Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 65 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в кръвта му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10163

История

  1. — Добавяне

Глава 16

Каел

Вкусът на Клау-дя беше невероятен. Не можех да й се наситя.

Изненадах се, когато усетих аромата на възбудата й, щом я докоснах. От началото бе слаб, но колкото повече я докосвах, толкова повече желанието й нарастваше. Тя не беше като женските Драконѝ, не и изцяло. Не искаше да се бие, за да се възбуди. Тя искаше да бъде докосвана, да бъде милвана, да сложи уста върху моята.

Харесваше ми.

Можех да направя това за нея. Нищо чудно, че ми каза „не“ толкова пъти — просто не бях научил правилните неща. Женските Драконѝ биха станали червени в бойната си форма, за да привлекат мъжкото внимание и да го предизвикат да се бие. Оттам нататък мъжкият, който победи женската, трябваше да реши дали ще я бележи за половинка или ще чака друга.

Побеждавал съм много женски, но никога не бях претендирал за някоя. Срещали сме се и бях доволен от жените, но на никоя не бях дал семето си.

Никога не бях искал половинка… досега.

Клау-дя бе моя.

Обаче тя не беше като женските от нашия вид. Не желаеше да се бие, за да покаже възбудата си. Тя желаеше да сложи устата си върху моята и да галя кожата й. Показваше ми как да я задоволя и да я направя мокра и трепереща от желание. Не с предизвикателство, а с ласки.

Обичах да удовлетворявам моята жена. Обичах тихите звуци, които издаваше. Начинът, по който тялото й трепваше и се извиваше под докосването ми. Не се бореше, нито казваше „не“. Вместо това се притискаше към мен, искайки повече. Така че й го дадох, заравяйки лице в горещата й женственост, където ароматът на желанието й беше най-плътен и я опитах.

Вкусът й беше подлудяващ. По-влудяващи бяха леките въздишки, които издаваше, докато ближех плътта й. Издаде няколко странни звука, които може би бяха думи, докато прокарвах езика си по клитора й и ароматът й почти заглуши сетивата ми. Накара ме да изръмжа дълбоко от удоволствие.

Бедрата й се тласнаха в отговор към езика ми, а членът ми беше твърд и изправен от нужда. Противопоставих се на желанието да се погаля, защото помнех реакцията й последния път. Щеше да бъде толкова лесно да я смъкна от камъка, на който седеше, да я обърна и да я яхна. Да я бележа и да я направя моя. Дори сега лудостта беше по края на ума ми, насърчавайки насилието. Не срещу нея — никога срещу половинката ми, — но желанието да се преобразя в бойната си форма и да полетя във въздуха, за да унищожавам постройки, беше голямо.

Но тогава Клау-дя издаде друг мек звук и отново се върнах към нея. Към лицето й, замаяно от удоволствие. Към аромата й, насищащ въздуха около мен със сладкия й парфюм. Клау-дя беше всичко, което имаше значение. Ако ме оставеше да я бележа, лудостта щеше да изчезне. Щях да имам котва. Така че я облизах отново, галейки я с езика си по начина, по който го направих с устата й. Исках да се наслаждава толкова, че да не се отдръпне и да каже „не“ отново. Трудех се върху сладките й, хлъзгави гънки, ближейки и опитвайки я отново и отново с езика си. Прокарах го по блестящата й женственост, от малката пъпка, която я караше да трепери, до горещата й сърцевина, след това отново нагоре. Когато ръцете й се затегнаха в гривата ми, поисках да й дам повече. Изпънах пръст и натиснах отвора й, внимавайки ноктите ми да не я наранят. Тя беше толкова деликатна — не като Драконѝ. Щях да бъда извънредно предпазлив с моята Клау-дя. Да я нараня по време на белязването щеше да бъде ужасно. Никога нямаше да си простя.

Когато тя изстена от удоволствие отново погалих с кокалче женствеността й. Тя издаде лек вик, мускулите й се стегнаха около пръста ми, покривайки го с влага. Изръмжах от удоволствие от отговора й, разпознавайки върха на удоволствието й от аромата, който го придружаваше. Сега вече щеше да е готова за мен.

Вдигнах поглед и красивата Клау-дя беше изчервена, кожата й беше влажна от пот. Гръдният й кош се повдигаше забързано, докато си поемаше накъсано дъх, което караше гърдите й да се люлеят. Устните й бяха меки и пълни, леко разтворени. В този момент пожелах да опитам отново устата й, да я почувствам срещу моята. Тя беше толкова чувствена и прекрасна, моята странна женска. Не можех да й се наситя. Изправих се на крака и бях доволен, когато тя вдигна ръце нагоре. Сложих ги около врата си. Тя не се отдръпна. Наведох се ниско, за да взема устата й в още едно притискане на устни, езикът ми близна нейните, споделяйки аромата й. Тя изстена високо, обхвана кръста ми с крака, влагалището й се притисна към члена ми.

Отново огъна бедрата си към мен, сякаш ме искаше в себе си. Това беше друг сигнал от Клау-дя.

Така… мислех.

Дръпнах неохотно устата си от нея. Докато го правех, ръцете й скитаха по кожата ми и ме задържа по-властно. Тя трябваше да ме пусне и да се обърне. Дали всъщност не искаше това?

— Клау-дя?

Малките й длани хванаха члена ми, дъхът ми изсвистя в гърлото.

— Каел — прошепна и тогава каза още думи, които не разбрах, но звучаха насърчително.

Искаше ми се да разбирах езика й. Необходимостта ми нарасна, зъбите ме боляха да потънат в нея. Кучешките ми зъби се удължиха и можех да почувствам как се пълнят с огън, който щеше да я привърже към мен. Мисля, че щеше да бъде почетена, когато го направя. Аз бях силен мъж, способен да победя всички съперници. Тя щеше да бъде горда да е моя половинка.

Тогава защо не се обръщаше и не ми предлагаше влагалището си?

Вместо това тя хвана члена ми и галеше дължината му с пръстите си, а усещането беше толкова невероятно, че умът ми почти изчезна отново. Мекото прошепване на името ми беше единственото нещо, което ме задържа да премина ръба.

Ръцете й стиснаха ствола ми. След това ме позиционира пред входа на вагината си и огъна бедра, поглеждайки, чакайки.

Клау-дя искаше да я яздя… лице в лице? По този начин ли го правиха нейните хора? Странно. Винаги бях вземал женските отзад, но мисълта да я бележа по всякакъв начин беше вълнуваща. Хванах бедрата й и я дръпнах към пениса си. Тя беше… много малка. Въпреки хлъзгавината на желанието й щеше да бъде трудно члена ми да й пасне.

Натиснах срещу отвора й, притискайки главичката си в нея. Тя простена, тъпите й малки нокти се забиха в раменете ми. Задъха се и прошепна думи, които не разбирах.

Можех да предположа обаче — по-бавно, дай ми време.

Беше тясна, малката ми женска, и не желаех да я нараня. Така че натиснах леко, след това натиснах малката издатина в гънките й, защото изглежда на нея й харесваше да бъде галена на това място. Гърбът й се изви, устата й се отваряше и затваряше, но не издаваше звук. Очите й се затвориха от блаженство и беше толкова красива. Изтеглих се леко, след това се притиснах по-дълбоко, милвайки я. Ъгълът на телата ни ме затрудняваше — седеше малко над мен, бедрата й стояха по особен начин заради местоположението й. С ръмжене излязох от нея и взех Клау-дя в ръцете си, смъквайки я от мястото й и слагайки я на земята. По този начин можех да легна върху нея и да навляза в нея толкова бавно, колкото беше нужно.

Очите й се разшириха от изненада, когато се снижих и тежестта ми я покри. Качи единия си крак върху бедрото ми, приветствайки ме, и вдишах аромата й. Той беше съкрушителен и плътен, и накара черна нужда да се завърти в ъглите на погледа ми отново.

Бележи я.

Направи я твоя.

Направи я своя котва.

Отново притиснах главичката на члена си към сърцевината й и потънах малко по-навътре. Тя беше толкова стегната, обвиваше ме като втора кожа, вагината й се сви около мен в най-прекрасното усещане, което някога бях усещал.

Половинката ми.

Изръмжах от свирепото удоволствие и отново навлязох в нея. Дъхът й се накъса, малките й нокти се вкопчиха в раменете ми, докато тя се притискаше към мен. Простена някакви думи отново, поток от тях.

Спрях, опитвайки се да разбера опитите й за комуникация.

Веднага щом спрях, тя плесна ръката ми, лицето й беше възбудено.

— Не, не — изплака и извъртя бедра. Следващият поток от думи бяха окуражаващи — силни, бързи.

Разбрах това. Не искаше да спра. Доставях й удоволствие.

Знанието за това ме подлуди. Лудостта, която бях задържал в краищата на ума си, се прокрадна с удоволствието, и тогава подивях. Оголих зъби и натиснах дълбоко, потъвайки до основата. Тя изскимтя леко от изненада, но тогава тялото й се разтресе под моето, влагалището й се стегна около мен в спазми, които се чувстваха невероятно добре.

Тя простена и измрънка още думи, отхвърляйки главата си назад. Малките й нокти се забиха по-дълбоко. Жена ми беше загубила ума си от удоволствие. Тласнах отново, неспособен да се спра. Трябваше да притежавам. Трябваше да бележа. Моята Клау-дя. Моя. Знаех, че вече не съм нежен и бавен, когато лудостта дойде, придавайки груб оттенък на всичко, което правех. Фокусирах се върху нея, върху зелените очи и мекотата на кожата й, но контролът ми беше на ръба да се пречупи. Знаех, че тласкам със силни, резки движения. Тялото й беше толкова приветливо, толкова тясно. Исках да се отдръпна, да се отърва от лудостта, която ме караше да губя контрол, но стените на вагината й продължаваха да се стесняват, Клау-дя достигна още веднъж върха. Тя отхвърли глава назад, шията й беше изцяло на показ.

Привличаше ме, тази гладка, недокосната кожа. Зъбите ми горяха от огън. Стисна пениса ми толкова силно, че можех да почувствам удоволствието й. Не можех да чакам повече.

С ръмжене се наведох над нея, притискайки уста към врата й.

— Да, да — изстена тя, напълно изгубена в усещанията. Ръцете й минаваха през косата ми, по кожата, и ги движеше навсякъде. — Да…

Забих зъбите си в гърлото й, освобождавайки горящия огън в тях в същото време, когато се появи освобождението ми. Моята Клау-дя. Моя. Продължих да прониквам в нея, зъбите ми потънаха още повече, докато огънят изтичаше от зъбите ми със силата на белязването ми. Членът ме болеше, изпълнен с нужда въпреки освобождението ми. Семето ми нямаше да се излее в нея, преди да я бележа. Не и без да се страхувам, че ще я изгоря.

Това щеше да бъде първият път, когато белязвах изцяло някоя женска, както и без флирта на битката. Да се излея в женската ми, вместо да се отдръпна от нея в последния момент, разливайки семето си върху гърба й, в жестоко отхвърляне на привързаността й.

Мислех, че ще се събера с женска, която ще ме е предизвикала в битка, която щеше да бъде толкова брутална, колкото съм и аз, с нокти и зъби. Вместо това беше меката, сладка Клау-дя с деликатната си кожа и крехка форма.

Радостта от белязването й беше изумителна.

Моя.

Все още беше под мен. Ръцете, които преди ме придърпваха, сега се опитваха да ме отблъснат. Тогава по раменете ми започнаха да ме удрят юмруци.

— Ау! — Тя отново се извъртя под мен, но този път не беше от удоволствие.

Задържах я на място с тялото си, притискайки я надолу, докато отровата ми се изливаше в кръвта й. Вкусът й беше сладък и странен. Кръвта й щеше да се промени, след като я привържех към мен и това ме изпълни с гордост. Щеше да има моя вкус, примесен с нейния. Миризмата ми щеше да я покрива. Перманентно.

Ръката й ме удари отново, измърмори още думи, ставаше по-ядосана. Името ми беше там и знаех, че я боли. Огънят винаги жилеше при първото маркиране.

Но изглеждаше, че Клау-дя не знаеше какво правя. Ръцете й дърпаха косата ми, решена да ме махне от гърлото си. Игнорирах ожесточеното й дърпане, решен да оставя огъня да се заплете в кръвта й и да завърши белязването. Тя щеше да се наслади следващия път, когато горещината не беше толкова нова за деликатното й тяло. Щеше да знае, че трябва да се отпусне за захапването ми. Щях да й кажа тези неща, за да не се бори следващия път. Така само се нараняваше.

Бях изгубен в удоволствието от маркирането на половинката ми. Толкова много, че ми отне известно време, докато разбера, че вече не се бореше. Плачеше и накара сърцето ми да се свие от болка. Отровата скоро щеше да си отиде, резците ми щяха да се приберат и тогава щях да мога да се отдръпна. От там нататък щях да гледам промените на любимото й тяло с удоволствие. Нямах търпение да разбере подаръка, който й правех, връзката, която щеше да ни свързва вечно.

Последният огън напусна кучешките ми зъби, тялото ми трепна за последно, членът ми освободи така дълго сдържаната семенна течност. Най-накрая тя беше моя. Можех да й дам семето си, без да я изгоря. Почувствах съскането и напрежението й под мен и знаех, че бе от горещината на спермата ми, която пълнеше утробата й. Дали разбираше, че сега бяхме свързани? Удовлетворен се отпуснах върху нея, изтощен от изливането на силата си, в отровата, която й бях прехвърлил. Нямах представа, че ще се излее толкова много, но и как можех? Споделях моята Драконѝ същност с нея, а тя нямаше такава, че да ми прехвърли своята.

Нямаше значение. Тя беше моя. Белязах я.

Моя. Клау-дя бе моя. Цялата бе моя.

Чух я как вдиша и това ми хареса. Дали тя можеше да чуе това? Дали умствената ни връзка работеше вече? Проучих ума й с моя, докато облизвах раната на врата й. Под мен кожата й се сгорещяваше. Промяната започваше. Нямаше отговор от ума й, все още не, но скоро и това щеше да стане. Бях удовлетворен. Много удовлетворен.

Тя изръмжа някаква грубо звучаща дума и ръката й се раздвижи.

Нещо тежко и твърдо ме удари в основата на черепа ми. Пред очите ми стана черно и разбрах, че моята деликатна, сладка Клау-дя ме беше нападнала.

След това всичко стана черно.

Клаудия

Изскимтях, докато лежах под изтегнатото, тежко тяло на мъжа дракон, с когото току-що правих секс. Цялото тяло ме болеше и бях изпълнена със смесени емоции.

Това беше най-добрият секс, който някога бях правила — точно преди частта, в която той ме атакува.

До тогава? Бях шокирана — и доволна — колко изумителен беше сексът с Каел. Членът му беше огромен и изглежда, че уцелваше правилните места. Всеки тласък ме караше да свършвам отново и отново, и свърших поне три или четири пъти. Той беше внимателен, въпреки че беше много по-голям от мен, и изцяло съсредоточен в задачата си да ме накара да достигна върха. И го направи. И отново. При целия (несъмнено мижав) опит, който имах със секса, никога не бях свършвала толкова силно и дълго с някой друг. Харесваше ми всяка проклета вълнуваща минута.

Докато не ме ухапа.

Тогава всичко се промени. От постоянни оргазми преминах към шок от болка и това прекрати забавлението и удоволствието от секса, толкова сигурно, колкото ако се бях блъснала в тухлена стена. Удрях раменете на Каел, умолявайки го да ме освободи, но без полза. Той просто продължи да ме хапе и да ръмжи, а пенисът му беше заровен в мен.

Ако това беше начинът, по който драконите завършваха секса, не исках да участвам повече. Дори когато той най-накрая свърши в мен, можех да почувствам отпускането му. Чувствах семенната му течност толкова гореща, колкото и раната на врата си, която той започна да ближе, вместо да хапе. Дори след като свърши, той не се махна от мен.

Цялото привличане, което чувствах към Каел? Изчезна. Мислех, че го разбирам. Че сме приятели. Че никога няма да ме нарани.

Да го контролирам? Ха! Шибана шега.

Така че поех нещата в моите ръце. Опипвах пода, докато той беше разсеян да ме ближе по врата. Нямаше много неща в близост, които да използвам за оръжие, но намерих парче бетон. Ударих го в основата на черепа, въпреки че можех да се закълна, че той изръмжа МОЯ.

Погледна ме изненадано, което беше почти комично, след това рухна върху мен.

И сега тялото му ме смазваше.

Почувствах се предадена. Наранена. Ядосана.

Бутнах големите му крайници, разочарована. След миг ме връхлетя паника. Дали… не го бях убила? По дяволите. Прокарах пръст под ноздрите му, проверявайки за въздух. Все още дишаше. Не исках да го убивам — той беше нежен до този момент и ми харесваше. Но мислех, че това не беше осъществимо. Хора и дракони? Твърде различни. Беше ясно, че Каел ме виждаше като играчка и в главата ми се въртяха поучителни истории, за това какво може да се случи, ако човек и дракон се съберат. Това беше пробуждане.

Време бе да се прибера вкъщи, обратно във Форт Далас.

Ако Каел искаше сексуална играчка, трябваше да се огледа някъде другаде. Потреперих отново, припомняйки си усещането от тези горещи зъби, забити дълбоко в гърлото ми. Беше забавно как филмите винаги показваха вампирските ухапвания секси. Беше ясно, че никой, който бе писал тези сценарии, не е бил хапан по гърлото преди, защото това не беше никак забавно. Дори сега чувствах раните горещи и болезнени. Както и вагината си, но… по съвсем различни причини.

Трябваше да напусна, преди Каел да се върне в съзнание. Трябваше да се върна обратно във Форт Далас и безопасността на бариерата от коли и бетон. Там щях да бъда в безопасност от вниманието на прекалено секси дракони, които харесват да хапят по време на оргазъм. Бутнах тялото му, внезапно ядосана. Не знаех кое ме разяри, дали това, че бе дракон и по тази причина не беше човек, за какъвто копнеех, или на милицията на Форт Далас, която ме остави тук да умра и ми каза да го опитомя. Или на себе си, че се забърках в тази ситуация.

Вероятно на всичко. Обаче това нямаше значение. Щях да позволя на този гняв да ме изпълни и да се махна от тук. С леко движение успях да преместя тежестта му на една страна и тогава вече беше лесно да преобърна голямото му, тежко тяло.

Той падна на гърба си и го огледах. Лицето на Каел беше спокойно, устата му леко отворена, сякаш беше мислел да ме целуне половин секунда преди да го нокаутирам. Членът му още беше полутвърд и блестеше, мокър от последиците на любенето ни.

Не, беше секс, поправих се мислено. Цялото „любене“ излетя през прозореца, когато ме захапа. Изправих се на крака и прескочих голямото му, изтегнато тяло и погледнах отражението си в огледалото. Вратът ми беше яркочервен и раздразнен, където ме беше захапал и имах две дълбоки дупчици на малко разстояние една от друга. Треперейки прокарах ръка над раната. Беше подута и я чувствах гореща при допир.

Дали не ме беше отровил? Просто чудесно. Обърнах се и погледнах надолу към падналото му тяло, разкъсана между порива да го ударя, за това, че е такъв идиот, и желанието да го вдигна и да се сгуша срещу него. Трябваше да съм наистина прецакана в главата, за да си помисля последното, но въпреки това беше факт.

Прескочих го и напуснах банята. Заключих вратата след мен и в следващия момент осъзнах колко глупаво бе това. Той можеше просто да разбие стената или да излети от дупката в тавана. Не можех да го заключа никъде, откъдето да не може да излезе, така че трябваше да съм бърза и умна.

Отидох към аварийните стълби. Ако тичах бързо, може би щях да бъда в състояние да стигна до Форт Далас до свечеряване. Трябваше да завържа около себе си разкъсания портиерски костюм, за да не съм гола, но се справих. Днес не беше ден за драконови атаки, затова би трябвало да бъда в безопасност.

Моля, нека Каел спи, докато не се прибера.

Ако не бях от вътрешната страна на стените на Форт Далас по времето, когато се събудеше, щях да съм прецакана по повече от един начин. Замислих се за захапването в края на секса — и горещият поток от спермата му в мен — и потрепнах. Не отново. Мисълта пришпори уморените ми, треперещи крака и влязох в общата стая, хващайки разкъсаните останки на костюма и хукнах надолу по най-близките стълби. Можех да си почивам, когато се озова в собственото си легло.

Всичко това щеше да свърши много скоро.