Джанел Тейлър
Холивудски тайни (17)

Седемнадесета глава

Тайлър изтри потта от челото си и стана от скамейката за тренировки. Усмихнатото момиче на рецепцията изглежда имаше голямо желание да му помогне, ала той просто й кимна и благодари беззвучно, за да й покаже, че няма нужда. Излезе и се запъти към къщата си, където го чакаха кашоните.

Преди две вечери Ками се бе отправила към ярките светлини на Лос Анджелис. Бе тръгнала по петите на Самюъл, но Тайлър бе останал, за да уреди някои подробности преди заминаването си от този град, който толкова дълго беше негов дом.

Вече се бе сбогувал. Мина край „Родео Боб“ и обясни на Корки, че си тръгва. Корки, който само дето не падна, като го видя без брада, дълго и шумно се възмущава от решението на приятеля си. Тай едва не разкри пред него самоличността си, но просто не можеше да се насили да го стори. Това би развалило отношенията им — толкова пъти му се бе случвало в миналото. А и искаше да запомни Корки като приятеля, който го мислеше за Джери Мърсър, не за Тайлър Стовал. След време, разбира се, истината щеше да излезе наяве и щеше да му се наложи да се върне в Бейрок и да се изправи пред Корки, но искаше да мине през бойното си кръщение първо в Холивуд.

След това се постара да се срещне случайно с Миси. След като ахка и охка за обръснатото му лице, Миси смело пристъпи към него и силно го прегърна.

— Сега вече наистина приличаш на артист! — засмя се тя.

Тази истина му опъваше нервите. Болката бе почти физическа. Той мразеше това. Мразеше отново да трябва да бъде „този екранен идол“ и въпреки това искаше да се върне към филмовата индустрия. Не успя да признае истината и пред Миси. Дори не й каза, че си заминава, защото наистина не можеше да понесе представлението, което щеше да последва. Представяше си я как ще се потресе, като разбере, че е била любовница на самия Тайлър Стовал… и после ще продаде авторските права за автобиографичната си книга на този, който й плати най-много. От тази мисъл стомахът му се сви. Успя да измърмори, че заминава от Бейрок, но не му стана ясно дали Миси разбра, че това е завинаги. Тя го гледаше с огромни невярващи очи.

Може и да бе малодушен, но искаше хората от Бейрок да останат запечатани в паметта му точно такива, каквито бяха. Освен това си имаше достатъчно проблеми с несигурното бъдеще, което го очакваше.

„Ти си луд. Напълно побъркан. Изобщо нямаш представа какво те чака. Това е кошмар.“

Но я имаше Ками. Той я обичаше до полуда. Обичаше я по начин, който го изненадваше и убиваше. И сега бе моментът да се върне. Заради Ками, заради самия себе си — знаеше, че прави правилния избор.

И все пак му бе тежко и когато подари на Миси последната платоническа целувка по бузата, се чувстваше като шарлатанин. Очите й плувнаха в сълзи и тя сподавено запита:

— Ти наистина я обичаш, нали?

След кратко колебание Тай кимна. Да, наистина я обичаше.

Сега влезе в къщата и огледа познатата обстановка. Сърцето му се сви. Е, значи бе готов да замине. Просто трябваше да довърши събирането на багажа и да тръгне. Вече бе изпратил цял тон вещи в жилището на Брус. И се бе обадил на майка си, която бе във възторг от признанието му, че обича Ками, но бе по-малко ентусиазирана от решението му да се върне в Лос Анджелис.

— Не ги оставяй да те изядат — предупреди го тя.

На Тай му стана весело.

— Аз мога да се грижа за себе си. И мога да се справя с баща си.

— Ще трябва да се подготвя за цялата тази гюрултия. Стой близо до Ками. Тя ще ти потрябва.

— Всичко ще бъде наред.

Тай хвърли през прозореца последен дълъг поглед към залива, затвори очи и си представи топлата усмивка на Ками, блестящите й очи, нежното й докосване. Тя бе като лъч светлина, а той едва не я бе отхвърлил заради глупавите си страхове, които въпреки всичко висяха като паяжини в ъглите на съзнанието му.

— Миналото умря — произнесе той и гласът му прозвуча неестествено рязко и силно в празната стая.

 

 

Спирачките на самолета изскърцаха и той се закова на пистата. Лос Анджелис бе кафяв и прашен под необичайно горещото слънце. Ками разкопча колана си. Тълпата пътници започна да сваля куфарите и чантите от багажниците над главите си. Тя нетърпеливо изчака пътеката да се освободи и се запъти към изхода.

За изненада на Ками, до вратата нервно крачеше Сузана.

— Ти си дошла да ме посрещнеш?

— Шегуваш ли се? Обаждаш се да ми кажеш, че Тайлър Стовал се връща и очакваш да седя със скръстени ръце! Разбира се, че ще дойда! — едва не извика тя.

— Шшшт… Казах ти, че той не идва с този самолет. Първо трябва да оправи някои неща.

— Знам. Знам! Но нямах търпение да чуя подробностите. Освен това, някой трябва да те закара.

Изненадата на Ками ставаше все по-голяма. Сузана, вечно забързана и заета като всеки преуспял агент, нямаше навик да посреща своите клиенти и приятели на летището. Всъщност, това се случваше за пръв път. Ками бе сигурна.

И макар да бе съобщила на Сузана за решението на Тай отново да нагази в пълните с акули води на Холивуд, Ками й бе спестила информацията за отношенията си с него. Тази тайна бе прекалено нова, прекалено крехка, за да се сподели така изведнъж. Нека Сузана и останалата част от света да посвикнат с присъствието на Тайлър Стовал, нека отшуми истерията в медиите, преди тя да даде своя принос към суматоха.

— Хайде, изплюй камъчето! — настоя Сузана, когато се качиха в бялата й открита кола. Гюрукът бе вдигнат, въпреки че слънцето блестеше. Сузана не бе толкова глупава, че съвсем да си развали прическата.

— Вече ти казах почти всичко. Не можах да му дам сценария. Просто не можех да го направя.

— Но Стовал Старши се погрижи за това, нали? — продължи Сузана неумолимо.

— Освен другите неща — измърмори Ками.

— Е, после какво стана?

— Тай беше… не знам… беше сигурен, че баща му отново го е излъгал и го използва. И аз също. Но после размисли, а и сценарият на „Скалисто дъно“ говори сам за себе си. Точка. — Тя въздъхна. — Още не мога да го повярвам.

— Кога пристига той тук? Кога ще говори с Конъли?

— Самюъл го кара да бърза, но Тай даде да се разбере, че ако някой каже нещо, преди той да е готов, ще се откаже. Не знам дали наистина би го направил, но Самюъл не иска да рискува. — Ками поклати глава. — Между другото, какъв е неговият интерес от това? Искам да кажа, човек би помислил, че той иска роля, а не Тай.

Сузана се вгледа изпитателно в нея.

— О, боже, ти, разбира се, не знаеш. Аз самата току-що разбрах.

— Какво не знам? — попита Ками и на лицето й се изписа страх.

— Бях на среща с Конъли и твоя прекрасен бивш съпруг.

— Пол. Да, да. — Ками нямаше търпение.

— Очевидно е имало допълнителни преговори.

— Със Самюъл? — Сърцето й се сви.

— Джим и Нора не искаха да кажат. Поне не на мен, така че аз правя само догадки. Но нали знаеш ролята на бащата на Норм Франклин?

— О, не…

— Мисля, че Конъли са се съгласили да я дадат на Самюъл. Звучи разумно, нали? Искам да кажа, че в края на краищата той е идеален. А и рекламата, че баща и син играят в един филм… Е, това е златна мина.

— Ох, надявам се да не си права. Наистина се надявам.

Сузана се намръщи.

— За съжаление, имам инстинкти за такива неща.

— Сузана, Тай никога няма да се съгласи. — Мислите й се въртяха бясно. — Ще помисли, че сме го измамили. Отново!

— Това може дори да не е вярно.

— Ами ако е вярно? Дори не мога да си представя какво ще си помисли той!

— Вината не е твоя.

Ками погледна отчаяно към приятелката си. Сузана не знаеше нищо за перипетиите на нейните отношения с Тай, така че не можеше да разбере как би реагирал на това… — как би го нарекъл той? — най-ново предателство.

— По някакъв начин ще се отрази и на мен — въздъхна тя.

— Стига си била такъв песимист. Няма нужда да му го казваш. Чакай, докато сам стигне до него.

— О, не! — отсече Ками и тръсна глава. — Така би било по-лошо. Трябва да го предупредим.

— Не биваше да ти казвам. — Сузана стисна здраво кормилото и внезапно натисна педала на газта. — Още не знаем със сигурност.

— Ти не разбираш. Аз дори не мога да си го помисля! — Ками се отпусна на кожената тапицерия, изтощена, сякаш беше бягала маратон. — И като си помисля, че един-два пъти почти ми стана жал за Самюъл, когато се правеше на нещастен, че са си развалили отношенията с Тай!

— Че кой му е виновен?

— Точно така. Но предполагам, че съм искала да се сдобрят. Искаше ми се да оставят миналото там, където му е мястото, в миналото. Това ме кара да се чувствам използвана. Значи през цялото време е имал други цели. Трябваше да се сетя! В Самюъл няма нищо алтруистично. Единственото, което го интересува, е какво може да направи завръщането на Тай за него!

— Той е мръсник — съгласи се Сузана безстрастно.

— Трябва да кажа на Тай — реши уморено Ками. — Трябва.

— Наистина ли? — Сузана я погледна настойчиво.

Ками бавно кимна. Знаеше, че още едно предателство завинаги ще отблъсне Тай от нея.

— Тогава трябва да минем да купим малко вино да удавим мъката — предаде се Сузана с въздишка и пое по отбивката към апартамента й. — Много вино!

 

 

Половин час по-късно, докато Сузана се мъчеше с тапата на бутилката шардоне, Ками остави бавно слушалката на телефона. Струваше й се, че звъни вече за петдесети път. Въздъхна безпомощно. Един поглед към часовника я убеди, че прекалено е закъсняла — Тай вече пътуваше към Лос Анджелис. Бе изключил телефонния си секретар, вероятно вече бе опаковал телефона и очевидно не бе в къщата.

Значи нейните новини трябваше да почакат.

— Нямаше ли късмет? — поинтересува се Сузана и й подаде чашата с проблясваща бистра течност.

— Нямах късмет.

С чувството, че това е поличба, Ками отпи глътка, достатъчно голяма да я задави. Опита се да завърже някакъв разговор със Сузана, ала напълно се провали. Накрая нейната агентка и приятелка я прегърна за лека нощ и с баналното „Не се безпокой, всичко ще се нареди“ си тръгна. Ками разчисти масата и дълго и методично ми чашите, докато съзнанието й подскачаше по минното поле на бъдещето.

Прекара ужасна вечер и безсънна нощ. Бремето на последното предателство на Самюъл тежеше на съвестта й и имаше чувството, че стоманен обръч стяга гърдите й.

„Кога ще пристигне? — вълнуваше се тя. — Трябва ли да проверя първо при Конъли? Или при Самюъл?“

Тай й бе казал, че щом пристигне в града, има намерение да отиде на хотел, защото неговата къща — тази, в която Ками го бе заварила гол и където за пръв път бяха правили любов — бе наета от един продуцент от Ню Йорк, който я ползваше, когато бе в града. Първата работа на Тай щеше да бъде да се отбие при приятеля си Брус и да опипа „финансовата почва“. Срамежливото предложение на Ками да се настани засега в нейния апартамент бе посрещнато със сладострастна усмивка и с последно качване в кабинета за някои „следобедни удоволствия“. Но после Тай й каза, че според него ще е най-добре поне за малко да запазят в тайна личните си отношения. Ками не бе разглеждала въпроса от тази гледна точка и разпалено закима.

Сега, докато оглеждаше малката си, но уютна кухня, тя се чудеше колко дълго ще се наложи двамата с Тай да останат разделени. Още щом пресата надушеше новината, върху тях щяха да се нахвърлят хищните журналисти. Докато предстоящата суматоха не отминеше, нямаше какво да се прави, освен да се чака.

Ками потрепери от страх пред това, което ги чакаше. Горкият Тай. Ако самата тя вече се плашеше, неговата омраза щеше да е още по-силна. Всичко щеше да е толкова лошо, колкото си го бе представял, ако не и по-зле.

Зарови се в чантичката си и намери визитната картичка на Брус Крамър, която Тай й бе дал. Докосна замислено ръба й, чудейки се дали трябва да се обади на неговия борсов агент и приятел, за да попита дали през последните два часа Тай не се е свързал с него. Брус знаеше за техните отношения, Тай й го бе показал ясно. Но дали трябваше да му се обажда, или да изчака да й се обади самият Тай?

Като по поръчка телефонът иззвъня. Ками веднага грабна слушалката.

— Ало?

— Здравей, красавице — поздрави я гласът на Тай. Като фон се чуваше рев на пътно движение.

— Къде си?

— Току-що излязох от магистралата в Орегон. Мисля тази вечер по-късно да спра някъде. Ще видим как върви. Вероятно ще пристигна в Лос Анджелис утре по някое време.

— Изпрати ли всичко?

— Повечето неща. Джипът е претоварен. Дадох мебелите на склад, може би ще ги подаря на Корки, а останалото пътува към Брус.

— Нямам търпение да те видя!

— Едва те чувам! — надвика шума Тай. — Сега съм на тази спирка за камиони.

— Казах, че те обичам! — изкрещя Ками, наслаждавайки се на свободата да признае чувствата си.

— Какво? О, каза, че ме обичаш ли? Ако е така, и аз те обичам!

— Тай! — извика Ками, чувствайки, че той се гласи да затвори. — Трябва да ти кажа нещо!

— Не те чувам, запази го, докато се върна. Чао, любов моя!

Ками стоеше онемяла със слушалка в ръка. Остави я, преглътна и разтърка уморените си очи.

„Преглътни го, момиче. Това е само началото.“

Пое дълбоко въздух и измърмори на глас:

— Това, от което се страхувам, е краят.

 

 

Тай караше джипа по познатите улици на Лос Анджелис. За момент помисли да се настани в хотел извън града, но реши, че ако ще се завръща, трябва да го стори в истински холивудски стил. Завъртя кормилото към прочутия хотел „Бевърли Хилс“.

Още щом натисна спирачката, към прашния му джип се втурнаха камериери. Тай се надигна от седалката и разкърши рамене. Снощи отседна в един мотел, точно на границата с Калифорния, спа около три часа, после се метна отново на колата и кара чак дотук — около дванадесет часа. Изглеждаше, както се чувстваше — уморен и смачкан. И въпреки това изпитваше странното чувство, че се прибира у дома.

— Ето ви и вас, господине! — възкликна угоднически младежът, който му подаде квитанцията за паркинг. — Не се безпокойте, при нас сте в безопасност — добави той. Имаше предвид вещите, наблъскани до покрива на джипа.

— Благодаря.

Тай влезе във фоайето. Никога не бе отсядал в хотел „Бевърли Хилс“. Не му се бе налагало, след като бе живял в Лос Анджелис през целия си живот, преди да замине за Бейрок. Но се бе отбивал да изпие нещо в бара, където се смесваха прочутите и неизвестните. Мина му през ума направо да отиде да вземе една ледена бира, но някакво предчувствие привлече вниманието му и докато вървеше към рецепцията, разбра, че дните му в неизвестност са свършили: цяла редица очи и усмихващи се устни го посрещаше като отдавна изгубен приятел. Персоналът бе познал прочутото лице.

— Господин Стовал — заговори го красива брюнетка, самата тя с ослепителна усмивка — очаквахме ви.

Преди да е успял да реагира на това потресаващо съобщение, до него се появи пиколо.

— Мога ли да взема това? — попита той и посочи пътната чанта, в която Тай бе напъхал най-необходимите вещи.

— Ъъъ…

Бе като в сън. Избелял плакат, от който той гледаше истинския живот. В ръката му пъхнаха ключ. Пиколото взе от ръцете му чантата, някъде меко иззвъня асансьор.

След това се озова пред вратата на своята стая. Влезе в луксозния апартамент в същото полусънно състояние.

„Очаквахме ви…“

Реалността се срути. Той се насочи право към телефона, набра номера на баща си, но тръшна слушалката, преди да е имал време да се свърже. Не, не искаше да говори със Самюъл. Вместо това се обади на приятеля си Брус, който вече си бе вкъщи и го чакаше да се появи.

— Брус! — изръмжа той — в хотел „Бевърли Хилс“ ме очакваха!

— Знам — въздъхна Брус.

— Как? На никой, освен на теб не съм казал, че идвам.

— Излезе от моята кантора — призна Брус. — Някакъв прекалено усърден служител чул „Стовал“ и решил, че говоря с баща ти. В същото време бях извадил твоята папка, на която, разбира се, пише Самюъл Стовал Младши — напомни му той. — Онзи все още мислел, че става въпрос за баща ти. Казал на финансовия съветник, отговарящ за сметката на Самюъл, и той явно се ядосал, че си пъхам носа в работите на неговия клиент, така че се обадил на Самюъл, който тогава разбрал за твоите намерения и… ами, съжалявам.

— Баща ми — измърмори Тай и въздъхна. — Няма значение. Рано или късно трябваше да се случи, но ти казвам, че ми беше някак странно да вляза, сякаш никога не съм заминавал.

— Сигурен съм — отвърна Брус с чувство. — Не знаех как да се свържа с теб. Мобифонът ти беше изключен.

— Да, погрешка го опаковах. Реших, че няма да ми трябва. Както и да е, няма значение. Фактът е, че съм тук.

— Как се чувстваш? — попита любопитно Брус.

— Адски странно.

— Ще дойдеш ли вкъщи?

— Ще се обадя на Ками, после ще взема един душ и малко ще си събера мислите. После веднага идвам.

Натисна копчето, като през цялото време се мъчеше да измъкне с два пръста от джоба си едно листче. Номерът на Ками още не се бе запечатал в паметта му. Но докато набираше, премисли: първо душа — после телефоните.

Десет минути по-късно, докато си бършеше косата, той отново започна да набира номера й. Бе стиснал слушалката с рамо и разсеяно превключваше с дистанционното програмите на телевизията. Видя новините в пет часа. Пътни задръствания в града. Голяма изненада.

— Здрасти — обади се с усмивка, когато чу гласа й. — В момента си те представям знаеш ли как? Върху себе си нямаш нищо.

— Не е вярно. — Гласът й искреше от смях. — Едно нещо имам: червен лак на ноктите на краката.

— Хей, жена, ще ме побъркаш!

— Къде си?

Той й каза, после добави:

— Хайде да се срещнем у Брус след един час. Знаеш ли къде живее?

— Имам адреса. Но, Тай, има нещо, което трябва да ти кажа за баща ти.

Тай простена.

— Запази го, докато се видим у Брус. Искам да тръгвам.

— Наистина не може да чака. И… на теб няма да ти хареса.

— Не бих и очаквал да ми хареса, ако се отнася за милото татенце. Ками, аз… — Ахна, като видя образа, който внезапно изпълни телевизионния екран. Изруга цветисто и усили звука. — Пусни си телевизора! Стигнало е до новините, знаеш кое.

 

 

Пътуването към къщата на Брус, разположена в края на Бевърли Хилс, бе истински кошмар. Гърдите й бяха стегнати от бремето да каже на Тай за тайните планове на Самюъл. Ако само бе успяла да му обясни… Но когато той видя своята мини биография по новините, всичко друго отиде на заден план. Което бе разбираемо, защото самата Ками бе потресена.

Журналистите бяха не само свирепи. Бяха и бързи.

Стисна здраво кормилото. Връщането на Тай в Холивуд бе посрещнато с радост, недоверие и предположения.

Най-лошото в това предаване бяха инсинуациите. Кой знае как, енергичната репортерка бе изровила скандала около смъртта на Гейл. Намекваше се, че изчезването на Тай е било предизвикано от нейното самоубийство.

В тези думи имаше достатъчно истина, за да накарат Ками да потрепери. Представяше си как се чувства Тай.

„Трябваше ни повече време — помисли тя, макар вече да нямаше значение. — Повече време заедно. Повече време да направим планове. Повече време да обмислим нещата, преди да се изправим пред лъвовете.“

Сега бе прекалено късно.

Когато зави по улицата към дома на Брус, ахна. Пътят бе почти блокиран от журналисти и телевизионни фургони. Един полицай нетърпеливо й махна с ръка да отминава. Тя трябваше да паркира през няколко преки. Дълго седя в колата, смразена от страх. Вторият рунд от мача между четвъртата власт и Тайлър Стовал бе започнал.

Самюъл Стовал, помисли тя, насочвайки вината към най-вероятния източник. Той бе издрънкал пред пресата.

Вбесено затръшна вратата и се запъти към дома на Брус. Къщата бе малка в сравнение с някои други масивни постройки в Бевърли Хилс и някак невпечатляваща, но с прекрасна ливада отпред и добре оформена алея към входната врата. Сега обаче тази алея бе претъпкана с всякакви видове превозни средства и за нейно раздразнение дори не й разрешиха да стъпи върху бетонната й повърхност.

— Съжалявам, госпожо, но това не е туристическа атракция. На всички е наредено да се разотиват — съобщи й човекът и очите му се насочиха към морето от коли, камиони и хора с камери, разположени наоколо.

— Очакват ме — отговори тя безизразно.

Той я удостои с поглед.

— Госпожо?

— Господин Крамър и неговият гост ме очакват.

— Вашето име, моля?

Ками му го каза и бавно тръгна след него. Журналистите, наблъскани един до друг, завъртяха глави към нея, после се спуснаха отгоре й. В лицето й изникна батарея от микрофони.

— Тайлър Стовал вътре ли е? — попита жена със слабо лице.

— Вие приятелка ли сте на господин Крамър? Той ли кри Тайлър Стовал през всичките тези години? — надвика глъчката друг.

— И вие ли сте в заговора? — изкрещя трети.

— Как се казвате…

— Бихте ли направили изявление…

— Това рекламен трик ли е…

— Бързо, снимай я, преди да се е обърнала! — извика някой, докато Ками се криеше зад гърба на униформения пазач.

Стигнаха до предната врата и полицаят се обърна към тълпата, като направи знак на Ками да позвъни.

— Отдръпнете се! — прогърмя той. Изгладнелите новинари изобщо не му обърнаха внимание.

Ками натисна звънеца и го чу как отеква в двуетажната къща. Не бе съвсем сигурна какво да прави, но вратата се открехна и направо я издърпаха вътре. Тълпата се втурна напред, ала тя вече бе в задната част на къщата, където завесите пред високите прозорци бяха спуснати и бе тъмно като през нощта.

Тя не познаваше своя спасител. Примигна срещу него и колебливо попита:

— Брус Крамър?

— Ками Мерил?

Със смях си стиснаха ръцете. В този момент се отвори двойната врата към кабинета и Тай предпазливо надзърна отвътре. Направи знак на Ками и тя се втурна в топлите му прегръдки.

— Господи, колко ми липсваше! — прошепна той в шията й.

Тя вдъхна дълбоко неповторимия му мъжки аромат.

— Толкова се радвам да те видя. Какво става тук? Как са разбрали?

— Едва прекрачих прага и се втурнаха като глутница кучета.

— Измет — отбеляза мрачно Брус. — Разчуло се е от моята служба. Обградиха къщата ми.

— Бях сигурна, че това е дело на Самюъл — промълви Ками.

— Не бих го изключил. — Тай я стисна по-здраво, сякаш тя бе единствената му опора. — Джипът ми е отвън с всичките ми неща. Не мога да стигна до него. Брус се обади на полицията и тя току-що започна да разгонва тълпата от двора му. — Звучеше сърдит и отчаян.

— Е, ние знаехме, че нещата ще се развият така — напомни му Ками. — Само дето мислех, че ще имаме малко повечко време.

Брус се приближи до малкото прозорче до камината, което гледаше към вътрешния двор, и надзърна между щорите.

— Те са навсякъде.

— Тай, за баща ти…

— А, да. Какво?

— Мисля, че има и друга причина да иска да се върнеш. Може би се опитва да се уреди с роля в „Скалисто дъно“, на бащата на Норман Франклин.

Тай изпсува от сърце. Ками затаи дъх, но се чувстваше по-добре дори само от това, че е свалила този товар от раменете си.

— Представям си — обади се Брус и внимателно се вгледа в Тай. И той като Ками знаеше колко можеше да боли всяко ново предателство.

Ала Тай, след като прокара пръсти през косите си и за момент затвори очи, тръсна глава и заяви твърдо:

— Не ме интересува. Вече се върнах. Това няма значение.

Тя знаеше, че има значение, ала бе доволна, че Тай е готов да го омаловажи, поне за момента. И, изглежда, не обвиняваше нея. Нейното признание й бе помогнало да запази доверието му.

— Мога да се обадя на Сузана, моята агентка — предложи тя. — Може би ще ни помогне да ги удържим. — Посочи към тълпата навън.

Тъй като никой не се сещаше за нищо по-добро, Тай и Брус се съгласиха. Ками позвъни и когато Тери, секретарката на Сузана, разбра какъв е проблемът, тя веднага взе телефона на Брус и обеща, че Сузана ще се обади незабавно.

Ала това чудо отне двадесет минути, тъй като се оказа, че Сузана е на среща с Конъли и Самюъл Стовал.

— Беше невероятно представление — заяви Сузана задъхано. — Опитах се да ти се обадя, но теб те нямаше вкъщи.

— Дойдох да се видя с Тай — обясни Ками — обаче къщата на неговия приятел Брус е обградена от…

— Чакали — прекъсна я Брус.

— … Журналисти. И видя ли по-рано новините? Ние сме насред ураган.

— Ще го преживеем — увери я Сузана.

— Какво става със Самюъл и Конъли? — попита Ками. Тай стисна устни, но не каза нищо.

— Обсъждат „Скалисто дъно“, разбира се. Всички са на нокти в очакване да се срещнат с непоносимия Тайлър Стовал. А той… хм… има ли си агент? — попита тя свенливо.

— Агент? — засмя се Ками. — Не мисля.

— Кажи й, че я наемам, ако може да измете тази паплач от двора на Брус — намеси се Тай. Ками предаде съобщението и Сузана обеща да изпрати бригада специалисти по рекламата, които да организират импровизирана пресконференция.

— Твоят прекрасен бивш съпруг виси наоколо като гадна воня — продължи Сузана, след като бе получила всичката необходима й информация. — Сигурна съм, че се страхува да не го изхвърлят по някакъв начин, а мисля, че Конъли с радост биха се отървали от него. Може и да е уредил нещата с теб и следователно с Тайлър, но, божичко, толкова е досаден!

— Разкажи ми.

— Ами, просто е решил да си виси. То му е в природата.

— Колкото по-малко го виждам, толкова по-добре.

— Колко си права. Слушай, трябва да вървя. Ела довечера в моя офис. Ще бъда там с Карен Уолтърс. Тя е специалист по рекламата, а на вас, сладурчета, точно такъв човек ви трябва! Доведи и човека на деня. Аз ще имам грижата за бъркотията в двора на господин Крамър.

Ками затвори телефона. Чудеше се кога двамата с Тай ще могат да излязат оттук.

— Полицията ги изтласква от алеята — докладва Брус от наблюдателния си пункт в ъгъла на прозореца.

— Да приемем парада — реши изненадващо Тайлър.

И Ками, и Брус го погледнаха неразбиращо.

— Какво имаш предвид? — попита Ками. — Сега ли?

— Време е да изляза, да направя изявление и да приключа с това. Чувствам се като престъпник, като се крия така.

— Не трябва ли да… да се посъветваш със специалист по рекламата? — предложи Брус.

— Сузана ни е уредила среща за довечера — съобщи му Ками.

Тай поклати глава.

— Аз и сам мога да говоря. На това трябва да се сложи край. — Обърна се със слаба усмивка към жената, която обичаше: — Имаш ли нещо против да бъдеш дясната ми ръка?

Ками сви рамене.

— До теб съм — съгласи се тя, възхитена от смелостта му, и го хвана подръка.

Брус ги заведе до вратата, отвори я и те излязоха на широката тухлена тераса. От отстъпващата тълпа се разнесоха възклицания. Моментално всички се втурнаха напред и бяха спрени от няколко сурови неподвижни полицаи, препречили алеята. Тълпата шумно протестира, но Тай, с Ками плътно до него, се запътиха към тях.

— Вие ли сте Тайлър Стовал? — провикна се някой.

— Да — отвърна простичко Тай във внезапно възцарилата се тишина.

Настана пълен хаос. Размахваха се микрофони, хората се блъскаха. Полицията едва успяваше да удържи тълпата. Тай бе този, който вдигна ръце и с жест призова към ред. Започна канонада от въпроси, по-тежка от тази, която бе посрещнала Ками на идване.

Тай ги надвика:

— Ще направя изявление. И това е всичко, което ще кажа. — Изчака глъчката да стихне малко. — Преди десет години реших да замина поради лични причини. В това няма някаква особена мистерия. Сега съм готов да се върна. Да, водя разговори с продуценти за възможна роля, но още нищо не е решено.

От всички страни заваляха въпроси.

— Кои продуценти?

— Къде бяхте през всичкото това време?

— Как си изкарвахте хляба?

— Имате ли романтична връзка с госпожица Мерил? — извика някой по-силно от останалите.

Макар да знаеше колко бързо се разпространява информацията в тези среди, Ками бе изненадана, че вече знаят името й. Тай се опита да не обръща внимание на въпроса, но отново се надигна врява. Той й хвърли един поглед, който можеше да се тълкува само по един-единствен начин, и отсече:

— Да.

Няколко микрофона бяха бързо прибрани и част от тълпата се втурна навън. „Първи да съобщят новината“ — помисли Ками с отвращение.

— Ще ви бъда благодарен, ако оставите на спокойствие моя приятел. — Тай погледна към Брус. — Това е неговият дом. Ако искате допълнителна информация, обърнете се към баща ми, Самюъл Стовал — добави с проблясък на вдъхновение. — Той е човекът с отговорите.

След това Тай изтегли Ками вътре и тримата с Брус зачакаха шумът да стихне. Часове по-късно, когато само неколцина папараци висяха в края на алеята, Ками и Тай се качиха на нейната кола и позволиха на гладните независими фотографи да ги проследят до кантората на Сузана.

Карен Уолтърс бе висока жена, според Ками над метър и осемдесет, която им стисна силно ръцете, когато двамата се появиха в офиса на Сузана. Освен това тя беше много, много бременна и тази гледка напомни на Ками за празнотата, за която тя се опитваше да забрави насред своето щастие с Тай. С усилие насочи вниманието си обратно върху Сузана, чиито буйни къдрици изглеждаха още по-буйни, сякаш натоварени с електричество.

— Какво има? — попита Тай, усетил бързата промяна на настроението й.

Ала Ками само поклати глава. Опасяваше се, че не би могла да се владее, ако заговори за бременността на Карен.

В единия ъгъл на стаята просветваше телевизор, ала звукът бе намален докрай. Сузана погледна към екрана и каза:

— Карен досега се занимаваше с разгонването на тълпата, но по-късно пак ще се окажете на прицел.

— Тай направи изявление — съобщи Ками.

Карен и Сузана изненадано се обърнаха към Тай, който преразказа какво бе съобщил пред камерите.

— Е, ще бъдете новина номер едно в емисията в единадесет — намръщи се леко Карен, която очевидно не би посъветвала Тай да прави изявления.

— Питаха ли за вас двамата? — поинтересува се Сузана и когато Ками кимна срамежливо, добави обидено: — Не си ми казвала!

— Това е доста… ново — опита се да се оправдае Ками.

— Ще ви създадат проблеми — каза Карен на Тай. — Не позволявайте отново да се случва, ако можете да го предотвратите. Сега вие сте гвоздеят в програмата, господин Стовал. Сигурна съм, че го знаете, както и че съзнавате, че ще извъртят всяка дума, която кажете.

— Знам, преживявал съм го и преди. — Тай въздъхна дълбоко. — Знаех си, че ще е така, но реалността винаги е шок, нали? — Устните му се изкривиха в усмивка. — Можете ли да ме отървете от това?

Карен отвърна на усмивката му:

— Всичко, което мога да направя, е да облекча задачата ви.

— И това не е лошо.

— Конъли биха искали колкото може по-скоро да говорят с вас — съобщи Сузана на Тай.

— И аз бих искал да говоря с тях. — Той й хвърли бърз оценяващ поглед. — Като мой агент бихте ли го уредили?

Сузана се засмя и доволно притисна ръка към сърцето си.

— Дадено. — Запъти се към телефона.

— Колко сериозни са нещата между вас? — поинтересува се Карен.

Ками и Тай се спогледаха. Нещата се случваха прекалено бързо.

— Сериозни са — призна Тай весело, седна на един стол и придърпа Ками в скута си.

Сузана измърмори нещо сподавено, което би могло да означава какво ли не, но Ками я видя как преглъща внезапно напиращите сълзи, после се усмихна колебливо и насочи вниманието си към телефона.

Краткият момент на меланхолия на Ками отмина. Какво й ставаше? За бога, бе взела съдбата в собствените си ръце.

Карен извади от чантата си бележник и писалка.

— Добре, ще ви уредя няколко интервюта. Сутрешното шоу, нощното предаване, новините. Ще разработим сценарий на базата на това, което искате публиката да знае. Бъдете точен, но създавайте впечатление, че животът ви е уравновесен. Не давайте повод за допълнителни догадки.

— Добре.

— Сузана ми каза, че сте живял в Бейрок, Британска Колумбия. Хората там познават ли ви? Знаят ли кой сте?

— Те мислят, че се казвам Джери Мърсър. Че приличам на Тайлър Стовал.

— В такъв случай по-добре започнете да им казвате истината. Ще ги бомбардират с въпроси. Има ли нещо от живота ви там, което може да се обърне срещу вас?

— Живях доста семпло.

— Бивши приятелки? Любовници?

Тай се поколеба.

— Не съм бил светец — призна той напрегнато.

— Всичко ще излезе наяве, нали знаете? Жителите на Бейрок ще преживеят своите петнадесет минути слава…

Сузана извика сподавено.

— Гледайте! — Затули с ръка слушалката и посочи към телевизора.

На екрана се появи познатото лице на Самюъл. Карен усили звука навреме, за да го чуят как на пет последователни въпроса отговаря „Няма да коментирам“.

— Е, най-после е решил да си държи устата затворена — отбеляза развеселено Тай. — По-добре късно, отколкото никога.

Ками се усмихна, после замръзна невярващо — на мястото на Самюъл се появи образът на Пол Мерил.

— Хм — заяви тя, докато Пол, перчейки се глуповато пред камерата, обясняваше, че в момента няма правото да обясни подробности за събитията, които са „подмамили Тайлър Стовал да се върне у дома“, но че наистина има заслуга за завръщането на блудния син и че наистина Камила Мерил е негова бивша съпруга.

Тай го наблюдаваше с интерес.

— Значи това е бившият.

— Той ме уволни от „Улица Вишнева“ — спомни си Ками. — Сигурна съм, че вече го е яд заради идеята си да ме прати да търся Тай.

— Аз пък мислех, че това е заслуга на милото татенце — засмя се Тай.

— Радвам се, че го приемаш с чувство за хумор — измърмори Ками.

— Поддържайте чувството си за хумор — одобри Карен. — Това е единственият начин да преживеете всичко. — С мъка се надигна от стола.

Ками се опитваше да не гледа със завист издутия й корем.

— Кога ще свърши всичко?

— Не може да е кой знае каква сензация — предположи Тай.

— Най-голямата след Моника Люински — сряза го Карен. — Имайте готовност да продължи известно време. Просто не губете чувството си за хумор. Ще ви потрябва.