Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тъмни пазители (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Claimed, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 58 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Ребека Занети

Заглавие: Пленен

Преводач: Ralna

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; ganinka

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10152

История

  1. — Добавяне

Глава 10

Ема съставяше плана си наум, докато следваше Дейдж през коридорите на резиденцията, минавайки покрай стаите на семейството, приятели и войните на Дейдж. Първо щеше да провери новите данни и след това щеше да започне да експериментира с това да изолира вируса. Трябваше да излекува Кара, преди да се върне у дома. Или, по-скоро, преди да си намери нов дом… въпреки чистото мъжкото изкушение с невероятен задник, което вървеше пред нея.

Слънцето почти я заслепи, когато вратата се плъзна настрани, позволявайки им да излязат в топлия ден. Тя примигна срещу замайващата светлина, мечтаейки си за слънчеви очила и волята да контролира либидото си.

— Предполагам, че лятото е дошло.

Дейдж забави стъпките си върху новия паваж и хвана ръката й.

— Лабораторията е на стотина метра от резиденцията, макар че ми се иска да сме в главния ми щаб под земята, който е горе в планините на север от тук.

— Под земята? — Тя огледа дърветата, които ги обграждаха, наслаждавайки се на лятото и лекия бриз, докато го следваше по новоизградения път. Ръката му обгръщаше нейната с топлина и предлагаше изкушаваща сигурност.

— Да. Но Кейн настоя, че трябва да се използват специални въздушни тунели, тъй че…

В това имаше смисъл. Можеше да им се наложи да използват опасни химикали, и ако бяха под земята, нямаше да се получи.

— Да, ясно.

Дейдж забави стъпките си.

— Ах, много ще ми хареса да носиш гривната ми, любов. Довечера ще ти я дам. — Той се обърна рязко и тя се блъсна в гърдите му.

Горещина премина през тялото й. Желанието подпали вените й. Само някой много инатлив може да отстъпи назад. Добре, че имаше ирландски корени.

Той изимитира движенията й назад и едната му силна ръка се обви около кръста й, притискайки я към мъжката си твърдост.

Трябваше да отметне глава назад, много назад, за да срещне погледа му.

— Какво е това? Нов метод да спечелиш сътрудничеството ми?

Той повдигна вежда.

— Получава ли се?

Мамка му, да. В този момент би се съгласила на почти всичко, за да може той да потуши огъня, който бе разпалил в нея.

— Не. Разбира се, че не.

Той вдиша дълбоко и се ухили.

— Лъжкиня. — Ръката му се плъзна надолу към задните й части.

Коленете й се разтрепереха.

— Оценявам желанието да ми подариш бижу, но все още не съм готова за него. — Дори и да решеше да живее с него, тя силно се съмняваше, че огромната златна гривна е в неин стил. Освен това умът й се бунтуваше срещу възможността той да знае къде се намира тя през цялото време.

Опасно гореща уста захапа леко меката част на ухото й, преди да се плъзне надолу по шията й. Тя се пресегна и вкопчи ръце в силните му гърди, накланяйки глава, за да му осигури по-добър достъп.

Устните му се затвориха над ключицата й, преди да я пусне, отстъпвайки назад.

— Нямам нужда от гривната, за да знам къде си по всяко време на денонощието.

Проклетият маркер. Сигурно бе по-добър и от проследяващо устройство. Тя присви очи и стисна юмруци, за да не се притисне отново към него. Сигурно не беше здравословно да желаеш някой толкова силно.

— Никаква гривна. — Желанието бе направило гласа й изключително дрезгав.

Той въздъхна.

— Добре. Засега.

Хващайки ръката й, той я поведе надолу по пътя. Завиха зад ъгъла и тя едва не се срина на колене. Страх присви стомаха й. Силно възклицание се изтръгна от гърдите й, когато се закова на място.

Дейдж застина.

— Какво?

Ема заекна.

— Ах, нищо.

Бялата сграда, стояща под силното слънце, я бе преследвала в кошмарите й през последните десет години. Тя се огледа около сградата… гората изглеждаше различно от тази в кошмарите й. Навеждайки глава настрани, тя огледа паважа от другата страна на сградата. Точно там кралят щеше да се срине на земята, разкъсван от болка.

— Ема — Дейдж се наведе над нея със загрижено изражение, — какво не е наред?

Наред? Нищо в това не бе наред. Тя изпъна рамене.

— Нищо. — Лекът за сестра й се намираше в тази сграда. Ема осъзнаваше, че времето й е ограничено, но да види мястото, където щеше да намери смъртта си, е…

Ръцете му се стегнаха около нея.

— Кажи ми. — Предупреждението в тона му не направи нищо за сгряването на кръвта й.

Тя поклати глава.

— Тревожа се за Кара и трябва да се захващам за работа. — Тенис обувките й зашляпаха по паважа и тя задърпа Дейдж след себе си. Времето й да открие лек за сестра си бе ограничено. Освен това нямаше никакво намерение да умира в тази лаборатория. Провидението й бе дало предупреждението, от което се нуждаеше. Съдбата да върви по дяволите.

Ботушите му се вкопаха на място.

— По дяволите, жено. Подготви се, защото щитовете ти след миг ще бъдат разкъсани на парчета.

— Ами крехкото ми умствено състояние? — Извъртя очи, дръпвайки силно дръжката на вратата. Тя обаче отказа да се отвори и Ема скоро залитна, падайки в ръцете на Дейдж.

Той я обгърна с ръце и прошепна в ухото й:

— Ще рискувам, любов. Имаш един ден да ги свалиш. Ако не го направиш утре по това време, аз ще ги сваля. — Зъбите му се впиха в ухото й, изпращайки вълна от нужда през цялото й тяло.

Тя потрепери… дали от страх, или желание, не бе сигурна. Нямаше начин да държи краля извън главата си, ако той решеше да влезе там.

Дейдж отвори един капак отстрани на вратата, разкривайки клавиатура, и вкара кода. Вратата се отвори с леко щракване.

За един миг на Ема й се прииска да избяга… обратно към сигурността и далеч от лабораторията. Но ако смъртта я искаше, значи щеше да я получи. Поне това знаеше. Може би, ако опознае мястото, това би било в нейна полза. Аромат на лалета и прясна пръст винаги предвещаваше експлозията, затова имаше време до следващата пролет. Беше прекарала много време в проучване на лалетата. Те цъфтяха единствено през ранната пролет.

Дали бе достатъчно умна, че да измами смъртта?

Тя сграбчи дръжката и отвори вратата. Дейдж хвана ръката й и я задърпа навътре през коридора с прясно боядисани стени, където стояха двама пазачи. Най-далечната врата бе огромна и метална, а до нея имаше още една клавиатура.

Дейдж кимна на стражите, въведе кода и наведе лице към малкото прозорче.

— Кеърс, 24256. — Той вдигна глава. — Днес трябва да ти създадем идентификация на глас и ирис.

Вратата се плъзна настрани, разкривайки още един от братята Кеърс.

— Здрасти — той протегна ръка към нея, — аз съм Кейн.

Ема пое ръката му, навеждайки глава назад, да види по-добре учения. Интелигентни виолетови очи върху ъгловато лице гледаха към нея. Тъмна кестенява коса падаше на раменете му, стигайки до брадичката му. Той беше огромен, колкото и другите братя Кеърс. Кейн я поведе по коридора, на чийто стени бяха окачени интересни изображения на амеби и вируси.

— Хубави картини — каза тя, вървейки след него. Внимателно поддържаната температура в помещението успокои нервите й. Чувстваше се отново у дома. В лаборатория.

— Да. И аз мисля така. — Той се ухили и се наведе, за да прошепне в ухото й: — Макар че някой от картините отвращават краля.

— Наистина? — Ема хвърли поглед назад.

Дейдж извъртя очи.

— Снимка на зловещо насекомо с хиляди крачета е просто гнусно.

Да не би кралят на Реалм току-що да каза „гнусно“? Ема потисна смеха си, докато следваше Кейн към голямата зала. Щом влязоха в огромната зала, която служеше за лаборатория, изпълнена с всякакви генетични анализатори, компютри, принтери и апаратура от последен модел, струващи цяло състояние, тя си пое дълбоко дъх.

— Това да не би да е „Ей Би Ей Призма 3100“ анализатор с деветдесет и шест капиляра? — В последната й лаборатория анализаторът имаше само четиридесет и осем капиляра.

— Не — Кейн я последва през стаята, — тази „Призма“ има четиристотин и осем капиляра.

Невъзможно. Ема поклати глава, а истината стоеше пред нея, чакайки я да натисне бутоните.

— Това е невероятно. — Вампирите имаха сериозна власт, пари или дизайнери. Дори принтера, стоящ мирно и кротко в ъгъла, бе такъв, за какъвто само си бе мечтала.

— Ще свърши работа. — Кейн я отведе до масата, затрупана с документи. — Добре. Това е личната ни лаборатория. Тук се допускат само членове на фамилията Кеърс. Ще ти дам схема на останалата част от сградата. Имаме четири чисти стаи, запечатани с вакуум и ти ще имаш достъп до всяка от тях. Има петдесет изследователи от другата страна. Те имат достъп само до първата чиста стая, както и до двадесетте лаборатории от другата страна.

— Хора? — попита удивена Ема.

— Да.

Тя се обърна, пронизвайки го с поглед.

— Те имат ли някаква представа какво изследват?

— Не — отвърна Дейдж иззад нея.

Тя ги погледна, слагайки ръце на кръста си.

— Точно като Кърджаните. Третирате тези хора точно както чудовищата третираха изследователите в моята лаборатория. Точно както третираха мен.

Дейдж сви рамене.

— Не ми дреме.

Тя си пое разярено дъх, а очите й се разшириха към него.

— Моля?

Дейдж наведе глава към нея, а погледът му бе твърд.

— Думите ми бяха ясни, любов. Плащаме на изследователите повече от достатъчно за работата им и по време на процеса може да намерят лек за някоя човешка болест. Но предвид обстоятелствата, не им е позволено да знаят за нас.

Тя си пое дълбоко дъх, едва сдържайки се да не го изрита.

— Чуй ме, приятелче. Невъзможно е да правиш изследвания, без да имаш пълната картинка пред себе си.

— Толкова по-зле за тях. Твоята работа и тази на Кейн е да съберете отделните парчета. Хората са само работна сила. Точка.

Пред погледа й падна червена пелена. Откровен и прост.

— Не казвам да обявите пред света за съществуването на вампирите, Дейдж. Но разкъсването на изследователите на малки групи не е правилното решение. — Тук говореха за биологично оръжие, което можеше да има неочаквани крайни резултати. Налагаше се колкото се може повече брилянтни умове да бъдат впрегнати в това да спасят половинките. Да спасят Кара.

Кейн се засмя тихо.

— Колкото и да се наслаждавам на хубавия семеен скандал, трябва да вметна, че съм възложил на десетте си най-добри изследователи индивидуални проекти още преди месеци. Към момента съм доволен от резултатите, и с радост още сега ще ги споделя с теб, Ема.

— Това не е семеен скандал. Ние не сме женени — изсъска Ема и, заобикаляйки масата, се тръшна на удобния оранжев стол.

— Все още — заяви твърдо Дейдж и се обърна към брат си. — Не ми харесва тези десетимата да се разхождат из резиденцията ни, Кейн.

— Знам. Но те трябва да живеят някъде, докато построим къщите им, Дейдж. — Спокойното изражение на Кейн не издаваше нищо.

Ема поклати глава.

— Къде живеят останалите четиридесет човека?

Кейн сви рамене.

— Някъде из Боулдър. Купихме лабораторията извън Колорадо миналата седмица и доведохме тук учените, които работеха там. Те вече живееха тук.

— До седмица искам хората, живеещи в резиденцията, да са вън от там, Кейн. — Кралят се насочи към вратата. — Ще проведа няколко разговора от офиса на Кейн и след два часа ще се срещнем, за да обсъдим опциите си с Талън.

Ема само го изгледа лошо, а Кейн кимна, поглеждайки от единия към другия и обратно с лека усмивчица на лицето.

— Звучи добре. Ще се видим тогава.

 

 

Няколко часа по-късно Ема усещаше туптене ниско в тила си. Тя седеше между Кейн и Дейдж зад голямата дъбова конферентна маса срещу Кара, Талън, Маги и Кейти. Джордан крачеше зад Кейти, в горната част на ръцете му мускулите му вибрираха, а на челото му бе изпъкнала една вена.

Ема се опитваше незабележимо да огледа Маги, която приличаше на съседското момиче с къдрава кестенява коса и дълбоки шоколадови очи. Как бе възможно тази бледа жена да се превръща във вълк?

— Е — Кара се наведе назад, а очите й бяха изпълнени с надежда, — какво намери? — Светлината струеше иззад нея, карайки я да прилича на ангел.

Ема поклати глава, за да прогони фантастичните си мисли и завъртя новата си карта в ръка. Тя й даваше достъп до всяка боядисана наполовина лаборатория в сградата. Лаборатории с безброй колбички, центрофуги, инкубатори и автоклави. Най-доброто, което можеше да се купи с пари.

— Ами, вече знаем, че Вирус-27 атакува двадесет и седмата хромозома на половинките и шифтърите. — Всяка двадесет и седма хромозома във всяка клетка в тялото.

— Но не и тези на вампирите — каза Кейн. Той почука с пръст по документите пред себе си.

Талън вдигна едната си вежда.

— Откъде може да знаеш?

Ема се обърна към Кейн. Те не знаеха това със сигурност. Нали?

Кейн се понамести, забивайки поглед в документите пред себе си. В стаята настана тишина.

Дейдж скочи от мястото си, стиснал силно зъби, докато гледаше към по-малкия си брат над главата на Ема.

— Ах, ти, тъпо копеле. Не си го направил! — Недоверието се бореше с гнева в гласа му.

Ема се намръщи, когато осъзна истината.

— Не си го направил! — Тя бе прекарала часове с този мъж, докато извършваше изследванията си, а той дори не бе споменал риска, който бе поел.

Кейн сви рамене.

— Това беше единственият начин да съм сигурен. Имам предвид, не е като да имаме опитни животинчета с двадесет и седем хромозома.

Кейти се намръщи.

— Не разбирам.

В очите на Дейдж се разгоря сребърен пламък.

— Този тъпанар, брат ми, се е заразил с вируса, за да провери дали може да се инфектира с него вампир. Използвал е себе си за лабораторна мишка.

— Исусе! — Талън поклати глава. — Би трябвало ти да си най-умния от нас, Кейн. Как си могъл да го направиш? — Ръката му покри тази на Кара върху масата.

Кейн срещна спокойно погледа му.

— Както казах, нямах друг избор. Щом научих, че половинката ти е заразена…

Кара пребледня още повече, а кожата й бе в пълен контраст с черния пуловер на раменете й.

— Направил си го заради мен? Но…

— По дяволите! — Погледът на Талън премина от Кейн към половинката му, преди отново да се върне на брат му. — Кейн, научи за това едва миналата нощ. Не е сигурно дали за толкова кратко време ще знаеш, че вирусът те е покосил.

— Чувствам се отлично. Непрестанно изследвам кръвта си и ще знам с пълна точност след двадесет и четири часа. — Кейн потупа документите пред себе си с молива си. — Но досега всеки, който е бил заразен, развива симптоми до няколко часа. Добре съм. — Той потърка челюстта си. — С Ема събрахме записките си и успяхме да научим, че Кърджаните са свели вируса до две инжекции, но само първата може да свърши работата.

— Да. — Ема се наведе напред към масата. — Ужасяващите филми, за които ми разказахте, за половинките, които са полудявали, когато Кърджаните ги инжектират, са ги принудили да разделят вируса в две инжекции. Първата е вирусът, който атакува хромозомите, а втората е катализаторът, който ускорява процеса.

Джордан се закова на място.

— Катализатор? — Очите му блеснаха за миг в златисто, преди да възвърнат обичайния си кафяв цвят.

— Да. — Ема се наведе напред. Много щеше да й хареса да види как се преобразява в пума. — Прилича на радиация, комбинирана с химиотерапия за лекуването на рак. Двете комбинирани обикновено водят до най-добрите резултати.

Кейн кимна.

— Точно така, и докато самия вирус е създаден, за да достигне на даден етап крайната цел, ние смятаме, че катализаторът е създаден, с цел да забърза процеса… за да може Кърджаните по-бързо да получат своята армия от поробени върколаци. Досега Маги е единствената, която е била инжектирана с втората инжекция.

Маги, която бе пристигнала миналата вечер с тестовете в ръка, издиша дълбоко.

— Ура за мен. — Тя гледаше как ръката й трепери върху масата, сякаш не бе сигурна дали й принадлежи.

Ема посегна към папката пред себе си, гледайки загрижено към бледата брюнетка.

— Вирусът веднага атакува двадесет и седмата хромозома, която засяга умението ти да се преобразяваш. Катализаторът кара вируса да напада двадесет и шестата и двадесет и петата хромозома, оставяйки ти двадесет и четири… или, казано по друг начин, оставя ти хромозомните двойки на върколак. — Протеинът, вплетен във вируса, се захващаше към хромозомата като с лепило и се налагаше да намерят начин, с който да го обезвредят. Освен това се налагаше да направят още редица тестове на вълчия шифтър.

— Но аз успях да се превърна във вълк. — Маги захапа устната си.

— Именно — кимна Кейн. — Вирусът е нов, и да се надяваме, недостатъчно силен. Засега твоите естествени защити се борят с болестта и хромозомите ти се борят да се поправят сами. — Той прочисти гърлото си. — Успя да не се преобразиш във върколак през последното пълнолуние и съм окуражен да вярвам, че ще успееш и при следващото.

Ема кимна. Очевидно, когато човек бъдеше ухапан от върколак, той преминаваше през промените по време на три поредни пълнолуния, оставяйки върколак след третото, което бе последвано от къс живот.

Погледът на Кейти се плъзна по масата.

— Ами аз? Не мога да се преобразя.

— Да — Ема насочи вниманието си към лъвицата. — Ти си просто заразена. Точно сега можем да кажем, че си болна, при липса на по-подходящ термин. Тялото ти се бори с вируса… а ние не знаем пълния му цикъл. Без катализатора в кръвта ти може да успееш да победиш вируса по-бързо от Маги. — Поне се надяваше, че ще е така. Вълчият шифтър бе отвлечен и държан в плен от Кърджаните в една от болниците им, без никой да знае колко време, и без тя самата да има спомен за преживяното там или за живота си, преди да бъде пленена, затова те просто гадаеха относно експериментите, които може да са провеждали с нея.

— Значи ще мога да се преобразявам отново? — Надежда изпълни замъглените кафяви очи на Кейти.

Ема не можеше да й го обещае.

— Надяваме се.

Джордан застана зад стола на Кейти, слагайки ръце на раменете й.

— Отново ще можеш да се преобразяваш, Кейти. Обещавам ти.

Младата жена пребледня още повече и трепна.

Дейдж се намръщи.

— Ако котешкия шифтър не победи вируса, ще се превърне ли във върколак? — Той се усмихна със симпатия към Кейти.

— Мислим, че това е целта — уведоми го Кейн. — Но отново, не сме сигурни дали нещата работят по този начин.

Талън обви ръка около раменете на Кара.

— А половинките?

Кейн въздъхна.

— Вирусът премахва индивидуалните аспекти на обвързването. — Погледът му омекна, когато погледна към Кара. — Което значи, че в момента си безсмъртна, но не си обвързана с никой вампир. — Той се ухили. — Всъщност може да избереш друг брат, с който да се обвържеш, ако пожелаеш.

Кара се усмихна и потърка китката си, на която преди това бе закопчана гривната й.

— Ще го имам предвид — тя присви устни, — но мога да се обвържа само с вампир, нали? Имам предвид, няма да мога да се обвържа с Кърджан, нали?

Талън се завъртя до нея, а от гърлото му се изтръгна яростно ръмжене. Ема кръстоса крака под масата, борейки се с тревогата. По дяволите, новият й зет изглеждаше смъртоносен. Дали Кара бе в безопасност с него? От него? Трябваше да хване сестра си насаме и да обсъдят това.

Кейн кимна.

— Да. Вирусът е премахнал, ами, връзката с Талън. — Той погледна брат си със симпатия. — В дългосрочен план вирусът е създаден, за да те превърне отново в човек с двадесет и три хромозома. За да може да се обвържеш с Кърджан.

Дългите пръсти на Талън милваха косата на жена му и Ема въздъхна с облекчение. Той може и да бе способен на убийство, но обожаваше Кара. Младата жена се зачуди дали той осъзнава как в този момент показва огромната си любов и привързаност към сестра й. Огромният опасен вампир бе влюбен. Ема едва прикри усмивката си.

Той наведе глава настрани.

— Значи най-лошото, което може да стане, е Кара отново да стане човек, така ли?

Страх изпълни Ема, свивайки стомаха й на топка. Не искаше да води този разговор.

— Ъм, все още не сме сигурни.

— Моля? — Очите на Талън станаха твърди като златни монети.

Ема се фокусира върху Кара.

— Вирусът е създаден да редуцира хромозомите в тялото ти от безсмъртен до човек, или поне така мислим.

Кара пребледня.

— Аха. А кое спира вирусът да не продължи да редуцира?

Талън се намръщи.

— Не разбирам.

Кара прехапа устната си.

— Кърджаните са създали непознат вирус. Ами ако са се издънили? Какво ще стане, ако малкият вирус не спре, стигайки до двадесет и третата хромозомна двойка? Ами ако продължи да редуцира, докато мине хромозомите за човек? Ами ако мине хромозомните двойки на животните? Докато стигне до организъм само с една клетка? Или до нищо?

Талън стрелна с поглед Кейн.

— Възможно ли е?

Кейн погледна към брат си, преди да насочи поглед към Кара и да омекне.

— Не знаем. Никой от нас не знае какви са крайните резултати от разработките на Кърджаните. Те също все още правят тестове. Ние също правим своите тестове, но досега научихме най-вече, че вирусът реагира различно в тестова среда и в човешкото тяло.

— Значи половинката ми е опитно свинче? — изрева Талън, а на лицето му бе изписан истински гняв.

Кара подскочи до него, преди да се пресегне и да хване ръката му.

— Спри се.

Той обърна гневния си поглед към нея.

— Какво каза? — Смъртоносна заплаха обгръщаше тихо изречените думи. Ема понечи да се изправи, но бе спряна от нежния поглед на лицето на Кара.

— Казах да се спреш. — Лицето на Кара стана твърдо, добивайки изражение, което Ема познаваше много добре. — Всички правим каквото е по силите ни и като се ядосваш, няма да постигнеш нищо.

Талън си пое дълбоко дъх и устните му се изкривиха в лека усмивка, а раменете му видимо се отпуснаха.

— Но аз обичам да се ядосвам.

Кара се ухили.

— Знам това. Но плашиш сестра ми, а това не мога да ти позволя.

Талън стрелна Ема с поглед.

— Извинявай.

Ема се намръщи. Колко странно си взаимодействаха.

— Добре. — Тя погледна внимателно сестра си. — Кейн е разработил нова програма, която ще ни позволи да изчислим редуцирането на ДНК-то и хромозомните различия. Би трябвало да можем да проследим промените и да знаем накъде си се запътила. — Може би. А може би не. Вирусът можеше да продължи да дели хромозомните двойки. Или просто да създаде една-единствена хромозома, която от своя страна да създаде друга, оставяйки Кара податлива на генетични заболявания.

Талън обви с ръка рамото на Кара.

— Значи решението е отново да се обвържа с половинката си и хромозомите отново да станат двадесет и седем? — Интерес и нещо тъмно лъхаше от думите му.

Кара се изчерви до корените на косата си.

Кейн се засмя.

— Е, може би. За нещастие не знаем много за този вирус. Тъй като той все още е в много бременната система на половинката ти, това може да навреди, вместо да помогне. Този път ще гласувам против това.

Маги се намръщи.

— Чакайте малко. Ако хромозомите ми продължат да се делят, и аз ли ще се превърна в човек?

Кейн си пое дълбоко въздух.

— Манипулираме ДНК-то ти през последния месец, Маги. От двадесет и седмата до двадесет и петата хромозомна двойка са атакувани. Вирусът прогресира, но все още не знам докъде ще спре.

Талън се намръщи. Един стратег не би искал да чуе точно това.

— И какво правим от тук насетне?

Ема се изправи.

— Сега ще търсим начин, с който да помогнем на телата им да се преборят с вируса. — Може би някой нов ХИВ антивирус ще е от полза. Един малък протеин нямаше да съсипе живота на сестра й.

Кара наведе глава настрани.

— Ще се свържеш ли с Рейчъл?

Издишвайки дълбоко, Ема погледна към Кейн.

— Спорихме дълго за Рейчъл.

— Коя е Рейчъл?

— Моята приятелка от Монтана. Тя е най-известният експерт по генетични изследвания в света точно сега — каза Ема.

— Тогава да ходим да я доведем тук. — Талън се изправи.

— Чакай — Ема вдигна ръка. — Тя е в Европа на турне, изнасяйки лекции в най-големите болници за лечение на рак. Няма да тръгне по средата на пътуването си.

— Няма да й дам избор. — Талън изправи Кара на крака.

— Ако Рейчъл изчезне, хората ще забележат. — Дейдж също се изправи. — Точно сега нямаме нужда от подобно внимание. — Той прониза брат си с поглед. — Какво ще кажете Ема да се свърже с нея, докато двамата с Кейн продължат работата си тук? — Макар да поднасяше думите си като предложение, в тях се долавяше кралска команда, която нямаше как да бъде пренебрегната.

Талън кимна.

— Имате една седмица.

Дейдж се бореше с желанието да пребие брат си. Или по-скоро двамата си братя. Какво, по дяволите, си бе мислил Кейн, когато се бе инжектирал с вируса? Изваждайки на показ дипломатичната си усмивка, той целуна Ема по бузата.

— Трябва да замина за Портланд, за да се срещна с пророците. Остани тук с Кейн. Ще се върна късно тази вечер.

Половинката му вдигна красивите си сини очи към него.

— Случило ли се е нещо? Имам предвид, целия следобед беше на телефона.

Той спря.

— Съжалявам. Игнорирах ли те, любов? — Жените имаха нужда от внимание. Той знаеше това.

Тя се усмихна, повдигайки вежди към него.

— Мога да се забавлявам и сама, Дейдж. Но съм разтревожена за бръчката между очите ти. — Тонът й стана весел и напрежението изчезна от лицето й, изумявайки го.

Бръчката между очите му? Той направи усилие да я прикрие, а сърцето му затуптя силно. Той беше кралят. Хората го питаха за Реалм, за войната, за законите. Никой не го питаше за мъжа. Загрижеността й го стопли от глава до пети… а той дори не бе осъзнавал, че е замръзвал. Малкият му учен се грижеше за него, за мъжа, не за лидера. Не бе осъзнавал колко огромна нужда има някой да види мъжа в него.

— Всичко е наред, Ема. — По-добре от наред. Той бе открил половинката си.

— Сигурен ли си? — попита тя и се намръщи.

Идеше му да се разсмее на глас от чистото удоволствие, което го изпълни. Би трябвало да се тревожи… тази жена притежаваше силата да го унищожи. И все пак във вените му бълбукаше истинско удоволствие.

— Да. Заминаването ни бе много неочаквано и трябва да говоря с пророците. Няма за какво да се тревожиш. — Точно. Той може би се подготвяше да разкъса Реалм на две. Изпита странната нужда да се посъветва с нея, да поиска мнението й. Но жена му в момента бе прекалено заета да се бори с вируса.

— Добре. — Тя насочи отново вниманието си към документите пред нея, мръщейки се и започвайки бясно да драска някаква формула.

Той прокара ръка по косата й, впечатлен от учения в нея. По-късно щеше да се тревожи за въздействието й върху него. За момента смяташе да му се наслади. Но дългът го зовеше.

— Талън, ще ме придружиш ли навън, ако обичаш? — Никой, който го познаваше, не би сбъркал заповедта му с въпрос.

Талън се ухили в отговор.

— За мен ще е удоволствие. — Той настани Кара обратно в стола й. — Остани със сестра си, половинке. Няма да се бавя.

Кейн извъртя очи.

— Имаш ли нужда от подкрепа за срещата с пророците?

Дейдж махна на Талън да го последва навън.

— Не, имам нужда да се справиш с този вирус, преди да редуцира жените ни до организъм с една-единствена клетка. — Той излезе навън, следван от Талън надолу по коридора и навън в летния ден. Никой от тях не проговори на стражите, които изпълняваха задълженията си. Въздишайки, Дейдж примижа срещу слънчевата светлина.

— Преди триста години ти предложих короната и ти ме удари по лицето.

Талън застана така, че слънцето да пече в гърба му.

— Знам. Но тук говорим за половинката ми. Ти какво би направил на мое място?

Ако се наложеше да избира между Ема и Реалм, нямаше място за съмнение, би избрал нея.

— Бих спрял и бих се замислил. Да отвлечеш известен човек ще ни донесе повече проблеми, отколкото се нуждаем. — Той се пресегна, слагайки ръка на рамото на брат си. — Но ако се стигне до това, ще го направим. Обещавам ти.

Талън кимна рязко.

— Знам. — Челюстта му се стегна. — Днес трябва да съм с теб на срещата с пророците.

— Не. — Талън в сегашното си състояние, докато беше на ръба, щеше да е истинска катастрофа, ако присъстваше на сбирката. Един обвързан вампир беше най-опасното същество на света, ако половинката му е застрашена. — Мястото ти точно сега е до жена ти. И до моята. Трябва да защитаваш и двете. — Дейдж отстъпи назад. — Дръж под око и онзи задник, брат ни. Не мога да повярвам, че Кейн го е направил.

Силни вълни от емоции се четяха в погледа на Талън.

— Направил го е заради половинката ми. Поемането на вируса можеше да го убие. Заради половинката ми. — Едно камъче се търколи под крака на Талън, когато той го ритна. — Не знам дали да го прегърна, или да му разбия физиономията.

Дейдж се ухили.

— По дяволите, това е Кейн. Направи и двете.

Талън отвърна на усмивката му, но бързо стана отново сериозен.

— Знаеш ли какви ги вършиш днес?

Въздухът изпращя за миг около краля.

— По дяволите, не. Да доведа Кейлъб обратно в Реалм може да е най-голямата грешка, която някога съм правил.

— Съгласен съм, че може да използваме него и съюзниците му. — Талън се насочи обратно към бялата сграда. — На пророците няма да им хареса.

— Половината Реалм няма да го хареса. — Дейдж натисна бутона на часовника си, за да уведоми пилота да се подготви. — Кейлъб може да ми каже да вървя в ада. — Всъщност това на практика бе гарантирано.

— Така е. Кога ще можеш да се телепортираш отново? — Талън повдигна вежда.

Дейдж сви рамене.

— Мога да го направя и сега. — Но сега бе време да е умен, а не да се грижи за удобството. — Пазя си силите, в случай че се наложи да ги използвам. — Което значеше, че има двучасов полет, през който да планира стратегията си.

— Умно. — Талън го потупа по гърба. — Успех.

Дейдж кимна и се затича към площадката за хеликоптери от другата страна на лабораторията. Щеше да му е нужен.