Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Six Graves To Munich, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Марио Пузо

Заглавие: Шест гроба преди Мюнхен

Преводач: Владимир Зарков

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „ЕМАС“; ИК „Глобус“

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: американска (не е указано)

Печатница: „Унискорп“ ООД

Художник: Борис Драгалов

ISBN: 978-954-357-182-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10857

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

Пристигна в селото след единадесет часа вечерта и се учуди, че го заварва ярко осветено от стотици цветни фенери, окачени под арки на всяка улица. На калдъръма бяха наредени пъстро украсени сергии и продавачите зад тях предлагаха оживено горещи наденички, вино и нарязана на квадрати дебела сицилианска пица с мазничка аншоа, щедро залята с доматен сос.

Тези аромати, наситили нощта, мигом го подсетиха колко е прегладнял. Спря колата и се натъпка с хляб и наденички, докато устата му не пламна от лютите подправки. Премести се на съседната сергия, за да купи чаша червено вино.

Научи, че е дошъл във Вилалба по време на празника на Света Чечилия — покровителката на селото. Веселбата продължавала три дни, а сега била едва втората нощ. Към полунощ всички, дори недорасли момчета и момичета, се бяха понапили със стипчивото младо вино на Сицилия. Селяните посрещаха сърдечно госта. А когато чуха почти безупречния му италиански, виночерпецът Тулио — огромен дебелак с пищни мустаци, го прегърна бурно.

Изпиха още по чаша заедно. Тулио не го пускаше да си тръгне, нито пък искаше да чуе за пари. И други мъже се събраха около тях. Някои носеха дълги хлебчета, пълнени с печени чушки, други дъвчеха парчета пушена змиорка. Деца танцуваха на калдъръма. По централната улица минаха три натруфени момичета, чиято лъскава черна коса беше вдигната във високи прически. Стрелкаха мъжете с предизвикателни погледи.

Тези бяха специално поканените за празника путани — проститутки, които щяха да посветят в насладите на плътта младежите, съзрели за това. Старейшините на селото се грижеха за честта на местните момичета — ами ако разгонените младежи ги съблазнят?

И мъжете около сергията се изнизаха заедно с младоците след проститутките.

Майкъл си внушаваше, че празникът ще му послужи като прикритие. Защо да не успее да свърши какво искаше още тази нощ и да се махне до сутринта?

Обърна се към Тулио:

— Ще ми кажеш ли къде е имението на Генко Бари?

Промяната у едрия сицилианец беше смразяваща. Лицето му застина в безизразна маска, а дружелюбието му се изпари безследно.

— Не познавам никакъв Генко Бари.

Майкъл се разсмя.

— Ние сме стари познайници от войната, той ме покани да го навестя във Вилалба. Както и да е… И сам ще намеря къщата.

Тулио веднага се разтопи в усмивка.

— А, значи и ти си поканен на гощавката? Всички от селото отиваме там. Хайде, ще те заведа.

Макар че още неколцина чакаха да им сипе вино, Тулио ги отпрати с жест и спусна капака на сергията. Хвана Майкъл под ръка и обеща:

— Само да отидем в имението и ще преживееш такава нощ, че никога няма да я забравиш.

— Надявам се — учтиво отвърна Майкъл.

Около имението се издигаше висока каменна ограда, но двете крила на тежката порта от ковано желязо бяха широко отворени, а от дърво към дърво в градината се проточваха многоцветни гирлянди. Тази нощ Генко Бари гощаваше всички селяни, мнозина от които обработваха земите му.

Дългите дървени маси бяха отрупани с големи купи макарони, плодове и домашен сладолед. Жени пълнеха чаши от наредени на поляната бъчви и поднасяха червено-лилавата течност на всеки минаващ. Май цялата околия се бе струпала да гостува на мафиотския главатар. Трима музиканти на подиум огласяха неуморно просторната градина. Пред тях на кресло, украсено цялото с дърворезба и приличащо на трон, седеше човекът, когото Рогън дойде да убие.

Домакинът се здрависваше с всекиго. Майкъл обаче се взираше дълго в него, преди да го познае. Някогашното пълно мургаво лице се бе преобразило в череп, покрит с восъчна кожа, по-бледа и от платнената шапка върху главата му. Насред кипящото веселие на празника мафиотът сякаш напомняше, че смъртта дебне наоколо.

Майкъл поклати глава — или щеше да си отмъсти веднага, или друг екзекутор, пред когото всички са равни, скоро щеше да отнесе Бари.

Мъже и жени се подреждаха за танц. Дръпнаха Майкъл встрани от Тулио и го увлякоха във вихрушката от движения. Усещаше се понесен от плътна спирала разгорещени тела, която накрая го изтласка от себе си, хванал за ръката млада сицилианка. И други двойки се отделяха от танцуващите, за да се шмугнат в храстите. Момичето изпърха до голяма бъчва наблизо, отпи от поставената върху нея сребърна кана и поднесе виното на Майкъл.

Тя беше красива. Виното правеше чудесно оформените устни още по-тъмни. Святкащите кафяви очи и гладката кожа сякаш засенчваха и фенерите с вътрешния си огън. Малко оставаше напращелите й гърди да скъсат блузата с ниско деколте. Силните крака опъваха копринената пола. Тази жадуваща плът не признаваше задръжки или отказ.

Тя се притисна в него, докато пиеше, после го издърпа по алеята между дърветата към задната страна на грамадната къща. Майкъл се качи след нея по външна каменна стълба, стигнаха до тераса. След миг вече влизаха през мастилено черна остъклена врата в тъмна спалня.

Момичето се притисна в него и потърси с устни неговите. Гърдите й се надигаха учестено от страст и той плъзна длани по тях, все едно искаше да ги укроти. Ръцете й се обвиха около кръста му.

За миг Майкъл се сети за Розали. Не би могъл да понесе, ако и тя бъде въвлечена в несгодите му, защото не очакваше нищо друго, освен да бъде заловен или убит. Казваше си, че ако сега се люби с тази жена, ще затвърди решението си. А и нали тя го въведе в къщата на Генко Бари?

Момичето вече го дърпаше към леглото и едновременно се мъчеше да смъкне дрехите му. Полата й се бе запретнала към корема и Майкъл виждаше прекрасните бедра, усещаше горещата й кожа до своята. След минута двамата се бяха увили като змии, въртяха се на леглото в яростно напрежение на всички мускули. От потта телата им станаха хлъзгави. Накрая се търкулнаха на студения каменен под, заспаха сплетени в прегръдка, събудиха се след малко, пиха вино от каната, качиха се на леглото, пак се любиха и накрая се унесоха в дълбок сън.

Сутринта Майкъл се събуди с най-тежкия махмурлук в живота си. Мъчеше го илюзията, че цялото му тяло се е просмукало с ферментирала шира. Изпъшка, но голата жена до него цъкна с език състрадателно, посегна надолу и взе полупразната кана.

— Няма друг лек — ухили се тя на Майкъл, надигна каната и му я даде.

Той също загълта жадно и ухаещото на плодове вино отми болката от главата му. Наведе се да целуне гърдите на момичето — и от тях като че ли лъхаше аромат на грозде.

Майкъл й се усмихна:

— И коя си ти все пак?

— Ами аз съм госпожа Бари, но ти можеш вече да ме наричаш Лучия — прихна тя. Някой почука на залостената врата и жената се засмя още по-весело. — Ето го и съпруга ми, дошъл е да те възнагради.

Тя стана да отвори, а Майкъл опита да достигне с пръсти провесеното на стола сако, в което беше пистолетът. Преди обаче да напипа оръжието, вратата се отвори и влезе Генко Бари. Зад измършавялата фигура стърчаха двама селяни с ловни двуцевки в ръцете. Единият беше Тулио, който гледаше Рогън невъзмутимо.

Генко Бари седна до тоалетната масичка на жена си и се усмихна благо на американеца.

— Няма от какво да се плашиш. Не съм типичният сицилиански мъж, преливащ от ревност. Сигурен съм, че и за тебе е очевидно колко неспособен съм напоследък да изпълнявам задълженията си в леглото. Но аз съм светски човек, за разлика от съселяните си във Вилалба. Нямам нищо против жена ми да задоволява естествените си потребности, само не и с мъже от селото. Не искам да се разчува прекалено. Опасявам се, че снощи Лучия може да се е увлякла от виното и веселбата, но какво значение има… Заповядай, това е твоята награда.

Бари подхвърли на леглото претъпкан портфейл. Рогън не го погледна.

Мафиотът се обърна към жена си.

— Лучия, как се представи той?

Тя закима със сияеща усмивка.

— Като породист бик! — отвърна палаво.

Бари се разсмя… или по-скоро искаше, но не му стигна въздух.

— Моля те да я извиниш — каза на Рогън. — Тя е простодушно селско момиче, което просто не може да устои на желанията си. Затова се ожених за нея, щом научих за неизлечимата си болест преди три години. Заблуждавах се, че ще се вкопча по-здраво в живота, ако се наслаждавам на тялото й. Скоро обаче това вече не ми беше по силите. И когато видях, че тя страда напразно, загърбих всички традиции в моя роден край. Позволих й да има любовници. Все пак аз определям условията, не искам всеки да оплюва честта на семейството ми. Нека те предупредя отсега — похвалиш ли се за тази нощ на когото и да било в Сицилия, моите хрътки ще те спипат и повече няма да легнеш с жена.

Майкъл отговори троснато:

— Нямам нужда от парите ви, нито разправям на някого женски истории.

Генко Бари оглеждаше съсредоточено лицето му.

— Нещо в тебе ми е познато… И говориш италиански почти като роден език. Пътищата ни пресичали ли са се досега?

— Не — отрече Рогън.

И той се взираше в мъжа отсреща, но със съжаление. Сицилианецът едва ли тежеше повече от четиридесет килограма. Кожата се опъваше по черепа му.

Генко Бари подхвана замислено, все едно говореше на себе си.

— Разпитвал си за мен в Палермо. После американският агент Бейли ти е помогнал да ме намериш. А пък Тулио — махна с ръка към стоящия зад него въоръжен селянин — казва, че и при неговата лавка за вино си искал да те упъти към дома ми. Уверил си го, че си поканен. Значи се познаваме. — Той впи поглед в очите на Рогън. — Да не си изпратен да ме убиеш? — Отново се усмихна като призрак и разпери ръце. — Закъснял си. И без това умирам. Безсмислено е да ме убиваш.

— Когато си спомниш кой съм — спокойно изрече Рогън, — тогава ще отговоря на въпроса ти.

Бари вдигна рамене.

— Не е най-важното нещо на света, но докато си спомня, настоявам да останеш мой гост. Позволи си малко време на отмора и забавления. Ще развеселяваш жена ми, а защо да не отделяш и по час-два всеки ден да си побъбрим? Винаги съм любопитен да науча нещо повече за Щатите. Имам мнозина приятели там. Моля те да приемеш предложението ми. Няма да съжаляваш.

Рогън кимна и пое протегнатата ръка.

Щом Бари и телохранителите му излязоха от спалнята, той попита Лучия:

— Колко живот му остава?

— Че знае ли някой? Месец, седмица, час… Много ми е жал за него, но аз съм млада. Моят живот е пред мен, може би е по-добре той да умре скоро. Но аз ще го оплаквам с цялата си душа. Той е много добър човек. Подари цяло стопанство на моите родители и ми завеща имението си. Нямаше да е чак толкова зле и без любовници, но той настоя да търся разтуха с други мъже. И сега се радвам, че е тъй.

Тя седна в скута на Майкъл, готова да продължат веднага с удоволствията.

 

 

Остана в голямата къща на Генко Бари още цяла седмица. Изобщо не се съмняваше, че е безнадеждно начинание да избяга от Сицилия, след като го убие. Пипалата на мафията щяха да го достигнат, преди да се е добрал до летището в Палермо. Трябваше да се разправи с Бари така, че трупът му да не бъде открит поне шест часа.

Умуваше над плановете си повечето време и използваше шанса да се сближи с Бари. Не можеше да отрече, че мафиотът е симпатичен, любезен и услужлив. Едва ли не се сприятелиха през тази седмица. И макар че Майкъл излизаше на разходки с коне или на любовни пикници с Лучия, разговорите с Бари бяха по-интересни и забавни. Страстта на момичето беше неизчерпаема и Майкъл с облекчение сядаше по тъмно да сподели с Генко Бари лека вечеря и по чашка гроздова ракия.

Убиецът отпреди десет години изглеждаше съвсем друг човек. Отнасяше се с Майкъл като добър чичо и приковаваше вниманието му със странните си истории за мафията в Сицилия.

— Знаеш ли защо никъде из Сицилия няма да видиш ограда, по-висока от две стъпки край пътищата, нивите и градините? По едно време на правителството в Рим му щукнало, че сицилианците прекалено много се дебнат и убиват от засада. Измъдрили, че ако намалят оградите, ще намалеят и убийствата. Ама че глупаци… Нищо не може да възпре хората да се избиват помежду си. Не си ли съгласен?

Рогън само се усмихна. Не желаеше да бъде въвлечен във философски спорове за убийството.

Генко Бари му разказваше за прастарите междуособици на мафиотските кланове и за повсеместното изнудване, наричано лицемерно „закрила“. Всеки вид стопанска дейност си имал собствени мафиоти, изсмукващи кръвта му като пиявици. Имало дори такива, които събирали пари, за да „закрилят“ младежите, застанали под прозорците на любимата, за да я очароват със серенада. Според Бари покварата на острова била неизкоренима. И все пак човек можел да живее тук спокойно… ако се погаждал с мафията.

Домакинът сподели, че се е захванал със земеделие през 1946 година, защото отказал непреклонно да се забърква в трафика на наркотици, който избуял веднага след войната.

— Зъл човек бях тогава — призна Бари с крива усмивка. — Лесно прибягвах до насилие. Но никога не съм посягал на жена и никога не съм се занимавал с наркотици. За мен това е инфамита. Винаги съм държал на своята чест. Дори убийците и бандитите имат някаква представа за чест.

Рогън пак се усмихна сговорчиво. Бари май бе забравил за Съдебната палата в Мюнхен, за писъците на Кристин, съхранени върху восъчната повърхност на цилиндъра във фонографа. Време беше да му опресни паметта.

Към края на седмицата измисли как да убие Бари и да се измъкне невредим. Предложи на мафиотския дон да излязат сред природата с наетата от Рогън кола. Можеха и да поседнат някъде на сянка, за да хапнат и да пийнат. Спомена, че разходката поне малко може да ободри Бари. Домакинът се съгласи с благодарност.

— Наистина ще е хубаво. Признателен съм ти за съчувствието, което те подтиква да си губиш времето със съсипан болник. Да поканим ли и Лучия?

Рогън сви вежди и завъртя глава.

— Тя винаги е толкова жизнерадостна… С жена като нея наблизо не можем да си поговорим по мъжки. Ценя компанията ти и не искам да търпим женска бъбривост.

Бари прихна и се уговориха да излязат от имението рано сутринта и да се върнат чак вечерта. Имал работа в няколко села и можел да я свърши набързо, докато обикалят по пътищата. На Рогън му олекна, когато видя на картата, че тези села са по пътя към Палермо.

Наистина тръгнаха в уговорения час.

Рогън караше, а Генко Бари, със засенчено от неизменната шапка костеливо лице, седеше до него. За няколко часа дори не преполовиха пътя до Палермо, защото се отбиваха в поредното село, където мафиотът говореше с неговите хора. Най-накрая Бари посочи на Рогън да отбие по черен път, свършващ сред високи хълмове. Нататък имаше само тясна пътека.

— Донеси кошницата с храната и виното — помоли го Бари. — Ще седнем под скалите.

Рогън го последва с кошницата към сянката под стръмния склон.

Разстлаха на тревата покривката с червено везмо по краищата и наредиха кутиите с пържени патладжани, наденички и хрускави хлебчета. Имаше и широки чаши за вино, които Бари напълни от каната. Щом се заситиха, той подаде на Рогън тънка и дълга черна пура и му обясни:

— Тази е от сицилиански тютюн. Вече е рядкост, но по-хубава няма да намериш в целия свят. — Щракна запалката, поднесе огънчето към пурата и със съвсем същия глас попита: — Е, защо си решил да ме убиеш днес?

Изненадан, Рогън се озърна припряно. Явно го бяха примамили в клопка.

Генко Бари поклати глава:

— Не си направих труда да опазя живота си. Не намирам никакъв смисъл да се мъча и занапред. Искам обаче да задоволя любопитството си. Кой си ти и какво породи у тебе желанието да ме убиеш?

Майкъл Рогън започна бавно:

— Преди няколко дни ми каза, че никога не си посягал на жена. Но ти участваше в убийството на моята жена. — Бари само го гледаше озадачено и той продължи: — А на Розенмонтаг през 1945 година, в мюнхенската Съдебна палата ти ми помогна да си оправя вратовръзката, преди Ерик Фрайзлинг да ме застреля в тила. Но не успяхте да ме довършите. Сега братя Фрайзлинг са мъртви, Молтке и Пфан — също. След като убия и тебе, ще ми остане да накажа фон Остен и Пайерски. Тогава ще мога да умра щастлив.

Генко Бари извади пура и за себе си и дълго се взираше в Майкъл, преди да проговори.

— Знаех, че чувството за чест те подтиква да ме убиеш. Личи си веднага, че си почтен човек. През цялата седмица се досещах, че умуваш как да го направиш и да успееш по-скоро да се махнеш със самолет от Палермо. Ето защо те улесних. Остави трупа ми тук и продължи по пътя. Преди някой да научи какво си направил, ще си пристигнал в Рим. Съветвам те да напуснеш Италия възможно най-бързо. Мафията има дълги ръце.

— Ако не ми беше помогнал с вратовръзката, ако не беше поискал да ми отвлечеш вниманието, докато Ерик се прокрадваше отзад, за да ми пръсне черепа, може би нямаше да те убия — призна Майкъл.

Този път мършавото лице на мафиота се издължи от учудване, преди да се смекчи в тъжна усмивка.

— Не съм и помислял да те залъгвам. Явно съм се заблудил, защото предполагах, че знаеш какво те чака. Всъщност исках поне в последните мигове да ти предложа човешко съчувствие. Само така можех да те утеша, без да се издам пред съучастниците си в убийството. Разбери, че не се оправдавам за престъпленията си. Заклевам ти се обаче в този последен ден от моя живот — нямам нищо общо със смъртта на твоята жена или с онези страшни писъци.

Сицилианското слънце напичаше точно над главите им и не остана никаква сянка. Рогън усети, че стомахът му се свива от неспокойното очакване на истината.

— Фон Остен ли я уби? Кажи ми кой я изтезаваше и аз също се заклевам — в паметта и душата на Кристин, — че ще те пусна да си вървиш.

Генко Бари се изправи и Майкъл го видя за пръв път ядосан и груб.

— Глупако, не можа ли да проумееш досега, че искам да ме убиеш? Ти си мой избавител, а не екзекутор. Всеки ден отвътре ме гризе непоносима болка, която никакви лекарства не уталожват напълно. Ракът уж се разпълзя навсякъде в тялото ми, а още не ме е довършил. Както ние не можахме да те довършим… Ами ако трябва да живея с тази болка още години и да проклинам Господ? От първия ден знам, че си намислил да ме убиеш. Помогнах ти, както виждаш. — Той се усмихна по-кротко на Майкъл. — Дори да ти прозвучи като нескопосана шега, ще ти кажа истината само ако и ти обещаеш да направиш каквото беше решил.

— А защо сам не си отнемеш живота? — рязко го попита Рогън. Смаяно видя как Генко Барин наведе глава от срам, но после го погледна право в очите.

— Това е смъртен грях. Аз още вярвам в Бог…

Смълчаха се, застанали един срещу друг.

Накрая Рогън промълви:

— Обещавам да те убия, ако ми кажеш дали фон Остен уби моята жена.

Генко Бари изричаше думите насечено, сякаш засядаха в гърлото му.

— Старшия ни офицер — Клаус фон Остен, заповяда виковете й да бъдат записани, за да се гаври с тебе по-късно. Той беше необикновено същество, което вдъхваше истински ужас. Не познавам друг, комуто би хрумнало да се възползва така от положението в подобен момент. Защото трябва да знаеш, че не беше обмислено предварително. Сети се за фонографа, докато младата жена умираше…

— Тогава кой я е убил? — изграчи Майкъл. — Кой я изтезаваше?

Генко Бари се взря в него и отрони тежко:

— Ти.

Кръвта удряше като с чук в главата на Рогън, около сребърната плочка натискът и болката растяха с всяка секунда. Гласът му се накъсваше:

— Ах, ти, долно изчадие, излъга ме! Значи няма да ми кажеш кой го е направил… — извади пистолета изпод сакото и го опря в корема на Бари. — Кажи ми най-сетне кой уби жена ми!

Сицилианецът не откъсваше поглед от очите му.

— Ти я уби… неволно. Тя умря при раждане. Плодът беше мъртъв в утробата й. Никой от нас не я е докосвал. От самото начало предполагахме, че тя не знае нищо важно. Но Клаус фон Остен записа писъците й, за да смаже волята ти.

— Лъжеш! — избълва Майкъл и без да мисли повече, натисна спусъка.

Ехото между скалите придаде на трясъка силата на гръмотевица, а изцеденото от болестта тяло на Бари отлетя два метра назад. Рогън прекрачи към умиращия мъж, свлякъл се до ръбест камък, и опря цевта в ухото му.

Бари отвори очи, кимна с благодарност и прошепна:

— Не се обвинявай. Тя викаше страшно, защото всяко силно страдание и всяка смърт са страшни. И ти ще умреш някой ден, това също ще бъде страшно… — От устата му се стичаше кървава слюнка. — Прости ми, както аз ти простих…

Вместо да стреля отново, Майкъл опря главата на сицилианеца в скута си, докато дишането му спря.

Щеше да стигне навреме за следващия полет до Рим. Преди да си тръгне, покри трупа на Генко Бари с одеялото от колата. Надяваше се да открият мъртвеца скоро.