Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Someday Soon, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,7 (× 10 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
NMereva (2019)

Издание:

Автор: Джанел Тейлър

Заглавие: Холивудски тайни

Преводач: Мария Михалева

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: английски

Издател: Издателска къща Плеяда

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Мирослава Стамболджиева

Коректор: Джени Тодорова

ISBN: 954-409-214-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7841

История

  1. — Добавяне

Първа глава

„Ако Господ беше жена, нямаше да съм в това положение — мислеше Ками Мерил. — Щях сама да съм си началник и бившият ми мъж нямаше да има власт над мен. Всъщност аз щях да съм началникът, а той щеше да бъде мой роб. Не, още по-добре, аз щях да съм началникът, а той щеше да живее на друга планета…“

Ала истината бе, че Пол Мерил стоеше точно пред нея, облегнат на ръба на бюрото, скръстил ръце на гърдите си и кръстосал небрежно крака. Позата трябваше да я накара да се отпусне, ала Ками го познаваше прекалено добре, за да си позволи да свали гарда пред него. За четири години брак бе разбрала истинската цена на този човек и знаеше, че днешното повикване не вещае нищо добро.

— Седни, Камила — подкани я той и протегна ръка към един от фотьойлите, подредени до стената.

— Благодаря, предпочитам да постоя.

Пол за момент стисна устни, после сви рамене.

— Ти знаеш, че шоуто поема в нова посока — започна той. — Орязваме някои от второстепенните герои и се съсредоточаваме върху основния състав. Те са душата на „Улица Вишнева“ и, да си го кажем направо, Дона Дженкинс не е между тях.

Ками срещна погледа му, мъчейки се отчаяно да успокои ударите на внезапно разбумтялото се сърце. Не искаше да се чувства така. Не искаше Пол да разбере колко я съсипва.

— Аз ти уредих тази работа — напомни му тихо. — А сега ти ме уволняваш?

Върховете на ушите му почервеняха.

— Не зависи от мен! Дона Дженкинс се върти вече три сезона и, честно казано, се е поизхабила. Може би, ако беше създала по-запомнящ се образ, нещата щяха да са други.

Ками зяпна от гняв и изненада. Ала преди да е успяла да му отвърне, Пол отново заговори:

— Знам, че много се стараеше. Просто не се получи.

Тя го изгледа студено. Не се било получило? Той знаеше не по-зле от нея, че бе взела епизодична роля, която я превърна в жена от плът и кръв, затрогнала сърцата и душите на публиката. Дона Дженкинс, нейната героиня в нощния сериал „Улица Вишнева“, бе жена, чийто копнеж за любов неизбежно я отвеждаше в прегръдките на неподходящи мъже, които я използваха като трамплин за своите амбиции. Аналогията със собствената й съдба не можеше да бъде по-точна.

— Виж сега, знам какво си мислиш — рече Пол и разпери ръце. — Но аз нямам нищо общо с това. Тук всички те обичаме, обаче след няколко седмици, когато заснемем заключителната сцена, с Дона Дженкинс е свършено.

— Добре.

Той изненадано повдигна вежди. Не бе очаквал капитулация.

— Така значи?

— Какво очакваш да направя, Пол? Да ти се моля да ме оставиш?

— Хайде, Камила, успокой се! Не бъди такава.

— Каква такава? — Ками бе прекалено разстроена, за да подвие покорно опашка и да избяга.

— Знам, че не ме искаш тук — изсъска той. — Знам, че според теб аз стоя зад това. Обаче знаеш ли, аз получих тази работа не само заради твоята прочута фамилия. Хората в този град ме познават. Аз имам репутация.

Ками едва не се изсмя на глас. Тя неохотно му бе помогнала да постъпи в „Улица Вишнева“ само защото я бе молил и заплашвал през цялото време, докато бяха женени. Но властта за Пол бе страст и още щом го назначиха, той се зае да си проправя път нагоре по служебната стълбица. Бе успял и за по-малко от три години се бе издигнал от най-ниското ниво до изпълнителен копродуцент.

Ала независимо от твърденията му, че произлизала от „прочута“ фамилия, тя бе спечелила своята роля само с талант и упоритост. В прочутото си семейство Ками всъщност бе доведено дете и поради причини, в които не искаше да се задълбава, вече не поддържаше връзки с него. Само като си помислеше за някой от тях, я полазваха тръпки.

С усилие се отърси от тези мисли и насочи вниманието си към бившия си съпруг.

— Е, предполагам, че нямаме какво повече да си кажем.

— Може и аз да не изкарам още дълго в това шоу — отбеляза Пол някак замислено.

— Хм. — Неговото бъдеще не я интересуваше особено.

Или поне така смяташе, докато той добави:

— Говорих с нужните хора и, Конъли ме поканиха да се включа при тях.

Конъли? Устата й едва не увисна отворена, ала преди изненадата да се е изписала на лицето й, тя стисна зъби и си позволи да изобрази само блед интерес. Конъли бяха сред най-нашумелите напоследък продуцентски групи в Холивуд. Ако Пол говореше истината…

Изведнъж се ядоса, истински се ядоса. Не беше честно той да се издигне и да реши да се отърве от нея. И после да се хвали с неспирните си успехи! Това бе прекалено.

— Ти си истинско бижу, Пол Мерил — съобщи му тя безизразно. — Уволняваш ме и после имаш нахалството да ми кажеш, че си си намерил по-добра работа. Е, ако си въобразяваш, че ще ти честитя, много се лъжеш.

— Слушай, Камила, има и нещо друго — заяви той. — Не ме обиждай.

— Нещо друго! — избухна Ками. — Ти ми открадна работата и го знаеш. Още по-лошо, дори не ти пука.

— Не е така. Успокой се!

— Престани да ми казваш да се успокоя и престани да ме наричаш Камила. Знаеш, че го мразя.

Той въздъхна многострадално, сякаш с нея бе невъзможно да се говори.

— Винаги си правиш прибързани заключения.

— О, така ли? Искаш да кажеш, че не ме уволни току-що?

— Не за това исках да говоря днес с теб.

Тя потресено поклати глава:

— Шегуваш ли се? Извинявай, Пол, обаче в главата ми е само това.

— Хайде, дай ми възможност да ти обясня — сопна й се Пол.

— Както ти ми даде възможност? — В гласа й звучеше горчива ирония.

Това поне изглежда му подейства. Той за момент отвърна очи, ала се възстанови много по-бързо, отколкото ситуацията предполагаше. Хвърли й бърз преценяващ поглед, който тя не успя съвсем да разгадае, и съобщи:

— Имам нещо друго предвид за теб.

— О, много ти благодаря.

— Не, това е хубаво. Направо страхотно. — Стисна долната си устна между палеца и показалеца — навик, който означаваше, че е дълбоко замислен.

Все още зашеметена от новините, тя поклати глава. Не искаше да чува нищо повече.

— Повярвай ми, твоята роля в „Улица Вишнева“ беше съкратена без никаква намеса от моя страна. Шоуто поема в съвсем друга посока. Отдавна е решено в края на сезона ти да умреш.

Ками не искаше да признае, че е чувала такива слухове. Слухове се носеха всякакви. В тази индустрия, където едно красиво лице можеше толкова лесно да се замени с друго, възможността да бъдеш изхвърлен бе повод за непрекъснати кошмари.

— Ами, това е истината — добави Пол в настъпилото мълчание. Хвърли й още един поглед, седна на стола зад бюрото си и вдигна крака върху лакирания махагон, сякаш бе някаква евтина съборетина. — Е, добре, понатиснах, където трябва, за да те изхвърлят малко по-рано, отколкото смятаха първоначално. Чудо голямо. Сега си свободна и можеш да опиташ нещо друго.

— Недей да ми правиш никакви услуги, Пол.

— Краят е невероятен, обвиняват за твоето убийство и Джудит, и Бека. Ще се получи страхотно. Ще изхвърчим в класацията. — Очите му се замъглиха. Бе готов да припадне от удоволствие.

— Радвам се за теб — измърмори Ками саркастично.

— Не се подигравай. Казах ти, че имам нещо за теб. Нещо голямо. — Усмихна се леко. В изражението му се бореха възбуда и някакво колебание, сякаш знаеше, че това, което ще съобщи, не е чак толкова прекрасно, колкото искаше да я накара да повярва.

Ками се стегна.

— И какво е то? — попита тя, сигурна, че й предстои да чуе поредната лоша новина.

— Просто роля във филм, това е всичко.

— О, разбира се.

— Една от главните роли.

— Пол… — предупреди го тя. Това го бе чувала милион пъти. „Една от главните роли“ обикновено означаваше второстепенен герой, зарязан на пода на монтажната.

— Това е най-голямата възможност в живота ти!

Ками не можеше да повярва на помпозния му ентусиазъм. На снимачната площадка двамата с Пол не се забелязваха, бяха го усъвършенствали почти до висотата на изкуство, а сега изведнъж си говореха почти като приятели. Познаваше го достатъчно добре, за да му повярва. Това вече го бе изпитвала.

— Пол… уреди ми уволнението, а сега се опитваш да ме накараш да повярвам, че си ми направил услуга! — Пое дълбоко въздух. — Нямам думи.

— Ти не ме слушаш. Уредил съм ти филм, за бога! Точно за това говорих с „Конъли“. „Лятно слънцестоене“, Камила! Чуваш ли?

— „Лятно слънцестоене“? — повтори Ками объркано. „Лятно слънцестоене“ бе името на продуцентската компания на Джеймс и Нора Конъли и поредицата им от успехи вече се бе превърнала в легенда.

— Продукцията започва през есента. Сценарият е фантастичен. И те искат теб! — завърши той тържествуващо и разтвори ръце, като че ли тя би трябвало да поиска да се хвърли в обятията му.

Ками не знаеше какво да мисли. Още беше бясна, но той изглеждаше напълно сериозен. Филм на „Лятно слънцестоене“? Невероятно. Джеймс и Нора Конъли бяха млади съпрузи и съдружници, чиято поредица от умерени успехи и бомбастичният им филм миналата година ги бяха изстреляли от неизвестност до слава и богатство. Те бяха най-новата мания. Поредната златна двойка на Холивуд. Всеки, който бе някой, се опитваше да спечели благоволението им.

Не вярваше на Пол. Не можеше да му повярва.

— Искат да се явя на пробни снимки — поправи го тя. — Уредил си ми прослушване, не роля.

— Не, те искат теб! — Пусна крака на пода и се наведе напред.

— Къде е уловката?

— Наскърбяваш ме, Камила. Наистина.

— Ти току-що ме уволни, Пол — напомни му тя саркастично. — Кой кого е наскърбил?

— Ох, Ками… — Пол въздъхна дълбоко и поклати глава, ала тя не се трогна. Начинът, по който се държеше той, й показваше, че не всичко доизказва, ала нищо нямаше да постигне, ако продължаваше да протестира срещу уволнението си. Нещо повече, тя чувстваше, че тук има по-дълбок смисъл. Пол и „Улица Вишнева“ бяха минало и както се оказваше, не от този момент, макар тя да бе последната, която го научаваше.

— Добре. Ще клъвна. Е, каква е тази страхотна роля?

— Ами… — Той сплете пръсти върху бюрото и се вторачи в тях, сякаш там се криеха всички загадки на живота. Ками го подозираше, че търси начин да я подмами в капана. — Разглеждат кандидатурата ти за главната женска роля в романтична драма.

Дори не трепна. Беше сигурна, че сънува. Главната женска роля? Хайде де! Второстепенна — може би. Но дори и това бе в най-добрия случай невероятен шанс.

Когато тя не изкоментира, Пол изцъка с език:

— Ето, виждаш ли, ти мислиш всичко най-лошо за мен, но кой според теб уговори Нора и Джим да те вземат? Кой беше това, а? Искрено ваш, добрият стар Пол. Той ти уреди прослушване.

— Прослушване — повтори тя. Хвана го. Надеждите й увехнаха и отново се осмели да си поеме дъх. Оказа се права. Прослушването означаваше, че си един измежду около десет хиляди надяващи се.

Пол махна с ръка:

— Не ме ли чуваш? В момента ти си на първо място в техния списък.

— Не.

— Да!

— Как? — смотолеви тя, ядосана на себе си заради надигащата се надежда, която не можеше съвсем да усмири. Ако не внимаваше, тази надежда щеше да я задуши. — Как мога да бъда на първо място в техния списък? Та те дори не ме познават! Никой не ме познава извън телевизията. Как могат Джеймс и Нора Конъли дори да си помислят за някоя като мен? Ти ме лъжеш.

— Не те лъжа! Имаш прослушване в петък. Благодарение на мен — натърти той. — И каква благодарност получавам?

— Пол! — Ками поклати глава.

— Ролята е сякаш измислена специално за теб. Млада жена, която се опитва да пробие в живота, среща мъж, в когото се влюбва, забременява, той я изоставя, тя ражда бебето и накрая се събират.

— Е, много оригинално.

— Това е само твоята роля. Основната история е за човек, който от алчност загубва всичко, после отново си пробива път към върха, като същевременно се поправя.

— Сериозно ли говориш, Пол?

— Защо толкова се съмняваш в мен? Ето… — Той бръкна в чекмеджето на бюрото и й подаде сценария. Папката се плъзна до ръба и падна на пода. Ками се наведе да я вземе.

— „Скалисто дъно“ — прочете тя заглавието.

— Прегледай го довечера. Добро е.

Малкото пламъче на надеждата все още блещукаше някъде в нея. Не можеше да го изгаси. Тя въздъхна и се предаде.

— Какво кроиш, Пол? Гола ли трябва да се съблека, да се търкалям в калта, или какво? Не, не искам да знам. — Вдигна ръка да спре отговора. — Каквото и да е, не е хубаво. Вече не съм толкова лековерна.

— Прочети проклетия сценарий! Виж сама.

— Ще го прочета.

— Добре.

— Добре — повтори тя, без да откъсва поглед от него.

Мълчанието се проточи. Пол отново хвана долната си устна.

— Чудиш се как да ми кажеш още нещо — предположи Ками.

— Има нещо… — призна той и се понамръщи.

Ками, която се бе привела напред да събере листите на сценария, се отпусна назад в стола.

— Не искам да го чувам!

— Хайде сега, стига си се мусила.

Тя изсумтя с отвращение, скръсти ръце пред гърдите си и се опита да забрави колко гаден е Пол Мерил. Каква мижитурка! Обичаше да й дава надежди само за да може после да ги разбие.

— Не е чак толкова лошо. Не трябва да правиш пред камерата нищо, срещу което би възразила, в рамките на разумното, разбира се. Нора и Джеймс просто искат да им помогнеш да подпишат договора с изпълнителя на другата главна роля.

— Какво значи това? — попита тя предпазливо.

— В петък вечерта ще правят малко събиране в къщата си в Брентууд. Можем да отидем.

Ками го зяпна. Събитията се развиваха прекалено бързо. Имаше ли някакъв шанс Пол да казва истината? От „Лятно слънцестоене“ да искат нея?! Доколкото й бе известно, Конъли избираха актьори само измежду включените в холивудския Списък на звездите, в който тя определено не беше.

„Списъкът на звездите ли казах? Та аз дори не фигурирам в него!“

— Ками?

Тя с усилие се отърси от унеса.

— Да помогна да подпишат договор с изпълнителя на другата главна роля? — спомни си с какво бе завършило това потресаващо съобщение. — Не разбирам. Аз нямам влияние върху никого.

— Е, това не е съвсем вярно.

Ала преди устните й да са изрекли въпроса, отговорът изпращя в съзнанието й. Стовалови. Нейното прочуто семейство.

— Ако искат Самюъл Стовал, със сигурност могат и сами да намерят телефона — заяви тя твърдо. Бившият й пастрок бе холивудско божество и един от най-себичните мъже, които някога бе имала нещастието да познава.

— Не искат Самюъл — произнесе бавно Пол, без да откъсва поглед от нея.

Ками не помръдна. Съзнанието й бе странно замръзнало. Някаква част от него бе усетила накъде бие Пол, още от момента, в който спомена за връзката й със Стовалови. В семейство Стовал имаше още един актьор и само при мисълта за него, Ками не можеше да си намери място и чувстваше как бузите й пламват.

— Не — отрони тя тихо.

Пол кимна сериозно.

— Не… — прошепна тя отново. Това не можеше да бъде вярно.

— Тайлър Стовал — произнесе кратко той.

Тайлър Стовал… Само като чуеше името му след всичките тези години, нещо вътре в нея се преобръщаше. Той бе най-голямата й грешка — по-ужасна от брака й с Пол — и споменът за него бе все още толкова силен, че за момент Ками загуби ума и дума. Накрая успя да се овладее.

— Него го няма от десет години.

— Ти можеш да го намериш — заяви уверено той.

Ками го изгледа недоумяващо.

— Ти да не си полудял? Тайлър Стовал! Твоя идея ли беше? За бога, Пол! Ти си невероятен!

— Така ли мислиш?

— Не е кой знае какво!

— Ти го познаваш — възрази Пол. — По-добре от всеки друг.

— Не е вярно! От години не съм го виждала… Още от преди да изчезне. Ти знаеш това. Господи, никой не е сигурен дали изобщо е още жив!

— О, жив е.

— Откъде знаеш?

— Логично. Ако беше умрял, цял свят щеше да научи. Подобни новини се разпространяват със светкавична бързина. Крие се някъде. Вече неведнъж сме го обсъждали. И двамата знаем, че по неизвестна причина Тайлър си събра багажа, напусна Холивуд и реши да заживее като отшелник в някакво затънтено местенце накрай света, където никой не го познава. Но каквото и да го е накарало да се махне, вече отдавна е минало — разсъждаваше Пол. — Време му е да се върне.

— Лесно ти е да го кажеш. Ние не знаем какво се е случило с него. Никой не знае, освен самия Тайлър.

— Виж, аз просто съм реалист. Нора и Джеймс искат Тайлър да играе в този филм. Готови са да те използват, ако успееш да го откриеш.

— Иначе ролята ще може да получи която и да е друга изгряваща звезда — довърши тя с горчивина.

Той разпери ръце:

— Не аз определям правилата в този град.

— Не, но определено умееш да играеш според тях!

— Хайде, Камила. Ти ще го намериш. Знам, че можеш.

— Нямам представа къде е.

Пол направи гримаса, сякаш изчезването на Тайлър Стовал е било организирано специално, за да го подразни лично.

— Никой няма представа. Този човек е истински дух. Но ти можеш да го намериш. Роднините му биха говорили с теб. По дяволите, та те са и твои роднини.

— Вече не!

— Добре де, някога са били. Хайде, Ками, ти разбираш какво имам предвид. Това може да се окаже най-големият шанс в живота ти.

Трепереща от ярост, Ками се приближи до бюрото и се втренчи в бившия си съпруг. Той се поизправи на стола и приглади оредяващата си коса. Някога бе много красив, ала сега имаше вид на човек, погълнал прекалено много пържоли и мартинита, което почти заличаваше естествения му чар. Тя отново се зачуди какво е намерила някога в него.

— Няма да го направя.

— Сама си прерязваш гърлото.

— Това си е мое право.

— Виж, все някой ще го намери. Ако не си ти, ще бъде друг. Нора и Джеймс наистина го искат и са готови да платят много. Някой по-безскрупулен ще свърши работата и твоята роля ще отиде при актриса с по-малко препоръки и талант, която обаче ще изиграе ролята. Винаги е било така.

— Цинизмът е разял душата ти, Пол.

Той се разсмя:

— Аз нямам душа, Ками. Още преди години я продадох. Би трябвало да се поучиш от мен.

— Върви по дяволите! — Тя тръгна към вратата. Повдигаше й се и определено се чувстваше потисната.

— Помисли си, Ками. Петък вечер. В къщата на Конъли в Брентууд.

Тя се извърна. Бе толкова вбесена, че почти нищо не виждаше. И най-лошото бе, че Пол имаше право! Това, че беше по-лоялна от останалите, нямаше да й помогне. А това още повече я вбесяваше. Искаше й се да го нарече с гадни, долни, мръсни думи, а когато той вдигна предизвикателно вежди, едва сдържа обидите.

— Господ наистина е мъж — процеди през зъби и със задоволство забеляза напълно неразбиращия му поглед, преди да затръшне вратата и да остави зад гърба си изкривената му физиономия.

 

 

Може би причината бе, че тя никога не говореше за това. Може би защото бащата на Тайлър, Самюъл Стовал, се бе женил толкова много пъти, че някои от бившите му съпруги и със сигурност бившите му доведени дъщери бяха отдавна забравени. А може би, защото Тайлър си бе заминал преди толкова много години и Ками не искаше да си спомня за него.

А може би, защото не можеше да забрави колко близки са били някога…

Озарена от ярката слънчева светлина на Лос Анджелис, Ками се качи на синьото си беемве, махна на пазача на портала и напусна студиото. Това бе един от последните пъти, когато го правеше. С болка помисли за работата си в „Улица Вишнева“, която бе на път да приключи. Започваше нова глава от нейния живот.

Тайлър Стовал…

Докато чакаше на червен светофар, Ками за момент притвори очи. Не можеше да мисли за него. Не сега. Не и когато и да е. Искаше в тези среди връзката й със Стовалови да се забрави. Жалко, че Пол знаеше толкова много за нейното минало.

Ала той не знаеше за Тайлър и нея. Не всичко. Самият Тайлър може и да не си спомняше последната им истинска нощ заедно, защото тогава той бе прекалено нещастен, прекалено съсипан, прекалено пиян…

Или поне тя смяташе, че е така.

„О, Ками — помисли за кой ли път — как можа?!“

Докато си пробиваше път към холивудската магистрала, набра един номер на клетъчния си телефон. Тери, секретарката на нейната агентка Сузана Кобърн, я включи на чакане, без дори да провери кой се обажда. Като знаеше колко заета може да е Сузана, Ками прекъсна връзката. Щеше да се обади по-късно. В момента искаше само да се прибере у дома.

Тайлър Стовал…

Като момиче го боготвореше и когато само за шест години той се издигна до върховете на славата в актьорската професия, тя беше като зашеметена от радост. Всички останали момичета можеха само да й завиждат, защото Тайлър бе нейният голям брат.

Нещо като брат.

Поради някакви загадъчни причини, които никой не знаеше, преди десет години Тайлър изчезна. Носеха се слухове, че е умрял, болен или на смъртно легло. Хората мислеха, че е избягал с някаква жена, за която не иска пресата да научи. Докато бе холивудска знаменитост, папараците постоянно го преследваха, но и той не им оставаше длъжен. Ако можеше да се вярва на клюките, веднъж беше налетял на фотограф, проникнал без разрешение в имението му. Тайлър просто блъснал човека заедно с камерата в едно езеро. Разяреният натрапник го дал под съд и загубил делото. В края на краищата нарушителят е бил той, а и никой не гледаше с добро око на ловците на знаменитости.

Ками вдигна поглед към огледалото за обратно виждане и срещна собствените си синьо-зелени очи. Тревогата в тях се дължеше на много причини, една от които бе нейната нощ с Тайлър. Никога не можа да го забрави, а той вероятно дори не си спомняше. Ала ако можеше да го срещне отново… тогава какво? Как би могла да му обясни, че е спала с него, докато е бил под влияние на алкохола? Как би могла да си признае, че любовта и желанието неочаквано са надделели над здравия й разум?

Не! В никакъв случай не можеше да го търси сега. Колкото и малки да бяха шансовете й за успех, не можеше отново да се изправи лице в лице с Тайлър. Не можеше да се изправи лице в лице със себе си.

„Ти нарече Пол страхливец, но страхливката си ти.“

Натисна педала на газта и пое по отклонението на магистралата, опитвайки се отчаяно да избяга от спомените си. Ала попадна в капана на следобедното движение и не можеше да набере скорост. Разбърканите мисли отново изплуваха в съзнанието й.

Мекото докосване на целувките му, мускулестите му ръце, които я прегръщаха, сладкият полъх на неравномерното му дишане върху кожата й, силата на притежанието му… и до днес спомените я караха да трепери от унижение, докато друга част от нея все още се вълнуваше. Мразеше да мисли за онази нощ, ала тя и досега се промъкваше в сънищата й. Искаше й се да може да забрави силното му тяло, притиснато към нейното, устните му, собственически настояващи за отговор, пламенния отговор на собственото си тяло.

От устните й неволно се откъсна вик на протест. Тя тръсна глава да се изтръгне от чувствата си. Искаше й се да се освободи от миналото си.

Трябваше да е доволна, че той бе мъртвопиян и вероятно вече нищо не помнеше, но същевременно й се искаше да е бил достатъчно трезвен, за да разбира какво прави. Може би тогава нямаше да посегне към нея и тя щеше да устои…

Не бе чувала Тайлър след онази нощ и макар да се бе чудила защо по-късно изчезна, разбираше, че в нощта, когато спа с него, той преживяваше някаква емоционална травма. Бе объркан и търсеше утеха… а тя бе до него. Жалко само, че не се осланяше на здравия си разум, а се поддаде на горещи страсти.

Добре де, помисли примирено, всички кошмари се дължаха на такива грешки.

А и как Пол очакваше от нея да намери Тайлър? Ками не се съмняваше, че Самюъл Стовал, властният, егоцентричен баща на Тайлър, бе обърнал света, за да го открие. Защо Пол не се свържеше лично със Самюъл Стовал?

Сбърчи нос от отвращение при мисълта за тази холивудска легенда. Самюъл бе все още всепризнат изпълнител на главни роли, макар че когато името на Тайлър излетя като метеор, неговото определено остана на заден план. И макар да бе вярно, че след изчезването на Тайлър бе слязъл с няколко места по-надолу в Списъкът на звездите, все още притежаваше достатъчно тежест. Със сигурност имаше по-добри шансове и повече възможности да намери сина си.

Може би той дори знаеше къде е Тайлър.

Ками бе прекъснала връзките си и с Тайлър, и със Сам, когато Сам се разведе с майка й. Самюъл се премести при новата си съпруга — четвърта поред — а майката на Ками изпадна в дълбока депресия, последвана от отчаяна борба с рака. Ками, която и без това никога не бе харесвала особено развратния си пастрок, обвиняваше Самюъл, че е допринесъл за смъртта на майка й — несправедливо може би, ала винаги го бе чувствала така и никога не успя напълно да приеме, че е невинен.

Тайлър пък бе завладял сърцето й, макар и тя да не съзнаваше това. Ками мечтаеше за него дълго след като се бе омъжила за Пол. За нея той бе само заместител на мъжа, който бе изчезнал от живота й.

О, тогава тя, разбира се, не го знаеше. Бе си внушила, че обича Пол. На двадесет и четири години, без семейство, на което да разчита, младата Ками бе пленена от остроумието и хубостта на Пол. Запознаха се на едно прослушване и той веднага се влюби в нея. Поне така й каза и тогава тя му повярва. А когато се запозна с майка й, Клер, точно преди смъртта й, отново се престори на влюбен. Клер прие ласкателствата му като увяхващо цвете вода, и когато Пол предложи на Ками да се омъжи за него, Клер настоя това да стане.

Това бе един от моментите, които се бяха запечатали в паметта на Ками. Тъмносините, пълни с надежда очи на майка й, докато се вглеждаше в своята колебаеща се дъщеря.

— Ками, такъв шанс се случва веднъж в живота. Този човек те обича. Не се омъжвай за някой, който не те обича. Пол е мъжът за теб, чувствам го. Ти чувстваш ли го?

— Д-да — бе се помъчила да отвърне Ками. Тя чувстваше… нещо. Любов ли бе това? Наистина се надяваше да е така.

— Омъжи се за него! Моля те!

Ако тогава Ками знаеше колко тежко болна е в момента майка й, може би щеше да се поколебае, може би щеше да разбере желанието й да уреди всичко преди смъртта си.

Ала тя не знаеше. Нито разбираше, че майка й е наистина на смъртно легло. Макар че ракът се бе разпространил из цялото й тяло, красотата на Клер не бе повехнала и това заблуждаваше Ками.

— Ще се омъжиш ли за Пол? — питаше умоляващо Клер.

— Да — отговори Ками.

— Добре… — Ресниците на майка й трепнаха. — Не съм сбъркала, нали? За Пол. Ти наистина го обичаш, нали?

Сърце не й даваше да сподели страховете си. Тя само преглътна и кимна.

— Ти ще се оправиш. Ти си по-силна от мен.

— Мамо, моля те… — Ками стисна ръката на майка си, чувствайки колко се измъчва тя.

— Ще ти споделя една тайна. — Клер сниши глас. — Обичала съм само един мъж, но той е мошеник. Сам…

— Мамо, недей…

— Не, слушай. Слушай… — Тя няколко пъти пое несигурно въздух. — Не го разбирах, когато бях на твоята възраст. Семейството е най-важното нещо. Аз мислех, че любовта е всичко. Романтика, нали разбираш. Обаче се оказа, че съм обичала само илюзии. Баща ти така и не поиска да се ожени за мен и ни остави и двете, но Сам…

— Знам, знам. Всичко е наред — уверяваше я Ками. — Когато си по-добре, ще насрочим сватбата.

— Недейте да чакате много дълго.

— Няма. — Ками искаше единствено да смени темата.

— Семейството е всичко. Накрая то е всичко, което имаме. И трябва да имаш дете, Ками. Някой, когото да обичаш. — Тя пусна ръката на дъщеря си и потъна в неспокоен сън.

След три дни просто не се събуди и Ками изведнъж се оказа на гроба й. Пол стоеше до младата жена, която се чудеше какво да прави. Смъртта на майка й я изпълни с огромна скръб. Клер бе единственият й истински близък човек и сега й се струваше невъзможно тя да си е отишла завинаги.

И не й помагаше, че Сам Стовал се появи на погребението. Той мърмореше съболезнования, ала Ками не можеше да го погледне. Може би гневът и обвиненията й бяха несправедливи. Не я интересуваше. Просто прекалено много я болеше. Тайлър отдавна вече го нямаше. Той бе изчезнал малко след нощта, която Ками прекара с него и никой не знаеше къде да го намери.

Скоро след това Ками се омъжи за Пол и така изпълни обещанието, което бе дала на майка си. После, по ирония на съдбата, през първите няколко месеца от брака си разбра, че е бременна — другото пожелание на Клер. Едва се бе приспособила към тази новина, и пометна. През тъжните часове след тази неочаквана загуба тя научи още една неприятна истина: Пол може и да се бе клел, че я обича, ала истински се интересуваше единствено от себе си. Той не можеше да разбере тъгата на Ками.

— Ще имаме друго дете. И без това е по-добре да е по-късно — говореше й той и поглеждаше часовника си, сякаш всяка секунда в безкрайно дейния му живот имаше значение. Нетърпението му я накара да скрие нещастието си и да се престори, че няма значение.

Ала скоро откри, че истинската му любов е амбицията. Ками оставаше някъде далеч назад. Тя отново пометна и Пол махна с ръка. После, няколко години по-късно, тя пометна за трети път и Пол стана още по-коравосърдечен и безразличен. Той не можеше да разбере чувствата й и ги приемаше за някаква глупава „женска фобия“.

Тогава тя го изостави и се съсредоточи върху кариерата си.

Бе по-щастлива без Пол. Бореше се, работеше като сервитьорка и отиваше от едно прослушване на друго. Често мислеше за Тайлър, чудеше се къде е той, как е, и макар да вярваше, че Сам може да знае, по-скоро би тръгнала по горещи въглени, отколкото да се свърже с него.

Парите й бяха свършили, буквално събираше последните стотинки, за да си плати наема, когато намери своя шанс: „Улица Вишнева“ търсеше нова героиня, Дона Дженкинс, чийто път към истинската любов щеше да е „меко казано“ стръмен. Ками се наложи над друга кандидат — Дона. Собствената й болка бе толкова истинска и неподправена, че се прояви в пробните снимки. Много я харесаха, наеха я и тя изкара три блажени сезона с нощната драма, като мислеше, че късметът й най-после се е обърнал. Дори с Пол в шоуто бе сигурна за мястото си. Сега, разбира се, всичко бе минало.

Семейство… Единственото нещо, което има стойност.

Думите на майка й отново изплуваха в съзнанието й, почти забравени до този момент на вътрешна болка.

Семейство…

Даде мигач за следващото отклонение и се замисли за живота си досега. С тъжна усмивка осъзна, че й се иска да бе забременяла преди толкова години, когато правиха любов с Тайлър Стовал.

 

 

Той се събуди рязко и едва не се изтърколи от тясното легло върху каменния под. Примигна в полумрака, опитвайки се да се ориентира. В отсрещния ъгъл на стаята телевизорът проблясваше беззвучно. Тайлър Стовал се намръщи към водещия нощното предаване и протегна ръка към дистанционното управление. Разпиля купчина вестници и списания и, псувайки беззлобно, най-после намери правоъгълния предмет и заличи познатото лице от екрана. Прозя се, протегна се и смътно си спомни смущаващия сън, който бе сънувал. Ками Пендълтън.

Гола-голеничка.

Той тръсна глава, едновременно отвратен и развеселен. Кое време беше? Десет часът? Единадесет? След като сече дърва, се върна и просто се строполи на леглото да си почине преди вечерята. Е, май си бе почивал, докато е станало време за лягане, макар че изобщо не чувстваше да му се спи.

Почеса се по брадата, направи гримаса и дръпна твърдите къдрави косми. Имаше нужда от едно хубаво бръснене. Приличаше малко на отшелник, какъвто всъщност си беше, и дори косата му бе прекалено дълга.

Намръщи се и стана. Откъде му бе дошло наум? За десет години външният му вид почти не се бе променил. В това канадско погранично градче местните хора го знаеха само като Джери и доколкото можеха да си спомнят, винаги бе изглеждал точно по този начин.

И той искаше да е така. За него Тайлър Стовал бе умрял и погребан. Той бе Джери Мърсър и никой друг.

Ала се чувстваше неспокоен и, мърморейки някаква ругатня, която никой друг не можеше да чуе, се заизкачва по грубо издяланите дървени стълби към таванското помещение, където бе компютърът му. Той сечеше дърва, ловеше риба, дори работеше на полето с останалите местни хора, но в свободното си време пишеше сценарии. Или поне се опитваше. Защо — не бе сигурен. Може би защото майка му на времето е била сценаристка. Може би защото това бе нещо, което можеше да прави сам. Никога не публикуваше произведенията си. Освен очевидния проблем, че ако се появеше със собственото си име, това щеше да унищожи прикритието му, а той не гореше от желание да сподели някои от най-съкровените си мисли със света.

Затова бе невероятно глупаво да пише сценарии. Никой нормален човек не пишеше сценарии, освен ако нямаше намерение да ги превърне във филми. А филмите бяха едно от най-крещящите, най-публични изкуства. Ако така фанатично пазеше местонахождението си в тайна, защо не бе избрал да пише нещо, което не е толкова явно?

Тай измърмори нещо по повод на фобиите си и погледна към екрана на компютъра. С едно докосване на пръста летящите скари изчезнаха и го оставиха със сцената, с която се бе мъчил, преди да излезе да сече дърва. Не се бе променила към по-добро, разбира се, и го обзе чувство на безпомощност.

Погледна навън. Очите му проследиха блещукащите светлинки на другия край на залива, отразени във водата. Тъмни облаци се носеха по небето и скриваха звездите. Докато гледаше, те се спуснаха по-ниско, покриха водата с гъста мъгла и светлините, които само допреди малко бе виждал, угаснаха.

С чувство за нереалност се спусна тежко по стълбите към кухненския бокс, сгушен под таванското помещение. Докато си топлеше супата, обходи с поглед бележките, които бе оставил навсякъде по плота. Мястото изглеждаше запустяло. Някога това бе уютна колибка, убежище, от което толкова отчаяно се нуждаеше. Сега му се струваше почти чуждо.

Без причина си спомни отново за Ками. Този път с дрехи, слава богу. Кльощаво момиченце с гъсти червеникави къдрици и буен нрав. Бе я наблюдавал как расте и се превръща в прекрасна, малко непохватна и съвсем чистосърдечна девойка и сестринското й обожание го развеселяваше.

Въпреки това всичко бе свършило зле. Грешката бе негова, сега го разбираше, макар че на времето бе толкова зает със себе си и толкова сляпо вярваше в баща си, че не можеше да прозре истината. Времето се бе погрижило за това, помисли той горчиво. След смъртта на Гейл му се бе наложило да прозре много неща за баща си. В този момент и последните остатъци от уважение изчезнаха и когато изплува от пиянския си гуляй и направи преоценка, не хареса и това, което видя в себе си.

Ками…

Тай тръсна глава и отново дръпна брадата си. Чудеше се какво ли прави тя сега. От време на време дочуваше какво става в Холивуд, но Брус, единственият му източник на информация, не бе съвсем вътре в играта. Което също не бе лошо, защото и без това не искаше да има нищо общо с това кухо, сладникаво място. Проблемът беше, че наистина му бе харесвало да играе. Това бе неговото призвание, неговата „магия“, неговият истински талант. Други сили обаче го бяха пропъдили, а и, честно казано, не можеше да понася всички глупости, свързани с тази работа.

И ето го сега, десет години по-възрастен и малко поумнял. Беше ли по-щастлив? Не можеше да каже.

Гледаше през прозореца към небесата и мислеше за живота. В гърдите му тежеше мъка. Предателство. Ала през годините мъката бе загубила силата си. И въпреки това го държеше отшелник. Той никога, никога не искаше да се върне.

Устните му се изкривиха иронично. „За мой късмет никой и не иска да се върна. Забравен съм, точно както исках.“

С това малко смущаващо заключение Тай тръгна нагоре към компютъра, изхвърляйки от съзнанието си мислите за предишния живот. Малко по-трудно бе да не обръща внимание на спомените за Ками, те сякаш бяха заразили душата му. И поради някаква странна причина той мислеше за нея… ами, сексуално! От време на време през годините го спохождаха откъслечни спомени, в които той и Ками правеха бясна любов. Само че това не бяха истински спомени. Боже мили, не! Не можеше да бъде. Той никога не я бе докосвал. Тя му беше като сестричка и той никога дори не си бе мечтал за нея.

Освен в сънищата си. А тези сънища понякога се превръщаха в кошмари.

Като тази вечер, когато дремеше. Тя бе влязла неусетно в мислите и копнежите му и следващото, което си спомняше, бе, че се събуди, смутен и възбуден.

И това го накара да се ядоса. На себе си. Какво му ставаше?

— Трябва ти жена, приятелю — съобщи той подигравателно на празната стая.

„Имаш си жена. Миси. Ако искаш отново да я видиш.“

Тай изръмжа с отвращение. На една от местните си приятелки, последната, вероятно още можеше да се обади, въпреки че не се бе срещал с нея от месеци. Ала той я бе използвал само за да се спаси от самотата и накрая вече не можеше да продължава да я лъже. Миси заслужаваше повече. И макар обикновено да нямаше нищо против всички да вярват, че е Джери Мърсър, да чува името си, прошепнато в ухото му във вихъра на страстта бе най-истински, най-силно сексуалното нещо, което бе преживявал.

Просто повече не можеше да го прави. Значи женската компания трябваше да се изключи.

След като жената отпадаше, имаше нужда да пийне нещо и Тайлър, чувствайки, че му трябва нещо повече, измъкна от хладилника бутилка бира и се върна при компютъра, за да се изгуби още за малко в работа.