сандра Рътън не ми спомена за тях. Бях започнал да преработвам „Естествена смърт“ от разказ в роман и идеята да участвам с него в конкурса през 2007 г. ми се стори добра.

Оценката в конкурса се дава въз основа на първите 3000 думи, придружени от резюме. Романът ми започваше също като разказа, но сметнах, че ми трябва по-шокиращо начало, което да грабне вниманието на журито. Тъй като сюжетът се върти около ритуално убийство, реших книгата да започне с описанието му, извършено шейсет и две години преди времето, в което се развива действието. И кое може да бъде по-шокиращо от това повествованието да се води от името на самата жертва?

Очевидно този подход проработи, тъй като книгата бе номинирана същата година. Трябва да призная обаче, че винаги съм изпитвал смесени чувства към въпросната сцена. Тя несъмнено е силен момент, полагащ основата на действието. От друга страна, е подробно описание в 500 думи на брутално групово изнасилване и убийство.

Читателите също възприеха по различен начин това въведение. Някои намериха книгата за напълно отблъскваща, докато други отбелязаха, че тонът във въведението е коренно различен от този в романа. Аз лично го харесвам, особено последното изречение, но то вероятно би подхождало повече на книга на ужасите.

Така че се върнах към оригиналното въведение, с което започваше разказът в края на 2005 г. Не мисля, че книгата е загубила след отпадането на тези първоначални 500 думи, но ако желаете сами да направите преценка или да разберете за какво се е вдигнал целият този шум, ще ги намерите на следващите страници. Все пак ви предупреждавам — не са за хора със слаби сърца.

Оригиналната 1. глава

Изпищява, когато забиват първия гвоздей.

Пронизваща болка преминава през дланта й, когато се бори, прикована към пода от тежестта на тялото му. Това не е правилно. Не бива да я наранява. Той е добър, красив. Любезен. Помагаше на семейството й през войната.

— Моля ви! Недейте. — Понечва да изкрещи, но една ръка грубо запушва устата й. В периферното й зрение се движат мъгляви фигури, опипват я, стискат я здраво, дишат тежко в тъмнината. Някой я сграбчва за китката и дръпва ръката й встрани. Пръстите й драскат по пода. Чукът се стоварва върху гвоздея, който пробива кожа и хрущял, и изтръгва нов писък, излязъл през носа й. Тя рита и се бори с тежестта върху себе си и със студените стоманени остриета, които дълбаят плътта й. Разпъната накръст. Тежестта й дърпа прикованите й длани надолу, докато тя драска и се мъчи да се освободи, но ръбестите и закривени главички на гвоздеите, дълбоко потънали в дървения под, ги спират.

Тежкото му тяло се вдига от нея и тя мярва лицето му в мрака. Погледът му блести, чертите му са размазани от сълзите в очите й, разкривени, сякаш нещо се опитва да си пробие път през кожата му. Съпротивлява се, когато повдига роклята й, разкъсва бельото и найлоновите й чорапи. Нещо проблясва на слабата светлина, процеждаща се под вратата. Усеща как нещо студено и плоско натиска оголения й корем, драска кожата й, плъзга се надолу, от което цялата настръхва. Топла влага се стича по бедрата й и сладникавата миризма на урина изпълва въздуха. Ще умре тук, насилена от мъжа, на когото е вярвала цял живот.

Коленете й изпукват, когато груби ръце я хващат за глезените и разчекват краката й, като отварят огромни рани в прикованите й длани. Силни ръце задържат стъпалата й на пода. Чува как пукат костите й, как стомана стърже в стомана и как гвоздеите потъват в дървото. Агонията идва на талази и замъглява погледа й.

Той се намества между краката й, блъска безразлично главата й в дюшемето. Груби пръсти разтварят устата и се натикват дълбоко в гърлото й, от което тя повръща. Усеща острия студен вкус на стомана, а после пробождаща болка, когато гърлото й се напълва с топла солена течност. Задавя се, кашля, надига се и повръща в лицето на насилника. Той се отдръпва и избърсва страните си, оголвайки зъби в широка усмивка. Капчици от кръвта й се процеждат по собственото й лице и мръсния под.

Обладават я един след друг, грубо проникват в нея, разбиват и последната от илюзиите й. Болката е навред: в пронизалите я гвоздеи, в разрязания език, в ожулената плът и натрошените кости. Не може да им избяга, напълно безпомощна е. Внезапно той я порязва. Мъжът, който беше неин приятел. Малките разрези отварят рани, които покриват бледата й кожа с гъста червена кръв.

Смъртта идва бавно, ала дори и след това за нея няма покой.