Ребека Занети
Пленен (28)

Глава 28

Ема направи крачка назад, оказвайки се притисната до каменната стена. Пулсът на земята я заобикаляше в подземното убежище. Но вече не бе утешаващ, сякаш майката Земя бе застанала на страната на Дейдж.

Неочаквана мисъл завладя ума на Ема и тя се насили да диша.

— Не! — Дейдж махна с ръка и въздухът около нея се завихри. — Телепортира се вчера. Прекалено рано е да го правиш отново. — Челюстта му бе твърда като гранит, а на мощния му врат туптеше мускул.

Какво знаеше той, по дяволите? Ема започна да събира сила вътре в себе си и се концентрира. Краката й натежаха върху пода, сякаш бе обула тежести.

— Хей.

Той вдигна вежди към нея.

— Казах „Не“!

Тя започна да се бори да размърда крака, но остана на място.

— Пусни ме.

— Не.

Кучи син. Тя го погледна лошо и инстинктивно започна да вдига щитовете около ума си.

Пронизваща болка премина през мозъка й. Щитовете останаха широко отворени. Очите й се разшириха и тя погледна към Дейдж, задъхвайки се, докато гняв преминаваше през цялото й тяло. Маркерът на рамото й започна да гори.

— Повече без щитове. — Той си пое дълбоко дъх, навеждайки глава, а погледът му бе твърд. — Има ли други нови трикове, които искаш да опиташ?

Тя изпъна рамене, дишайки през носа си. Присвивайки погледа си към блестящите му очи, тя фокусира цялата мощ на ума си. Гневът и болката му я накараха да вдигне рязко глава, докато атакуваше умствените му щитове.

Той вдигна вежди.

— Внимавай какво си пожелаваш, любов. — Щитовете му изчезнаха. Той разголи пред нея ума, сърцето и душата си.

Агония и загуба се забиха в нея при спомена за експлозията на лабораторията и тя изпита суровата болка, която бе изпълнила краля в мига, в който бе решил, че е мъртва. Отчаянието, унищожението и жаждата за отмъщение. Той й позволи да почувства всичко.

Мощта вътре в него… тази, която бе скрита в самата му душа. Тя не бе единствената, която използваше щитовете си. Сурова, невероятна мощ лежеше в центъра на самото съществуване на краля. Недокосната. Опасна. Абсолютна. Дори братята му не знаеха за мощта, скрита вътре в него.

Ема се освободи.

— Какво си ти?

— Твоята половинка.

Удивление я накара да поклати глава.

— Би могъл да унищожиш целия свят.

— Защо мислиш, че не съм го направил? — Той вдигна вежди. — Че няма да го направя?

Защото в ядрото на тази невероятна душа лежеше истинска доброта. Опасна. Но добра.

— Защото те познавам. — Пълна увереност я изпълни за миг. Тя го познаваше. Нейното място бе точно там, до него.

— Да. Ти ми даде баланса, който толкова много ми липсваше.

Балансът, от който той се нуждаеше. Тръпка премина надолу по гръбнака й. Той никога нямаше да я пусне да си отиде.

— Никога. — Без въпроси, без колебания, без съмнения. Колкото се може по-политически некоректно. Но пълната истина. Погледът му срещна нейния и го задържа.

Никой нямаше да диктува живота й. Дори той. Навеждайки брадичка напред, тя фокусира всяка молекула от мислите й към Дейдж. За да вземе силите му за себе си.

Той пристъпи напред, сграбчи блузата й и дръпна, разкъсвайки я от тялото й.

— Продължавай да опитваш. — Мекият памук падна на пода.

Тя се фокусира по-силно, леко гъделичкане премина по кожата й, когато срещна малък успях.

Дънките й изчезнаха. Не разкъсани, не свалени, просто… изчезнаха.

— Внимавай, любов. Вземи прекалено много и ще се обърне срещу теб, за да те захапе. — Резците му се показаха, докато изговаряше тихо думите.

Още мощ премина през нея и със силата на ума си тя смъкна ризата му, карайки я да прелети през стаята. Желанието се надигна силно и бързо в нея, връхчетата на гърдите й се притиснаха към материята на обикновения памучен сутиен.

— Още.

— Вземи колкото желаеш. — Той примигна, отваряйки закопчалката на сутиена й, а погледът му бе така горещ, че тя едва потисна стона си. Той се отпусна на едно коляно, а пръстите му се преплетоха в памучните бикини, които се свлякоха с шумолене на пода.

Тя изкопчи още мощ от него и се опита да я използва. Беше я обездвижил повече от веднъж и сега тя искаше да стори също с крайниците на краля. Той целуна нежно женствеността й и застина, наклонявайки глава на една страна. И двете му ръце се насочиха към дънките му и той освободи ципа, изритвайки ги назад. Изправи се пред нея твърд и напълно готов.

— Опитай отново?

Тя стисна зъби и се фокусира силно. Нека да видим на краля дали ще му хареса да е безпомощен.

Усмивката му бе по-скоро озъбване. Силен порив на въздуха омота косата около лицето й. Каменната стена се затопли зад гърба й. Светлините примигнаха и аромат на праскови изпълни въздуха. Тя поклати глава.

— Как правиш всичко това?

— Аз съм вътре в земята, а не върху нея.

Дейдж насочи поглед към дясната й ръка, която се вдигна, опирайки се на стената до главата й.

По дяволите! Тя се опита да свали ръката си, но остана на място с пръсти, опрени до студената скала. Другата й ръка последва първата, приковавайки се от лявата страна на главата й.

— Какво правиш? — Гласът й бе дрезгав. Уязвимост накара сърцето й да забие бързо.

Той сви рамене и само бясно туптящата вена на шията му показваше, че все още е бесен.

— Опитвам се да поставя това в рамка, която ще разбереш. Научен експеримент, ако щеш.

— Пусни ме! — Вълна от желание се надигна в нея.

Той вдигна глава и подуши въздуха.

— Не искаш да го правя.

Ума й искаше да го направи.

Той се усмихна.

— Опитах логика и разум. Опитах да съм разбран и търпелив. Приключих с това.

Леки пламъци започнаха да облизват кожата й, докато всяко нейно нервно окончание закрещя за освобождение. Тогава я обля студен повей на въздуха. Тя започна да трепери от нужда и стисна зъби, за да не започне да го умолява.

— О, ще ме молиш. — Арогантният му глас бе придружен с гореща вълна, започваща от пръстите на краката й и издигаща се нагоре към бедрата й. — Скоро ще ми обещаеш всичко, което поискам. Всичко, което заповядам.

Тъмна руменина покриваше високите му скули, а очите му сменяха прекалено много цветове, че да ги преброи. Дейдж се фокусира върху шията й, докато тя буквално не почувства докосването на устните му. И все пак той стоеше на метър от нея.

— Свърши!

Оргазмът разкъса тялото й със сила, каквато не бе подозирала, че е възможно. Тя изплака, ноктите се забиха в дланта й, докато китките й бяха приковани към стената. Тя затвори очи срещу интензивното удоволствие, а вълните на екстаза я откъснаха за миг от реалността.

Замаяна, тя отвори очи, поглеждайки към него. Темпераментът изригна от нея.

— Ще си платиш за това. — Дори след умопомрачителния оргазъм тя все още го желаеше. В нея зееше празнина, която само той можеше да запълни.

Той повдигна вежди.

— Не си готова да молиш? Добре…

Едно плъзване на ръцете му през безобидния въздух и под кожата й започна да се надига топлина, през костите й, процеждайки се през всяка нейна пора. Зърната й се стегнаха в остри като камъчета, болезнено чувствителни връхчета. Тя се опитваше да се раздвижи. Да се хвърли през стаята и да го събори на пода.

Стената зад нея стана ледена и контрастът със сгорещената й кожа я накара да проплаче.

— Ето това е хубав звук. — Дейдж пристъпи напред и притисна устни към шията, плъзгайки език по ключицата й. Ръцете му останаха далеч от нея. — Направи го отново — изръмжа той и я захапа.

Още един стон се откъсна от устните й против волята й. Аромат на сандалово дърво и мощ изпълниха ноздрите й и тя вдиша дълбоко.

Един от острите му зъби одраска ухото й.

— Обичам те, Ема, но проклет да съм, ако собствените ти действия отново те изложат на опасност. — Той вдигна глава, погледът му бе смъртоносно сериозен, а твърда като камък ерекция се притискаше до бедрото й.

Тя се бореше да се фокусира.

— Нямаш избор, що се касае до действията ми, Дейдж.

Той се усмихна и сърцето й трепна силно. Поемайки си дълбоко дъх, той каза:

— Свърши!

Оргазмът се надигна в нея, експлодирайки под кожата й през всичките й нервни окончания, докато тя не изкрещя името му. Удоволствието се примеси с болката и дъхът заседна в гърлото й. Тя се отпусна, а всичкият въздух се изстреля от дробовете й.

И въпреки това още го желаеше.

— Проклет да си!

— Готова ли си да молиш?

Не, дори и хрътките на ада да хапеха глезените й.

— Ще видим това.

Големите му ръце обгърнаха гърдите й и ги стиснаха леко, завъртайки зърната между пръстите си. Тя се задъха, коленете й започнаха да треперят и отчаяна нужда лумна в утробата й. Ноктите й се забиха по-силно в дланите й и тя едва сдържа стона си.

Той я стисна леко и тя изгуби битката, тих стон се откъсна дълбоко от тялото си. Усмивката му изразяваше арогантност и нужда. Погледът му плени нейния, докато се спускаше бавно надолу по тялото, притискайки три пръста към клитора й. Силно.

Коленете й се огънаха. Той обви една ръка около кръста й, задържайки я изправена. Навеждайки се по-надолу, горещия му дъх помилва женствеността й, преди два от пръстите му да се плъзнат бавно в нея.

— Ема?

— Какво? — задъха се тя, държейки очите си затворени.

— Ръцете ти са свободни от няколко минути.

Проклятие! Тя отпусна ръце на раменете му, вкопчвайки се с всичка сила в него. Започна да язди пръстите му, без да я е грижа повече за гнева. Или страха. Съществуваше само нуждата.

Тя простена, засилвайки движенията си. Толкова близо.

— Не. — Той я пусна, хващайки с две ръце раменете й. Натискайки я надолу, приложи натиск върху коленете й, докато те не докоснаха пода. Кожата й се опря в твърдия камък, когато тя коленичи пред краля, чийто мускули трепереха. Ръцете му събраха косата й, махайки я от лицето й.

Той разкрачи леко крака.

— Отвори уста.

Дъхът заседна в гърлото й. Тъмната команда изпрати вълна от интерес през тялото й, която по-късно определено щеше да отрече. Ръцете му се стегнаха и лека еротична болка премина през скалпа й.

Той въобще не си играеше.

Ерекцията му бе огромна, твърда и настоятелна. Ема вдиша мускусния мъжки аромат. Облизвайки устни, тя дори не си помисли да възрази, когато той я дръпна към себе си, прониквайки с члена си през устните й до горещината на устата й.

И двамата простенаха дълбоко.

Тя се усмихна около него и изръмжа леко, наслаждавайки се на мощта си. Сега щяха да видят кой ще моли.

Той се засмя гърлено.

— О, ти все още ще си тази, която ще моли, Ваше Величество. — Тонът му бе пропит с желание, а дрезгавото му ръмжене накара клитора й да тупти още по-силно.

Тя вкопчи едната си ръка в предната част на мускулестото му бедро, докато другата обгърна тестисите му. Докато ръцете й си играеха с него, тя забърза движенията си, малко по малко поемайки го дълбоко в гърлото си.

Дъхът му започна да излиза накъсано и ръцете му започнаха да насочват движенията й, окуражавайки я да го поеме по-дълбоко. Тя дишаше през носа си, докато удоволствието на краля се изсипваше върху нея.

С тихо ръмжене той я издърпа на крака.

— Чакай — възрази тя, все още не бе приключила с него.

— По-късно. — Главата му се наведе и устата му плени нейната, целувайки я със страст, която отекна в сърцето й. Той сграбчи ръцете й и ги сложи на тила си, точно където бяха по-рано, плъзгайки едното си коляно между краката й, за да я повдигне нагоре.

О, господи! Ерекцията му туптеше дълга и твърда срещу стомаха й, а тя го искаше вътре в нея. Веднага.

Твърдите му гърди сплескаха нейните, докато устата му опустошаваше устните й. Той обви ръце около кръста й и, вдигайки я, я отнесе до кухненската маса с устни, все още впити в нейните. Дупето й тупна силно върху твърдия дъб, когато той я настани да седне и вдигна глава към нея.

Примитивно желание блестеше в очите му и нуждата му се вля в нея с невероятна сила. Тя сграбчи косата му и го дръпна надолу към себе си, докато лягаше по гръб на масата с крака, висящи от ръба.

— Сега, Дейдж, сега.

Той вдигна глава и, балансирайки на лактите си, опасните му очи се впиха в нейните. Бавно, толкова бавно, той се плъзна в нея, докато твърдата му ерекция не я изпълни докрай. И тогава спря.

Тя се вкопчи в раменете му, обвивайки крака около кръста му. Той нямаше да ходи никъде.

Дейдж повдигна вежди.

— Свърши!

Оргазмът отново избухна в тялото й, а вълните му започнаха да се плискат по кожата й.

— Спри!

Оргазмът стана по-силен.

— Не! — Краката й го стиснаха по-силно, пръстите й се впиха в твърдите му бицепси. — Не. Моля те… — Безумната, отчаяна нужда я накара да вижда звезди зад затворените си клепачи.

Той се наведе над нея, дишайки срещу ухото й.

— Моли!

Сълзи изпълниха очите й и тя започна да се бори срещу него, да го накара да се движи. Тя копнееше.

Решителни сиви очи срещнаха нейните. Тя се бореше да поеме дъх.

— Моля те, Дейдж, моля те…

Той кимна рязко.

— Почувствай това, Ема. Запомни го. — Впивайки пръсти в бедрата й, той се отдръпна назад, преди да се тласне в нея, налагайки ритъм, който отекна в самата й душа. Той се тласка няколко минути в нея, пот се стичаше по гърдите му, тялото му бе стегнато и я държеше на самия ръб. Най-после резците му се удължиха и той сведе глава, облизвайки шията й. — Сега.

Силата, която се отприщи през нея, накара гръбнака й да се извие, и тя изкрещя пронизително името му. В мига, в който тя достигна върха, зъбите му се впиха в шията й.