Илия Михайлов
Когато вали (38)

„Родени за рок“

30 години КОНКУРЕНТ на сцена (22.03.18 г.)

„Не се конкурирайте с «Конкурент»!“ — тази игра на думи ни подхвърли на шега моят тъст в събота, когато изпращаше мен и жена ми в София. Нашата цел — зала „Универсиада“, където „Конкурент“ щяха да забият по повод своя 30-годишен юбилей на сцената.

Пътуването ни започна с настроение. Докато го чакахме на гара Пловдив, влакът дълго време закъсняваше със 7 мин., които в края на краищата се оказаха 8. Говорителката съобщи това по високоговорителите с такава гордост, сякаш четеше съчинение на сина си на тема „Обичам мама!“. Шегувахме се, че от БДЖ отново ни предоставят безплатни минути, но няма как — такива са си те — добри самаряни.

София не прояви никакъв интерес към нас, защото бе заета, както винаги, със себе си и своите проблеми. Няколко снежинки, които Баба Марта небрежно беше изтърсила сякаш от полата си, палаво се гонеха в кръг и полепваха по големия син надпис ПОДУЯНЕ. Облаците и ниското слънце бяха сключили някакъв странен договор помежду си, зад който прозираше гордата осанка на Витоша.

Поехме към хотела с жена ми и преговаряхме как тази нощ ще се смени времето и ще спим по-малко. Само няколко часа по-късно в препълнената зала „Универсиада“ имаше само една часова зона и само едно времево измерение — КОНКУРЕНТ! Бате Емо и момчетата просто ни накараха да забравим за „днес“ и „сега“. Потопиха всички ни в харизмата на музиката си и ни разчувстваха с текстове си. Защото КОНКУРЕНТ е именно това — неповторима симбиоза от здрав саунд и нежна баладичност в комбинация с откровени, изстрадани, чисто човешки послания. Те ни подтикват да бъдем по-добри и по-възвишени, по-истински. А топлият брилянтен глас на бате Емо прави вярата ми в любовта и хората непоклатима.

Помислих си какъв щастливец съм, щом за пореден път имах възможност да се срещна с любимата си банда и да се насладя на хитовете, с които съм програмиран — „Аз съм твоят вечен конкурент“, „Конница“, „Кой ли?“, „Мама“, „Можеш ли?“, „Дай ми време“, „Смели сърца“, „Сбъдната мечта“ и т.н.

Не мога обаче да опиша радостта си, когато чух пилотното парче — „Родени за рок“ — от новия албум, който момчетата подготвят. Един истински мелодичен хардрок химн, който аз и всички в залата запяхме веднага, още от първия рефрен, от първия припев. Казах си: „Боже, благодаря Ти! Те продължават да творят изкуство, да правят музика, да ни изпращат послания! Щастлив съм!“. Чакам с нетърпение новата тава! (Простете, но аз съм момче на 80-те.).

Колкото и да не ни се искаше, финалът на това двучасово уникално шоу неусетно настъпи. Накара всички ни да се разпаднем на съставните си части, но какво от това — ние всички там бяхме едно цяло, една кауза — КОНКУРЕНТ!

Излязохме с жена ми в студената софийска вечер, заредени и облагородени, щастливи. Снегът беше спрял. Витрините на магазините и уличните лампи осветяваха широките улици. Шумът на колите се прекъсваше от време на време от онзи специфичен метален звук, идващ от поредния преминаващ трамвай, пълен с хора, тревоги и мечти, пълен със „събота вечер“. От устата ми излизаше пара, защото продължавах да си тананикам „Родени за рок“. Мислех си колко е бил прав тъстът ми сутринта, когато шеговито ни подхвърли играта на думи „Не се конкурирайте с «Конкурент!»“. Искате доказателства? Ще ни трябва много време — цели 30 години, а може би и повече.