Джанел Тейлър
Холивудски тайни (2)

Втора глава

— Знам, че носиш детето на Кол — задъхваше се Ками, без да откъсва поглед от ослепителната блондинка с ясносини очи, която стоеше насред коктейлната зала, а дългата бяла рокля очертаваше чувствените извивки на тялото й. — Знам също, че той си мисли, че те обича. Но той обича мен. И накрая ще го разбере.

Другата жена стисна чашата с шампанско, пръстите й се свиха около столчето, докато то се счупи на две. Ками погледна ужасено към парчетата стъкло и усети как първа камера бръмчи в лицето й.

— Ти загуби, Дона, и си жалка — бе гърленият отговор на блондинката. Извън полезрението на камерата тя стисна пакетче „кръв“. Червената течност проникна между пръстите й. Очите на Ками се приковаха върху окървавените ръце на жената и камерата се прехвърли към алените петна по красивата бяла рокля. „Само един кадър“, бе нареждането на режисьора, макар че зад кулисите за всеки случай чакаха още две рокли. — Ти никога няма да имаш Кол. Ти никога няма да имаш дете. Ти нямаш дори живот.

Ками погледна безпомощно към тържествуващото лице на жената.

— Стоп кадър! — извика Гари, режисьорът на епизода.

Ками за момент остана неподвижна на мястото си. Чувстваше се леко объркана. Петъците бяха филмови дни. Нямаше да има вече репетиции. И макар че цяла седмица бе подготвяла тази сцена, днес в нея имаше повече сила, отколкото бе очаквала.

Ти никога няма да имаш дете. Ти нямаш дори живот.

— Ками? — Гари я погледна въпросително. Той винаги се бе отнасял приятелски към нея и както и останалите, бе особено мил, откак се чу новината, че тя „излита“.

— Добре съм. Просто много неща са ми на главата — измърмори тя и се запъти към гримьорната, която делеше с ослепителната блондинка Джени. Джени бе нова в шоуто и вече се бе превърнала в сензация. Ками би могла да очаква, че ще я разяжда завист, ала се оказа, че в реалния живот Джени е толкова мила и внимателна, колкото героинята й във филма е гадна и подла.

— Добре ли си? — попита я загрижено Джени.

Ками улови в огледалото отражението й до своето. Две жени, толкова различни и в същото време не толкова далечни по възраст. Ками бе кестенява, със сериозни синьо-зелени очи, които изглеждаха прекалено големи за лицето й. Джени бе на руси кичури с по-малки очи и чувствено поведение, което контрастираше на ненатрапчивата изисканост на Ками. Бе се надявала, че двете с Джени могат да станат близки приятелки, ала предстоящото й уволнение правеше това невъзможно.

— След снимките имам час при лекаря — сподели Ками.

— Какъв лекар?

— Моята гинеколожка. — Тя направи гримаса.

— Сигурно никак не ти се ходи — предположи Джени и Ками се усмихна в знак на съгласие. — Ще се видим ли в понеделник?

— Ще бъда тук. — Тя имаше да заснеме още няколко епизода, преди договора й с „Улица Вишнева“ официално да приключи. След това щеше да бъде безработна, освен ако фантазиите на Пол да играе главна роля в „Каменисто дъно“ не се материализираха. Не можеше да си представи, че това ще се случи, както и не си представяше, че наистина ще тръгне да търси Тайлър Стовал! Засега дори още не се бе съгласила да отиде довечера в дома на семейство Конъли.

Ками въздъхна, свали сценичния костюм, облече ежедневните си дрехи, взе си чантата и се запъти към своето беемве. Десет минути по-късно излезе от паркинга на студиото и пое към кабинета на доктор Кроули. Набра на клетъчния си телефон номера на Сузана и бе приятно изненадана, когато веднага я свързаха.

— Защо не си заета в петък следобед? — попита тя агентката си. В гласа й звучеше усмивка. — Да не си си загубила клиентелата?

— Де да беше така — изсумтя Сузана. — Как през цялото време да се справям с тези некадърници? Някой непрекъснато ми ги праща и, повярвай ми, това е кошмар.

— Ха! — Неудържимият списък от клиентите на Сузана Кобърн прерастваше в „Кой кой е“ сред новите надежди и Ками не можеше много да я съжалява. — Тръгнала съм към доктор Кроули.

— Мразя да ходя на гинеколог — възкликна Сузана.

— Всички сме така — въздъхна Ками.

— Струваш ми се уморена, миличка. Не ми казвай, че още се чудиш за довечера. Не забравяй, че и аз ще съм там.

— Защо да не дойда с теб? Знаеш какво ми е отношението към Пол.

— Можеш да дойдеш с мен — рече Сузана, повтаряйки плана, който двете бяха обсъждали, откак Ками й бе разказала за идеята на Пол. — Но това е шоуто на Пол, поне засега. Затова мисля, че трябва да сме любезни.

— Не съм в настроение да бъда любезна.

Сузана се позасмя:

— Първо ще мина покрай твоя апартамент и ще донеса бутилка шампанско…

— Сузана…

— Шшшт. Никакви възражения. Запомни, това е добра новина. Страхотна. Направо супер.

— Разбира се — съгласи се Ками със забележима липса на ентусиазъм.

— Ох, престани. Обещавам, че ще долетя, веднага щом свърша работа. Това е празник, скъпа моя! Започваш нова кариера!

Ками затвори и отби от магистралата по посока на кабинета на доктор Кроули. Не бе сигурна, че е готова за жизнерадостния възторг на Сузана по повод на новината, че ще се кандидатира за филм на „Лятно Слънцестоене“. Колкото до приема тази вечер, изобщо не можеше да си се представи там.

И все пак, щеше да постъпи като глупачка, ако поне не се мерне у Конъли. Нищо не бе предрешено.

Сградата, в която се помещаваше кабинетът на доктор Кроули, бе с червен керемиден покрив и гипсови орнаменти в испански стил, толкова популярен в южна Калифорния. Пред нея цъфтяха тропически храсти. Когато затвори зад себе си вратата от ковано желязо, секретарката я изгледа мълчаливо и повдигна въпросително вежди.

— Идвам при доктор Кроули.

— Попълнете този формуляр и седнете.

Ками покорно взе бланката, която й даваха при всяко посещение. Попълни я в същия ред и написа „3“ в графата за броя спонтанни аборти. С тревога си спомни, че точно това бе причината последния път, когато идва при гинеколожката, да поиска да й направят изследвания.

Няколко минути по-късно я въведоха в кабинета на доктор Кроули — малка, пълна с лавици с книги стая, която миришеше повече на библиотека, отколкото на болница. Седна на удобния фотьойл и пое дълбоко въздух. За добро или за лошо, мислите й все още кръжаха около Тайлър Стовал. Не бе преставала да мисли за него, откак Пол го спомена по време на техния разговор. И макар да си казваше, че е глупачка, в главата й се въртяха планове, въпреки мисълта, че и през ум няма да й мине да го търси.

Не бъди идиотка, каза си тя за хиляден път. Няма да можеш да го намериш, а и да успееш, това би било нещастие. Ако в „Лятно Слънцестоене“ те искат, ще те вземат, независимо от Тайлър Стовал.

— Не бъди наивна — прошепна на глас и тръсна глава с раздразнение.

Влезе доктор Кроули, облечена с черен панталон и сако, с дипломатическо куфарче в ръка. Ками я бе хванала на тръгване.

— Закъсняла ли съм? — ужаси се Ками. Не бе проверила за колко часа се е записала.

— Не, не, просто е петък следобед — усмихна се лекарката. — Решила съм да си тръгна по-рано, но не преди да се срещна с теб.

— Бихме могли да го отложим за по-удобно време.

— Аз исках да те видя, Ками.

Зад очилата с телени рамки очите й гледаха сериозно и някак съчувствено. Ками разтревожено се поизправи в стола.

— Защо? Нещо не е ли наред? Изследванията… не е рак, нали? — заекна тя. Паниката я прониза право в сърцето.

— Не, не е рак.

— Ох, добре. — Отпусна облекчено рамене.

Ала когато лекарката се поколеба, тревогата отново започна да я обзема.

— Ти имаш така наречената ендометриоза — съобщи й доктор Кроули след дълго мълчание. — Чувала ли си някога?

Ендометриоза? В съзнанието й изплуваха някакви откъслечни спомени.

— Ъъъъ… ами, не… може би… — Ками се мъчеше да се овладее. — Това не бяха ли някакви проблеми, свързани с матката?

Лекарката кимна утвърдително, опря се на бюрото и скръсти ръце, сякаш се гласеше да изнесе дълга лекция. Сериозна тридесет и пет годишна жена с четири деца — на шест, осем, десет и дванадесет години, доктор Кроули бе най-симпатичната гинеколожка, която Ками бе срещала. Пациентката неволно се сви в очакване на това, което предстоеше.

— Последния път, когато се срещнахме, ти се безпокоеше дали някога ще можеш да имаш деца — напомни й лекарката. — При ендометриозата има свиване на матката, може би някакво нараняване, и това усложнява нещата.

— Искате да кажете, че никога няма да имам деца?

— Има такава вероятност. Често с течение на времето проблемът се усложнява. Ендометриозата може да е доста болезнена, но, изглежда, че ти досега не си имала особени неприятности.

Ками поклати глава. През по-голямата част от времето се чувстваше съвсем добре. Смяташе, че прегледът е профилактичен и не очакваше изследванията й да покажат промени.

— Възможно е обаче заболяването да прогресира и рано или късно да се наложи операция.

— Операция? — повтори Ками безсилно. — Отстраняване на матката? — Гласът й бе толкова тих, сякаш предъвка ужасните думи.

— Невинаги. Ендометриозата се развива индивидуално.

Ками кимна разбиращо. Доктор Кроули продължаваше да говори, ала в съзнанието на пациентката й всичко се сля. Успяваше да долови само отделни фрази: „… ендометриална тъкан от стената на матката… струпеи… създали блокаж… удебеление… болка и кървене… предполагаемата причина в двадесет и пет до петдесет процента от безплодните жени…“.

Ками прекъсна беседата:

— Ами ако реша да имам дете още сега, преди да се е влошило? Мога ли?

— Не е невъзможно. Това, че досега не си имала износена докрай бременност, не означава, че не може да се случи. Можем да отстраним част от това уплътняване и да видим какво ще стане. Това може да увеличи шансовете ти. — Доктор Кроули се прокашля. — Най-големият ти враг е времето. С прогресиране на болестта възможността да забременееш и доизносиш плода намалява.

Ками потърка лице. Семейство. Нещо толкова просто за повечето хора и странно далечно за нея.

— До тръбата на левия ти яйчник има удебеляване. Операцията може да помогне. Не би трябвало да е нещо по-сериозно от запушване на тръбата. Амбулаторна операция.

— Ще се промени ли нещо?

— Понякога е възможно.

Докторите мразеха да дават обещания, от които зависеха надеждите и мечтите на пациента.

Възцари се дълго мълчание. Ками нямаше какво повече да каже. Трябваше й време, за да осъзнае ситуацията.

— Ще ви се обадя — обеща тя на лекарката и несигурно се изправи. Не можеше да седи повече. Искаше просто да остане сама, затова бързо напусна кабинета на доктор Кроули, качи се в колата и подкара към дома си.

Единствената кола на паркинга бе безлична кремава лимузина, в която седеше мъж. Бе паркирана до другия край на сградата, далеч от стълбите. Ками почти не погледна натам, забърза се към убежището на едностайния си апартамент и заключи вратата зад себе си.

Сузана щеше да дойде с шампанско.

Ками нямаше желание да празнува, ала трябваше да прави нещо, за да се успокои. Наля си половин чаша бяло вино и се вторачи в изстуденото шардоне. Взе чашата и излезе на малкия балкон с неприветлив изглед към закриващите небето сгради на Лос Анджелис. Не отпи, просто държеше чашата в длани, потънала в мислите си. А те й напомняха, че може никога да няма дете.

Никога?

Истината бе, че тя със сигурност щеше да си остане бездетна. Освен очевидния медицински проблем, в живота й нямаше мъж, а и не се задаваше такъв. Изкуственото оплождане не я интересуваше. Тръпки я побиваха само като си помислеше за това.

„Не се заричай — прекъсна тази мисъл тя и надигна чашата. Усети как студената течност се плъзна в гърлото й. — Ако ти обещаят износена бременност, не би ли опитала?“

Виното бе толкова студено, че чашата се бе изпотила и по дългото столче се спускаха прозрачни капчици. Загледа се в една от тях и затвори очи. Почувства се изведнъж толкова самотна и нещастна, че коленете й направо се разтрепериха. Преди да е рухнала, се отпусна на един от сгъваемите столове на балкона. Между двата шезлонга имаше малка масичка и Ками с несигурни пръсти остави чашата на нея. Надигащата се болка заплашваше да я погълне.

Добре. Време бе да обобщи нещата. Бе приела, че я изхвърлят от шоуто и, честно казано, за нея това не бе кой знае каква изненада. Колкото и да не й се искаше да признае, отдавна подозираше, че дните на нейната героиня са преброени. В слуховете, които се носеха из студиото, обикновено имаше доза истина. Трябваше да е доволна, че е изкарала толкова дълго — в телевизията три години бяха цяла вечност.

И колкото и жалки да бяха машинациите на Пол, тя разбираше какво ги поражда. Бе една от малкото жени, близки с Тайлър Стовал. Дори Сам, бащата на Тайлър, не се бе радвал на такава близост със сина си, каквато Ками бе имала с доведения си брат. Всичко се бе случило преди много години, но тя не можеше да го забрави — нямаше други братя и сестри (доведени или не) освен Тайлър. За нея той бе големият брат.

Лъжкиня! Ками тръсна глава. Дори сега не можеше да повярва в това. Бе таила към него чувства, много по-различни от сестринските. Истината бе, че с Тайлър нямаха кръвна връзка. Той бе влязъл в живота й на впечатлително момиче и бе останал там няколко години преди да се издигне до славата и богатството и загадъчно да изчезне. Ала докато бяха в един семеен кръг, тя бе свикнала да го обича като брат и нещо повече. Виждаше го във фантазиите си, но в действителност се преструваше, че е малката му сестричка, защото той го искаше. Харесваше му тя да е около него, или поне на нея така й се струваше. И нямаше нищо против, макар непрекъснато да го търсеха други момичета. Той очевидно не държеше особено на никоя от тях, защото връзките му бяха краткотрайни и Ками приемаше това за добър знак. Някой ден можеше и да бъдат заедно, мечтаеше си малкото момиче. Просто трябваше да дойде подходящият момент.

Подходящият момент.

Мислите й се върнаха към единствената им нощ заедно, тя грабна чашата, отпи голяма глътка, задави се и се закашля, сякаш виното бе влязло в кривото й гърло. Как бе допуснала да се случи това?! Дори след всичките тези години, след неудачния й брак, след като бе пораснала, Ками избягваше да си спомня за нощта, която бяха прекарали заедно.

Тайлър така и не разбра какво всъщност се случи. Тя се бе появила в момент, когато той бе нещастен и алкохолизиран до крайна степен. Тя искаше да поговорят, но унинието му по някакъв начин я завладя и когато протегна ръка към нея, тя не устоя на привличането.

Тръгна си, преди да се е събудил и въпреки спомените за тази нощ да я измъчваха, не се заблуждаваше, че тя би означавала нещо за него. Не, много по-добре беше да погребе този спомен.

Ками потрепери и решително остави чашата. Кръвта й кипваше само като се сетеше за прегръдките му… а те бяха само част от една пиянска нощ.

Обви здраво ръце около раменете си и загледа лъчите на следобедното слънце, които се пречупваха през блестящата течност в чашата. Болеше я за пропуснатите възможности.

Тайлър, Тайлър, Тайлър…

Той бе влязъл в живота й в най-неподходящия период на младежка непохватност. В девети клас носеше шини на зъбите и бе сигурна, че всички й се присмиват. Бе недодялана, но ученолюбива и в частното училище почти не я забелязваха, преди майка й да се омъжи за прочутия и омразен Самюъл Стовал.

Майката на Ками, Клер Пендълтън беше прекарала по-голямата част от живота си в покрайнините на Бевърли Хилс. На млади години бе работила като фотомодел, когато я ухажвал бащата на Ками, само за да я изостави в най-критичния момент — без брак, без съпруг и без пари. След раждането Клер се бе върнала към работата си на фотомодел и с помощта на издръжката, която плащаше бащата на Ками, съумяваше да преживее и накрая дори преуспя. Когато дъщеря й порасна, тя я записа в сравнително престижно частно начално училище. Ками бързо се сприятеляваше с връстниците си, ала когато премина в гимназията, осъзна своята непохватност.

Тя посещаваше актьорски курсове, за да преодолее стеснителността си и откри, че има сериозен интерес към това изкуство. Намери си приятели в театралния кръжок — деца, които се интересуваха от същото, което вълнуваше и нея. Бе доста щастлива. Мечтаеше, след като завърши училище да стане актриса.

Когато Самюъл Стовал срещнал Клер, тя правела снимки на открито на остров Каталина. Той обикалял с джипа си из острова и забелязал Клер, застанала насред вятъра, скалите и морето. След няколко месеца тя бе станала негова трета съпруга, а Ками — първото му доведено дете. Той имаше няколко собствени деца, от които не се интересуваше и едва когато Ками и Клер се пренесоха при него, разбраха, че Тайлър ще живее с тях.

Майката на Тайлър, Нанет Стовал, го дала на Сам поради условията на развода. Говореше се, че за това е получила цели два милиона, ала Ками подозираше, че това е само клюка. Нанет обичаше сина си и от коментарите на Тайлър доведената му сестра реши, че по-скоро момчето е искало да живее с баща си и майката неохотно е отстъпила пред съдебното решение. Каквато и да бе истината, Тайлър се настани в стаята до Ками.

Мълвата се разпространи из училището със скоростта на горски пожар. Ками бе доведена дъщеря на Сам Стовал! Тя изведнъж стана популярна и всички съученици започнаха да й обръщат внимание.

А момичетата преследваха Тайлър.

Налагаше се той да отбива атаките им и Ками наблюдаваше това със смесица от гордост и ужас. Гордееше се, че той е неин доведен брат и се ужасяваше, че всички момичета го желаят. Те жадно ловяха всяка негова дума, сякаш бе знаменитост, в каквато един ден щеше да се превърне. На Тайлър това боготворене му бе явно неприятно, ала успяваше да се държи доста любезно.

Точно тогава Ками осъзна собствените си чувства към Тайлър. Опитваше се да ги отрича, ала вниманието на така наречените й приятелки към него я дразнеха. Тайлър бе с тъмна коса и проницателни сиви очи, с които умееше да се вглежда в женската душа по такъв начин, че всяка ясна мисъл излиташе от ума на горкото момиче. Приличаше на баща си, ала за щастие не притежаваше пренебрежителното му отношение към жените. Сам можеше да бъде несъзнателно жесток, а Тайлър бе съзнателно мил. Разбира се, само когато сам искаше това. Ако Ками или който и да е друг го ядосаше, той определено можеше да се държи като изнервен по-голям брат. Ала имаше и моменти на нежност, които Ками не можеше дори да опише. Точно заради тези моменти го обичаше. Боготвореше го. И започна да си мечтае за него.

Тайлър завърши гимназия три години преди нея и постъпи в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Започна да се снима в телевизионни реклами. Не му пречеше, че е син на Сам Стовал. Когато го избраха да играе поддържащата роля в евтин филм, превърнал се неочаквано в хит на сезона, изведнъж стана ясно, че успехът му като актьор се дължи повече на способностите, отколкото на баща му.

През тези първи години той все още живееше със Сам. Понякога се записваше на летни курсове или се хващаше за странна работа в някое студио. Ученическото увлечение на Ками прерасна в стопроцентово влюбване — следваше го навсякъде и ако той се досещаше за причината, поне с нищо не го показваше.

Тя го гледаше как ходи на срещи с други момичета и броеше минутите, докато се върне у дома. За щастие той никога не ги водеше в къщата на баща си — Ками знаеше това, защото не си лягаше, преди да го дочака.

Спомняше си как я погледна една нощ, когато намери своята „малка сестричка“ полузаспала на дивана. Отсреща телевизорът проблясваше безмълвно, на масичката до дивана стояха купа с пуканки и бутилка сода — доказателства за нейното самотно бдение.

— Знаеш ли, няма нужда — каза й той и приседна на края на дивана, така че тя трябваше да свие колене, иначе босите й пръсти щяха да докосват бедрата му.

— Какво няма нужда?

— Да ме чакаш. Аз мога сам да се грижа за себе си.

— Знам.

— Защо тогава го правиш? — поинтересува се той и се вгледа в нея с онзи всепроникващ поглед, който тя бе свикнала да обича, от който понякога се страхуваше. Когато Тайлър искаше да получи отговор, винаги му казваха истината.

И въпреки това я караше да се чувства толкова нервна! Едва се сдържаше да не започне да си гризе ноктите.

— Не те чакам. Гледам телевизия.

Той хвърли поглед към екрана.

— Какво гледаш?

Ками нямаше представа. След последните новини вървеше някакъв черно-бял филм на ужасите, на който не бе обърнала внимание.

— Не знам, заспала съм.

— Аха…

Каза го толкова многозначително, че я подразни.

— Гледах Летърман, разбра ли? Не обърнах внимание какво е започнало след това!

— Е, Летърман трябва да е напуснал телевизията, защото си на кабелен канал.

— О, прекрасно. Първо превключих каналите. Какво толкова?

— Няма нужда да ме чакаш — повтори той, сложи краката й в скута си и разсеяно започна да ги масажира.

Често го правеше през годините, когато бяха доведени брат и сестра. Той обичаше да докосва и да го докосват, не задължително сексуално, макар тя да не се съмняваше, че и това му е приятно. Ала имаше нещо повече — начин без думи да каже: „Харесва ми да бъда с теб“. Баща му беше същият. Той прегръщаше всички, които срещнеше, независимо дали това им харесваше или не. За Сам това означаваше: „Не сме ли всички големи приятели?“, независимо дали изпитваше това чувство или не. Просто част от холивудските превземки, както подозираше Ками. Ала докосването на Тайлър бе по-истинско и изпълнено с неизречена лоялност.

Само дето хвърляше в хаос пърхащите й чувства. Тя измъкна краката си от топлата му прегръдка и Тайлър, почувствал отдръпването й, стана от дивана. Не това бе желанието й! Нямаше намерение да го отпъжда. Просто не издържаше да усеща топлите му пръсти върху нервната си кожа.

Ала не можеше да му го каже. Вместо това изтърси:

— Къде отиваш?

— Да си лягам. Късно е.

— Постой още малко.

Той се протегна и се прозя:

— Скапан съм.

— Остани и погледай с мен.

— Ти си луда — измърмори Тайлър, ала седна отново, като старателно избягваше свитите й крака.

Ками съжаляваше, че е реагирала на докосването му, но как можеше да му каже, че се страхува от самата себе си? Че всеки път, когато я погледнеше, сърцето й се обръщаше? Че понякога, когато го виждаше да съблича ризата си, едва издържаше на изкушението да прокара пръсти по тези силни, гладки мускули?

Тайлър намери дистанционното управление и започна да сменя каналите, докато спря на някакво нощно комедийно предаване. Той се смееше на някои от шегите, а Ками не смееше да помръдне, от страх, да не издаде истинските си чувства. Какво се бе случило?

— Какво ще правиш, след като завършиш? — неочаквано попита той и й хвърли уж небрежен поглед. В стаята бе тъмно, осветяваше я само екранът на телевизора, ала въпреки това Ками забелязваше как внимателно се вглежда в нея.

— Не знам. Ще отида в колеж. Може би в Калифорнийския университет… или, не знам, някой местен колеж наблизо.

— Още ли се интересуваш от актьорската професия?

Притесняваше се да си признае, защото Тайлър вече бе започнал да жъне успехи в тази трудна област. Ками се чувстваше като негова запалена почитателка. Кимна отривисто и се помъчи да измисли разумно обяснение, за да не изглежда, че просто му подражава.

— Мога да кажа на татко да те представи на някои хора. Той познава всички.

— Ох, не знам… — измърмори Ками. Идеше й да потъне вдън земя. Толкова пъти бе повтаряла тази фраза, сякаш нямаше ум в главата си!

— Винаги е било важно кого познаваш. Нищо не се е променило — обясни той с иронична усмивка, която показваше отвращението му към начина, по който се уреждат нещата. И въпреки това никой от тях не можеше да отрече, че името Стовал му отваря много врати.

Не знаеше какво да отвърне. Мозъкът й просто бе блокирал.

След малко Тайлър отново се изправи.

— Е, лека нощ — каза той и за нейна изненада се наведе да я целуне по челото.

Ками не можа да се сдържи и изписка в знак на протест. Той, изглежда, не обърна внимание на реакцията й. Тя обаче дълго лежа, вперила поглед в тавана, а челото й пламтеше от тази платоническа целувка.

Може би нещата щяха да се развият така, както обясни Тайлър. Може би Сам щеше да я поразведе из Холивуд, да я научи на някой и друг трик. Но не стана така. Един ден, малко преди да завърши, Ками се върна рано от училище. Тайлър бе минал да й каже, че е определен за характерна роля в един филм и да я поздрави с предстоящото й завършване.

Ала тези новини брутално изхвърчаха от главата й, когато се втурна в стаята на майка си, отвори вратата и завари в леглото Сам с красива изгряваща звезда.

— Ками! — изрева той.

Ала бе твърде късно. Момичето ахна потресено, без да може да помръдне. Изрусената блондинка, която бе възседнала Сам, се сви от страх на гърдите му. Той изкрещя и лицето му стана пурпурночервено. Ками отстъпи заднешком в коридора: краката й трепереха, главата й кънтеше. Докато се препъваше по стълбите, си спомни, че майка й имаше някаква работа в Сан Диего и беше предупредила, че може тази вечер да не се върне. Сам се бе възползвал от този момент, за да доведе любовница в собствения им дом.

След като набързо изпрати красивата си любовница, Сам проведе с Ками дълъг разговор. Той не очакваше от нея да премълчи видяното. Знаеше, че ще каже истината на майка си. Това, което искаше, бе да го разбере. Невероятно! Как можеше изобщо да разбере нечия изневяра?! Не бе възпитана така.

Въпреки това Сам седеше срещу нея на масата в трапезарията и обясняваше по своя си странен начин, че не бива да очаква от него да живее според нейните разбирания.

— Тук нещата не стоят така — говореше той, сякаш речта му бе добре отрепетирана. Като се имаше предвид поредицата бивши съпруги, може и така да беше. — Има определени изкушения, които не може да се пренебрегнат. Можеш да приемеш, че се дължи на прекалено многото възможности. Мъж като мен не може да бъде толкова съвършен — добави с прословутата си усмивка. Разбира се, той се самоосъждаше, ала Ками не вярваше на нито една негова дума.

— Мъж като теб? — попита тя с изтръпнали устни.

— Аз съм романтичният идол за милиони жени. Понякога може да кривна. — Вдигна ръце, сякаш се предава пред слабостта си. — Майка ти го разбира.

— Майка ми знае?!

— Да не мислиш, че е за пръв път?

Това грубо пренебрежение към светостта на брака я жегна дълбоко в душата.

— Мисля, че си отвратителен! — извика тя. — Надявам се мама да се разведе с теб!

— Няма да се разведе. — Той започваше да губи интерес към разговора. Ако Ками не искаше да повярва на аргументите му, нямаше смисъл да продължават.

— Ще се разведе, ако все пак нещо зависи от мен! — заяви Ками.

— Майка ти прекалено много ме обича — отговори Сам с безразличие, сякаш бе претеглил всичко и бе установил, че винаги ще се окаже отгоре. — По-вероятно е аз да се разведа с нея.

— Тогава направи го! — процеди Ками през треперещи устни.

Той я изгледа иронично:

— Може и да го направя.

Ками преглътна мъчително и изведнъж видя ужасния капан, зинал пред нея. Сам не се интересуваше от Клер. Тя му бе омръзнала.

— Ако я нараниш, никога няма да ти простя — прошепна тя.

— Ох, Камила… — засмя се той на нейната наивност.

Тя изскочи от стаята и се блъсна в широките гърди на Тайлър.

— Какво има? — попита той загрижено.

— Баща ти е копеле! Мошеник! Ужасен, лъжлив гадняр!

Тайлър премести поглед от обляното й в сълзи лице към суровото изражение на баща си.

— Какво става?

И тогава Сам хвърли следващата бомба.

— Ние с Клер се развеждаме. Ками не иска и да чуе.

— Какво?! — ахна тя.

— Срещам се с друга жена — добави той.

Тайлър тръсна глава, сякаш и на него му бе трудно да следи разговора.

— Предложих на Клер щедро обезщетение, царска издръжка, но тя настоява за повече.

— Лъжец! — промълви Ками потресено.

— Вероятно ще трябва да й дам и къщата. — Той погледна с подигравателно съжаление към Ками. — Съжалявам, Камила, но тя не е по-различна от другите.

Ками вдигна поглед към Тайлър, който още я държеше в прегръдките си.

— Вярваш ли му?

— Майка ми беше различна — заяви той студено на баща си.

Сам стисна устни.

— Е, да, наистина. Нанет беше нещо друго.

— И моята майка е различна! — извика Ками.

Сам не откъсваше очи от Тайлър.

— Ти знаеш истината, синко. Ти ни чу.

— Какво си чул? — попита Ками.

Тайлър не искаше да каже нищо. Поколеба се, стиснал здраво зъби.

— Какво си чул?! — настоя тя. Мълчаливо се надяваше Тайлър да опровергае твърденията на баща си, молеше го с цялата си душа и сърце да застане на нейна страна.

— Кажи й, синко.

— Чух ги да се карат, това е всичко — отсече той.

— И…? — подкани го Сам. — За какво се карахме?

Ками бе впила поглед в сивите очи на Тайлър, сякаш така можеше да му попречи да каже нещо ужасно, нещо вярно, нещо, което тя не искаше да чуе.

Той преглътна.

— За пари.

— За пари? — повтори неразбиращо Ками. — Какво говориш? Да не би да мислиш, че майка ми иска този развод? Ти мислиш, че тя иска пари?!

Тайлър поклати глава:

— Не знам. Просто се караха. Ако искат да се разделят, остави ги.

— И ти оправдаваш това?!

— Това си е техният живот, нали? — напомни й Тайлър, мъчейки се да я накара да види и другата гледна точка.

Сякаш отрови мислите й, сякаш опетни любовта и доверието й. Ками го погледна с цялата погнуса, с която би погледнала змия, нахвърлила се върху беззащитно живо същество.

— Ти си същият като него! — избухна тя и се втурна навън. Тича, докато дробовете й едва не се взривиха, докато гърлото я заболя. После се хвърли на тревата в малкия паркинг, сгушен между красивите къщи в края на тяхната улица. Юмруците й се вкопчиха в стръковете трева, челюстта я заболя от усилието да я стиска, очите й горяха.

Тайлър я намери там.

— Ками, стани — прошепна той съчувствено.

— Разкарай се!

— Прекалено навътре го приемаш.

— Така ли? — Тя вдигна подпухналите си от сълзи очи към неговите.

Изглеждаше почти толкова нещастен, колкото тя се чувстваше.

— Ако те искат да се развеждат, това не е наша работа. — Логиката му бе ужасяваща.

— Но майка ми не иска развод!

— Откъде знаеш?

— Знам.

— Ками, тя изглежда се е омъжила за татко заради парите и престижа. Когато се е грижила сама за теб, й е било трудно да свързва двата края. Освен това й се е искало да е нещо повече от фотомодел в залеза на кариерата си.

— Това ли ти обясни той? Или ти сам стигна до този извод? — попита Ками.

— Просто е така.

— Майка ми обича баща ти.

— Може би. Но майка ти обича и определен начин на живот. Такъв, какъвто може да се купи с пари.

— Такъв, какъвто може да се купи с парите на баща ти?

Той не отговори и в момента Ками го мразеше заради доводите му. Толкова приличаше на Сам! Тя скочи, хвърли се срещу него и започна да го удря с юмруци по ръцете, по раменете и гърба, навсякъде, където успяваше да достигне. Бе я обзела тиха ярост и за момент Тайлър я остави да изпусне парата. После хвана китките й и я спря. Тя виждаше съчувствието в очите му, което я пронизваше право в сърцето.

— Съжалявам, че някога си ми бил брат! Ти си също толкова повърхностен и егоцентричен като него. Пусни ме!

— И аз съжалявам — промълви той, макар да имаше предвид нещо съвсем различно.

Ками пое конвулсивно въздух. Той я пусна и двамата се вторачиха един в друг. Тя знаеше, че е на кръстопът, който може да промени живота й, ала реагира чисто емоционално и избяга от него, сякаш бе самият дявол.

Сърце не й даде да разкаже на майка си какво бе видяла онзи следобед. Знаеше, че Сам лъже, че майка й не е такава. В крайна сметка едва ли имаше значение, защото техният брак се разпадна малко след това. — Клер сама откри доказателствата за непрекъснатите изневери на съпруга си.

Семейните отношения на Тайлър и Ками приключиха в този ужасен ден. Макар и да си говореха, това бе само от учтивост. Той продължи своя път към славата и богатството, а Ками отиде в колеж и с изключение на онази паметна нощ години по-късно в прегръдките на Тай, се държеше настрани от клана Стовал като цяло. Единственият човек измежду тях, с когото изобщо можеше да си помисли да се свърже сега, бе Нанет — истинската майка на Тайлър. За разлика от Клер, Нанет бе жизнерадостна и силна и не беше останала длъжна на Сам Стовал — или поне така се говореше.

Самюъл и Тайлър също се бяха разделили. Дали причината бе в устремната кариера на Тайлър, в разпадането на брака на Сам с Клер или в нещо друго? Ками нямаше откъде да знае и въпреки многото слухове, изглежда никой не беше наясно. Както и последвалото изчезване на Тайлър, това остана загадка.

Ками стана и влезе в малкия апартамент, пълен с ярки акварели, мебели от ракита и богата колекция от книги. Макар в момента да беше безработна, можеше да си позволи да плаща наема от спестяванията си, дори ако останеше без работа още няколко месеца.

Остави чашата с вино на плота и се върна на балкона, за да помисли още малко, преди да се реши наистина да отиде у Конъли с безскрупулния си бивш съпруг.

Долу на паркинга новият фолксваген на Сузана спря до кремавата лимузина. Дали онзи мъж още бе вътре, зачуди се без особен интерес Ками, докато Сузана, с разпиляна по раменете буйна къдрава коса, се втурна към стълбите.

— Юху-у! — извика от площадката тя и силно потропа по вратата.

— Идвам!

Ками се забърза да отвори вратата и да прегърне приятелката си.

— Седнала съм на терасата — каза тя и кимна натам.

— Ето го шампанското. — Сузана размаха пред носа й бутилка „Дом Периньон“ и Ками така и не успя да й каже, че не е в настроение за шампанско и забавления.

— Господи, Ками! Ти си щастлива, мила моя. Щастлива!

— Това още не се знае.

— „Скалисто дъно“ е мечтата на всеки актьор. Ролята ти е малка, но наистина хубава. Всички говорят за нея, а сега тя е твоя!

— Не е в твой стил да изпадаш в такъв възторг от нещо, което няма шанс да стане.

— Песимизъм, песимизъм. Но нали познаваш твоя бивш… — Тя размаха ръка във въздуха. — Той е въшка и още куп неща, в които няма нужда да се задълбочаваме, обаче ти е поднесъл света на тепсия. Трябва да му благодариш за това!

— Сузана!

Тя вдигна ръце да спре всякакви по-нататъшни протести.

— Знам какво ще кажеш, малката, обаче това може да ти оправи положението за цял живот. Ако някой може да намери Тайлър Стовал, това си ти.

— О, разбира се.

— Можеш!

— Да намеря Тай е единственото, заради което изобщо ме искат.

— Е, и? Това е отворена врата. Мини през нея. Чакай малко, трябва да отпуша тази бутилка. — Нетърпеливо започна да развива телчето.

Ками погледна приятелката си. Сузана винаги се бе грижила за нейните интереси и съветите й обикновено бяха разумни. Тя познаваше хитрините на Холивуд по-добре от който и да е друг и Ками имаше късмет, че я има и като агентка, и като приятелка. Ала този път Сузана прекаляваше.

— Ти знаеш, че човекът, с когото трябва да се свържеш, е самият той, татенцето на Тайлър.

— Самюъл! Не — заяви Ками твърдо.

— Не? — Сузана спря.

— Няма да говоря със Самюъл Стовал. Нищо на света не може да ме накара.

— Дори ако това те заведе при Тайлър?

— Сузана, не ме интересува. Не може да ме интересува. Трябва да приема положението такова, каквото е: аз няма да играя в „Скалисто дъно“. Картите не го показват.

— Прочете ли го? — вдигна въпросително вежди Сузана.

Ками съзнателно бе отложила довършването на сценария, защото се страхуваше, че това по някакъв начин може да я накара да вземе неправилно решение.

— По-голямата част от него — призна тя. Гласът й трепна от съмненията, които толкова отчаяно й се искаше да не изпитва.

— Тогава, Ками…

Приятелката й яростно тръсна глава.

— Ох, налей това шампанско, за бога. Ще празнувам с теб, но не мога повече да говоря за това. Побърква ме!

Сузана порови в бюфета и намери още две чаши за вино. Специални за шампанско нямаше. Напълни и на двете и вдигна тост.

— Ти ще отидеш на приема — заяви тя. — Знаеш, че ще отидеш.

Ками погледна закачливо. Сузана разбираше интереса й.

— Пол е оставил съобщение на телефонния ми секретар — кимна тя. — Просто не искам да му се обадя.

Като по поръчка телефонът иззвъня. Тъй като Сузана бе по-близо, Ками й махна тя да го вдигне. След краткото „ало“, Сузана отговори, без да откъсва очи от Ками:

— О, да, Пол, тя ще бъде готова. Просто си умира да отиде, нали я познаваш. Няма търпение. Дори си е купила нова рокля.

— Сузана! — изсъска Ками, ала приятелката й просто махна с ръка.

— Седем вечерта. Ще те чака с нетърпение. — Затвори, като едва сдържаше усмивката си.

— Не си ми никаква приятелка! — заяви Ками.

— Най-добрата, която някога си имала, сладурче — засмя се Сузана и допря чашата си до нейната. — И го знаеш. А сега намери в този твой гардероб нещо, което да изглежда ново и скъпо. Ще довършим шампанското, после и аз трябва да бягам да се преоблека. Ще бъде забавно, Ками. Забавно!

— Забавно — повтори Ками с гримаса. Чувстваше, че е на път да направи една от най-големите грешки в живота си.