Илия Михайлов
Когато вали (7)

Малките моменти

За онези, „малките“ моменти в училище. „Малките“ моменти в малките междучасия, в които тичаш до учителската стая след поредния час. Превключваш бързо от проблемите на Османската империя през XIX в. към причините за Великото преселение на народите и последиците от него. Купеното рано сутринта кафе отдавна се е превърнало в някаква студена кафява загадка, а телефонът ти показва няколко неприети повиквания.

Мислиш какъв доклад или отчет все още не си представил и дали някое дете от твоя клас не отсъства, за да звъннеш веднага на родителите. И въпреки всичко намираш секунди да забележиш безбройните детски лица, погледите, пълни с уважение, добронамереност или чисто детско любопитство. Намираш време да отговориш на усмивките, подарени ти толкова щедро. Дори ще се поспреш за миг. Ще успееш да дадеш уж набързо и между другото поискан съвет. Ще споделиш някоя толкова важна житейска истина, която си изстрадал и проумял навремето, защото би искал да предпазиш някого от някаква грешка. И ще прочетеш едно голямо „Благодаря!“ в нечии очи. А после просто ще смениш дневника и ще се приготвиш за новия час, защото десетте минути вече са свършили.

За тези, за „малките“ моменти си мисля, които често остават недозабелязани, недоуловени, но винаги са дълбоко преживени.