Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Claimed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 57 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Пленен

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10152

История

  1. — Добавяне

Глава 25

Дейдж изучаваше пророка, настанен срещу него в задната част на хеликоптера. Исусе! Кърджаните добре бяха подредили мъжа. Дълбоки морави и червени синини покриваха лицето на Гайлс, а ръката му висеше под странен ъгъл, тъй като вампирът нямаше достатъчно сили, че да поправи счупената кост. Засега. Дейдж почувства нервност до себе си и погледна Талън.

— Какво?

Талън сви рамене, а в златистите му очи блестяха зелени нишки.

— Вирусът прецаква способностите ми да се свързвам с Кара. Не мога да я достигна.

Дейдж кимна, а симпатия стегна гърлото му. Засега той държеше щитовете си вдигнати, тъй като адреналинът от битката все още кипеше в мозъка му. Беше убивал силно и бързо. Половинката му нямаше нужда от кървави сцени в сънищата си.

— Техните войници са по-напреднали, по-подготвени от нас. — Той кимна към Конн, който продължаваше да лекува няколко прорезни рани от гърдите си.

— Да. — Талън надникна навън, докато военния хеликоптер кацаше на циментовата площадка, последван от още три хеликоптера. Той отвори вратата и скочи навън, обръщайки се да помогне на ранените.

Дейдж излезе последен, разтягайки тила си, докато лунната светлина осветяваше нощта. Спокойствието преди зазоряване. Любимото му време от деня. Той се затича заедно с Талън през пистата, мислейки си, че все още не е правил любов с Ема на зазоряване. Трябваше да промени този факт след по-малко от час.

Пронизващ вик го накара да се закове на място, насочвайки поглед към лабораторията в далечината. Страх, вътрешността на лабораторията през очите на Ема и силният аромат на лалета премина през него. Две ракети, изстреляни от въздуха, и сградата експлодира.

Той застина. Сърцето му биеше мощно. Отваряйки сетивата си, той не успя да почувства нищо. Ледена тръпка се плъзна под кожата му. Цялата топлина изчезна.

Ема.

Огън изригна във въздуха.

Болка премина през костите му и кралят се стовари на колене. Гняв и неописуема агония преминаха през него. Той вдигна глава, виейки към вселената. От мощта му земята потрепери. Облаци запълниха небето, засенчвайки луната. Светкавици и мълнии изпълниха непрогледния мрак с оглушителен грохот.

Няколко военни хеликоптери стовариха групи Кърджански войници на земята.

Дейдж скочи на крака, а от гърдите му се изтръгна мощен рев.

Те всички щяха да умрат.

Той пръв достигна до врага, откъсвайки главата на един войник с една ръка. Братята му го прикриваха, но него не го бе грижа. Той изкрещя името на половинката си и се хвърли напред с намерението да унищожава.

Появиха се още Кърджани, а от тъмната гора започнаха да излизат тъмни сенки. Оглушителна аларма прониза нощта. Атакуваха ги.

Джордан и командирите му се хвърлиха към гората, преобразявайки се в пуми, когато се отдалечиха достатъчно, че да не наранят вампирите. Пронизващ вой изпълни въздуха, когато смъртоносните котки се хвърлиха към върколаците.

Дейдж извади ножа от кръста си и замахна към най-близкия Кърджан, преди да изръмжи, когато копелето го наръга в коляното. Той приветства болката.

— Още. — Той разряза гърлото на войника, хвърляйки се към следващия.

— Исусе, Дейдж, пази се, зад теб! — извика Джейс.

Дейдж игнорира вика на брат си, имайки усещането, че под кожата му живеят демони от ада. За него нямаше нищо по-важно от това да стигне до лабораторията. Бегло чу Талън да раздава заповеди през комуникатора в ухото си, нареждайки на охраната да евакуира жените и пророците в щаба им в планината.

Той стигна до все още горящата разрушена сграда, хвърляйки циментови блокове от пътя си, изгаряйки ръцете си. Джейс и Конн прикриваха гърба му, ръмжейки от усилията да отблъскват войник след войник, които нападаха в опит да убият краля им.

Ако не я намереше, те можеха да го вземат.

Тя трябваше да е там. Някъде в безопасност под отломките.

Голяма ръка сграбчи рамото му и го издърпа назад. Той започна да се бори в хватката на Джейс.

— Не. Там няма живот, Дейдж. — Очите на Джейс бяха станали наситено кафяви, цвят, който Дейдж не бе виждал досега. — Не мога да усетя живот. Няма никой там.

— Не! — Дейдж изрева, избутвайки брат си три стъпки назад. Той отвори сетивата си, отново опитвайки да я намери.

Но остана празен.

Ема беше мъртва.

Той беше мъртъв.

Но засега щеше да убива.

Той погледна към летището. Навсякъде имаше тела, някои се оттегляха настрани, за да се възстановят. Вампирските стражи. Мъжете му. Нож разряза скулата му и той се обърна, за да изсъска на един Кърджан.

— Това ще боли.

Лилавите очи на врага се разшириха и той вдигна ръка напред, само за да може след миг Дейдж да я отреже с едно плавно извиване на китката си. Мъжът започна да вие от болка. Дейдж го изчака да затвори устни над жълтите си зъби, преди да забие нож в гърлото му и да го извие. Главата на Кърджана се търколи на земята, а по цимента се образува локва кръв.

Кралят в Дейдж бе изчезнал. Воинът в него желаеше кръв. Да посича и разкъсва враг след враг успокои болката му за миг.

Резците му се удължиха, копнеейки да вкусят кръв. Дори да е неговата собствена. Острите зъби пронизаха устната му и той опита собствената си кръв, сега изпълнена с аромата на праскови, го хвърли в завихрящата се клада, от която нямаше намерение да избяга.

Този последен неин вкус бе гибелта му.

Той изръмжа силно. Времето спря. Звуците изчезнаха. Празна дупка зейна там, където преди беше сърцето му и непрогледна тъмнина погълна душата му. Той се върна назад, преди човешката си същност, преди животинската.

До смъртта.

Може би дори отвъд нея.

Унищожението, което щеше да сътвори, щеше да бъде предавано от уста на уста векове напред. Не го беше грижа. Образът й изпълни ума му. Агонизиращият образ на нежността й към Джейни. Нежност към собствените му синове, които никога нямаше да познава.

Той разрязваше, осакатяваше и убиваше, проклинайки от гняв на език, по-древен и от света… чиста първична болка. Повече от един Кърджан загуби главата си от ръката на Краля. Отчаяно отмъщение. Жестока смърт. Неоспорима мощ.

Докато не се оказа лице в лице с върколак.

От острите зъби на животното капеше кръв, а жълтите, сякаш дошли от самия ад очи се фокусираха върху него. Вонята на смърт лъхаше от дъха му. Звярът се изправи, половин метър по-висок от Дейдж, с настръхнала груба сива козина и невероятно остри нокти.

Кралят зае бойна поза, повече звяр от създанието, което щеше да умре, и образът на Ема с потъмнели очи и кожа, пламтяща от удоволствие, прониза мислите му. Гледка, която никога повече нямаше да види.

Върколакът се протегна, приклекна леко на силните си задни крака, преди да скочи напред, събаряйки Дейдж на земята. Той се сгромоляса на цимента, а костите му изпращяха, когато прехвърли животното над главата си и се изправи на крака. Кръв се стичаше по тила му. Праскови с подправки.

Той изрева и се хвърли напред, приковавайки звяра. Започнаха да се търкалят по земята, докато най-накрая Дейдж не заби ножа си в гърлото му. Звярът започна да вие, опитвайки се да избяга. Кралят скочи върху косматото чудовище и извъртя ножа си. Думите, които се изливаха от устата му, докато убиваше, бяха толкова древни, че самият той едва ги разпознаваше. Злокобните очи се затвориха. В същия миг усещането на последната целувка, която Ема бе положила на бузата на Дейдж, изчезна завинаги.

Глас в слушалката му накара Дейдж да се закове на място.

— Джейни беше качена на първия хеликоптер. Но жените Кеърс не са в сградата.

Той чуваше думите, но не можеше да ги разбере. Разумът му се бе изпарил. Той се срина на колене до мъртвия върколак, кръв попиваше в дрехите му, болка раздираше кожата му. Конн и Джейс стояха над него, пазейки брат си. Своят крал. Ако имаше някаква останала енергия, щеше да им каже, че усилията им са напразни, че вече е прекалено късно.

Талън излая нещо в слушалката и някой отговори, че Кара е била с Ема. В лабораторията.

Името й прониза като остър меч стомаха му. Дейдж вдигна глава, когато шокът премина през твърдото лице на Талън.

— Не.

Хвърляйки се над димящите дървета, Талън се приземи в средата на огъня и започна да хвърля циментови блокове и отломки. Кейн стоеше на пост, а по лицето му се четеше отчаяние и гняв. Той и Джейс споделиха поглед, който кралят не успя да дешифрира.

Джейс вдигна ръце към небето, мърморейки нещо под нос, и небесата се отвориха, изливайки тонове дъжд над бойното поле. Огънят изгасна. Черен дим се надигна във въздуха.

Дейдж наведе брадичка към гърдите си, неспособен да гледа как Талън копае. Нямаше живи под отломките. Тялото го болеше. Мощ и енергия вече не пращяха във вените му. Ема.

Облаците започнаха да се разделят и розови и златни лъчи покриха небосвода, измъчвайки го със започването на новия ден. Останалите Кърджански войници тичаха към хеликоптерите, които се издигнаха бързо в небето.

— Сега — нареди Конн в слушалката си.

Ракети полетяха от установките на земята, взривявайки на парчета всичките пет Кърджански хеликоптера, чийто отломки паднаха тежко на земята. Металът се затъркаля почти на бавен кадър, сякаш дори времето се бе предало.

Дейдж обърна глава, за да огледа бойното поле. Кръвта напояваше зелената земя, циментът бе пълен с мъртви тела.

Вампири, Кърджани и животни.

Всички бяха изгубили.