Включено в книгата
Оригинално заглавие
Six Graves To Munich, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 16 гласа)

Четиринадесета глава

Вечерта Стефан Вроцк дойде в хотела, за да го заведе в „Черната цигулка“. Рогън си бе представял любимото местенце на Пайерски тъкмо такова. Готвеха вкусно и пълнеха щедро чиниите. Всички сервитьорки пъчеха внушителните си бюстове, смееха се често, въртяха съблазнително задници и все се отъркваха в клиентите така, че мъжете се поддаваха на изкушението да ги щипнат. В залата ехтеше мелодията на акордеон, димът на цигари и лули насищаше въздуха.

Вента Пайерски влезе точно в седем часа. При него не се забелязваше никаква промяна, както и животните изглеждат все същите след достигане на зрялост… докато не грохнат изведнъж малко преди края. А на Пайерски не можеше да му се отрече, че е животно. Ощипа първата попаднала му сервитьорка с такова увлечение, че тя писна тихо. Изгълта на един дъх голяма халба бира и се намести по-удобно до широката кръгла маса, запазена за него.

Скоро го наобиколиха подмазвачи и приятелчета. Смееха се гръмогласно и опразваха бутилка след бутилка френски коняк. Руса сервитьорка донесе правоъгълна дървена кутия. Пайерски с нетърпение извади шахматните фигури и разгъна кутията, на която беше инкрустирано игралното поле. Той избра белите фигури за себе си, без да попита противника си какво предпочита, без да теглят жребии. Още една типична проява. Наистина не се бе променил.

Рогън и Вроцк наблюдаваха масата цяла вечер. Пайерски игра шах до девет часа, като не спираше да се налива. Точно в девет русата сервитьорка отнесе кутията и започна да поднася вечерята.

Унгарецът се захвана да поглъща блюдата с такава първобитна наслада, че малко оставаше Майкъл да съжали за решението си да му отнеме живота. Все едно да убие лишен от разум звяр. Пайерски дори надигна купичката, за да доизпие последните глътки супа. Използваше твърде голяма лъжица, а не вилица, за да загребва в устата си цели купчинки напоен със сос ориз. И виното гълташе направо от бутилката, после си облекчаваше стомаха с оригване, стигащо до ушите на всички в ресторанта.

Когато се натъпка до пръсване, той плати цялата сметка, тупна сервитьорката по задника и пъхна в деколтето й цяло снопче омачкани банкноти, за да я опипа и по гърдите. Виждаше се, че околните търпят безропотно прищевките му. Или много го харесваха… или се бояха до премала от него.

Приятелчетата му го последваха в доста тъмните улици, разговорите им огласяха нощта. Минаха край кафене с отворена врата. Отвътре се чуваше музика. Пайерски награби в мечешките си лапи един от своите спътници и го понесе с тежки стъпки в пародия на валс.

Рогън и Вроцк вървяха след тях чак до здание с пищна фасада, където цялата компания нахълта. После Вроцк спря такси и двамата се върнаха в консулството, където той даде на Рогън досието на унгареца.

— Тук са описани останалите навици на Пайерски. Не е нужно да го следваме по петите навсякъде. Върши едно и също всяка вечер.

Досието съдържаше само няколко страници, но те бяха твърде интересни. Майкъл научи, че Вента Пайерски се е издигнал до началник на комунистическата политическа полиция в Будапеща. Работел от рано сутрин в сградата на градската управа, а и покоите му били също там. И кабинетът, и апартаментът се охранявали денонощно от служители на тайната полиция. Винаги излизал от сградата точно в шест и половина вечерта и неизменно го придружавали телохранители в цивилни дрехи. Майкъл се върна мислено час назад и прецени, че двама или по-скоро трима от компанията на Пайерски бяха неговата охрана.

Значи Вента Пайерски единствен сред седмината мъчители бе продължил да се занимава със същите гнусотии след войната… И най-незначителни хора при най-малкото подозрение за подривни действия срещу държавата биваха завличани в онази сграда. Повече никой не ги виждаше.

Американското разузнаване имаше данни, че Пайерски е замесен в отвличането на учени от Западна Германия. С други думи, името му се намираше доста напред и в списъка на престъпниците от Студената война, които Западът би ликвидирал с удоволствие.

Майкъл се подхилваше със стиснати зъби. Разбираше защо Бейли изведнъж стана толкова услужлив и защо Вроцк се стараеше да го улесни. Убийството на Пайерски би разтърсило до основи цяла Будапеща.

В досието намери и обяснение за безвкусно украсеното здание, където Пайерски заведе компанията си. Оказа се, че е най-скъпият, покровителстван от властите бардак в целия град. Сладострастният унгарец винаги се качвал в отредената за него стая с най-малко две от момичетата. Час по-късно отново бил на улицата, захапал дълга пура със самодоволното изражение на мечок, готов за зимен сън. Но и в бардака телохранителите не се отделяли от него, чакали пред вратата. Там също не беше уязвим.

Рогън затвори досието и изгледа Вроцк.

— Откога подготвяте убийството му?

Мъжът срещу него се навъси.

— Какво ви накара да мислите, че изобщо се занимаваме с това?

— Всеки ред в това досие. По-рано днес ми надрънка куп глупости, че ти си големият шеф в тази операция, защото си много по-кадърен агент, отколкото съм бил аз. Изтърпях те. Само че ти не си ми никакъв началник. Ще ти съобщавам каквото е нужно и ще разчитам на тебе да ме изведеш от страната, след като убия Пайерски. Толкова. Съветвам те най-искрено да не ми погаждаш подлите номера, с които всички в разузнаването сте свикнали. Ще те очистя със същата лекота, с която ще премахна и Пайерски. Дори с по-голямо удоволствие, защото той ми допада в известен смисъл… за разлика от тебе — добави Рогън с откровено груб присмех.

Лицето на Стефан Вроцк почервеня.

— Не съм искал да ви обидя. Опитвам се да бъда полезен.

Рогън сви рамене.

— Не съм дошъл чак в Будапеща, за да ме разиграва някой като кукла на конци. Ще свърша мръсната работа вместо вас — убийството на Пайерски. Но не си позволявай отново да ме командваш.

Той стана и излезе. Вроцк го съпроводи до изхода и протегна ръка. Рогън не му обърна внимание и се отдалечи.

Отначало не можеше да си обясни защо постави Вроцк на мястото му с такава неприязън. Дали заради смътното прозрение, че в други времена и обстоятелства този тип като нищо би станал един от седмината мъчители в Мюнхен? Или надделяваше силното недоверие, което вече изпитваше към него?

Щом Вроцк беше толкова дребнав, че да се стреми към безсмислено превъзходство, значи беше слабак.

Майкъл не разчиташе на никого, освен на себе си.

Провери сведенията в досието с лични наблюдения, доколкото беше възможно. Шест вечери поред влизаше в „Черната цигулка“ и запаметяваше всяка постъпка, всеки жест на Пайерски. В досието нямаше нищо сбъркано или неточно, но липсваха съществени подробности.

Унгарецът беше от уж добродушните великани, които обаче налагат безцеремонно желанията си. Например играеше с белите фигури във всички шахматни партии, за да прави първия ход. Имаше и навика да се почесва нервно по брадичката с острия край на белия цар. Майкъл откри, че кутията с фигурите е собственост на ресторанта, денем я искаха и други клиенти, но вечер я даваха само на Пайерски.

Освен това всяка вечер минаваше покрай кафенето, чиято музика толкова харесваше, и честичко се впускаше в мечешкия си танц, щом я чуеше. Случваше се да изпревари въодушевено охраната си с трийсетина метра и да свърне пръв зад ъгъла. За около минута не беше пред погледите им и се превръщаше в по-лесна мишена.

Майкъл си каза заядливо, че Вроцк не е чак толкова усърден в проучването, щом тази подробност не бе включена в досието.

Или е пропусната умишлено?

Дори посети като клиент бардака, за да се увери, че и там пазят Пайерски. Двама души от тайната полиция наистина стърчаха като статуи пред стаята, докато началникът им се отдаваше в самозабрава на нагона.

Майкъл по неволя призна, че пречките са наглед непреодолими. Нямаше как да проникне в градската управа, където Пайерски работеше и спеше. Някакъв мижав шанс се появяваше само вечер, когато той излизаше. И онази минута, когато той изскачаше пръв на пресечката, стигаше за убийството му, но не и за бягството след това. Упорито прехвърляше в ума си всекидневието на унгареца и търсеше фаталната слаба брънка в привидно непробиваемата броня, с която се защитаваше Пайерски. На шестата нощ заспа, без да е стигнал до решение. Глождеше го и желанието жертвата да узнае защо умира.

За Майкъл това беше по-важно от всичко останало.

Ококори се посред нощ. Допреди миг бе сънувал, че играе шах с Вента Пайерски, който му се подиграваше: „Ама че тъпанар си, американецо, от три хода можеш да ме матираш“. Майкъл безпомощно шареше с поглед по разположените на дъската фигури и не намираше този печеливш ход. Неспирно се връщаше към порасналия до гигантски размери бял цар, издялан от дърво. Пайерски се засмя доволно и грабна фигурата, за да се почеше под брадичката с острия връх на короната.

Ето какво било!

Майкъл се подпря на лакти. Сънят му подсказа решението. Вече знаеше как да се разправи с Пайерски.

Сутринта отиде в консулството и потърси Вроцк. Изброи му инструментите и другите материали, от които имаше нужда. Агентът се пулеше в недоумение, но Майкъл не пожела да му обясни нищо. Вроцк се оправда, че можел да му осигури всичко чак вечерта, и Майкъл кимна.

— Значи ще дойда да ги взема утре сутринта. А вечерта твоят приятел Пайерски ще умре.