Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Claimed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 57 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Пленен

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10152

История

  1. — Добавяне

Глава 4

Няколко часа след вечерята Дейдж стоеше близо до бара, отпивайки от чаша с бърбън и лед, докато слушаше с половин ухо добродушния обзор на речта му, който правеше Джордан. Масите бяха разчистени, за да има място за танците. Той кимна на приятеля си, докато погледът му не се откъсваше от жената в другия край на стаята. Ема. Толкова близо. Най-после.

Полилеят изпращаше снопчета светлина надолу към нея, които танцуваха по косата й, която бе вдигната на невероятен кок, оставяйки деликатните й рамене голи. Дори с разстоянието помежду им ударите на сърцето й ехтяха в гърдите му. Очите й бяха сапфиреносини, кожата й бе като най-чистият мрамор, и дори да не я познаваше така добре, той пак би се заинтересувал от нея. Но той я бе опознал. Будната интелигентност, която се криеше зад красивото й лице, и която можеше да се съревновава единствено с духа, горящ в гърдите й.

Неговата половинка.

Тя отметна глава назад и се разсмя на нещо, което й каза Кейти. Тогава младата лъвица кимна и се насочи към бара в ъгъла на стаята.

Един мъж доближи Ема и Дейдж едва успя да потисне ръмженето, което се надигна в гърдите му. Вампир, при това млад. Висок, рус, вероятно някъде от източните страни. Как, по дяволите, беше името му?

Младият вампир пое ръката й и се наведе, за да я целуне.

Този път Дейдж изръмжа.

Ема се засмя и издърпа ръката си, приглаждайки косата си, преди да заговори с натрапника.

Дейдж щеше да го убие. Копелето бе докоснало половинката му.

Оставяйки чашата си на бара зад него, Дейдж се завъртя и застана с леко разширени крака, без да откъсва поглед от плячката си. Всички звуци около него останаха на заден план.

Младият вампир се обърна и Дейдж улови погледа му. Бавна усмивка изкриви устните на краля, заплаха с обещание за болка. За един кратък миг той позволи частица от силата му да блесне в очите и по кожата му. До края на нощта младият глупак щеше да се страхува и от собствената си сянка.

Кръвта се отдръпна от лицето на вампира, докато устните му посиняха, а очите му се разшириха. Той се препъна назад, далеч от Ема, вдигайки ръце в жест за мир. Покланяйки глава към краля си, той направи няколко крачки назад, преди да се завърти на пети и да изчезне през най-близкия изход.

 

 

Ема едва успя да запази равновесие. Рязкото напускане на мъжа я стресна. Изпълнена с подозрения, тя се обърна и видя Дейдж да стои в другия край на залата. Две трапчинки се показаха на бузите му, когато той й се усмихна, а в очите му блестеше чиста невинност. Точно до него Джордан се опитваше да прикрие смеха си, вперил поглед в пода.

Кралят бе намислил нещо. Той съществуваше като единична сила и на нея постоянно й се налагаше да се бори да не бъде повлечена от гравитацията му, да се бори с горещината и силата му, които искаха да я обгърнат. И като се замисли, че едва не бе правила секс с него в пещерата… Нуждата все още кипеше в кръвта й, а гърдите я боляха, копнеейки за устните му. Тя му хвърли зъл поглед, който той посрещна с повдигната вежда.

Двама мъже изискаха вниманието му и Дейдж се обърна към тях, но преди това й хвърли поглед, изпълнен с обещания, които можеше да почувства под самата си кожа.

Изпълни я облекчение, когато погледът му я освободи. Отпивайки от шампанското си, тя изпразни на един дъх чашата и повдигна едната си вежда, виждайки забележителното тъмнокосо видение, което приближаваше към нея. Женската интуиция й подсказваше, че богинята с порцеланова кожа, облечена в блестяща алена рокля, по някое време ще спре да я гледа от другия край на залата и ще направи своя ход.

Тихите звуци от разговори в залата сякаш позаглъхнаха, когато жената стигна до Ема, обгръщайки я в облак от парфюм с аромат на рози.

— Слуховете говорят, че ти си половинката на краля. — Сериозните й очи се присвиха, а лакираните в червено дълги нокти стиснаха по-здраво чашата с шампанско.

Ема наведе леко глава настрани.

— Ема Паулсън.

— Симон Бригстон. — Странна енергия се надигна от жената, а гневът й запулсира около нея. Шифтър? Вещица? — Бивша любовница на краля.

Е, по дяволите. Ема би трябвало да знае, че мъжът не е бил монах през последните векове, и все пак новината се заби като нож между ребрата й. Тя се насили да се усмихне леко.

— Бивша? Сигурно не си била много добра в това.

Шумолене на коприна оповести завръщането на Кара.

— Добра в какво? — любопитният тон леко смекчи острия й поглед. Няма друго, което може да направи един такъв разговор по-интересен, освен една покровителствена сестра.

Странно жужене изпълни ушите на Ема, докато през тялото й премина вълна от електрически заряд. Мощ… която намери своя дом и се настани удобно в тялото й. Тя погледна отново към краля, който изглеждаше погълнат от разговора си. Енергията сякаш идваше от самата нея. Интересно. Само ден в присъствието му, а тялото й вече започваше да се променя. Трябваше да наблюдава внимателно промените.

Ема изправи глава и каза:

— Кара Кеърс, запознай се със Симон Бригстон. Бивша любовница на краля.

Кара се усмихна като за реклама на паста за зъби.

— Колко недискретно. — Тя се обърна да хвърли поглед към Дейдж, който все още разговаряше с група мъже. — Защо, за бога, би пуснала мъж като него да си отиде? — Тя изкриви устни. — О! Той те е отпратил. Съжалявам за това. — От устата й направо капеше мед.

Симон изсумтя.

— Колко жалко, че кралското семейство се смесва с човеци. — Очите й блеснаха, превръщайки се в две светещи кълба, докато оглеждаше Ема от глава до пети. — Разбира се, все още не си наистина негова половинка. Може би все още има надежда за монархията.

Ема нямаше никакво намерение да се обвързва с Дейдж, но тази жена трябваше да бъде разгромена. Ема подуши въздуха.

— Каква, за бога, е тази миризма?

Кара наклони глава.

— Сяра. Да, мисля, че е сяра.

— Губиш си времето — изсумтя Симон, завъртя се на токчетата и пресече стаята, а бедрата й се люлееха в тон с оркестъра.

Ема едва се сдържа да не се изкикоти.

— Сяра? Сериозно ли?

Кара се ухили.

— Бях вдъхновена. Каква кучка, а? — Тя поклати глава. — Точно сега от теб получавам много странна информация.

— Какво искаш да кажеш? — Енергията в нея намаля до леко пулсиране.

— Не знам. Нямам предвид психически, или нещо подобно. Просто различно. — Кара пребледня. — Определено се озовахме в едни нов свят, нали?

Ема се засмя.

— Да. Вампири, шифтъри и вещици. Кой би предположил?

Кара се залюля на токчетата си, спускайки ръце към стомаха си.

— О, по дяволите!

О, не! Ема познаваше този поглед. Не вещаеше нищо добро. Тя сграбчи ръката на Кара и я задърпа навън. Едва не се препъна на високите си сандали, докато тичаше, обгърнала с ръка раменете на Кара, към апартамента на Талън.

Кара бе притиснала ръка към устата си, а погледът върху пребледнялото й лице бе изпълнен с паника.

— Побързай.

Стражите по пътя им побързаха да се отдръпнат, за да ги пропуснат, и всеки един започна да натиска бутоните на слушалките си. Кара отвори рязко вратата, изрита рубиненочервените си сандали и притича покрай един изненадан вампир към банята, където се отпусна на колене. Ема едва успя да стигне навреме, за да издърпа косата на сестра си, преди да започне повръщането.

Вампирът, Макс, беше детегледачка на Джейни, откакто детето бе напуснало бала след вечерята. Той веднага натисна бутона на слушалката в ухото си.

Кара изпразни съдържанието на стомаха си, а Ема пусна водата в тоалетната, освобождавайки къдриците на сестра си, за да може да намокри една от кърпите. Тя я подаде на сестра си, която избърса устата си и седна на пода, облягайки се на стената.

— Е, по дяволите.

Ема отмести косата от лицето на Кара, а стомахът й се сви от притеснение.

— Балът беше чудесен.

Устните на Кара трепнаха в усмивка.

— Да. Речта на Дейдж беше страхотна. Много „Юхууу, давай, Реалм“. — Златната й рокля се разстла на мраморния под, който бе в тон с бледото й лице. Ема сграбчи полите си и отскочи настрани, за да не бъде прегазена от Талън.

— Кара? — Очите му се разшириха паникьосано, щом я видя, и той я вдигна на ръце. — Дейдж, извикай колата. Отиваме в болницата.

Дейдж се закова точно зад брат си, погледът му бе напрегнат, а челюстта стисната.

— Исусе! — Кара сложи ръка на главата си, а полите й висяха през ръката на Талън като полите на принцеса от някоя приказка. — За бога, спри да ме друсаш.

Ема плесна с ръка вибриращия мускул на ръката му.

— Пусни я долу, Талън. Всичко е наред. Беше същата с Джейни. — Това беше само сутрешно прилошаване. Трябваше да е това.

Кара започна отново да се дави и Талън се спусна на колене, все още държейки я в обятията си. Ема се наведе, за да хване отново косата на сестра си, докато тя приключи с повръщането.

Талън обърна поглед към Ема.

— Какво да правим?

— За бога, пусни ме долу — промърмори Кара и посегна за мократа кърпа, за да почисти отново лицето си.

— Не! — Талън се обърна и се плъзна надолу, докато седна на пода, облегнал гръб на стената, с любимата си на ръце и с пребледняло лице. Да бъде безпомощен наистина го вбесяваше.

Ема се обърна към Дейдж и Макс.

— Поръчайте още билков чай от румсървиза. По възможност от портокалови цветове.

Талън срещна погледа на брат си.

— Искам докторът да дойде. Веднага.

Дейдж кимна, а загрижения му поглед се плъзна към Кара.

— Идва насам. — Макс излезе забързано, за да се обади на румсървиз.

Кара извъртя очи.

— Нямам нужда от лекар. Това е нормално сутрешно гадене, за бога.

Челюстта на Талън се стегна.

— Не е сутрин.

Ема се опита да прикрие усмивката си. Горката й сестра бе повръщала цели три месеца, докато беше бременна с Джейни. Ако Талън реагираше така всеки път, щеше да е най-добре докторът да заживее при тях. Тя прочисти гърлото си.

— Защо да не помогна на Кара да свали роклята си, докато дойде лекаря?

Челюстта на Талън се втвърди още повече, заприличвайки на маска от гранит.

— Не. Няма да мърдаме оттук, докато не пристигне лекаря.

Ема се усмихна симпатизиращо на недоволната си сестра, опитвайки да не се разсмее. Почукване на вратата оповести пристигането на лекаря.

Дейдж хвана ръката й.

— С Ема ще бъдем в съседната всекидневна, за да дочакаме диагнозата на лекаря. — Той я задърпа през апартамента, кимайки рязко на закръглен мъж с очила с дебели като на бутилка стъкла, преди да се обърне към вампира охранител. — Макс, моля те, изчакай тук. Докато Талън успее да си събере ума.

Макс кимна и взе книгата, която лежеше на масичката пред дивана.

— Вероятно ще отнеме девет месеца — промърмори той.

Ема нямаше възможност да възрази, преди Дейдж да я завлече в уютната всекидневна с камина, претъпкано барче и меки дивани. Той сипа и на двама им по чаша бренди, запали огъня в камината и й подаде чашата.

— Наздраве.

— Наздраве. — Тя чукна чашата си в неговата и отпи солидна глътка. — Кара е добре, Дейдж. — Леко съмнение туптеше в основата на тила на Ема. Ами ако бременността бе настъпила прекалено рано и физиологията на Кара все още не се бе адаптирала достатъчно добре към промените, за да й позволи да износи вампирско бебе? Тя прогони страха, опитвайки да се усмихне.

— Тогава лекарят няма да се забави дълго вътре. — Усмивката на Дейдж също изглеждаше пресилена. — Талън ще подлуди всички ни през следващите няколко месеца, нали?

Очевидно.

— Нека само кажем, че когато Кара беше бременна с Джейни, повече от веднъж се оказвах на път към денонощния магазин за ментов сладолед. — Ема прочисти гърлото си. Налагаше се да направи някои тестове на сестра си.

Дейдж кимна.

— Разбрах, че бащата на Джейни е умрял в автомобилна катастрофа, преди тя да се роди.

Ема се вкопчи с облекчение в темата.

— Да. Саймън работеше като ботаник в същата компания, в която работеше и Кара. — Той беше добър човек и страхотен приятел на сестра й. Но определено не беше любовта на живота й. Като Талън.

— Значи ти си поела грижата за тях. Както винаги. — Погледът на краля бе топъл.

Ема започна да се бори с надигащата се възбуда, породена от тихия му глас, и раздвижи изтерзаните си крака. Те бяха стигнали до точка, в която болката се бе превърнала в изтръпване. Бореше се да се фокусира върху всичко друго, но не и върху желанието да свали обувките си. Имаш нужда да е достатъчно висока, за да гледа краля в лицето. Не че той не бе доста по-висок от нея въпреки високите й токчета.

— По-рано днес срещнах мъж на име пророк Милнър. — Мъжът беше с набръчкана като пергамент кожа върху костеливото си лице.

— А, да. Пророците са нашите духовни водачи… Милнър е на няколкостотин години. — Дейдж отпи от кехлибарената течност в чашата си. — За него съм младо парвеню. — Проклетите му трапчинки се показаха отново и накараха зърната на гърдите й да се втвърдят болезнено.

Ема вдигна рамене, отделяйки миг да озапти либидото си, докато се възхищаваше на маслените картини на Чарлз Марион Ръсел. Обожаваше западното изкуство.

— Можеш да се върнеш на бала, ако желаеш.

— Не желая. Конн и Джейс могат да се справят с всичко, което би възникнало до края на вечерта. — Дейдж погледна часовника. — Или по-скоро до края на сутринта.

— Сигурен ли си, че умовете на Джейс и Конн са насочени към работата? Джейс беше налазил една млада червенокоска. — Ема би се обзаложила, че Джейс и младия шифтър са се оттеглили за вечерта някъде, където да се опознаят.

Дейдж сви рамене.

— Може би. Но половинката на Конн е отвъд океана, затова той няма върху какво друго да се фокусира.

— Конн има половинка?

Един мускул трепна на шията на Дейдж, докато той отпиваше от брендито си.

— Да. Без да иска маркира една вещица преди около век в северна Ирландия.

— Без да иска? — Ема прехапа устни, за да не се засмее. — Искаш да кажеш, че е имал свалка за една нощ и се е оказал обвързан с момичето?

— Дам. Мисля, че вече е към края на много впечатляващото си търпение. Вярвам, че брат ми много скоро ще отиде да прибере половинката си, без значение дали тя е готова за това, или не. — Погледът на Дейдж стана по-горещ.

Да не би в думите му да долавяше предупреждение? В този ред на мисли, в ума й изскочи нова тема за разговор.

— Срещнах Симон Бригстон. Шифтър? — Ема отпи от питието си.

Дейдж присви очи.

— Вещица. В повече от един смисъл на думата.

— Срещал си се с нея.

— Бях млад и глупав. Продължи само месец.

— Наистина? Това е интересно, имайки предвид, че е на моята възраст. А ти не си бил млад и глупав от доста годинки, кралю. — Той да не би да я мислеше за идиотка?

Дейдж се ухили.

— Тя е на няколкостотин години, любов. Истинските вещици… не просто тези, които практикуват религията… истинските вещици са просто друг вид същества на Земята. Безсмъртни са.

Е, по дяволите.

— И няма начин да бъдат убити? — Как хората са пропуснали това?

Той се засмя силно.

— Обезглавяване или изгаряне. И двата начина са ефикасни, за да се отървеш от вещица. — Погледът му омекна. — Отново, бях млад… не бяхме подходяща двойка.

Ема можеше да разбере това.

Дейдж наблюдаваше синьо-сивата й рокля като гладен тигър, който е забелязал вечерята си.

— Трябва да отбележа, че през вековете вкусът ми значително се е подобрил.

Телефонът иззвъня и Ема остави питието на масата, преди да се насочи с шумолене на коприна към бюрото.

— Да? Добре. Значи до утре. — Тя затвори слушалката, поглеждайки към Дейдж. — Лекарят е казал, че Кара има сутрешно неразположение и да пийне чай, преди да си легне. Ще я провери на сутринта. — Лекарят трябва да разбира от тези неща най-добре, нали? — Макар че бих искала и аз самата да направя някои тестове възможно най-скоро. — Тази тревога продължаваше да тупти в ума й. Не можеше да мисли рационално, когато ставаше дума за сестра й. Кара трябваше да бъде добре.

— Разбира се. Лабораторията ни ще е готова много скоро. — Погледът на Дейдж стана по-топъл, докато я отглеждаше от горе до долу и обратно.

Ема пристъпи несигурно, а осъзнаването сякаш натежа върху кислорода в стаята. Тя се бореше да диша нормално и се върна при питието си, без да откъсва поглед от краля.

Светлината от огъня танцуваше по твърдите очертания на лицето му като разгорещен любовник. Целувайки, милвайки, галейки. Очите му заприличаха на разтопено сребро, докато я гледаше как пресича затъмнената стая, а доказателството, че не е толкова спокоен, колкото изглеждаше, личеше по потръпването на мускулите му и силата, пращяща под кожата му. Той стоеше неподвижен в близост до каменната камина… всичко бе застинало, сякаш въздухът бе затаил дъх. За какво, тя не знаеше. Не беше сигурна дали иска да знае. Тя реагира на напрежението, като вирна инстинктивно брадичка в отбранителна позиция.

Сиви искри проблеснаха в очите му в отговор и тя се зачуди какво преминава през ума му. Погледна го, без да мига, а сърцето й ускори ритъм, блъскайки срещу ребрата й. Мощта го обгръщаше като дебела мантия дори в тази комфортна стая. Лека тръпка се спусна надолу по гръбнака й.

Той се поизправи и кимна към стола. Черната му коса бе развързана и падаше свободно на масивните му рамене. Бе свалил сакото си и широкият му гръден кош се очертаваше приятно под бялата риза. Под панталоните краката му бяха твърди, мускулести и добре оформени. Тя се опита да не забелязва очевидната издутина на слабините му… впечатляваща ерекция, която той нямаше никакво намерение да скрие.

— Ема, трябва да поговорим. — Гласът му бе тихо ръмжене. Дори с това невероятно тяло лицето му привличаше пълното й внимание. Остри скули хвърляха тъмни, опасни сенки по бузите му, квадратната челюст бе стисната решително, а пълните му устни обещаваха греховни удоволствия. Тъмните форми на веждите му и дразнещо дългите му мигли контрастираха безмилостно със сивите му очи.

— Знам. — Думата прозвуча задъхано и тя едва се сдържа да не прочисти гърлото си. Нямаше да й помогне с нищо.

— Седни! — Този път той не посочи към стола.

Тя не желаеше да сяда, изпитвайки нужда да е на крака, за да се изправи лице в лице с мускулестата мощ, която крачеше из стаята.

— Не.

Проста думичка, която Дейдж не бе чувал от над триста години.

В този миг в него се породиха три емоции. Първата бе изненада, втората — истинско възхищение, а третата бе нужда. Нуждата да доминира. Тя пламна в кръвта му, заби острите си нокти в плътта му и се втурна стремглаво към слабините му. И все пак преднамерено бавно се обърна и остави брендито си върху полицата на камината, преди да я погледне отново.

Наложи му се да си напомни, че е крал, и контролът бе не само желателен, той бе негова отговорност. Но докато погледът му бавно обхождаше блестящата рокля, която нежно обгръщаше пищните й форми, карайки прекрасните й сини очи да изпъкват, той знаеше с мъжка убеденост, че контролът му бе само крехка мисъл, а той знаеше много по-добре каква е действителността.

— Не си свикнал с думичката „не“? — попита тя с лек сарказъм.

Той присви очи.

— Повечето хора не биха посмели. — И самият факт, че то го бе направила, го правеше по-твърд, отколкото е бил някога в дългия си живот. Нуждата да я научи какви са резултатите, когато изкушава звяра, бе нещо, което смяташе да задоволи. Без съмнение.

— Предполагам, че така е с повечето крале. Обаче ти не си мой крал нито по рождение, нито по желание. — В очите й блестеше прекалено много предизвикателство, че да успее да го игнорира.

Той наклони глава на една страна. Тя знаеше много добре какво изкушение представлява.

Какво правеше, по дяволите? Ема се бореше с нуждата да отстъпи назад, тъй като бе напълно наясно, че размахва червен флаг пред очите на разярен бик. Но просто не можеше да се сдържи.

— И няма да приемам заповеди от теб.

Усмивката, която той насочи към нея, не бе никак мила, дори и с двете флиртуващи трапчинки, с които я бе заслепил преди миг. Усмивката му бе знаеща, порочна и похотлива.

— О, любов, не ме разбра. Не кралят поиска подчинението ти. — Мускулите му трепнаха като на хищник, който се готви за спринт. — Беше мъжът.

— Има ли разлика? — Нуждата да бяга затрептя под повърхността на кожата й.

— Определено. Кралят следва правила. — Той се раздвижи толкова бързо, че тя дори не успя да го проследи с поглед, преди да я сграбчи и да я вдигне над пода, държейки я с лекота на милиметри от устните си. Краката й провиснаха беззащитно във въздуха, докато ръцете й се притиснаха протестиращо към гърдите му. — Мъжът няма правила.

Устата му се притисна към нейната. Сладките целувки, с които я прелъстяваше в пещерата, вече ги нямаше, нямаше го и игривия, любопитен език, който я изучаваше по-рано тази вечер. Мъжка нужда, решителност и сила я обграждаха, когато той проникна в устата й, взимайки това, което желае.

Светът й се залюля, а умът й се изпари. Остър копнеж прониза тялото й, насочвайки се към най-уязвимото местенце в нея. Трябваше да се отдръпне от него. Тя започна да рита с крака, но не бе достатъчно концентрирана, за да нанесе каквато и да е щета.

Той повдигна глава.

— Обеща ми една нощ, Ема. Смятам да си я взема веднага.

Тя плесна и двете си ръце на гърдите му, дърпайки глава назад.

— Това беше в пещерата. Беше различно.

— Нима? — Той повдигна едната си вежда. — Дори в момента мога да подуша желанието ти. Искаш ме толкова силно, колкото те искам и аз.

Истина. Тя може и да успееше да се пребори с желанието, изпълващо нервните й окончания, но любопитството бе нещо, на което почти никога не устояваше. Дали щеше да е толкова хубаво, колкото в сънищата й? Щеше ли той да е толкова добър, колкото в сънищата й?

— По-добър. — Той я спусна надолу, докато сандалите й не докоснаха пода. — И първият път, в който те взема, любов, предпочитам да не е във всекидневната.

Тя направи крачка назад, а тялото й трепереше от нужда. Господи, искаше го. Само за една нощ. Можеше да се наслади на една нощ, без да се привърже прекалено много към него. И без да му дава фалшиви надежди за бъдещето.

— Остават си същите правила. Никакво маркиране и ще стоиш далеч от главата ми.

Той изсумтя.

— Както искаш. — Хващайки ръката й, той я поведе към вратата… където се блъснаха в Конн. — Какво, по…

Конн погледна от Дейдж към Ема и обратно.

— Ах, извинявай, брат ми. Пророк Милнър иска да говори с теб.

Дейдж избута брат си настрани и задърпа Ема надолу по коридора към стълбището.

— Кажи му „не“.

Наложи й се буквално да подтичва след него, за да не изостава, докато се оказаха в усамотението на плюшена спалня, оборудвана с огромно легло покрито с блестяща коприна. Дейдж заключи вратата, а кликването отекна в тихата стая.

Ема се отдръпна встрани от него. Какво, за бога, си беше мислила?

Той направи крачка към нея, посягайки да откопчае ръкавелите си. Скулите му бяха порозовели, а очите му, приличащи на разтопено сребро, се бяха фокусирали върху нея. Разкопча ризата си с уверени движения, докато продължаваше да се приближава, заставайки на дъх разстояние от нея. Ризата му се спусна към пода, падайки на купчинка върху килима, разкривайки порочната му татуировка и твърдо изсечените му мускули.

Ароматът на сандалово дърво и мъж полепна по кожата й, карайки нервните й окончания да трепнат от желание.

Горещите му ръце обгърнаха бицепсите й и той я обърна нежно с лице към затъмнения прозорец. Тя потръпна. Отварянето на скрития цип, придържащ корсета на роклята й, проехтя в тишината. Дъхът заседна в гърлото й, когато той плъзна материята по нея, а безсмъртното му тяло бе толкова огромно и силно зад нея.

Нежни ръце освободиха фибите в косата й. Къдриците се спуснаха надолу, за да покрият раменете й.

Дейдж пристъпи по-близо, обвивайки ръка около голата й талия, притискайки горещите си гърди в открития й гръб. Тялото й се разтопи срещу неговото, сякаш искаше да станат едно цяло. Другата му ръка отметна косата й на една страна и устните му се плъзнаха по рамото й. Горещина изпълни тялото й, карайки я да потръпне и да наведе глава настрани, за да му даде по-добър достъп. Зъбите му одраскаха югуларната й вена и той пое мъчително бавно от шията към челюстта й.

Дланта му се разпери по горната част на корема й, точно под зърната, които така копнееха за вниманието му. Какво й причиняваше? Не би могла да помръдне дори хотелът в този миг да гореше.

Стаята се завъртя пред погледа й, когато той я обърна и спусна устни към нейните, а езикът му се гмурна вътре, за да я изучи. Да я вкуси. Да я изкуши. Да я вземе.

В тялото й пламна огън. Тя пристъпи по-близо до него, с длани, докосващи твърдия релеф на корема му, нагоре към гърдите, възхищавайки се на суровата мощ, която кралят бе замаскирал с дипломация и съобразителност. Бе чакала толкова дълго да го срещне, да го почувства. Само този път.

Той сграбчи косата й и изви главата й, така че да може да задълбочи целувката, от гърлото му се изтръгна дрезгаво ръмжене, което предизвика течна топлина да ороси местенцето между бедрата й. Лека еротична болка обхвана скалпа й. Тя хвана катарамата на колана му и въздъхна от облекчение, когато го откопча без усилия. Спускайки ципа надолу, тя го пое в ръката си. Или поне част него. Горещ. Твърд. Мъжествен.

Той освободи устните й, за да се концентрира върху полите й, отваряйки ципа под материята, за да я остави да се свлече на пода. Погледът му се наслади само за миг на копринените й прашки, преди да ги разкъса на две. Малкото парче коприна се приземи на пода при полата.

Изритвайки панталоните си, той я вдигна на ръце с лекота, демонстрирайки невероятната си сила, че едва не я накара да измърка доволно. Той спря до леглото.

— Сигурна ли си за маркирането, любов. — В невероятните му очи се четеше огромно желание и нужда.

Изкушение. Да му принадлежи за вечни времена. Но виденията й казваха истината… кралят можеше да бъде унищожен, и то от нея, ако не открие начин да победи съдбата.

— Сигурна съм. — Гласът й бе тих. Не звучеше сигурна. Налагаше се да възвърне последната част от разума си. Би било толкова лесно да се потопи в плановете на краля.

Съжаление изпълни погледа му за миг, преди да я положи на леглото, отпускайки се върху нея, за да поеме в уста едно от зърната й. Той изръмжа доволно и в следващия миг сръчните му пръсти я намериха.

Тя едва не изскочи от леглото. Той плъзна първо един, а след това и втори пръст в нея… милвайки я, докато тя не вкопчи пръсти в гъстата му коса, движейки се срещу него.

— Дейдж, сега.

Той се засмя срещу кожата й, а устните му прокараха мокра пътечка около всяка от гърдите й, целувайки зърната, надолу към пъпа й, докато най-после не достигна до сърцевината й. Големите му длани се плъзнаха по бедрата й, за да ги раздалечат, преди устните му да се захванат за работа.

Тя се изви на леглото, докато той й се наслаждаваше с бавни близвания, ръмжейки ниско от задоволство и вибрирайки срещу плътта й така, че я отведе до самия ръб. Нищо не можеше да я накара да откъсне поглед от тъмната му глава, докато той пируваше. Горящи сребристи очи срещнаха нейните и с палава усмивка, той притисна устните си към клитора й. И засмука.

Светът експлодира. Тя извика, притисна се към устните му, а зад очите й експлодираха хиляди звезди. Цялото й тяло се разтресе. Единствената мисъл в ума й бе името му. Щом вълната отмина, тя отпусна бавно гърба си на леглото. Сърцето й туптеше толкова силно, че отекваше в ушите й.

Дейдж се плъзна нагоре, докато не зае позиция над нея, а нечовешките му очи не се откъсваха от нейните. Бедрата й обгърнаха хълбоците му, придърпвайки го към нея. Повече. Имаше нужда от повече.

Ръката му хвана бедрото й.

— Ти си моя, Ема. Колкото по-рано приемеш този факт, толкова по-добре.

Той завладя устата й в същия миг, в който той нахлу в нея с такава сила, че разтърси леглото. Дори може би стаята.

Тя заключи глезените си около страхотния му задник, едната й ръка се вкопчи в косата му, а другата заби нокти в бедрото му, когато той започна да се движи, без да откъсва устни от нейните.

През нея премина вълна от удоволствие… устните й горяха, сърцевината й бе обхваната от пламъци. Тя посрещаше всеки негов тласък, изпълнена с толкова много усещания, че мозъкът й напълно изключи. Суровият глад я накара да отвърне на целувката му, плъзвайки език в устата му, за да може езикът й да влезе в дуел с неговия. Тя взимаше от него всичко, което можеше.

Под кожата й сякаш горяха безброй искри, докато оргазмът не разтърси цялото й тяло, карайки ушите й да запищят. Тя се понесе на вълната, вкопчила се с всички сили в Дейдж, докато целият й разум се изпари. Той пое вика й с устата си, а пръстите му стиснаха силно тялото й, докато той стенеше в освобождението си срещу кожата й.

Бедрата й го освободиха, докато тялото й спираше бавно да трепери. Дейдж забави тласъците си, докато не застина неподвижно в нея. За един кратък миг ударите на сърцето му отекваха в тялото й. Тя бе толкова изпълнена с емоции, че й се наложи да премигне няколко пъти, за да прогони сълзите си.

Той се претърколи на една страна, привлече я до огромното си тяло и дръпна завивката на леглото, за да ги покрие.

— Добре ли си, любов?

Тя се разтегна като доволна котка, затваряйки емоциите си във въображаема кутия.

— Фантастично. — Леко гъделичкане премина през вените й, сякаш въглероден диоксид се бе смесил с кръвта й. Всичките нервни окончания в крайниците й се бяха събудили за живот.

Не! Гняв и страх заблъскаха в слепоочията й.

— Маркира ли ме?

Той застина под нея.

— Разбира се, че не. Казах ти, че няма да го направя. — Силните му ръце се свиха около кръста й, а дъхът му помилва косата й. — Поне тази вечер.

Тя игнорира не толкова прикритата заплаха, както и повторното надигане на страстта й.

— Чувствам се различна. Някак могъща. — Какво, по дяволите, й бе направил?

Той сви рамене.

— Ти си моята половинка, любов. Тялото ти го знае, дори и да го отричаш. Маркирането е само една стъпка от процеса.

Матракът се разтресе и тя се озова отново по гръб, а погледът й плени неговия.

— Казах ти, че няма да бъда принудена да се подчиня на това твое провидение.

Той кимна и доближавайки устни до нея, прошепна срещу кожата й.

— Да, каза го. Но не е моето провидение. — Бавно плъзвайки се в нея, той захапа леко устната й. — Ще ти дам време, Ема. Но ако си мислиш, че ще ти позволя да ме напуснеш, много грешиш. — Мекият спокоен глас не направи нищо, с което да прикрие решителността в думите му.

Ледена тръпка премина по гръбнака й, докато в сърцевината й лумна пожар. Тя притвори очи, когато той започна да се тласка в нея. В началото нежно, но постепенно все по-бързо, карайки я да забие нокти в кожата му.

Тя реши, че ще спори с него по-късно.