Метаданни
Данни
- Серия
- Балкани (1)
- Включено в книгата
- Година
- 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,9 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- moni777 (2014)
- Корекция
- penchev
- Корекция
- Fingli (2018)
- Допълнителна корекция
- moosehead (2022)
Издание:
Автор: Яна Язова
Заглавие: Левски
Издание: първо
Издател: „Български писател“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1987
Тип: роман
Националност: българска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“, София
Излязла от печат: 15. IV. 1987 година
Отговорен редактор: Мария Кондова
Редактор: Петър Величков
Редактор на издателството: Михаил Неделчев
Художествен редактор: Кънчо Кънев
Технически редактор: Емилия Дончева
Рецензент: Крумка Шарова
Художник: Богдан Мавродинов
Коректор: Добрина Имова; Лили Пеева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6593
История
- — Добавяне
- — Корекция на правописни грешки
5. По това време
Тази тежка народополезна работа се вършеше в едно време, в което вероизповедната идея на запад преживяваше една голяма криза.
Додето тук манастирите бяха превърнали своите килии в училищни стаи, в които рояк жадни за просвета деца се трудеха над славянските букви, за манастирите в Европа е писано, че като средство за възпитание, добри в десетото столетие, в деветнадесетото изглеждали вече твърде зле.
Ние обръщаме с тръпки пожълтелите страници на времето, в които са описвани тези духовни убежища за жени, творения на средните векове.
Тук под сводове, изпълнени с мъгла, под куполи, които не се виждат в мрака, се издигат вавилонски олтари, високи като катедрални храмове. Грамадни бели кръстове висяха на вериги в тъмнината. Големи разпятия от слонова кост лежаха голи върху абаносово дърво, повече от окървавени, изкървавени, грозни… с лакти, на които се виждат само костите, с колена, на които са изпъкнали жилите, с рани, които показват месата, венчани със сребърни тръни, заковани със златни гвоздеи, с кървави капки рубин по челото и със сълзи от диамант по очите.
Диамантите и рубините изглеждат мокри и разплакват в земния мрак едни забулени същества с ребра, посинели от власениците и от бичовете с железни краища. Със стъпала, смазани от ракитените върви, и с колена, ожулени от метании; жени призраци.
Техните нерви са станали кости. Техните кости са станали камъни. Тяхното було е изплетено с мрак. Техният дъх под булото прилича на трагично дихание на смъртта.
Отшелничеството, такова, каквото е описвано в Испания, е описвано и за манастирите на Франция в пълно деветнадесето столетие.
«За да надникнем с бегъл поглед в един женски манастир във Франция, който в началото на деветнадесетото столетие се смяташе вече за един стар манастир в самото сърце на Париж, ние трябва да влезем, тъй да се каже, да паднем като камък от небето право в градината на манастира, защото входната врата се варди от един вратар, с който почти няма човек, който може да се разбере и да го убеди да влезе. Ако скочим в градината и притичаме по сухите пясъчни пътеки до едно дълго, високо и мрачно здание, обиколено с врати навред заключени и с прозорци, обковани с железни пръчки, ще видим, че зад ъгъла на зданието се изправят други сводообразни прозорци.
В техните мрачни стъкла блещука слаба светлинка. На този единствен, макар и слаб източник на живот ще видим кому е нужна тази светлинка зад високите сводести прозорци. В една просторна зала, постлана с широки плочи, пресечена от сводове и стълбове, в която нищо друго не се забелязва освен мъничко светлинка и грамадни сенки, светлината иде от едно кандило, запалено в един кът. Тази зала изглежда пуста и страшна. На земята върху каменните плочи лежи нещо, прилично на човек, простряно по очи, с безжизнено скръстени ръце. Когато се взрем по-добре, ще видим, че този човек е жена в черна власеница. На врата й е завързано въже, което се е нагънало до нея на плочите като змия.
Трябва да се досетим, че това е вечното моление на сестрите от един манастир в сърцето на Европа, които работят по този начин за спасението на своята душа.»
В същото това време с какво се занимаваха техните сестри монахини в България?
Как беше уредено тяхното общежитие и каква полза допринасяше техният труд?