Метаданни
Данни
- Серия
- Балкани (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- moni777 (2014)
- Корекция
- penchev
- Корекция
- Fingli (2018)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Яна Язова
Заглавие: Левски
Издание: първо
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15. IV. 1987 година
Отговорен редактор: Мария Кондова
Редактор: Петър Величков
Редактор на издателството: Михаил Неделчев
Художествен редактор: Кънчо Кънев
Технически редактор: Емилия Дончева
Рецензент: Крумка Шарова
Художник: Богдан Мавродинов
Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни грешки
11. Един покрив
Ново село се гушеше сред дълбоките снегове под северните склонове на Балкана. Всички негови къщици бяха заприличали на бели гъби и къщата на Герги приличаше на тях. Трябваше човек добре да я познава, за да я намери в една снеговита нощ.
Герги и жена му си бяха вече легнали, а двете им деца спяха вече втори сън, когато на пътната вратичка един чужденец похлопа с тежкия си кривак.
Герги, който спеше леко, веднага чу хлопането и стана да види кой му иде на гости по този късен нощен час. Навън валеше сняг, но поради общата белота се виждаше ясно чак до пътната врата. Този, който хлопаше, бе някакъв старец, гуглата и гърбът му бяха наваляни от сняг. В ръката си той издигаше тежък кривак, с който навярно бе гонил вълци в Балкана.
— Някой овчар, стар познайник и приятел — каза си Герги, който не можеше да познае отдалече стареца. Той побърза да излезе вън и да му отвори, защото нощта бе мразовита, а снегът, който бе навалял върху овчаря, показваше, че той иде от далечен път.
Когато Герги отвори вратата и го пропусна да влезе, той видя, че това не е овчар, познат от Балкана, а един стар просяк, тъй изнурен, че едва се държеше на нозете си.
— Добър вечер, Герге — му каза той с глас, какъвто можеше да има само дух бродник и нечиста нощна сила. Герги, кротък и благочестив човек, се уплаши. Гласът му потрепера, когато отговори на неговия поздрав:
— Добър вечер, старче! Кого дириш?…
— Диря зет си Герги и жена му, която е моя сестра — отвърна с повишен глас старецът.
Едва сега Герги позна в немощния просяк онзи левент юнак, какъвто помнеше Стоян Илийка. От жал думите изсъхнаха в гърлото му, сълзи потекоха и от двете му очи. Той заключи пътната врата и побърза да въведе своя странен гост вкъщи.
— Влез, Стояне! — продума най-сетне той.
Стоян Илийка влезе в стаята, където сестра му се бе събудила от излизането на Герги, а двете деца спяха в едно широко дървено легло.
— Стояне! — тихо извика тя, като скочи по риза и разтреперана и разплакана, се хвърли да го прегръща и целува, сякаш го виждаше умрял. Нейната мъка я правеше безчувствена към ледената мокрота, която се топеше от гуглата на ямурлука и от превития му наснежен гръб по голите й ръце. Тя плачеше и целуваше неговото страшно лице, покрито с дълги, бели, сплъчкани косми.
— Братко, мили братко! — повтаряше тя, додето двете деца се събудиха от нейния плач. — Аз мислех, че си вече умрял!
И тя му разказа, а когато заплакваше, нейният мъж Герги подемаше разказа, че Куртчу Осман научил, как Гергевата жена в Ново село е сестра на Стоян Илийка. Една сутрин той довтасал тук с едно отделение заптии и поискал да нападне тяхната къща. Тукашните власти обаче не му позволили да извърши това нападение, защото Ново село се падало в друг вилает, а и Герги им бил известен като тих и честен човек. Те му угодили само в това, че повикали Герги пред него и го разпитали. Герги още не можел да забрави какъв страшен човек бил Курт Осман, но от разпита и той се уверил, че Герги нищо не знае и че едва тогава научава от устата му за страшната съдба на шурея си Стоян. Освободили го и му поръчали строго, ако Стоян Илийка дойде да подири подслон в неговия дом, веднага да уведоми властите, защото, ако не стори това, голямо зло ще го сполети.