Джанел Тейлър
Холивудски тайни (11)

Единадесета глава

Днес разходката до хотела изглеждаше много кратка. Ками бързаше натам — ту вървеше, ту подтичваше и току се оглеждаше виновно през рамо, страхувайки се, че Тай може по някакъв начин да я следва. Изведнъж се оказа, че не й трябва палто, защото просмуканият от дъжд бриз бе изчезнал и мекото жълто слънце бе пробило облаците в следобедното небе.

Пролетта напредваше и скоро щеше да дойде лятото. Лято… Лятно слънцестоене… Изохка разтревожено и изтича по стълбите на живописния хотел. Кимна към момичето на рецепцията и се пъхна в нишата под стълбите, където имаше два обществени телефона. И двата бяха свободни и Ками нервно набра номера на Сузана.

— „Кобърн и съдружници“ — обади се веселият глас на Тери.

— Здрасти, Тери, Ками се обажда. — Кожата на тила й настръхна и тя бързо се огледа. Нямаше никой.

— О, здрасти! Сузана е на среща с клиент — съобщи Тери. — Може ли тя да ти позвъни след малко?

— Хм… не, всъщност не. Не искам да я безпокоя, но дали има някакъв шанс да ми отдели няколко минути?

— Разбира се — отвърна Тери, ала съмнението в гласа й издаваше какво всъщност мисли.

Ками забарабани по слушалката, докато чакаше Тери да предаде съобщението. Момичето от рецепцията мина покрай нея, позна я, усмихна й се и отмина. Ками се бе превърнала в редовна посетителка в хотела, след като няколко пъти бе извървявала този път. Момичето, не същото, което бе отговорило на всичките й въпроси първата вечер, вече я познаваше. Ками не бе сигурна дали това й харесва, но нищо не можеше да направи. Още не се бе заприказвала, защото мислеше, че е добре, доколкото може да пази в тайна самоличността си. Никак не й се искаше Тай да разбере скритите й мотиви, преди да е готова да му каже за тях, ако такъв ден изобщо дойдеше.

— Здравей! — чу се задъханият глас на Сузана. — Трябваше да изтичам до телефона в моя кабинет, защото бях в приемната с един артист.

— Кой? — попита автоматично Ками, за да отложи собствените си причини да се обади. На Сузана нямаше да й хареса това, което щеше да й каже.

— О, не го познаваш. Прекалено е красив, за да го опиша с думи, но се отнася към всяка срещната жена, сякаш тя си умира да бъде прелъстена. Не знае друг начин на общуване и повярвай ми, с това долнопробно отношение никога няма да получи роля.

— Но ти си му агент.

— Не още — подчерта Сузана. — Може би мога да го променя. Още е рано да се каже. Такъв простак! — Без никаква пауза продължи: — Но достатъчно за него. Ти къде си? И, по-важното, кога се връщаш?

— Не знам — въздъхна Ками. — Не знам.

— Това ли се обаждаш да ми кажеш?

— Бях обещала да ти се обадя.

— И това е единствената причина? Искаш да ми кажеш, че не ти пука какво става тук? — Сузана бе ужасена.

— Какво имаш предвид?

— Всички са се побъркали по „Скалисто дъно“. Продукцията е насрочена да започне през юли.

Сърцето на Ками прескочи.

— О, разбирам.

— Какво разбираш? Ками, ти трябва да се върнеш, с или без, знаеш кой!

Ками бавно пое въздух през стиснатите си зъби. Искаше й се да може да почувства някакъв вътрешен мир. Оказваше се, че всеки път, когато се обадеше на Сузана, само се напрягаше. Толкова много хора изглежда разчитаха на нея, а тя ги проваляше на всяка крачка.

— Значи ще трябва да променят актьорския състав, нали? — попита тя, примирена със съдбата си. Не можеше да приеме ролята. Не и сега.

— Ще трябва да изберат някой — настоя Сузана. — Ако не си ти, ще е някой друг. Но, Ками! Ти можеш да имаш това! Просто си събирай партакешите и веднага идвай.

— И те ще ме назначат без това условие, причината, поради която заминах? — Мразеше да говори с толкова недомлъвки, но навсякъде имаше уши. Не искаше тя да е тази, която окончателно ще разруши прикритието му. Нека да е някой друг.

— Те искат него. Самюъл само дето още не е получил удар.

Ками неволно ахна:

— Ти си се срещала със Самюъл?

— Той непрекъснато виси тук. Обладала го е манията вие всичките да участвате в този филм. Странно как още не е стигнало до вестниците. Обаче Нора и Джеймс започват да нервничат, ако разбираш какво имам предвид. Те искат всичко да е оформено и подписано. Всички чакат теб — добави тя с въздишка.

— Е, не може! — заяви уморено Ками. — Не зависи от мен.

— А, така ли? Какво тогава правиш бог знае къде? Да не си се заселила там? Ако не си намерила това, което търсиш, значи търсиш нещо друго, за което не си ми казвала. — Настъпи напрегнато мълчание, по време на което Ками събираше неспокойните си мисли. Сузана чакаше отговор и когато разбра, че няма да го получи, започна да я уговаря: — Хайде, сподели с мен. Намери ли това, което търсеше?

— Аз… мисля, че да — призна смутено Ками.

— Така мислиш? — Сузана се страхуваше да не прочете в думите й нещо повече, отколкото имаше.

— Сузана, аз не съм сигурна, че искам да се върна — припряно каза Ками.

— О, хайде!

— Не, сериозно. Още от онова първо посещение при доктор Кроули се опитвам да разбера какво искам. Не знам дали актьорската професия, кариерата, е най-важното за мен.

Сузана бе откровено потресена.

— Добре де, какво друго имаш? — попита тя озадачено, като неволно я настъпи по мазола.

— Не е кой знае какво — съгласи се Ками с престорено безгрижие. Вътре в нея нещо се разби на парчета, някаква последна надежда за брак, семейство и любов. Без да иска, Сузана бе стигнала до същността на проблема, напомняйки й колко малко щастие е намерила и колко е невероятно някога да го намери.

— Виж какво, сладурче, не исках да те натъжавам. Боже мой, та аз те обичам!

— Знам — едва успя да процеди Ками.

— Но моля ти се, помисли си от какво имаш нужда. Помисли от какво имам нужда аз — добави тя шеговито. — Ти имаш кариера във възход, за която повечето хора са готови да убият най-добрия си приятел.

— Кариера във възход — повтори Ками саркастично.

— Не се шегувам. Дори и без тази възможност, ти имаш солидни позиции в тези среди. Не захвърляй всичко, защото си в депресия. Върни се. С или без мъжа на годината.

— Конъли няма да ме назначат без него — напомни й Ками.

— О, глупости, на кой му пука? Аз все още работя върху тях. Просто се върни, за да мога да им покажа, че една от техните звезди наистина съществува.

— Те знаят ли какво правя аз? — изведнъж се развълнува Ками.

— Откъде могат да знаят? Аз не съм им казвала.

„Но може би Самюъл Стовал го е сторил.“

Мисълта прелетя през съзнанието на Ками и я полазиха тръпки. Тя смутено благодари на Сузана, довлече се до един фотьойл във фоайето и се стовари върху него.

„От какво се страхуваш? — запита се. — От бащата на Тайлър? Той сега не може нищо да ти направи. Той знае, че ти нямаш никакъв интерес да върнеш Тайлър, за да го използват.“

Все още седеше там, когато Миси влезе във фоайето, огледа залата, сякаш търсеше някого, и очите й попаднаха върху Ками.

— Какво правиш тук? — попита тя. — Мислех, че живееш у Джери.

— Там живея — призна Ками, чудейки се колко време трябва да поддържа любезен разговор, преди да се измъкне от хотела. Не искаше да говори за Тай или Джери с бившата му приятелка.

— Аха… — Миси докосна с пръст ъгълчето на устните си, за да си провери червилото. — Ще обядваш ли?

— Не, аз просто… разглеждах.

— Тогава обядвай с мен — настоя Миси. — Наистина имаме за какво да си поговорим с теб.

— С мен? — Ками не искаше това. Не, не, не!

— Моля ти се… Джери е страхотен, обаче има някои неща, нали разбираш… — добави тя неопределено.

Ками неволно се заинтригува. Тази жена познаваше Тай от последните десет години по-добре от всички. Мразейки се за нездравия си интерес, тя прие поканата. Освен това бе по-добре, отколкото точно в момента да се върне и да се изправи лице в лице с Тай. Още не бе преглътнала вчерашните му думи след трескавата им и прекрасна любовна нощ. Тъкмо бе започнала да мисли, че е в безопасност, и той бе произнесъл тези смразяващи думи: „Правили ли сме го преди?“.

Разбира се, тя бе отрекла. Бе се престорила на много изненадана, призовавайки на помощ актьорските си умения, които за щастие още не бе загубила. Дори го бе попитала какво има предвид и Тай, дали защото бе по-непредпазлив след току-що преживяното, или защото се бе унесъл в спомени като нея, реши да й отговори съвсем откровено:

— Имам чувството, че и преди сме правили любов. Начинът, по който ме прегърна и целуна накрая… — Замълча и сивите му очи се вгледаха в зачервеното й лице. За щастие руменината можеше да се отдаде на вълнението, а не на уплахата.

— Когато сме били деца? — пошегува се тя, за да му покаже колко глупава е тази мисъл.

— Не. — Той се изтърколи от нея и замислено се вторачи в тавана, после тръсна глава.

А веднага щом бедата се размина, Ками започна да страда от чувство за унижение при спомена за любовните думи и стонове, които се бяха изтръгнали от устните й. Пак ли му бе казала, че го обича? Толкова се бе старала да не го прави, въпреки че признанието пееше в сърцето й и изпълваше съзнанието й. Ала бе издавала други звуци, бе скимтяла от удоволствие, накрая дори бе вила и сега от срам й се искаше да се скрие някъде.

И въпреки това признанието в любов на върха на екстаза бе най-лошото и й се струваше, че го е избягнала, поне последния път.

И отново бяха правили любов, тази сутрин. И още няколко пъти предната нощ. След първия път тя се владееше малко повече и макар да й бе не по-малко приятно, успяваше да запази самообладание. Тайлър също, между другото. Първия път бяха посегнали един към друг, сякаш се давеха в любов. Вторият, третия и четвъртия път не бяха толкова безразсъдни и Ками се чувстваше малко повече в безопасност.

В безопасност? Глупости. С Тай не можеше да бъде в безопасност. Чувствата й прекалено много зависеха от всичко, свързано с него.

А сега отново нагазваше в опасни води, като си позволяваше да обядва с Миси. Съвсем се бе побъркала.

Бяха седнали на една маса до прозореца, близо до онази, на която двамата с Тай бяха вечеряли снощи и очите на Ками непрекъснато се насочваха натам, а мислите й се връщаха към фрагменти от разговора им и към спомена за преплетените им тела…

— Видях те да влизаш — обади се Миси и я смути до краен предел. — Мислех, че вече си поръчала нещо за ядене. Какво правеше?

— Както казах, просто разглеждах.

— Тук няма много нещо за гледане — отбеляза Миси. — Това е един доста скучен хотел.

— Не може да се каже, че е скучен — възрази Ками. — Тук е наистина много красиво.

— Е, може би ако цял живот си живял някъде, не го виждаш по този начин. — Тя сви рамене.

Днес бе облечена с червена рокля и изглеждаше не на място в непринудената обстановка. Сякаш искаше да бъде забелязана. Ками винаги се бе опитвала да не се набива на очи с облеклото и поведението си и малко се притесняваше от тези, които се стараеха да направят впечатление. Самата тя бе с черни панталони и бяла памучна блуза без яка, бе прибрала набързо косите си в кок и няколко непокорни кичура се бяха измъкнали от него. Знаеше, че в сравнение с подредените руси къдрици на Миси изглежда недостатъчно елегантна. И въпреки това облеклото на Миси изглеждаше натруфено и не на място в уютния ресторант на хотела, докато Ками бе като слязла от корицата на модно списание.

Което не означаваше, че Миси не е хубава, призна пред себе си Ками, гледайки на нея като на съперница. Просто двете бяха съвсем различни, от различна среда и в крайна сметка съвсем не бе сигурна, че тя, Ками, би спечелила. Все пак Миси живееше тук, в Бейрок, докато тя бе една скитница, поне в момента, уволнена холивудска актриса, което в очите на Тай бе почти нищо.

Това, меко казано, бе потискащо.

— Е, за колко време си тук? — попита Миси.

— Не съм много сигурна.

— Нямаш ли работа?

— В момента не — призна Ками. Бе доволна, че момичето изглежда не я познаваше. Щеше да й бъде малко трудно да обясни как една телевизионна актриса може да е толкова близка приятелка с Джери Мърсър. — А ти какво работиш?

Сервитьорът дойде и Миси си поръча чаша вино. Ками поиска диетична кола, при което устните на Миси деликатно се изкривиха от отвращение.

— Аз работя в „Родео Боб“, точно в началото на града. Това е скара — бира, битово заведение, нали разбираш. Когато Корки го няма, аз съм управител.

— Корки е собственикът, така ли?

— А, не, собственикът е Джери. — Усмихна се на Ками, сякаш разговаряше с глупачка. — Божичко, ти май не знаеш много за него, а?

— Е, знам, че се занимава с недвижими имоти — отвърна Ками, принудена да защити връзката си с Тай. Ала бе изненадана. Корените на Тай тук се оказваха по-дълбоки, отколкото си бе представяла.

— О, Джери притежава много неща. Навсякъде има имоти. — Миси махна с ръка към околността. — Корки е просто управител, а аз съм помощник-управител — обясни тя.

— Какви други имоти притежава… Джери?

— Е, хотела не, поне така мисля. — Тя прихна. — Има купища пари, но ти сигурно не знаеш и за това.

Ками се усмихна неопределено.

— И откъде го познаваш? Миналото му е загадка.

— Бяхме приятели.

— Той казва, че сте били брат и сестра.

Ками едва не се задави с колата си. Не бе предполагала, че Тай може да е говорил с Миси през последните няколко дни.

— По едно време бяхме доведени брат и сестра, но не беше за дълго.

— И къде беше това?

Това разпитване я дразнеше, но пък сама се бе въвлякла в този разговор, нали? Надявайки се да научи нещо за Тай, бе забравила, че знае за Тай повече от всеки тук и че това, което знае, може да развали завинаги отношенията й с него.

— Вие с Джери любовници ли сте били? — контраатакува тя.

— Ами… — Миси се усмихна, прокара ръка през косите си и поднесе една лакирана руса къдрица към устните си. — Да. Той не ти ли е казвал?

— Да, всъщност да. — Ками разчиташе на актьорските си умения, преструвайки се, че просто любопитства. — Но не ми е казвал къде сте се запознали.

— О, това беше, когато той купуваше „Родео Боб“. Аз тогава бях управителка. Джери влезе и бам! Направо ме тресна. Казах си, леле, колко е красив! И прилича малко на оня артист, дето на времето беше много популярен, Тайлър Стовал. Така му и казах — продължи тя, без да забелязва как Ками замръзна при споменаването на истинското име на Тайлър — а той рече, че много пъти го е чувал. Обзалагам се. Но той изглежда по-възрастен и има брада, а и всички знаят, че оня артист беше гей.

Ками не се сдържа и възкликна сподавено.

Миси взе чашата си с вино, отпи и я погледна многозначително.

— Вярно е. И Джери така казва.

— Така ли? — Ками допи на един дъх колата и съжали, че все пак не си е поръчала нещо по-силно.

— Ами да. Както и да е, ние с Джери се сприятелихме и започнахме да се срещаме. Аз отначало мислех, че няма да се застои в Бейрок. Обаче той явно е бил тук доста преди да се запознаем. После построи къщата и… има тонове земя. Имението на стария Ричардс и някаква гора, мисля. Не знам. Той не говори много за това.

— А за какво говори? — попита Ками любопитно.

— О, за всичко, освен за миналото си. — Тя се засмя. — Например, никога не е споменавал за теб, преди да се появиш.

— Не мисля, че е бил много щастлив — каза Ками тихо. — Иска му се да забрави всичко.

Миси я погледна лукаво.

— Аз си имам теория. Може би ти можеш да ми кажеш дали е вярна.

— Не търси отговори от мен.

— Някъде има бивша съпруга и тя е гадна като оса, иска само да си забие ноктите в него. Отначало помислих, че това си ти.

Докато Миси чакаше с жив интерес, Ками се чудеше какво да измисли. Тя се прокашля и наклони глава, надявайки се Миси да реши, че издава голяма тайна.

— Аз от много години не съм толкова близка с… Джери. Може и да си права. Едва наскоро успях дори да се приближа до него. Той не обича да го закачат.

— Аз ли не знам! — изсумтя Миси. — Понякога е направо като мечок.

— Виждала съм и тази негова страна — призна саркастично Ками.

Сервитьорът дойде да вземе поръчката им, но преди Миси да е поръчала, Ками се обади:

— Знаеш ли, всъщност не съм много гладна. Ти поръчвай, аз искам само… чаша шардоне.

— Сигурна ли си? — намръщи се Миси.

— Разбира се.

Единственото нещо, в което бе сигурна в момента, бе, че би пийнала нещо. Нервите й бяха опънати. Само дето не можеше да си позволи да си развърже прекалено много езика. Миси умееше да изтръгва истината и ако успееше да се измъкне по-скоро от този обяд, нямаше да поръчва виното. Но тъй като нямаше начин да се измъкне, без да събуди подозренията на Миси, реши да пийне малко, да успокои нервите си и да изчака някогашната приятелка на Тай да се нахрани.

Промяна в атмосферното налягане или някакво шесто чувство я накара да потрепери и да се озърне. Сърцето й едва не спря. Самият Тай стоеше на няколко крачки от тях, стиснал устни и с неразгадаемо изражение.

Дали я бе чул?

— Джери! — извика Миси и яростно замаха с ръка, сякаш имаше някаква вероятност да не ги е видял.

Ками преглътна и нагласи на лицето си усмивка. Тай й хвърли поглед и се запъти малко неохотно към тях. Стори й се, че той съжалява, че ги е срещнал заедно. От своя страна, на Ками й се искаше да се скрие под масата. Чувстваше се като предател, но Миси посрещна неочакваната му поява с очевидна радост.

— Тъкмо говорехме за теб — съобщи тя и потупа стола до себе си. — Сядай. Ками няма да яде, но аз си поръчах. Ти искаш ли нещо? Аз черпя.

— Не, благодаря. — Той седна малко неохотно. Ками бе почти доволна, че той е от другата страна на масата. Не бе сигурна, че ще може да мисли разумно, ако е седнал до нея, ако бедрото му е на милиметри от нейното, ако чувства топлината на тялото му. Отношенията им определено се бяха променили и Ками още не бе свикнала с този шок.

Миси продължаваше да бъбри, безкрайно доволна, че Тай отново се е появил в нейния кръг. Изглежда, бе забравила своята враждебност към факта, че Ками му е „приятелка“, поне за момента, и използваше възможността да разпитва Тай какво е правил напоследък.

— Знаеш ли, питах Корки какво е станало с теб. Изобщо не идваш в „Родео Боб“. Мислех, че може да си го продал.

— Не знаех, че си се впуснал в ресторантьорския бизнес — вметна Ками.

— Аз съм само собственик на заведението. „Родео Боб“ е творение на Корки. Аз съм всъщност наемодател.

— С частично участие — уточни Миси. — Корки казва, че си му дал назаем пари.

Тай очевидно се дразнеше от това обсъждане на неговите финанси. Ками не го обвиняваше, ала Миси не забелязваше мрачното му настроение.

— Това не ме прави съдружник.

— Както и да е — махна с ръка Миси. Ками знаеше, че Тай е доволен от смяната на темата. Тя самата се чудеше колко дълбоки са финансовите му дела в този граничен канадски град. Струваше й се, че няма да му е толкова лесно да напусне това място. Може би нейната поява бе за него само извинение да остане. Което напълно я устройваше.

— Ами ако аз открия свой собствен ресторант? — попита Миси шеговито. — Бих си взела съдружник.

Тай погледна към Ками и тя извърна очи. Разговорът започваше да става мъчителен и тя се чувстваше неудобно заради всички тях.

— Аз предпочитам да работя сам — отвърна Тай нелюбезно. — Знаеш това.

— Не е задължително вечно да е така — измърмори Миси.

Тай не отговори, което даде на Ками повод за размишления.

 

 

Половин час по-късно Миси почти бе довършила сандвича си и Тай и Ками можеха възпитано да си тръгнат. Ками излезе преди него през вратата на хотела. Овалното огледало отразяваше образите им в меката следобедна светлина. Миси вървеше по петите им и продължаваше да поддържа разговора, ала когато те се насочиха към неговата къща, тя попита жалостиво:

— Ще имате ли нещо против, ако дойда с вас? Тази вечер нямам какво да правя.

Тай се поколеба и Ками се страхуваше, че ще откаже.

— Разбира се, ела — отговори тя и Тай се намръщи. — Ще направим пуканки и ще гледаме телевизия.

— Веднага идвам! Само да си взема нещо — извика Миси и се втурна към колата си от другата страна на улицата.

— Защо го направи? — попита Тай, още щом тя се отдалечи достатъчно, за да не го чуе.

— Кое защо съм направила?

— Защо я покани? Ако не знаех как стоят нещата, щях да помисля, че се боиш да останеш насаме с мен.

— Обаче знаеш, че не е така — напомни му Ками. — Просто не исках да се чувства зле. Тя има сериозни чувства към теб.

— И мислиш, че това ще й помогне?

— Не. — Тя направи гримаса. — Просто не можех да я оставя да виси така. Знам, че трябваше да те питам дали си съгласен, но тя беше толкова…

— Нещастна? — подсказа й Тай.

— Да.

Той въздъхна и се почеса по брадата:

— Повярвай ми, ще съжаляваш, че си се държала като светица. — За голямо нейно удоволствие я хвана за ръка и така тръгнаха към къщата.

 

 

— И след това няма да му разреша повече да се приближи до мен — заяви Миси и ръката й увисна над купата с пуканките, сякаш изведнъж й бе дошло нещо наум. — Той просто искаше да накара Джери да ревнува.

„Джери“ не можа да сдържи въздишката си. Очите му бяха приковани в телевизора, сякаш там бяха всички тайни на вселената. Всъщност дори не можеше да си спомни името на предаването, което гледаха. Цялата вечер беше безкрайна и ако не намереше начин да изгони Миси, щеше да стане още по-лошо.

Почти от два часа тя подмяташе за всички мъже, които я харесват, като даваше да се разбере, че макар да я преследват тълпи от перспективни ергени, сърцето й принадлежи на „Джери“. Идеше му да се скрие някъде. На няколко пъти бе прекъсвал безплодните си отношения с нея и от чиста самота се бе оставял тя отново да го подмами. Но този последен път бе прекратил веднъж завинаги и мислеше, че тя го е разбрала. От самото начало ясно й бе обяснил какво мисли за любовта и брака и макар тя да се правеше, че наистина разбира, вече съвсем не беше наясно с положението.

Появата на Ками в Бейрок очевидно бе предизвикала Миси да възобнови кампанията си. И тъй като вярваше, че Ками му е по някакъв начин роднина и следователно не е заплаха, се държеше толкова лепкаво сладко и собственически, че го изкарваше от кожата.

Бе предупредил Ками, но тя не бе разбрала какво ще се случи. Дали вече беше наясно? Хвърли й един поглед. Тя се бе сгушила на дивана, подвила крака под себе си, с прибрана в хлабава конска опашка кестенява коса и виещи се край брадичката непокорни кичури. Бе умопомрачителна. Ослепително красива. От типа жени, от които бе свикнал да стои по-далеч, защото според неговия опит колкото по-хубаво бе лицето, толкова по-несигурна в себе си бе жената. Всички актриси, с които бе ходил, бяха стопроцентови инвалиди. А Гейл, въпреки че работеше не пред камерата, а като продуцент, се бе оказала не по-малко объркана от тях.

Гейл…

Обзе го тъга и нов изблик на гняв. Когато истината най-сетне излезе наяве, скръбта за смъртта й и чувството му за вина бяха изместени от съвсем нови чувства — от неверие до бяс.

Истина, за която още не можеше да говори. Нейната бременност…

— Трябва ни генетичен тест — бе казал адвокатът му — за да сме сигурни, че детето е от теб.

Тай бе прекалено вцепенен, за да го разбере. Той живееше като в мъгла, поддържана от злите духове на алкохола, и тези думи му се сториха пълна безсмислица.

— Какво значение има сега?

— Баща ти иска да знае. — Като видя неразбиращия му поглед, добави съчувствено: — Той мисли, че може да е негово.

Тай се разстрои, хукна към къщата на баща си и го замери с тези новини пред жена му, докато тя държеше на ръце плачещия му най-малък син. Каква сцена, направо като от мелодрама. Самюъл не отрече обвиненията, искаше само да разбере дали Тай се е съгласил на тестове. Отговорът на Тай бе категорично „Не!“, после той излетя навън, върна се у дома си и потъна в алкохолен унес, който трая почти седмица. Когато най-после се възстанови, напусна Лос Анджелис. Никакви съжаления. Никакви колебания. Просто отчаяна нужда да се отърси от праха на това ужасно място, което оставяше зад гърба си.

И до днес не знаеше дали нероденото дете на Гейл е било от баща му. Поради някакви свои съображения Самюъл бе поискал да научи. Тай реши, че баща му е могъл да си направи генетичните изследвания и да върви по дяволите. Той бе скърбил за детето, сякаш бе негово, колкото и да си казваше, че няма нищо общо с него.

В началото, когато пристигна в Бейрок, странеше от всички с почти фанатично упорство. Но времето лекува — накрая той разчупи черупката на своята параноя и започна да преоткрива живота. Запозна се с някои от местните хора и дори понякога излизаше с жени, но винаги спазваше дистанция. Нямаше желание да дава повод на никого да се сближава с него, но годините минаваха и постепенно почувства някаква сигурност. Накрая реши, че всъщност няма кой знае какво значение.

И така, когато пътищата им с Миси се пресякоха, след като бе помогнал на Корки, той реши, че може да се среща с нея. Тя бе простовата, с провинциален манталитет и макар да играеше своите малки игрички, той лесно се справяше с тях. Започна да се отдръпва едва когато усети, че работата става сериозна и Миси е все по-настойчива в усилията си да го задържи.

Когато Ками прекрачи прага на дома му, вече почти напълно се бе отказал от жените. Тя го победи и макар да знаеше, че това се дължи повече на липсата на женска компания, отколкото на женските й хитрини, това едва ли имаше значение. Бе победен, още преди тя да си хвърли палтото на дивана.

Затова бе толкова сприхав през последните няколко седмици. Бе се видял в чудо, бе във водовъртеж, където страстта и любовта се въртяха заедно в опасна смес, в която той усещаше, че потъва. Отначало се опитваше да я нарича своя „сестричка“, надявайки се, че това ще помогне. Ала и двамата знаеха, че това са глупости и когато тя изглеждаше толкова уязвима, а същевременно го режеше с дръзкия си език, той усещаше, че е загубен.

Накрая стигнаха до секса и въпреки че той се превърна в невероятно, разкриващо душата преживяване, Тай чувстваше нейната предпазливост и двуличност. Тя бе страхотна в леглото — съчетание от непорочност и страст, което можеше да превърне мозъка на мъжа в каша, тялото му в беснееща от хормони маса мятащи се мускули, душата му в роб.

Когато Ками изчезна днес следобед, той се направи, че не забелязва отсъствието й. Чудо голямо. Бе свободна да върви където си поиска. Ала мисълта за нея се забиваше като свредел в главата му и той не можеше да се занимава с нищо: нито с бизнеса си, нито с документите, нито със сценария, и въпреки че се самообвиняваше, че постъпва глупаво, тръгна да я търси… и я откри не с кой да е, а с Миси.

А сега можеше да мисли само как да потърси нейната топлина. Това замъгляваше съзнанието му. Как бе възможно той, Тайлър Стовал, да е така обсебен от секса? Имаше период в живота му, когато сексът бе толкова леснодостъпен, че дори не го ентусиазираше. Не можеше да преброи колко пъти го е правил по навик, дори с Гейл. По онова време Ками Пендълтън бе малко момиче, поне според него, и не го интересуваше по този начин. Ако изобщо се сещаше за нея, тя бе малкото му приятелче, макар да не се сещаше много често, защото бе егоистичен млад мъж.

И как тогава се случи? И как щеше да се отърве от Миси? Трябваше да го стори бързо, иначе тялото му, което получаваше от съзнанието му сладострастни послания, свързани с Ками, бе на път да реагира по начин, който нямаше да може да скрие.

Разсеяно започна да сменя каналите, прехвърли няколко реклами, докато Миси продължаваше да бъбри, и накрая се спря на филм с млади артисти, които не познаваше. Освен няколко имена, които целогодишно се въртяха в Холивуд, рядко имаше знаменитост, която успяваше да поддържа известността си на ниво. Тай напълно споделяше мислите, които веднъж бе ги казал солистът на Инексес: „Славата е като океан. Отдалеч изглежда красиво, но ако скочиш вътре, важно е да можеш да плуваш“. Той, както и Гейл, бе умрял преждевременно.

— Е, с какво се занимаваш ти? — обърна се Миси към Ками. — Не помня какво ми каза.

Доколкото разбираше Тай, след като Ками не бе споменала каква е професията й, значи не искаше Миси да знае. Дали от страх да не издаде самоличността си или за да скрие, че той е „знаменитост“, не бе признала, че е актриса.

Улови с поглед ярките й сини очи. Ками знаеше, че той смята ситуацията за смешна, но не искаше Миси да знае каквото и да било за нея.

— В момента съм без работа — отговори тя.

— О, така ли? — През ума на Миси мина странна мисъл. — Тук ли си търсиш работа? — попита тя. Опитваше се да не позволи на ужаса да проличи в гласа й, ала напълно се провали.

— Всъщност не. Не съм сигурна… — Ками рязко млъкна и очите й се приковаха върху телевизора.

„О, Господи, не!“, помисли тя.

На екрана бе тя, в целия си блясък като Дона Дженкинс, в момента, в който газта със съскане нахлуваше през вентилацията на стаята в санаториума.

— Въглероден окис — промълви едва чуто Дона Дженкинс и съдбата й бе решена. Отвън, през малкото прозорче, някой я наблюдаваше как се бори за глътка въздух.

Така свърши последният за този сезон епизод на „Улица Вишнева“…

И Тайлър Стовал, и Миси Грант гледаха Ками: той развеселено, тя изненадано.