Руби Диксън
Пленница на звездния пират (22)

Глава 22

Кивиан

Бях я наранил. Проклятие, защо точно аз трябва да постъпя благородно? Хич не ме бива в това.

— Истината е, че предпочитам да те имам тук, гола под мен на леглото ми, нарушавайки всички хигиенни закони от тук до родната ми планета.

Очите й се разшириха изненадано.

— Наистина ли?

— Повече от всичко на света. — Гласът ми стана дрезгав от емоцията. — Опитвам се да бъда благороден, затова не го прави по-трудно, отколкото е.

Тя се засмя леко, а смехът й прозвуча наполовина като ридание.

— Не искам да бъдеш благороден, голям тъпанар такъв. Харесвам засмения, флиртуващ Кивиан, на който не му дреме за правилата. Не искам да се връщам на Земята… не и ако ти не си там с мен.

Простенах.

— Хич не улесняваш нещата.

— Не искам нещата да са лесни! Искам да остана с теб. — Тя обхвана лицето ми с малките си ръце и се вгледа в очите ми. — Грамаден идиот такъв, влюбена съм в теб и нямам никакво намерение да те напускам. Не искам и ти да го правиш. Искам да се науча как да бъда полезен член на екипажа. Искам да се събуждам в прегръдките ти, а не само в леглото ти. Искам да наруша всички хигиенни закони заедно с теб.

— Фран, малка моя. Не искам нищо друго повече от това, но всеки ден, в който си тук навън с мен, ти не си в безопасност.

— Защо?

— Какво имаш предвид с това защо?

— Ами точно това. — Тя сви рамене. — Защо да не съм в безопасност?

— Ами, като за начало, това е пиратски кораб, който не планира скоро да се пенсионира. Нашият живот е краденето и бягането.

— И?

— И сме издирвани в няколко галактики, затова, ако някога бъдем заловени, ще прекараме остатъка от живота си в най-отдалечения затвор, който открият.

— Значи ще се погрижим да не ни заловят. Наистина ли ще позволиш на някой да те тикне в затвора? — Тя повдигна едната си вежда към мен. — Хич не ми звучи като нещо, което би направил.

— Не, по-скоро бихме си заминали с много шум.

— Аз бих направила същото. И ти имам доверие, че ще стоиш далеч от лапите на закона. — Тя погали гърдите ми, все едно това бе отговорът на всичките ни проблеми. — Все пак, не си някой новак. От колко време си пират?

Свих рамене.

— От около тридесет години, някъде.

Тя ме изгледа странно.

— Ще ни се наложи да си поговорим за възрастовите ни различия, някой път. Засега обаче, мисля, че без проблем може да си изкараме още тридесет години, без да имаме проблеми. Повечето бракове не издържат толкова. — Пръстите й отново помилваха тила ми по най-еротичният… и гъделичкащ… начин. — Това ли е единствената ти тревога? Защото за мен няма значение. Знам в какво се забърквам.

Защо тя караше всичко да звучи толкова просто?

— Не е единствената ми тревога. Фактът, че си от контрабандна раса…

— Само още една причина да не се оставяме да ни заловят. — Тя ми хвърли дяволит поглед, облизвайки устните си.

Тези проклети, прекрасни устни. Исках отново да ги вкуся.

— Не се тревожа за себе си Фран, а за това, че другите ще те мислят за домашен любимец или роб.

— Ти ще ме пазиш — прошепна тя навеждайки се напред. Устните й се приближиха на един дъх от гърдите ми и можех да усетя еротичното докосване с цялото си тяло. Изкусителните й устни се насочиха обратно, опасно близо към моите. — Освен това, може да ми покажеш как сама да се пазя. Да ми покажеш как да стрелям с бластер. Как да се грижа за себе си. Как да бъда част от екипажа ти.

Нямах намерение да й казвам, че на този тип кораби имаше работа само за четирима човека. Истината бе, че в каютата ми имаше достатъчно място за нея и останалите нямаха нищо против, че е тук. Винаги имаше какво да се прави и обожавах, когато тя бе около мен. И не просто защото умирах отново да усетя устните й върху своите, или да тласна члена си дълбоко в нея… обичах ума й. Обичах това, че е достатъчно смела за да ме подкача, разбивайки по малко егото ми, когато се издуе прекалено много, и че не се боеше да ми каже точно какво мисли. Обичах гърления й весел смях, който пускаше на свобода всеки път щом я оставех да спечели на пръчки.

Тя бе моята половинка. Трябва да съм наистина идиот, че да обмислям възможността да я пусна да си отиде от мен.

— Ами Земята? — попитах, защото така бе редно.

— Ами твоята планета? — предизвика ме тя. — Ако остана с теб искам да ти бъда партньор. Не домашен любимец. И съм почти напълно сигурна, че няма да бъда приета с добре дошла в родния ти град.

— Никоя цивилизована планета няма да иска да се настаня там — казах й ухилен до ушите.

— Значи ни остава да си пробваме късмета в нецивилизованите. — Фран се наведе и потърка устните си в моите, с нежна ласка, а членът ми се втвърди като стомана. — И заедно ще бъдем нецивилизовани. Ако това е, което искаш. — Тя се отдръпна назад, поглеждайки ме леко несигурно. — Ти… още не си казал какво искаш.

— Не съм ли? Сигурен съм, че споменах как те искам в леглото си — плъзнах ръка надолу, милвайки извивките на прекрасните й задни части.

— Да, но аз не спирам да говоря за плановете си, а ти просто се съгласяваш с мен. Не искам това. Искам и двамата да желаем едни и същи неща. Ако искаш да остана, просто ми го кажи. — Тя изглеждаше притеснена и доста нещастна.

Как може дори за миг да помисли, че не я искам?

Може би, бе време да й покажа нагледно.

Обхванах лицето й с ръце, впивайки поглед в очите й, преди да притисна устните си към нейните.

— Искам те — казах измежду няколко бързи кратки целувки. — Искам те гола под себе си. Искам кожата ти да докосва моята. Искам да те усещам без никакъв плат да стои помежду ни. Искам да нарушим заедно всички съществуващи хигиенни закони. Искам да тласна члена си в теб и да те чуя как викаш от удоволствие. Искам… — поколебах се, но след миг реших да продължа — Искам да те видя закръглена с детето ми.

Зениците на очите й се разшириха ставайки огромни от изненада заради думите ми.

— Наистина ли… наистина ли го мислиш? Всичко това?

— Да. — Целунах я отново, потърквайки устни в нейните. Чувствах, че се пристрастявам към лекото докосване и имах намерение да го повтарям до края на дните ни. — И ако искаш да се откажа от пиратството… предполагам, че мога да опитам да намеря нещо различно. — Замислих се за Джутари и фермата му и наистина мислех това, което казвах. Може би той щеше да има нужда от помощ за своите посеви. Потреперих от самата мисъл, но ако това щеше да направи Фран щастлива, значи и аз щях да съм щастлив.

— Кой е казал нещо за това да се отказваш от работата си? — Тя се намръщи и погали лицето ми. — Искам да остана тук с теб, на Глупака. Искам да пиратстваме заедно.

— Няма да позволя да се излагаш на опасности — предупредих я аз.

— Няма значение какво искаш ти. Важното е какво искам аз. — Тя ми хвърли пакостлив поглед. — И ако не ми позволиш да бъда пират, мога да бъда съкровището на пирата. — Тя се размърда в скута ми, притискайки дупето си към ерекцията ми.

Простенах.

— За какво говориш?

— Това е просто израз от Земята. Игнорирай го. — Тя притисна устата си към моята, а езикът й близна нежно устните ми. — Не можем ли просто да се закълнем, че ще се обичаме и сега да се целунем?

— Можем.

След тези мои думи, сладката ми Фран ме целуна така, все едно иска да ме погълне. Езикът й отново лизна устните ми и се сетих за думите й, че ще го използва. Аз също използвах своя, за да близна деликатно нейния, изучавайки и вкусвайки я. Времето сякаш забави своя ход, докато езиците ни се докосваха, и усетих еротичното чувство директно в члена си, все едно ближеше шипа ми. Това беше още една порочна мисъл, която харесах изключително много.

Когато се откъснахме един от друг, тя бе толкова задъхана, колкото и аз, а очите й блестяха от нужда.

— Езикът ти е… неравен.

— А твоя не е — отвърнах, захапвайки и подръпвайки долната й устна. Вече бях пристрастен към това „целуване“. Исках още.

— Това е странно. — Тя си пое дъх — Хубаво, но странно. — Тя вдигна ръка, проследявайки веждите ми и неравностите там. — Имаш ли неравности някъде другаде? Знаеш, трябва да попитам.

— Ако имаш предвид по члена ми, отговорът е да. Да разбирам ли, че човеците са гладки? — Шокираното изражение на лицето й ми каза всичко и се ухилих — Ах, да открием всичките разлики помежду ни, ще бъде истинско удоволствие, моя сладка половинке.

— О, мале — прошепна тя — Не се майтапиш.

Наведох се, за да я целуна отново и докато го правих подръпнах един от ръкавите на огромната риза, с която бе облечена.

— Знаеш, че ще се наложи да ти вземем прилични дрехи веднъж щом се върнем в цивилизацията, макар да е истина, че ми харесва да те виждам облечена в ризите ми. Кара ме да мисля как мога да ги смъкна от теб, разголвайки тялото ти, преди да се настаня отгоре ти.

С още едно умело подръпване, ръкавът падна изцяло, разкривайки голата й ръка. Помилвах нежно меката й кожа, очарован от прекрасното усещане. Тя издърпа колана си, хвърляйки го настрани, докато аз развързвах другият ръкав и скоро дрехата бе достатъчно свободна, че да мога да я смъкна с едно движение през главата й. Погледнах лицето й, за да се уверя, че няма колебание или тревога, но всичко, което видях, бе нужда. И все пак, исках тя сама да свали дрехата си, затова я целунах отново и зачаках.

Фран издаде нетърпелив звук срещу устните ми и се дръпна назад, измъквайки ризата си… моята риза… през главата си и пускайки я на пода. Обикновено бих протестирал срещу едно подобно грубо отношение към някоя от дрехите ми, но моята половинка бе гола в ръцете ми, и облеклото бе последното проклето нещо, за което можех да мисля в момента.

Цялата й гладка кожа бе разголена пред мен и не можех да устоя да не я докосна. Плъзнах длан по бедрото й, без да откъсвам поглед от лицето й.

— Е — каза тя останала без дъх. — Има ли нужда да ти казвам какво следва, след като съм първата жена, която докосваш?

Ухилих се на наперената увереност в гласа й.

— Малка моя, докосвал съм и преди други жени, но никога кожа срещу кожа. Никога по този начин. — Продължих да плъзгам ръката си нагоре, следвайки горещата й кожа. — Това е много, много по-хубаво.

— Не искам да слушам за другите жени, с които си бил.

— Добре, защото дори не мога да се насиля да мисля за тях. Преди теб не съществува никоя друга. Мога да мисля само и единствено за моята Фран. — Единствената ми мисъл бе да я докосна. Да я вкуся. Да я накарам да свърши.

— И на мен ми харесва точно така — заяви тя игриво и обви ръце около тила ми. Навеждайки се, тя целуна челюстта ми, внимавайки да не докосне рогата ми. — Мога ли и аз да те вкуся навсякъде, където поискам?

Простенах.

— Богове, да.

Тя захапа лекичко кожата ми, карайки члена ми да подскочи, а аз насочих пръсти към женствеността й. Онова, което мислех само за сянка се оказа, че е забележителна туфа от косъмчета между бедрата й.

— Уау, какво е това? — промърморих аз. — Изненада? Обичам изненадите.

Обичах задъхания звук, който издаде щом я докоснах там.

— Ти… нямаш ли косми там долу?

— Не, нямам. Макар че съм малко наранен от това, че не си надникнала, за да го знаеш — заявих аз, смеейки се тихо. — А аз се разхождах тук, напълно гол с надеждата, че ще успея да привлека вниманието ти.

— Предполагаше се, че сме само приятели — каза Фран. — Правех всичко по силите си да ти бъда добър приятел. А това значи да не поглеждам.

— Предпочитам да сме така, както в момента.

— Аз също. — Погледът й се стрелна към устата ми и това бе достатъчно да ме накара да изстена. Дръпнах я към мен и плених устните й, изучавайки устата й в същото време, в което напредвах напред, за да разбера дали женствеността на моята половинка е като на всички останали жени, или е очарователно уникална, като моята Фран.

Пръстите ми се плъзнаха между гънките й и там тя бе мека, влажна и изпепеляващо гореща. Никога преди не бях се чувствал по този начин. Никога не бях докосвал някоя жена, кожа срещу кожа, и усещането бе колкото еротично, толкова и пристрастяващо. Кожата ми се търкаше в нейната и можех да усетя леките тръпки, разтърсващи тялото й. Галех гънките й и я целувах, а нуждата ми да я почувствам по-силно нарастваше с всеки изминал миг. Никога преди не съм бил толкова възбуден, докато съм докосвал някоя жена.

Но това бе Фран. Разбира се, че ще е по-добра от всички останали. Тя бе жената, която съм чакал през целия си живот.

Докато я докосвах, пръстът ми откри малко топче плът в горната част на цепката й, а Фран потрепери в ръцете ми, издавайки изненадан звук на удоволствие. Стисвайки китката ми, тя простена и притвори очи.

Какво беше това?

Застинах, тъй като изглеждаше, че човешката анатомия крие някои малки изненади.

— Нараних ли те?

— Не. — Тя си пое дълбоко и накъсано дъх. Беше стиснала силно ръката ми, но забелязах, че не се опитва да я махне от себе си — Вашите… сини жени нямат ли клитор?

— Така ли се казва малката пъпка? — Отново плъзнах пръсти по влажните й гънки, търсейки пъпката. И да, точно като потърках „клитора“ й, цялото й тяло потрепери срещу моето.

— Много… Чувствителен… — каза ми тя, мъчейки се да поеме дъх. Другата й ръка стискаше здраво тила ми и можех да усетя как мускулите й се напрягат.

Забележително.

— Е, ами, да спра ли?

— Неееее.

Засмях се заради възмущението в гласа й.

— Моята малка, сладка човешка жена. Обещавам ти, че няма да спра да те докосвам. Само ми кажи ако усещанията са прекалено силни и не можеш да ги понесеш.

Моята „сладка“ малка човешка жена стисна единия ми рог, хващайки го здраво.

— Само да си посмял да спреш и повече никога няма да ти проговоря.

— Е, сега, не мога да допусна това да се случи, нали? — много леко прокарах пръсти по точицата на удоволствие и бях очарован, докато я гледах как затваря очи и стене срещу мен. Изглежда бях намерил магически малък бутон, който караше моята Фран да пламва.

О, от сега можех да кажа, че това ще бъде наистина забавно.

Милвах я отново и отново, гледайки реакциите й и изучавайки тялото й. Харесваше й най-много, когато бях нежен и я докосвах леко, а когато подходех малко по-грубо, тя изглежда не реагираше. Да милвам малката пъпчица изглежда извличаше най-силна реакция от нея, тя буквално излизаше от кожата си и се катереше по мен, докато я галех.

Не спрях дори когато тя се изви стенейки името ми, нито когато ръцете й стиснаха китката ми с изненадваща сила. Все пак, тя не се опитваше да ме избута от себе си. Просто бе отчаяна да се вкопчи в нещо и много добре знаех причината за това.

Няколко секунди по-късно тя проплака изненадано и почувствах как цялото й тяло се разтресе. Фран извика името ми, стисвайки здраво ръката ми с бедра, треперейки, докато я усещах как достигна до върха.

Някак замаяно си помислих, че ако вече не бях влюбен в нея, точно в този момент, щях да я обикна с цялото си сърце. Обичах начина, по който притискаше ръката ми към себе си, все едно й е прекалено много и все пак не е готова да ме пусне. Затова продължих да галя клитора й, защото бях садистично копеле и исках да видя дали ще успея да я накарам да свърши отново. Никога не бях виждал някоя жена да откликва по този начин и да бъде така изгубена в усещанията.

И тя бе изцяло моя.

Потърквах малкия клитор, докато тя отново не се вкопчи в ръката ми. Този път обаче се отдръпна, задъхана, и аз махнах ръката си. Бях удивен колко е мокра… изцяло от соковете на тялото й… и не устоях на нуждата да я вкуся. Поднесох пръсти към устата си, вкусвайки я. Имаше вкус на мускус и имах нужда от още.

— Кивиан — възкликна тя, гледайки ме как облизвам сладостта й от кожата си. — Напълно си решен да нарушиш всички онези хигиенни закони, нали?

— Така или иначе никога не съм бил много добър в това да следвам законите — казах й ухилено. — Легни, за да мога да те вкуся отново, малка моя.

— Не — заяви тя, гледайки ме. Фран срещна погледа ми с потъмнели очи, които сякаш ме изпиваха. — Искам първо аз да те вкуся.

Ах, как един мъж може да откаже подобна молба?

— Целият съм твой, малката ми.

Тя се ухили и слезе от скута ми, заставайки на колене пред мен. Тя задърпа дрехите ми и скоро се намръщи, тъй като не можеше да ги свали без значение колко връзки отвързваше.

— Ъм. Може би ще искаш да ми помогнеш да се отървем от тези дрехи.

Закисках се, изправяйки се на крака.

— Както желае жена ми. — Замислих се за миг, дали да не го направя бавно, измъчвайки я, но не бях глупак… исках горещата й, прекрасна уста върху себе си, за да ме вкусва точно както бе обещала. Затова свалих бързо ризата и панталона си, ритайки ги настрани, за да стана пред нея в цялата си голота.

Очите й се разшириха щом видя члена ми и за миг почувствах леко съмнение.

— Вашите мъже… те имат пениси, нали?

— Не като този — промърмори тя, неспособна да откъсне погледа си от слабините ми.

Погледнах надолу към оборудването си, но на мен ми изглеждаше нормално.

— Кое по-точно? Не съм рунтав като теб — заявих и хванах с ръка члена си, за да демонстрирам.

— О, Боже, никога повече не ми казвай, че съм „рунтава“ — каза ми тя и предпазливо протегна ръка, давайки ми знак да се приближа към нея. — Кивиан, обичам те, но членът ти някак си ме плаши.

— Нима? Защо? — Пристъпих напред, за да прави с мен каквото си поиска, макар да се тревожех с всеки следващ миг. Исках Фран да бъде развълнувана от това, че ме докосва, а не разтревожена.

Ръцете й се плъзнаха около задните ми части, милвайки кожата ми, и на мига забравих за тревогата й, чувствах единствено докосването на ръката й по мускулите ми, карайки вълна от удоволствие да премине през тялото ми. Простенах, затваряйки очи.

— Толкова си… голям — промърмори тя.

— Благодаря за комплимента — заявих аз. — И да, разбира се, че съм голям. Много по-висок съм от теб, но предполагам, че все пак ще си паснем.

— Не това ме тревожи. — Тя се наведе напред и ръцете й се насочиха към мен, сякаш ще ме докосне… но не го направи. — Какво е това нещо тук? — пръстите й леко докоснаха шипа ми.

Едва не припаднах от нежното докосване. Определено не бях подготвен за удоволствието, което донесе докосването й там.

— Шипът ми? Вашите мъже нямат ли такъв?

— За какво служи?

— Ами, за нищо. Просто си стои там. Като опашката ми. Може би преди е имал някаква роля, но сега просто си стои и плаши човешките жени, като ги спира да сложат устата си върху мъжете мессакаш.

— О, въобще не съм изплашена. — Фран ме погледна предизвикателно. — Просто исках да се уверя, че там не се крие нещо остро.

— Нищо остро — казах й аз. — Няма нищо скрито. Кълна се. — Дъхът й милваше члена и корема ми и ми бе трудно да се концентрирам. По-близо, исках да й кажа. Приближи се по-близо. Но тя сама трябваше да го направи, когато е готова.

— Само голям дебел син член, покрит с куп издатини, така ли? — сега гласът й бе мек и мъркащ, каращ ме да се стегна от нетърпение. Исках да заровя ръката си в косата й, когато обви пръсти около дължината ми, изследвайки я. — Е, голям дебел член и шип, разбира се.

— Шипът няма да те нарани.

— Знам, че няма да ме нараниш — каза ми тя, поглеждайки ме с игрива усмивка на устните си. — Просто е малко плашещо в първия момент. Чувствителен ли е?

— Не особено — започнах, но тя прокара пръст по долната му част и коленете ми се огънаха. — Може би… само малко.

Фран се изкиска и потупа с ръка по леглото.

— Имаш ли нужда да полегнеш, докато те докосвам?

— Не. Добре съм. — Или поне се надявах. Освен това от този ъгъл, можех да я гледам коленичила пред мен. Все едно всеки сън, който бях имал, откакто я срещнах, започна да се сбъдва и се зачудих, дали да не се ударя, за да се уверя, че не сънувам.

Но тогава тя наведе глава и езика й се плъзна по главичката на члена ми, показвайки ми, че няма начин случващото се да бъде сън. Нищо, сътворено от мозъка ми, не би могло да предизвика толкова невероятно удоволствие.

— Ах, Фран…

— Кажи ми ако правя нещо, което не ти харесва — промърмори тя и целуна главичката.

— Всичко ми харесва — уверих я аз, стисвайки ръце около тялото си, за да се сдържа да не я сграбча за косата, тласкайки члена си в гърлото й. — Прави с мен каквото пожелаеш.

Тя погледна нагоре към мен през дългите си мигли, давайки ми пакостлива усмивка, докато прокарваше език по пениса ми.

Простенах и задишах също толкова тежко, колкото тежко дишаше и тя. Гледах напълно запленен, как обгръща с устни главичката ми, преди да поеме дълбоко ерекцията ми в устата й, като през цялото време извършваше въртеливи движения с езика си. Членът ми чукаше прекрасната й, мека уста, а усещането на голата ми кожа срещу устните й бе по-невероятно отколкото някога съм си представял.

Бях напълно сигурен, че досега нарушихме хигиенните закони в поне шест соларни системи. И още по-сигурен, че хич не ми дреме. Бих дал всичко само за още няколко такива мига с устата на Фран върху себе си. Когато тя издаде тих доволен звук, докато ме смучеше, можех да го усетя да отеква през цялото ми тяло и обвих опашката си около ръката й, отчаяно нуждаейки се да се вкопча, в каквото мога.

Моята жена. Моята Фран.

Толкова перфектна.

Пресегнах се надолу и погалих бузата й, докато тя ближеше члена ми отново и отново. Погледът й бе заключен с моя и никога не бях виждал по-красиво същество от нея. Защо мислех, че човеците изглеждат странно? Очевидно съм бил напълно луд, защото обожавах гладкото малко чело на Фран и деликатната структура на лицето й. Обичах петте й пръста и липсата на опашка. Обичах кожата й, която бе със странния цвят на един плод, който бях виждал на пазара. Обичах всичко в нея, но най-много обичах това, че е моя.

Една от ръцете й докосна шипа ми, милвайки го, изпращайки електрически импулс от удоволствие през тялото ми. Застинах, на крачка от това да изгубя контрол и се отдръпнах от нея.

— Не, сладка моя — казах дрезгаво, тъй като всяка моя клетка настояваше да се тласна в топлината на устата й отново и отново, докато не се излея в нея. Но не и този път. Не първия ни път заедно. Исках да се заровя в нея и да гледам надолу към прелестното й лице, докато я правя своя. — Искам да свърша в тялото ти, когато се освободя. И съм прекалено близо до това да го направя много скоро.

Фран кимна, погледът й бе потъмнял от нужда и когато я настаних на леглото обви ръце около тила ми, дръпвайки ме за още една целувка. И тя бе пристрастена като мен. Да бъда гол с нея, ми предлагаше огромен брой от удоволствия… горещината на кожата й срещу моята, докато гърдите й се притискаха към мен. Завъртях езика си срещу нейния в лека флиртуваща ласка, а ръцете ми се плъзгаха нагоре-надолу по дупето й, стискайки го леко. Толкова мека. Толкова адски мека.

Тя ме съсипа. Нищо никога няма да има по-добър вкус от нейния, няма да бъде по-меко, по-малко или по-сладко от моята Фран.

Стиснах бедрата й, дърпайки я към мен, докато използвах опашката си, за да махна кичурче коса, паднало пред очите й.

— Готова ли си за своята половинка, малка моя?

Тя прехапа устната си и кимна.

— Обичам те, Кивиан.

Тихо изречените й думи ме изпълниха с яростно удоволствие.

— И аз те обичам, моя Фран. Толкова съжалявам, че не ти казах по-рано какво изпитвам към теб, защото тогава щяхме да прекараме последните три седмици, правейки любов, вместо играейки на пръчки. — Наведох се и захапах леко тъмното връхче на едната й гърда. Толкова прелестни, заоблени малки възвишения.

Фран се засмя, прокарвайки ръце по моите, преди да стисне бицепсите ми.

— Мисли за това като любовна игра. Освен това, имаме целия живот пред себе си, за да правим любов.

— Ммм. — Прокарах език по зърното, наслаждавайки се на начина, по който тя потрепери. — Ще трябва да счупя нещо, за да може да останем тук още няколко седмици и да имам оправдание да те държа постоянно в леглото си.

— Мисля, че това е една много добра идея — каза ми тя, останала без дъх и гърчеща се под мен.

Надигнах се, за да я целуна отново, и тя обви крак около хълбока ми, разтваряйки бедрата си за мен. Обвих опашката си около единия й глезен, задържайки я на място за миг, преди да разтворя краката й по-широко, за да се настаня между тях. Тя простена нетърпеливо и притисна ръце към гърдите ми, все едно не бе сигурна къде трябва да ги държи. Взех едната й ръка, притискайки я към леглото. Другата си ръка използвах, за да насоча члена си към сърцевината й.

Можех да почувствам колко бе влажна. Беше невероятно. Тя бе невероятна.

— Кивиан — издиша тя, докато се тласках внимателно в нея, а очите ни бяха заключени едни в други.

— Аз съм съсипан — прошепнах й. — Ти ме съсипа.

Нищо друго на света не можеше да бъде толкова невероятно. Толкова интензивно. Толкова… дълбоко и свързващо. Все едно бяхме едно и също същество, и докато прониквах бавно в нея, можех да видя… да почувствам… всичко за нея. Бях очарован от начина, по който бе разтворила леко устни. От начина, по който клепачите й потрепваха, всеки път, в който се тласнех навътре в нея. Начинът, по който зърната на гърдите й се търкаха в моите, когато се навеждах.

Направих няколко плитки тласъка, разтягайки тялото й. Исках да действам бавно, да се уверя, че тялото й ще успее да ме приеме. Вагината й ме стискаше здраво и това само усилваше усещанията.

В мига, в който потънах изцяло в нея, тя възкликна шокирано, забивайки петите си в хълбоците ми, а очите й се разшириха.

— Какво? — попитах, застивайки неподвижно. — Какво има? — да не би да я нараних? Самата мисъл бе ужасяваща.

— Шипът — възкликна тя.

Шипът?

Посегнах между телата ни, и да, шипът ми се опираше в малката пъпка, в клитора й, всеки път щом се тласнех напред в нея.

— Боли ли?

— Господи, не — каза ми Фран. — Усещането е невероятно.

Засмях се изпълнен с чисто щастие.

— Току-що остарях с поне три години, малка моя.

— И какво, значи сега си на деветстотин? — Засмях се, а тя простена. — Когато се смееш, усещам вибрациите през цялото си тяло.

— Тогава ще гледам да те карам да се смееш по-често — казах й и наистина го мислех. Задвижих се отново бавно и когато проникнах изцяло в нея, бях болезнено наясно с това как шипът ми се притискаше към клитора й и лекото трепване на тялото й, сигнализиращо, че се наслаждава на случващото се помежду ни.

Е, това, и виковете й, които караха ушите ми да кънтят, в едно с факта, че бе сграбчила отново единия ми рог.

Уверен, започнах да се тласкам в нея, отначало бавно и внимателно увеличавах ритъма, но не прекалено, защото имах намерение да правя любов с моята човешка жена много дълго време.

Не ми се получи. Всеки път щом се тласнех в нея, тя се задъхваше и стягаше, и можех да усетя леките искри на удоволствието да припламват във влагалището й. Тя се стягаше около члена ми всеки път и нямаше как да устоя дълго на влажната й горещина. Просто не можех да налучкам бавния ритъм, затова се постарах всеки тласък да бъде по-удовлетворяващ от предишния, без да откъсвам нито за миг поглед от нея, следейки реакциите й. Можех да почувствам напрежението трупащо се в нея… тихите й стонове ескалираха, докато станаха оглушителни, ноктите й се впиваха в раменете ми.

— Кив! — възкликна тя. — Кив! Кив!

— Моя сладка Фран — казах й, отмятайки кичурче коса от челото й. Тя бе така прелестна в удоволствието си, че не можех да откъсна поглед от нея. — Цялата си моя.

— Твоя — обеща тя, докато аз се тласках дълбоко. Издавайки още един задавен звук, тя изви бедра и със следващия ми тласък отново достигна до върха, трепереща и извиваща се под тялото ми.

Сега вече и аз можех да свърша. Усилих ритъма, тласках се бързо и силно, отчаяно искайки да я последвам в удоволствието. Тя замърмори порочни обещания в ухото ми, а гърдите й подскачаха при всеки тласък, което бе напълно достатъчно да ме накара да изгубя контрол. Простенах името й между стиснатите си зъби и се излях дълбоко в нея, маркирайки я по всеки възможен начин.

Фран бе моя. Изцяло моя.

Сринах се срещу нея и побързах да се претърколя настрани, за да не я смажа с тежестта си, като я издърпах да легне върху мен. И двамата бяхме потни и лепкави от правенето на любов, но ми харесваше. Определено усещах това като нещо леко упадъчно, но защо да се тревожа? Нищо в живота ни нямаше да бъде законно. Нямаше смисъл да започвам от сега.

Докато се мъчех да успокоя дишането си, галех лицето на Фран.

— Как си, сладка моя?

Тя ми се усмихна сънено.

— Повече от добре. — Тя се понамести върху мен, леко бърчейки носле. — Шипът ти все още ме притиска на най-правилните места.

— Значи започваш да мислиш за втори рунд? Дай няколко минути на своя пират, става ли?

Фран се изкиска, лягайки по-удобно на гърдите ми, ръцете й ме прегръщаха, а бузата й лежеше върху сърцето ми.

— Добре, може да получиш миг. Но само един.

— Много щедро от твоя страна, любов моя.

Тя се усмихна, поглеждайки ме любопитно.

— Значи наистина щеше да ме върнеш на Земята? Въпреки че е толкова опасно? — Когато кимнах, тя продължи. — Ами останалите момичета? Другите роби, които смяташе да спасиш?

Знаех какво си мислеше. Не искаше да жертва тяхното щастие за сметка на нашето собствено.

— Хич не си прави илюзии, сладка моя. Вече няма измъкване, оставаш с мен. Колкото до останалите жени, предполагам, можем все още да ги спасим. Да им позволим да решат собствената си съдба. Можем да им дадем шанс да бъдат тук с нас, да ги оставим на някоя станция, която не е много опасно за хората… или да ги върнем обратно на Земята.

— Ами останалите, какво мислят за това? — Тя изглеждаше разтревожена. — На Аливос няма да му хареса.

— Аливос се муси срещу всичко, но освен това е първият, който ще тръгне на опасно пътуване. Той е добър мъж. Ще се съгласи на каквото и да решим. — Погалих ръката й. — И кой знае, може да му намерим човешка приятелка. Или може би брат ми ще има нужда от помощ във фермата си.

Усмивката, която ми даде, казваше всичко.

— Звучи като чудесен план.

Наистина бе така.

— Така или иначе мислех да посетим брат ми.