Марио Пузо
Шест гроба преди Мюнхен (11)

Единадесета глава

От самолета, издигнал се в здрача над Германия, Рогън виждаше как тази страна се бе съградила наново. Немците бяха издигнали още повече заводски комини, още по-високи кули от бетон и желязо. Но и от височина няколко километра още личаха грозните белези, оставени от гибелната едра шарка на войната.

Пристигна преди полунощ в Палермо, настани се в най-луксозния хотел и веднага започна да търси. Попита дежурния администратор на рецепцията дали познава в града някого с името Генко Бари.

Италианецът сви рамене и разпери ръце. В Палермо живееха поне четиристотин хиляди души. Нима можеше да познава всички?

Сутринта Рогън побърза да отиде в частна детективска агенция и даде поръчка за издирването на Генко Бари. Плати щедър аванс и обеща още по-съблазнителна премия. След това обиколи онези бюрократи в града, от които се надяваше да изкопчи нещо полезно. Отби се в консулството на Щатите, в полицейското управление, в редакцията на най-големия вестник. Никой никъде не знаеше нищо за Генко Бари.

На Рогън му се струваше невероятно усиленото търсене да остане безплодно. Генко Бари сигурно беше богат и влиятелен човек, щом за него се говореше, че е от най-видните мафиоти. Скоро обаче проумя, че тъкмо в това е пречката.

Защо си въобразяваше, че някой в Сицилия ще се осмели да му даде сведения за мафиот?

На този остров най-нерушимият закон беше „омерта“ — мълчанието. Тази традиция се бе вкоренила от векове: „Не издавай нищичко пред властите“. А наказанието за нарушаването й беше неизбежна насилствена смърт. Нима биха рискували само за да задоволят любопитството на някакъв си чужденец?

Рогън предполагаше, че „омерта“ е непреодолимо препятствие и за полицията, и за частните детективи. Едва ли и те биха нарушили неписания закон заради него.

В края на първата седмица вече се колебаеше дали да не замине за Будапеща, но при него в хотела дойде човек, когото не очакваше — вездесъщият Артър Бейли от германската щабквартира на американското разузнаване.

Бейли протегна ръка помирително и се усмихна.

— Дойдох да ти помогна. От Вашингтон ми втълпиха, че връзките ти наистина са прекалено солидни, за да се опитвам да те тормозя. Тогава защо да ти се пречкам? Разбира се, имам свои, себични подбуди да предложа помощта си. Не искам случайно да навредиш дори малко на нашата система за събиране на информация в Европа, в която вложихме толкова труд.

Рогън впери поглед в Бейли. Имаше ли основания да се съмнява в натрапчивата искреност и дружелюбие?

— Да бъде както казваш — съгласи се накрая той. — Защо не започнеш да ми помагаш, като ми подшушнеш къде да намеря Генко Бари?

Той предложи питие на дългурестия агент. Бейли се настани в креслото, изпружи крака и отпи от неразреденото шотландско уиски.

— О, да, ще ти подскажа. Но и ти първо ми обещай, че ще позволиш да ти съдействам до самия край. След Бари ще отидеш да се разправиш с Пайерски в Будапеща, после и с фон Остен в Мюнхен. Или може би в обратния ред, не знам какво си намислил. Нека се разберем, че ще се вслушваш в моите съвети. Много държа да не те заловят. Спипа ли те полицията, вдигнат ли шум за миналото ти в армейското разузнаване, може да навредиш непоправимо на контакти, които създавахме с години… и вложихме милиони долари в тях.

Рогън не се усмихваше, не си придаваше приветлив вид.

— Добре. Просто ме насочи към Бари и се погрижи да получа виза за Будапеща.

Бейли пак вдигна чашата към устните си, преди да отговори.

— Генко Бари живее в усамотеното си имение недалеч от село Вилалба в централната част на острова. Входната виза за Унгария ще бъде готова в консулския отдел на нашето посолство в Рим, когато пожелаеш. Щом пристигнеш в Будапеща, искам да се свържеш веднага с унгареца, който е преводач в консулството ни там. Фамилията му е Ракол. Той ще ти помага във всичко и ще уреди извеждането ти от страната. Това приемливо ли е за тебе?

— Напълно — кимна Рогън. — А когато се върна в Мюнхен, аз ли да те търся, или ти ще ме намериш?

— Аз ще те намеря — натърти Бейли. — Не се безпокой, няма да е трудно.

Той си допи уискито и Рогън го изпрати до асансьора. Агентът вметна уж между другото:

— След като ти уби онези четиримата, даде ни достатъчно нишки в ръцете, за да установим точно какво се е случило в мюнхенската Съдебна палата. Затова знам за Бари, Пайерски и фон Остен.

Рогън му се усмихна любезно.

— И аз си помислих същото. Но щом аз вече открих самостоятелно кого трябва да търся, няма никакво значение какво сте научили вие. Не е ли така?

За миг в очите на Бейли се мярна чудато изражение. Стиснаха си ръцете и преди да влезе в кабината на асансьора, агентът подхвърли:

— Желая ти късмет.

Бейли знаеше къде може да бъде намерен Генко Бари. Рогън си каза, че явно и всички останали знаят — началникът на полицията, частните детективи, може би дори администраторът в хотела. Как да не знаят името на един от мафиотските главатари в Сицилия?

Нае кола, за да измине по-бързо осемдесетте километра до Вилалба. Питаше се има ли изобщо шанс да напусне жив острова. Значи другите двама престъпници щяха да останат ненаказани. Прецени, че това не е чак толкова важно. Както не беше и толкова важно, че не можеше да реши иска ли да види отново Розали.

Попечителите на наследството му не биха могли да пипнат парите в банката, от които тя щеше да получава достатъчно всеки месец. Надяваше се Розали да го забрави и да открие нещо ново, което да крепи желанието й за живот. Сега Майкъл мислеше само как да убие Генко Бари. Потъна в спомените си за мъжа с униформа на италианската армия. Единственият, който понякога се отнасяше с него като с човек. Но и той участва в последната гавра.

В онова страшно утро в Мюнхен Клаус фон Остен се усмихваше зад широкото си бюро, а Генко Бари не каза нито дума, докато подканяха пленника да облече дрехите, с които щял да „излезе на свобода“.

В един миг обаче той прекоси стаята и застана пред Рогън. Помогна му да върже вратовръзката и я пъхна внимателно под сакото. Той също отвличаше вниманието на жертвата, за да не усети как Ерик Фрайзлинг се прокрадва отзад и вдига пистолета.

Бари също допринесе тази екзекуция да се превърне в долна подигравка. Майкъл нямаше да му прости именно заради нелепите проблясъци на човещина. Молтке беше егоист, погълнат от собствената си изгода. Карл Пфан — тъп звяр. Братя Фрайзлинг — зли гадини с прогнили душици. От всички тях можеше да се очаква такава подлост, защото им беше присъща. Но за Генко Бари участието в мъчения и убийства беше непростимо падение.

Във все по-плътния мрак над Сицилия проблясваха първите звезди и Майкъл се пренесе мислено в годините, през които мечтаеше за това отмъщение. Нищо друго не го подтикваше да се опълчва така силно на смъртта, както мисълта за това отмъщение. Дори когато бяха захвърлили тялото му върху струпаните убити затворници пред Съдебната палата, дори когато от разтърсения му мозък се процеждаше кръв, мъждукащата искрица се раздухваше единствено от омразата.

Далеч от Розали, която не очакваше да види отново, Майкъл откри колко ярки са спомените му за Кристин. Знаеше, че тя би се наслаждавала на тази звездна вечер, на уханния въздух в Сицилия. Тя беше доверчива, дружелюбието й беше неизчерпаемо. Кристин дори не разбираше напълно с какво се занимава той, не си представяше и какво ще сполети всички в дома й, ако бъдат разкрити и заловени.

За Майкъл най-непоносимо беше мъчителното изумление в писъците й, които чуваше в онази стая. Значи Кристин докрай не вярваше, че хора могат да постъпват толкова ужасно с други хора.

Помнеше красотата й — дългите крака със закръглени бедра, тънката талия и малките гърди, които сякаш разцъфтяваха под дланите му. Прекрасната бухнала коса, падаща като кафява коприна. Очарователно сериозните очи. Устните, пълни и чувствени.

Какво й бяха сторили, преди да умре?

Как са я накарали да крещи така?

Как са я убили?

Не попита никого досега, защото щяха да го излъжат. Молтке и Пфан биха се опитали да омаловажат злодеянието. Братя Фрайзлинг щяха да измислят кървави подробности, за да го заболи още повече. Само Генко Бари би му казал истината.

Незнайно защо Майкъл вярваше в това.

Най-после щеше да научи как е умряла бременната Кристин. Щеше да разбере какво е причинило изтерзаните писъци, които онези мръсници бяха записали и съхранили толкова старателно.