Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Огънят на драконите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 65 гласа)

Информация

Издание:

Автор: Руби Диксън

Заглавие: Огънят в кръвта му

Преводач: Сирена

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: galileo414; desi7y; sladcheto

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10163

История

  1. — Добавяне

Глава 12

Клаудия

Три дни по-късно

— Нека опитаме отново — казах на Каел. — Вода — събрах ръце под крана на мивката. — Воооо-дааааа.

— Клау-дя — избоботи Каел с дълбокия си, открито сексапилен глас. — Клау-дя Каел — ръцете му се плъзнаха около кръста ми, големи и изгарящо горещи срещу кожата ми.

Изпръсках го с водни капки по лицето.

— Не струваш. Знам, че ме разбираш. Ти просто се правиш на труден, нали? — Но открих, че устата ми се накъдри от усмивка въпреки това. — Труден и флиртуващ.

Беше трудно да останеш ядосан на Каел, когато показваше дяволитата си страна. Бях в учудващо добро настроение тази сутрин, въпреки лошите мисли. Може би бе заради Каел, помислих си, докато затварях крана. Минаха няколко дни, след като ме откри, които бяха изненадващо лесни. Бях нахранена, имах вода за къпане и пиене, и топло място за спане през нощта, като се увия около Каел. Намерих и стара портиерска униформа, в един от шкафовете, и въпреки че беше тънка като хартия и вероятно щеше да се разпадне от някое неправилно движение, беше дреха. Новата сграда беше хубава и тиха.

Единственото нещо, което ми липсваше, беше Ейми. Саша също, но тя по-малко, защото имаше възможността да се грижи сама за себе си. Бях преследвана от мисли за Ейми, гладуваща, но не можех да кажа на Каел да ме върне в града. Той щеше да направи много неща за мен, но не мисля, че това беше едно от тях.

Така че прекарвах времето си с него и… той беше изненадващо добра компания. Очите му все по-малко пъти ставаха черни и нямаше някакви полудели моменти. Изглежда, че колкото по-дълго се навърташе около мен, толкова по-добре се чувстваше. Бях по-спокойна от това. Не се опита да ме изнасили или да ме докосне по средата на нощта, когато мисли, че спя. Беше учтив и флиртуващ, разбира се, но едно просто „не“ спираше нещата. Беше удобно, когато бе наоколо, и никога не съм мислила, че ще кажа това за дракон. Не говорехме много, но се чувствах… глезена. Желана. Беше странно, но не можех да го отрека.

Като днес.

Когато се събудих сутринта, той веднага се преобрази и прекара следващите няколко минути, проверявайки драскотините и раната ми, сякаш няма нищо по-важно от това да се увери, че бях добре. И това… беше много сладко. Беше минало много време, откакто някой се суетеше около мен. Със Саша и Ейми трябваше да съм силната, тази, която се справяше с всичко. Трябваше да се грижа за тях, така че не можех да спра и да хленча за порязвания и рани, или че бях уморена. С Каел… беше различно. Не трябваше да съм голямата и силната, защото не бях. Най-малкото не можех да се сравнявам с него. И всичко, което искаше той, беше да се грижи за мен.

Това отношение към мен постоянно нарастваше.

Разбира се, не всичко, свързано с малката инспекция, беше хубаво. Той огледа драскотините на гърдите ми със същата интензивност, с която прегледа ръцете и краката ми. Накара ме да се чувствам неудобно, но той не беше възбуден.

Което беше иронично, защото аз бях. Все повече и повече прегледа му, вниманието му и грижите му ми влизаха под кожата. Не неприятно, но… просто чаках да видя докъде ще стигне. Реших, че съм луда, защото гледах на вниманието му като странна форма на любовна игра. Не би трябвало да го правя. Каел просто искаше да се увери, че съм добре. Понякога си мислех, че това странно привличане бе просто в главата ми… но не можеше да се отрече ерекцията му.

Така че позволих на Каел да ме огледа и не казах нищо. След като се увери, че съм цяла, той погали кожата ми и повтори името ми с доволен тон, който едновременно казваше милион неща и нищо.

Оттук и уроците по говорене. Нуждаехме се от някакъв начин, по който да се разбираме.

Единственият проблем бе, че Каел не изглежда заинтересуван да научи английски. Той приемаше усилията ми да го науча с развеселено търпение, сякаш цялото това нещо беше напълно излишно. Беше ясно, че повече го интересува да ме докосне, отколкото да се научи да говори. Дори сега остави ноктите му да се прокарват през косата ми. Беше очарован от нея.

Издадох вбесен звук и се обърнах към него.

— Обръщаш ли ми някакво внимание?

— Клау-дя — прошепна отново и подуши косата ми.

Очите му днес не се бяха променяли, така че се почувствах комфортно да му подхвърля леко подигравателен отговор.

— О, наистина? Как ще се почувстваш, ако си прекарам пръстите през твоята коса, а?

Обърнах се с лице към него и се протегнах към рошавата му бронзова коса и за всеки случай се поколебах. Когато не показа друга реакция, освен нетърпение, докоснах косата му. Текстурата му беше изненадваща — беше по-твърда от моята, независимо, че я разроших още и кичурите му се чувстваха два пъти по-дебели. Не мога да кажа колко очарователно беше. Сравнена с неговата, моята коса сигурно се усещаше като конец. Може би прекарах прекалено дълго време в галене на косата му, защото той затвори очи и нисък тътнеж започна в гърдите му, знак, че се наслаждаваше доста на докосването ми.

И аз… не мразех да го докосвам. Косата му беше интересна и нямах нищо против да си играя още с нея. Също така нямах нищо против чрез докосване да разбера какви други разлики има. Дали кожата му се чувстваше по различен начин? Ами тези шипове на лактите му? Но не ми пукаше, защото да си играя с него бе като, ами, да си играеш с огъня, въпреки че мразех иронията на конкретната мисъл.

Не биваше да го насърчавам. Не трябваше да го оставя да си мисли, че търся вниманието му. Очевидната му постоянна ерекция показваше какво би искал от мен и не знаех дали мога да му отвърна по същия начин. Така че отпуснах ръце и не ми хареса, че почувствах леко съжаление. Беше забавно как се чувствах странно добре от това, че някой беше щастлив просто да бъде с мен. Каел ме погледна, сякаш аз бях най-доброто нещо след нарязания хляб. Не трябваше да ме интересува какво мисли за мен един дракон убиец, демон на огъня и пепелта.

Но когато той отвори очи и устата му се повдигна в онази полуусмивка, която приличаше на моята?

Глупавото ми, лекомислено сърце започна да бие по-силно.

— Клау-дя — прошепна, придърпвайки ме по-близо.

И защото бях слаба, му позволих да го направи, гърдите ми се притиснаха срещу гръдния му кош. Дъхът ми заседна в гърлото, когато погледнах нагоре към него. Беше огромен, може би една глава по-висок от мен, с широки рамене. Можеше да ме нарани толкова лесно. Ерекцията, притисната към корема ми ми напомни, че може да ме надвие във всеки един момент и да вземе каквото иска.

Вместо това стоеше тук, флиртувайки с мен по странния си драконов начин. Закачлив.

Каел отново прокара пръсти през косата ми и се наведе към мен. Затворих очи, чудейки се дали ще ме целуне, и ако го направи, какво щеше да бъде чувството. Дали драконите знаеха как да се целуват? Ако не знаеше, щеше ли да ми позволи му покажа? Представих си реакцията му към мен, когато постави устни върху моите.

Но той само се наведе и вдиша, душейки косата ми сякаш бе най-доброто нещо, което някога беше подушвал.

— Клау-дя — прошепна отново, гласът му беше дрезгав и нисък.

Глупава тръпка на желание се плъзна през мен отново. Възбуждах се от дракон и това беше малко притеснително. Не беше напълно човек, дори и в тази си форма — височината и тялото му определено не бяха нормални, силните линии на лицето му и нашарената му кожа привличаха вниманието. Заострените шипове? Да, не бяха нормални. Но за мен започваха да стават такива. Когато го погледнех, не виждах нищо странно в него.

Беше просто Каел.

Отдръпнах се от него и напуснах банята, насочвайки се обратно към основната част на сградата. Потрих ръце, докато вървях, но не погледнах назад. Не беше нужно, защото знаех, че Каел беше зад мен, само на няколко стъпки. Ако бях останала още малко в тази баня, нямаше да мисля за вода. По някаква причина, когато и да влезем в малка стая, той се приближаваше към мен. И когато го направеше, ми беше трудно да се концентрирам върху каквото и да е друго, освен върху близостта му.

По тази причина промених обстановката.

Излязох на главния етаж в басейн от слънчева светлина. Стъпих в нея и вдигнах лице нагоре, затворих очи и попих топлината на слънцето. Покривът тук свършваше, но стените бяха почти запазени, и вместо да се чувствам като плъх в капан, беше почти като голяма слънчева стая. Харесваше ми. Сградата беше пълна с разхвърляни, разрушени от времето хартии, но не беше бъркотия от метал и бетон като предишната. Харесвах дори зеленината, която беше започнала да пълзи по всеки сантиметър от наличната повърхност. Беше почти красиво, колкото нещо обгоряло във Форт Далас може да бъде.

И все още мислех какво ли би било да целуна Каел. Да му се не види.

— Клау-дя — повика ме той, гласът му беше закачлив. Трепнах от игривия звук и се обърнах към него. Беше на две крачки зад мен, както си и мислех, и когато се обърнах, той ме придърпа отново, като се ухили, сякаш сме играли на гоненица и е успял да ме улови. Облизах устни, върховете на гърдите ми бяха притиснати към неговите, и устоях на желанието да се потъркам в него. Да направя това беше Много Лоша Идея. Казах си, че това трябваше да е Стокхолмският синдром. Трябва да е. Когато очите му станаха черни, все още ме плашеше.

Но в същото време… бях очарована от факта, че бях центърът на вселената му. Може би бях гладна за внимание или привързаност в свят толкова брутален и коравосърдечен, че дори привързаността на чудовището изглеждаше обаятелна. Знаех, че не бях наред. Просто… не бях сигурна, че ми пука.

Толкова голяма част от живота След обхваща един ден, едно ядене за момента. Нямаше дългосрочни планове. Нямаше надежда за бъдещето. Имаше просто оцеляване до утрешния ден.

Толкова ли беше грешно да искам малко закачлива привързаност? Разгледах Каел, голямото му тяло, притиснато срещу моето, докато той се гушеше в шията ми. Миризмата му беше в носа ми, кожата му се триеше срещу моята. Нямаше да отнеме много време да го окуража. Малко търкане срещу дебелия му член, притиснат срещу стомаха ми и щях да се озова срещу стената…

И този път нямаше да приеме не за отговор.

Трябваше да ненавиждам тази мисъл. Да съм отвратена от нея. Вместо това накара тялото ми да се изпълни с удоволствие. Представата Каел да ме бутне срещу стената и да плъзне голямата си ерекция в мен накара пулса ми да се забърза, а тялото да ме заболи от копнеж, някъде дълбоко.

Той се скова срещу мен и разбрах, че улавя миризмата ми във въздуха.

— Клау-дя — изръмжа ниско. Познавах този звук. Мислеше си, че го дразня. Странно как моето произнесено грешно име изведнъж имаше толкова много значения.

Но аз не исках да го дразня. Не и наистина. Аз също бях любопитна относно него и продължавах да мисля какво би било да се целунем. Ако го оставех да ме докосне. По някаква причина не мислех, че ще ме нарани. Не и ако бе под контрол. А той се контролираше през целия ден. Много смело плъзнах ръце надолу по гърдите му. Тялото му беше твърдо срещу моето, като голяма част от него бяха мускули. Беше огромен. Наистина гигантски. Беше висок, но освен това и широкоплещест, но не дебел. Погледнах го и видях, че очите му пак почерняха, въпреки че златното проблясваше. Бореше се.

Не исках да го отблъсна прекалено. Може би се нуждаеше от повече време. Вероятно аз също. Така че го побутнах леко назад.

— Не. Не още. Не съм сигурна, че съм готова.

Лъжа, каза тялото ми. Почти очаквах Каел да го каже на глас. Но той просто зарови лице във врата ми и ме помириса.

След миг колебание бавно го обгърнах с ръце, галейки го по гърба. Очите му останаха златни и му се усмихнах. Това беше приятно. Можехме да го направим. Просто да се държим един друг. Ако това беше единствената комуникация, която щяхме да имаме за сега, ще я приема.

Ръцете му бяха около мен и той беше топъл и възхитителен. Сякаш бях обвита от одеяло и въздъхнах от удоволствие от това колко хубаво се чувствах просто да бъда притисната към него. Не трябваше да бъде така, нали? Толкова се бях разсеяла от него, че едва забелязах сянката, която мина над нас. Каел замръзна и очите му моментално станаха черни.

Уплаших се и се измъкнах от ръцете му, отстъпвайки.

Дракон изрева в предизвикателство, шумно и ядосано. Погледнах Каел изненадано, но след момент разбрах, че не е той. След секунда около кръста ми се увиха нокти и бях вдигната във въздуха.

Друг дракон.

— Каел! — изкрещях, протягайки ръце към него. Към безопасността. Той беше дяволът, който познавах.

Каел нямаше да ме нарани.

Но този нов дракон? Не знаех нищо за него. Не знаех дали очите му ще са златни и дали ще бъде приятелски или ще са черни от ярост. Не знаех дали не иска човешка закуска или нещо много по-ужасно.

Сградата изчезна и гледах с шок как отдалечаващата се форма на Каел пристъпва напред. Мускулите му се свиха и той се изстреля в небето, променяйки се в драконовата си форма почти веднага, и ни последва.

Ревът му от гняв беше оглушителен и дори от тук можех да видя, че очите му бяха напълно, абсолютно черни.