Ребека Занети
Пленен (23)

Глава 23

Ема изпи още два аспирина, прокарвайки ги през гърлото си с една от гроздовите енергийни напитки на Дейдж, докато стоеше в просторния фитнес салон. Целия ден имаше главоболие. Човек би си помислил, че поне бе придобила лековитите умения на Дейдж до толкова, колкото да пребори един скапан махмурлук. Колко вино бе изпила по време на играта на покер миналата вечер? Тя игнорира знаещото сумтене на Кейти.

Маги извъртя очи от позицията си, седнала върху дебелите матраци.

— Никакво злорадстване. — Индустриалните светлини светеха силно, огрявайки всички сенки по бледото й лице.

Кейти притича през салона, за да седне до приятелката си.

— Не злорадствам. Макар че, дори без шифтърските си умения, успях да бия всички ви миналата вечер. — Макар лъвицата да бе все още бледа, изражението й бе някак по-спокойно. Може би играта на покер и краткото бягство от реалността беше добра идея за всички тях.

Дейдж влезе в салона, следван от Джордан и двамата му командири, Бей и Мак. Ема кимна на лъвовете, мислейки си за пореден път, че смесицата от черно, кестеняво и русо в косите им би я накарала да се замисли, дори и да не знаеше, че са лъвове.

Тя се повдигна на пръсти, целувайки Дейдж по бузата. Усмивката му бе леко пресилена.

— Какво не е наред, Дейдж?

Той сви рамене.

— Прекарахме целия ден в търсене на пророк Гайлс без особен успех. — Дейдж прокара ръка през косата си. — Талън все още се свързва с източниците ни.

— Имате ли източници в организациите на Кърджаните?

— Да. — Той погледна към часовника си. — Как беше денят ти, любов?

— Продуктивен. С Кейн работихме в лабораторията почти през целия ден. Създадохме нов протеин, който да изпробваме утре. — И бе стояла далеч от върколака. Щеше да почака Дейдж да се появи в по-добро настроение, преди да обсъдят желанието й да изследва звяра.

— Добре. — Дейдж насочи погледа си към Джордан. — Нощта пада след десет минути.

Джордан кимна, навеждайки се, за да изправи Кейти на крака.

— Добре. Всички излизайте от салона.

Дейдж хвана ръката на Ема.

— Успех, Маги.

Маги кимна, а лицето й бе още по-бледо.

Джордан започна да влачи Кейти към вратата, но младата жена дръпна ръката си.

— Какво правиш? Оставам.

— Не, не оставаш. — Пъстрите очи на Джордан светнаха. — Може да гледаш от контролната зала с Ема.

— Но, Джордан… — Кейти погледна към камерите и страх скова гърба й. — Промяната й няма да нарани другите шифтъри.

Един мускул започна да трепери на челюстта на Джордан. Мъртвешка тишина се спусна над стаята.

— Ох! — Кейти пое дълбоко дъх. — Разбирам. Вече не съм шифтър. — Тя се обърна и хукна към вратата, само за да изписка задавено, когато Джордан я дръпна обратно до себе си.

Лъвът сведе глава към нея, а от устните му се изтръгна ниско ръмжене.

— Ти си шифтър. — Той я завъртя и, плясвайки я по задника, я насочи към вратата. — Докато вирусът продължава да е в тялото ти, просто ще бъдем предпазливи.

Кейти се задъха удивена и побърза да излезе.

Дейдж кимна на Джордан.

— Ще заключим вратата отвън. На всеки няколко метра има пазачи.

Джордан не откъсваше поглед от вратата, през която бе излязла Кейти.

— Имам успокоителни в случай на нужда.

Маги въздъхна.

— Да се надяваме, че няма да са нужни. — Тя се усмихна тъжно на Ема. — Трябва да вървите. Мога да почувствам издигането на луната. — Очите й за миг станаха тъмносиви, преди отново да се върнат в обичайния си кафяв цвят.

Дейдж изведе Ема навън и заключи вратата. Тя го последва през коридора нагоре по стълбището до голямата конферентна зала, минавайки покрай няколко от стражите, поставени на пост. Кара и Кейти вече стояха на ониксовата маса пред огромния екран, окачен на стената.

Ема седна на стола, който Дейдж издърпа. Той се наведе към нея.

— Разбра ли какво се случи последния път, в който Маги бе навън при пълнолуние?

— Да. — Ема бе чела рапортите и по-рано днес бе говорила с Маги. Просто казано, вълкът и върколакът водеха битка кой ще излезе наяве. Тогава битката бе спечелена от вълчия шифтър.

— Взех няколко проби от Маги по-рано днес. Да се надяваме, че този път ще е по-леко.

Дейдж целуна Ема по челото, преди да се изправи и да отиде до вратата.

— Да се надяваме.

Имайки предвид, че Маги бе заразена от най-дълго време, ако победеше желанията си, имаше надежда за всички тях.

Той погледна Кейти.

— Кейти? Ако почувстваш нещо странно, каквото…

— Да обявя, ако реша да се покрия с косми и да вия към луната? — попита Кейти с лека усмивка.

Той отвърна на усмивката й.

— Да. Гледай да ме уведомиш.

Ема поклати глава.

— Няма да се превърне. Вирусът не е бил чак толкова дълго в системата й. Няма да върколяса.

— Добре. — Очите му блеснаха развеселено. — Очевидно Кара не е единствената Паулсън, която обича да си измисля свои думи.

Ема отвори уста да възрази, но тогава погледът й се насочи към Бей и Мак, които се преобразиха в планински лъвове. В единия миг стояха високи и прави, а в следващия около тях проблесна светлина и те се оказаха на четири крака, опасни и хищни. Дрехите им се разкъсаха на парчета от промяната.

— Уау!

— Сега им дължа нови дрехи — каза Дейдж. — Казах им да не идват голи в салона.

Кейти се ухили към Ема.

— Пропускаш много. Уверявам те, има какво да се види по капитаните, когато са голи. — Тя изви вежди, нацупвайки леко устни.

— Катрин… — предупредително изръмжа Дейдж, но на устните му играеше усмивка.

Кейти отрезвя.

— Трябваше да съм там.

Ема погали ръката й върху масата, изпълнена за миг със симпатия.

— Не се тревожи, Кейти. Ще намерим решение. — Трябваше да намерят. Мъката на жената се усещаше силно в малката стая. Кара се размърда неудобно до Ема, вероятно усещайки мъката и болката на Кейти. Сигурно е гадно да си емпат.

Лъвицата се наведе напред.

— Нещо се случва.

Ема насочи поглед към екрана. Маги бе затворила очи, облегната на стената на салона. Тя разтегна врат и вдигна глава с разширени ноздри. Тогава погледна надолу, фокусирайки се върху дясната си ръка, която държеше напред с разтворени пръсти.

От тях излязоха остри нокти.

Ема се задъха.

Ноктите се завиха и продължиха да растат, докато не заприличаха на жълти ками. Маги премигна, сведе глава, опирайки брадичка в гърдите си и напрегна рамене. Ноктите се отдръпнаха назад, ставайки черни вълчи нокти.

Ниският глас на Джордан проехтя в обширния салон.

— Точно така, Маги. Концентрирай се. Потърси вълчицата… тя има нужда от теб.

Кейти започна да трепери до Ема.

— Хайде, Маги — прошепна тя.

Очите на вълчицата се отвориха, променяйки се от светлокафяви в жълти, през тъмнокафяви до сиви. Лицето й се издължи и тя издаде животински рев от болка. Звукът отекна в стаята.

Остри зъби се спуснаха напред през устните й и тя падна на четири крака. По лицето й се появи козина, след това по ръцете й, блестяща и кафява. След това гъста и груба. Дрехите й се разкъсаха и тя прие формата на вълк. Козината й отново стана блестяща и кафява. Тя вдигна глава и нададе вой. Въздухът заблестя около нея и върху купчината дрехи стоеше вълчица в пълната си прелест.

Тя наведе глава, разтегна се леко, а от гърлото й се откъсна тихо скимтене.

Джордан пристъпи напред и коленичи, прокарвайки ръка през гъстата й козина.

— Добра работа, Маги. — Той пое дълбоко дъх и погледна към камерата. — Кейн ще дойде да вземе няколко кръвни проби и след това отиваме да потичаме.

Вълкът вдигна глава и даде еквивалента на кучешка усмивка. Очевидно тя искаше да потича.

* * *

Ема измърмори нещо под нос, драскайки с молив в тефтера си. Совата навън отново издаде самотен звук, търсейки нещо в непрогледната нощ.

Лили люлееше краката си напред-назад, седнала върху масата за прегледи.

— Има ли нещо, което мога да направя, за да помогна? — Ароматът й на диви ягоди изпълваше стаята, смесвайки се с този на лекарски спирт, почистващи препарати и мирис на бор.

— Не. — Ема изпъна гръб и разтърка тила си. Гласът й бе мек в притихналата лаборатория. — Обаче няма да е зле да поспиш малко. Минава полунощ. — Тя се плъзна със стола отстрани на масата.

— Ти не спиш — посочи пророкът, прозявайки се.

Дейдж работеше с Талън и мисълта да легне сама не бе особено привлекателна за Ема.

— Така е. Но имам чувството, че съм близо до пробив, и просто не мога да си легна. — Освен това искаше да вземе още една проба от кръвта на Маги, докато е във вълчата си форма, но трябваше да я изчака да се върне.

— Не ми се иска да те оставям сама в тази голяма стара лаборатория. — Лили се огледа наоколо и потръпна. — Плюс това аз, ами, искам да те попитам нещо.

— Какво има? — Ема едва се сдържа да не разтърка изтощените си очи.

— Лекът. Ако тялото ми пребори вируса, ще стана ли пак както бях? Имам предвид, ще бъда ли отново обвързана със Сотъби? — Лека бръчка се появи между красиво извитите й вежди.

Ема сви рамене.

— Съмнявам се. Наистина не вярвам това да се случи. Дори да успееш да възстановиш хромозомите си, индивидуалните аспекти на всяко обвързване ще изчезнат.

— Наистина. — Изражението на Лили стана по-спокойно.

— По дяволите, Лили. Трябва да си в леглото. — Кейлъб нахълта в стаята, а на скулата му имаше огромна тъмна синина. Прах покриваше тъмните му тренировъчни дрехи, докато вървеше към тях, а очуканите му кубинки потропваха тежко по пода.

Лили вдигна вежди.

— Не аз се разхождам наоколо цялата в рани, Кейлъб — лека руменина се плъзна по кожата й, покривайки лицето й.

Тихо ръмжене се надигна от гърдите на воина.

— Трябва да видиш противника ми. Освен това досега тренирах. — Той посегна напред, смъквайки пророка от масата за прегледи. — Трябва да си почиваш.

Ема едва покри усмивката си, когато Лили отскубна ръка от гневния вампир.

— Разкарай се, Кейлъб. Аз съм пророк и имам работа за вършене.

— Пророк? — Кейлъб отметна глава и се разсмя. — Всичко, което правите вие тримата, е да се мотаете наоколо и да получавате безплатни вечери. Когато не прогонвате хора в изгнание, разбира се.

Лили сложи ръце на бедрата си.

— Не съм те прогонила и много добре го знаеш. — Тя дръпна полите си и заобиколи масата с високо вдигната глава. — Нямаш никаква идея какви задължения имат духовните водачи на Реалм.

— Задълженията им са едно голямо нищо, ако питаш мен — многоцветните очи на Кейлъб потъмняха.

— Никой не те пита — заяви му Лили.

— Е — гласът му стана тих с нотка на предупреждение, — значи трябва да отидеш и да си починеш, за да може да спасяваш всички души, които зависят от теб утре. Мърдай, пророко, иначе ще те размърдам аз.

Ема се зачуди за миг дали да се намеси, но бързо се отказа. Двамата бяха възрастни.

— Докосни ме и ще усетиш силата на провидението директно върху дебелата си глава — заяви Лили, стисвайки толкова силно масата, че пръстите й побеляха.

Кейлъб се усмихна и зае нападателна поза.

— Последно предупреждение, пророко.

Лили извъртя очи и се насочи към изхода с развяващи се поли.

— Тръгвам, защото искам да тръгна, а не заради теб, глупак такъв. — Вирнала брадичка, тя изхвърча през вратата.

Кейлъб се поклони и намигна на Ема.

— Лека нощ, Ваше Величество. — Той последва пророка навън, подсвирквайки си ирландска мелодийка, и кимна учтиво към Дейдж.

Кралят се намръщи, влизайки в лабораторията.

— Чудя се дали трябва да направя нещо за това.

Ема сви рамене.

— Според мен трябва да ги оставим да извадят това от организмите си. — Тя се прозя леко. — Забелязал ли си, че мъжете ти са малко, ами…

— Неандертални?

Тя се намръщи.

— Има ли такава дума?

— Според сестра ти, има.

Кара винаги е била страхотна в измислянето на думи, които би трябвало да има в речника.

— Вампирите, изглежда, не се справят особено добре, щом опре до това да бъдат… — Как беше правилният израз?

— Политически коректни? — Дейдж прокара едрата си длан през косата си. — Що се отнася до равните права?

— Да.

Погледът му се насочи към лицето й.

— Мислиш ли, че Кейлъб би направил нещо, с което да нарани Лили?

Не. Никак даже.

— Той няма право да й нарежда какво да прави. Тя е пророк, за бога. — Какво си мислеше той въобще? Със сигурност провидението ще се разяри, задето се отнася с нея по този начин. Ема поклати изтощено глава. Провидението? Господи! Кога бе започнала да се изразява така?

Дейдж кимна.

— Така е. Но имай предвид, че повечето от нас не са имали връзка от векове. Имаме да наваксваме малко.

Ема наклони глава настрани, фокусирайки се върху темата.

— Ако имахте повече време, щеше ли да има някакво значение?

Дейдж сви рамене.

— Вероятно не. — Усмивката му бе опасна. Секси. Изкушаваща.

Тя издиша силно. Ако решеше да остане и да има синове с твърдоглавия крал, момчетата й щяха да бъдат модерни, ако ще това да е последното нещо, което ще направи в живота си.

— Някакъв успех в намирането на пророк Гайлс?

— Намерихме добра следа и трябва да имаме местонахождението му до утре. — Дейдж тръгна към нея, целият грациозен и мускулест. — Щеше да е хубаво, ако беше в Ирландия, за да може да заловим две птички с един капан — ухили се той.

Ема тропна с крак. Толкова за модерните разбирания.

— Не започвай. Мойра сама ще вземе решенията си.

Замислена усмивка изкриви пълните устни на Дейдж и опасният му поглед се присви, приковавайки я на място.

— Любов? Какво си мислиш, че ще направя, ако заминеш за другия край на земното кълбо и откажеш да ме виждаш? — Любопитството се смеси с нещо тъмно, нещо интензивно в дълбокия му тон.

Тя прочисти гърлото си.

— Предполагам, че ще уважиш желанието ми да остана сама. — Да бе, как пък не. — Не ме заплашвай, Дейдж. — Определено щеше да излъже, ако кажеше, че няма заплаха в тона му. А пък тя щеше да излъже, ако не признае, че това не кара зърната на гърдите й да се втвърдяват и бедрата й да се свиват. Нуждата започна да се носи из тялото й… копнеж, който само мъжът, който я събличаше с поглед, можеше да задоволи.

Усмивката на устните му стана по-широка.

— Просто търся фактите. Препоръчвам ти да останеш там, където ще си в обсега ми. — Той пристъпи напред, прокарвайки нежни пръсти по лицето й, преди да хване брадичката й и да повдигне лицето й.

Тя въздъхна.

— Чудех се. Какво се случва, ако те детронират? — това беше първата възможност, която бе намерила, за да му зададе този въпрос.

Той се усмихна.

— Никой няма да ме детронира, любов. Позицията ти на кралица е сигурна.

— Не ме е грижа дали съм кралица, или не. — Интересуваше я само мъжа, който в момента милваше лицето й. — Какъв е процесът.

— Пророците, и тримата, трябва да се обърнат към Реалм, за да ме свалят. — Той сви рамене. — Има гласуване и трябва седемдесет процента от Реалм да се съгласи. Не се тревожи. Няма как да се случи. — Устните му докоснаха нейните, а горещия му дъх я помилва. — Ела в леглото.

Ах. Ето това беше нещо, с което можеше да се съгласи.