Джанел Тейлър
Холивудски тайни (12)

Дванадесета глава

Тай едва не се разсмя на глас, като забеляза ужаса, изписан върху лицето на Ками, когато се видя на екрана на телевизора.

Значи това бе нощната драма на Ками, от която бе уволнена заради подлия си бивш съпруг.

Миси погледна неразбиращо от екрана към Ками, после към Тай.

— Това ти ли беше? — попита объркано тя.

Ками бе склонна да излъже, ала реакцията й я бе издала.

— Боя се, че съм аз — призна тя.

— Ти… ти работиш… в телевизията! — изпищя Миси.

Ками трепна, чудейки се колко време би отнело на Миси да съобрази връзката с Тай. Щеше да се досети кой е той. Прекалено очевидно бе.

— Истината излиза наяве — обади се лениво Тай. Не изглеждаше особено разтревожен.

— Ти си от телевизията — повтори Миси, като я гледаше невярващо.

— Бях. Ролята ми в „Улица Вишнева“ приключи.

— Бившият й съпруг се е погрижил за това — вметна Тай и си спечели убийствения поглед на Ками, според която нещата се развиваха със светкавична бързина.

— Бившият й съпруг? Кой е той?

— Един от продуцентите. Сега Ками бе тази, която търсеше начин да се отърве от Миси. Ала след последните разкрития гостенката нямаше желание да си тръгва.

— Не мога да повярвам — разпени се тя и запримигва бързо-бързо. — Ти си артистка. В телевизията! Никога не съм срещала истински артист. Как получи ролята? Познаваше ли някой? Имаш ли си агент?

— Да — призна Ками безпомощно пред пороя от въпроси.

— В Ню Йорк ли живееш?

— В Лос Анджелис.

— О, да. Разбира се. Холивуд. — Миси поклати глава. — Уха! — Невроните й започнаха да загряват и тя стигна до неизбежното заключение. Бавно се обърна и напрегнато се вгледа в Тай.

— Аз бях невероятен дубльор — каза той. Лъжеше толкова естествено, че Ками зяпна от изненада. — Ти самата твърдеше, че приличам на Тайлър Стовал.

— Приличаш! — Главата на Миси развълнувано заподскача.

Тай се намръщи.

— Ами да, отначало беше страхотно. Използваха ме един-два пъти в неговите филми, обаче после този глупак изчезна и сложи край на кариерата ми. — Тай въздъхна и сви рамене. — Помотах се още наоколо, обаче работата се разсъхна. Реших да си вдигам чуковете и така се озовах в бизнеса с недвижими имоти и управление на собствеността.

Играеше. Той играеше, осъзна Ками с определено възхищение. Толкова бе добър. Толкова естествен. Тя самата едва не му повярва.

— Никога не си ми казвал! — възмути се Миси и шеговито го плесна.

Тай хвърли на Ками съзаклятнически поглед, който Миси не забеляза и повдигна безгрижно рамене:

— Не обичам да говоря за себе си.

Някой някога бе казвал на Ками, че истински надарените лъжци винаги се придържат към истината. Бе чувала също, че най-добрият начин да се справиш с един потенциален проблем е да насочиш вниманието към него и да го обясниш, преди да е възникнал въпрос. Тай успешно бе сторил и двете, но пък бе имал на разположение години, за да измисли своята история.

Колко странно, че върховата й сцена от „Улица Вишнева“ бе излъчена точно днес. Почти бе забравила тази част от живота си — толкова бе погълната от сегашния. Ала това бе едно напомняне, че времето минава и трябва да се вземат решения.

— Какъв идиот! — заяви разпалено Миси. — Просто изчезва, без да се замисля. И междувременно разсипва и твоята кариера. — Тя изсумтя. — Гаден егоист! Сигурно е избягал с любовника си.

Тай яростно започна да се чеше по носа, мъчейки се да сдържи смеха си. Ками срещна погледа му и очите й весело блеснаха. Тайлър едва се удържа да не скочи, да я грабне в прегръдките си и да я обсипе с целувки.

Отне им още тридесет минути, за да накарат Миси да се размърда, но дори и това се дължеше на оплакванията на Ками, че е уморена. Тай се хвана за това оправдание и ловко избута бившата си приятелка към вратата. Ками ускори нещата, като махна на Миси за лека нощ и се запъти по коридора към спалнята на Тай. Когато затвори вратата зад себе си, прилепи ухо да чуе какво ще каже Тай.

— Тя в твоята стая ли спи? — попита Миси.

— Да — отговори Тай с тон, който я предупреждаваше да не продължава с въпросите, но Миси не схващаше подтекста.

— А ти къде спиш? — настоя тя.

— Където си искам.

— Джери, знаеш какво имам предвид.

— Да, знам точно какво имаш предвид — съгласи се той почти нежно. Ками трепна. Разбираше, че Тай се опитва да остави на Миси възможността да се оттегли с достойнство. Ала тя не бе създадена за това.

— Държиш се, сякаш ти е сестра и така нататък, обаче тя не е — припряно добави Миси и веднага доказа, че е точно така. — Е, какво всъщност става? Имам право да знам.

— Миси, върви си у дома. Легни си. Не мисли за това.

Той все още се опитваше да бъде внимателен, но на Миси й дойде много:

— Та ти не си я виждал от години! На нея не й пука за теб, след като досега не е дошла да те потърси.

— Не се чуваш какво говориш — безизразно отбеляза Тай, но тя отново не обърна внимание.

— Само заради факта че мъжът й я е оставил, не е нужно да се правиш на рицар! Хайде, Джери, събуди се! Тя просто се чувства самотна.

— Миси…

На Ками й прималя. Чудеше се дали не трябва да направи нещо, за да прекрати разразяващия се скандал. Но Тай определено имаше нужда да си изясни отношенията с нея. Може би днешните събития водеха към неизбежното.

След малко Тай почука на вратата. Ками я отвори и погледна зад него.

— Отиде си — въздъхна той.

— Чувствам се… ужасно.

— Недей… — Той пъхна ръце в джобовете на джинсите си. Явно не знаеше какво друго да каже.

— Странно ми е да слушам как те нарича Джери — призна тя и се намръщи. — Теб не те ли дразни?

— Свикнал съм. Донякъде. Доста години минаха — напомни й той и се изсмя невесело.

— Не знаех какво да направя, когато се появи „Улица Вишнева“. Мислех, че ще се досети за теб. Изненадана съм, че не разбра.

— Никой не вярва, че съм Тайлър Стовал — каза той беззлобно. — Дай им половината обяснение и те ще го приемат. Видя как реагира, когато разбра, че работиш в телевизията. Просто е трудно за вярване. Артистите не са истински хора — добави иронично.

— И все пак… — Ками не бе напълно убедена, макар и тя да го бе забелязала. Публиката вярваше, че тя е Дона Дженкинс. По дяволите! Изобщо нямаше никаква Камила Мерил.

— Никой не ме познава, защото не вярват, че има някаква възможност аз да съм Тайлър Стовал. По-лесно е да се повярва, че съм страхотен дубльор.

— Тази роля добре я изигра — отбеляза Ками с усмивка.

— Имал съм достатъчно време да измисля всякакви обяснения — призна той и я погледна. — Смяташ ли да останеш в това? Имам предвид, в актьорската професия.

Ками не знаеше как да отговори. И не мислеше, че правилният отговор би бил „От теб зависи“.

— Предполагам — каза тя.

— Да не би да умираш за слава и богатство?

— Две години в телевизионно шоу лекуват тази болест. Но все пак не искам да се откъсвам. Обичам да го правя.

Откровеността й го трогна. Всичко, което казваше, всичко, което правеше, го очароваше и изпълваше с желание да я прегърне, да я задържи за себе си. Странна идея, при положение че бяха на двете крайности като начин на живот и кариера.

Освен че го имаше сценарият…

Тай сведе поглед, защото искаше да скрие мислите си от нея. Бе взел ръкописа от нощното шкафче и го бе скрил горе при другите по-нови копия. Повече от година бе работил върху проклетия сценарий и почти го бе свършил. Макар да нямаше намерение някога да го предложи в Холивуд, той му действаше като балсам за нещастната душа.

— Искам да ти покажа нещо — чу се да казва и с жест я подкани да тръгне пред него. Ками се поколеба за момент и Тай не я обвиняваше. През цялото време, откак бе пристигнала, се въртяха в тази дива, бясна въртележка от емоции, която никой от тях не бе очаквал. Беше великолепно и страшно, и определено приятно, и той не искаше да свършва…

Обаче трябваше… някой ден.

Само нека този ден не е днес!

Поведе я нагоре към кабинета си. Ками го последва с очакване и безпокойство. Не я бе пускал в кабинета си от първия ден, когато само й го бе показал. О, не че бе закачил голяма табела „Влизането забранено“, просто ясно й бе дал да разбере, че кабинетът е неговото лично работно място. Освен това бе решил да спи там, на дивана под лавиците с книги, и Ками бе уважила желанието му за усамотение. И след раздразнението му, че е намерила ръкописа, не би си позволила друго такова действие.

Щом се сети за ръкописа, хвърли поглед към наранения си пръст. Нокътят се бе пукнал и кожата отдолу бе почерняла, но в основата му вече имаше малък розов полумесец, където нокътят бе започнал да израства.

— Още ли те боли? — попита Тай, проследил погледа й.

— Не, просто е много грозен.

— Нищо в теб не е грозно.

Комплиментът я накара да се изчерви. Ками се почувства глупава и смутена като ученичка.

— Можеш да завъртиш главата на всяко момиче, ласкател такъв!

— Между другото, майка ми се обади — съобщи й той. — Още не ми е казала нищо за теб.

Нанет бе звъняла на сина си няколко пъти, откак Ками живееше при него, но нито веднъж не бе споменала, че Ками я е посетила. Засега пазеше тайната, макар че според Тай напоследък при всяка възможност хвалеше Ками.

— Трябваше да й кажеш, че съм тук.

— Помислих си го.

— Защо не й каза?

— Не знам — призна си той. — Предполагам, че просто не искам нищо да… да промени това…

Ками разбираше точно какво има предвид той. Тя също не искаше да разваля това тяхно общо време извън времето. Ала то трябваше скоро да свърши, каквото и да искаха тя или Тай. Часовникът тиктакаше и в един момент бомбата щеше да избухне. Самюъл Стовал сигурно знаеше къде е тя и нямаше да чака вечно.

— Е, какво искаше да ми покажеш? — попита тя, отхвърляйки тревогите си.

— Ами, мислех си как се нарани. — Хвана ръката й и погледна към пръстите. — Ти гледаше моя сценарий.

— Всъщност нищо не видях от него — обясни отново тя. — Само няколко думи, после се паникьосах и затръшнах чекмеджето върху ръката си.

— Спомням си — каза той иронично.

— Това си е твоя частна собственост. Разбирам те.

— Не, аз не трябваше толкова да го крия. Просто никога не съм имал намерение да го показвам на никого.

Вниманието й бе приковано върху топлото докосване на ръката му, която държеше нейната. Толкова лесно можеше да я разсее, а точно в момента тя не искаше това да става.

— Никой? — Той кимна и Ками попита: — Защо тогава изобщо го пишеш?

— Наречи го катарзис. Не знам. Случиха се някои неща, с които не се справих много добре, и… ох, не знам… — Тай въздъхна. — Психотерапевтите казват, че ако го напишеш, не изглежда толкова ужасно.

— Психотерапевтите ли?

Той се усмихна:

— Аз лично никога не съм ходил, но май всички други в бизнеса са го правили. Не съм броил колко пъти някоя „приятелка“, с която съм бил на среща, ми е разправяла какво й е казал нейният психотерапевт. Като пресметна колко часа съм слушал, сигурно вече трябва да получа диплома.

Бе толкова недоволен, че Ками се засмя. Мелодията на смеха й привлече вниманието му и неочаквано той я прегърна и започна да я целува ненаситно по лицето и шията. Ками прихна:

— Гъделичкаш ме!

— Хубаво — изръмжа той във врата й.

— Престани! — Тя се извиваше и задъхваше, а сините й очи бяха пълни със смях. — Сериозно ти казвам.

— Не е сериозно.

— Ще пищя!

— Давай! — покани я Тай. И неговият поглед бе изпълнен с ленив смях, от който тя затаи дъх. Закачливостта бе преминала в страст. Той веднага долови промяната в настроението и погледът му се спусна към розовите й устни. — Давай! — повтори дрезгаво.

— Щеше да ми покажеш сценария си — напомни му тя.

— Така ли?

— Знаеш, че е така.

— Може да почака. — Погледът му се плъзна още по-надолу, там, където сърцето й пулсираше в основата на шията. Нежно го докосна с пръст. — Аз пък мисля, че ти щеше да пищиш.

— Не мисля, че мога. Не мисля, че още ми се пищи. — Гласът й бе изтънял до шепот.

— Какво тогава искаш?

Устните й трепнаха.

— Ако още не си разбрал, значи не внимаваш достатъчно.

Очите им се срещнаха, неговите присвити между гъстите мигли — ярък сребрист лъч с проблясващ в дълбините глад, нейните — сини, унесени, пълни с дълбоки чувства. Тай с въздишка улови устните й, тялото му я притисна към дивана. Ками се отпусна.

— Не е честно — заяви тя, преструвайки се на обидена.

Тай се усмихна дяволито.

— Да, обаче… — Обърна я към себе си и плъзна длан нагоре по бедрото й. Тя автоматично хвана ръката му.

— Нагазваш в опасни води — предупреди го тихо.

— Наистина ли? Колко опасни?

— Нещата се промениха, откак напусна Лос Анджелис.

— Какво имаш предвид? — попита той, но всъщност не я слушаше. Когато захапа нежно ухото й, Ками почти се предаде. Харесваха й тези игриви закачки. Никога не се беше държала така с Пол или с някой друг мъж. Всички бяха толкова сериозни. Сякаш човечеството бе забравило как да се забавлява.

— Би трябвало да питаш, преди да пипаш — каза тя надуто. — Сексуалният тормоз е сериозно обвинение.

— Сексуален тормоз? — повтори развеселен Тай. — Още не съм стигнал чак дотам.

— Откъде знаеш, че това искам? — възрази Ками. — Може да не си ме разбрал правилно.

Той се отдръпна и я погледна.

— Мислиш ли?

— Ами може би ме притискаш! — отвърна Ками, но смехът в очите я издаде.

— Може би трябва да направя експеримент — предложи Тай.

— Какъв експеримент?

— Ще направя нещо и от твоята реакция ще разберем дали смяташ, че е добро, лошо или ти е все едно.

— Какво нещо? — попита Ками подозрително. Знаеше, че играта не може да продължи вечно, защото всяко докосване, всяка прошепната дума, всеки натежал от желание поглед, караше пулса й да експлодира.

— Ще ти покажа.

Тай се разположи до нея. Само коленете им се допираха. Ръцете му лежаха на облегалката на дивана, беше отпуснат като почиваща котка в джунглата. Тя го погледна косо и отвърна очи. Бе направо неустоим и в удоволствието от играта някаква част от нея трепереше от страх, че това може да е прекалено важно. Какво щеше да прави, когато всичко свърши? Можеше ли да се справи със загубата? Беше ли достатъчно силна?

— Какво има? — попита Тай внезапно, забелязал леката промяна в изражението й.

— Нищо. Защо?

— За момент изглеждаше много… тъжна.

— Имам лош навик. Гледам в бъдещето и не харесвам това, което виждам.

Той я наблюдаваше изпитателно.

— Нашето бъдеще?

— Може и така да се каже.

Тай хвана брадичката й и палецът му погали нежно долната й устна.

— Не искам нещата да се променят — настоя той.

— Аз също. Но не може вечно да продължи така, нали? — Гласът й предателски потрепери.

Вместо отговор, или може би защото нямаше задоволителен отговор, Тай се наведе напред и я целуна, устните му се сляха с нейните, ръцете му я притиснаха, сякаш се страхуваше да я пусне.

Обичам те, помисли тя. Душата я болеше, ала този път премълча и обви ръце около него.

Целуваха се отново и отново и после пръстите му намериха копчетата на ризата й… Студеният въздух обля корема и раменете й. Тай разкопча сутиена и освободи гърдите й. Палецът му потърка набъбналото зърно и тя неволно простена от желание.

 

 

Когато преплетените им тела се разделиха, минаваше полунощ. През кръглото прозорче над бюрото на Тай струеше лунна светлина и ги обливаше с меко синкаво сияние.

— Затопля се — промълви Ками. — Времето минава. Вече е май, скоро ще дойде юни.

— Накъде биеш? — Гласът му още бе дрезгав.

— Не искам да си заминавам — призна тя.

— Тогава недей.

— Знаеш какво имам предвид.

— Аз знам само, че сякаш винаги си била част от моя живот и не мога да си представя сега да се разделя с теб.

Тя го погледна в тъмнината, вдигна ръка и го погали по брадясалата буза.

— Първия път, когато правихме любов тук, ти каза, че имаш чувството, че сме го правили и по-рано.

— М-м-м. — Той хвана пръстите й и нежно захапа върховете им.

— Недей, иначе няма да мога да продължа. — Ками издърпа ръката си и леко го целуна по устните. — Трябва да ти кажа нещо.

— Трябва да обръсна тази брада — заяви той неочаквано. — Омръзнала ми е и не мисля, че още имам нужда да се крия. Ако ме намерят, намерят ме. Ще остана в Бейрок.

— Слушай! — заповяда му Ками. Искаше бързо да му каже всичко, преди да е размислила.

Тонът й го изненада, той се засмя и зъбите му проблеснаха в полумрака.

— Тай…

— Да?

— Онзи първи път… Това не беше първият път, когато сме правили любов — довърши тя припряно.

— Какво искаш да кажеш?

— Имаше и друг път. Още в Лос Анджелис. Радвах се, че не помниш, но вече не мога да крия истината от теб. Чувствам се като лъжкиня, затова просто искам да ти кажа и да става каквото ще.

Тай за момент занемя.

— За какво говориш? — попита накрая със смях.

— Една нощ… в твоята къща… точно преди да заминеш.

— Не разбирам. Шегуваш ли се?

— Не. — Ками си пое дъх и продължи разказа си: — Една вечер дойдох при теб, за да поговорим за нашите родители. Исках баща ти да отиде да навести майка ми, защото тя беше толкова нещастна. Обаче ти беше пиян. Мъртвопиян. Беше…

— Аз бях? — изрече той. Вече бе приковала вниманието му и той бе замръзнал в очакване на някакво обяснение. Ками почти съжаляваше, че е започнала това признание.

— Ти беше… в спалнята си. На леглото. Беше… ами, беше гол.

— Кога е било това?

— Не знам. Мисля, че точно преди да заминеш. Ти ме целуна и беше толкова… не знам, уязвим, а аз от дете бях ужасно влюбена в теб и позволих това да стане.

— Какво позволи да се случи? — попита той тихо, въпреки че вече му го бе казала. Просто имаше нуждата да го чуе отново, сякаш това би го направило по-реално.

— Правихме любов. Аз правих любов с теб и просто се случи, и после ти ме нарече Гейл. Заслужавах си го, знаех, обаче просто избягах оттам. Когато реших да говоря с теб за това, беше много късно. Ти си беше отишъл и аз се надявах, че не помниш. И ти наистина не помнеше.

Това прочувствено признание бе посрещнато с мълчание и Ками напрегнато очакваше Бог знае какво. Накрая той попита невярващо:

— Ти ли беше?

Тя кимна. Изглежда, той бе открил някакви проблясъци дълбоко в паметта си.

— В моята къща?

— Да.

— Когато съм бил пиян и ти си дошла да… — Той рязко пое въздух и потрепери.

— Какво?

— Това трябва да е било онази нощ, когато научих за самоубийството на Гейл — произнесе Тай замислено. — Мислех, че съм го сънувал. Знаех, че е мъртва, но имах чувството, че е там и правим любов. — Секунда по-късно попита: — Сериозно ли говориш? Наистина ли?

— Не бих могла да си го измисля.

Тай се вгледа в нея и Ками не можеше да разбере за какво мисли.

— Боже мили — промълви той след малко, сякаш започваше да съобразява.

— Дойдох да възстановим отношенията си, както ти казах, но дълбоко в себе си исках нещо повече — насили се да добави, макар това да я убиваше. — И досега не съм забравила тази нощ. Тя ме преследваше и когато се появи възможност да те намеря, предполагам, че съм имала и някакви егоистични мотиви.

— Каква възможност?

За миг Ками помисли да признае всичко — за Самюъл, за сценария, за шанса й да играе главна роля заедно с него, за Конъли и „Лятно Слънцестоене“… Ала тези причини не бяха истински важни за нея, никога не са били и никога нямаше да бъдат. Тя искаше отново да види Тай заради себе си и бе прекрасно да му го каже, каквото и да си мислеше сега той за нея.

— Възможността, която баща ти ми даде, когато ми каза къде живееш.

— Значи наистина не си дошла по поръчка на баща ми?

— Наистина.

В гласа й звучеше истина и той очевидно я чу, защото поклати глава:

— Изненадваш ме. Бях толкова сигурен, че имаш по-далечни мотиви.

Ками облиза устни и прошепна:

— Казах ти. Просто исках отново да бъда с теб.

— Е, да, обаче никога не си ми казвала това!

— Някак си не си представях, че ще мога да го изтърся. Като начало, ти изобщо не беше във възторг, че съм тук, и изведнъж да ти кажа: „Хей, Тай, помниш ли кога се видяхме за последен път? Хубаво ли ти беше?“.

Той избухна в смях и разсея напрежението й.

— Все едно, нямаше да ти повярвам. Но след като правихме любов… — Замълча. — Просто ми се струва правилно!

— Честно?

Той кимна.

— Защо? Какво мислеше, че ще направя?

— Не знам!

— Да те обвиня в сексуален тормоз, или нещо още по-лошо? — Поклати глава: — Изглежда, че и аз съм го искал.

— Е, искаше го. Очевидно. — Ками се изчерви.

— Очевидно — засмя се той.

— Просто досега не знаеше всички факти.

— Леле…

— Да, леле. Чувствам се много странно, като ти го казвам.

— Не, спомням си смътно. Значи си била ти, а? — измърмори той, сякаш не можеше да го преглътне. Секунда по-късно промени тона: — И после аз просто изчезнах. Боже мой, и ти си таила това всичките тези години.

— Не знаех къде си — обясни тя. — А дори и сега не съм сигурна, че щях да ти го кажа. И в момента ми е трудно.

— Ками…

Притисна я силно към себе си и разсея всякакви колебания дали е трябвало да му казва истината за онази нощ и за своите чувства. Тя не се сдържа и прошепна:

— Обичам те. Знам, че не искаш да го чуваш, но така го чувствам.

— Шшшт… — Бе завладян от чувства, Ками го усещаше в треперещото му тяло. — Да живеем ден за ден. — Привлече я към себе си и зарови лице в шията й. Дъхът му бе горещ. — Десет години броях времето, а сега нещата се случват толкова бързо.

— Не исках да те изплаша.

— Не си ме изплашила. Просто не съм сигурен оттук накъде.

— Аз също — призна тя.

Миговете минаваха. Дълги мигове, в които и двамата бяха потънали в мислите си. Накрая той каза кисело:

— Хайде да си лягаме. Ще го мислим сутринта.

— Съгласна съм.

Тай я издърпа на крака и наполовина я поведе, наполовина я понесе надолу по стълбите към спалнята. На най-долното стъпало Ками рязко спря.

— Щеше да ми покажеш сценария си — напомни му със закъснение.

— Утре — обеща той. — И тогава ще се заемем с тази брада. Тази нощ си имаме достатъчно неща за мислене.

— Добре.

Изтощена, Ками се стовари на леглото до него, сгуши се в топлината му и в невероятното му приемане на нейния разказ. Бе очаквала нещо далеч по-лошо, просто защото не бе честна от самото начало, но изглежда Тай си бе затворил очите за това прегрешение, дори го разбираше. Тя благодари на звездите за този неочакван подарък.

Ръката му лежеше тежко и собственически върху рамото й, бузата й почиваше върху гърдите му. За пръв път, откак бе предприела това пътуване, имаше надежди за бъдещето. Ако успееха да прескочат това препятствие, не можеха ли да намерят някакъв начин да съберат различните си пътища?

Обичам те, помисли тя отново с искрена радост и се притисна по-силно в мускулестото му тяло. Той я прегърна и засега това бе достатъчно.