Руби Диксън
Пленница на звездния пират (4)

Глава 4

Кивиан

Няколко часа по-късно, размахах юмрук и пуснах пръчката на масата за това, което ми се струваше като двадесетата ни игра.

— Проклятие! Отново загуба — простенах тъжно и потърках челото си. — Заминаха парите за горивото на кораба ми за идния месец. Екипажът ми ще ме убие.

Джут’Хнай се пукаше от задоволство, прибирайки купчината кредити пред себе си. До него, жената бе седнала на пода, подръпвайки яката около шията си. Изглеждаше изтощена, а лицето й бе по-бледо от преди. Още само малко, исках да й кажа.

— Приключих — казах му, правейки голямо шоу, докато оставях пръчките си. — Почти нищо не ми остана.

Ооли търговеца хвана ръката ми.

— Само още един рунд. Може би късметът ти ще се обърне, а?

Поколебах се.

— Не съм сигурен.

— Още една игра — настоя Джут’Хнай и се предадох, вдигайки отново пръчките си.

След три раздавания той вече не се усмихваше. Спечелих две от последните три игри… пускайки му веднъж, за да не осъзнае, че до сега съм се преструвал. Освен това взех достатъчно пари, че сега той нямаше да може да се откаже. Залозите му за последните ръце бяха абсурдно високи и бях сигурен, че сега съжаляваше за това. Много добре.

Спечелих и следващата ръка, макар че направих така, че да бъде на кантар и едва в последния момент.

И след това спечелих и следващата.

Докато купчината кредити пред него изчезваше стремително, можех да видя шока изписан на лицето му. Аз обаче продължих да играя спокойно. Прекалено много фалшива изненада ще го накара да се усети и реакцията му няма да е красива. Трябва да знаеш точно как да се справиш с подобна ситуация, а аз бях правил това много пъти в миналото. Знаех как да изиграя публиката.

Други клиенти на бара се бяха събрали около нас, гледайки с интерес играта ни с високи залози. Сред тях бе и Тарекх, който се бе приближил до екшъна.

Оставих на плячката си да спечели следващата ръка, само за да го задържа в играта. Когато спечелих следващата ръка, Джут’Хнай издаде раздразнен звук, потропвайки с последния си останал кредит по масата. Залозите му бяха нелепи, точно каквото исках аз. Исках да се почувства удобно и да залага с размах, да очаква, че ще обере всичките ми кредити и ще спре. Вместо това той ставаше все по-безразсъден в опита да си върне парите и сега се пречупваше.

— Може би трябва да спрем до тук — казах му спокойно.

— Още една ръка — каза и избута последния си кредит по масата към мен. — Вземи си пръчките.

— Не съм сигурен — престорих се, че се колебая.

— Хайде, хайде. Още една ръка. Заслужавам шанс да си спечеля парите отново. — Той махна с пръсти към мен, давайки знак, че трябва да започваме.

Въздъхнах тежко.

— Щом настояваш.

По време на първия рунд го оставих да води. Дойде време за залозите и аз сложих нищожна сума кредити на масата.

— Ех, можеш по-добре от това — заяви алчно Джут’Хнай. — Заложи повече!

— Нямаш повече кредити, приятелю — казах му тихо. — Ще съм глупак да заложа повече отколкото си сложил на масата.

— Тогава ще заложа нещо друго. — Той махна към играта ни, предвиждайки лесна победа. — Бижутата ми? Корабът ми?

Тук бе частта, в която трябваше да му кажа, че искам останалата част от кристалите. Ще спечеля, ще удвоя пратката и парите си и работата ще е свършена. Затова дойдох тук. Това беше планът.

Вместо това се чух да казвам.

— Защо не заложиш малкия си домашен любимец, човека?

Момичето се обърна към мен, хвърляйки ми най-удивения поглед, който бях виждал. Сега тя изглеждаше разтревожена и едва се сдържах да не се усмихна на възмущението й.

Разбира се, сигурен бях, че ако се обърна, Тарекх със сигурност ще ме убива с поглед в момента. Затова дори не го погледнах. Ще му се наложи да разбере.

Джут’Хнай се замисли за миг преди да кимне.

— Добре. Ако спечелиш, ще ти дам да я отведеш в леглото си.

Човешката жена задърпа яростно веригата, опитвайки да се освободи.

— Мамка му да не си надрусан? Няма да ходя нито в твоето легло, нито в неговото! Не съм ничия собственост!

Той се пресегна и я зашлеви през лицето.

— Стига си ревала!

Тя залитна и падна на колене, притискайки ръка към лицето си. Можех да видя капките яркочервена кръв, стичащи се по устните й.

Скочих на крака, тъй като инстинктът да я защитя беше по-силен от всичко. Щях да убия проклетото копеле ако си позволи да я докосне още веднъж.

Джут’Хнай ми хвърли подозрителен поглед.

— Какво?

Стиснах зъби и се наведох към него, стараейки се да звуча небрежно.

— Няма голяма полза от нея, ако е цялата потрошена нали?

Той изсумтя.

— Просто играй.

Не погледнах повече жената. Ако го направех, щях да побеснея отново. Пригладих силно декорираното си сако и седнах на мястото си, демонстрирайки спокойствие, което не изпитвах. Вътрешно бушувах от гняв. Той я нарани и аз трябва да стоя и да гледам все едно това е без никакво значение. Смърт от стотици отровни балони е прекалено добра за този ооли. Може би убождане от стотици отровни игли е по-добре.

Продължих да храня съзнанието си с кръвожадни мисли за мъчителната смърт на Джут’Хнай и това ме успокои. Само малко. Достатъчно, че да изиграя последните ръце със спокойна увереност. Цветовете ми образуваха линия, давайки ми достатъчно точки, че да мина на следващото ниво. Джут’Хнай игра отново, но продължих да се възползвам от предимствата си, и когато наближи края на играта го подгоних здраво. Знаех си, че ще се случи така. Бях напълно решен и нямах никакви съмнения. Играех на пръчки още откакто бях малко момче и баща ми ме бе научил на най-добрите начини да лъжеш, без някой да те забележи… точно както се случи тази вечер.

Лицето на Джут’Хнай се изду гневно.

— Ти… ти ме измами.

— Не, не съм.

Направих го. Но не беше нужно той да го знае.

Наведох се и хванах веригата завързана за яката на жената.

— Сега смятам да отведа наградата си у дома с мен.

Той плесна слузестата си ръка върху моята, преди да успея да вдигна веригата.

— Не съм казал, че можеш да я задържиш. Казах, че може да я вземеш в леглото си. Само за една нощ.

Присвих очи към него, опитвайки да си спомня точните му думи.

— Само една нощ? — повторих аз. — Напълно сигурен съм, че не се съгласих на това.

— Не ми дреме съгласен ли си или не. Ако искаш кристалите на която и да е цена, ще се подчиняваш на правилата — лицето му стана още по-тъмно зелено, показвайки, че е разгневен.

Хмм. Замислих се над това за миг. Да си тръгна сега с жената и да изгубя всички кристали? Или да продължа още малко с тази игричка? Е, предполагам, че ще продължа още малко с играта. Намигнах на Джут’Хнай.

— Тогава ще я подгрея за теб.

Жената издаде възмутен звук.