Марио Пузо
Шест гроба преди Мюнхен (7)

Седма глава

На другия ден Рогън отиде с колата в бензиностанцията на Фрайзлинг и ги помоли да направят някои промени в каросерията. Обясни им, че иска внушителният багажник отзад да стане херметичен. Докато братята се занимаваха с взетия под наем мерцедес, той се навърташе наоколо и си приказваше с тях като със стари приятели. Сподели за работата си по новите компютърни системи и за желанието на неговата фирма да открие все някаква възможност за продажби в страните зад Желязната завеса.

— Само законна търговия, разбира се — натърти с такъв тон, че веднага пролича колко охотно би приел предложение за изгодна, макар и съмнителна сделка.

Ерик и Ханс се ухилиха до ушите, за да покажат, че са разбрали намека. Започнаха да го подпитват настойчиво с какво по-точно се занимава. Подхвърлиха му, че би могъл да посети Източен Берлин като турист, а те нямат нищо против да го придружат.

Рогън грейна от удоволствие и възкликна:

— Разбира се!

Веднага поиска да се уговорят за някой от близките дни, но братята отказаха с усмивки:

— Имайте търпение, ще го уредим.

Няколко пъти бе водил със себе си и Розали. Ерик и Ханс направо точеха слюнки при вида на красивата жена с него. Веднъж влезе в канцеларията да плати сметката за бензина и на излизане завари Ерик наведен към отворения прозорец на колата. Говореше разпалено нещо на Розали, която седеше вътре.

Щом потеглиха, Майкъл се обърна към нея:

— Какво ти надрънка този?

— Искаше да спи с мен и да му съобщавам всичко, което правиш — отвърна тя равнодушно.

Майкъл си замълча.

Когато спряха пред хотела, Розали го попита:

— Как се казва този, който ми досаждаше?

— Ерик.

Момичето се усмихна мило.

— Когато решиш да ги убиеш, искам да ти помогна за Ерик.

До края на седмицата Рогън обикаляше с наетия мерцедес из Берлин и обмисляше последните подробности от своя план. Как да принуди братя Фрайзлинг да му кажат имената на останалите трима?

Когато мина край огромния паркинг на централната гара в Берлин, той видя хилядите автомобили, наредени нагъсто, и се засмя. Идеалното гробище…

Реши да подлъже враговете си, че има пошли вкусове и груби наклонности, за да им вдъхне надеждата, че е податлив на всякаква поквара. В късните часове на всеки ден обикаляше с Розали най-скъпите и ползващите се с най-лоша слава нощни клубове. Изобщо не се съмняваше, че не само братя Фрайзлинг, но може и би контраразузнаването на Източна Германия следят всяка негова стъпка.

Ерик и Ханс наистина уредиха туристически визи за него и Розали. Очакваше някой да се свърже с него там, затова носеше в джоба си цяла пачка листове с данни и схеми за новите компютри. Но никой не го потърси.

Майкъл и Розали разгледаха бункера на нацистката щабквартира, където бе умрял Хитлер. Знаеха, че руснаците са се опитали да взривят бункера, но стените от железобетон се оказали толкова дебели и яки, че устояли на разрушителната мощ на експлозивите. Затова превърналото се в мрачен паметник свърталище, между чиито стени се бе самоубил най-опасният безумец в историята, сега се спотайваше под затревен хълм насред обширна детска площадка.

Двамата се разходиха в района Ханза, обрасъл с бетонна гора от внушителни, сиви, модерно безлични блокове, и се натъкнаха на неприятна архитектурна приумица насред жилищния комплекс. Под великански стъклен похлупак се намираше колекторът, където се събираха всички канализационни тръби — приличаха на плетеница от дебели железни змии. Розали потръпна.

— Хайде да се прибираме…

Побързаха да се върнат в Западен Берлин и се запътиха право към хотела. Майкъл отключи вратата на апартамента и се дръпна, за да влезе Розали, като не забрави да я шляпне закачливо по закръгленото дупе. Последва я вътре и се канеше да заключи, но чу как тя ахна от изненада. Майкъл се извъртя на пети и надникна в дневната.

Чакаха го. Братя Фрайзлинг се бяха настанили на дивана зад масичката и пушеха спокойно.

— Няма от какво да се стряскате — подхвана Ханс. — Би трябвало да ви е ясно, че в работа като нашата човек трябва да е прекалено предпазлив.

Майкъл доближи дивана и се здрависа с тях. Усмихна им се сговорчиво и кимна:

— Да, разбирам.

Всъщност ги разбираше по-добре, отколкото подозираха.

Те се бяха вмъкнали в апартамента, за да го претърсят. Искаха да се уверят, че не е американски агент.

А може би се надяваха, че ще намерят документацията за компютрите, ще я откраднат и ще приберат в собствените си джобове парите от комунистическото разузнаване. Разбира се, не им провървя, затова се бе наложило да чакат. Документацията беше в джоба на Майкъл. Още по-важно беше, че нямаше как да намерят седемте плика, пистолета и заглушителя — още от първия си ден в хотела Майкъл плащаше за личен сейф, където ги прибра в малък сак.

И Ханс Фрайзлинг се усмихваше. За последен път Майкъл видя подобна усмивка на лицето му, когато неговият брат Ерик се прокрадваше отзад, за да изстреля куршум в тила му.

— Бихме искали да купим от вас данни за някои компютърни технологии. Естествено без никой друг да научи. Склонен ли сте да ни ги продадете?

Рогън също се засмя.

— Каня ви на вечеря тук утре. Разбирате, че трябва да подготвя… стоката. Не държа в апартамента всичко, което е необходимо, за да сключим сделката.

— Разбираме — кимна и Ерик Фрайзлинг с хитра гримаса.

Той искаше Рогън да знае, че са тършували в хотелския апартамент, за да си има едно наум и да не се опитва да ги измами.

Майкъл го изгледа невъзмутимо.

— Заповядайте утре вечер в осем — уточни той и ги изпрати до вратата.

През нощта не можа да отвърне на ласките на Розали и щом тя заспа, той запали цигара в очакване на познатия кошмар. Тъкмо угаси сънено третата и сънят го споходи.

Все едно някой дръпна мрачна завеса пред него и той пак се озова във високата стая на Съдебната палата. В безмерните сенки на спомените се очертаха отново лицата и фигурите на седмината мъже, запечатани там незаличимо. Само че сега петима от тях се размиха полека в смътни силуети, изпъкнаха последните двама, сякаш бяха осветени от лъчите на сценични прожектори — Ерик и Ханс Фрайзлинг.

Ерик си беше същият като в онзи съдбовен ден, с отпусната натежала уста, лукави, често мигащи черни очи, дебел нос и изражение на равнодушен главорез.

Ханс имаше подобно лице, но у него личеше повече коварството, а не жестокостта. Именно Ханс доближи пленника и го ободри с пресилената си благост. Ханс се взря в очите на обречения Рогън и го подкани:

— Хайде, облечи тези дрехи, съвсем приличен вид имат. Пускаме те на свобода. Американците ще победят в тази война и някой ден може да се нуждаем от помощта ти. Не забравяй, че те пощадихме. Преоблечи се веднага. Побързай!

Рогън доверчиво облече оставените на стола дрехи, дори се усмихваше с благодарност на седмината, които бяха убили неговата жена. Ханс Фрайзлинг му протегна ръка и Рогън посегна да я стисне. Едва тогава лицата на другите петима станаха отчетливи с техните лисичи усмивчици.

А той се сепна: „Къде е седмият?!“.

В този миг новата шапка се нахлупи върху очите му и Рогън усети студа от опрялата в тила му цев. И за частица от секундата, преди куршумът да разпръсне парченца кост от черепа му, чу собствения си умоляващ вик. Последното нещо, което запомни преди тъмнината, беше самодоволно ухиленото лице на Ханс Фрайзлинг.

Сигурно беше изкрещял, защото Розали се събуди. Цялото му тяло се тресеше неудържимо на леглото.

Розали скочи и се върна тичешком с кърпа, която напои със силен алкохол. Разтри лицето му с кърпата, за да го охлади, след това плъзна кърпата по корема, ръцете и краката му. Накрая напълни ваната с гореща вода и го накара да седне вътре. Подпираше се на мраморния ръб и го чакаше да се успокои. Треперенето отслабваше постепенно, кръвта престана да блъска по сребърната плочка в главата му.

— Къде се научи да помагаш така при пристъп? — промърмори Майкъл, когато усети, че отново може да се владее.

Розали се засмя.

— През последните три години в лудницата ме използваха като санитарка. По това време почти се бях опомнила. Но цели три години събирах смелост да избягам…

Той взе цигарата от ръката й и напълни дробовете си с дим.

— Не можеха ли просто да те изпишат?

Усмивката й посърна.

— Знаеха, че няма при кого да отида. Сега нямам никого на този свят… — Тя мълча дълго, преди да промълви: — Освен тебе.

 

 

Следващият ден на Майкъл беше запълнен до последната минута. Даде на Розали петстотин долара, за да ги обмени в марки, и й заръча какво трябва да купи. После и той излезе да свърши работата, която не можеше да отлага повече.

Провери внимателно дали някой не го следи и подкара към покрайнините на Берлин. Отби се в аптека, за да купи малка тубичка с фуния и някои химикали. След това мина през магазин за железария и електротехника, където си набави кабели, малка купа за смесване на различни вещества, изолираща лента и няколко инструмента.

Спря колата в усамотена уличка, където още нямаше постройки на разчистените от развалини терени. Минаха три часа, преди да преправи според замисъла си взетия под наем мерцедес. Откачи кабелите към задните сигнални светлини на спирачките и на тяхно място прокара други към багажника. Проби дупчици в херметичния багажник и напъха плътно през тях гумени тръбички. Смеси химикалите и ги сипа в тубичката, която закрепи над края на по-дебелата тръба, излизаща от пода на купето.

Майкъл се надяваше, че не много сложното, но находчиво стъкмено устройство ще работи както искаше той. Сви рамене. Ако не, пак щеше да си послужи с пистолета и заглушителя.

Това обаче можеше да го изложи на риск. Полицаите щяха да свържат случая с предишните убийства, щом сравнят балистичните експертизи на куршумите. „Да вървят по дяволите…“ Докато се сетят да съберат всичко, което са научили криминалистите, той щеше да е довършил започнатото.

Потегли обратно и спря колата на специалния паркинг само за гости на хотела. Преди да се качи в апартамента, Майкъл отиде да вземе малкия сак от сейфа. Розали вече го чакаше горе, за да му се покаже в новата съблазнителна рокля от парижка модна къща. Ефирната вечерна дреха едва прикриваше гърдите й.

— Ако ти в тази премяна не успееш да отвлечеш вниманието на двамата мръсници, значи нищо не може да ги разсее — ухили се Майкъл като похотлив злодей от филм. — Тъй… Сигурна ли си, че запомни какво трябва да направиш довечера?

Розали кимна, но той й обясни подробно още веднъж.

— Как мислиш, ще ти кажат ли каквото искаш да научиш от тях? — попита го тя.

— Да — отвърна Майкъл с кисела усмивка. — Ще ги убедя по един или друг начин.

Вдигна телефонната слушалка и поръча вечеря за четирима в осем часа.

Братя Фрайзлинг дойдоха точно навреме — влязоха секунди след сервитьора с отрупаната количка. Майкъл отпрати сервитьора, за да обсъдят на спокойствие съмнителната сделка, докато се хранят. Накрая напълни четири чаши с ментов ликьор.

— О, любимото ми питие! — зарадва се Ханс.

Рогън се подсмихна. Помнеше миризмата на мента в стаята за разпити, помнеше и бутилките, които Ханс си носеше понякога.

Докато отпушваше бутилката, пусна в нея малки разтворими таблетки опиат. Направи го толкова сръчно и бързо, че братята не успяха да го забележат, макар да гледаха право в него. Но каквито си бяха недоверчиви, чакаха той да отпие пръв.

— Прозит! — кимна им Майкъл и вдигна чашата.

Едва не му се догади от гъстата сладост на ликьора. Двамата изпразниха чашите си на един дъх и Ханс облиза жадно дебелите си устни. Рогън му подаде бутилката.

— Сипвайте си. Извинете ме за момент, ще отида да взема документацията.

Прекрачи към вратата на спалнята, а Ханс вече бе напълнил чашата си. Ерик обаче не посегна към бутилката.

Тогава Розали се наведе, за да протегне ръка към масата, и удобно откри гърдите си за шарещия му поглед. Тя му сипа ликьор и уж случайно опря за миг длан на коляното му. Ерик взе чашата и отпи, вторачен в бюста на момичето. Рогън спокойно затвори вратата на спалнята.

Отвори сака, извади пистолета „Валтер“ и завинти заглушителя на цевта. Без да чака повече, той се върна в дневната. Не понечи да скрие оръжието от братя Фрайзлинг.

Опиатът в ликьора действаше постепенно, без да поваля жертвата в несвяст. Това вещество беше предназначено да забави рефлексите до мудността на костенурка, както се случва понякога след тежко преливане. Поразеният от опиата обаче не подозираше в началото, че не владее тялото си. Ерик и Ханс нямаха представа какво се случва и щом видяха пистолета в ръката на Рогън, подскочиха от креслата, но движенията им бяха смешно бавни.

Майкъл ги бутна обратно в креслата и седна срещу тях. Извади от джоба на сакото си деформиран куршум, потъмнял с времето, и го подхвърли на масичката.

— Ти, Ерик… Ти изстреля този куршум в тила ми преди десет години. В Мюнхенската съдебна палата. Сега спомни ли си кой съм? Аз съм участникът по неволя в забавната ти игра — издебна ме ловко в гръб, докато се преобличах… а през това време братчето ти Ханс ме залъгваше как сте щели да ме освободите. Не съм същият, нали? Твоят куршум дори промени формата на главата ми. Нищо де, вгледай се по-старателно. Позна ли ме? — Майкъл изчака и добави навъсено: — Дойдох да си довършим играта…

Затъпели от опиата, двамата се пулеха сащисани в Рогън.

Ханс се издаде пръв, че го е познал — лицето му се сбръчка от потрес, страх и изненада. Безмерният ужас заличи всичко останало накрая. Братята се опитаха да побегнат, но приличаха на хора, мъчещи се да тичат на дъното на океана. Майкъл само се пресегна и ги тласна да се върнат на креслата. Претърси ги, но те бяха дошли невъоръжени.

— Не се бойте — каза им той, като нарочно наподоби тона на Ханс в онзи ден, — няма да ви сторя зло. — Изгледа ги, преди да продължи: — Разбира се, ще ви предам на полицията и прокуратурата, но в момента искам от вас малко сведения. Това е. Както преди толкова години и вие искахте малко сведения от мен. Аз бях сговорчив тогава, нали? Знам, че и вие ще се държите разумно.

Ханс отвори уста пръв и макар че говореше завалено заради дрогата, още се мъчеше да хитрува.

— То се знае, ще се подчиним. Ще ти кажем всичко каквото искаш да знаеш.

— Но първо ще се спазарим… — враждебно изръмжа Ерик.

Докато не се опитваха да мръднат от креслата, братята изглеждаха все същите — лукави и зли. Ханс подхвана угоднически:

— Точно така. Какво искаш да научиш и как ще си помогнем, ако ти го кажем?

— Искам да знам имената на другите — тихо отвърна Майкъл. — Онези, които бяха с вас в Съдебната палата. Искам да знам името на мръсника, който е убил жена ми, докато я е изтезавал.

Ерик проточи презрително:

— За да ни видиш сметката после, както си убил Молтке и Пфан, а?

— Убих ги, защото не пожелаха да ми кажат кои са другите трима — отсече Рогън. — Дадох им шанс да отърват кожите… както давам шанс и на вас.

Кимна на Розали, тя донесе два бележника и моливи. Сложи ги на масичката пред братята.

Ханс замига учудено и се ухили до ушите.

— Ще ти ги кажа още сега. Тримата са…

Преди да е изрекъл следващата дума, Майкъл го цапардоса през устата с дръжката на пистолета. От устните на немеца шурна кръв с парченца зъби. Ерик се надигна тромаво, за да защити брат си, но Майкъл го бутна грубо да седне. Не си позволи да удари и него, защото се боеше, че започне ли, няма да се спре навреме, преди да го е довършил.

— Няма да търпя никакви лъжи от вас — заяви той. — И за да сме сигурни, че не ме лъжете, ще напишете поотделно имената на тримата, които бяха с вас тогава. Ще ми посочите и къде живее всеки от тях сега. Особено държа да знам кой беше старшият офицер сред вас. Повтарям — ще ми посочите и точно кой уби жена ми. Щом свършите с писането, ще сравня списъците. Ако имената съвпадат, няма да ви убия. Ако не съвпадат — ще ви очистя още тук и сега. Това са моите условия. Вие решавайте дали ги приемате.

Ханс Фрайзлинг се давеше и още изчопляше с пръсти строшените зъби от устата си. Не можеше да говори. Затова Ерик зададе най-важния за тях двамата въпрос:

— Ако се съгласим, как ще постъпиш с нас?

Майкъл се постара да говори сериозно и искрено:

— Ако напишете едни и същи имена, няма да ви убия. Ще ви обвиня в извършването на военни престъпления и ще оставя на съответните власти да се занимават с вас. А в съда ще се види дали сте късметлии…

Забавляваше се от потайните погледи, които Ханс и Ерик си разменяха. Досещаше се какво им се върти из главите. Дори да ги арестуват и прокуратурата да предяви обвинения, дори да започне дело, с добри адвокати можеха да си издействат пускане под гаранция. Вече си мислеха как ще избягат в Източна Германия и оттам ще се присмиват на правосъдието.

Престори се, че не забелязва как си намигат, но за всеки случай вдигна Ханс и го премести на креслото в другия край на масичката, за да не вижда никой от двамата какво пише другият брат.

— Захващайте се и се молете да остана доволен. Иначе ще умрете тази вечер. В тази стая.

Насочи пистолета към главата на Ерик, но внимаваше какво прави и Ханс. С дебелия заглушител оръжието имаше още по-зловещ вид.

Замаяните братя Фрайзлинг започнаха да пишат непохватно и мина доста време, докато привършат — първо Ерик, след малко и Ханс. Розали бе седнала на масичката между тях, за да не се виждат добре един друг. Тя взе бележниците и понечи да ги даде на Майкъл, но той завъртя глава.

— Прочети ги на глас.

Още опираше цевта в челото на Ерик. Реши да убие първо него, ако пак са опитали глупавите си хитрини.

Розали започна със списъка на Ерик.

— Старши офицер беше Клаус фон Остен. Сега е върховен съдия на провинциалния съд в Мюнхен. Другите двама бяха наблюдатели. Онзи от унгарската армия е Бента Пайерски. Сега е голям партиен началник при комунистите в Будапеща. Третият е Генко Бари, тогава представляваше италианската армия. Сега живее в Сицилия.

Розали млъкна и се загледа в другия бележник.

Майкъл затаи дъх.

— Старши офицер беше Клаус фон Остен. Той уби жена ти…

Розали се запъна, защото долови, че Майкъл трепна и лицето му се сгърчи. После се насили и продължи да чете.

Сведенията съвпадаха, братята бяха написали едни и същи имена, но само Ханс бе назовал убиеца на Кристин. Рогън взе бележниците и сравни придирчиво написаното. Откри, че Ерик се е постарал да спести каквото може, докато Ханс бе вмъкнал подробности. Генко Бари бил мафиот и може би заемал видно положение в тази престъпна мрежа. Рогън обаче надушваше, че и двамата са скрили нещо важно от него — пак се споглеждаха, но този път злорадо.

За пореден път се престори на сляп.

— Добре… Направихте разумния избор, аз също ще спазя моята част от уговорката. Сега трябва да ви предам на полицията. Ще излезем заедно от апартамента и ще слезем по стълбата към служебния вход на хотела. Не си помисляйте да бягате, защото през цялото време ще бъда на крачка зад вас. Ако видите свой познат навън, не се опитвайте да му давате никакви знаци.

Двамата братя не изглеждаха прекалено угрижени. Ерик зяпаше Рогън с почти нескрита подигравка. Смятаха го за тъпанар. Нима този американец си въобразяваше, че полицаите ще ги държат в ареста чак до началото на съдебния процес?

Майкъл продължи да се прави на глупак.

— Още нещо — каза им той. — Щом слезем долу, ще се напъхате в багажника на моята кола. — Видя как лицата им се изопнаха от страх. — Не се плашете и не вдигайте излишен шум. Как да карам и да държа и двама ви на прицел? И как иначе да ви скрия от погледите на вашите приятелчета, които може би дебнат някъде около хотела?

Ерик се озъби.

— Нали ние направихме багажника херметичен? Ще се задушим вътре. Значи все пак си намислил да ни убиеш.

— Отидох в друг сервиз и поръчах да пробият малки дупки в багажника — безстрастно отговори Рогън.

Ерик се изплю на пода и неочаквано посегна да дръпне Розали към себе си, за да се прикрие с тялото й. Но опиатът го бе направил слаб като коте, тя се изплъзна с лекота и заби дълъг лакиран нокът в едното му око. Ерик кресна и притисна лявата си длан към лицето.

Розали се дръпна настрана, за да не попречи на Майкъл да стреля.

Досега Рогън бе потискал някак гнева си, но в този миг в главата му затуптя добре познатата болка.

— Гадино мръсна — изсъска на Ерик, — опита се да спестиш каквото можа, нали? Не написа, че Клаус фон Остен е убил жена ми. Готов съм да се обзаложа, че и ти си му помагал! Сега пък се инатиш — нямало да се напъхаш в багажника на колата, защото смяташ, че ще те убия. Добре, кучи сине, ще те убия веднага. Не ми пука, че сме насред хотелска стая. Ако искам, ще те бия, докато те смеля на кайма. Или пък просто ще ти пръсна черепа.

Ханс се намеси, за да го възпре. Почти просълзен, той изгъгна с подутите си разкървавени устни:

— Ерик, прави каквото иска от нас американеца. Не виждаш ли, че е побеснял?

Ерик Фрайзлинг се вгледа изпитателно в очите на Рогън.

— Да, ще правя каквото поискаш.

Рогън не помръдваше.

Розали застана до него и го докосна, сякаш се надяваше така да му върне спокойствието. И необузданата му ярост наистина започна да стихва.

Майкъл изви глава към нея.

— Нали помниш какво трябва да правиш, когато ние излезем?

— Помня.

Той накара двамата братя да излязат от апартамента и да тръгнат надолу по стъпалата към служебния вход. Държеше ръката си с пистолета в джоба.

Щом излязоха, им нареди шепнешком накъде да вървят. Стигнаха до колата. Заповяда им да коленичат на чакъла, докато отключи багажника.

Ерик дълго се напъхваше вътре, дрогата още му пречеше да се движи. Изгледа Рогън недоверчиво, преди да се намести в теснотията. Докато и Ханс се мъчеше да заеме останалото място, устните му се гърчеха в грозно подобие на усмивка заради счупените и нащърбени зъби. Той смънка кротко, дори смирено:

— Знаеш ли, дори съм доволен, че стана така. От толкова години имам угризения заради това, което ти причинихме. Май ще ми олекне най-сетне, че ще си понеса наказанието.

— Наистина ли го мислиш? — любезно се усъмни Рогън и затръшна капака на багажника.