Яна Язова
Левски (121)

3. Мрежата

— Почти не пропуснах град, село или паланка в цялата страна, което да оставя без наше революционно ядро, съставено от хора, предани на родината. Те станаха със същия жар предани на делото, способни да жертват, да организират, провеждат и разширяват на своето място нашата освободителна задача. Това ядро ние ще наричаме комитет. В цялата наша страна трябва да бъде изтъкана мрежа от комитети с главен революционен комитет за вътрешността в град Ловеч, както и един Централен революционен комитет в Букурещ. Той може свободно и безпрепятствено да действа само отвън, в свободна Румъния. Ловчанският комитет ще получава както инструкции по организационната работа, така също книжнина и бойни материали от Букурещкия централен революционен комитет, който ще предава и разпространява по каналите из цялата страна.

В този миг поп Кръстю занимаваше ума си с друго нещо: Ловеч можеше да стане жизнената среда на една голяма революционна мрежа, която ще се простира върху цялата страна. В този миг той забрави Дякона, гонен от турски потери, който бе тъкал железните нишки на тази мрежа по пътищата и пътеките на България. Той виждаше само Ловеч — изходната точка на всички тези нишки.

Към тази примамлива действителност го върна отново гласът на Дякона:

— Всеки комитет трябва да се организира със свое ръководство: председател, подпредседател, писар и един помощник писар, касиер и седем членове, между които и един поп.

Ако някой можеше да види някога скритите в късата черна брада устни на поп Кръстю, той щеше с учудване да забележи, че те се усмихват. Поп!… На Дякона бе нужен поп!… И то при всеки комитет! Значи, той добре е забелязал какво значение има за народа един поп! Значи, нему е станало твърде ясно, че ако той е само един агитатор, то поп Кръстю е помазаникът!…

— Всеки комитет ще организира своя собствена каса — продължи Дякона, — революционна тайна поща и своя полиция. Както всички комитети в страната, тъй и вашият комитет в Ловеч ще избере свои ръководители, до които ще се допитват всички останали български комитети. Вашият комитет, като главен за цяла България, ще съхранява архивата на революционните организации, както и нашия печат. Този печат ние ще поръчаме да ни се изработи час по-скоро във Влашко, ето такъв: — Дякона извади от джоба своя ситно изписан бележник и начерта пред очите им на чиста страница един кръг. Всички се струпаха над кръга да видят какъв ще бъде печатът на свободна България.

— Мисля, че ще е достатъчно голям, ако прилича на един бешлик — каза Дякона. — В средата му ще бъде изобразено едно такова лъвче, което да носи на главата си корона. Наоколо му ще стои надпис: „Привременно българско правителство в България.“

— Апостоле — обади се по едно време сред общото благоговейно мълчание Никола Цвятков. — Като си намислил да правиш Ловеч престолнина и като ще се пази тук архивата на цялата организация и този печат, който ще се удря върху революционните документи за цяло Българско, ти сигурно си избрал кои от нас ще пазят печата, ще държат архивата и ще бъдат достойни да управляват всички комитети в българската земя?

— Не аз, а вие ще изберете най-достойните измежду вас — отговори Дякона. — Ако ги избера аз, те ще бъдат наложени от мене и властта на тия вам наложени от мене хора ще бъде тиранска, както и мен тогава с право ще наречете тиранин. Ние се организираме да се борим срещу една тирания не за да нахлузим на врата си друга, с нови тирани, та били те и наши българи!…

Дружно одобрение посрещна неговите думи и присъстващите се изгледаха с нескрито възбуждение. Само поп Кръстю гледаше пред себе си невъзмутимо, като човек, който съзнаваше, че е посочен от Бога за водач на това стадо и че друг не би могъл да заеме неговото място.

— Вие се познавате помежду си най-добре — каза Дякона, — вие ще изберете най-достойните помежду си. Аз само бих могъл да ви запитам, а вие да ми отговорите: „Ние посочваме тогова и тогова за наши ръководители!“

— Да изберем! Да изберем! — скочиха изведнъж Николчо Бакърджията и Иванчо Драсов, които бяха най-младите и най-нетърпеливите.

— Добре, да направим избора! — каза Апостола.

След кратко шушукане няколко гласа се обадиха едновременно:

— Поп Кръстю! Поп Кръстю! Нека поп Кръстю бъде първият!

Дякона кимна одобрително и записа в бележника си на първо място името на поп Кръстю.

— Избираме и Марин Поплуканов!

След кратко съвещание гласовете се обадиха отново:

— Запиши също: Димитър Пъшков, Иванчо Драсов, Анастас Хитров…

По този начин бидоха изредени всички лица, които трябваше да съставят първия революционен комитет в страната. Дякона стана да целуне в уста избраните първи членове на своя първи комитет.

Само поп Кръстю му подаде ръката си като пастир, който е навикнал да приема целувките на миряните върху нея. Неговите бледни страни се обагриха с лека розовина, която беше изблик на голямо напрежение. С твърдия поглед на човек, който отдавна е знаел своето предназначение, той поблагодари за честта, която му се оказваше. Дякона стисна ръката му, като не се опита да целуне своя пръв помощник.