Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дортмундър (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Whats so Funny, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Корекция и форматиране
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Доналд Уестлейк

Заглавие: Банда

Преводач: Петко Петков

Година на превод: 2008

Издание: първо

Издател: ИК „БАРД“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2008

Тип: роман

Националност: Американска

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-585-927-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1252

История

  1. — Добавяне

4

— Дидъмс — отвърна Дортмундър и примигна болезнено, защото мразеше този псевдоним, а той изникваше в ума му в най-неподходящите моменти като синдром на Турет[1].

Господин Хемлоу го изгледа втренчено.

— Дидъмс?

— Уелско е.

— О-о.

— Джон използва доста широк набор от имена — включи се услужливо Епик. — Такава му е професията.

Възможно ли е кратуна, монтирана върху медицинска топка, да изглежда сърдита? Да.

— Разбирам — произнесе се господин Хемлоу. — Значи засега установихме, че името на този господин не е Дидъмс.

— Вероятно Дидъмс дори не е уелско име.

— Всъщност се казвам Джон — обясни Дортмундър.

Епик се усмихна и кимна.

— Вярно е. Нещо подобно на моето име. Никога ли не си бил Джони?

— Не — отвърна Дортмундър.

— Там ти е грешката — увери го Епик. — Нали ми видя визитката? Мислиш ли, че някой ще се впечатли, ако на нея пише „Джон Епик“?

— Разбирам — съгласи се Дортмундър.

— Естествено, че разбираш. Джони Епик. Струва си да познаваш такъв човек. Джони Китарата[2].

— А-ха.

— Джони Куул. Джони Холидей. Джони Трабъл.

— Джони Белинда[3] — обади се изненадващо господин Хемлоу.

На Епик не му се щеше да възразява на работодателя си, но и Джони Белинда не му хареса.

— Това е частен случай, сър — отбеляза той и бързо се извърна към Дортмундър, за да продължи с изреждането: Джони Роко. Джони Тримейн. Джони Рино.

— Джони Мнемоник[4] — предложи господин Хемлоу, който не даваше вид на киноман. По-скоро филмите идваха да видят него, отколкото той — тях.

— Сър, според мен този не е на нивото на останалите — позволи си да възрази Епик.

Дортмундър, който не ходеше на кино, освен ако вярната му спътница Мей не го заведе, все пак имаше нещо в главата и в този момент то му подсказа, че знае име на филм, който е достоен да попадне сред гореизброените:

— „Джони грабна пушката“[5].

Домакините му не харесаха предложението.

— Джон, тук по-скоро имаме предвид Джони Юма, Джони Миднайт, Джони Джулитър, Джони Ринго.

— И Джони Апълсийд[6] — добави господин Хемлоу.

— Това-а-а — излиза леко встрани, господин Хемлоу.

— Джони Кеш[7]? — предложи Дортмундър.

— Джони Уокър — обяви господин Хемлоу.

— Черно или червено? — обърна се към него Дортмундър.

— О-о, черно, разбира се — възкликна господин Хемлоу. — Определено черно. Но въпросът не е там. — Той премести телесата си някъде в посока на Епик и каза: — Въпросът е, че ти гарантираш за този човек.

— Абсолютно — отвърна Епик. — Прерових цялата картотека на нюйоркската полиция, за да издиря подходящ за нас човек измежду хората, които не броят дните си зад решетките. Джон със сигурност е най-доброто на пазара. Още щом отвори очи сутрин се заема с кражби и не спира, докато не се унесе в сън вечерта. През главата му не е минавала и следа от почтена мисъл. Ако мозъкът му бе изкривен още съвсем мъничко, сигурно щеше да става за тирбушон. В началото на кариерата си е прекарал известно време зад решетките, но опитът го е научил как да се пази. Гарантирам, че не може да му се има никакво доверие, и в същото време е най-завършеният нехранимайко в Ню Йорк.

— Е — каза Дортмундър, — това може би е малко преувеличено.

Епик не му обърна внимание и продължи да говори на господин Хемлоу:

— Вие ми имате доверие, а аз имам доверие на Джон. Нещо повече — вие знаете къде да ме откриете, а аз знам къде да намеря Джон. Той ще ни забие нож в гърба в мига, в който…

— Хей!

— … реши, че може да го направи безнаказано. От друга страна обаче знае, че няма да му се размине, така че всички тук си имаме безгранично доверие.

— Чудесно — възкликна господин Хемлоу и наклони глава към Дортмундър в дисонанс с подскачащото си коляно, което очевидно само го разсейваше. — Видяното дотук ми харесва — отсъди той. — Изглежда, Джони е направил добър избор. Държиш се разумно и вярваш на собствената си преценка. Не си избухлив, но браниш територията си.

Дортмундър не помнеше някога да е съсредоточавал толкова внимание върху себе си. Не му се беше случвало дори и в съда. Започна да се огъва под напрежението. Да се поти. Цялата тая работа не му харесваше. Опита се да съкрати интервюто и каза:

— Значи искаш аз и още някой да вземем шаха и да го донесем, за да можеш…

— Още някой ли? — прекъсна го господин Хемлоу.

— Нали каза, че бил прекалено тежък за сам човек?

— А, да — съгласи се господин Хемлоу и пак се опита да кимне. — Баща ми наистина каза така навремето и се впечатлих. Не съм се замислял над практическата страна на въпроса, но, изглежда, си прав. А не можеш ли да го донесеш на няколко курса?

— Когато влизаш някъде с взлом — обясни Дортмундър и най-сетне се почувства в собствени води, — не е хубаво да правиш повече от един курс.

— Да, разбира се, имаш право — съгласи се господин Хемлоу и се обърна към Епик. — За колко време мислиш, че ще успееш да откриеш още един такъв?

— О, според мен Джон ще ни помогне. — И се ухили на Дортмундър. — Може би приятелят ти Анди ще свърши работа?

— Ами — отвърна Дортмундър — вероятно ще му се наложи да прегледа ангажиментите си за свободна дата, но ще поговоря с него. В такъв случай — продължи той към господин Хемлоу, — струва ми се, че остават, само още два въпроса.

— Така ли? — Господин Хемлоу наклони топчестата си глава. — И какви са тези въпроси?

— Първият е къде се намира шахът?

— Да, разбира се — отвърна леко нетърпеливо господин Хемлоу. — А вторият?

— Ами, може и да не изглеждам такъв човек — осведоми го Дортмундър, — но имам семеен герб.

— Така ли?

— Да. И на този герб е изписан девиз.

— Нямам търпение да го науча.

— Quid lucrum istic mihi est.

Господин Хемлоу присви очи и свирепият ястреб в него закръжи зловещо над стаята.

— Опасявам се, че латинският ми не е чак толкова добър.

— Каква ми е на мен далаверата — преведе услужливо Дортмундър.

Бележки

[1] Неврологично заболяване, при което пациентът страда от множество двигателни и речеви тикове, които се появяват в детството и периодично се променят. В миналото синдромът е бил свързван предимно с неволните ругатни и неуместните коментари, които страдащите от него произнасят натрапчиво. — Б.пр.

[2] Тук и по-долу става дума за герои от едноименни филми, най-вече уестърни и гангстерски. — Б.пр.

[3] Джони Белинда — американски филм от 1948, за главната роля в който актрисата Джейн Уилман, по това време омъжена за Роналд Рейгън, печели Оскар. Режисьор Жан Негулеско. — Б.пр.

[4] „Джони Мнемоник“ — американски филм от 1995 на режисьора Робърт Лонго с Киану Рийвс в главната роля. Действието се развива в бъдещето, където хората са способни да пренасят информация с помощта на мозъчни импланти. — Б.пр.

[5] Американски пацифистки филм от 1971, в който останалият без крайници, слух, обоняние и зрение след Първата световна война главен герой все пак успява да обясни на лекарите, че иска или да го убият, или да го изложат на показ, за да демонстрира ужасите на войната. — Б.пр.

[6] Американски филм на „Уолт Дисни“ от 1948, в който главният герой, фермер, вижда как съседите му отиват да покоряват Дивия запад и му се иска и той да направи същото. — Б.пр.

[7] Джони Кеш (1932–2003) — американски кънтри и рок музикант, носител на няколко награди „Грами“. — Б.пр.