Джанел Тейлър
Холивудски тайни (19)

Деветнадесета глава

Бременна!

Тайлър се вторачи в сценария на „Скалисто дъно“, мъчейки се да проумее думите, докато съзнанието му се блъскаше около съобщението, което Ками направи предишната вечер. Бе готвил тази сцена, но днес следобед по време на репетициите след снимките отново и отново бъркаше ролята си. Джеймс Конъли, който бе и продуцент, и режисьор на филма, благоразумно даде почивка и сега Тай седеше в гримьорната и се опитваше да събере мислите си, докато една гримьорка се суетеше около него.

Бременна!

Колкото и да се мъчеше, не можеше да се отърси от тази мисъл. Думите на Ками продължаваха да отекват в съзнанието му, а за част от секундата — след като бяха произнесени — беше сигурен, че сънува. Първата му реакция бе автоматично да я обвини:

— Ти каза, че не можеш да забременееш!

Пред очите му радостта на Ками се стопи.

— Казах, че не мога да имам деца — поправи го тя тихо.

— Каква е разликата?

— Мога да забременея, но шансът да доизнося детето е много малък.

Тай поклати глава. Съзнанието му бе блокирало и отказваше да се раздвижи в обозримо бъдеще.

Бременна. Ками беше бременна! За момент се почувства предаден, но това бързо отмина. Тя не го бе излъгала, просто той не бе разбрал правилно. Новината очевидно я беше развълнувала и трагично обнадеждила, но той не прояви какъвто и да е ентусиазъм и реакцията му с удар я бе смъкнала на земята.

— Не се безпокой — с горчивина заяви тя. — Това дете няма да се роди. Тялото ми няма да му позволи.

Разбира се, той се чувстваше като идиот. Прекалено късно се опита да я убеди, че е поне малко възторжен от тази възможност, но Ками бе прекалено умна, за да се хване. И прекалено обидена, за да скрие болката си. От очите й избликнаха сълзи, които тя гневно изтри. Когато Тай се опита да й помогне, любезно го помоли да си тръгне.

— Искам да остана сама — сподавено произнесе тя.

— Ками…

— Моля те.

Бе глуха за всякакви извинения. Тай не можеше да я обвинява. Надеждата й бе крехка като крилце на пеперуда, а той нехайно я бе стъпкал.

И сега, залутан в самообвинения, не можеше да върши работата, която обикновено му се отдаваше с такава лекота. Няколко пъти се бе опитал да й се обади, но му отговаряше само телефонният й секретар. Тя или избираше с кого да се свърже, или не се обаждаше на никого. Надяваше се да е второто. Надяваше се тя да не го мрази, задето е такъв безчувствен мръсник.

В нещастието си се бе обадил на майка си. Нанет, типично в неин стил, бе въодушевена не по-малко от Ками и веднага започна да прави трескави планове, които завършиха с думите: — Трябва бързо да отидеш пред олтара, момчето ми, тя няма дълго да те чака. О, боже мой, наведнъж и сватба, и кръщене!

Тай продължаваше да мълчи и едва тогава майка му за пръв път усети, че нещо не е наред.

— Какво има? — попита тя, ала Тай не можеше да каже и дума. Гърлото му се бе свило и единственото, което успя да изцеди от него, бе:

— Ще ти се обадя по-късно.

— Ще мина следобед край снимачната площадка — реши веднага Нанет.

Още я нямаше и Тай се чудеше дали вместо при него не е отишла при Ками.

Ако само можеше да оправи нещата! Но сега всяка дума, всеки жест биха изглеждали на Ками фалшиви.

— Това е най-доброто, което мога да направя — обади се гримьорката и срещна погледа му в огледалото.

— Благодаря — отсече Тай, необичайно неразговорлив, и тя си тръгна, очевидно свикнала с непостоянните настроения на звездите. Когато остана сам, той се вгледа в мрачното си отражение, мъчейки се да се отърси от личните си мисли. Не успя. Скочи на крака и изтича до гардероба, където в джоба на сакото му бе мобилният телефон. Отново навъртя номера на Ками и не бе изненадан, че пак му отговори телефонният секретар. Този път обаче, вместо да подвие опашка като бито кученце, произнесе нетърпеливо и напрегнато:

— Обичам те. Обичам те! И искам с теб да имаме дете. И ще направя всичко, което е по силите ми, за да се случи! Моля те, повярвай ми. Ками, любов моя, не се отвръщай от мен. Искам да се оженим и…

Почукване на вратата:

— Господин Стовал, викат ви на снимачната площадка.

Едва сдържа резкия си отговор и довърши в слушалката:

— Просто помни, че те обичам. Моля те.

 

 

Самюъл Стовал, скръстил ръце пред гърдите си, седеше на края на сцената, където работеха неколцина „епизодични“ актьори, и се чудеше защо се чувства толкова неудовлетворен. Бе получил всичко, което искаше, нали? Орън Уесън и дясната му ръка, Уилям Ренкуист, бяха свършили своята работа и сега двамата — баща и син — най-после работеха заедно върху „Скалисто дъно“.

Защо тогава не му стигаше?

Въздъхна раздразнено и погледна към другия край на снимачната площадка, където Тай довършваше разговора си с Нанет. И това го нервираше — близостта между майка и син — и му се искаше да има някакъв начин да разкъса тази връзка. Чувстваше се неспокоен и нещастен. Искаше нещо повече, нещо, което не можеше да назове. Необичайна ситуация за човек, който изисква и следователно постига всичко, което пожелае.

Систематично отметна наум всички плюсове в живота си: възкресена кариера; вярна съпруга, с която се чувстваше добре, макар голямата страст вече да я нямаше; много деца, които вечно се умилкваха около него с надеждата да получат някоя и друга милостиня; блуден син, който най-сетне се бе завърнал; шанс за още едно внуче…

Тази мисъл го свари неподготвен. Внуче? Никога по-рано не бе залагал кой знае колко на бъдещите поколения. Никога не му се бе струвало, че ще има полза от тях. Ала мисълта Тайлър да има дете му даваше сериозен повод за размисъл. Може би Тай щеше да се ожени за Камила и да му подари внуче. Поигра си с тази мисъл, разглеждайки нейните преимущества. Реклама. Известност. Сега бе идеалният момент.

Извънредно доволен от идеята, Самюъл не се и запита защо детето на Тайлър би означавало за него повече, отколкото син или дъщеря на някое от другите му деца. Просто обичаше Тайлър най-много от всички, и толкова. Самюъл бе човек, който се водеше повече от чувства, отколкото от здрав разум, и това нито го смущаваше, нито го интересуваше.

Разбира се, Нанет би му казала, че той обича единствено себе си, ала той още преди години бе престанал да слуша тази кльощава ексцентричка. Самюъл й хвърли един поглед и се почувства по-добре. Та тя изобщо не знаеше как да се държи в този град!

Изсумтя пренебрежително, ала изведнъж въпросната жена прегърна Тай и се запъти право към него. Посивялата й коса бе все така разрошена, отбеляза той с отвращение, а все още стройното й тяло бе пристегнато в избелели джинси. Нямаше капка здрав разум! Самюъл изруга под носа си и с леден тон се поинтересува:

— Какво правиш тук?

— Имах среща с нашия син. Чувам, че покрай тази история си си изпросил роля.

Подигравката й го жегна. Самюъл изброи наум всички причини, поради които двамата с Нанет се бяха развели преди толкова години. Бе невероятно, че изобщо някога са били женени. Та тя изобщо не бе негов тип!

И все пак бе жена с характер.

— Ние с Тайлър работим заедно — сопна й се той.

— Ками започна ли вече снимките? — попита Нанет и погледна към камерите и сноповете кабели, които се бяха усукали като дебели сиви змии.

— Започва чак следващата седмица.

— Какво мислиш за отношенията между Тай и нея?

Тя се взираше внимателно в лицето му и Самюъл се постара изражението му да не го издаде. Какво наистина мислеше?

— Това си е тяхна работа.

Нанет се усмихна широко и той още повече се ядоса. Тази жена го изкарваше извън нерви.

— Не и ако ти решиш да го направиш твоя работа. Моят съвет към теб, Самюъл, е да ги оставиш на мира. Поради някаква причина Господ е решил да ти даде още един шанс с Тайлър. Опитай се този път да не го проиграеш.

— Знаеш ли, ти наистина си една стара вещица.

Вместо отговор Нанет го потупа приятелски по рамото и се обърна към Джеймс Конъли, който бе решил да е не само продуцент, но и режисьор на „Скалисто дъно“. Това вбеси Самюъл. Той стисна зъби, опитвайки се да не обръща внимание на бившата си съпруга, която си бъбреше приятелски с Конъли. Защо всички се държаха с нея, сякаш е толкова блестяща, толкова необикновена? Та тя бе само една дъртофелница със самочувствие, напомни си той. Ала дълбоко в себе си неволно й се възхищаваше.

Ако нещата бяха по-различни…

След миг се сепна. Не му бе в стила да сантименталничи и нямаше тепърва да се променя. И въпреки това мисълта, че Тайлър и Камила ще си имат дете, син, по когото да си загуби ума, го изпълваше с копнеж, какъвто никога досега не бе изпитвал.

„Господи, остарявам!“ — помисли той с ужас.

Преглътна мъчително, забърза се към гримьорната и прекара остатъка от следобеда в разговори по телефона със съпругата си Фелиция, която долови паниката в гласа му и успокои тревогите му с комплименти и напомняния за несекващата му мъжественост.

Постепенно фрагментите от разклатения свят на Самюъл Стовал си дойдоха на мястото. Той се вгледа в отражението си и вдигна вежди, имитирайки образа на светски лъв. Добре, ролята, която му бе останала, бе само на един стар мърморко, но той все още бе Самюъл Стовал — артист и идол.

Поне в това бе сигурен.

 

 

Ками за двадесети път пусна записа на съобщението на Тай. От глава до пети я обля топлина. Той бе неин! Изцяло. Макар точно за това да се бе молила, през тези наистина ужасни часове, докато Тай осмисляше чувствата си, около сърцето й се бяха обвили пипалата на страха.

„Благодаря ги, Господи!“

Грабна чантичката си и се запъти към хотел „Бевърли Хилс“, за да изчака Тайлър да се върне от работа. Когато той влезе в стаята, Ками вече лежеше гола на леглото му. Тайлър я забеляза, усмихна се и подвикна през рамо:

— Да, да, влизай, Джим. И ти, Нора. Ще обсъдим тази сцена…

Ками изпищя, скри се под завивките и пъхна главата си под възглавницата. После чу дълбокия смях на Тай и предпазливо надзърна.

— Лъжец такъв!

— Не можах да се сдържа — засмя се той като малко момче.

— Вече никога няма да мога да направя такова нещо.

— О, хайде! — Той сложи веригата на вратата, бавно се разсъблече и се пъхна в леглото при нея. Тялото му бе топло и познато. Ками потърка буза в косматите му гърди. — Извинявай за снощи! — промълви Тай.

— Няма защо. Знам какъв шок беше това за теб. Аз също още не мога да се осъзная. Щастлива съм, но не мога да се осъзная.

— Ще имаме дете — произнесе той, сякаш опитваше вкуса на думите.

— Може би — предупреди го Ками. — Ако всичко е наред и ако така ни е писано.

— Обичам те.

— И аз те обичам — въздъхна тя.

— Трябва да направим планове за сватбата.

Устните й трепнаха:

— Утре — прошепна и улови неговите в целувка. — Тази вечер си мой…

 

 

Следващата седмица Ками започна снимките си. Тя прекара първия следобед, разхождайки се по гореща оградена улица, с усещането, че някой я следва — Норм, героят на Тай. Ала вместо сцената да си дойде на мястото, непрекъснато възникваха проблем след проблем: камерите отказваха, на снимачната площадка се трупаха хора, счупи се токът на обувката й, накрая прожекторите се повредиха и трябваше да оставят всичко за следващия ден.

След това снимките продължиха относително спокойно, докато над града надвиснаха неочаквани дъждовни облаци и всички хукнаха да се скрият, преди да е заваляло. Решиха да изчакат лятната буря да отмине.

Ками добросъвестно си учеше репликите и сдържаше радостта си до по-подходящи времена. Обсъждаха се планове за сватба, но всичко се отлагаше до завършването на „Скалисто дъно“. Тай бе съобщил на майка си за бебето, но Ками суеверно пазеше тайната, макар че Самюъл Стовал постоянно правеше намеци за внуци и тя обвиняваше Тай, че му е казал. Тай само клатеше глава и разперваше безпомощно ръце. Никой не можеше да разбере Самюъл Стовал. Той бе неповторим.

През останалата част от снимките Тай й демонстрираше любовта и подкрепата си и когато един дързък журналист си проби път през тълпата към двамата, докато се опитваха да се качат на очакващата ги кола, Тай отказа да се хване на въдицата, макар че въпросът бе остър и неочакван:

— Ще има ли сватба, когато завършите „Скалисто дъно“? Ще станат ли „братът“ и „сестрата“ мъж и жена? Правите ли планове за брак?

— Не коментирам — отсече Тай и в тона му се прокрадна смях.

— Хайде, Тайлър — настоя журналистът, сякаш бяха стари приятели. — Дай ни нещо.

— След тази забележка за брата и сестрата? Трябва да се шегуваш — усмихна се той. Знаеше как да се държи с журналистите, колкото и досадни да бяха те.

— Разкажете ни за плановете си.

— Когато един човек изчезва за десет години, сигурно иска да го оставят на мира.

— Говори ли се за сватба? Кога? — Журналистът се обърна към Ками и пъхна в лицето й микрофон. Камерите зад гърба му забръмчаха.

— Е, със сигурност няма да е по време на снимките — отговори Ками с усмивка и се запъти към колата.

— Сигурно има нещо, което искате да кажете — настоя мъжът. — Чухме, че е възможно да се ожените.

— Няма ли някъде други новини?

— Няма, това е всичко — засмя се журналистът и отстъпи назад, за да направи на Тай място да се качи в колата.

Капитулацията му спечели много повече, отколкото досадните въпроси. Тай за момент погледна замислено към Ками и съобщи на цял свят:

— Надявам се много скоро да се сдобия със съпруга. — С тези думи помогна на Ками да влезе в колата и се намести до нея.

— Тайлър Стовал да хвърля на пресата трохи? — попита Ками, преструвайки се на потресена.

Той се засмя и вплете пръсти в нейните.

— Нещо невярно ли казах?

— Нищо — успокои го тя.

— Завършваме „Скалисто дъно“ след две седмици. Тогава ще трябва да започнем с плановете.

— Съгласна съм с вас, господине — отзова се щастливо Ками.

Няколко дни по-късно, докато се подготвяше за последната си сцена, на снимачната площадка дойде неканен гостенин — Пол. Ками се ядоса, но се опита да изглежда любезна.

— Не се прави, че ти е приятно да ме видиш — сряза я той и изсумтя подигравателно. — Идвам с добри новини.

— Пол, не мисля, че има за какво да говорим.

— Не мислиш ли?

— Не — подчерта тя. Нямаше настроение за игри на думи — нито с него, нито с когото и да е друг.

— Е, след като не съм включен в този филм — започна той и се огледа малко сърдито, очевидно възмутен от факта, че Конъли не са поискали неговата помощ — отново влязох в преговори с хората от „Улица Вишнева“.

— Преговори? — вдигна вежди Ками.

— Те искат ти са се върнеш, Ками. Или, по-точно, искат да се върне твоята героиня Дона Дженкинс.

— Какво?! Дона беше отровена.

Той махна с ръка:

— В света на сапунените опери…

— Нощната драма — поправи го Ками, сдържайки усмивката си.

Пол кимна в знак на съгласие.

— Нощната драма. Нищо не е вечно. След смъртта на Дона заваляха писма, така че аз понатиснах тук-там и готово — моето момиче отново е на работа.

— Пол, аз не съм твоето момиче.

— Да, така чувам. — Той стисна устни. — Следващата седмица има съвещание. Оставих съобщение на секретарката на Сузана, но реших да дойда да се срещна лично с теб.

Зави й се свят от тези новини. Бе по-вероятно Пол да няма нищо общо с този неочакван обрат на събитията. Биваше го да си приписва чужди заслуги. Ала и през ум не й бе минавала идеята да се върне в „Улица Вишнева“, особено като се има предвид как набързо я бяха изхвърлили.

Не можеше да го направи. Не и когато очакваше дете. Не и при опасностите, свързани с тази бременност. Вече бе решила, че щом завърши работата по „Скалисто дъно“, ще си вземе отпуск, за да планира сватбата и да се подготви за раждането.

И все пак бе хубаво, че отново я искат.

Мислите й прескачаха като светкавици и Пол с интерес наблюдаваше смяната на настроения върху изразителното й лице. Тя се прокашля.

— Ами… ще поговоря със Сузана.

— Снимките за първите серии започват следващата седмица.

— Пол! — засмя се тя безпомощно.

— Дона ще възкръсне по-късно. Може би няма да си нужна на снимачната площадка преди края на септември. Ще го уредим.

— Пол!!!

— Какво?

— Ти не си ми нито съпруг, нито шеф. Върви си и ще ти съобщя, когато реша.

Той стисна устната си между палеца и показалеца.

— Ками…

— Довиждане, Пол. — Тя го хвана за лакътя и го обърна към вратата. — Ще обядваме…

 

 

В последния ден от работата на Ками върху „Скалисто дъно“ Карен роди момиченце. На следващия ден след завършването на своята първа главна роля Ками с трепетна радост се отправи към дома й. Карен току-що се бе прибрала от родилния дом и изглеждаше щастлива, уморена и малко зашеметена. Ками внимателно и нежно взе в треперещите си ръце малкото вързопче, увито в розово одеялце.

— Изглеждаш толкова щастлива — прошепна тя.

— Знам — засия гордата майка.

— Надявам се един ден и аз да мога да имам дете.

— Ще имаш — увери я Карен, малко изненадана от нейната несигурност.

— Да — кимна Ками. — Да — повтори по-твърдо, сякаш като изговаряше думите, щеше да ги накара да се сбъднат.

Бе получила леко кървене. Не много, но достатъчно, за да й изкара ума. Доктор Кроули прояви предпазлива загриженост, но изследванията показаха, че засега всичко е наред, доколкото можеше да се разбере на такъв ранен етап.

Тай в момента бе извън града. Бе се върнал в къщата си в Бейрок, за да освободи част от вещите, които бе дал на склад, и да довърши някои неща. Бе предложил на Ками да отиде с него, но тя се тревожеше. Бе почти склонна да остане на легло, но след като кървенето спря и всичко изглеждаше наред, реши засега да не променя нещата, въпреки че нямаше намерение в близко бъдеще да работи.

Макар да бе съобщила на своята агентка, че в момента не може да приеме ролята на Дона Дженкинс, Сузана настояваше все пак да се срещнат с продуцентите и екипа на „Улица Вишнева“. Тя естествено бе недоволна и смутена от нежеланието на Ками, защото не знаеше нищо за нейното състояние.

— За бога, миличка! — напомни й по телефона предишната вечер. — Това е твоят хляб. Подпиши само за една година. После ще се появи „Скалисто дъно“ и кой знае? Изведнъж ще станеш звезда… след дълги години в сянка, разбира се — добави тя. Всяка „изведнъж“ изгряла звезда имаше зад гърба си някаква история.

— Не мисля, че ще се получи — колебаеше се Ками.

— Една среща! Милостиви небеса! Много е вероятно да те наемат. Искаш ли го?

— Не-е-е…

— Какво тогава искаш?

Нямаше какво да се прави, трябваше да й каже истината.

— Сузана — призна Ками и прехапа устни — аз съм бременна.

— Знаех си — въздъхна Сузана. — О, боже мой! О! Ами какво става с…

— Това е само надежда — съгласи се Ками. — Може да не го доизнося.

— О, боже! — Последва дълго мълчание. — Тай знае, надявам се.

— Да, знае.

— Добре. Добре… — Ками направо чуваше как зъбните колелета в главата на Сузана се раздвижват. — Добре тогава. Какво ще отговорим на „Улица Вишнева“? Доколкото разбирам, ти не искаш да работиш. Или изобщо не можеш?

— Страхувам се — призна Ками.

— Правилно. Разбирам те. Ами… това съвсем променя нещата! Божичко! Рекламата. Трябва да направим тази сватба! Не казвай още нищо на Карен. Тя веднага ще се опита да направи някакъв план, а в момента е много заета с бебето и не трябва да й отнемаме от времето. Аз ще измисля нещо — продължи Сузана. — Не се безпокой за нищо… мамче.

Когато затвори телефона, буцата в гърлото на Ками едва не я задушаваше. Трябваше да поседи няколко минути, за да се овладее.

Сега, прегърнала розовото ангелче на Карен, тя за момент си помисли да сподели тайната си с рекламната агентка, но накрая реши да се вслуша в съвета на Сузана и се въздържа. И без това тази новина бе прекалено крехка и щеше да се разпространи прекалено бързо, а ако отново пометнеше, знаеше, че няма да понесе и публиката да го знае. Щеше да й е достатъчно тежко да преживее собственото си разочарование.

 

 

Тай се върна следващия вторник, хвана от летището такси и отиде направо в апартамента й. Не го причакваха никакви фотографи, тъй като бе минало достатъчно време, за да слязат снимките му с Ками от първите страници, поне за момента. Той преметна сака през рамо, взе букета от рози, който бе купил по пътя, и хукна нагоре по стълбите, като прескачаше по две стъпала наведнъж. Като стигна, се облегна с лакът върху звънеца.

Ками отвори вратата и Тай ахна. Тя бе облечена с къса червена кадифена хавлия с остро деколте до средата на гърдите. Косите й се спускаха на меки кестеняви вълни върху раменете, бузите й бяха нежно поруменели, а сините й очи грееха весело.

— Чакам те, откак се обади от летището — прошепна и го целуна по бузата. — О! — възкликна тя, когато Тай извади иззад гърба си розите и ги сложи в ръката й.

— За теб, любов моя.

Понякога го шокираше колко далеч бе стигнал в разбирането, че Ками е жената, която обича. Когато сега тя хвана свободната му ръка и го поведе навътре, Тай се учуди колко приятно, колко на място се чувства с нея. В края на краищата имаше такова нещо като романтична любов. Просто досега не я бе изпитвал.

Ками постави розите в тясна ваза и си поигра, докато нагласи тежките уханни червени цветове така, както й харесва.

— Благодаря.

— Реших, че е време да отпразнуваме началото на съвместния ни живот — обясни Тай и остави сака си на един от столовете в кухнята. При изненадания й поглед добави: — Ако нямаш нищо против, аз приключвам с хотелския живот.

— Добре! — Ками бе доволна, че той ще е с нея.

— Започнах да търся къща. Моят брокер вече има една-две предвид. Към края на седмицата можем да ги огледаме да видим дали ще ти харесат.

— Ти ще купуваш къща?

— Ние ще купуваме къща — поправи я той. — Старата още я имам, но за нас бих искал нещо ново, място без спомени, освен тези, които заедно ще създадем.

Ками бе във възторг:

— Много ми се иска да избираме къща.

— Добре. Ела сега да седнеш на коленете ми и да разкажеш колко съм ти липсвал. Не можеш да ходиш с тази хавлия и да не ми разрешиш да проверя какво има под нея.

— Нищичко — призна тя, седна в скута му и развърза колана. Тай обви ръце около тънката й талия.

— М-м-м — измърмори той и я целуна по брадичката, а палците му се плъзнаха върху зърната на гърдите й.

Удоволствието я прониза. Ками се заизвива върху него и Тай гърлено се засмя.

— Това ти харесва — отбеляза той с чувство на мъжко превъзходство.

— На теб също — подчерта тя, усещайки доказателствата.

— Може би трябва да се преместим на дивана.

Тай я отнесе в любовното им ложе, легна до нея и я придърпа върху себе си. Ръцете й посегнаха към катарамата на колана му.

— Ками… — Той смъкна хавлията по млечнобелите й рамене и я пусна на пода. Отдолу нямаше нищо и Тай също бързо се съблече.

Ками смътно осъзна, че той се сдържа, и вдигна глава от дълбоката сладостна целувка:

— Какво има?

— Ами… може ли? Имам предвид, ако мислиш, че трябва да сме по-внимателни, кажи ми.

— Мисля, че няма опасност. Просто този път без бичове и вериги.

Устните му под нея трепнаха.

— Ще се опитам.

После вече нямаше шеги. Ръцете му насочиха бедрата й и тя го пое дълбоко в себе си. Сякаш бяха създадени един за друг, а сега, след като вече се бяха опознали, тя бързо се включи в неговия ритъм с въздишки и докосвания, които доставяха удоволствие и на двамата.

Страстта я завладяваше и Ками се движеше все по-бързо. Друг път би се смущавала да бъде отгоре, но знаеше, че на Тай това му е приятно не по-малко, отколкото на нея, и с увереността, която любовта му й създаваше, даде воля на чувствата си. Чу го как простена и веднага забави темпото, но Тай я хвана за бедрата и отново я забърза, докато изведнъж я докара до върха.

— Тай…

— Господи, Ками — изохка той и в този момент Ками почувства горещата струя в себе си. Тя извика и се вкопчи в него.

По-късно, докато Ками слушаше как ударите на сърцата им бавно се връщат към нормалния си ритъм, Тай прошепна:

— Обичам те.

— И аз те обичам.

Бъдещето бе тяхно. Имаха се един друг, имаха любовта, която ги свързваше, имаха плановете за бъдещия си дом и дете, което да обожават. И семейство, помисли Ками и го прегърна по-силно. Най-после. Нейно собствено семейство!

Тай лениво прокара език по ръба на ухото й.

— Гъделичкаш ме.

— Това ми е целта.

— Не, не… — Без да обръща внимание на протестите му, тя стана, наметна червената си хавлия, хвана ръката му и го издърпа на крака. — Време е да нахраним не само плътта си.

— Трябва ли? — нацупи се той като малко момченце.

— Да.

Докато Тай неохотно се обличаше, Ками ровеше в малкия си хладилник. Бе гладна. Бременността я бе направила лакома.

— Какво ще кажеш за един омлет? Има кашкавал, лук и гъби.

— Звучи страхотно. — Тай отвори чантата си и измъкна дебела купчина листове, които изглеждаха подозрително познати. Ками погледна към ръкописа и разбра, че той е донесъл сценария си в Лос Анджелис.

— Да не мислиш да го продаваш? — изненада се тя.

— Господи, не. Просто като бях в Бейрок, го видях и си спомних как се чувствах, докато го пишех. Беше толкова мъчително, бях толкова ядосан, че просто… — Той се намръщи, търсейки думите. Вдигна очи към нея и довърши простичко: — Вече не се чувствам така. Нямам нужда от него, от катарзиса, искам да кажа.

— И какво тогава ще правиш със сценария?

— Не знам. Може би ще променя края и ще го прибера някъде. Някой ден може и да се посмея, като го чета.

— Защо трябва да променяш края? — Тя счупи яйцата и започна да ги разбива.

— Защото вече не ми харесва.

Ками помисли за несекващия гняв и обида на главния герой на Тай от безсърдечието на баща му. Погледна го въпросително.

— Бащата е с много пороци, много егоистичен, обаче не е обект на омраза. Той не е лош, той е просто заблуден и разяждан от съмнения. И използва хората. Спенсър най-накрая го разбира — добави Тай. — Той завършва пълния кръг и старата враждебност изчезва.

— Хубав край. — Ками изля яйцата в тигана и добави настърган кашкавал и нарязан зелен лук. Разнесе се аромат на закуска.

— Просто исках да го довърша — сви рамене той.

— Разбира се.

— Но не е за продан.

— Животът ти не е за продан — съгласи се тя с разбиране, прехвърли омлета в една чиния и я сложи пред него. — Яж, любов моя.

— А ти?

— Сега ще направя и за мен. Казах ли ти колко много те обичам? — попита тя щастливо.

— Не — излъга Тай и с апетит се нахвърли върху омлета.

— Обичам те, както морето обича брега, както вятърът обича листата, както денят обича изгрева — изпя Ками.

— Трябва да бъдеш малко по-оригинална или се махам — изломоти той с пълна уста.

— Хей, аз ти приготвих вечеря. Моята поезия е цената, която трябва да платиш.

Тай не издържа, избута чинията си, дойде зад нея, прегърна я през кръста и я целуна по врата. Ками, която бъркаше следващите яйца, извика от изненада и се опита да го избута с лакът.

— Ще ги разлея!

— Давай.

— Господин Стовал, иди седни да си довършиш яденето. Ние с детето сме гладни, а ти ни пречиш.

Той веднага я пусна. Изглеждаше потресен:

— Защо не ми каза? Аз нямаше нужда да ям.

— Ох, моля ти се. Сядай и си дояж омлета. Аз моя сега го довършвам и после… ще продължим оттам, докъдето бяхме стигнали. Няма нужда да ме глезиш — добави тя, като видя, че Тай не се помръдна. Бутна го леко и престорено сериозно го предупреди: — Но никога не заставай между бременна жена и храната й.

Тай вдигна тържествено ръка и се закле:

— Обещавам от днес да бъда добър!

— Казвала ли съм ти колко много те обичам?

— По-късно — предложи той и свъси вежди. И двамата се разсмяха.

 

 

Четвъртъкът дойде сив и мъглив, потискащ след няколкото ясни дни със синьо небе и големи надежди. Ками се опитваше да не обръща внимание на мрачния ден и да се съсредоточи върху своите планове. Тя неохотно се бе съгласила да отиде със Сузана при продуцентите на „Улица Вишнева“. Сузана бе обещала да не издава тайната за предстоящото й раждане, ала не искаше напълно да се откаже от идеята Ками да се върне в шоуто.

— Може би има някакъв начин да се уреди — настояваше тя. — Никога не казвай „никога“.

Отидоха заедно в студиото с колата на Сузана, макар че Ками от време на време чувстваше остра болка в корема си. Дали това бе нормално? Дали бе нормално като за бременността, или като за нейната ендометриоза? Или бе предвестник на нещо по-лошо?

Не искаше да мисли за това. С изпотени длани вървеше след Сузана по познатия коридор към кабинетите, сцената и гримьорните на „Улица Вишнева“.

Пол ги чакаше и протегна ръце към тях, сякаш посрещаше отдавна изгубени роднини.

— Влизайте, влизайте! Ками, изглеждаш ми малко уморена. Дай да взема това. — Той посегна към ръчната й чанта — огромно чудовище от крокодилска кожа, което Ками по навик премяташе през рамо. Сега с облекчение го свали и със закъснение се сети, че е пъхнала вътре „Бащата знае най-зле“, защото Тай бе забравил да го вземе в своята чанта. Имаше намерение да му го даде тази вечер, когато се срещнеше с него в една от къщите, препоръчани от брокера. Планът бе той по-късно да й се обади и да й даде адреса.

— Благодаря.

Пол сви рамене и остави чантата до бюрото си.

— Да се заемаме за работа. — Той посочи на Ками и Сузана къде да седнат. Малко по-късно се появиха още няколко души, всички се ръкуваха и преговорите започнаха. Мислите на Ками блуждаеха — тя не можеше да се съсредоточи. Колкото и да бе обичала този филм, сега животът й бе поел в друга посока и тя нямаше голямо желание да се връща назад.

Ала когато стана въпрос за парите, тя с истинска изненада се вторачи в Глен Едуардс — човека, който бе предложил сумата.

— Защо сега струвам толкова много? — Ала още преди да е произнесла последната сричка, отговорът забумтя в главата й. Тя бе приятелката на Тайлър Стовал.

С пламнали страни слушаше как Глен се опитва да измъдри някакво правдоподобно обяснение. Думите като „оценяване на стойността“, „добър край на сезона“ и „твоето лице се свързва с ролята на Дона Дженкинс“ съдържаха доза истина, ала истинската причина бе като плесница и Ками се ядосваше на несправедливостите на системата, за която вече знаеше, че не е честна.

Тя стисна устни и остави Сузана да говори, макар че нейната агентка от време на време я поглеждаше, усетила тлеещия й гняв.

Изведнъж Ками почувства, че повече не издържа. Беше й лошо. Тя скочи на крака, измърмори набързо някакво извинение и се втурна към най-близката тоалетна да наплиска със студена вода лицето си.

Щеше да каже на Сузана, че няма шанс. Не можеше да приеме ролята.

„Колко благородна си станала! — подиграваше се тя наум на измъченото си отражение в огледалото над умивалника. — Изведнъж се оказа над хитростите и маниерите на Холивуд. Не толкова отдавна се втурна след един изчезнал Тайлър Стовал и предложението за роля се размахваше пред носа ти като морковче. Къде беше тогава твоето благородство?“

— Не ме интересува — произнесе тя на глас и сама се стресна.

Вратата със скърцане се отвори и Сузана пъхна глава.

— Добре ли си, сладурче?

— Искам да си отида у дома — въздъхна Ками. — Утре ще говорим за „Улица Вишнева“. Днес съм прекалено уморена, за да взема разумно решение. Всичко, което искам, е да намеря Тай и сигурността на прегръдките му.

— Готово — отзова се Сузана и се усмихна с разбиране.

— Не казвам не. Не казвам да. Просто искам тази бременност да мине етапа, в който стискам палци. Мислиш ли, че могат да чакат толкова дълго? — Тя кимна в посока към кабинета, от който бяха излезли.

— Ще чакат — обеща Сузана и устните й трепнаха в усмивка. — Ти си годеницата на Тайлър Стовал!

— Много ти благодаря!

Двете приятелки се прегърнаха и започнаха да се смеят на съдбата.