Включено в книгата
Оригинално заглавие
Six Graves To Munich, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 16 гласа)

Пета глава

Рогън искаше първата му среща с братя Фрайзлинг да изглежда случайна. На следващия ден взе под наем един мерцедес и потегли към бензиностанцията им. Когато пристигна, помоли да проверят колата му в автосервиза. Първо поговори с Ханс Фрайзлинг, а когато влезе в офиса им да си плати сметката, там беше Ерик, седнал на тапициран с кожа стол и увлечен в някакви документи за доставки на бензин.

Изминалите години бяха пощадили донякъде двамата братя, може би защото поначало не се отличаваха с особен чар. Техните някога отпуснати усти бяха изтънели, винаги стиснати в упорита гримаса. Личеше, че са се научили да подбират дрехите си по-добре, а и в речта им рядко се вмъкваха някогашните ругатни и простащини. Подлите им душици обаче си оставаха все същите, макар че сега се занимаваха с дребни мошеничества, а не с изтребване на хора.

Майкъл беше поискал от агенцията за коли под наем да му представят скорошен документ за технически преглед на този мерцедес. Знаеше, че колата е в безупречно състояние. Но Ханс Фрайзлинг му начисли 20 марки за „регулиране баланса на колелата“ и отсече тежко, че ремъкът на вентилатора трябва да бъде сменен. Рогън се усмихна с благодарност и му заръча веднага да направи необходимото.

Ханс отиде да се заеме с „ремонта“, а Рогън през това време си побъбри безгрижно с Ерик. Спомена му, че е съдружник във фирма за компютри и ще остане доста дълго в Берлин. Внимаваше да не се издаде, че вижда хитричката искрица в очите на Ерик. Когато Ханс се върна и заяви, че с новия ремък вентилаторът работи прекрасно, Рогън им даде щедър бакшиш и потегли. Щом паркира колата до хотела, погледна за всеки случай под капака, но знаеше какво ще открие — ремъкът си беше все същият.

Отбиваше се през два-три дни да зареди бензин при братя Фрайзлинг. Двамата надуваха сметката и за бензина, и за маслото, което не им пречеше да се държат необичайно приятелски с него. Рогън се чудеше как ли смятат да го преметнат. Ясно беше, че са го набелязали като будала, подлежащ на оскубване, но още се питаше какво са намислили.

Подсмиваше се, защото и той им бе замислил нещичко. Преди да ги убие, трябваше непременно да изтръгне от тях сведения за имената и местонахождението на останалите трима, особено на някогашния старши офицер сред мъчителите. Не биваше да проявява нетърпение, за да не ги подплаши.

Ръсеше безгрижно пари в бензиностанцията и чакаше Ерик и Ханс първи да направят своя ход.

В ранната неделна вечер от рецепцията се обадиха в апартамента и съобщиха на Рогън, че двама мъже го търсят и биха искали да се качат при него.

Той се ухили на Розали. Братята бяха захапали кукичката.

Само че преживя голяма изненада.

Двамата мъже бяха непознати… по-точно единият от тях. Позна другия почти мигновено — Артър Бейли от военното разузнаване, който го бе разпитвал за неуспешната екзекуция. Тъкмо той го караше да прелиства досиета на заподозрените във военни престъпления преди десет години. Въпреки това Бейли показа служебната си карта, втренчил поглед в очите на Рогън.

— Току-що си опресних спомените за вашето досие, господин Рогън — с равен глас го уведоми Бейли. — Никак не приличате на снимките си от онова време. Всъщност дори не ви познах, когато ви зърнах преди няколко дни.

— Къде ме видяхте? — попита спокойно Майкъл.

— При бензиностанцията на Фрайзлинг — уточни агентът.

Проточеният говор на този дългурест мъж показваше, че е някъде от Средния запад, и издаваше американеца още по-безпогрешно от дрехите и жестовете.

Рогън се питаше как не го е забелязал при бензиностанцията.

В усмивката на Бейли се прокрадна снизхождение.

— Подозираме, че братя Фрайзлинг, освен дребни далавераджии са и източногермански агенти. Те са закоравели, безскрупулни мошеници. Когато вие се появихте там и започнахте да се сприятелявате с двамата, проверихме що за птица сте. Обадихме се във Вашингтон, поискахме информация за издадените ви визи и така нататък… После седнах да прочета отново вашето досие. Изведнъж се сетих за нещо и прегледах в библиотеката вестниците от последните седмици. Накрая всичко ми се намести в главата. Вие сте успял да издирите онези седем мъже, които са се гаврили с вас в Мюнхен. Дошъл сте да си разчистите сметките с тях. Убийствата на Молтке във Виена и на Пфан в Хамбург… Значи братя Фрайзлинг са следващите в списъка. Прав съм, нали?

— Пристигнах в Европа, за да продавам компютри — сдържано отговори Рогън. — Това е всичко.

Бейли сви рамене.

— Не ме засяга какви ги вършите. Аз не бдя над реда и законността в тази страна. Но нека да сме наясно — няма да закачате Фрайзлинг. Много време и усилия ми струваше да надуша с какво се занимават и когато реша да ги спипам накрая, ще ликвидирам цялата им мрежичка от източногермански шпиони. Не искам вие да ги пречукате и да ме оставите с празни ръце.

Рогън вече знаеше защо братята Фрайзлинг се държат толкова дружелюбно с него.

— Според вас възможно ли е да ги интересува това, което знам за новите модели компютри? — подхвърли към Бейли.

— Не бих се учудил. Известно ви е, че тези модели са в забранителния списък за износ в комунистическите държави. Но аз не се безпокоя, че може да им дадете секретна информация. Знам какъв подарък сте им подготвил. Предупреждавам ви — ако го направите, ще ме принудите да стана ваш враг.

Рогън впи леден поглед в агента.

— Нямам представа за какво говорите, но ще ви дам един съвет — не ми се пречкайте, защото ще ви прегазя. Не можете да ме пипнете. Имам връзки на най-високо равнище в Пентагона. Моите нови компютри са по-важни за военните от евентуалните ви разкрития за някакви нищожни шпиони любители.

Бейли се взря в него замислено и промълви:

— Добре, да приемем, че сте недосегаем за нас, но какво да кажем за местната ви приятелка? — Той кимна рязко и неучтиво към седналата на дивана Розали. — Само да се захвана с нея и ще си има големи неприятности. Всъщност достатъчно е едно обаждане по телефона, за да не я видите никога.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите?! — сопна се Рогън.

Удълженото костеливо лице на Бейли се разкриви в престорено учудване.

— Я гледай ти, изглежда не е споделила с вас… Преди шест месеца е избягала от психиатрична клиника на брега на Нордзее. Настанена е там принудително с диагноза шизофрения. Властите още я издирват, макар че не се престарават. Обадя ли се на ченгетата, мигом ще довтасат да я приберат. Не забравяйте това. — Бейли помълча и добави натъртено: — Предлагам ви да оставите двамата братя за накрая. Защо не ги пропуснете засега? Потърсете останалите от списъка.

— Защото не знам кои са другите трима. Разчитам да изкопча сведенията от братя Фрайзлинг.

Бейли завъртя глава.

— Няма да се разприказват, ако не ги възнаградите щедро. Те са корави копелета. Оставете това на нас.

— Не — отказа Рогън. — Знам начин да ги направя по-словоохотливи. Ще ги накарам да говорят. После ще ви ги оставя.

— Не ме лъжете, господин Рогън. Знам в какво състояние ще ми ги оставите. — Той протегна ръка. — Изпълних си служебните задължения, но след като си припомних какво сте преживял, мога само да ви пожелая успех. И внимавайте с Фрайзлинг, те са лукави гадинки.

Когато вратата се затвори зад Бейли и неговия колега, мълчал през цялото време, Рогън се обърна към Розали.

— Бейли истината ли каза за тебе?

Тя седна по-изправено, долепила длани в скута си.

— Да.

 

 

Тази вечер не отидоха никъде. Майкъл поръча да им донесат храна и шампанско в апартамента и веднага след вечерята си легнаха. Розали опря златистата си глава на рамото му, понякога вземаше цигарата от ръката му и всмукваше дълбоко дима.

— Да ти разкажа ли? — попита по някое време тя.

— Ако искаш. Честно казано, няма никакво значение, че страдаш от… тази болест.

— Сега съм добре — увери го тя.

Майкъл я целуна лекичко.

— Знам.

— Искам да ти разкажа — реши Розали. — Макар че може би ще ме разлюбиш.

— Казах ти, че няма значение — настоя Майкъл. — Наистина.

Тя се пресегна и изключи нощната лампа на шкафчето. В мрака й беше по-лесно да говори.